Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Диляна Колева
При пророк Илия отишъл един правоверен. Тревожел го въпросът за ада и рая, искал да знае как да подреди живота си.

- Къде е раят, къде е адът? - обърнал се с тези думи към пророка, но Илия не отговорил.

Той хванал за ръка просителя и през тъмни пътеки го завел до един палат. През желязна врата влезли в голяма зала. Там се блъскали много хора, бедни и богати, облечени в дрипи и окичени в скъпоценни камъни. В средата на залата, на открит огън в голям казан се варяла супа, която на изток наричат аш. От супата се разнасял приятен аромат. Около казана се тълпели хора с изпити лица и хлътнали очи, всеки се опитвал да си вземе своето. Спътникът на пророк Илия се учудил, че лъжиците, които държали тези хора в ръцете си, били големи, колкото самите тях, а там където свършвали, имало дървена част за хващане. Останалата част, чието съдържание може да засити човек, била желязна, нагорещена до червено от супата. Алчно гладните потапяли лъжиците в казана. Всеки искал своя дял, но никой не можел да си го получи. С усилие изваждали тежките лъжици от супата, но тъй като били твърде дълги, дори и най - силният не успявал да я поднесе до устата си. По - нетърпеливите изгаряли ръцете и лицата си или разсипвали супата по раменете на съседите си. Ругаейки, те се биели един друг и се удряли с лъжиците, с които би трябвало да заситят глада си. Пророк Илия хванал спътника си за ръка и казал:

- Това е адът.

Излезли от залата и скоро вече не чували адските викове. След дълго странстване по тъмните коридори, влезли в друга зала. И там имало много хора и в средата също врял казан със супа.Всеки от присъстващите държал по една от огромните лъжици, които пророк Илия и неговия спътник вече били видели в ада, но хората тук били добре нахранени и в залата се чувал само доволен шепот и звука от потапящите се лъжици. Те се били разделили по двойки, единият потапял лъжицата и хранел другия. Ако за някого лъжицата била твърде тежка, други двама му помагали, така че всеки можел да се храни спокойно. Когато се засител единият, идвал ред на другия. Пророк Илия казал на спътника си:

- Това е раят.

Диляна Колева
Един древен владетел често размишлявал за смисъла на живота. Той дълго се занимавал със същността на доброто и злото. Един ден му хрумнало следното: Поръчал на своя слуга да донесе най - добрите и най - ценните органи на тялото.

Слугата са върнал със сърцето и езика на едно животно. Господарят погледнал органите, замислил се какво представляват и решил да изпита слугата си, като го накара да донесе, този път, най - лошите и неприятни органи. Слугата отново донесъл сърце и език.

Учуден господарят го запитал:
- Ти смяташ, че сърцето и езикът са най - важните и в същото време най - неприятните ? Как е възможно това?

Слугата отвърнал:
- Ако мислите и чувствата са чисти и идват направо от сърцето, изразени чрез езика и истината се казва открито, то те са най - ценните органи. Човекът който ги притежава е здрав и щастлив. Ако сърцето се е превърнало в убийствен гроб, където се погребват желания, а езикът говори измамни и неверни неща, то тези органи са най - голямото наказание за човека, на когото принадлежат. Двуличието изпълва душата му и щастието бяга от него.

Диляна Колева
Полският пъдар докара в общината един подплашен хлапак, натоварен с цял наръч млади, крехки лозови издънки.

Кметът, който по това време се мъчеше да улови една голяма муха на прозореца, ги забеляза, почука и даде знак да го заведат при него. Пъдарят хвана хлапето за зачервеното ухо и го повлече нагоре по стълбите.

— Какво има? Какво е станало?

— Ето го! Виж го, господин кмете, гроздобер правил, келешът му с келеш!

— Чие е това момче?

— Плашоково май че е. На Таня Мильов Плашоков, брашнаря, дето дюкянът му е до Мерджановия хан. Отзарана още го забелязах от могилата, че щъка из тяхната нива до Бялата чешма, и си рекох: за пакост е дошло, копелето му с копеле, ама де да видим! Щура се насам-натам, катери се по дърветата, хвърля камъни по птичетата, по едно време, като се намъкна в даскал Костадиновото лозе и почна да чесне филизи от хасмите. Откърши един, сдъвче му върха, захвърли го, отчесне друг, отхапе го и пак същото. Рипнах аз тогава, затекох се, ама дорде мина дола, дордето го дебна из нивите, то цял наръч накъсало. Натупах го аз, както му се следва, натоварих го с младоците, прекарах го през сред чаршията, за да го види мало и голямо, ама пакостта си е пакост и трябва да се заплати!

— Добре, добре! Остави окършените стъбла тама, зад вратата, заключи в зимника момчето и иди кажи на баща му да дойде веднага. Да видим от тоя стрижимух какво можем да изкараме.

Пъдарят струпа издънките на пода, пипна хлапето отново за ухото и го повлече навън.

Не се мина половин час, и Таньо Плашокът, напудрен от горе до долу с брашно, се представи в канцеларията:

— Добър ден, господин кмете!

— Дал ти господ добро, бай Танко! Добре дошъл!

— Викали сте ме нещо.

— Виках те, бай Танко, виках те. За съвет ми трябваш.

— Ами че ако нещо такоа… Ако мога да услужа… Ний сме хора прости, както знаеш, такоа, ама…

— Една пакост е извършена в лозята тази сутрин. Хлапе някакво мърсувало из тях и изпочупило младите филизи, та ти, като стар и опитен лозар, ще видиш и ще прецениш най-добре като каква глоба да му наложим.

— Тц-тц-тц! Я гледай, я гледай! Филизи, казваш, а? Младоци още на цвят, значи. Калпав свят, брей! Хайдути хора, веричката им проклета! Че нямат ли бащи тия копелтии бе, брате, майки нямат ли да се грижат за тях и да ги възпитават!

— Имат ли, нямат ли, после ще видим, а сега ето ти там зад вратата са, до стълбата. Прегледай ги, прецени колко пакост е сторена, за да видим какво да правим след това.

Плашокът отиде зад вратата, приклекна и почна да разглежда внимателно и сериозно като вещо лице изпочупените стъбла. Премята ги, прехвърля ги, брои цветовете и едва набелязаните гроздове по тях, псува, руга, пъшка.

— Ама точно ще прецениш и честно! По съвест.

— Честно бе, господин кмете, по съвест, разбира се, може ли? Такъв ли човек съм аз? Не ща нито единият да пострада, нито другият. То, разбира се, на везни не може да се премери, но все пак, горе-долу, ако съм аз, най-малко двеста лева глоба ще им лепна на тия кератии, дето не могат да си командват фамилиите, а ги пущат из хорските имоти.

— Не са ли множко?

— Хич не са много даже. Лозе е то, не е шега работа. Оране, копане, заравяне, отравяне, връзване, развързване, колове, огради, рязане, пръскане — масрафи са това. И триста лева са малко даже, но понеже е за пръв път, нека се опарят, та да си отварят зъркелите занапред. Какви са тези разфайлъци! Ред и законност трябва да има!

— Добре, добре! Тогава… тогава, бай Танко, щом е така, брой двеста лева тука, а аз ще кажа на бирника да ти издаде разписка.

Бай Таньо Плашокът остана зяпнал и не можа даже да преглътне.

— Хайде, хайде, брой парите, че други ме чакат. Тази работа е свършена от твоето момче, да ти е живо и здраво. Отзарана го хванал пъдарят, като ги кърши из даскаловото лозе до вашата нива, и го докара. Долу в зимника е затворено. Плащай, та да го освободя, да не ставате за смях пред хората, и други път отваряй си очите къде ходи и какво прави, че глобата ще е двойна.

Бай Таньо, понеже небцето му беше съвсем засъхнало, пак нищо не можа да каже. Дигна само отчаяно ръце нагоре, пусна ги след това като отсечени върху бедрата си и потъна в облак брашнен прах, който излезе из потурите му. После извади бавно дългата си кожена кесия и почна левче по левче да отброява глобата.

Ради
Известно е, че при цар Петър I Византия нарушава мирните си договори с България и император Никифор II Фока се впуска стръвно във военни действия и набези.
 
Но слабо известно е, че когато победителят на Сирия и Малта нахлува с многобройна и страшна войска, мекушавият ни цар усърдно кърши снага в параклиса си, откъдето почти не смее да излезе.
 
И черна сянка на ужас се спуска тогава над България, лепкав страх душял народ и давил велможи – осиротели без водач. Нямало кой да поведе българите на бран.
Разнесла се  мълва, плаха и нехвела, че сам княз Бенеамин хвърля расо и покривало, за да препаше меч и да поеме шлем на главата си.
 
Но – не повярва никой!
 
Не повярва никой, че тази милостива и велика душа ще потопи в кръв крепка десница и ще вдигне ръка човек да посече.
 
И изви се тогава странен вятър, който идеше отдалеч – и зашептя думите на мага:

 
„Зла орис се готви тези дни през душата на народа ни да мине; тежка орис ромейско иго носи. Затова – с меч и щит – сам народ повеждам!”

 
Зарадваха се тогава властници и врагове, запя свещеник Козма ехидна църковна песен:

 
„Защо ставаш вожд на бранници, когато сам мълвиш, че не трябва да се убива? Нападаш бран, а бран сега самин ще водиш!…”*

 
И замечтаха някои да видят разсипани българските пълчища, пръснати като скъсани мъниста по алени поля. Закопняха още да зърнат мъртъв вожда им, да го видят здраво вързан за победната колесница на славния император.
 
Замечтаха – но напразно!
 
Победител се върна княз Бенеамин, а радостни старци и румени моми кичеха с цветя и венци сребърната му колесница.
 
Победител се върна княза, но взорът му бе приведен надолу.
 
И неколцина само доловиха словата на далечен вятър, който си отиваше:

 
„Спи болната съвест на царя – дълбоко в параклиса. Спи и мъченическа святост бълнува.
А отиде светецът на смърт и бран вместо него!”

 
Радислав Кондаков
 
* Николай Райнов, „Царица Ирена” – „Видения из древна България”; Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.

Ради

(Мисията на учениците на Учителя в днешно време)

"Царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; ала те не искаха да дойдат... Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата." Матей, гл.22, 2-9

Когато Небето реши да даде нови знания на човечеството, То открива Духовна, езотерична (вътрешна) Школа и отправя покана към готовите души да постъпят в Школата като ученици. Това е изпит за душата – да реши правилно тази задача.
Ученик е този, който учи.
В Школата се установява атмосфера на строга духовна дисциплина -  на послушание и изпълнителност, на доверие и почитание към Учителя, на искрени братски отношения, на сътрудничество и взаимопомощ. Само при такива условия могат да покълнат посетите семена и да израснат Златните класове, които да приложат новите знания в Живота.
„Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.” Беинса Дуно
Учителят избра да дойде при нас – българите, за да ни даде знанието за Новата Култура на Шестата Раса, да подготви съзнанието ни да станем участници в Новата Реалност.
И в това се състои нашата отговорност пред Небето - Нашата Мисия.
За задачата, която Небето поставя пред българския народ Учителят Казва:
"Моята задача е да предам Божественото учение с живот и дело на вас, моите ученици. Ако аз не направя това, Небето ще ме държи отговорен!
Вашата задача като ученици е да предадете Божественото учение с живот и дело на българския народ. Ако не направите това, Небето ще ви държи отговорни!
Задачата на българския народ е да предаде Божественото учение с живот и дело на другите народи. Ако не направи това, Небето ще го държи отговорен!"
 
Думите на Учителя съдържат Божието Слово, което не можем да намерим в Библията, защото е продължение на Библията, т.е. на свещените писания. Това е Третият Завет.
„Сега иде Господ в света, за да донесе на хората Трети Завет. Чудно, даже Трети Завет! Да, Трети Завет ще има! Той ще бъде завет за прославянето на Синовете Божи.” (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)
 
Мисията на учениците, родени по време на земния живот на Учителя Беинса Дуно е ясна: да разпознаят идването на Всемировия Учител и да Му помогнат да предаде учението на българския народ - Новото Учение за братството, както и да Му съдействат в изграждането на цялата верига от братски групи в страната. Мнозина от тях изпълниха достойно задачата на  живот си благодарение на тяхното дело ние стъпваме върху онази благоприятна почва, която те със своето безкористно служене, подготвиха за нас – техните потомци.
Да помислим по въпроса: каква е Мисията на нашето поколение ученици – родени след Заминаването на Учителя?
На много места в Словото Си Учителя изтъква особената роля на славянството като първопроходци за установяването на Новата Култура на Земята.
„Славянството е олтарят на Новата Култура.”
„Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята.”
„Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството.”
„Славянството ще има велико бъдеще. 7000 напреднали същества, адепти, ще бъдат вселени в славянските народи до края на ХХ век и ще образуват една вълна на подем. Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и девизът ще бъде Братство и Любов.” (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН, за година на изказването е дадена 1934)
Втората половина на ХХ-ти век – това времето на повечето от нас. А също и началото на 21-век, за което ще стане дума след малко.
 Учителя разкрива, че Небето се е погрижило да подготви славяните за тяхната мисия.
„Бог прекарва славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания. ..Определено е славяните, както едно голямо семейство, да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия.”
 Още преди 100 години, през 1912г., годината, когато Учителя създава „Завета на Цветните Лъчи” , на  годишната среща на Веригата във Велико Търново  срещаме думите:
„Сега всички братства, които днес са въплътени на физическия свят, ще започнат да се събират и опознават. Когато те се обединят, тогава именно ще настъпи епохата на Христовото идване. Но има още някои препятствия, чието преодоляване ще отнеме 35-40 години. Затова виждаме, че навсякъде се работи за постигането на това обединение. Ето защо ние ще изпратим тези мисли на другите наши братя, за да ги ползуват.(Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912г.)
Още Христос с идването Си на Земята работи за изчистване съзнанието на хората от догмите, от лицемерието и лъжата.
Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате. (Мат. Гл.23, ст.23)
Учителя в беседите продължава тази насока:
„Сега ще ви дам няколко мисли за размишление. ...Не узаконявай робството в свободата. Като размишлявате върху 23-ти стих, трябва да знаете, че фарисеите и книжниците са вътре в човека.... Следователно, ако човек не се справи с книжниците и фарисеите в себе си, те ще го разпнат по всички правила на изкуството” (Беседа „Книжници и фарисеи” Рилски беседи, 8 август 1932г.)
Да, епохата на Водолея е епоха на Сътрудничество, на Обединение. Разтърсващото влияние на Уран, който вече навлезе в огнения знак на Овена е влияние на рухване на бариерите на схоластиката и догмите, влияние на освобождаване на съзнанието от оковите на всичко старо, което е спъвало човечеството.
 „Периодът на Водолея е една мистична епоха, в която всички снегове и ледове започват да се топят” ( Мисли за всеки ден).
Като пълноводна река се излива върху човечеството Святият Дух от Небесата. Ние ставаме свидетели на процеси с епохална значимост - Огненото Кръщение тече в пълния си ход! 
„След три години Слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 хиляди години. Слънцето влиза във Водолей. Това е предсказано астрологически още във времето на Христос. Предсказано е, че когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново – нов подтик, нов стремеж. Народите ще се обединят, ще дойде Шестата раса на Земята, Синовете на Царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот за 25 хиляди години." (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38) (29.4.1923)
По-нататък в протоколите Учителят разяснява за състоянието на братствата между славянските народи, както и ни казва, че ние ще можем да познаем тези наши братя-славяни: „Най-активните братя са между Моравското Братство, а между сърбите, черногорците и поляците Братството е най-изостанало. И вие ще можете също да разпознавате членовете на тези братства, на вас с течение на времето и съобразно с вашето духовно ниво ще ви се даде да познавате техните отличителни признаци. А сега ще се задоволите да знаете това, че всички тези братства ще се пръснат между славяните, които именно тогава ще се повдигнат.” (Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912г.)
И отново Учителя ни говори за нашата мисия според Божествения план:
4 Аз искам да ви покажа какъв е Божественият план, за да можете да изпълните вашата мисия. Ние ще работим във връзка с него, за да подкрепим всичките тези наши братя, които съставят Църквата. Същинските връзки между нас не са материални, а духовни и от това следва, че всички онези, които влизат между вас и искат да научат нещо, са от това Братство. И ето как ще разпознавате тези хора – когато срещнете такъв брат, с него винаги ще можете да се разберете, между вас няма да има никакви противоречия, нещо, което вие няма да можете да си обясните, ще ви привлича и свързва с него. Такъв човек е от това Братство. Числото на членовете на това Братство в България аз съм съобщавал вече друг път.”(Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912 г.)
Значи, братството на Земята не е само сред българите, където пряко работи Учителя през последния Си земен живот, но Небето подготвя славяните и в другите страни за тяхната велика мисия и там също има братства.
Следва да ги познаем и да направим стъпки за обединяваме с тях!
Значението на обединяването на славяните е огромно.
„Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно.”
„След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество.”
„Общо братство ще се създаде по целия свят."
„На славяните им предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите.” Учителя Беинса Дуно
Обединяване, сътрудничество, братство – това са понятия, характерни за Епохата на Водолея. Знакът на Водолея предполага равностойни, равноправни отношения, в които всяка страна, достигнала до определена степен на зрелост в развитието си, запазва своята автономност, своите специфични преимущества и търси начин за взаимно допълване, за взаимопомощ в Общия път. Така всеки народ заема своето място в Единния Организъм на човечеството.
„При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат. Това ще бъде култура на братство и сестринство.” Учителя Беинса Дуно
Има още един много важен въпрос в темата за мисията на българския народ и славянството в полагане основите на Новата Култура на Земята. И този въпрос не може да бъде отминат, без да се постави акцент върху него.  Това е въпросът за великата роля, която Бог определя на Русия  за идването на Царството Божие на Земята.
„В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.”
 
Ето как Учителя определя не само ролята на Русия за идването на Новата Култура, но и централното място, което се дава на Русия в този велик процес:
„Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.”
Посочвайки изключително благоприятните условия за развитие на Бялото Братство в България през 1999г., Учителя казва и пророческите думи, на които следва да обърнем особено внимание:
„България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век. „
Да, през 21-и век Русия става Епицентърът на Събитията. Именно там работи в пълна сила Всемирното Бяло Братство! Златният Век се идва най-напред в Русия, след това - в България, и по-нататък се разпространява сред останалите славянски народи и цялото човечество.
Затова, нека обърнем духовния си взор към Русия – необятната славянска страна, на която единствена сред всички останали държави по света е дадено името „Свята Рус”.
Тук е мястото да си припомним заветните думи, които ни оставя обичния ни Учител в „Призвание към народа ми български – синове на семейството славянство”:
"Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вас безброй человечески жертви - то е Свята Русия, на която Бог е отредил Велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.”
 
Нужно ние, като потомци на преките ученици на Учителя, да положим съзнателни усилия за разтваряне на кармичното бреме, което тегне между двата народа – българския и руския. И всички стъпки, предприети от нас в това направление – създаване на братски отношения на сътрудничество, любов  и взаимопомощ с приятели и духовни съратници  от Русия - ще бъдат камъните, които ще положим като основа в Зданието на славянското обединение.
 
По-нататък в Призванието четем:
„ Ще приемете от нея (Русия – бел.авт.) дан, както Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната ѝ сила и слава тя вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.”
Следователно, нужно е да бъдем будни, в очакване, да приемем предопределените Свише духовни дарове от Русия. Именно благодарение на България  -  люлката на Орфей, на богомилското движение, което дава тласък на Западноевропейския Ренесанс,  и на Учението за братството на Беинса Дуно през ХХ-ти век – Русия ще може да изпълни своята велика Мисия – да подслони славянските народи, да стане духовно отечество на Новата Цивилизация, която сега се заражда на планетата.
Приносът на България в световното духовно-културно наследство се състои именно в това, че Учителя с помощта на Своите верни ученици успява да изгради в онези нелеки години на световни и локални войни мрежа от братски групи по цялата територия на страната. Последователите и учениците на Учителя Беинса Дуно разбират, че идеите на Всемирното Бяло Братство не са утопия или илюзия, че са самата истинска реалност и затова правят всичко възможно, за да помогнат на своя Учител да утвърди знанието, което Той проповядва в страната, в която са се родили.
Идеите на Бялото Братство, тази най-висока обществена организация, която съществува, както на Земята, така и във Висшите Светове, са дълбоко осъзнати и възприети не само от съвременниците на Беинса Дуно, но намират израз и в дейността на последователите на Учителя – истинските продължители на Неговото Дело след заминаването Му от земния план. Идеите на Всемировия Учител, на великия български просветител, педагог и наставник, са високо ценени, както от съвременниците Му, така и от Неговите приемници.   
От друга страна, ние, българите, следва да благословим Русия в нейната Централна Мисия на Майка на Новата Цивилизация и да й съдействаме в това отношение.
Неслучайно последните думи на Учителя преди заминаването Му са на руски.
„В каком направлении быть будем жить? Хорошо!”
Послушанието и верността на ученика към Учителя са най-важните опори в пътя на духовното израстване:
„Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствате и ще постъпвате като мен. - Защо? - Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие, ще следвате моя път!” (Начало на Мъдростта, ООК, XI-та година, 1931-32 г.)
 
Нека изпратим своите най-чисти, искрени, добросърдечни чувства към всички ония наши братя и сестри, войни на светлината, сподвижници на духа, които сега работят самоотвержено в Русия.
И пак от последните думи на Учителя преди да си замине:
"Моето Дело не е само тук, то ще продължи и Горе."
 
Аум!

Ради
„Серафита” е странно произведение, което добива още по-странен вкус като бъде гарнирано със собствения си автор – Оноре дьо Балзак.
 
„Серафита” е странна книга, със страници пропити от блян и копнеж по съвършения човек, ангелоподобния андрогин Серафита – Серафитус, за едни мъж, а за други – жена. Всъщност, въплъщаващ и двете, той е художествена проекция на идеала на алхимиците, двуликия – едната му глава олицетворяваща слънцето, а другата – луната.
Но участието на Серафита в тази статия приключва тук, защото в романа на Балзак има друг персонаж, не по-малко интересен, макар и не толкова вълшебен.
 
“- Ще е необходимо да разбуля пред вас мъглявините на най-непонятното от всички християнски учения; но не е лесно да бъдеш ясен, говорейки за най-неразбираемото от откровенията, последен отблясък на вярата, която, както казват, е огряла с лъчите си нашата купчина кал. Познавате ли Сведенборг?
- Само по име, но за самия него, за книгите му, за религията му, не зная нищо.
- Добре тогава, ще ви разкажа целия Сведенборг.”

 
Целият надали, но Балзак се заема да опише една съществена и интересна част от него.
 
Емануил Сведенборг. Шведският учен и философ, живял през 18 век и станал известен с множеството си изобретения и успехи в полето на науката (механика, математика, философия, металургия и т.н.), както и с трудовете си.
 
Други негови произведения, осемнадесет на брой, най-известното от които „Небе и ад” (1758) го изстрелват в орбитата на големите ясновидци, християнски мистици и теолози.
 
Да се върнем на Балзак:

 
„През 1740 година Свденборг потънал в пълно мълчание, от което излязъл само за да напусне светските си занимания и да се посвети изключително на духовния свят. През 1745 година получил първите заповеди от Небето. Ето как разказва той за начина, по който е бил призван. Една вечер в Лондон, след като се бил нахранил с голям апетит, гъста мъгла се разстлала в стаята му. Когато мракът се разпръснал, някакво същество, приело човешки образ, се изправило от ъгъла на стаята и му казало със страшен глас: „Не яж толкова!” Той си наложил пълно въздържание. На следващата нощ същият човек дошъл облян в светлина и му казал: „Изпратен съм от Бога, който те избра, за да разясниш на хората смисъла на неговото слово и на неговите творения. Ще ти продиктувам това, което трябва да напишеш.” Видението било краткотрайно. По думите на Сведенборг Ангелът бил облечен в пурпур. През онази нощ очите на неговия вътрешен човек се отворили и се приспособили да виждат в Небето, в света на Духовете и в Ада;”

 
Стоп.
 
Да, това е същият този Балзак, който в учебната програма (едно време) беше класифициран като „реалист”.
Същият този Балзак, написал „Йожени Гранде” и „Дядо Горио”.
 
По-нататък, той нарича Сведенборг „Божи пратеник”, човек, който „заживял живота на Духовете”.
 
Нарича го изключително щедър и даващ на всеки, който го е посетил с молба за помощ и пари, дори и на „стари търговски фалирали къщи.” Нищо, че е живеел съвсем скромно.
 
Сведенборг е бил известен и с това, че където и да живеел, той никога не заключвал входната врата на дома си. Въпреки тази непредпазливост, никога нищо не било откраднато или изчезнало.
 
По адрес на оплакването на прислужника му, за тази негова небрежност, Сведенборг казал (с усмивка):
„Нека бъде спокоен – прощавам му недоверчивостта, той не вижда пазача, който бди на вратата ми.”

 
Балзак се спира и върху други любопитни случки от живота му, например:
„В Гьотеборг, град разположен на шестдесет мили от Стокхолм, три дни преди пристигането на пощата съобщил точния час на пожара, който опустошавал Стокхолм, като отбелязал, че къщата му не е изгоряла и това било вярно”.

 
Характеризира го като скромен човек, водил уединен живот и без желание за богатство и слава. Не е разкривал дарбите си, не е парадирал с тях – използвал ги е за помощ на нуждаещи се, сред които били и кралските фамилии на Швеция и Прусия.
 
Тук ще си позволя и малко отклонение – Сведенборг е един от малкото хора, за които Учителя Петър Дънов е говорил лично, цитирам:

 
„Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина върху всичко това.”

  „Има други учени, които са ходили и на Слънцето, и на Марс, и на Венера, и на Сатурн, и на Юпитер. Ето например Сведенборг е ходил на тези планети и разправя какво е видял. Ще кажете, че този човек бил луд. Той е като онези учени, които под микроскоп наблюдават онези малки същества, които никой друг не вижда, но те ги виждат и (ги) изучават. Този учен взема една капка от течността, показва на хората да видят има ли нещо, но те нищо не виждат.”

  „Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.
В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате. Един ден, като дойде време, да ги проверите.”

 
Сръчно и веднага се връщам към „Серафита” , където Сведенборг е дал описание на жителите на тези планети:

 
„Според пророка, обитателите на Юпитер отхвърлят науките, които наричат сенки; тези на Меркурий мразят изразяването на мислите с думи, които им изглеждат твърде материални, и притежават език с очи; тези на Сатурн са непрекъснато изкушавани от зли духове; тези на Луната са малки, като шестгодишни деца, гласът им излиза от корема и те пълзят; тези на Венера са с огромен ръст, но глупави и се препитават от разбойничество, обаче една част от тази планета има много кротки жители, които живеят в любовта към доброто. Най-накрая той описва нравите на народите на тези планети и изразява с много точни думи общия смисъл на тяхното съществувание по отношения на Вселената;”.

 
Тъй като няма какво да добавя след тези цитати, давам думата на Оноре дьо Балзак и ще завърша с това, че Емануил Сведенборг предрича съвсем точно деня и часа на собствената си смърт.

 

„ Същия ден, неделя, 29 март 1772 година, попитал за часа. „Пет часът” – му отговорили. „Ето че се свърши – казал той, – Бог да ви благослови!”. След десет минути издъхнал най-спокойно. Чула се само една лека въздишка.”
 
Радислав Кондаков
 
Литература:
 
Оноре дьо Балзак, “Серафита” , изд. Гуторанов и син, 1993г.
Учителя Петър Дънов – „Съществените правила” (Общ Окултен Клас, 1934г.), “И ще доведат всичките ви братя” (Неделни беседи, 1934г.), «Яви им се» (Неделни беседи, 1932г.)
bg.wikipedia.org

Ради

Кандило

От Ради, в Разкази,

Самотен клас посред пожънатат нива издигаше към небето главата си – увиснала, като златно кандило. Към Бога се носеха псалмите на весели птички, догонващи нагоре лъчите. Талазите на горещия въздух трептяхя, като сребриста коприна, която тъкат невидими ръце.

***

Те вървяха между нивята и си говореха.
Иисус Христос приказвеше за онова, което иде. Апостолите, които Дух Свети бе вече кръстил с огън, Го заобикаляха и слушаха.
Нивята бяхя вече пожънати: късно беше да се говори за жътва и жътвари. При все това Учителят мълвеше:
- Класовете са зрели, жътвата е вече близо, а жътвари няма … Много са сърповете, но ръцете – малко …
Апостолите се чудеха ... Защо приказва за жътва, когато е близу вършитба? Той говори все тъй: мъчно е да Го разбереш ... И най-умният едва ли би се досетил, що иска да каже ...
Тома Близнец си мислеше:
- Каква близка жътва! Нима втори път ще родят нивята тая година? Жътва отколе мина ...
Нивята лежаха пред тях, като морни робини, които си почиват.
- За някакви небесни жътви мълви учителят, - си думаше на ум Симон син Йонин, когото Иисус беше назовал Камък на Царството Божие.
- Небесета се извисяваха над тях, пламнали от горещина, изкласили в маранята на златен полден, - като зрели жълти ниви, които чакат страшната прегръдка на сърпа. Но дали за тия небеса говори Той? Облаци ли ще жънат там – или буреносни вихри?
Неговите думи лучат ориста на гпешни и праведни, - си каза тихом Яков син Заведеев. – Но жътвата на Страшния Съд чака ръце на ангели – и сърповете трябва да бъдат пророчески езици, а не железни сечива.
Късният повей на хладен ветрец просъска – също като невидим сърп, порязал зряла ръкойка. Очите на апостола се извиха в движение на покосяваща ръка – и той видя себе си между двнадесетмината: дванадесет урели класа, които ще пожъне Онзи, Който вървеше сред тях и говореше за Вечността.

***

Учителят се още не обаждаше.
Филип син Толмаев погледна към огнения небосклон и си помисли:
- Огнен сърп ще пожъне земя и небе: това разбираше Господ, като каза ония думи. Земя и небе ще се обърнат на зърна, които Бог отец ще събере в своята житница.
Под нозете на вървящите се виждаше земята, напукана от зрялост, а над тях се изобляще небето – като щит, по който трептят огнени бръчки, сякаш по лице на старец. Вселената е остаряла, смърт я чака ...
Иоян син Заведеев вървеше най-назад.
Той виждаше мислите на всички апостоли, които го предхождаха, и тия мисли се носеха пред погледа му – като едри звезди с блясък на скъпоценни камъни. Те се кръжеха в небето и разпръскваха благовония, сладкозвучия и тайнствани думи, каквито човек слуша насъне. Бляскава мрежа от багри, лъчи, кадилни миризми, стройни песни и цветни образи се изплиташе при всяка нова помисъл.
Над апостолите, които вървяха и мислеха безмълвно, се издигна сияният венец на Безсмъртиетои. Но само двама го видяха: Учителят и апостлът, когото Той обичаше най.много от всички.

***

- Не знам, за каква жътва приказва Той, - промълви съвсем тихо най-младият апостол, - но Неговите думи бяха пълни с обич и към жънещи и към пожънати: това не видях в помислите на никого от нас. Нашите мисли се лъчеха, като звезди, а неговите бяха слънцце. Когато ние сричахме думите на мъдроста, бледни образи творяхме. А когато Той начена да говори, - и небе и земя затрептяха в огнени тръпки, сякаш Неговият глас раздвижи всичко живо: защото обич мълвеше в думите Му.

***

Те отминаха напред, към бедните села, пръснати по червените хълмове, за да възвестят на жадните за правда словото за Царство Небесно.
А зад тях остана безкрайната пожъната нива.
И – всред тях – самотният забравен клас издигна на залез отново своята корона: като златно кандило, в което слънцето налива елей.


Донка

На 01 и 02 септември 2012 се проведе Юбилейната международна конференция „Методът на цветните лъчи”, организирана от Общество Бяло Братство с Организационен комитет в състав: Димитър Калев – председател, Стела Рускова – секретар, Даниела Анчева, Християна Йорданова и Георги Христов. Мястото на провеждането – хотелът в стил манастирски комплекс от 16 в. – създаваше благоприятно душевно разположение. Душевност и духовност, съчетани с мощно и положително ментално присъствие, създаде от този форум един действително важен исторически момент – когато събитието излъчва из недрата си началото на един прелом в историята и времето.

След Словото и Паневритмията, „Завета на цветните лъчи на Светлината“ (по-надолу ще бъде изписван накратко Завета) е един от най-разпространените духовни методи в Школата на Бялото Братство. Неговата история е изпълнена с най-висши духовни преживявания, чудодейни изцеления, мигновени просветления и т.н. Обикновено пътят на един духовен метод винаги започва с непосредственото практикуване, преминава през констатации на резултатите му и едва след това започва един съзнателен, дори можем да кажем, свръхсъзнателен духовен процес – неговото непосредствено осмисляне. На въпроса „Как точно действа този метод?” е, определено, най-трудно да се отговори (според някои мнения е ненужно). Но сто години след съставянето на свещената книжка, в историята на Братството за пръв път се роди толкова силна и позитивна дискусия върху този метод за трансформация на съзнанието, завещан от Учителя.

Положително може да се каже, че конференцията е най-високият връх в историята на Завета досега, който може би ще се окаже и един допълнителен мотивиращ фактор в неговото непосредствено практикуване. Това съ-битие отвори нова страница в живота на Братството – появата на качествени научни форуми върху различни точки от многостранното творчество на Учителя. С някои изключения, това е първата по рода си конференция в историята на Школата, осъществена според правилата за провеждането на научна конференция. А излизането от печат на сборника с докладите непосредствено преди събитието беше допълнително радващ всички факт.

Несъмнено, като че ли най-оживена дискусия породи въпроса за редакцията на библейския текст от Цариградската Библия. Аргументът, че езикът също е нещо, което се развива, не бе посрещнат одобрително от една част от присъстващите. В тази връзка препоръчително би било интересуващите се да се запознаят с основните преводи и редакции на Библията, което би редуцирало дискусията до проблема за корелацията език-епоха. Учителя съставя Завета по стихове от Библията, която ползва в епохата, в която твори – разбираемият и естествен език на времето. Епоха и език са най-тясно свързани, поради което е естествено библейският текст да претърпява трансформации. В този ред на мисли са актуални думите Христови: „Съботата е за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27).

Докладите. Първа пленарна сесия

Председател на първата пленарна сесия, озаглавена „Исторически, езикови, физични, философски и невробиологични аспекти на „Завета”, беше доц. д-р Георги Чалдъков. Първият доклад изнесе проф. Мони Алмалех на тема: Библейски равнища на символизъм и наследство на „червеното” тип „кръв-земя-човек. Докладът представи връзката между името „Адам” и думата „адам”, която се извежда от древносемитски корен, от който се образуват думи със значение на „земя”, „пръст”, дори „кръв” и прилагателното „червен”. Предвид факта, че съдържанието на Завета са избрани от Учителя библейски стихове, този първи доклад представи една, различна от традиционната, гледна точка към червения цвят и неговото присъствие на библейските страници, което беше своеобразно въведение към цялата научна част на конференцията.

Докладът на Марин Железов Синестезия: цветовете на думите, ни въведе в една сравнително нова област на познанието за цветовете. Терминът synesthesia е изведен от гръцките думи syn (заедно) и aesthesia (чувство, сетиво). Този неврологичен феномен е отчетен, когато стимулацията на едно сетиво, автоматично стимулира друго. По такъв начин се получава преживяването на звуците като цветове, което според М.Железов в никакъв случай не е болестно състояние, а сравнително рядко наблюдаван феномен при определени, обикновено по-сензитивни личности (съгласно данни от доклада 2-4 % от хората са синестети). Примери за синестезия са: „Какъв трошлив жълт глас имаш“, „…Ароматът на бадеми е бледооранжев. И когато тенор саксофони свирят, музиката изглежда като плаваща ока¬чена виеща се змия – топка от светещи ли¬лави неонови тръби“. Тези преживявания са лични, субективни и уникални за всеки синестет.

Промените при робата на светлината беше третия изнесен доклад. Проф. Мони Алмалех представи значението на ленената дреха в различни ритуали на политеистичните и монотеистичните религии (предимно в юдаизма). Ленените дрехи в различни ритуали са известни като „роба на светлината” („роба” - мантия, наметало, одежда). Тази роба е задължителен елемент в някои посвещения. Обличането в робата на светлината е символ на физическа и морална чистота. Облеклото на служителите в старозаветния храм (т.нар. Походен храм) включва сакрално четирицветие, което се състои от синьо, червено, мораво и лен. През VІ в. преди Христа старозаветния пророк Езекил извършва промяна – сакралното четирицветие е заменено от сакрално, ленено едноцветие.

Доц. д-р Георги Чалдъков представи забележителната „мозъчна дъга” в доклада си Конектомика: цветовете на мозъка. Доц. Чалдъков започна доклада си с думите: „Неотдавна пловдивският писател доцент Владимир Янев изрече: „Ако Бургас внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по стиховете на Христо Фотев”. Сега от тази матрица аз изписвам: Ако светът внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по Завета на цветните лъчи на Светлината на Учителя Петър Дънов.” (в текста на доклада стои „…Ако цветовете внезапно изчезнат, те могат да бъдат възстановени по Завета на цветните лъчи на Светлината на Учителя Петър Дънов.”). След проведени опит върху мишки, проф. Джефри Лихтман наблюдава чрез флуоресцентен микроскоп „мочъчна дъга” (brainbow) в малкия мозък на мишките. В края на текста на доклада (публикуван в сборника с доклади), доц. Чалдъков споменава и за интересния феномен, изследван в Китай: през 2009 г. китайски учени публикуват статия, показваща превръщането на мозъчни¬те вълни, записани от електроенцефалограф, в звуци. Опитът е провеждан в продължение на едно денонощие, след което човекът може да чуе музиката на своя мозък.

Проявленията на Духа в „Завета“ беше заглавието на петия доклад, изнесен от Веселин Дочев. Докладчикът постави за основа на разглежданата тема „космичната стълба на реалността”, формулирана от Учителя: 1) Материята е кондензирана Енергия; 2) Енергията е кондензирана Светлина; 3) Светлината е кондензирана Мисъл; 4) Мисълта е кондензирана Любов; 5) Любовта е плод на Духа; 6) Духът е проява на (7) Космич¬ното Начало. Докладът, по думите на Веселин Дочев, е опит, първо, за сравнение между откритията на различни учени от миналото и мъдростта, струяща от Словото на Учителя Петър Дънов и, второ, размисли върху важното значение на Божествения Дух за живота на човека – последното стъпало в „стълбата на реалността”.

След кратката кафе-пауза, в доклада със заглавие Феноменологично въприятие на спектъра на светлината Филип Филипов обърна внимание на това какво би могло да се наблюдава при изследването на светлинния спектър, колко и кои са цветовете в спектъра и каква е връзката между тези цветове и Духовете на Светлината, описани от Учителя в Завета. Филипов представи на вниманието на аудиторията три вида наблюдаващи се дъги: водна дъга, небесна дъга и т.нар. мирова дъга. Първата се наблюдава обикновено при водопади и гейзери, втората – след дъжд, а третата се наблюдава при подходящи атмосферни условия точно преди изгрев слънце. Понякога вторият вид дъга се появява под формата на седемцветна дъга в съвършена кръгла форма, реализирана по посока на зенита. Беше нагледно представена „инволюцията и еволюцията” на светлинния лъч в екперимента на Нютон във връзка с наличието на розовия цвят, който попада, според автора, „там, където бялата светлина започва своето пречупване от призмата към червената светлина”. В заключение Филип Филипов изрази идеята, че в Завета на цветните лъчи на Светлината е показан пълния цикъл на проявата на светлината – нейната диференциация в инволюцията и превръщането на цветните лъчи в диамантови и бели лъчи в еволюцията чрез Христовия Дух.

Основната нишка, прокарана в цялото съдържание на доклада на Светослав Костов Кратък структурен анализ на „Завета на цветните лъчи на Светлината”, беше трихотомната структура на проявеното битие; проявата на принципа на троичността се наблюдава, според автора, навсякъде – от човешкото тяло до Божествената природа. Тя се наблюдава достатъчно отчетливо също и в Завета: седемте цвята са представени на трима места в книгата, а самата книга има троична структура. Първият дял съдържа три въвеждащи страници; вторият дял с основния текст за седемте цвята е разделен на три части, а трети дял – Заповедта на Учителя – също има въвеждащо изречение, основен текст и заключително изречение. „Така всеки дял има в себе си тази троична структура и по този начин е отражение на цялото – една законо¬мерност, която се наблюдава в самото Битие”. Костов извежда целостта и конкретиката на понятията чрез определителния член и по такъв начин се наблюдава следната градация: в първата част на книгата, съответстваща на физическия свят думите за съответните цветове са членувани (Жълтите лъчи), във втората част, съответстващи на духовния свят – нечленувани (Жълти лъчи), а в третата част, съответстваща на Божествения свят дори не е изписано „лъчи”, а само „жълт”, което, според тълкуването на автора, обозначава цвета само като принцип. Оригинално в доклада беше и сравнението на структурата на Завета с класическа рисунка на „Дървото на Живота“ от традицията на Кабала.

Светослав Костов участва в конференцията и с втори доклад, отнасящ се до трудностите при превода на Завета на немски език. Първоначално – споделя докладчикът – работата по превода е изглеждала относително лесна: библейските стихове се копират от немската Библия и се подреждат според подредбата в Завета. Но се оказва, че преводът на Библията на немски много често не отразява точно значението на някои думи, присъстващи в българския превод, по който е съставен Завета. Един такъв стих например е: „Глава на Твоето Слово е Истината”, който в немската версия звучи като „Същина на Твоето Слово е Истината”. Поради това се е наложило освен заместването на стиховете, да се приложи и адекватна редакторска намеса.

Михаил Левин в доклада си О русском издании „Завета” споделя подобна опитност в превода на книгата на руски език. За целта Левин е използвал и старогръцкия оригинал на Новия Завет, чрез който да сравнява руския превод на Библията. Намирането на решение в редакцията на библейските стихове, което да кореспондира с оригинала на Завета, се оказва трудна задача и за братята и сестрите от Русия.

Проследяването на различните издания на Завета от времето на неговото съставяне досега направи Людмила Димитрова в доклада със заглавие Историята на изданията на „Завета”. Според доклада някои податки за отделни мисли за влиянието на цветовете върху духовното състояние на човека има в кореспонденцията на Учителя и в личните му бележници от края на 19. и началото на 20. век. Първоначално Учителя е полагал подписа си върху подаряваните лично от него екземпляри на Завета. Л.Димитрова обобщава: „Според хронологията за периода от сто години – 1912 до 2012 година, са излезли от печат 15 български издания.” Издателство „Бяло Братство” е отпечатало досега десет тиража. Докладчикът обърна внимание и на някои различия между оригинала от 1912 г. и следващите издания. Завета е превеждан досега на следните езици: английски, гръцки, испански, немски, руски и френски.

Втора пленарна сесия

Председател на втората пленарна сесия, озаглавена „Езотерични аспекти на „Завета”, беше доц. д-р Димитър Калев. Сесията започна с доклада Ментално отделяне и присъединяване: медитативни техники в „Завета на цветните лъчи на Светлината”. Авторът Димитър Калев аргументира тезата, че „Завета може да бъде интерпретиран и упо¬требяван като медитативна реконструкция с определена алгоритмична последователност”. Тази последователност доц. Калев вижда в три стъпки: 1) Преживяване на библейския стих посредством представи, понятия и идеи, 2) отделяне на съзнанието от традиционните представи, породени от прочита и впоследствие – неговата концентрация към цветовата представа, съответстваща на стиховете, 3) Медитативно „присъединяване” на индивидуалното смислово преживяване на текста към съответстващата му цветова представа.

Обръщайки внимание на значението и различието между двете понятия „светлина” и „виделина” в доклада Метафизика на Светлината в „Завета“ и езотеричното християнство, Деян Пенчев последователни ги разгледа като Христови същности и Божествени еманации. Чрез изследване на присъствието на понятието „светлина” в областите на окултизма, теологията и философията, би могло да се задълбочи разбирането ни за Светлината, което има централно място, дори още в заглавието на Завета. Докладът проследи схващанията и идеите за светлината не само в езотеричното християнство, но и в източната духовна традиция – в текстове като Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита. В края на доклада Деян Пенчев обобщава: „От древността светлината е израз на най-възвишеното, най-благородното, най- чистото и сакрално Божие Божие присъствие. От тайнствените мистерии на древните нощи е избликвала светлината на мощното Слънце и е озарявала с Божествената си субстанция умовете и душите на всички окултни ученици, адепти, мистици и философи. Затова Христос, като Логос, е единението на всички умове и души, затова езотеричното християнство е дълбокото познаване на Христовата същност, мисия и дело, затова Христовият езотеризъм е достъпен за всеки ум и сърце, когато коп¬нежът по чистата Мъдрост и Любов е искрен стремеж към най-висшето само по себе си”.

Илиян Желязков формулира целта на доклада Три ключови понятия от „Завета” и присъствието им в учението на Петър Дънов като „опит да се характеризира начинът, по който се постига ефектът от духовната работа със Завета.” Трите „характеристики”, необходими за нужния ефект са: благоговение, приложение и творчество. Особено първото от тях – благоговението – е важно условие за цялостното ползване на Завета. Учителя насърчава учениците си към творчество във всички сфери на живота. Констатацията на автора, че творческото вдъхновение в Школата на Бялото Братство е било предимно през първата половина на 20 в. (виж сборника с доклади, с. 51), би могла да бъде коренно преосмислена, ако се познават повече факти от живота на Братството днес. Интерпретацията, както и изследването и разработките върху вече поставени от Учителя основи – слово, методи и др., е не по-малък процес на творческо преосмисляне. Дори в някои случаи този процес е по-силно разгърнат сега, отколкото в миналото, особено по отношение на научните изследвания върху различни аспекти на учението. Освен това творчеството не е единствено „външен“ процес.

Ваня Вергова в доклада си „Завета на цветните лъчи на светлината” – индивидуален метод за съпреживяване на божествената любов, мъдрост и истина обърна внимание на Библията като книга на Живота и Слово Божие, където е записано и запазено Божието откровение. Докладът съдържа важна статистическа информация за наличието на библейските стихове в Завета според признака Стар–Нов Завет, т.е. какъв брой стихове са от Новия и съответно – от Стария Завет.

Галина Левина (в Из опыта применения „Завета”) разказа много силен случай за приложението на Завета. Със сина й се случва автомобилна катастрофа, след което тя коренно трансформира отношението си към Завета като един от най-силните методи в Школата на Учителя. Посредством интензивно приложение на оранжевите (портокалените) лъчи, синът й от кома се връща към живот. Случаят е подробно описан в сборника с докладите. Този доклад беше и единственият, описващ реален опит при приложението на Завета на цветните лъчи на Светлината.

След кафе-паузата думата взе Константин Златев. Според автора на доклада Скрити послания в „Завета”, целта на тази книга (Завета) е най-малкото двустранна: 1) Да разкрие действието на Божия Дух сред земното човечество посредством кон¬кретизация на отделните Му проявления в лицето на светлинни лъчи от спек¬тралната област и извън нея, 2) Да предложи на учениците на Бялото Братство духовна практика, развиваща висшите тела на човека и мотивираща го да култивира определени добродетели. Златев поднесе на аудиторията допълнителни интерпретации на цветните лъчи, допълвайки обясненията, дадени в приложенията към по-новите издания на Завета (протокола от Д.Голов и двете обяснения за ползването на Завета – на Б.Боев и Д.Голов), като обърна специално внимание на един неспектрален цвят – златистият, който не е включен в книгата. Според докладчика златистите лъчи са по-висша октава на оранжевите и изразяват върховната Божественост, но не са включени в Завета, навярно защото днешното човечество не е в състояние да работи с тях. В края на доклада си, Златев оцени високо осъвременения откъм правопис и правоговор текст в юбилейното издание на Завета – дело на Стела Рускова и Димитър Калев, като предложи да се състави и издаде и още една редакция с оглед на най-новия превод на Библиятa на български език, който ще излезе от печат вероятно в началото на 2013 г. Това, разбира се, породи дебата „за” и „против” необходимостта от осъвременяване на текста. Златев подкрепи идеята си с аргумента, че ако Учителя би живял в наше време, то и текста на Завета би бил именно съвременният. Дискусията за отношението: език-епоха продължи и след пленарните сесии.

„Завета” и неговите трансформации в словото на Учителя Петър Дънов беше заглавието на доклада на Георги Стойчев. Авторът изтъкна, че „в седемте цвята е кодиран космо¬гоничният принцип на развитието на човеш¬кото съзнание.” Според него под човек трябва да се разбира не само земните хора, но цялата космическа раса, която в Завета Учителя представя чрез десет Духове (Духът на Любовта, Духът на Светостта…). Особено внимание се обърна на връзката между Завета и музикалното творчество на Учителя, както и между Завета и Паневритмията. Последната тема е обект и на друго изследване, невключено в конференцията, но представляващо ценен плод в разработките за корелациите между основните методи в Школата на Бялото Братство – нещо, което, с малки изключения, тепърва започва битието си.

Заглавието на последния доклад бе Езотерично разбиране на „Завета на цветните лъчи на светлината”. Авторът Филип Филипов наблегна на факта, че Учителя „получава” Завета от Христовия Дух, поради което е важно да бъде постигнато адекватно познание и задълбочено разбиране за Христос от езотерична гледна точка. Христос е Аз-ът на Космичния Човек, а земния човек е създаден по образ и подобие на Първия, Който се разгръща в деветте (десетте) ангелски чина: „Серафими – Братя на Любовта; Херувими – Братя на хармонията; Престоли – Братя на волята; Господства – Братя на интелигентността и радостта; Сили – Братя на движението и растенето; Власти – Братя на външните форми и изкуствата; Началства – Братя на времето, състоянието и такта; Ар¬хангели – Братя на огъня и топлината; Анге¬ли – носители на Живота и растителността.” Филипов разгледа инволюцията и бъдещата еволюция на земята с оглед на въздействието и проявата на „Седемте духове Божии”.

Пленарната сесия завърши с филма на Галина Герасимова „В родния рай ме завръщаш“, който се превърна в едно естествено „вместо заключение“ на целия ден.

* * *

Юбилейната международна научна конференция „Методът на цветните лъчи“ бе кулминацията на честванията на юбилея на Завета през годината, където се вляха духовните потоци на всички важни прояви до момента – концерти, филмови прожекции, презентации. Тази особено важна за Братството дата – 01 септември 2012 – като че ли сгъсти времето и пространството и още по-силно импулсира раждането на една нова епоха, където Духът манифестира в култура – културата на новото човечество и Разумното сърце.

Донка

Синдром е термин, обозначаващ съвкупност от симптоми, свързани с болестно състояние и проявяващи се едновременно. Болестното състояние е отклонение от равновесието и естествените процеси. Този термин ми дойде наум тази година, когато слушах и четох някои мнения в областта на Паневритмията, свързани с правилото, че всяко упражнение в Паневритмията започва със стъпка напред с десния крак.

Преди десетина години във фокуса на вниманието беше упражнението „Изгрява Слънцето. След време, особено след публикуване на архивните снимки, на които се вижда, че Ярмила Менцлова „отваря ръцете си напред на ляв крак, спорът позаглъхна. Явно си казаха думата и здравият разум, както и запазената все пак традиция в Братството. Сега обаче „правилото за десния крак" се пренася върху първите десет упражнения, с тенденция те да бъдат нагласени така, че всяко да започва с десния крак. Това обаче се оказва невъзможно поради нечетния брой на тактовете на упражнения 6, 7, 8 - 41 такта. При това положение упражненията „Освобождаване" и „Чистене" няма как да започнат с десен крак. Привържениците на правилото „всичко на десн крак" имат само един изход: да се смени музиката, т.е. броят на тактовете да стане четен - 40 или 42; има предложение и за 38. Всъщност и тези предложения не са нови, по-скоро биват възобновявани. Точно музиката на Паневритмията обаче е най- фиксираната част от нея. От трите компонента тя единствено е дадена със сигурност изцяло от Учителя. Той е „свалил" първо музиката, след което са дошли другите две съставки: движения и текст.

Странно е, че някой може да поставя изобщо въпроса за „корекция" в броя на тактовете при наличие на два записа на нотния текст на Паневритмията: от 1938 г. и от 1941 г., издадени по времето на Учителя. Освен това няма сведения някой от музикантите, свирили в продължение на десетилетия в кръга на Паневритмията, да е свирил по друг начин. Тук понякога се цитира аранжиментът на Димитър Грива, който е правил концертен запис на Паневритмията с радиооркестъра на Монте Карло. Не е ли лесно да се сетим, че при един концертен запис музикантът има свобода на действие, защото тук темпата и тактовете не определят стъпките на танцуващи хора?  

Скоро една по-възрастна жена ми каза загрижено: „Знаеш ли, за първи път се посяга на музиката, а тя е дадена лично от Учителя". Всъщност въпросът за тактовете не би бил изобщо обсъждан, ако с него не беше свързано онова, което за себе си нарекох „синдромът на десния крак". Замислих се какво всъщност стои зад него? От беседите знаем, че дясната страна на тялото представя мъжкия, активния, електричен принцип, свързан с ума; докато лявата страна представя мекия, женския, магнетичен принцип, свързан със сърцето. В сегашното общество умът има надмощие - в споровете всеки иска да блесне с активния си ум, знаене, начетеност, съобразителност. Наистина живеем във времето на обективния ум - този, който прави анализ и синтез, разделя, за да подреди околната действителност в една спретната картина. От беседите обаче знаем, че Разумността е друго нещо. Учителя въвежда термина „разумното сърце". Сърцето изразява принципа на Любовта и оттам - на саможертвата. Сърцето е губещият, защото е готово да се жертва. В съвременното общество никой не иска да губи и малцина биха се пожертвали, оставяйки победата на другите. За отбелязване е, че повечето от хората, активно пропагандиращи „всичко на десен крак", са доста амбициозни, начетени, интелигентни и умеят да боравят добре с цитати и логическа аргументация, готови са докрай да защитават тезата си. Да, принципът на обективния ум, победа на всяка цена - „синдромът на десния крак".  

В томчето „Езикът на Любовта", което ще се чете тази година на Рила, Учителя прави интригуващо изказване. Той говори, че евангелският израз „Сине Мой, дай Ми сърцето си", се отнася за жената, че хилядолетия наред Господ е работил върху нейното сърце и сега едва започва да обработва сърцето на мъжа. Жената ще му помага в тази дейност. Е, значи лявата страна на тялото не е за изхвърляне и може би все пак левият крак ни е необходим. Да напомним ли, че той е свързан с принципа на Доброто? Дали няма да се окаже, че двата ни крака са еднакво необходими?  

Биха ми отговорили, че все пак е казано да се започват упражненията с десния крак. Да, в началото, когато първите 10 упражнения са се играли с прекъсване. В един момент Учителя ги е слял в едно - при „Първия ден на пролетта" музиката тече непрекъснато; на фона на спокойните ритмични стъпки само движенията на ръцете се променят. Защо и кога Учителя е слял първите десет упражнения в един цикъл? Дали с идването на текста? Това са интересни въпроси, обсъждани са в комисията по Паневритмия, обект са на духовни изследвания и ако искате да ги обсъдите, поговорете например с Николай Конакчиев, който има интересни разработки върху първите 10 упражнения. Те заслужават да са тема на отделна статия.  

Връщам се обаче към „десния крак". В томчето „Служене, почит и обич" Учителя говори за науката за правилните движения, която хората ще изучават в бъдеще и ще знаят кога с кой крак да тръгват: когато искат да извършат нещо с любов и саможертва, те трябва да тръгнат с левия крак. Не цитирам дословно - и нека да кажа ясно, че не пледирам да започваме паневритмичните упражнения на ляв крак. Просто нека да се стремим да запазваме естественото равновесие, съществуващо в Природата и отразено в Паневритмията. Да не го заменяме с изкуствено създадени спорове. В споровете ни въвлича обективният ум. Той рови, оглежда, подрежда, анализира. Това, разбира се, е необходимо за проявената действителност. Сърцето обаче ни отваря към истинската реалност - тази на вътрешните измерения. Учителя е дал едно духовно музикално упражнение, което обединява ума и сърцето и което впоследствие е включил в Паневритмията. Това е „Мисли". Как са съчетани умът и сърцето в него?  

Неотдавна в популярните статии, свеждащи знания от предните фронтове на науката, се заговори за фигурата торус. В сп. „Житно зърно", бр. 24/2011 г., е публикувана статия, в която са приведени научни изследвания, доказващи, че човешкото сърце образува електромагнитно поле под формата на торус. В последните месеци много нашумя филмът „Тhrive" (вече и с български субтитри). В него се споделя тезата на водещи физици, които разглеждат торуса като „матрицата на живота". А какво представлява торусът? Точно движенията, които правим с ръце пред гърдите си, пеейки: „Свещени мисли за живота ти крепи". Да, отново Учителя със своята висша сетивност върви крачка пред науката, която вече догонва духовността. И така - навсякъде единство и хармония. Ум и сърце са създадени да работят в пълна кохерентност и хармония. Това е и повелята на времето. Това е задачата на всички нас, живеещи в тези интересни години. А останалото са просто игрите на активния човешки ум, който не може да остане спокоен, освен ако не е школуван.  

Преди години брат Нестор Чуклев, който си замина на повече от 90 години и който беше играл Паневритмия при Учителя на Изгрева и я играеше всеки ден, лято и зиме, ми каза нещо важно, което искам да споделя за финал. Тогава „синдромът на десния крак" се вихреше около „отварянето" в „Изгрява Слънцето". Кипяха аргументите. Аз наблюдавах как той просто се оттегляше настрани и веднъж го попитах: „Защо не им кажеш как е, ти си играл на Изгрева?". Той махна с ръка: „Остави, не се въвличай в спорове". После постоя малко замислен и добави: „Когато преподаваш Паневритмия, казвай на хората да играят наистина, от сърце, защото тогава светлите същества ще дойдат да играят с тях и ще останат да им помагат в живота". Какво значи „да играем наистина"? Разумното ни сърце чака да го послушаме. Със сигурност тогава споровете стихват, защото чрез Разумното сърце говори светът на единството. Разумната Природа чака човекът да се отвори и да постигне това единение, което е първата крачка към Новата епоха.

Ради
През пролетта на 928 г. в подземието на манастира Св. Параскева се събират деветима, за да поставят началото на богомилството. Сред тях са българският княз Бенеамин и патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, дошли да се срещнат с двама непознати сирийци.

Странниците им носят свещени книги, писания и предмети, сред които непромененото от църквата Евангелие от Йоан, богомилското таро, „Легенда за Стефанит и Ихнилат”, стар Пентаграм с изобразени дванадесетте Зодии. Дават благословията си, приемат клетвата им и напускат България.

Още в началото на следващата година, водачът на движението княз Бенеамин, известен повече като Боян Мага, изпраща първите апостоли на проповед. Негова дясна ръка е Йеремия, останал в нашата история като поп Богомил и погрешно считан за първенец в школата.

Основната цел на богомилите е била да приложат истинското християнство, непокварено от църква, велможи и властолюбци – така, както са го разбирали първите християни. Живеели са и в братски комуни, и сред хората, като усърдно са помагали, напътствали и лекували. Чистият живот, делата и словата им били мощен магнит за душите и все по-голяма част от народа и болярите се обръщали към богомилството.

Богомилите практикували посрещане на изгрева на Слънцето и възприемали природните сили като живи и лечебни. Качвали се на планините за зареждане, познавали тайните на билките и в менюто им не присъствало месо. Магичната им музика и песни запленявали, а символичното тълкуване на Писанията разкривало непознати хоризонти пред хората. Непрестанно се молили, често до преумора. Не убивали, не крадяли, не лъжели.

Но в мащабната им дейност нямало и помен от хаос – прекрасно организирани и следващи йерархичната си структура, богомилите градяли общини и църкви не само в царството ни, но и из цяла Европа, че и отвъд нея.

Архиепископ и водач на движението бил Боян Мага, освен него с този ранг били и двамата му помощници – Богомил и Гавриил Лесновски. След тях идвали епископите, които оглавявали църквите, подпомагани от своите презвитери и верни. Епископите и Архиепископите били известни още като Съвършени богомили – посветени в тайните и мъдростта на учението, те разполагали с големи знания, сили и способности.

Средната степен – верните, доказали своята преданост към делото, имали за задача да се пречистят и да добият духовен морал, да намират нови оглашени и да ги подпомагат в пътя им.

Оглашените били най-широкият, външен кръг на школата – главно слушатели и симпатизанти на учението, те проявявали жив интерес, но тяхната вярност не била още изпитана.

Реакцията не закъсняла – голямата активност на богомилите, тяхната непримиримост към лъжата, фалша и охолството на духовно-светската власт, огромната подкрепа сред хората, родили силни врагове – и вътре, и вън от държавата.

Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани, изгаряни. Водачите са сред тях.

И въпреки че при цар Самуил богомилите отново са в разцвет, учението напуска пределите на царство България, за даде своите плодове на Европа чрез креациите си – катари, патарени, бугри, духобори, чешки братя, розенкройцери и др. Именно от средите на тези школи се разгаря факела на Ренесанса, осветил жадувания път към свобода и творчество.

Радислав Кондаков

Текстът е публикуван в списание Оренда, бр. 6.

×