Доволният човек

Доволният човек може да бъде щастлив от нещо, което изглежда безполезнено. Той може да си намери добро занимание сред гори и планини. Той обитава малки хижи и дружи с простите хора. Не би сменил износените си дрехи с императорските одежди, нито товара на гърба си с колесница, теглена от четери коня. Той оставя нефрита в планината и перлите в морето. Където и да отиде, каквото и да прави, може да бъде щастлив - той знае кога да спре. Той не откъсва цветето, което цъфти кротко, и не пътува по опасния път. За него десетте хиляди притежания са прашинки, носени от вятъра. Той пее, докато пътува сред зелените планини.