Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Иво
Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една единствена кибритена кутия, която носил във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойниците, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал:

- Само кибритената кутия спасих!

Князът извикал:

- Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.

Иви
Един ревностен млад ученик отишъл да практикува при един от абатите на християнските отци-пустинници. След няколко дни той попитал:

- Кажи ми, учителю, когато видим брата си да дреме по време на светата служба, трябва ли да го ощипим, за да стои буден?

Старият учител отговорил много сърдечно:

- Когато виждам някой брат да спи, слагам главата му на коленете си и го оставям да си почине. След като си е починало, сърцето естествено ще практикува с подновена енергия.

Иво
В миналото, в златния век на човешката култура, в т.нар. Първа раса на боговете живял един велик мъдрец. Пред него се явил един ученик със следната молба:

- Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно - да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма и да пожелая: в грамаден размер - да ставам голям колкото Слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички.

Мъдрецът казал на ученика си:

- Да бъде според желанието ти.

Ученикът се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество". Той обаче забравил да пита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал:

- Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички. И аз изпълних желанието му.

При този мъдрец отишъл друг ученик и казал:

- Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света. Мъдрецът изпълнил и неговото желание и ученикът станал много малък, невидим. Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад.

След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал:

- Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината. Видим като Светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като Топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята.

Учителят му отговорил:

- Да бъде според желанието ти.

……

В онова царство на древността, за което ви разказвах по-рано, царят имал две дъщери, едната от които била много красива. Тя отишла един ден при Великия Учител на Мъдростта и му казала:

- Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мене, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мен. Същевременно искам сестра ми да бъде лишена от тези качества, никой да не я обича и да стои постоянно вкъщи, за да не ми пречи.

Мъдрецът й отговорил:

- Да бъде според желанието ти.

Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала наоколо си гордо и казала:

- Аз съм царската дъщеря!

Започнали да се струпват наоколо й хора, коне, волове, мухи - всичко, каквото срещнела по пътя си. Като се натрупали много коне, започнали да се ритат и да се препират помежду си кой да бъде по-близо до нея, а с това се вдигнал много голям прах. Воловете започнали да се бодат с рогата си и да се борят кой от тях да е по-близо до нея. Пчелите започнали да се жилят, осите - също. Дигнал се страшен шум и бой и животните едно по едно започнали да падат мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала колко криво схващала Живота във вселената, хванала се за косите, отишла при сестра си и й рекла:

- Сестро, помогни ми, понеже извърших голямо престъпление!

Иви
Веднъж един мъж срещнал гледачка по пътя си. Тя поискала да му гледа на ръка. Мъжът нямал желание, но накрая склонил. Гледачката погледнала ръката му и смут озарил лицето й. Учуден мъжът я попитал:

- Какво виждаш в Бъдещето ми?

- Заради теб ще загинат милиони невинни хора по света... - казала гледачката и заминала.

Мъжът обзет от безпокойство продължил по пътя си и тази мисъл не напускала съзнанието му. Не можел да допусне това да се случи. Взел решението да сложи край на живота си, за да предотврати това нещастие. Той се отправил към близката влакова линия и зачакал.

Точно когато чул звуците на наближаващия влак и бил готов да се изправи срещу него, видял малко момче което си играело на железопътната линия. Мъжът се спуснал бързо и успял да го спаси. Развълнуван и уплашен той му казал:

- Дете не трябва да си играеш близо до железопътната линия! Това е опасно! Как се казваш?

- Адолф - отговорило момчето

Иви
При един богат търговец слугувал млад човек на име Стоян. Слугата работил честно, но всичко, което изкарвал (шестдесет лева месечно), раздавал на бедните. Господарят му, като виждал какво върши слугата, постоянно му правил бележки да скъта и за себе си нещо, защото ще дойдат старини и не ще има кой да се погрижи за него. Стоян премълчавал на тези бележки или казвал "добър е Господ". Един ден господарят заспал дълбоко и видял много жив сън: разхожда се из красива местност и всред разкошна природа забелязал чудесна вила. Запитал някои от присъствуващите там чия е тая вила.

- На твоя слуга - му отговорили.

- Ами той е беден, от где взе толкова пари да си купи такава хубава вила?

- Той е беден наистина, но каквото изкара на Земята, всичко изпраща тук и с него е съградил тази хубава вила.

Като се разхождал по-нататък, господарят минал към по-сухи, пустинни места и видял една малка, бедна колибка и пак запитал:

- Чия е тази колибка?

- Тази е твоята, защото нищо не си помогнал на нуждаещите се - му отговорили.

Иви
Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре и излизайки от банята поглежда, че няма пет пари в джоба си да плати. Тогава той се обърнал към баняджията, казал му "благодаря" и си заминал.

- Чакай, ами пари? - го пита баняджията.

- Нямам.

- Тогава защо си дошъл?

Дервишът се видял в чудо, отправил се с мисълта си към Бога и казал:

- Боже! Или ми дай пари, или събори тази баня.

В този момент се чува голям шум. Банята се съборила и баняджията притърчал да види какво става. Дервишът си заминал спокойно. Като вървял по-нататък, той видял един ходжа да се моли и му казал:

- Аз зная за какво се молиш - за пари.

Иво
Невероятна книга, описваща проучването на известен американски учен за живот след живота или “преживявания на прага на смъртта”, както сам ги нарича той. Д-р Реймънд Мууди е учен и лектор, чийто книги досега са продадени в над двадесет милионен тираж. Защитава докторат по философия през 1969 г. в щата Вирджиня и магистарска степен по медицина през 1976г. в щата Джорджия. През 1988г. получава Световна Хуманитарна Награда в Дания, както и бронзов медал в категирията “Човешки отношения” за филмовото пресъздаване на книгата на филмовия фестивал в Ню Йорк. Експерт по въпросите на преживяванията на прага на смъртта, той е и първият американски учен, който масово оповестява своите разработки в тази област. Най-известаната му книга е “Живот след Живота”, която става бестселър. Тя е издадена през 1975г. в САЩ и предизвиква бум от критики и скиптични мнения в кръга на учените по това време. Двадесет и пет години по-късно, научните схващания са коренно променени и учените го поддържат. В резултат на неговия фундаментален за времето си труд, нова генерация от учени даде талсък на изследванията в тази обаласт. Страхът от смъртта, митовете и заблудите на човечеството относно този сложен процес, отстъпват пред светлината на новите научни открития.

Кариерата на д-р Мууди не завършва с тази книга. Той продължава своите проучвания в тази област и издава повече от 5 книги с подобна тематика. През 1995г. той стига още по-далеч създавайки техника за съзнателно и контролирано преживяване на прага на смъртта, без човек да е действително на прага на смъртта. Изследвайки техниките, които са използвали древните гърци, д-р Мууди преоткрива камерата за медитация, наречена “психомантеум”. Усъвършенствайки този древен метод той създава модерното му копие, което нарича “Театър на Ума” – техника (устройство), която позволява на хората да преживеят променено състояние на съзнанието с учебна и духовна цел. Курсове по психомантеум тренинг се провеждат от д-р Мууди и до днес. Ако искате да се свържите с него или да участвате в някои от неговите курсове, моля посетете официалнят му уеб сайт www.lifeafterlife.com, където има ел. адрес за връзка с него.

В книгата “Живот след Живота”, авторът изследва над 100 случая на хора, които са имали преживявания на прага на смъртта. След като анализира и после синтезира получените резултати, той създава теоретичен модел на преживяването. Моделът се състои от 15 компонента. Повечето хора съобщават за около 8 компонента, които са преживели, а някои до 12. Тези компоненти са подробно изследвани в книгата и подкрепени с цитати от интервюта с преживелите ги. Тук само ще изброя тези компоненти:

- Неописуемост на преживяването
- Чуване и осъзнаване на случилото се
- Усещане за мир и покой
- Шумът
- Тъмният тунел
- Извън тялото
- Срещи с други
- Съществото от светлина
- Преглед на живота
- Границата или пределът
- Завръщането
- Споделяне с другите
- Въздействие върху живота
- Нови виждания за смъртта
- Потвърждение

След като авторът разглежда отделните компоненти, той дава примери в потвърждения на своето изследване от Библията, Тибеткстата книга на мъртвите и от разработките на Платон и Емануил Сведенборг.

Зашеметяваща книга, които би отворили очите на читателя за нови измерения на собствения му живот.

Използвани източници:
1. “Живот след Живота”
изд. къща “Хермес”- Пловдив 2003г.
ISBN 954-26-0041-0
2. www.lifeafterlife.com – официален уеб-сайт на др. Мууди

Препоръчвани лнкове:
www.lifeafterlife.com – официален уеб сайт на др. Мууди
www.som.org/3library/interviews/moody.html – интервю с др. Мууди
www.mikepettigrew.com/afterlife/html/near_death.html - трудовете на д-р Муди, като част от Института за изследване на живот след смъртта
www.iands.org – Международна асоциация за изследване на преживявания на прага на смъртта
www.parapsych.org – Асоциация по парапсихология

Иви
Има една стара история за един знаменит равин в Европа, който един ден бил посетен от човек, дошъл с кораб от Ню Йорк, за да го види. Човекът, стигнал до мястото, където живеел великият равин, голям дом на улица в европейски град, и му посочили стаята на равина, която била на таванския етаж. Той влязъл и заварил учителя в стая с едно легло, един стол и малко книги. Човекът бил очаквал много повече. След поздравите, попитал:

- Рави къде са вещите ви?

Равинът отвърнал с въпрос:

- Ами твоите къде са?

Посетителят отговорил:

- Но, рави, аз само минавам оттук.

А учителят отговорил:

- И аз също, и аз също.

Иви
Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.

- Има ли Бог? – попитал той.

- Да, има Бог - отговорил Буда.

След обяд се е появил друг мъж.

- Има ли Бог? попитал той.

- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.

Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:

- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.

- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?

Просветленият отговорил:

- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

Иви
Леглото, но не съня;

Храната, но не апетита;

Лукса, но не красотата;

Една къща, но не един дом;

Лекарството, но не здравето;

Съжителството, но не любовта;

Разпятието, но не вярата;

Развлечението, но не щастието;

Смъртта, но не и живота;

По-луксозно място в гробищата,

Но не и на небето.

×