Смъртта ни учи да имаме доверие не на преходното, на тленното, а на Бога. Затова смъртта е наш приятел. Не трябва прекалено много да скърбим, когато хората, които са ни скъпи, ни напускат. Егоистично е да искаме те винаги да бъдат при нас за наша собствена радост. По-скоро се надявайте, че те са освободени, за да се трудят в ново, по-добро обкръжение в астралния свят, за освобождението на вашите души. Повечето хора плачат известно време с болка поради раздялата, но след това бързо забравят. Това кара мъдрия да търси своите починали скъпи същества в сърцето на вечното. Каквото загубят вярващите хора в земния живот, ще го намерят в едно отвъд земно съществуване.
Recommended Comments
Няма коментари за показване