Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Ради
В същото това време с мене се случи следното. През всичкото време на тази година, когато аз почти всяка година се питах: да свърша ли с бримка или с куршум – през всичкото това време, навред с тези процеси на мисли и наблюдения, за които вече говорих, сърцето ми се топеше от мъчително чувство. Това чувство аз не мога иначе да нарека, освен търсене на Бога. Казвам, че това търсене на Бога беше не разсъждение, а чувство, защото то произтичаше не от процеса на мислите ми – то беше даже пряко противоположно на тях – но произтичаше из сърцето. Това беше чувство на страх, сиротство, самотност всред всичко чуждо и надежда на нечия помощ.

Макар че бях напълно убеден в невъзможността да се докаже Божието битие (тъй като Кант ми доказва и аз напълно го разбрах, че да се докаже това е невъзможно), аз все пак търсех Бога, надявах се, че ще го намеря и по стара привичка се обръщах с молитва към този, когото търсех и не намирах. Ту проверявах в ума си доводите на Канта и Шопенхауера за невъзможността да се докаже Божието битие, ту започвах да проверявам самите тези доводи и да ги опровергавам. Причината, казвах си аз, не е също такава категория, както пространството и времето. Ако аз съществувам, за това има причина и причина на причината. И тази причина на всичко е това, що наричат Бог. И аз се запирах на тази мисъл и се стараех с всичкото си същество да съзная присъствието на тази причина. И щом сам съзнавах, че има сила, във властта на която се намирам, тозчас започнах да чувствам възможност за живот. Но аз се питах: А що е тази причина, тази сила? Как да мисля за нея, как да се отнасям към това, що аз наричам Бог? И в главата ми идваха само познатите отговори: „Той е творец, промислител“.

Този отговор не ме удовлетворяваше и аз чувствах, че пропада в мене това, що е нужно за живота. Аз дохождах в ужас и започвах да се моля на този, когото търсех да ми помогне. И колкото повече се молех, толкова по-очевидно ми бе, че той не ме слуша и че няма никого, към когото би могло да се обърнеш. И с отчаяние в сърцето, че няма и няма Бога, аз казвах: „Господи, помилвай ме, спаси ме! Господи, научи ме, Боже мой!“ Но никой не ме съжаляваше, и аз чувствах, че животът ми се прекратява. Но отново и отново от разни други страни аз дохождах към същото това признание, че не мога без никакъв повод, причина и смисъл да се явя на света, че не мога да бъда такова паднало от гнездото птиченце, каквото се чувствах. Нека да съм такова паднало птиченце, което лежи на гръб и пищи във високата трева, но аз пищя затова, че ме е носила в себе си майка ми, че ме е излюпила, топлила, хранила, обичала. Где е тя, тази майка? Ако са ме захвърлили, кой пък ме е захвърлил? Аз не мога да скрия от себе си, че някой ме е родил, обичайки ме. Но кой е този някой? – Пак Бог.

Той знае и вижда моите търсения, отчаяние, борба. „Той съществува“, казвах си аз. И достатъчно ми беше за миг да призная това, и тозчас животът се подемаше в мене, и аз чувствах и възможността, и радостта на битието. Но отново, от признаването съществуването на бога, аз преминавах към откриване на отношенията си към него, и отново ми се представяше този бог, наш творец, в три лица, който изпратил сина си – изкупител. И отново този отделен от света, от мене, Бог, като ледник се топеше, топеше се пред очите ми, и пак нищо не оставаше, и пак изсъхваха изворите на живота; аз дохождах до отчаяние и чувствах, че нищо друго не ми остава да сторя, освен да се убия. И, което беше полошо от всичко – аз чувствах, че и това не мога да сторя.

Не два, не три пъти, а десетки, стотици пъти аз дохождах в тези положения – ту на радост и оживление, ту пак на отчаяние и съзнание за невъзможността на живота. Помня, беше ранна пролет, бях сам в гората, като се прислушвах в звуковете на леса. Аз се прислушвах и мислех все за едно, както постоянно за едно и също мислех през тези три последни години. Аз пак търсех Бога. Добре, няма никакъв Бог, казвах си аз, няма такъв, който би бил не моя представа, а също такава действителност, каквато е целият ми живот, – няма такъв. И нищо, никакви чудеса не могат да го докажат, защото чудесата ще бъдат моя представа, при това и неразумна.

„Но понятието ми за Бога, за този, когото търся?“ – попитах се аз. – „Това понятие откъде се е взело?“ И пак при тази мисъл в мене се надигнаха радостни вълни на живот. Всичко наоколо ми оживя, получи смисъл. Но радостта ми не продължи дълго. Умът не прекъсваше работата си. „Понятието за Бога не е Бог“, – казах си аз. – „Понятието е това, що се извършва у мене; понятието за Бога е това, що мога да възбудя и мога де не възбудя у себе си. Това не е туй, което аз търся. Аз търся това, без което животът не би бил възможен“. И пак всичко започна да мъртвее наоколо ми и у мене, и пак ми се заиска да се убия. Но тук аз се вгледах в самия себе си, в това, що ставаше в мене, и си спомних всички тези стотици умирания и оживявания, които ставаха в мене. Аз си спомних, че живях само тогава, когато вярвах в Бога. Както беше по-рано, така и сега: стига да зная за Бога, и аз живея; стига да го забравя, да не вярвам в Него, и аз умирам.

Но що са тези оживявания и умирания? Нали не живея, когато губя вяра в съществуването на Бога; нали отдавна аз бих се убил, ако в мене нямаше смътна надежда да го намеря, Нали аз живея – истински живея – само тогава, когато го чувствам и го търся? Та какво аз търся още? – извика в мен глас. Та ето го. Той е туй, без което не може да се живее. Да знаеш Бога и да живееш е едно и също – Бог е живот. Живей като търсиш Бога, и тогава животът не ще бъде без Бога. И по-силно откогато и да било, всичко в мене и около мене се освети, и тази светлина вече не ме напускаше. И аз се спасих от самоубийство.

Кога и как се извърши в мене този преврат, аз не бих могъл да кажа. Както незабелязано, постепенно се унищожаваше в мене силата на живота и дойдох до невъзможността да живея, до прекратяване на живота, до потребността от самоубийство, също така постепенно, незабелязано се възвръщаше у мене тази сила на живота. И странно, че тази сила на живот, която се възвърна у мене, беше не нова, старата – онази, която ме влечеше в първите години на живота ми.

Аз във всичко се върнах към най-предишното, детското и юношеското. Върнах се към вярата в тази воля, която ме е създала и която нещо изисква от мене; върнах се към това, че главната и единствена цел на живота ми е това, да бъда по-добър, т.е. да живея по-съгласно с тази воля; върнах се към това, че изражението на тази воля аз мога да намеря в това, що в скриващата се от мене далечина е изработило за ръководството си цялото човечество, т.е. върнах се към вярата в Бога, в нравственото усъвършенстване и в преданието, което придава смисъл на живота. Разликата беше само тази, че тогава всичко беше прието несъзнателно, а сега знаех, че без това не мога да живея…

Така живях три години, и на първо време, когато, като оглашен, само по малко се приобщавах към истината, ръководим само от усета вървях нататък, гдето ми се струваше по-светло, тези стълкновения не ме толкова поразяваха. Когато не разбирах нещо, аз си казвах: „аз съм виновен, аз съм калпав“. Но колкото повече започнах да се прониквам от тези истини, на които се учех, колкото повече те ставаха основа на живота, толкова по-тежки, по-поразителни ставаха тези стълкновения и толкова по-рязка ставаше чертата между това, което е невъзможно да се разбере иначе, освен като излъжеш пред самия себе си.

Без да се гледа на тези съмнения и страдания, аз още оставах в православието. Но явиха се жизнени въпроси, които трябваше да се разрешат, и тук църковното разрешение на тези въпроси, противно на самите основи на вярата, с която живеех, – окончателно ме принуди да се откажа от възможността за общение с православието. Тези въпроси бяха, първо, отношението на православната църква към другите църкви – към католичеството и така наречените разколници. В това време, вследствие интереса ми към вярата, аз се сближих с вярващите от разни изповедания: с католици, протестанти, старообредци, молокани и др. И много високо-нравствени и вярващи хора аз срещнах между тях. И какво? Това учение, което ми обещаваше да съедини всички чрез една вяра и любов, самото това учение в лицето на най-добрите си представители ми казваше, че всички тези хора се намират в лъжа, че това, що им дава сила да живеят, е дяволско изкушение, и че ние еднички сме в обладанието на единствената възможна истина.

И аз видях, че всички, които не изповядваха еднаква с тяхната вяра, православните ги считат за еретици, също така, както католиците и другите смятат православието за еретичество; аз видях, че към всички, които не изповядваха посредством външни символи и думи вярата си, както православието, – православието, макар и да се мъчеше да скрие това, се отнасяше враждебно, както и трябваше да бъде, първо затова, че утвърждението, какво ти си в лъжа, а аз в истината, е най-жестокото нещо, което може да каже един човек на друг, и второ, затова, че човек, който обича децата и братята си, не може да не се отнася враждебно, не може да не се отнася враждебно към хората, които желаят да обърнат децата и братята му в лъжлива вяра. И тази враждебност се усилваше в зависимост от по-голямото знание на вероучението.

И на мене, който полагах истината в единението на любовта, неволно ми се разкри, че самото вероучение разрушава това, що то трябва да извърши. Тази съблазън до такава степен е очевидна, до такава степен е явна за нас, образованите хора, които живеем в страни, гдето се изповядват разни религии, които виждаме и това презрително, самоуверено, непоколебимо отрицание, с което католикът се отнася към православния и протестанта, православният – към католика и протестанта и протестантът към двамата, и същото това отношение на старообредеца, патковеца, шекера и всички вери, – че самата очевидност на съблазънта на първо време озадачава. Казваш си: но не може пак да бъде да е така просто всичко това и все-таки да не виждат хората, че ако две утвърждения се отричат взаимно, то ни в едното, ни в другото няма тази единна истина, каквато трябва да бъде вярата. Тук има нещо.

Има някакво обяснение, – поне аз мислех, че има, и търсех това обяснение, и четях всичко, що има по този предмет, и се съветвах с всички, с които ми беше възможно. И не получих никакво обяснение, освен самото, това по което Сумските хусари смятат, че първият полк в света е Сумският хусарски полк, а жълтите улани смятат, че първият полк в света са жълтите улани. Духовните лица от всички различни изповедания, най-добрите представители от тях, нищо не ми казаха, освен само това, че те вярват, че те са в истината, а другите в заблуждение, и че всичко що могат те в това отношение, е да се молят за тях. Аз посещавах архимандритите, архиереите, старците, схимниците и разпитвах, и никой никакъв опит не стори да ми обясни тази съблазън. Един само из тях ми разясни всичко, но разясни ми така, че повече аз до никого не се допитвах.

Аз говорех за това, че за всеки невярващ, който се обръща към вярата (а на такова обръщане подлежи цялото ни младо поколение) този въпрос се представя пръв: защо истината не е в лютеранството, не е в католицизма, а в православието? Невярващият от младото поколение се учи в гимназията и нему е невъзможно да знае, както това не знаят мужиците, – че протестантът, католикът също така утвърждават единната истинност на вярата си. Историческите доказателства, превивани от всяко изповедание в своя полза, са недостатъчни. Не може ли – казвах си аз – по-възвишено да се разбира учението, тъй, че от висотата на учението да биха изчезвали различията, както изчезват те за вярващият. Не може ли да се отиде по-далеч по пътя, по който ний вървим със старообредците? Те утвърждават, че кръстът, алилуя, и обикалянето около олтара у нас са други.

Ние отговаряме: вие вярвате в Никейския символ на вярата, в седемте тайнства, и ний също вярваме. Нека, прочие се придържаме към това, а в останалото правете, както искате. Ние сме се съединили с тях посредством това, че сме поставили същественото във вярата по-високо от несъщественото. Сега по отношение на католиците не може ли да се каже: вие вярвате в това и това, в главното, а по отношение на Filioqve и папата правете както искате. Не може ли същото това да се каже и на протестантите, като се съединим с тях в главното? Събеседникът ми се съгласи с мисълта ми, но ми възрази, че такива отстъпки ще предизвикат упреци против духовната власт; упреци в това, че тя отстъпва от вярата на предците, и ще причинят разкол, а призванието на духовната власт е да пази във всичката и чистота гръко-руската православна вяра, предадена й от старите.

И аз всичко разбрах. Аз търся вяра, жизнена сила, а те търсят най-доброто средство за изпълнение пред хората на известни човешки задължения. И като изпълняват тези човешки дела, те и по човешки ги изпълняват. Колкото и да биха говорили за своето съжаление над заблудилите се братя, за молитвите за тях, които се възнасят към престола на всевишния, – за изпълнението на човешките дела е нужно насилие, и то всякога се е прилагало, прилага се и ще се прилага. Ако две изповедания считат себе си в истината, а помежду си се считат в лъжа, то като желаят да привлекат вярващи в истината, те ще проповядват своето учение.

А ако лъжливото учение се проповядва от неопитните синове на църквата, то тази църква не може да не гори книги, да не отстранява човека, който съблазнява чадата й. Но що да се прави с този сектант, който възпламенен от огъня на лъжливата, по мнението на православието вяра в най-важното дело на живота, във вярата, съблазнява чадата на църквата? Що да се стори с него, освен да му се отсече главата или да се затвори? По времето на Алексей Михайлович изгаряли на клада, т.е. в съгласие с времето прилагали най-висока мярка за наказание, в наше време прилагат също такава най-висока мярка – затварят в самотна килия. И аз обърнах внимание на това, що се върши в името на вероизповеданията, и се ужасих и вече почти съвсем се отрекох от православието.

Второто отношение на църквата към жизнените въпроси беше нейното отношение към войната и наказанията. В това време се случи война в Русия. И русите започнаха в името на християнската любов да убиват братята си. Да не се мисли за това, беше невъзможно. Да не се вижда, че убийството е зло, противно на най-първите основи на вярата, беше също невъзможно. А заедно с туй в църквите се молеха за успеха на нашето оръжие и учителите на вярата признаваха това убийство произтичащо от вярата. И не само при тази убийствена война, но и във време на размирици, които следваха след войната, аз виждах църковни служители, които одобряваха убийството на заблудилите се безпомощни юноши. И аз обърнах внимание на всичко това, що се върши от хората, които изповядваха християнството, и се ужасих.

И аз престанах да се съмнявам, а се убедих напълно, че в това знание на вярата, към което се присъединих, не всичко е истинно. По-рано аз бих казал, че цялото вероучение е лъжливо, но сега е невъзможно да кажа това. Целият народ притежаваше знанието на истината, това беше несъмнено, понеже иначе не би живял. Освен това, туй знание на истината вече и на мене беше достъпно, аз вече живях с него и чувствах всичката му правда. Ала в същото това знание имаше и лъжа. Аз не можех и в това да се съмнявам. И всичко това, което по-рано ме оттласкваше, сега живо изпъкна пред мене. Макар и да виждах, че в целия народ имаше по-малко примес от лъжата, която ме отблъсваше, отколкото у представителите на църквата, аз все таки видях, че и в народната вяра лъжата беше примесена към истината.

Но откъде се е взела лъжата и откъде истината? И лъжата, и истината се заключава в преданието, в т.нар. свещено предание и писание. И лъжата, и истината са предадени чрез това, което наричат църква. И ща не ща аз съм заставен да изучвам и да изследвам това писание и предание, – изследване, от което аз така се страхувах досега. И аз се обърнах към изучаване на самото това богословие, което някога с такова презрение отхвърлих като ненужно. Тогава то ми се струваше редица ненужни безмислици, а аз от всички страни бях заобиколен с жизнени явления, които ми се струваха ясни и изпълнени със смисъл. И сега аз бих отхвърлил с радост това, което не може да възприеме здравият разум, но нямаше що да се прави. На това вероучение се гради, или в краен случай, с него неразривно е свързано това единствено знание за смисъла на живота, което ми се откри. Колкото и диво да изглежда то на стария ми, твърд ум, то е едничката надежда за спасение. Трябва предпазливо, внимателно да го разгледам, за да го разбера, – макар, даже, и не тъй, както разбирам положенията на науката.

Знаейки особеностите на вярата, аз не ще търся яснотата на положителните науки. Аз няма да търся обяснение на всичко. Аз зная, че обяснението на всичко трябва да се скрива, като начало на всичко, в безкрайността. Но аз искам да разбера така, че да бъда приведен към неизбежно необяснимото. Аз искам, щото всичко това, що е необяснимо, да е такова не поради това, че въпросите на моя ум са неправилни (те са правилни и вън от тях аз нищо не мога да разбера), но затова, че виждам пределите на ума си. Аз искам да разбера така, щото всяко необяснимо положение да ми се представя като необходимост на самия разум, а не като задължение да се повярва.

Че в учението има истина, това ми е несъмнено; но несъмнено е и това, че в него има и лъжа. И аз трябва да намеря истината, и лъжата и да отделя едната от другата. И ето аз пристъпвам към това. Що истинно и що лъжливо намерих в това учение и към какви изводи дойдох, – разглеждането на тези въпроси съставлява следващите части на съчинението, което, ако то заслужава това и някому е нужно, навярно ще бъде някога и някъде напечатано.



Ради
Живеем в свят, преливащ от средства за комуникация, които освен че често ни ядат от времето, още по-често ни го спестяват. Благодарение на тях сме по-ефективни в работата, по-гъвкави и бързи в изпълнението на различни задачи, по-мобилни и пътуващи.

Светомир Македонец се справя с колосална по количество и качество работа, при това без помощта на интернет, кола или самолет. Обикаля и създава църкви в толкова градове в Европа и Азия, че няма да ми стигнат мястото и нервите да ги изброя, но в името на изложението ще маркирам някои от тях.

Всъщност място имам, ето ги всички:

Склина (сега Салона в Далмация), Кьолн, Вреслав, Бруга (Брюгга), Бергама, Мадрид, Флоренция, Динец (сега не съществува, в Южна Франция), Скробела (сегашна Бруса), Горни Понт (северно от Букурещ), Долни Понт (в сегашна Бесарабия), Летцина (сегашно Фиуме), Наполе (Неапол), Равена, Ипон, Скоция (на остров Милет), Сиракуза, Пиза, Аргос, Лемнос, Верховиц (Южна Русия), Зиденец (Моравия), Сиелово (разрушен, южно от сегашен Берлин), Брода (Северна Италия), Дземли (Унгария, източно от сегашна Будапеща), Горни Ростов (Ростов на Дон), Дсетрийс (южно от Дрезден), Вахия (Ирландия), Селинец (Моравия), Келтона (северно от сегашна Салмалка), Хуза (южна Германия), Генуа, Тулуза, Сабона (сега Лисабон), Филипопол, Търновец (по Горни Вардар), Лимс, Алхабад (Индия), Стебниц (сегашна Бохемия), Макайя (на остров Цейлон), Адрианопол.

Тези места са били за него поле за интензивна духовна и организационна работа, свързана с много проповеди и напътствия, както и с усвояването на различни чужди езици. При все това той е намирал време, сили и вдъхновение да пише.

Според проф. Николай Райнов в Малта се съхраняват 6 негови книги и 493 писма към различни богомилски църкви. Писмата са с пояснения към широк спектър въпроси – богомилски легенди, космогония, магия, алхимия и морална чистота. А в допълнение към абзаца за обема работа, само ще спомена, че 6-те книги съдържат 4320 листа.

Името сравнително ясно указва откъде произхожда епископ Светомир, като Южна Македония си остава и основно поле за неговата дейност. С благороден произход, външен болярин и комитопул на племето сагудати (живели край Вардар), Светомир Македонец е бил богат и образован, на младини е пътувал много и е участвал в ред войни, преди да се отдаде на богомилството.

Успял да опази животът си в кървави сражения и схватки, той не съумява да стори това като епископ на кроткото богомилско движение – съдбата му не е по-различна от тази на другите водачи.

Светомир Македонец е изгорен на клада, заедно с 12 негови презвитери и 93 верни.



Ради
Отбелязахме, че най-голямото отклонение спрямо Слънцето е на 28 градуса. Най-голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48 градуса. Следователно най-голямото отклонение, което могат да имат двете Планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете Планети, са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои, с което се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката бързо и точно да реагират на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера мускулите на ръцете и ставите много точно и правилно ще реагират на венерините подтици. Един човек на изящните изкуства – художник, музикант, инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий. Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, в които пръстите играят голяма роля – свирене на пиано, цигулка и други от този род. Същото е и при приложните изкуства, изискващи умение всичко да се прави най-добре. При полуквадрат жаждата и стремежът за постигане на красотата срещат известни пречки.

При липса на аспекти между Меркурий и Венера подтикът и чувството за добро творчество липсват.

АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ С МАРС

При съвпад и добри аспекти имаме един активен и динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, със способност към добро говорене, а при висшите типове е налице добър ораторски талант. При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов при разговор винаги да апострофира с оскърбително изказване, противоречащо на онова, което се разисква. При по-нисшите типове имаме излишна, не на място бъбривост и стремеж към обсебване на чуждото - кражба, но на дребно (джебчийство и лъжа).

АСПЕКТИТЕ НА МЕРКУРИЙ С ЮПИТЕР

При съвпад и добри аспекти, особено при съвпад, имаме човек с голям интерес и жажда за материални придобивки - забогатяване. При по-добро и интелигентно ниво имаме силно изразен стремеж към знания и науки, като в това направление личността може да постигне много. При лоши аспекти имаме човек лаком, който обича прекалено и със стръв материалните придобивки, като приема, че това може да става и по непочтен начин - с измама и лъжа. Предпочита да блясва и да се изтъква със своите знания и умения, без те да са на голяма висота. Обича да го ласкаят и да се подчертава навсякъде. Има изразена склонност ДО използва услугите на другите, без да се чувствува задължен да се отплати за това. При нисшите типове този стремеж към материални придобивки може да става и чрез кражби, но по-наедро, в по-голям мащаб; те преиначават истината и лъжат.

АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ СЪС САТУРН

При съвпад и лоши аспекти имаме едно подчертано внимание към всички вещи, дреболии, продукти и каквото и да било, стигащо до най-дребното, със стремеж да го приберат и закътат, защото все може някога да потрябва. Обичат да се запасяват все от страх да не би да изпаднат в нужда, като често пъти, специално за продуктите, ги оставят да се развалят, без да могат да ги използуват. Плахи и предпазливи са. Имат голяма свидливост и ако се наложи да дават, те го правят с голяма пресметливост. При добри аспекти имаме човек със задълбочено търсене на истината. Те също имат голям усет към материалните ценности, но в един много облагороден нюанс, с който тяхното използване, бива за разумни и необходими нужди. Способни са към големи усилия и устойчивост за придобиване на тези материални ценности и успяват.

АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С УРАН

При съвпад имаме човек със студени и резервирани отношения предимно към хората от противоположния пол.

Този съвпад, както и добрите аспекти, дава човек със способности и стремежи към новото, оригиналното, към особеното разрешаване на всички въпроси и постъпки. При точни аспекти и при добра интелектуалност на индивида пред нас са рационализаторите, хората, които откриват новото. В живота им се случват изненадващи събития и много благоприятни случаи, които им донасят голяма полза и улеснение. При лоши аспекти имаме човек, склонен към мислене, изказвания и действия, които са странни и неприятни за другите. При точни аспекти имаме крайно неприятни и изненадващи събития с лоши последици в живота на индивида.

АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С НЕПТУН

При съвпад и добри аспекти имаме човек мил, симпатичен, отзивчив, с голяма интуиция. Всеки въпрос, всяка задача, още преди да е започнал да мисли за нея, е вече разрешена в главата му. При точните аспекти имаме литературни способности, засягащи повече отвлеченото – нереалното. Изобщо при силни позиции на Нептун имаме качества за изява на изкуството. При лоши аспекти имаме човек, който се поддава на измами и лъжи – доверчив човек. При точни аспекти тези измами и лъжи го засягат много лошо и остро.

АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С ПЛУТОН

При съвпад е много лошо: такъв човек периодически като че ли престава да мисли, в него се явява скованост и обърканост и тогава, ако все пак нещо измисли, то ще бъде крайно лошо и пагубно за него - взема някакви неестествени и отегчаващи решения. При другите лоши аспекти има бъбривост, заядливост и желание да наложи своето, приемайки го за най-право, макар че съвсем не е така. При точни аспекти имаме хора, в които, като се вмъкне някаква идея, неправилна и дразнеща околните, те правят всичко възможно да я наложат на другите. При тези случаи околните не са способни с нищо да избият от главата им това неприятно състояние. При добри аспекти имаме една активност на мисълта, способна да се наложи на околните. При по-интелигентните типове имаме хора, които при разговор и разглеждане на ред въпроси добре и убедително се аргументират, т.е. имат добро и убедително слово.

Креми (късметче)
"Много пъти ми е помагал следният ритуал: ако някой се опитва


да изпрати към мен отрицателна енергия или агресия, аз си представям


огледало, насочено към него. "Атаката” спира почти веднага, защото


цялата негативна енергия се отразява в оглеталото и се насочва към него.


След това тези хора се стараят повече да не се изпречват на пътя ми." *


Защитата с помощта на огледало е бърза и ефективна. На тази тема препоръчвам да прочетете кратката статията „Огледало за енергийна защита”, поместена в моя блог.
http://russiandelhi.com/?p=290 ( бел. ред)


Все пак, има и някои нюанси. Ето какво пише Мастер Чоа Кок Суи в книгата си „Практическа психична защита за дома и офиса”:

Ако не искате да причините вреда на човека, който ви изпраща гневна или накъсана енергия и също така не искате влошаване на емоционалното му състояние, какво ще направите? Концентрирайте се върху сърцето си и благословете този човек с любов и с намерението цялата негативна енергия да се трасформира в спокойствие, разбиране и мир. По този начин вие ще неутрализирате /или най-малкото ще сведете до минимум/ ефекта на психичен бумеранг.

Благославяйки човека с любов и с това, което е най-добро за него, вие отразявате и сублимирате негативните мисли, които са ви били изпратени. Това е основано на „Закона за отблъскването” (противоположностите се отблъскват). Може да си повтаряте думите „мир”, „шанти” (спокойствие, хармония), „шалом” (мир) или „мир на теб”. Мислено благословете недоволния човек с мир.

Човека, защитаващ се с огледало, шеговито бихме могли да сравним с ядосан войник, който отговаря с удар в челюстта, ако му отговорят неправилно. Ще го уважават и ... избягват. Един истински мастер на бойни изкуства винаги е олицетворение на добротата, в съюз със справедливостта, и с това той ще „завоюва” сърцата на хората без да си мръдне пръстта, защото в това е неговата истинска сила.<br style=""> <br style="">

Затова, ако искате да ускорите духовното си израстване, опитайте по-сериозна практика – да трансформирате негативната енергия в любящи вибрации. По психологични причини това е доста по-сложно, но, както всяка трудност, това ни прави по-силни и способства за по-бързото премахване на егото.

Всъщност, премахването на егото би трябвало да се постави на първо място. Экхардт Толле в книгата си „Нова земя” пише за това, че нереакцията (по-точно отсъствието на емоционална реакция) към упреци, критика и оскърбление е дълбока духовна практика.

Когато престанеш да се защитаваш и не се опитваш да подобриш формата си, излизаш извън пределите на отъждествяване със своя ментален образ. Чрез намаляване (както се променя егото) ти всъщност се разширяваш и създаваш пространство за това, да може на преден план да излезе същността . Тогава истинската сила, този, който си ти извън пределите на формата, ще може да заблести през силно отслабената форма.

Как да поддържаме емоционална неутралност, ако ви нападат словесно? Възприемайте ситуацията ментално. Лично на мен много ми харесва съвета на Доналд Тръмп: Задайте си два въпроса –

а/ трябва ли изобщо това мнение да има значение за вас и

б/ ако трябва – каква полза може да се извлече от него?



Искренне Ваша,


Юлия Пал:-) Декабрь 2010 г.




( Превод от руски ез. - Р. Александрова )

------------------------------------------------------

* Не е цитиран източник на текста, вероятно е цитат от писмо с молба за съвет или споделен резултат.

Ради
Никак не е лесно да се пише за човек, оставил жена и три деца в името на дело, в което е вярвал с цялата си душа и сърце. Трудно е да се съживи доброволно пожертван живот, дори за всесилното перо.

Никак не е лесно да се пише за човек, потърсил усамотението не в пустинята, а сред хорските страдания, сред плач, разпътство и пролята кръв. Трудно е дори за най-талантливите, още по-трудно е за мен.

Епископ Теодор Преславец, дясната ръка на Йеремия – Богомил, вдъхновителят на църквите в Атина и Прилеп, обаятелният оратор и даровит писател, майсторът на притчите, като че с лека ръка избира мъчителната борба пред личното щастие и семейния живот. Цяла Южна България, а и земите отвъд, са огласени от силните му слова и беседи, разтърсили не една душа от лепкавия средновековен унес.

До нас негови произведения не са стигнали, но според проф. Николай Райнов, в Малта се съхраняват някои от творбите му – „42 беседи, наречени “Тълкувание на Исусовите притчи”, онези странни по разбиране и език 13 “Катехизически поучения”, назовани “Думи по притчи Соломонови”, както и класическите четири “Беседи по Начертанията на Апокалипсиса”.

„Пази се, бди, защото нечистият е около тебе всеки миг – и ти ще бъдеш измамен; когато спиш, плевели ще посее в нивата на твоето сърце, а и в нивата на твоето деяние – също.” – предупреждава младият епископ своите ученици – „не мисли за печалбата и не роптай, той равно награждава; когато и да се върне блудният син, изходил грехове и позор, той ще бъде пръв на пира в бащиния дом.”

Но както дърветата поемат яростта на бурята, гърма и вятъра и пазят пълзящите храсти, така нито Теодор, нито хиляди други ще успеят избегнат огнените прегръдки на кладите или хладните железни остриета.

И църквата „Св. Параскева”, която е символ на началото за всички богомили, е орисана да бъде краят за мнозина.

Именно там, в двора на светата обител, пламъците, с кървав танц, обгръщат и Теодор Преславец, епископът на юга.

Радислав Кондаков

Орлин Баев
Резюме и забележка (disclaimer): В долната кратка статия заявявам единствено собствено мнение и разбиране за позитивната психотерапия, с което не ангажирам никого. В статията споменавам някои главни стълба, върху които се крепи методът: транскултуралност, еклектичност, първични и вторични способности, аз, ти, ние и пра-ние, психодинамика, пет стъпки в терапията, микро и макро травми, основен, актуален и вътрешен конфликти, позитивно преформулиране, метафори и др. В статията правя кратък паралел между позитивната, когнитивно-поведенческата и схема фокусираната терапии, без да навлизам в детайли и по-задълбочени аналогии, които са извън целта на долните редове. В статията не съм визирал и практическата употреба на позитивната психотерапия при работа с партньорски двойки и семейства. Статията представлява по-скоро непълното мнение и впечатления на автора за позитум терапията, отколкото цялостното и представяне.

Positum означава цялостен! Позитивната психотерапия е интересна модалност в съвременния океан от постоянно роящи се терапевтични школи! Както твърдят великите в психотерапията, няма школи, има личности, които правят школите. Носрат Песешкиян е персиец (иранец), последовател на бахайската вяра, който след детските си години е прекарал по-голямата част от живота си в Германия. Културалните различия на изтока и запада са вплетени в интегративността на толерантния и синтетичен бахайски път, а оттам в характеровата структура на Песешкиян. Позитивната психотерапия е пропита с духа на транскултуралността, приемането и обединяването на различията и противоположностите, еклектичност и многомерност! Песешкиян обособява два психични полюса, наричани от него първични и вторични способности. При вторичните способности може да се направи аналогия с фройдовото суперего, моралната цензура. Вторични способности са: ред, чистота, точност, пестеливост, вярност, справедливост, откровеност и т.н. Първичните способности корелират с най-дълбинните заложености в семантичната ни и емоционална памет от ранните ни години и въобще като живи същества. Първични способности, както ги е дефинирал Песешкиян, са качества, преживявания и състояния като надежда, вяра, любов, смисъл, сексуалност, контакт, доверие и др. Носрат Песешкиян определя две главни човешки когнитивни способности: основните способности за познание и тези за любов! Песешкиян обединява първичните способности в основната способност за обич, а вторичните в основната способност за познание! Така той само осъвременява древната мъдрост за познанието на сърцето и познанието на главата, за искам и трябва, за „пътя на сърцето’ и ‘пътя на окото”. Тази категоризация, за разлика от изкуствено създадените опити за психична картография и структуриране в други терапевтични школи, тук резонира пряко с природния ред на нещата, с основната бинарност на битието. Всичко в този свят е дихотомно, двойнствено, полярно: плюс и минус, ден и нощ, мъж и жена, земя и небе, слънце и луна, приемане и отдаване, логика и интуиция, знаково аналитично серийно процесиране на информацията и синтетично, паралелно образно, добро и зло, ин и ян и т.н. Единствено трансперсоналната психология и психотерапия по подобен начин обхваща съвременното научно познание за когнитивните процеси, обединявайки го с безпределността на изначалното познание за живота, човека и вселената.

Песешкиян създава един еклектичен и отворен за позитивна промяна и обогатяване подход в психотерапията. Той сам посочва, че методът му може да се ползва в чудесно съчетание с други модалности в психотерапията: аналитична, когнитивно поведенческа, нлп, системна, психодинамична, телесно ориентирана, фокус в решения, психодрама и др. Част от лечението на душата включва и един структуриран анализ на житейската биография, т.н. от автора на школата инвентаризация. При инвентаризацията се изследват основните психодинамики в личността, защитните механизми и когнитивни изкривявания при процесирането на информацията. Познанието за индивида е оформено в четири сектора: АЗ, ТИ НИЕ И ПРА-НИЕ. АЗ функцията се обособява чрез възпитанието от ранните ни години, от отношението на родителските и настойнически фигури към нас, техните изисквания, правила и норми, които са ни поставяли, проксемиката, чрез която са комуникирали с нас, задоволяването на нуждите и т.н. Обичали ли са ни родителите ни, гушкали ли са ни, казвали ли са ни, че сме умни и можем всичко, приемали ли са безусловно личностите ни, колко и как са изисквали от нас, как и кога са задоволявали базисните ни потребности в най-ранна възраст и т.н?! ТИ функцията включва нашето отношение към партньори и приятели, към близките нам хора, които несъзнавано приемаме за част от себе си. Сформира се от наблюдаваното от нас поведение на родителите ни един към друг, степента им на близост, разбирателство, качеството им на взаимодействие, проявата им на любов един към друг и т.н. Родителите ни разбирали ли са се или са се карали честичко, държали ли са се за ръце пред нас, гушкали ли са се, говорели ли са си мили думички, обичали ли са се, как са вземали решенията и преодолявали нормалните житейски трудности и т.н.?! НИЕ функцията се гравира в когнитивните ни механизми посредством несъзнаваното ни копиране на взаимодействието на родителите ни с контекста, със средата, с хората и обществото. Колко често сме ходили с тях на гости, колко често са ни идвали гости, родителите ни имали ли са много или малко приятели или са водили по-затворен живот, вратите на дома ни били ли са отворени гостоприемно за познати или не и т.н.?! ПРА-НИЕ функцията се сформира от културалния контекст на разбирания, религия, базисни презумпции за живота на родителите ни, в които сме се развивали като деца. Какви книги са чели родителите ни, какви филми са гледали, в какво са вярвали и за какъв смисъл на живота са ни говорили, религиозни ли са били, доколко и как са го проявявали, как са изявявали отношението си към науката и логиката, развивали ли са целенасочено интуицията си, на какви театрални пиеси са ходели и са ни водили, с хора с каква култура са общували и т.н.?! Воденето на терапията на това ниво изисква познание в процесите на психодинамиката!

Основен, актуален и вътрешен конфликт

Актуалният конфликт е външната социопсихична рамка на проблемно поведение, ситуация и реакцията ни към тях, заявеният експлицитно проблем. Зад него стои основният конфликт, породен от базисните концепции (убеждения), програмирани устойчиво през ранните ни години. Пишещият тези редове, бидейки когнитивен терапевт, не може да не направи паралел със структурата на когнитивната психотерапия. Актуалният конфликт се проявява в работната ни памет съзнателно, под въздействие на филтрирането на външните и вътрешни стимули, постъпващи в когнитивния апарат и пречупвани през базисните концепции на индивида. Или, както се казва в когнитивно поведенческата психотерапия, въздействието на външната или вътрешна реалност активира основните убеждения (концепции, основен конфликт) на личността в дългосрочната памет, което поражда т.н. автоматични когниции/ мисли (актуален конфликт).

Песешкиян стига по-далеч и постулира психодинамиката на т.н. от него вътрешен конфликт. Той представлява характеровата реакция (coping style) на активирания основен конфликт. В структурата на когнитивната и схема фокусирана психотерапия вътрешният конфликт би бил т.н. личностов стил, характер, правила, определящи поведението на индивида. Докато когнитивната терапия представя характеровата реакция структурирано, но скелетно, Песешкиян я „обзавежда” с хуманистичния и мъдър привкус на вътрешния конфликт между актуалните способности. Според него най-централният и актуален вътрешен конфликт е между честността и учтивостта. Между това да замълчиш, „преглътнеш”, да станеш жертва на „какво ще кажат хората”, да се нагодиш към „важното’ мнение на другия и така да потиснеш себе си или да се заявиш директно, понякога грубо и критично, да „изсипеш самосвала’ на мнението си без да се съобразяваш с реакцията на социалния контекст. Здравото поведение, разбира се, би било в едно честно асертивно себезаявяване, на мига и на място, но с мекота и дипломация, с разбиране и отстояване на собствените потребности, но и с разбиране и зачитане на тези на другия.
Според мен, един основен принос на positum терапията е директното ползване на работата с качествата, способностите, принципите и състоянията, които Носрат нарича актуални способности!

Микро и Макро травми

В позитум терапията макро травмите са големите събития и индивидуалната маладаптивна реакция на тях, които са повод за отключване на невротично, психотично и въобще проблемно психично състояние. Микро травмите са „малките камъчета”, които всъщност „обръщат” психичната ни „кола”. Тези малки камъчета на постоянни, трупащи се и неразрешавани конфликти, които са същностната причина за последната капка на макротравмените реакции.

Стъпки в терапията според Песешкиян

1.изслушване ( наблюдение/дистанциране) ;
2. поставяне на целенасочени въпроси ( инвентаризация);
3. откриване на здравия смисъл на вербално и невербално показаното ( ситуативно окуражаване) ;
4. структуриране на проблемите ( вербализиране) ;
5. формиране на цели и други гледни точки ( разширяване на целите)

Лично за мен горните пет стъпки са вълнуващо разкритие. Оказа се, че в практиката си на терапевт самия ход на психотерапията и личния ми водещ стил са ме водили до голяма степен през горните стъпки, без да съм бил запознат с тях на теория (в други терапевтични стилове няма такова ясно разграничение на терапевтичните етапи). Мога да кажа само, че преминаването през стъпките и начина на работа зависи от много фактори: сложност и комплекснмост на проблемите, вида пациент (турист, оплаквач, купувач), вторичните ползи за поддържане на проблема, интелекта на пациента, психичния му тип: екстравертен или интравертен мислител, интуитивен, чувстващ кинестетик, сетивен и т.н. и индивидуалната комбинация между тях, насочен към цел и решение или фокусиран в процеса, способен за постигане на трансово състояние или не и т.н. и т.н. Аз лично не съм привърженик на строго структурирания подход, а на интуитивния и индивидуален подход към всеки човек. Мога смело да кажа също, че понякога се започва отгоре-надолу, от фокуса в решение, разширяване на целите и се работи само „тук и сега”, докато при следващия пациент се работи изключително психоаналитично, като инвентаризацията прераства в основен метод на работа и се проточва продължително. При трети клиент най-важно се оказва окуражаването, а при четвърти всякакви методи и стъпки се провалят, а актуалният действително променящ фактор се явява емпатичното обгръщане и самата личност на терапевта в хода на позитивния трансфер. При пети пациент способността му за потъване в хипнотичен транс предопределя основния метод на работа: активното въображение (хипноза), визуална работа, тълкуване на сънищата и водено осъзнато сънуване... Петте стъпки, дадени от Песешкиян са интересна последователност, но живата психотерапия показва, че са само пожелателна обща рамка на терапевтичното взаимодействие!

Позитивно преформулиране

В други школи преформулирането се нарича позитивно претълкуване, рефрейминг или реструктуриране (краткосрочни терапии, нлп, когнитивна терапия). Уникалното в метода на Песешкиян относно позитивното преформулиране е, че освен за психотерапевтична промяна може изключително лесно и интуитивно да се ползва като метод за самостоятелна работа по реструктуриране на собствения характер, изграждане на здрав оптимизъм и светла житейска гледна точка! За сравнение, нлп рефреймингът е насочен предимно към промяна на поведението и включва няколко не особено лесни за самостоятелна работа стъпки. Когнитивното реструктуриране пък е фокусирано основно в мисленето, има няколко нива на работа, които на практика е почти невъзможно да се усвоят без помощта на терапевт и ползва за терапевтична промяна преди всичко логиката на неутралния здрав разум. Позитивната (цялостна) преработка на конфликтите всъщност е цел на повечето психотерапевтични направления. При школите, които работят основно с водено въображение, се ползват повече или по-малко сложни визуализации, които могат да се прилагат и самостоятелно, но нелесно.

Разликата при позитивното преформулиране е, че след броени минути усвояване на метода може да заживее в индивидуалната психика като простичък, но много мощен и надежден метод по цялостна психична промяна!

Примери:

„Тази ужасна паническа атака. Защо точно на мен, мразя я! Къде ми е ривотрилът, трябва да я махна на всяка цена, не я заслужавам!” Преформулиране: „Благодаря на тази аларма за това, че ме учи да погледна какво толкова ме потиска в живота ми и кои мисловни модели ме тласкат към продължаване на това житейско самозадушаване. Явно имам способността чрез тялото си да изразявам психичната си способност за свръхконтрол и прекомерно „трябва’ в живота си. Способност, която ми подсказва, че е нужно да живея повече със сърдечните си „искам”, да развия обич, доверие и благост!”

Рак на лявата гърда при десноръка жена: „Ужас! Каква зловеща случайност. Сигурно ще умра!”
Преформулиране: „Благодаря на тялото си за това, че поема проблемите ми при общуването с родители и деца и забавя случването на по-тежки проблеми, давайки ми възможност да реша конфликтите и променя всичко! Имам способността с тялото си да изразявам психичните си проблеми – това е чудесно! Само е нужно да ги осъзная и променя – тогава и образуванието, което всъщност е за добро и само ме предупреждава, ще се стопи като лед на слънцето на промяната!”

ОКР с натрапливи мисли за остри предмети и нараняване на любими хора: „Аз съм чудовище и сигурно сега ще убия любимото си същество...!”
Преформулиране: „Подсъзнанието ми има способността чрез специфичния си древен механизъм за протекция, комбиниран с обичта ми, да изразява грижата и желанието ми за добруване на любимите ми хора! Когато осъзная работата на ума си и прекратя борбата, любовта ми към любимите ми блесва още повече! Благодаря на мислите си за това!”

ОКР с натрапчиво мислено предъвкване (rumination): „Ох, писна ми от всичко! Обаче ако тази мисъл ми се изплъзне, мога да изпусна контрола и да се проваля. Когато мисля, е добре да наблюдавам мисленето си и да мисля за мисленето и дори за мисленето за мисленето!”
Преформулиране: „Имам чудесната способност да бягам от твърдата реалност в уютната вътрешна реалност на логиката, където аз контролирам всичко! Натрапчивото ми мислене ме направи прекрасен анализатор на всичко, а това е супер! Бих могъл обаче да поотпусна контрола и да се доверя повече на живота си, на дълбинно доброто в хората и в съдбата си! Тогава и нуждата от контрола на предъвкването изчезва и менталната мастурбация на удоволствието от контрола на мисленето се превръща в активен и действен живот!”

Горните примери са само капки в морето на възможностите на позитивното преформулиране! То може да се прави по директен и опростен начин, както и по по-цялостен, включващ психодинамиката начин!

Приказки, притчи, метафори и алегории

Както и в много други психотерапевтични направления, метафорите във вид на приказки и притчи се ползват активно в позитум психотерапията! Метафорите заобикалят логиката и предават посланието си директно на несъзнаваното! Долната приказчица сътворих спонтанно като метафора за хората с различия и по-специално с говорни различия.

Имало едно време, през девет хълма в десети, един котарак! Котаракът Здравко! Здравко си имал чудесни мама котка и татко котак. Те се грижели за него, а мама котка редовно му ближела и почиствала козинката. Здравко обаче бил различен от другите котета там в котешкото дере. Не можел да мърка добре, а сумтял на пресекулки. Котетата му се присмивали, а Здравко ставал все по-мълчалив. Като поотраснали, младите котараци започнали да мъркат на писаните, а Здравко не смеел – нали бил различен и се страхувал, че сумтенето му е ужасно грозно! Времето минавало, а нашият котаранчо все стоял настрана и тъгувал. Един ден обаче му омръзнало. Решил, че да става каквото ще и започнал да гони мишоци сумтейки на пресекулки, да се върти около писаните сумтейки, да спи сумтейки и да се радва на живота, приемайки се изцяло такъв, какъвто е – сумтящ на пресекулки! Здравко се превърнал в разкошен оранжев котарак, с грива и силни лапи! Интересното било, че като се обикнал и приел ведно със сумтенето си, другите също го приемали толкова, колкото се приемал и той! Здравко заживял щастливо и смело – сумтейки... !

Библиография:

1) Позитивна психотерапия на ежедневието, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна
2) Метод на позитивната психотерапия, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна
3) Позитивна Фамилна терапия, Носрат Песешкиян, издателство Славена, Варна



Орлин Баев, психотерапевт

Ани
Из книгата „Учителя”, Издателство Бяло Братство, 2005 г.

Всеки неделен ден рано сутринта се събираме в нашия салон на обща молитва и песни. Това са хубави часове. Тогава Учителя държи Утринното слово. То докосва душата. Една насъщна нужда има човешката душа - да възстанови връзките си с Бога, Вечния източник на Живота. Какво е една светла мисъл, какво е едно благородно чувство? Едно писмо от нашия Небесен Баща. Душата гладува и жадува за даровете Божии. Тя ги очаква с трепет и ги приема с благодарност.

Учителя казва:

Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествен живот.

В 10 ч. Учителя държи неделната беседа. Големият и светъл салон на Изгрева се изпълва с посетители. Повечето от тях идат от града, от няколко километра разстояние. Преди беседата се изпяват няколко песни. Слънчевата светлина струи изобилно през седемте големи прозорци. Точно в 10 ч. Учителя влиза през малката западна врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата.

Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината. Колкото човек възраства, толкова по-пълно му се разкрива тя. Учителя си служи свободно с формите. Той знае, че те са създадени заради съдържанието и смисъла, а не обратното. Следователно Духът, Който твори всичко и има Истината, всякога може да създаде една подходяща форма, за да я изкаже. Затова всеки, който слуша Учителя, чувства едно освобождение, една вътрешна радост, един възторг. Поръсени от живата вода на Неговото Слово, вкаменените форми на миналото оживяват, започват да се движат и говорят. Цял един заспал свят се пробужда към Живот. От Словото на Учителя струи нова Светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства, ала не всякога може да я изкаже. Затова Словото на Учителя е откровение.

Всяка душа носи неразрешени въпроси в себе си и мълчаливо очаква отговор на тях. Когато Учителя застане на естрадата, към Него се отправят погледите на стотици хора; в техните очи горят въпросите, които ги вълнуват, противоречията, които ги смущават, пречките, които ги спъват в пътя им, миражите, които ги заблуждават, тъмните облаци от предразсъдъци и заблуждения, които закриват Слънцето на Живота за тях. Те очакват помощ, те очакват Светлина. Те очакват една ръка да ги подкрепи или да им повдигне малко от бремето. Понякога много малко помощ е потребна на човека - една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък подтик, за да разреши задачата си и да тръгне в Пътя. Понякога една малка светлинка е нужна в мрака, който е обгърнал душите, за да видят пътя и тръгнат напред. Благословена е работата на Учителя. Когато един Учител дойде между човеците, към Него отправят зов за помощ всички души, които са в нужда. Той трябва да им помогне. Затова за Христа е казано: "Той взе греховете на света."

В неделните беседи Учителя разглежда Живота в светлината на Божественото учение. Понякога Той зове, а понякога предупреждава. Христос казва: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат."





Беседите Си Учителя илюстрира богато с примери и анекдоти, а понякога с легенди и приказки, които Той сам създава. В тях Той облича вечните истини в прекрасни образи и символи. Една мека светлина струи от тях. Тя не очертава нещата ярко, но оставя всеки да почерпи, което му е необходимо. Много от тези легенди и приказки остават като едни от най-хубавите образци от този род творчество.

Някъде Учителя дава малката легенда за царския син на адитите, който пожелал да има вечно горяща свещ. Тогава един от мъдреците на баща му му подарил такава. За целта той превърнал в свещ любещата душа на една млада овчарка. Царският син много се зарадвал на подаръка. Само едно нещо той на могъл да си обясни - защо, когато гледал свещта, очите му се пълнели със сълзи.

Като чуете тази легенда, пред вас застават редица неразрешени въпроси. Наистина коя е връзката между Знанието и Любовта? Защо царският син плаче? Когато излезе от утробата на майка си, малкото дете заплаква. То казва: "Мамо, без теб аз погивам." Майката го взема на ръцете си и казва: "Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта. Аз ще положа всички грижи за теб."

Плачът символизира началото на съзнателния Живот.

Няма област от човешкия живот, която Учителя да не е засегнал в многобройните Си беседи. Няма въпрос, върху който да не е хвърлил светлина, няма мъчнотия и противоречие, от което да не е посочил изход. В това отношение беседите на Учителя са съкровище на Знание и Мъдрост.

Самотен, обезсърчен, потиснат и унижен от греха стои човекът на Земята и мисли що да прави. Истината иде да освободи човека, Мъдростта - да му даде Знание и Светлина, Любовта - да възстанови неговото достойнство на син Божий, Правдата - да възвърне неговата вяра и упование в Бога, Доброто - да му даде Сила. Учителя казва:

Какво учим ние?

Животът да дойде чрез Любовта!

Светлата интелигентност - чрез закона на Мъдростта.

Силната воля и Свободата - чрез закона на Истината.

Учителя знае как да извика силите на душата към Живот. Това е велико Божествено изкуство. Той говори убедително, разкрива един свят, близък нам и все пак непознат - света на душата. Понякога е строг и предупредителен. Понякога си служи с хумор. Той събужда противоречия и ги разрешава или ги оставя вие да ги разрешите. Обаче едно нещо всякога постига - кара слушателите си да мислят.

Учителя е смел новатор и революционер и със своето мощно и свободно Слово предизвиква силна реакция в известни среди, които се почувстваха засегнати. Те реагираха по стария, свойствен тям начин с интриги, клевети и насилия. Ала Учителя изтърпя всичко и никога не излезе да се защити. Той остави Истината да говори.

Към лъжите и заблужденията, към всички онези форми на миналото без съдържание и живот, към които човек страхливо се придържа, Той беше безпощаден.

Когато говори за новото, което идва, Учителя казва:

Новото, което иде - Царството Божие, бъдещата Нова култура, изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново, а не тези стари възгледи и вярвания. Новото учение е учение на Любовта. Това учение ще го приложим. Ще го носим в себе си.

Днес няма нито една религия права. Всички религии имат нещо Божествено, но са пълни със заблуждения. Филтриране трябва. Това са външни форми и учения на човешки интереси. Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви. Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник. Трябва да се освободите от всички досегашни форми. Те са изпълнили своето предназначение.

Свободен от външните форми и догми, Учителя смело възвестяваше Истината.

Мнозина очакват Христос да се роди отвън. Ако Христос се роди, трябва в душите ви да се роди. Вие не може да очаквате Христос да се роди от една жена. Като се роди в твоята душа, това е Възкресение, това е пробуждане на човешката душа. И когато Той дойде да живее в хората, всички ще бъдат живи.

Сега Христос е в света. Вие искате да Го видите в една форма, но ако Той изпълва сърцата ви с най-хубави, възвишени чувства, какво повече искате от това? Не е ли това Той?

Общественият живот си има своите догми и суеверия. Към тях Учителя беше също така безпощаден.

Съвременният строй е една дреха. Сега той си отива. Не се страхувайте от това. Една друга, по-хубава дреха е приготвена. Същественото - това са човешките души и Духове; след това идват човешките сърца и умове и човешката воля, с които трябва да работим.

В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество.

В Неговите беседи е хроникирана цялата история на съвременната епоха. Всички по-важни събития и явления Той разгледа в светлината на Божественото учение и направи Своите преценки. Тези преценки са пълни - по форма, съдържание и смисъл, вдъхновени и пророчески. Неговата мисъл докосна и миналото - пътя, който човечеството е извървяло досега. Той хвърли светлина върху него, посочи погрешките и отклоненията, които човек е направил, и начина, по който да се изправят сега. Докато човек не се върне и изправи погрешките от миналото, не може да върви напред; те всякога ще го спъват в пътя му. Човек е свързан с миналото, работи в настоящето, принадлежи на бъдещето. Учителя насочваше погледа напред, нагоре, към светлото бъдеще, което иде. Той затова дойде, за да възвести на човечеството идването на Новата култура - културата на Любовта, Братството и Свободата между човеците. Тази култура не седи във външните форми. Учителя казва:

Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура.

Понякога в Своите беседи Учителя незабелязано вдига невидима завеса, която отделя човека от Духовния свят, и оставя една мека, приятна светлина да струи върху него. За малко време у човека се пробужда споменът за неговата светла родина, която непрестанно го зове и която той търси винаги.

Учителя не пренебрегва физическия живот, винаги изтъква неговото значение. Той казва:

Физическият живот е основа на Духовния, а Духовният - основа на Божествения. Докато нямате здраво тяло, здрав стомах, здрави бели дробове и мозък, не можете да се проявите правилно.

Затова Учителя започваше от физическия живот и даваше правила и методи, за да възстанови човек здравето си и правилното отношение към Живата Природа.

Учителя умееше да посочва смешните страни на живота, онези неестествени положения, в които изпада човек в своята наивност и лековерие. Всички ония наивни понятия, удобни и лесни, с които човек се кичи, всички онези книжни кумири, които човек си създава в личния и обществен живот, в науката и религията, Учителя разсейваше с лекота и хумор.

Истината е като хляба - като ядеш, чувстваш Сила и Живот. Истината е като слънчевата светлина - на нея плодовете зреят.

Както добрият градинар почиства всяко дръвче в градината си, тъй и Учителя работеше в градината на душата и с внимание и Любов посаждаше Божествените семенца, които ще принасят своя плод и сега, и през цялата вечност. Той дава едно правило:

Не изкоренявайте дивачките - облагородявайте ги, използвайте силите на злото за Добро.

В беседите Си Учителя свободно се ползва от формите. В тях Той облича Истината и пак така свободно ги разрушава, за да не помисли човек, че тя може да бъде затворена в тях. Духът е, Който създава формите, Той внася Живот в тях. Когато Животът ги напусне, те са непотребни вече. Духът е господар, Той ръководи всичко.

Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Вие не подозирате какво богатство носите. Като развиете това богатство, ще влезете в досег с Природата, за да разберете Божия Дух, Който работи в нея.

Божият Дух живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава майката, бащата, учителя. Той разпределя всички блага, както намери за добре. Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас като наш Баща, а ние - като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране.

Кой може да каже докъде се простират възможностите на душата, докъде са границите на нейните постижения? Понякога в Своите беседи Учителя отвежда слушателите Си на далечни екскурзии в пространството, във Вселената, до непознати светове.

Нашата Слънчева система е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само един уд от тази всемирна система, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Центърът на тази всемирна система - това е великото космично Слънце; наричат го Душа на Вселената. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце.

Ние виждаме как се усмихват трезвите и самоуверени хора, здраво стъпили на земята, които познават добре собственото си тегло и обем, ала ние знаем, че никой не е смогнал досега да затвори човешкия Дух в яката коруба на материалния свят. Неуловим и свободен, той се надсмива над всички ограничения и затвори. Той е излязъл неуязвим, възроден и силен от всички изпитания и ограничения. Преминал е през огъня и през каменните зидове все така млад, силен, смел и свободен, светъл и сияен. Има хора на Духа, има хора на материята. Духът е творецът, Той носи бъдещето. Душата е неговата възлюблена - Божията дъщеря. Умът и сърцето са техните отлични служители.

Има моменти, когато Словото на Учителя е като слънчев ден. Ала има моменти, когато то преминава като буря, с мълнии, гръм и дъжд, отнася и разпилява старите форми на греха, раздвижва душната, застояла атмосфера на съмнението, измива и отнася отровите на злото в човешката душа, които я сковават; раздвижва всичко и пречиства. Човек се чувства след това свеж и обновен и поглежда живота с надежда. Слънцето огрява и всяко нещо намира своето място във великия Божествен ред. Тогава човек се чувства в хармония с Целокупния живот.

В беседите Си Учителя често говори за живия Бог. Защото, когато говорят за Бога, хората най-често разбират кумирите, които те са си създали.

Не търсете Бога вън от себе си. Такъв Бог, Какъвто вие търсите, не съществува. Търсете Бога вътре в себе си. Бог се изявява в човека като Светлина в ума му, като Топлина в сърцето му и като Сила във волята му.

Не питайте къде е Слънцето. Изложете гърба си на слънчевата светлина и топлина и ще разберете какво представлява то. Слънце, което дава Светлина и Топлина, е път, който води към Бога на Любовта. Той повдига хората, обединява ги и възраства; вън от Него никакъв Бог не съществува.

Живият Бог е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява умовете на всички хора, облагородява сърцата им, повдига Духа им. Любов към живия Бог. Любов към своята душа. Любов към своя ближен.

Каквото и да ви се случи в живота, мислете за живия Господ, Който е на Земята между нас.

Да познаваме Бога и да вярваме в Него, това значи да мислим и да чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим Силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля.

Ради
Придворен магистър при императорите Константин VII Багренородни и Роман Лакапин, управител на Източните имперски владения при Константин, началник на флотата при император Никифор Фока, по произход патриций, а по призвание богомилски епископ, Никита Странник е изключително интересна фигура. Основава и управлява богомилски църкви из цяла Византия, а сред няколкостотинте му ученика има боляри, войници и редица благородници. Той е с широка обща култура, тънък познавач на философията на древния свят, на творенията на различни мистици и църковни писатели, на източните учения и мъдрост. Наблягал е на тайната на мълчанието, като абсолютно необходимо качество за всеки, тръгнал по тесния път на посвещението и духовното ученичество.

Според проф. Николай Райнов някои от книгите му още се съхраняват в подземията на Ордена на Малтийските рицари: четири от 109-те му Увещателни слова – “Увещателно слово към народите”, “Увещателно слово към островитяните”, „Увещателно слово към царете” и “Увещателно слово към свещениците”, както и две от 17-те му Посветителни слова, произнесени на остров Крит.

Изобщо църквата в Крит, създадена от самия Никита, е била много важен богомилски център по онова време и поради тази причина, като командващ на имперската флота, Никита Странник превзема острова и го прави част от Византия. Но това съвсем не е единствената победа на този талантлив реторик и майстор на притчите – и араби, и арменци, и турци са покорени от пълководеца, стигнал с корабите си чак до Тигър и Ефрат.

Но новозавладените територии ни най-малко не задоволяват имперския апетит на Никифор Фока, напротив – той решава да нападне и България. Предупреден от Боян Мага за намеренията на Никифор, Никита нахълтва в покоите му и в гнева си го нарича варварин, изменник и предател.

Датата е 12 декември 967 година и се помни от богомилите, защото миг по-късно епископ Никита Странник пада убит от ръката на император Никифор II Фока.

Радислав Кондаков

Ради
Той е най-известният богомил – за него сме чували, за него сме чели, макар и най-вече от смъртните му врагове. Знаем го като поп Богомил.

Дясна ръка на Боян Мага, той всъщност се казва Йеремия, и е един от най-дейните и отдадени разпространители на идеите на Учението, автор на множество книги и свещени текстове, ръководител на редица богомилски църкви и центрове, неуморен апостол, познал хиляди прашни пътища из България и цяла Европа.

Боян се свързва с него чрез Патриарх Стефан още през 928 г., за да го покани на среща с двама тайнствени сирийци в манастира Света Параскева – среща, която поставя началото на Богомилството. Среща, след която те са неразделни в делото.

В йерархията на движението той е най- високо, заедно с водача Боян и донякъде Гавриил Лесновски – т.е. архиепископ, и въпреки че до края на живота си остава презвитер в официалната църква, тя не само не оценява духовния му гений, но нещо повече – слага край на земния му път и полага усилия да бъде очернен поколения наред. Усилия съвсем успешни.

Ето и някои книгите от Йеремия-Богомил, според големия изследовател на движението, проф. Николай Райнов:

• Дванадесет книги за Брака на Богомил, писани под диктовката на самия Богомил, украсени с 48 миниатюри, изразяващи мистичната Сватбена Вечеря на Исуса Христа;

• Двадесет и девет легенди:

1 . Изгонване на ангелите;
2. Кръстир дърво;
3. Въпроси на Балкиза;
4. Слизане на Исуса в ада;
5. Ходене на Богородица по мъките;
6. Митарственик;
7. Соломоновият Храм;
8. Виденията на Йоан Кръстител;
9. Повест за Чашата;
10. Деяния ня Йосиф Ариматейски;
11. Въпроси на Пилат;
12. Образът на Абгар;
13. Повест за Ева;
14. Слизане на Бога по земята;
15. Архангел Михаил и Сатанаил;
16. Създаването на Рая;
17. Каин гради град;
18. Книга на Енох;
19. Борба на Якова с Бога;
20. За потопа;
21. За Голгота;
22. За детинството Исусово;
23. Магични молитви на св. Поликарп;
24. Битие на св. Богородица;
25. Създаване на звездите;
26. Странстванията на Балкиза;
27. Повест за Мелхиседек;
28. Пророк Елиас;
29. Откровение на апостол Павел.

Прищявка на съдбата, тя отново забулва в тайна живота на човек, чието дело е огромен тласък за развитието на хората, осветил с ярка факла тъмните им средновековни дни, нахранил със собствената си плът ненаситния огън на свободата.

Идва денят, в който Патриарх Даниил и презвитер Козма успяват да убедят нерешителния цар Петър, че именно богомилите, а не слабото му управление са причина за народното недоволство, метежи и бунтове. След като не успява да намери Боян, царят вика на разпит Богомил и го посреща с тежки обвинения. Ето какво, според Николай Райнов, му казва Богомил в края на срещата:

“Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.”

Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани. Водачите са сред тях.

След дълги мъчения сред плесен и плъхове, не промълвил и дума за „вълшебните” книги, на 25 януари 971 година Архиепископ Богомил е изгорен на големия преславски площад, пред многобройна тълпа от сиви очи, попиващи последните капки живот на стотици невинни богомили.

А аз ще си позволя да завърша с думите на Стоян Ватралски:

„От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по-срамно от забравен.”

Радислав Кондаков

Креми (късметче)
„В нашата група има такова момче. Постоянно прави тези движения. До него е невъзможно да се седи. И е безполезно да му се правят забележки. Спре за известно време и пак почва...”

„В природата има същества, притежаващи само енергийна форма и неразвито съзнание. Те се наричат елементали. Често се срещат в енергийното поле на хора, страдащи от психически разстройства. Тези енергийни паразити се хранят с негативната психическа енергия на хората. Чакрите на психически неуравновесените хора може да бъдат пълни с негативни елементали. За излекуването на човека е необходимо да се извадят и разрушат тези същности.”( Мастър Чоа Кок Сюи, „Пранична психотерапия”)

Такава същност ( елементал), която стимулира движението, може да се намира на крака или на друго място , може да се отнася и до други движения. Някои хора тропат с ръка, барабанят с пръсти по масата, играят си с химикалката .

От гледна точка на лечението с прана подобни действия могат да бъдат проявление на активни енергийни същности. Те се явяват енергийни паразити, живеещи на или в тялото на човека. Невидими са за обикновените хора, защото нямат физическо тяло, но са способни да предизвикват у човека съвсем физически действия компулсивно треперене, потропване, почесване, смучене и др.

Интересно, че даже облизването на устните може да е предизвикано от паразитиращи същности. Участничка в нашите семинари се обърна към мен за съвет заради проблемно напуканите устни на дъщеря си. Сканирането показа присъствие на елементали и беше посъветвана да поработи с детето по методите на праничната психотерапия. След известно време получих от нея писмо:

„ Благодаря от името на момичето с напуканите устни. Наистина се оказаха елементали. Просто ги махнах, изчистих вечерта момичето, а на следващата сутрин вече нямаше зачервяване около устните! Народът казва „като махнато с ръка” и наистина – с едно движение! Дистанционно. Преди това две седмици безуспешно я бяхме мазали с всякакви мазила. А сега всичко е наред.”
...

Помощта с методите на праничната психотерапия не винаги е необходима. Възрастният човек може да направи съзнателен избор – да не подхранва тези същности, да не се поддава на импулса да прави компулсивни движения. Ако тази същност не получава енергия, тя сама ще напусне своя «хазяин».

Според Мастер Чоа тези негативни елеменали са слаби и приличат на ефирни насекоми. Тяхното влияние може да се преодолее, като се вземе волево решение да се изостави вредният навик.

Превод
К. Стоилова

×