Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Иви
В старите летописи се разказва, че българските царе край Волга много обичали мъдрите изречения и сложните гатанки. Когато царят канел своите велможи на пир, той обичал да задава на гостите си трудни въпроси и много се радвал, ако не могат да му отговорят.


Кое е онова животно, което сутрин ходи на четири крака, през деня - на два, а вечер - на три крака?

Веднъж царят вдигнал в двореца си голям пир, на който имало не само българи, а и чужденци. И точно когато донесли пред него печеното месо и всички чакали да им го раздаде като на свои хранени хора, той изведнъж казал:

- Почакайте още малко! Най-голямото парче от печеното ще дам на оня, който ми отгатне една съвсем малка гатанка.

Умълчали се царедворците, защото знаели, че малките гатанки на царя не били никак лесни. А той ги запитал:

- Кажете ми, кое е онова животно, което сутрин ходи на четири крака, през деня - на два, а вечер - на три крака.

Дълго мислили и велможите, и чужденците, но никой не можал да отговори. А отговорът бил много прост - това необикновено животно е човекът. Сутрин - в утрото на своя живот - той пълзи по земята и ходи на четири крака. На обед - в зенита на своя живот - върви уверено на два крака. А вечер - в залеза на своя живот - добавя към двата си крака и бастуна, и затова тогава върви на три крака.


Коя къща има две бели врати и една черна?

Друг път царят задал следната гатанка: коя къща има две бели врати и една черна. Дълго мислили царедворците и пак никой не можал да отговори. А отговорът пак бил прост. Тази къща е животът, защото животът на човека минава точно през три големи врати. Първата врата, е неговото раждане и това е бялата врата, най-светлата в неговия живот. Втората врата, през която минава човек, е сватбата и тя също е бяла. А третата и последна врата е вратата на смъртта - тя е черна.


Справедливо ли е красотата да носи гибел?

Имало и други гатанки, които задавал царят на волжките българи. Но веднъж станало така, че точно на едно голямо празненство го сполетяла тежка мъка. В залата влязъл с наведена глава прашен конник и му казал, че в далечна Хазария умряла дъщеря му Зора, която тамошният цар - хаганът - похитил заради нейната красота.

Страшна мъка обзела царя и той не можел нито да яде, нито да спи дни наред.

- Кажете - рекъл той на своите велможи, - щеше ли моята дъщеря да умре, ако оня злодей не беше видял, че е хубаво и лично момиче? И справедливо ли е красотата на човека да му носи смърт, както стана с моята дъщеря? Кажете ми, справедливо ли е това?

- Успокой се, царю! - говорели разтревожените велможи.

- Не, отговорете ми! - казал царят. - Справедливо ли е красотата да носи гибел! Какво ще кажете вие, които уж владеете цялата мъдрост на света. Искам от вас още утре да дойдете при мен и да ми отговорите на този Въпрос. Ако не - ще ви прогоня от двореца.

Угрижени излезли от залата царедворците, но в уречения час всички се върнали при царя.

- Е, намерихте ли отговор на моята мъка? Ако сте намерили бързо казвайте, какво да напиша на гроба на моята дъщеря, на която красотата донесе смърт, а разумът - страдание. Не може светът да е толкова лошо направен, че да няма отговор на този въпрос.

Дълго мълчали царедворците и точно когато тишината започнала да тежи като олово и царят скочил от трона си, за да ги прогони, пред него бавно се изправил най-старият мъдрец и казал:

- Царю, аз зная какво трябва да напишеш на гроба на дъщеря си. Напиши: Смъртта е врата, през която всички ще минат - и красивите, и грозните, и бедните, и богатите. Но от красивия ще остане красив спомен на света, а другият няма и това да остави.

Дълго мълчал и мислил царят. А после изведнъж се изправил и рекъл:

- Благодаря ти, човече! Ти каза най-голямата мъдрост на света. Смъртта наистина е врата, през която всички ще минат. Но красивият ще остави красив спомен. А разумният ще помага на хората дори и от гроба. Затова нека знаем това и няма да сме живели напразно на света.

И до днес във волжките земи стои един голям камък, на който са записани думите, които казал оня неизвестен мъдрец.

Хиляда години са минали оттогава и хиляда мъдреци са минали през вратата на смъртта. Но думите на оня мъдрец се повтарят и досега, а това показва, че мъдрата мисъл е по-силна и от смъртта. Тя побеждава дори хилядолетията.

Иви
В славните дни на Тутмеса пръв жрец на Амона бе стария Манут. Нему бе поверено голямото книгопазилище на фараона в подземията на Тебес - и той се грижеше да възвестява по царството веленията на боговете.

Облечен в бял аксамит, със златен атев на глава и с бич от медни жици в ръце, той отиваше сутрин, в третия час на деня, в двореца на фараона - да възвести мира на царството.

В ръката му имаше жезъл от злато, а на ябълката лежеше изваян сребърен бръмбар, който крепи на главата си слънцето, а в нозете си държи кълбо със семена, от които ще се роди съдбата.

Жрецът излизаше пред фараона и смирено навел глава, изричаше всеки ден едни и същи думи:

- Сине на слънцето, враговете на Масър лежат в кръв под нозете ти!

С тези думи Манут възвестяваше мира на цялото царство и вярната воля на боговете.

Ако фараонът го не запиташе нищо, жрецът си излизаше, без да дигне взор и да го погледне.

Той вървеше, както вървят робите - безстрастен и мълчалив като мумия.

А после влизаше в своите широки подземия - и под зелена светлина на смола четеше папируси, дето с йероглифи бе означено страшното учение на жреците.

В пъстрите редове, завещани от Хоруса, старецът тълкуваше съкровени думи, които учат човека да прави злато от пясъка на пустинята.

И после влизаше в най-тъмните ходове на подземния дворец, за да прелива течностите от една съдина в друга - и да ги подгрява над пламъка от кедър, лаврови листа и кости от лъв.

И кога слагаше в течността прах от изумруд, той спираше ръката си. Защото в книгите бе казано, че злато може да направи само този, който не е казал през живота си една лъжа. И - казваше се още - в деня, когато излъже онзи, който е обърнал в злато пясъка на пустинята, златото ще се обърне в кръв.

И първият жрец на Масър слагаше ръка на сърцето си - и се питаше излъгал ли е през деня.


Дванадесте години минаха, додето Манут, първият жрец на Тебес, приготви праха, с който можеше да се обърне в злато пясъкът на пустунята.

И един ден, след като бе възвестил пред фараона мира на царството и волята на боговете, старецът влезе в своите подземия - да види що е станала сместа, която на слаб огън трябваше да тлее цяла нощ.

Когато отхлупи медния капак на вазата, дето бе затворена сместа, очите му блеснаха от радост и ръката, която държеше похлупака, трепна: на дъното на голяма ваза, покрита със зеленикава ръжда, лежеха две шъпи жълт прах.

Този прах бе дирил цял живот старият жрец.

Той взе шъпа пясък, разсипа го в аламбик с широко гърло, наля червена течност и сложи една прашинка от скъпата смес.

И до среднощ стоя над кипящия аламбик - да чете предписаните от книгите на Хоруса заклинания.

И през дългите часове, когато устата изговаряше бавно и тържествено съкровените слова, умът на жреца рисуваше светла картина: пред неговите очи се простираше бекрайната пустиня - и всяко зрънце пясък бе златно зрънце.

Цялата пустиня блестеше като безгранично море от скъп метал, а над нея се издигаше слънцето - и неговата светлина бе оскъдна и бледа като лъчи на мъглива луна.




... А додето жрецът четеше съкровените слова на папирусите, в града на фараона ставаше нещо зло и съдбоносно.

Ала старият Манут нема време да възкади смоли пред сребърните огледала, та да попита каква е волята на боговете.

И той не видя нищо.

Когато наближи третият час на деня, Манут разтвори аламбика и лицето му възсия повече от златото, което стоеше пред него, в дъното на отхлупения съсъд...

Той улови с ръка топлия златен пясък и го разсипа на сребърна тепсия: златните зрънца звънтяха като струни на голяма арфа - и блестяха като слънчев прах.

И старецът забрави, че третият час на деня го вика в дворците на фараона.


Едва след час си науми първият жрец на тебес, че трябва да върви пред царя, за да съобщи волята на боговете и да възвести мира на царството.

Ала в ума му светеше още безбрежното златно море - и той нетърпеливо очакваше мига, кога ще види цялата пустиня златна.

И той не забеляза, че в двореца царува страшно мълчание.

Роб излезе зад големите стълпове, украсени с главата на Хатор, та каза на стареца, че враговете презнощ са избили вси царедворци.

Ала Манут не чу нищо - и нищо не разбра.

Край него лежеха по кървави губери виночерпци, свирачи храмови писари и роби.

Те бяха заклани с широк нож - и счупени оръжия се виждаха хвърлени край тях.

Ала Манут не видя нищо - и нищо не разбра.

Той стъпваше в локви кръв, но кръвта отразяваше златната пустиня на неговия блян - и той не зърна ни кръвта, ни убитите.

Пред очите му играеше само един образ: безбрежно златно море, а в него - той, новият творец, който обръща в злато цялата земя...


И кога стигна големия престолен чертог, той отмери с привикнала стъпка шестнадесет крачки, смирено наведе глава и произнесе старите заучени думи, които всеки ден бе изричал цели шестдесет години:

- Сине на слънцето, враговете на Масър лежат в кръв под нозете ти!

С тези думи Манут възвести в онзи злокобен ден мира на цялото царство и волята на боговете, която не бе имал време да научи...

Фараонът не оговори нищо.

И жрецът понечи да си отиде.

Ала в мига, когато щеше да се обърне назад, един чужд глас властно му извика:

- Безумче! Дигни си главата и виж! Виж кому говориш!

Пред него лежеше кървав и посинял убитият фараон...

И той се обърна назад, за да види кой му говори.

И видя двореца пълен с непознати мъже - и те държеха кървави мечове в ръце, а по железните им щитове личеха ръждиви петна кръв.

Пред тях стоеше младеж с медна броня и с корона от злато и рубини.

И жрецът смаян гледаше чудото - и не знаеше не е ли това жесток сън...

Ала новият цар властно изрече своята първа повеля:

- Пуснете го да си върви! Безумни са жреците в тази страна: безумец се не убива!...


И кога Манут влезе изново в своите подземни скривалища, той намери в сребърната тепсия вместо златни зърна топли капки кръв...

И ледният поглед на стария жрец се избистри като ум на мъдрец - и той вдигна очи нагоре, за да погледне нещо далечно...


Там, дето свършваше големия град, за да наченат пясъчните хълмове на пустинята, ломеше талази огромно кърваво море , червено като зърна от нар...

А над града, над пустинята, над целия свят се носеше леден въздух - и кръвта се смръзваше, за да образува високи червени планини със зловещ блясък на кървав рубин...


И над цял свят се бавно понасяше ужасно веене на големи зелени крила...

Иви
И когато на седмината Синове на Пламъка потръбиха началото на света, роди Саваот Своя Син и го нарече Авенир, което значи Баща на Светлината. Лицето му бе пурпурно като зора и очите му бяха пламъци, подобни по блясък на златна сплав. Нямаше дух с по-хубав и по-мощен облик от неговия. И по бодрост, младина и сила Авенир не можеше да се сравни с никой. Той беше огненият живец на света и в него тупкаше сърцето на вселената. Защото беше Син на Всевишния.

И даде му Елохим Седемте Небеса и всичко невидимо. И тогава се замисли Авенир, отвори уста, па каза:

"Широки са небесата. Силен е Бог. А моето сърце е празно. Къде да намеря словото, което с мълния да разпали духа и даде път към онова, що няма край?"

Умисли се Авенир.

Тъжен беше.

И тъга легна по цялата вселена.
........................................................................

А когато минаха седем дена, стана вечерта по залез Авенир, та отиде при Синовете на Пламъка.

И видя ги отдалеч Авенир - потънали в светлина. А сенките им се губеха - седем дълги сенки с теменужен блясък на аметист.

И рече Авенир: "Ширно е небето - и тайни са пътищата на Адонай. Като Аданмант е здрава мъдростта Му.

Ала празно е моето сърце - и нямат небесата място за мене. О вие, Водачи на седемте полка, елате с мене! И нека ново Небе съградим - Земя да съзидаме - и път нека дадем на това, що няма край!"

Нощ покри тогава лицата на Синовете и слова на метеж съзряха в словата на Сина Божи.
И рече Иехудиил:

"Тъмни са речите ти - тъмна е твоята мъдрост. Проклет - онзи, който туря пръст на жерлото!

Мощен е Иехова. Неговата мисъл е чиста като сълза, но гневът му отравя като сок на бучиниш. Кървав ужас е неговата ярост - и клетвата Му е слънчев бич. Ние - не сме с тебе!"

И отдалечиха се седмината Синове на Пламъка: лицата им - бели и замислени, а главите им наведени.

И разпали се мъст ужасна в душата на Авенир тогава, та прокле с горчиви думи Синовете на Пламъка. И станаха думите му скорпиони, а мислите му - пепелянки.

И докосна се после с гневна ръка до седемте сенки Авенир - до сенките на Синовете се докосна той - и сенките приеха вид на люде. Те бяха снажни и силни, а ръцете им - с мишци на исполини.

И повика Авенир първия от Владиците на Гръма. Името му бе Авадон, което значи Ангел на Бездната. Косата му бе от пламъци, а лицето му - гиздаво, като лице на жена. Очите му бяха тъмни като пропаст и пареха.

Kато видя гневен Авенир, запита го ангелът кой го е наскърбил.

А каза Авенир Авадону:

"Авадоне, Царю на бездната и Властителю на Гърма! През себе си трябва живият - и да не плаче по мъртъвци. Ето - тези сенки, те са наши слуги. Просторни бяха небесата за Седмината Синове на Пламъка, за Владиците на Гръма и за Вождовете на Божия Меч. Тесни са те за Авенира - и няма място за мене тука. Да съградим Ново Небе, Земя да съзидаме - и да въплътим съзидания там! За творчество жадува Бащата на Светлината - и за път, по който няма умора - за бездни, издън които не проглежда изход, Авадоне, ела с мене - ти и твоите полкове!"

И поведе Авадон шестимата Владици на Гръма и полковете на Мълнията с тях.

И страх налетя върху вселената - леден страх.

И трая седем луни.
........................................................................

А когато се завърши седмата луна, стигна до Саваот гласът на небесния смут - и закле се Бог в името Си, че ще накаже Своя Син.

И клетви горчиви промълви тогава.

Авенир стана мрачен като здрач, лицето му - тъмно, а сърцето му закоравя. Прокоба Божия надвисна над света - и Авенир биде наречен Сатанаил, което значи Враг на Силния.

Тогава създаде Сатанаил Небето с неговата звездна плащеница, тайнствените писма на Зодиака и седемте седалища на Слънцето. И създаде още Земята - с живота, кипящ в растенията - мътното алое с неговата миризма и огненият храст с неговото великолепие.
И насади Едема с неговите чарове. И река направи да тече низ Едема: река, която протича в четири потока.
Името на първия поток бе Фисон. Той минаваше през страната на Двата Стълпа и вълните му бяха зелени със злата и отражения.
А името на втория поток бе Гехен. Той поеше страната Етопис, което значи Огнена Змия. И неговите води пречистваха всичко и топяха металите като пламък.
Третият поток бе Хидекил, което значи Двоен Език. А той оросяваше страната Асурхай — и вълните му бяха бавни, мълчаливи и тъжни. Във водата му се смесваха черни и бели талази, а по средата се къдреше размътен гребен.
Четвъртият поток се казваше Фиурах, което значи Глас от Небето. Водите му бяха като разтопена сяра и даваха змиевидни блясъци по вълните В този поток се чуваха странни гласове. И в него можеше да се види отразено всичко, що става по Небето, по Земята и в Седемте Бездни.
И погледна Сатанаил делото на ръката си.
И всичко бе хубаво.
И усмихна се Сатанаил.


--------------------------------------------------------------------------------

И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека.
Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него.
И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух.
Смили се Вишният и даде на Човека небесна душа, но дух не му даде.
Защото върху Земята и Небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее.
Но закле се Адонай в седмото от Своите имена, че ще даде дух на Човека, когато мине през Бездната, Земята и Трите Небеса.
Тогава оживя Човекът и даде му Сатанаил име Адам, което значи Роден от Земя, защото от пръст го бе направил.
А Човекът бе самин и тъжеше.
. . .И видя една сутрин Адам пред себе си Жена, облечена в одежди от слънце — и диадема от смарагд на челото й. А върху диадемата пишеше: Тайна.
И трепна в буря сърцето на Човека. И той не смогна да каже нищо: очите му бяха слепи от блясъка и, а умът му не можеше да разбере буквите върху нейната диадема. Защото Човекът не познаваше още знаците и не знаеше смисъла на начъртанията.
Тогава Жената пристъпи и каза:
«Аз съм Ева. Който не мине през мене, не ще стигне до Бога. Затова моят Творец ме нарече Майка на Живите. »
И възрадва се Адам, сърцето му се стопли, а на лицето му изгря усмивка.
А един ден, когато бе горещо и Ева пиеше вода от извора, Сатанаил мина през Едема. Наведена над кладенеца, Ева пиеше. Задната пола на дрехата й се бе дигнала, та кракът й се виждаше цял. Сатанаил видя крака й — бял, като млечен халкидон. . .
И желание заигра в сърцето му, желанието роди страст, а страстта — копнеж. И закопня пръв път по жена Сатанаил.
Когато една сутрин Ева спеше под сянката на голям кедър, Сатанаил първица съзря, че тя е хубава. Защото копнееше по нея, но отбягваше да гледа тялото й. И сега я видя. Устните и се червенееха, а веждите засенчваха с теменужен мрак очите й.
«Тя е хубава!» — рече Сатанаил.
И той я пожела.
А когато Ева се събуди, Сатанаил й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори.
И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително.
И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек. Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена. . .
И отдаде се тогава на Сатанаиля.
Тя му се отдаде дръзко и без свян — както се отдава жена, която е познала много мъже. И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце. . .
А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда.
На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание.
А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен.
И роди Ева близнаци от него: — момчето нарече Каин, което значи Син на Желание, а момичето — Каломаин, което ще рече Дъщеря на хубост.
И те бяха хубави.


--------------------------------------------------------------------------------

А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му.
И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си.
И чу го Адонай.
А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса.
— За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога:
«Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.» — —


--------------------------------------------------------------------------------

. . .А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден.
И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола.
А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце.
. . .Но скърбеше Ева по ласките на Сатанаиля, та не намери никъде утеха. Защото Сатанаил я гледаше дълбоко и тя виждаше цялата си душа, отразена в пламъка на неговите очи.
И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама. Но ето, Адам я позна — и роди Ева от него син. И нарече го Евел, което значи Ридание. Защото в ридания го зачена и в ридания го роди.

Иви
Това било по времето, когато Христос разкривал на хората своето учение.

Това учение било така ясно, и да бъде следвано било толкова лесно и толкова лесно избавяло хората от злото, че не било възможно да не бъде прието, и нищо не могло да спре разпространението му по целия свят. И Вулзевул, бащата и повелителя на всички дяволи, бил разтревожен. Той ясно виждал, че властта му над хората свършвала завинаги, ако Христос не се откажел да проповядва. Той бил разтревожен, но не се отчаял и подстрекавал покорните му фарисеи и книжници колкото се може по-силно да обиждат и мъчат Христос, а учениците му съветвал да избягат и да го оставят сам. Той се надявал, че осъждането му на позорна смърт, поругаването му, изоставянето му от всичките му ученици, и накрая, самите страдания на кръста, ще принудят Христос да се отрече от своето учение. А отричането ще унищожи и цялата сила на учението.

Работата се решавала на кръста. И когато Христос изпъшкал: "Боже мой, боже мой, защо си ме оставил" - Вулзевул възтържествувал. Той вземал приготвените за Христос окови, поставил си ги на краката, и ги до натъкмявал така, че да не могат да бъдат свалени, когато бъдат поставени на Христос.

Но изведнъж от кръста се разнесли думите: "Господи, прости им, те не знаят какво правят", а след това въздъхнал: "Свърши!" - и предал Богу дух. Вулзевул разбрал, че всичко пропада. Той искал да свали от краката си оковите и да избяга, но не могъл да помръдне от мястото си. Оковите скърцали на краката му, но не се отваряли. Той опитал да излети, но крилата му не искали да се разгънат. И Вулзевул видял, как Христос в светло сияние, застанал на вратата на ада, видял как грешниците от Адам до Юда излезли от ада, видял как се разбягали всички дяволи, видял как самите стени на ада беззвучно се разпаднали във всички посоки. Той не могъл повече да търпи това, пронизително завил и се провалил през пропукалия се под на ада в преизподнята.

II

Минали 100 години, 200 години, 300 години. Вулзевул не обръщал внимание на времето. Той лежал неподвижно в черния мрак и мъртвата тишина и се стараел да не мисли за случилото се, но все пак мислел и безсилно ненавиждал виновника за своята гибел.

Но изведнъж, той вече не помнел и не знаел, колко време е минало от тогава - той чул над себе си звуци, приличащи на тропот от крака, стонове, крясъци, скърцане на зъби. Вулзевул повдигнал глава и започнал да се ослушва. Той не можел да допусне, че е възможно ада да се възстанови след победата на Христос, а в това време тропота, стоновете, виковете и скърцането на зъбите ставали все по-отчетливи.

Вулзевул повдигнал туловището си, подпъхнал под себе си рунтавите си, прорасли копита (оковите, за негово учудване, сами паднали от краката му), размахал свободно разперените си крила, изсвирил пронизително онзи призивен сигнал, с който в предишните времена привиквал своите слуги и помощници.

Още не успял да изпусне дъха си, над главата му се пропукал отвор, блеснал червен огън, тълпа дяволи, блъскайки се един друг, се изсипали през дупката в преизподнята, и както врани около мърша, заобиколили Вулзевул. Дяволите били всякакви, големи и малки, дебели и слаби, с дълги или къси опашки, с остри криви или прави рога.

Един от дяволите, с наметната на раменете пелеринка, целия гол и гланцово черен, с голобрадо кръгло лице и огромен увиснал корем, седял приклекнал пред самото лице на Вулзевул, ту облещвал, ту скривал огнените си очи, не преставал да се хили, размахвайки насам натам дългата си тънка опашка.

III

-- Какъв е този шум? -- попитал Вулзевул, сочейки нагоре. -- Какво става там?

-- Все това, което винаги си е било, -- отговорил гланцово черния дявол с пелеринката.

-- Та нима има грешници? -- попитал Вулзевул.

-- Много, -- отговорил гланцирания.

-- А какво стана с учението на този, чието име не искам да споменавам? -- попитал Вулзевул.

Дяволът с пелеринката се ухилил така, че се оголили всичките му остри зъби, а между останалите дяволи се разнесъл едва сдържан кикот.

-- Това учение не ни пречи. Те не вярват в него, -- казал дявола с пелеринката.

-- Та нали това учение е спасение за тях от нас, и той засвидетелства това със смъртта си? -- казал Вулзевул.

-- Аз го преправих, -- казал дявола с пелеринката, барабанейки с опашката си по пода.

-- Как го преправи?

-- Така го преправих, че хората не вярват в неговото учение, а в моето, което те наричат с неговото име.

-- Как направи това? -- попитал Вулзевул.

-- Стана от само себе си. Аз само помагах.

-- Разкажи накратко, -- казал Вулзевул.

Дяволът с пелеринката, без да бърза, отпуснал глава , замълчал сякаш съобразява, а след това започнал да разказва:

-- Когато се случи тази страшна работа, разрушаването на ада и баща ни и повелителя ни ни напусна, -- казал той: -- аз отидох в местата, където се проповядваше същото това учение, което едва не ни погуби. На мен ми се искаше да видя, как живеят хората, които го изпълняват. И видях, че хората живеещи според учението, са съвършено щастливи и недостъпни за нас. Те не се сърдели един на друг, не се поддавали на изкушението на женската плът, и или не се женели, или ако се женели, имали само една жена, нямали лично имущество, смятали всичко за общо достояние, не се защитавали със сила, когато ги нападали и плащали за злото с добро. Животът им бил толкова хубав, че все повече хора се чувствали привлечени от тях. Виждайки това, аз помислих, че всичко е пропаднало, и се канех вече да тръгвам. Но се случи едно обстоятелство, което само по себе си е незначително, но на мен ми се стори, че трябва да му обърна внимание и аз останах. Стана така, че между тези хора някои смятаха, че трябва да се обрязват и не трябва да ядат жертвените животни, другите смятали, че това не е нужно, и че може да не се обрязват и да ядат всичко. А аз започнах да внушавам на едните и на другите, че това разногласие е много важно, и че нито едната, нито другата страна не трябва да отстъпва по никакъв начин, тъй като това касае служенето на Бога. Те ми повярваха и споровете се ожесточиха. И едните и другите започнаха да се сърдят помежду си, и тогава започнах да внушавам и на едните и другите, че могат да докажат истинността на своето Учение с чудеса. Колкото и очевидно да е, че чудесата не могат да доказват истината, на тях толкова много им се искаше да бъдат прави, че ми повярваха и аз им устроих чудеса. Това не беше много трудно. Те вярваха на всичко, което можеше да потвърди тяхното желание да бъдат единствени в истината.

Едните разказвали, че над тях слизали огнени езици, другите казвали, че са виждали самия умрял учител и много друго. Те измисляли и това, което никога не е било, лъжели в името на това да докажат, че никога не са лъгали, без дори да забелязват това. Едните казвали на другите: вашите чудеса не са истински, нашите са истински, а другите отговаряли - не, нашите са истински, вашите не са.

Работата вървеше добре, но аз се страхувах да не би да забележат прекалено очевидната лъжа, и тогава измислих църквата. И когато повярваха в църквата, аз се успокоих окончателно - разбрах, че сме спасени и ада е възстановен.

IV

-- Какво е това църква? -- попитал строго Вулзевул, на когото не му се искало да повярва, че слугите му са по-умни от него.

-- А, църквата - това е, когато хората лъжат и чувстват, че не им вярват, те винаги твърдят, че Господ им е гарант, че казват истината. Това е църквата, с една особеност, хората обявили се, че са църквата, твърдят, че вече не могат да се заблуждават, и за това каквато и глупост да кажат, вече не могат да се отрекат от нея. Прави се църква така: хора уверяват себе си и другите, че Бог им е учител, и за да не бъде опорочен божествения закон, Той е избрал специални хора, които са те самите и Той им е предал тази власт да тълкуват правилно неговото Учение. Така хората, смятащи себе си за църквата, са в истината, не защото това, което проповядват е истина, а защото те са единствените законни приемници на учениците били ученици на учениците на самия учител Бог. Тази приемственост имала това неудобство, както и чудесата, а именно, че хората могли да твърдят всеки за себе си, че те са членове на единната истинна църква (както и винаги е било), но изгодата от тази приемственост е, че веднъж обявили се за църквата (и на това твърдение построили своето учение), те вече не могат да се отрекат от това, което са казали, колкото и да е нелепо казаното и каквото и да говорят другите хора.

-- Но защо църквите са преработили учението в наша полза? -- запитал Вулзевул.

-- Те направили това защото, -- продължил дявола с пелеринката, -- признавайки себе си за единствените тълкуватели на Божия закон и убеждавайки другите в това, тези хора станали висши изпълнители на съдбите на хората и поради това получили висшата власт над тях. Получавайки тази власт, те естествено се възгордели и по-голямата част се развратили и с това предизвикали негодуването на хората срещу себе си. За борба със своите врагове, те не могли да измислят друго оръжие, освен насилието, започнали да гонят, да съдят и горят всеки, който не признавал властта им. Така че, самото им положение ги заставило да претълкуват учението в такъв смисъл, че то да оправдава покварения им живот, и жестокостите, които са извършили против своите врагове. Те това и направили.

V

-- Но нали учението беше толкова ясно и достъпно, -- запитал Вулзевул, все още не можещ да повярва, че слугите му са свършили това, което той не се сетил да направи, -- че беше невъзможно да се преправи. "Постъпвай с другите така, както искаш и те да постъпват с теб". Какво може да бъде променено тук?

-- А за това те, по моя съвет, използваха най-различни способи. -- отговорил дявола с пелеринката -- Хората имат приказка за това, как добрия вълшебник, спасявайки човека от злото, го превръща в пшеничено зърно и как злия вълшебник се превърнал в петел, и вече щял да клъвне зърното, когато добрия вълшебник изсипал отгоре му крина с зърна. Злият вълшебник не можел да изяде всичките зърна и да намери това, което му било нужно. Те това и направили, учението на този, който учел да не се прави на хората това, което не искаш те да правят на теб, по моя съвет, те признали за свещени закони на Бога 49 книги и в тези книги обявили всяка дума за произнесена от Бог. Те изсипали на простата и разбираема истина, огромна камара мними свещени истини, и станало невъзможно да не бъдат приети всичките, нито можело да бъде намерена тази, която била необходима на хората. Това е първия способ. Втория способ, който са използвали с успех повече от хиляда години, е че те просто са убивали, изгаряли всички ония, които са се опитвали да открият истината. Сега този способ излиза от употреба, но те не го изоставят, и макар да не изгарят хората, опитващи се да открият истината, но ги клеветят така, че отравят живота им и са много редки случаите, когато са смеели да ги разобличат. Това е втория способ. Третия способ е - те направо представят истината такава, каквато им е нужна, дори противоположна на това, което е в светото писание, нали църквата се е обявила за непогрешима, и оставят своите ученици сами да се измъкват както искат и умеят от тези противоречия. Така например, казано е в писанията: "един е вашия учител Христос и отец не наричайте никого на земята, защото един е вашия Отец, който е на небесата и не се наричайте наставници, защото един е вашия наставник - Христос", а те казват: "ние сме единствените отци и само ние сме наставници на хората". Казано е: "ако искаш да се молиш, моли се сам, тайно и Бог ще те чуе", а те учат, че трябва да се молиш в храмове, всички заедно, с песни и музика. Или казано е в писанието: "не се заклевай никога", а те учат, че трябва да се кълнем в безпрекословното подчинение на властите, каквото и да поискат тези власти. Или казано е: "не убивай", а те учат, че може и трябва да се убива на война и по присъда. Или още е казано: "моето учение е дух и живот, хранете се с него като с хляб". А те учат, че ако натопиш хляб във вино и кажеш над тези парченца няколко думи, то хляба става тяло, а виното - кръв, и че да ядеш този хляб и да пиеш това вино било много полезно за спасението на душата. Хората вярват в това и усърдно ядат тази чорбица и след това попадайки при нас, се учудват много, че чорбицата не им е помогнала, -- завършил дявола с пелеринката, извъртял очи и се ухилил до уши.

-- Това е много хубаво, -- казал Вулзевул и се усмихнал. А всички дяволи избухнали в гръмогласен смях.

VI

-- Нима при вас е както по-рано - пълно с блудници, разбойници, убийци? -- вече весело запитал Вулзевул.

Дяволите също развеселени, заговорили едновременно един през друг, в желанието си да се изтъкнат пред Вулзевул.

-- Не както по-рано, много повече от преди, -- крещял един.

-- Блудните не се събират в предишните отделения, -- пищял други.

-- Разбойниците са по-жестоки от предишните, -- се провиквал трети.

-- Не успяваме да приготвим топливо за убийците, -- ревял четвърти.

-- Не говорете едновременно. Нека да отговаря само този, когото питам. Който завежда блудството, да излезе и да разкаже, какво прави сега с учениците на този, който забрани да се ползват жените и казал, че не трябва да се гледа на жените с похот. Кой завежда блудството?

-- Аз, -- отговорил, тътрейки се напред, по задните си части, за да е по-близо до Вулзевул, черно-червеникав, жено подобен дявол с подпухнало лице и олигавена, непрестанно дъвчеща уста. Той изпълзял още напред, приседнал на пети, наклонил на една страна глава, прекарал между краката опашка си, завършваща с кичур, и по махвайки с нея, започнал песенна интонация:

-- Продължаваме по стария метод, въведен от теб, нашия баща и повелител, още преди рая, предал в наша власт целия човешки род, а освен това и по нов църковен метод. По новия църковен метод ние действаме така: ние уверяваме хората, че истинския брак не се състои в това, в което действително се състои, в съединяването на мъжа и жената, а в това да се накипрят в най-хубавите си дрехи, да отидат в голямо специално за това здание, да сложат на главите си специално приготвени шапки и под звуците на разни песни да обиколят три пъти малка масичка. Ние внушаваме на хората, че само това е истинския брак. И хората, повярвали в това, смятат, че всяко, извън тези условия, съединение на мъжа и жената е просто едно с нищо не задължаващо удоволствие или удовлетворяването на хигиенни нужди, и поради това се отдават без задръжки на това удоволствие.

Жено подобния дявол наклони подпухналата си глава на другата страна и замълчал, като в очакване реакцията на Вулзевул. Вулзевул кимнал в знак на одобрение и жено подобния продължи така:

-- С този способ, при това без да изоставяме предишния, употребяван още в рая, способа на забранения плод и любопитството, -- продължил той, очевидно желаейки да се подмаже на Вулзевул, -- ние постигаме много добри успехи. Въобразявайки си, че могат да си устроят честен църковен брак и след съединяването с много жени, хората сменят стотици жени и така свикват с разпуснатия живот, че продължават да правят същото и след църковния брак. Ако им се сторят по някаква причина неудобни, някои от изискванията на църковния брак, то те устройват второ обикаляне на малката масичка и обявяват първото за недействително.

Жено подобния дявол избърса олигавената си уста с края на опашката си, наклони главата си на другата страна и мълчаливо зазяпа Вулзевул.

VII

-- Просто и хубаво, -- казал Вулзевул. -- Одобрявам. Кой завежда разбойниците?

-- Аз, -- отговорил, пристъпвайки напред, едър дявол с големи криви рога, с засукани нагоре мустаци и огромни кривоноги лапи. Този дявол излезе още напред и с военен замах сучейки мустаци едновременно с двете си лапи, зачака въпроса.

-- Този, който разруши ада, -- каза Вулзевул, -- учеше хората да живея като птиците небесни, наредил да не се отказва на просещия, на желаещия риза, да му се дава и горната дреха и казал, че за да се спаси човек, трябва да раздаде богатството си. Как успявате да подлъжете хора към грабежи, които са чували това?

-- Ние правим това, -- казал дяволът с мустаците, величествено вирвайки глава, -- точно така, както го правеше нашия баща и повелител, при избирането на Саул за цар. По същия начин, както беше внушено тогава, ние внушаваме на хората, че вместо да престанат да се грабя един друг, им е по-изгодно да се оставят да бъдат ограбвани от един човек, предоставяйки му власт над всички. Новото в нашия способ е, че за да се утвърди правото на грабеж за този човек, ние вкарваме този човек в храм, поставяме му специална шапка, слагаме го на високо кресло, даваме в ръцете му пръчка и кълбо, мажем го с постно масло и в името на Бога и неговия син, провъзгласява ме този намазан с масло човек, за свещен. Така че, грабежа извършван от тази особа, също се смята за свещен, и вече с нищо не може да бъде ограничен. И свещените особи, и помощниците им, и помощниците на техните помощници - всички, без да престават, спокойно и безопасно грабят народа. При това налагат обикновено, такива закони и порядки, че дори без помазване малцинството от безделници винаги може безнаказано да граби трудовото мнозинство. Така в последно време в някои държави, грабежът продължава и без помазаници, също така, както и там, където ги има. Както виждаш, бащице наш и повелителю, в самата си същност, способът използван от нас, си е стария способ. Новото в него е само това, че ние го направихме по-общ, по-скрит, по-разпространен в пространството и времето и по-неразрушим. По-общ го направихме с това, че преди всичко хората се подчиняват по своя воля на на този, когото са избрали, ние направихме така, че вече, независимо от своето желание, се подчиняват не на този, когото избират, а на който падне. По-скрит направихме този способ с това, че въведохме особени бирници и действителните грабители не се виждат. По-разпространен в пространството е с това, че така наречените християнски народи, не се задоволяват само с ограбването на своите, а и под най-различни предлози, най-вече под предлог за разпространение на християнството, грабят всички чужди народи, от които има какво да се граби. По време новия способ е по-разпространен отколкото преди, благодарение на въвеждането на заемите, обществени и държавни: сега ограбват не само родените, а и бъдещите поколения. Направихме по-траен този способ с това, че главните грабители вече са смятани за особено свещени, и хората не се решават да им противодействат. Само главния грабител да успее да се помаже с масло и може спокойно да граби всеки, когото и колкото си пожелае. Така, преди време в Русия, заради експеримента, слагах на трона най-отвратителни жени, глупави, неграмотни и разпуснати и по техните си закони нямащи никакви права. Последната не само е разпусната, но е и престъпница, убила е мъжа си и законния наследник. И хората, само за това, че е била помазана, не и изтръгнали ноздрите и не я били с камшик, както правели с всички мъжеубийци, а в продължение на 30 години й се покорявали робски, предоставяйки на нея и на безчислените й любовници, да граби не само тяхното имущество, но и свободата на хората. Така че в днешно време явните грабежи, т.е., отнемането на портфейла, на коня, на дрехите със сила, са едва ли една милионна част от тези всички законни грабежи, които се извършват постоянно от хората, които имат възможност да го правят. В днешно време грабежите са ненаказуеми, скрити и изобщо готовността за грабежи се разраснала толкова много, че главната цел в живота на почти всички хора е грабежа, и се ограничава единствено от борбата на разбойниците по между им.

VIII

-- Какво пък, това е хубаво, -- казал Вулзевул. -- А убийствата? Кой завежда убийствата?

-- Аз, -- отговори, излизайки от тълпата, кървавочервен дявол със стърчащи от устата бивни, с остри рога и насочена нагоре дебела неподвижна опашка.

-- Как караш да стават убийци учениците на този, който е казал: "не отговаряй на злото със зло, обичай враговете си"? Как правиш убийци от такива хора?

-- Правим това и по стария способ, -- отговарял червения дявол с оглушително трещящ глас, -- възбуждайки в хората користта, невъздържаността, ненавистта, отмъстителността, гордостта. И както по-рано, по стария способ, внушаваме на учителите на хората, че най-доброто средство да бъдат отучени хората от убийството е убийците да бъдат публично убивани. Този способ не ни дава толкова много убийци, колкото ги приготвя за нас. По-голямо количество ни е давало и дава новото учение за непогрешимостта на църквата, за християнския брак и за християнското равенство. Учението за непогрешимостта на църквата в миналото ни даваше най-голямото количество убийци. Хората, смятащи себе си за членове на непогрешима църква, са обявили за престъпление ученията различни от тези на църквата, и са смятали за угодни на Бога убийствата на хора проповядващи различни учения. И те убивали цели селища, убили и изгорили стотици хиляди хора. При това смешното е, че тези, които са убивали и горили хората, започнали да разбират истинското учение, смятали тези най-опасни за вас хора, за ваши слуги, т.е. слуги на дявола. А самите палачи са действително наши покорни слуги, се смятали за покорни изпълнители на волята Божия. Така беше някога. В днешно време, голямо количество убийци дава учението за християнския брак и за равенството. Учението за брака ни дава, първо, убиването един друг на съпрузите и майки децата си. Мъже и жени се избиват един други, когато им се сторят притеснителни някои от изискванията на закона и обичая на църковния брак. Майки убиват децата си, когато те са резултат, който не се признава от брака. Такива убийства се извършват постоянно и равномерно. Убийствата, предизвикани от християнското учение за равенството, се извършват периодически, но когато се извършват са в много големи количества. По това учение на хората се внушава, че всички са равни пред закона. Ограбваните хора виждат, че това не е истина. Те виждат, че равенството пред закона не пречи на разбойниците да ги ограбват, търпението им периодически се изчерпва и те нападат разбойниците. И тогава започват взаимни убийства, които понякога достигат до десетки хиляди.

IX

-- Убийства по време на война? Как докарвате до тях учениците на този, който призна всички хора за синове на един Баща и е наредил да се обичат враговете?

Червения дявол показал всичките си зъби, изпуснал от устата си струя огън и дим и радостно се ударил по гърба с дебелата си опашка.

-- А това е много лесно: внушаваме на всеки народ, че е най-добрия на света. "Deutschland ueber alles" (Германия над всичко), Франция, Англия, Русия е най-висшата, и затова трябва да властва над всичките други народи. А тъй като внушаваме на всички народи едно и също, те постоянно се чувстват застрашени от своите съседи, постоянно се готвят за защита и се озлобяват един на друг, колкото повече се готвят за защита. Така че всички хора, приели учението на този, който ни нарече убийци, са заети постоянно с приготовления за убийства и със самите убийства.

-- Какво пък, това е остроумно, -- казал Вулзевул след кратко мълчание. -- Но как не заблудените учени хора не са забелязали, че църквата е покварила учението, и не са го възстановили?

-- А те не могат да направят това, -- заяви със самоуверен глас, изпълзявайки напред, матово черен дявол с мантия, с плоско полегато чело, без мускулни крайници и големи разперени уши.

-- Защо? -- строго запита Вулзевул, раздразнен от самоуверения тон на дявола с мантията.

Без да се смущава от тона на Вулзевул, дявола с мантията, приклекна без да бърза, не както другите на пети, а седна по източен маниер, кръстосвайки без мускулните си крака, и започнал да говори без да засича, с тих равномерен глас.

-- Те не могат да направят това, защото аз постоянно им отвличам вниманието от това, което могат и им необходимо да знаят, и го насочвам върху това, което не им е нужно да знаят и което никога няма да узнаят.

-- Как постигна това?

-- Правил съм го и го правя различно във времето, -- отговорил дявола с мантията. -- Някога внушавах на хората, че най-важното за тях е - да знаят подробности за отношенията между лицата в Троицата, за произхода на Христос, за неговата същност, за свойствата на Бога и т.н. И тези разсъждения така ги увличаха, че те въобще не се замисляха как да живеят. А тъй като те не се замисляха за живота, не им беше нужно да знаят, какво е казал учителя им за живота.

По-късно, когато те съвсем се объркаха в разсъждения, когато престанаха да разбират това, за което говорят, аз внушавах на едните, че най-важното за тях е да изучават и да разясняват това, което е написал човек на име Аристотел, живял преди хиляди години в Гърция; на други внушавах, че най-важното за тях е да намерят камъка, с помощта на който може да се прави злато, и елексир с помощта на който могат да се лекуват всички болести и да се прави човека безсмъртен. И най-учените и най-умните от тях насочиха своите усилия в тези направления.

На тия, които не се интересуваха от тези въпроси, внуших, че най-важното е да знаят: Дали Земята се върти около Слънцето или Слънцето около Земята? И когато разбраха, че Земята се върти, а не Слънцето, от радост се захванаха да определят, колко милиона версти има от Слънцето до Земята и до сега изчисляват разстоянието от звездите, макар и да знаят, че тези разстояния са безкрайни, а самите звезди също са безброй и тези знания са ненужни. Освен това им внуших, че им е много необходимо и важно да знаят, откъде са произлезли всички животни, всички червеи, всички растения, всички безкрайно малки същества. И макар тези знания също да са им излишни, и е напълно ясно, че това не може да се установи точно, защото животните са прекалено много, както и звездите, те хвърлят на тези и други подобни, всичките си умствени сили и много са удивени от факта, че колкото повече постигат от тези знания, които са им ненужни, толкова повече остава неизследваното. И макар да е очевидно, че в хода на изследванията, областта на това, което им се е удало изучат, става все по-широка и по-широка, предметите за изследване са все по-сложни и по-сложни, а като резултат получените знания стават все по-малко и по-малко приложими в живота. Това не ги смущава изобщо и те са напълно уверени във важността на своите занимания, продължават да изследват, да проповядват, да пишат, печатат и превеждат от един на друг език, всичките свои, в по-голямата си част негодни за нищо изследвания, а ако понякога се получи нещо полезно, то ще е полезно само за богатото малцинство, и ще е напълно безполезно за бедняшкото мнозинство.

За да не се досетят никога, че единственото, което им е нужно, е приемането на законите на живота, които са посочени в учението на Христос, аз им внушавам, че те не могат да знаят законите на духовния живот, и че всяко религиозно учение, в това число и учението на Христос, са заблуждение и суеверие, и че за да разберат как трябва да живеят, е достатъчно да се обърнат към измислената от мен наука социология, смисълът, на която е изследването, колко глупаво са живели хората преди. И вместо по учението на Христос, да се постараят да живеят по-добре, те мислят, че трябва да изучават живота на отминалите поколения и на тази база да формулират общи закони за живота, а за да живеят добре е достатъчно да се съобразяват в живота си с тези измислени от тях закони.

За да повярват още повече в тяхната само заблуда, аз им внушавам нещо подобно на учението на църквата, а именно: съществува приемственост на знанията, наречена наука, и че твърденията на тази наука са също така непогрешими, както и твърденията на църквата.

А щом, тези, които се смятат за дейци на науката, се убедят в своята непогрешимост, те естествено провъзгласяват за неподлежащи на съмнение истините, които не само са ненужни, но често са нелепи глупости, от които те не могат да се отрекат, след като веднъж са ги произнесли. Ето защо смятам, че докато мога да им внушавам уважение и пристрастност към тази наука, която съм измислил за тях, те никога няма да разберат това учение, което за малко не ни погуби.

Х

-- Много добре. Благодаря, -- казал Вулзевул и лицето му засияло. -- Вие заслужавате награда и аз достойно ще ви възнаградя.

-- А нас ни забравихте, -- закрещяха на няколко гласа останалите разноцветни, малки, големи, кривоноги, дебели и слаби дяволи.

-- А вие какво правите? -- попитал Вулзевул.

-- Аз съм дявола на техническия прогрес.

-- Аз съм по разделението на труда.

-- Аз съм по пътищата.

-- Аз съм по книгопечатането.

-- Аз съм по изкуствата.

-- Аз съм по медицината.

-- Аз съм по културата.

-- Аз съм по възпитанието.

-- Аз съм по превъзпитаването на хората.

-- Аз съм по омайването.

-- Аз съм по благотворителността.

-- Аз съм по социализма.

-- Аз съм по феминизма. -- закрещели всичките в един глас, бутайки се един други за да застанат пред Вулзевул.

-- Говорете един по един и по-кратко, -- развикал се Вулзевул. -- Ти, -- обърнал се към дявола отговарящ за техническият прогрес. -- Какво правиш ти?

-- Аз внушавам на хората, че трябва да произвеждат колкото се може повече вещи, и колкото по-бързо ги правят, толкова по-добре за тях. И хората прахосват живота си в производството на вещи, правят все повече и повече, независимо, че не са необходими на тези, които диктуват производството, а са недостъпни за тия, които ги произвеждат.

-- Добре, а ти? -- Вулзевул се обърнал към дявола отговарящ за разделението на труда.

-- Аз внушавам на хората, тъй като да се произвеждат разни предмети е по-бързо с машини, отколкото с хора, да ненавиждат тези, които са ги превърнали в машини.

-- И това е добре. А ти? -- обърнал се към завеждащия пътищата.

-- Аз внушавам на хората, че за тяхно благо е по-добре да могат по-бързо да пътуват от място на място. И хората вместо да подобряват живота си там където са, прекарват по-голямата част от живота си в пътуване насам натам, при това се гордеят, че могат да пропътуват в час по 50 и повече версти.

Вулзевул похвалил и този дявол. Изказал се отговарящия за книгопечатането. Неговата работа, както обяснил той, се състояла в това, да бъде съобщено на колкото се може повече хора, всички гадости които се произвеждат от пишещите по света. Дяволът по изкуствата обяснил, че изкуствата във вид на утешения и разпалване на възвишени чувства в хората, прикриват пороците им, представяйки ги в най-привлекателен вид.

Дявола завеждащ медицината обяснил, че неговата дейност се състои в това да внушава на хората, че най-важна е грижата за своето тяло. А тъй като грижата за тялото с помощта на медицината, е безкрайна, те не само забравят за живота на другите хора, но и за собствения си.

Дявола отговорен за културата обяснил, че внушава на хората: ползването на всички блага, които осигуряват дяволите по техническия прогрес, разделението на труда, пътищата, книгопечатането, изкуството, медицината, са добродетели и човек, който ги ползва, може да бъде напълно доволен от себе си и да не се старае да бъде по-добър.

Този по възпитанието пояснил, че внушава на хората, как да учат децата си, дори да живеят глупаво и да не знаят какво е добър живот. А отговорния за превъзпитанието обяснил, че независимо от собствените им пороци, хората могат да превъзпитават другите хора.

Дявола отговорен за омайването, казал, че учи хората, че вместо да се избавят от страданията, следствие от лошия живот, те могат да ги заглушат с вино, тютюн, опиум, морфин.

Дяволът занимаващ се с благотворителността казал, че внушава на хората, че могат да изкупят вината си от ограбването на другите, чрез благотворителност, и че това е напълно достатъчно и не е нужно да се променят към по-добро.

Дявола, който измислил социализма, се похвалил, че в името на най-висшето развитие на обществото е въвел освен враждата между съсловията и вражда между половете.

-- Аз съм комфорта, аз съм модата! -- крещели и пищяли и другите дяволи, допълзявайки до Вулзевул.

-- Нима вие мислите, че съм стар и глупав и не разбирам, че скоро учението за живота ще е лъжливо, и че всичко, което е било вредно за нас, става полезно, -- развикал се Вулзевул и се разсмял гръмко. -- Достатъчно. Благодаря ви на всички, -- и размахвайки крила, скочил на крака. Дяволите наобиколили Вулзевул. Заловили се за лапи - на единия край бил дявола с пелеринката, изобретателя на църквата, а на другия край бил дявола с мантията, изобретателя на науката - двамата се хванали за лапи и затворили кръга. И всички дяволи, смеейки се, пищейки, свирейки и подскачайки, започнали, размахвайки опашки, да танцуват и да кръжат около Вулзевул. Вулзевул разперил криле и пляскайки с тях, играел по средата, подхвърляйки високо крака. А отгоре се разнасяли писъци, плач, стонове и скърцане на зъби.

Иво
Митологически подход към разрешаването на основните кризи в живота на съвременния човек

Встъпление
“Твоята болка – това е просто разбиване на бронята, пречеща да разбереш реалността" Халил Джубран

Животът не винаги е леко нещо. Не е възможно да се живее пълнокръвно и да не се изпитва болка, да не се мине през кризи, дълбоки трансформации. Естествено, не е възможно да се избегне това, но ние не винаги помним, че болката и кризите играят много важна роля в нашето израстване и еволюция. По времето, когато някои хора са се чувстват безсилни и объркани след тежки изпитания, други са излизали от преработването, обновени и трансформирани, действително много по-живи. Те се “връщат” към живота с ново разбиране за нещата, които са пренебрегвали до сега, с усещането за важността на това, което бихме нарекли “свято”, с обогатено възприемане на живота на околните.

Древните китайци са използвали мъдра дума за определяне на кризата – вей-чи, тя представлява комбинация от две думи: опасност (вей) и възможност (чи). Кризата може да се разглежда като катастрофа, като нещо ужасно, което трябва да се избягва с всички сили и на всяка цена, но може да се счита за повратна точка, важна стъпка в развитието – като възможност за нов живот, възможност да се промениш и да станеш друг.

Човешко е да се избягват болезнените ситуации, желанието всичко да остане такова, каквото е било преди кризата. Но все пак съществува възможност да се използва кризисното време за развитие и растеж, за ново разбиране на себе си и живота наоколо. Нещо трябва да умре, но и нещо ново трябва да се роди. Нищо не остава непроменено: старото се унищожава и се дава път на новото. Затова се поставя не въпрос “как да избегнем кризата, болката, промяната?”, а по-скоро как да използваме периода на криза най-творчески? Роберто Асаджиоли, създателя на Психосинтеза е нарекъл това “сътрудничество с неизбежното”. Да се живее пълноценно означава да се преживява и да се разбират, както тъмните страни, така и светлите, и радост, и болка. Неизбежно идва време на сътресения, разрушения, промени, но нищо не може да ни застави да спрем да търсим пътя към съвършенство, нищо не може да ни застави да се откажем от уроците, които ни поднасят изпитанията.

Често ме питат “Кое кара хората да се обръщат към астролозите?” Някои от моите клиенти са просто много любознателни – някой от техните приятели е бил на посещение при астролог, анализирали са му картата и сега, чувайки разказа на приятеля си за астрологическата интерпретация, този човек се поинтересувал – какво може астролога да му каже на него. Други клиенти се надяват, че астролога е в състояние да прояви потенциала и скритите ресурси. Но моя опит доказва, че повечето хора се обръщат към астролога, защото преживяват кризисно състояние.

Те вдигат телефона и звънят на астролога, защото искат да знаят какво става с тях; обикновено те спират да владеят ситуацията, всичко излиза от контрол, рутинния метод за решаване на проблемите престава да действа, те започват да се чувстват загубени. Те преживяват разногласие в семейните отношения, сблъскват се с тежки проблеми на работа, не са в състояние да подобрят контактите с децата, не могат да общуват с родителите си; заболяват сериозно или губят близък човек; изпадат в депресия и губят желание за живот. Някои хора идват при мен, мислейки, че аз мога магически за кратко време да им реша всички проблеми. Има, обаче, клиенти, които гледат на моята роля по-реалистично, те виждат в мен човека, който може да им помогне да открият смисъл в това, което става с тях. В повечето случаи периодите на стрес, резки промени съвпадат с времето на транзитите на Сатурн, Хирон, Уран, Нептун, Плутон или прогресиите, засягащи тези планети. Всяка от тези планети носи със себе си специфичен проблем, свой особен вид изпитания. Конфликтът, свързан със Сатурн има различна природа от конфликта имащ отношение към Уран; объркването, предизвикано от Нептун има малко общо с натиска на Плутон, който ни напомня поговорката, че “живота прилича на камък – той или ни спъва или ни полира”. Понякога две, три или четири планети едновременно засягат няколко важни точки от рождената карта, сякаш Космосът е решил сериозно да “връхлети” човека. Но каквито и конфликти, травми и дилеми да носят със себе си планетите, едно нещо наблюдаваме във всеки случай: те не искат да ни оставят в това положение, в което първоначално са ни заварили. Дейн Ръдиър писа веднъж, че “не събитията се случват на човека, а човека се случва на събитията”. Човек среща определени събития затова, защото той има нужда от тях, за да стане именно такъв, какъвто е той в потенциала си. Затова се разбира, че нашето отношение към кризите ще влияе на това как минаваме през такива периоди: ако считаме, че кризата – това е нещо ужасно и основната ни цел е да върнем времето назад и да се избавим от кризата колкото можем по-бързо, твърде вероятно е да останем в кризисната ситуация по-дълго време. Обаче, ако вярваме като древните китайци, че кризата се явява възможно обновление, ние увеличаваме нашата способност да използваме тези периоди конструктивно. Има хора по-късметлии: в самия разгар на кризата могат да видят рационалното зърно във всичко това, което става с тях. Те могат да видят кризата от гледна точка на своя ръст и развитие, и това разбиране им помага да минат през трудностите. За други е необходимо по-продължително време, за да започнат да осъзнават смисъла на нещастията, които са се струпали върху тях и възможностите за обновяване, които им предлага дадената ситуация. За нещастие има хора, които не могат да излязат от кризата – те продължават да гледат не на бъдещето, а на миналото, те се вкопчват за старото – опитват се да направят живота такъв, какъвто е бил преди кризата, и пропускат шанса да започнат нов живот. Нашето отношение към тези фази на жизнения процес влияят не само върху начина, по който минаваме такива периоди, но също така и върху това как в качеството си на астролози взаимодействаме с нашите клиенти. Ако сме склонни да виждаме в кризисните периоди само негативното, как ще можем да помогнем на хората да открият смисъл в трудностите, които те преживяват? Ако самите ние имаме тенденция да избягваме конфликтите, изпитанията, болката с всякакви средства, ние по-скоро непосредствено или косвено ще съдействаме нашите клиенти да правят същото. Ще се стараем да решим всички проблеми и да “спасим” хората, колкото се може по-бързо; без да осъзнаваме, че постъпвайки по този начин, ние ги лишаваме от силите или шанса да се променят, който им се дава от кризата. Целта на тази книга е да се разберат всички кризи, свързани с транзитите на Уран, Нептун и Плутон, и да се покаже възможността за израстване и трансформация, които те предлагат. Там, където е възможно аз съм включил примери от собствената си астрологическа практика, а в последната глава разглеждам три случая детайлно. Тази книга може да се използва като пособие за интерпретация на транзитите на висшите планети, но се надявам, че тя ще даде възможност на читателя по-дълбоко да разбере как да превърне кризата във възможност.
Говард Саспортас, Лондон, 1988

Част 1. Сътрудничество с неизбежното.

Първа глава
В търсене на смисъла
“Тежко на този, който не вижда смисъла на своя живот, не вижда целите, към които се стреми. Той скоро ще загуби себе си” Виктор Франклин

К.Г.Юнг писа веднъж:”Ако виждахме смисъла, то много лесно бихме могли да понесем, практически всичко”. Наличието на смисъл ни помага да понесем трудностите. Ще се справим с болката и кризата, ако намерим някакво значение или цел в това, което се случва с нас. Едва ли ще намерим по-добър пример за това, отколкото в книгата на Виктор Франкел “Човекът в търсене на смисъла”. В тази книга Франкел описва годините от 1943 до 1945, когато той се намира във фашистки концлагер. Това време бележи преврат в западното самосъзнание, то поставило под съмнение всичките ни понятния за морал, за добро и зло, за самото съществуване на Господ. Опирайки се на своя опит, Франкел осъзнава, че (ако оставим настрана чистата случайност) затворниците, които са можели да видят някакъв смисъл в своите изпитания, винаги са имали по-голям шанс да оцелеят. Някои хора са намирали смисъл в убеждението, че Бог ги подлага на изпитание, докато други са намирали по-конкретен личен мотив да останат живи “Длъжен съм да остана жив, за да видя своето семейство”, самият Франкел успява да понесе всички ужаси в концлагера, защото се е стремил на всяка цена да разкаже на другите през какво е преминал. Франкел описва деня, когато той почувствал, че повече не може да издържи това, когато вятърът бил прекалено студен, когато той болен и гладен е бил принуден да измине много километри с изранени крака. Той искал да умре. Но изведнъж пред него се появило видение, той се видял да стои на сцената на комфортна лекционна зала, срещу внимателна аудитория, която е дошла да чуе неговата лекция за психиката на заключените в концлагер. Това видение му помогнало да оживее, то дало смисъл и цел на това, през което е трябвало да премине. Той трябвало да оживее, за да разкаже на света какви ужаси са вършили в концлагера. В този момент Франкел осъзнал нещо, което никога не забравил и което по-късно станало негова философска основа на неговата собствена форма на терапия (логотерапия): “Затворените, изгубили вяра в бъдещето – своето бъдеще – са обречени. С загубата на вярата в бъдещето той също губи и психическата устойчивост, той губи духовния ориентир; той се отпуска и се оставя на умствено и физическо разлагане. Той просто се предава”. Ницше писа:”Този, който има за какво да живее, може да понесе почти всяко как”. Както било открито от Франкел от неговия страшен опит, ако можем да намерим някакъв смисъл в тежко изпитание, ако ние макар и да сме само отворени за възможността да открием смисъл, ние можем да мобилизираме ресурсите, за да посрещнем кризата открито.

Ядрото на човека и карта на раждане.
Една от възможностите да се намери смисъла на живота видях в убеждението, че всички ние имаме дълбоко ядро, което насочва и регулира нашия растеж и развитие. Също, както ябълковата семка знае, че й е съдено да порасне в ябълка, а не в круша, така и някаква част от нашето същество знае, какво ни е съдено да станем и какъв път трябва да изминем, за да станем такива, каквито ни е съдено да станем. Такива концепции като “индивидуация”, “самореализация” описват процеса на превръщане в това, което ни е предначертано. Пиеро Феручи в “Какви можем да станем”, описва своето виждане за това как протича развитието на човека съгласно определени вътрешни механизми:”Явно съществува за всяко нещо свой път на развитие, вътрешно присъщ на даденото нещо: те стават такива, каквито са предназначени да бъдат. Аристотел нарича края на този процес ентелехия – пълна и завършена реализация на това, което се намира в потенциално състояние”. Проявява ли се това в момента, когато пеперудата излети от своята какавида, или когато зрелият плод пада от дървото, или когато от желъда израства дъб, всеки от тези процеси ясно показва качеството на хармонията и плана на Създателя: съгласно доктрината на Дхармата на източната философия, всеки от нас е призван да постигне особена жизнена цел... всеки от нас е длъжен да се опита да открие тази цел и да съдейства за нейната реализация”.
Именно тук рождената карта може да бъде особено полезна за откриване природата на нашето семе: тя ни информира за това, което нашето най-дълбоко “АЗ” е приготвило за нас. Рождената карта ни казва нещо за това какъв вид семе се явяваме или както казва Лиза Грин какво сме ние – леща, авокадо или брюкселско зеле. Астрологът-консултант Кристина Роуз сравнява изучаването на рождената карта с изучаването на картинката върху пакета със семена. Вие може да видите на тази картинка какво точно ще порасне от тези семена, какви ще станат те. Във въведението към “Транзитите на планетите” Роб Хенд прави подобна забележка:”Аз съм напълно уверен, макар, че не мога да го докажа тук, че във всеки от нас съществува творческо съзидателно ядро, което активно твори Вселената, или като създава всяка част от нищото, или съгласявайки се предварително, преди нашето физическо въплъщение да разиграе определена игра по определени правила. В този случай хороскопа се явява показател за вашите намерения, а не разписание на всичко, което трябва да ви се случи. С други думи характерът е съдба”. Представата за това, че съществува дълбочинно “АЗ”, което ръководи нашето развитие, ние срещаме при Лиза Грин, макар, че тя е предпочела да го нарече по друг начин:”Опитът ми от работата с астрологическите клиенти ме води до заключението, че съществува нещо – не е важно как ще го наречем: съдба, Провидение, закон на природата, карма или безсъзнателно – което винаги много силно реагира при нарушаване на областта на неговата компетенция или когато то не вижда от страна на човека уважение или стремеж за сътрудничество. То, явно, притежава “абсолютно познание” за това какво е нужно на дадения индивид и даже какво може скоро да му потрябва за понататъшното развитие... Нямам претенции да знам какво представлява това “нещо”, но съм склонна да го нарека съдба”.

Разписание на растежа на семето
Рождената карта е спрял момент от време – картина на небесната сфера, как изглежда тя по време на раждането от мястото на раждане. Но планетите не спират след раждането на човека: те продължават да се движат и настъпва момент, когато те се връщат на това място, което са заемали по време на раждането на човека, или минават през мястото, което е заемала друга планета, или правят аспект с друга планета. Транзитите показват къде се намира планетата в дадения момент по отношение местонахождението на планетите по време на раждане. Друг вид временен анализ на картата – Прогресиите – показват в символична форма как движението на планетите след раждането влияят върху хороскопа. Рождената карта показва вида семе, което ние се явяваме, а транзитите и прогресиите ни показват разписанието на растежа на това семе. Узряло ли е нещо? Ще пусне ли нов израстък? На едно семе са му нужни няколко седмици за пълно узряване, на друго – години. Всеки от нас се намира в процес на непрекъснато развитие, и аз съм убеден, че транзитите и прогресиите ни показват, какво иска от нас във всеки момент от време нашето дълбоко “АЗ” да правим. Нашето ядро оживява рзлични аспекти на нашата душа, различни части от рождената ни карта в зависимост от това какви задачи на развитие се поставят пред нас в дадения момент от време. Транзитите и прогресиите ни разкриват какво се стреми нашето вътрешно “АЗ” да предложи на нашето внимание, какво сме длъжни да отработим. Ако искаме да си сътрудничим с нашата еволюция, ние сме длъжни внимателно да се вслушваме в това, което става вътре в нас. Само тогава ще възприемем транзитите и прогресиите като сигнал, идващ от самия център на нашата индивидуалност.

Обаче, ние не можем да отричаме, че транзитите и прогресиите много често се свързват с външни събития, които ни се стоварват от ясно небе. Даже, ако това е така, аз пак съм уверен, че тези събития са синхронни с външните прояви на вътрешните промени, с други думи нашето вътрешно ядро може да използва външните събития, за да станем това, което ни е определено. Аз само цитирах Роберт Хенд, който счита, че рождената карта ни показва намеренията на нашето вътрешно, творческо “АЗ”. А ето какво той пише за транзитите и прогресиите:”Както транзитите, така и прогресиите показват различни фази в развитието на първоначалния вътрешен “АЗ”. Макар често да използвам терминологията “причинност”, аз не вярвам, че планетите се явяват причина за каквото и да е. Те са просто проява на знаците на първоначалната интенция , която частично се преживява като минаваща през нас воля. Тази интенция, която вие осъзнавате. Друга част от интенцията се преживява като минаваща извън нас. Можете да наречете това фаталност, съдба или обстоятелства, съществуващо извън нашия контрол. Но това става също с вас, нужно ви е да се издигнете до осъзнаване на това. Една от задачите на астрологията е издигане на индивидуалното съзнание по такъв начин”. Ако не се вслушваме, не обръщаме внимание на пътя на развитие, който ядрото на личността е избрало за нас, ние по-скоро ще привлечем външни събития, които ще ни накарат да се променим или да се приспособим. Например, когато транзитния Уран съвпадне с нашата Венера, настъпва време за преоценка на взаимоотношенията. Ако сме настроени на нашия вътрешен свят, ще разберем това и можем да направим всичко, което е необходимо. Но, ако започнем да се съпротивляваме и неохотно да приемаме ураническия импулс, транзитът може да се прояви като външно събитие, което ще ни накара да се променим. Нашият партньор може да си отиде, подтиквайки ни към промени в тази област от живота. С други думи нашето ядро ще действа чрез събития, които ще ни помогнат да осъзнаем какъв вид развитие се очаква от нас в определен период от нашия живот. Отново цитат от Хенд, описващ връзката между вътрешните психологически значения на транзитите и видовете външни събития, които ние привличаме:”Уверен съм, че в крайна сметка транзитите бележат измененията, протичащи в нас самите – психологически изменения, но психологически изменения в широкия смисъл на думата. Обаче, вие може да преживеете тези вътрешни изменения или като психологически изменения в обикновения смисъл във вид на социални взаимодействия или като събития, протичащи напълно във външния свят. Събитието може също да се усеща във вид на болест. Ето по такъв начин вашите вътрешни енергии могат да се преживяват на различни плоскости на съществуване. Това нещо трябва добре да се разбира, т.к. ако вие не разбирате по какъв начин сте въвлечен в събитията това означава, че ще действате безсъзнателно и няма да контролирате ситуацията”.

Лиз Грин в “Астрология на съдбата” приписва свръхестествен интелект на това, което тя нарича съдба и което аз отнасям към ядрото на личността:”То се проявява в това, че се създават обстоятелства особено удивителни, сблъскващи един човек с друг, или с външна ситуация точно в нужния момент. При това всички изменения се усещат еднакво и на вътрешен, и на външен план. Това се проявява както на физическо ниво, така и на психическо, на лично ниво и на колективно, може да сложиш маската на Мефистофел, а може да се представиш и за самия Бог... Аз чувствам, че ако разбирахме тези неща по-добре, бихме могли да отидем много по-далеч, помагайки на нашите клиенти, без да говорим за нас самите”.

Как да намерим смисъл в транзитите и прогресиите
Ако астрологът правилно разбира транзитите и прогресиите, те му дават възможност да види смисъла на периода, който преживява клиента или фазата на развитие на неговата индивидуалност. Изучаването на картата с помощта на тези методи ясно показва кои части от личността са съзрели за съзнателна интеграция или трансформация. Основната част от работата на астролога-психолог се заключава в това да намери пътища, сближаващи неговия клиент със неговото собствено “АЗ”. При установяването на такъв контакт консултантът може успешно да насочи клиента към сътрудничество с неговото ядро на личността, към провеждането в живота на такъв план, който е приготвен за него от вътрешното ядро. В Психосинтеза, разновидностите на трансперсоналната психология, разработена от италианския психиатър Роберто Асаджиоли, следващата крачка в развитието на личността се казва задача. Задачата отразява намерението на вътрешното ядро във всеки момент от време и, като правило, има непосредствено отношение към жизнените проблеми на клиента, към това, което най.много го интересува в даденото време. Анализирайки транзитите и прогресиите, астрологът може да си зададе следните 3 въпроса за изясняване на това, което е планирало вътрешното ядро за човека:
1. Какво може да се прояви, да се роди чрез решаване на даден проблем?
2. Какви архитипически качества вътрешното ядро на клиента се стреми да извади в неговото съзнание?
3. Какъв е следващия предел, на който вътрешното ядро иска да изведе дадения човек?
Въпреки, че френския философ Паскал е твърдял, че “клонката не може да знае какъв е замисъла на дървото”, Франкел, напротив, е по-оптимистичен. Той е смятал, че ние можем да разберем замисъла на нашето вътрешно “АЗ”. Франкел описва поведението на маймуните, които са пробвали вкуса на ваксината против полиомиелит, която редовно са им инжектирали. Маймуните не са имали никакъв шанс да разберат смисъла на процедурата, но човек е устроен другояче – неговия високоорганизиран мозък е способен да осъзнае защо му се случва нещо. С помощта на рождената карта и системата на транзитите и прогресиите ние можем да определим смисъла на този опит като позитивен, така и като негативен, който ние създаваме или привличаме в нашия живот. Понякога е много лесно да се разбере към какво клони нашето дълбочинно ядро. В други случаи причините поради, които ядрото на нашата личност ни превежда през периоди на криза не винаги са очевидни и лесно определими. Не вярвам, че нашето вътрешно “АЗ” ни устройва изпитания , които да ни мъчат просто от садистично удоволствие. Вътрешното “АЗ” не може да работи по този начин. Целта на вътрешното ядро е да предвиди и да насочи нашето развитие към пълно разкриване на индивидуалността. По такъв начин, каквото и да внася в нашия живот вътрешното ни “АЗ”, даже ако това е травма, стрес, упадък на силите – всичко е свързано с процеса на растеж. Вътрешното “АЗ” може да изисква да преживеем периоди на болка и стрес за развитието в нас на определени качества, които иначе не биха се развили. С други думи, конфликтите, от гледна точка на перспективата на нашето развитие, могат да играят творческа роля. Също така, ако ние сме се отклонили от пътя на индивидуалното развитие, известна доза негативни емоции може да е полезна, за да ни помогне отново влезем в контакт с нашата истинска индивидуалност, да ни върне на пътя, който е предназначен за нас. Болката може да бъде индикатор за това, че не се държим правилно, че нарушаваме разписанието на нашето развитие. Ако в течение на определено време ние постоянно пренебрегваме основните потребности на нашата личност, получаващата се дисхармония ще се прояви във вид на напрежение, болест, стрес. Дали се вслушваме ние в тези симптоми или не физическата отпадналост или други жизнени трудности често се явяват опит на нашето вътрешно “АЗ” да ни информира, че някъде сме кривнали от правия път. Някои хора проявяват в живота само част от своята рождена карта, игнорирайки констелациите, които ги карат да се чувстват дискомфортно. Биат Бишоп – практикуващ астролог и психотерапевт в лекция за членовете на астрологическата асоциация на Великобритания акцентирала върху разясняване последствията от подтискане на определени части от нашето естество и съответно на части от нашата рождена карта. Една от нейните клиентки – жена със Слънце в Лъв и Луна в Овен, Асцендент в Риби, била склонна да изживява само нептунианската страна на своята личност, а проблемите, които възниквали засягали проявата на нейните огнени знаци – Овен, Лъв, Стрелец – тази част от нейната натура, която била по-екстровертна и по-волева. Следвайки линията на възходящите Риби, тя постоянно пренебрегвала своите собствени интереси, помагайки на другите, посвещавайки целия си живот на мъжа и на семейството. Когато транзитния Уран в Стрелец минавал през МС, пренебрегнатата огнена страна на рождената карта се проявила в следните симптоми: нощни кошмари, пристъпи на паническо безпокойство и неврози. Изводът на Биат Бишон трябва да заинтересува всеки, който използва астрологията като инструмент за консултация:”струва ми се, че хора, които не приличат на своите карти, които на са преживели основните фактори на своите карти, рано или късно ще намерят в себе си физически симптоми на вътрешен конфликт. Жената от моя предишен пример се спаси доста леко от своите нови кошмари и дневна паника, но можеше да бъде доста по-зле...”

Физическите симптоми на тази жена са били начина да бъде информирана, че е загубила контакт с основната част на своята истинска природа. В резултат болката и дискомфорта са я заставили да търси помощ, сякаш нейното вътрешно “АЗ” е прибягнало към тези средства, за да й даде да разбере, как трябва да организира своя живот. Не може да се каже, че дискомфорта е бил твърде силен, но е бил достатъчен, за да задейства самолечебния процес. В следващата глава ще разгледаме по-подробно как стреса и кризата служат на нашата трансформация, и, в частност, каква е ролята на Уран и Плутон в този процес.

Втора глава
Да паднеш, за да се промъкнеш
“Бог е редом, макар че не е просто да го разбереш. Но се появява опасност и защитните сили растат” Галдерин

Отнасяме ли го това към проява на съдбата или към работа на нашето вътрешно “АЗ”, транзитите на Уран, Нептун и Плутон проверяват издръжливостта и разрушават нашата представа за собственото “АЗ”, за да може да го пресъздадат по новому. Обаче преди да обсъдим спецификата на тези планети, трябва да стигнем до общо разбиране на термина “Его”; също така ни е нужно да разберем нещо за това как се развива нашето его в детството. “Егото” обикновено се определя като част от психиката, която се усеща като индивидуалност, с други думи – това е нашето чувство за “Аз”, усещането “Аз съм тук и сега”. Ние не се раждаме с ясното съзнание за “Аз”. В утробата ние нямаме съзнание, че сме отделна личност. Ние считаме, че всичко наоколо е нашето “Аз”; мислим, че заемаме цялата Вселена. Раждайки се, ние придобиваме тяло, и осъзнавайки, че имаме тяло, ние осъзнаваме също, че имаме и граница; моето тяло свършва някъде, а другото тяло някъде започва. Ние наричаме това “телесно Его”. С течение на времето се развива “ментално Его”: усещане, че имаме собствено съзнание и собствени чувства. Хората могат да разделят нашите мисли и чувства, но в общия случай това, което ние мислим и чувстваме винаги съответства на това, което мисли и чувства останалия свят. “Егото” – нашето усещане за отделеността на собственото “Аз” със своето тяло, чувства, мислене веднъж установено продължава да се разширява, включвайки в себе си все повече и повече различни атрибути... Започваме да мислим за себе си като за умна, приятна и щедра личност или като за глупава, безполезна и непоносима личност. В нас се появяват различни потребности и цели, някои от които приемливи и ние ги допускаме в своето съзнание, други – предизвикват страх, и ние ги подтискаме, обикновено затова, защото околните не ги одобряват в нас. По такъв начин ние започваме да живеем, мислейки, че сме целия свят, но постепенно, нашето самоопределяне се стеснява и включва само определени качества и характеристики. Нашето “Его” е ограничена проява на нашата същност, съставено от тези страни на нашата натура, които са приемливи за нас. Нашето самоопределяне изглежда като погранична линия. Всичко, което е от тази страна на границата ние определяме като “ние”, всичко, което е зад тази линия – това е “не-ние”. Най-общата демаркационна линия се явява кожата. Това, което е вътре в моята кожа – това съм “Аз”. И това, което е вън от моята кожа – това е “не-Аз”. Нещата извън пограничната линия на моята кожа могат да ми принадлежат – моя автомобил, моя дом, моето семейство – но те не се явяват мен. Обаче нашата кожа не е единствената граница, която ние създаваме. Ние провеждаме граница и вътре на нашата кожна покривка. Някои неща и процеси, които протичат вътре в нас, ние допускаме в нашето Его, а други се стремим да отхвърлим. Можем да приемем тази част от самите нас, която ни се струва приятна, любяща, творческа и т.н.; и да отхвърляме разрушителната, нетърпима част от себе си. Някои правят обратното: идентифицират се с твърдата и хладнокръвна част от своята личност, и не признават меката и чувствителна част. По такъв начин, даже вътре в себе си ние по прежнему правим разграничение между “Аз” и “не-Аз”. В Юнгианската психология това се нарича граница Его-сянка, или граница между това, което осъзнаваме в себе си и това, което остава неосъзнато – граница между това, което показваме на света и това, което остава скрито и тъмно. От гледна точка на астрологията, кожните покрови и функцията на разграничаване на своето и чуждото символизира Сатурн. В своя положителен израз Сатурн ни помага да определим кои сме, помага ни да се концентрираме, стабилизира нашата енергия в границите на дадена структура и форма. Сатурн ни учи на дисциплина и отговорност. Сатурн представлява също тази граница, която ние прокарваме между тези части на личността, които ние допускаме в собственото “Аз” и тези, за които входа в нашето “Аз” е забранен. В този смисъл Сатурн символизира стремежа на Егото да се структурира – защитната система на Егото – механизма на построяване и поддържане на статукво, определено от самоидентификацията. Тази способност на Сатурн може да се прояви и негативно – той може да ни “защитава” от всичко ново, да пази неприкосновени отживелите чувства, мисли и поведение.

Всеки, който знае военната стратегия разбира, че граничната линия е потенциална линия на фронта, около която се разгръщат военните действия. Щом създадем граница между себе си и другите, между различните части вътре в нас, ние създаваме възможност за конфликт между елементите, намиращи се от двете страни на границата.
Уран, Нептун и Плутон са настроени враждебно към всяка граница и в този смисъл те са антиподи на Сатурн. Транзитирайки през рождената карта, те заплашват стабилността на нашето Его, понеже тяхната енергия разрушава границите, построени от Егото. Уран, Нептун и Плутон унищожават границите между нас и околните, и ни помагат да осъзнаем нашето единство с всичко, което се случва в света, с целия живот (това се отнася предимно за Нептун). Още по-важно е, че те разрушават стената между осъзнатото и безсъзнателното, скритата от нас самите част. По такъв начин се налага да имаме работа с тази част от нашата психика, която се е намирала в подтиснато състояние. Разбира се Сатурн ще се старае да възстанови статуквото и да върне нещата в изходно положение, но в края на краищата Сатурн губи. Или ние сами ще тръгнем по пътя на промяната, или ще ни заставят да го направим Уран, Нептун и Плутон, но повече няма да можем да живеем по старому. Ще се наложи да очертаем новите граници на нашето Его.

Теория на дисипативните структури
През 1977 г. Нобеловата награда беше връчена на белгийския химик Иле Пригожин. Той създал теорията на дисипативните структури и неговата работа научно продемострирала това, че в Древен Китай са знаели много добре: стреса и кризата играят много важна роля в процеса на трансформация. Резултатите на Пригожин са имали същия смисъл, както и китайския израз Вей-Чи: паденията и възходите в нашия живот се явяват възможности за преход на ново ниво на съществуване. Пригожин е изучавал това, което във физиката се нарича “открити системи”. Открита система – това е система, която е въвлечена в определен вид енергетически обмен с околната среда. Градове, села, учреждения, групи от хора – всичко това са открити структури. Градът, например, не е изолиран от околния свят: неговата промишленост използва суровините на съседните области, а после в преобразуван вид тази енергия постъпва обратно в тези райони. Така, както и ти и аз можем да се променяме, взаимодействайки си с обкръжението или под въздействие на несъзнателната част на нашата психика, нашето съзнателно его също представлява открита система, която описва теорията на Пригожин. Съгласно тази теория, ако флуктоациите и сътресенията, внасяни в откритата система не преминават определени предели, системата на саморегулация е способна да поддържа своето съществуване и идентичност. С други думи системата може да се справи с всички нарушения чрез обикновено функциониране и няма да се разруши. По същия начин неизбежните вътрешни и външни сътресения могат периодически да нарушават плавното протичане на нашия живот. Но ако тези въздействия не са много силни, хомеостатиката на нашето его позволява да се приспособяваме с лекота, без да променяме сериозно нашия начин на живот. Ние леко се пренастройваме, оставайки почти такива, каквито сме били и по-рано. Обаче, ако въздействието върху откритата система надхвърли някакво ниво, то довежда системата до състояние на “творчески хаос”. Всичко, което е било по-рано и което е имало смисъл, сега не може да продължи по старому. Прекалено голямото сътресение прави невъзможно съществуването в предишните форми, възниква криза. Ако системата е способна въобще да оживее, тя е длъжна да мине на друго ниво на съществуване. Такава е природата на израстването и трансформацията. Когато нашия живот протича в спокойно русло, няма никакви причини за трансформация. Само, когато всичко върви срещу нас, когато страдаме, когато започват да ни преследват провали във всички важни области от нашия живот, ние се замисляме над промяна на нашето съществуване. Когато привичните отношения се рушат, умира партньор, умира дете, губим родители; когато е фалирала философията, в която сме вярвали, когато нашия живот е заплашен от сериозна болест, ние сме принудени да трансформираме живота си. Става невъзможно да продължим това съществуване, принудени сме да преоценим целия си живот, нашите отношения, мотиви. Връзката между теорията на дисипативните структури и възможните последствия от транзитите на Уран, Нептун и Плутон е очевидна. Както вече споменах Сатурн се асоциира с формата, границата и структурата; а Уран, Нептун и Плутон в този смисъл се явяват врагове на Сатурн. Те сриват съществуващите структури, за да може нещо ново да се случи на това място. От една страна Сатурн представлява сам по себе си хомеостатически принцип на нашето его – стремеж да поддържа статуквото. А Уран, Нептун и Плутон, всеки по своему, внасят флуктуации и сътресения: те разбиват нашия живот с цел да го започнем отново. Понякога тяхното въздействие е доста неприятно: болест, депресия и т.н. Но размириците могат да бъдат и положителни: брак, любов, покупка на дом, неочакван успех и даже печалба от лотарията. Тези на пръв поглед положителни събития предизвикват не по-малък стрес и нарушават реда в нашия живот, отколкото негативните. Каквато и да е природата на разрушителните сътресения, по какъвто и начин Уран, Нептун и Плутон да се стараят да ни изхвърлят от коловоза, винаги това е призив да започнем нов живот. Не винаги е лесно да се правят промени. Хората в по-голяма степен са същества на навика, те губят много енергия, за да избягат от болката и кризата. Повечето от нас трудно се примиряват със загубата на нещо, с което са свикнали, даже, както отбелязва юнгиянски психолог Сали Никълс, с нашите “развалящи се зъби и падащи коси”. Особено ни е жал да загубим вещите, с които е свързано нашето чувство за “Аз”, с което се индетифицираме: отношения, работа, доходи, идеали, принципи. Отживели части на нашето психологическо устройство, нещо като стари навици, негативните образи на “Аза”, или това, което в Транскатния анализ наричат “скиптъри”, които в действителност никога не са ни носили особена полза, предизвикват същата болка при раздялата, както и загубата на близки хора. Махариши Махеш Йоги обичал да разказва притча за семейство, което се преместило да живее от колиба във великолепен дворец, но продължавала да тъгува по тази мръсна, стара колиба, която те така добре познавали. Елизабет Кюблер-Рос, работейки с безнадеждно болни отбелязала 5 етапа, през които трябвало да преминат нейните пациенти преди да се смирят с неизбежната смърт. Наблюденията на Кюблер-Рос се съгласуват с тези реакции, които предизвикват транзитите на Уран, Нептун и Плутон в хората. Т.к. тези планети се стремят да ни променят, те заплашват със смърт нашето его, а ние можем да се съпротивляваме на тяхното въздействие по същия начин, както пациентите на Елизабет Кюблер-Рос не искали да приемат за факт своята обреченост. Повечето болни, научавайки за неизлечимостта на своята болест, о

Иво
Трета глава

Интерпретация на транзитите: практически инструкции.
В реалната практика трябва да се изучи цялата карта, преди да се оцени влиянието на транзитите в нея. По тази причина “ астрологическите книги с рецепти” за транзитите имат очевидни ограничения, обаче, въпреки тези ограничения, те дават храна на нашия ум за оценка на възможните прояви на транзита. Трудно е да се опише тази област без да се използва езика на причинността. Например, мога да напиша, че Уран носи разрушения или че Нептун изисква подстройки под окружение, или че Плутон ни разкъсва в известен смисъл. Но аз не вярвам, че планетите, като такива правят това с нас, че те изобщо правят нещо с нас. Транзитите на планетите не се явяват причина за събитията, но те символизират психическите енергии и сили, които работят върху нас, и които определят какво ще срещнем и от какво ще бъдем привлечени. Като отчитаме това, преди да изучим специфичните транзити на Уран, на нас ни е необходимо да установим няколко положения за изследване и интерпретация на едни или други транзити на външните планети.

Въпрос на орбисите
Какви орбиси трябва да ползваме, разглеждайки транзитните аспекти? В Астрологията има различни гледни точки по този въпрос. Но моят личен опит ми позволява да направя някои заключения по повод транзитите на Уран, Нептун и Плутон. В случай на съвпад, квадрат или опозиция на транзитна външна планета към натална планета ние обикновено забелязваме тяхното влияние 5 градуса преди точния аспект, а в някои случаи и по-рано. Процесът започва да се разгръща и ако ние се вслушаме в това, което става вътре, можем да почувстваме нарастване на безпокойството и неудовлетвореността. Ще видим, че се появява желание за промяна, че ни се иска нещо ново. Такива усещания са прелюдия към събития, които могат да настъпят, когато аспекта стане точен. За тригон и секстил бих съкратил орбиса до 3-4 градуса преди точния аспект. Убеден съм, че ние напълно можем да се подготвим, както трябва към транзита на висшата планета преди аспекта да стане точен. Например, ако знаем, че се задава важен аспект на Уран, можем да започнем да експериментираме с нововъведения, ставайки внимателни с тази част от нашето същество, която изисква обновление. Не е нужно напълно да унищожим старите структури, просто трябва да освободим място за новото. Ако ние изпреварим аспекта и се стремим към сътрудничество с него, то тогава едва ли той ще ни завари объркани, връхлитайки ни с пълна сила. Обаче, ако не осъзнаем необходимостта от промени и не предприемем нища, за да интегрираме нещо ново в живота си, то транзитния аспект, набирайки пълна мощност ще ни повали. В резултат промените ще настъпят без контрол, ще приемат крайна форма, ще дойдат отвън и ще действат принудително. Бети Ландстед в своята книга:”Транзити: Времето на вашия живот” използва орбис от 10 градуса и нейната обосновка на този голям орбис не е лишена от смисъл:”Транзитите бележат период на растеж. Ако искаме да използваме транзитите за нашето развитие, в интерес на нашия растеж, сме длъжни да започнем от момента, когато семената на транзита са попаднали току-що в земята... Много астролози се опитват да се оправят с транзита, когато той вече е отминал, доколкото започват да работят с него, когато реколтата вече е узряла и тази реколта може да бъде доста неприятна, ако не сме осъзнали достатъчно бързо въздействието на тежкия транзит. Аз използвам 10 градусов орбис при сходящ аспект. В такъв случай аз имам време да трансформирам енергията с разбиране и съзнателно”.

Трейси Маркс казва:”Ако не искаме Космоса да изгори нашите домове, да унищожи нашите автомобили и да изпрати нашите жени и мъже в чужди легла, за да ни накара да помислим върху това, което се случва, ние сме длъжни активно да преживяваме транзитите. Длъжни сме да се настроим към енергията на транзита още в самото начало и да разработим начини за конструктивно използване на транзитната енергия”. Роб Хенд разработил доста сложна система за проследяване на транзитите. Тази система включва, първо, наблюдение върху транзитите на вътрешните планети, които стартират транзитите на висшите планети. Например, ако транзитният Уран прави квадратура към наталната ви Луна, вие ще забележите резултата от този транзит най-добре, когато бързата планета Слънце или Марс направи аспект с транзитния Уран или с вашата натална Луна. За по-подробно запознаване с метода на Хенд заинтересования читател се насочва към глава втора на неговата книга “Транзити на планетите”. Като правило ние продължаваме да усещаме влиянието на транзита на висшата планета даже след като се е отдалечила на 2-3 градуса след точния аспект. Обаче оценката на влиянието на разпадащия се аспект се усложнява от ретроградността, към обсъждането на която ще преминем сега.

Ретроградност
Терминът ретроградност бележи видимо обратното движение на планетата. Слънцето и Луната никога не са ретроградни, но всички останали планети след директното движение замират за известно време (фаза на стационарност) и се обръщат назад. След периода на обратно движение планетата отново замира за известно време и тогава продължава да се движи напред. Директното движение, стационарността и ретроградното движение на Уран, Нептун и Плутон е необходимо да се взима под внимание, когато изследваме техните транзитите. Когато една от тези планети прави аспект към натална планета, трябва да се захванем с преустройство на тази област от нашия живот, която се символизира от наталната планета. Обаче, ако транзитната планета е ретроградна, то всички изменения, които ние поискаме да осъществим, вероятно, ще бъдат блокирани. Може да отслабне и самото желание да се внесат промени в живота. Когато планетата отново се обръща и тръгва към точния аспект в директно движение, всички препятствия на пътя на промяната ще отпаднат и ще ни бъде много по-лесно да осъществим замисленото. При обръщането на транзитната висша планета тя временно ще спре – настъпва период на неподвижност. Ако стационарната планета се намира в границите на 1 градус от наталната планета, то ние ще усещаме много силно влиянието на транзитната планета.

Период на транзитния аспект
Разглеждайки транзитите на Уран, Нептун и Плутон и техните аспекти към наталните планети, аз групирах тригоните и секстилите заедно и ги нарекох меки или хармонични аспекти, а съвпадите и основните трудни аспекти – квадрат и опозиция, отнесох към категорията на напрегнатите и сурови аспекти. Въпреки това, приканвам читателя да бъде гъвкав по този въпрос. Тригонът на транзитния Уран може да предизвика много сериозни изменения и в това отношение ще се прояви като напрегнат аспект. И обратно, съвпада на транзитния Уран или неговата квадратура, може да даде усещане за подем и да се преживее като много щастливо време, като в същото време тригона и секстила от Нептун и Плутон могат да предизвикат същите напрежения, както при опозицията и квадрата на тези планети. За оценка на резултатите от съвпада на транзитната висша планета с наталната планета е необходимо да се анализира как тази планета е аспектирана в рождената карта. Ако, например, транзитния Уран аспектира Марс в рождената карта, а той има квадрат с Юпитер и опозиция със Слънцето, то такъв транзитен аспект най-вероятно ще доведе до доста голям конфликт. Но, ако транзитният Уран аспектира Марс в рождената карта, който има тригон с Юпитер и секстил с Венера, то това едва ли ще доведе до сериозно напрежение. На вътрешно психологическо ниво транзитните планети предизвикват подобна реакция. Обаче, ние сме склонни да възприемаме опозицията като външно въздействие, което или стимулира промените, или ги затруднява. По-долу са дадени положения, които заслужават внимание при анализ на квадратите и опозициите на транзитните висши планети.
1. Сфера от живота, която е свързана с аспектираната планета, се намира в стадии на обновление.
2. Необходимостта от промени се усеща много по-интензивно, отколкото в случай на меките аспекти: тригон и секстил.
3. Много е вероятен вътрешен конфликт между тази част от нашия живот, която се стреми към промяна и тази част от нас, която не иска промени. В случай на транзитна опозиция източник на забавяне могат да бъдат външни обстоятелства, но това е само отражение на нашето вътрешно състояние на двойственост. Вярно е и обратното, в случай на транзитна опозиция външните причини могат да ни принуждават да правим нововъведения, но, най-вероятно, това е само отражение на скритото в нас недоволство от текущото състояние на нещата, което не се осъзнава напълно от нас.

Макар, че не разгледахме транзитния куинконс, полуквадрат и 1350, бих ви посъветвал да ги интерпретирате така, както опозицията, квадрата и съвпада. Тяхното въздействие не винаги е толкова силно и проявено, но все пак те могат да окажат доста мощно влияние върху хода на живота, особено това засяга куинконса. Точно така е нужно да се подходи към полусекстила и квинтила, които аз отнасям към групата на леките аспекти – тригони и секстили.

Включване на натални аспекти
Аспектът на транзитната планета към наталната активира всички натални аспекти на тази планета. Имайте това предвид, когато използвате справочните глави на тази книга. Например, ако при раждането си сте имали Марс в 280 Риби, а Юпитер в 40 Козирог, то при напрегнат аспект на транзитния Нептун към Рак, ще се включи и наталния Юпитер. Транзитният Нептун ще изяви, ще извади навън рождения квадрат Марс и Юпитер. При анализ на аспекта на транзитния Нептун към наталния Марс е необходимо да се отчита влиянието на наталния Юпитер. По такъв начин разтревожените инстинкти на Марс/Нептун трябва да се натъкнат на съображения от етичен порядък на Юпитер. Влиянието на аспекта на транзитния Нептун към наталния Марс ще продължи, докато Нептун не мине през точния аспект към наталния Юпитер.

Транзити към мидпоинт и към прогресивни планети
Аспектите на транзитните висши планети към мидпоинт са много важни и могат да съвпаднат по време с дълбоките кризи и ключови събития в живота на човека. Ако в рождената карта Слънцето се намира в мидпоинт Марс и Плутон, то при преминаване на транзитна планета през Слънцето ще бъдат също активирани принципите на Марс и Плутон. Средните точки на рождените квадрати и опозиции са особено важни. Когато транзитната планета минава през такава средна точка, наталния квадрат или опозиция се активират. Транзитите, аспектиращи средната точка, нямащи аспекти в наталната карта, се явяват също значимо нещо. Например, ако 150 Везни е средна точка между Венера и Марс, то транзитната планета, минавайки през Везни ще стимулира и Венера и Марс. Не бива да не се дооценяват транзитните аспекти към прогресивните планети. В справочния раздел аз разглеждам транзитните аспекти на висшите планети към наталните планети. Но това може да се използва при анализ на транзитните аспекти на висшите планети към прогресивните планети. Няма причини, които да пречат на този подход.

Транзити и Домове
Транзитите на Уран, Нептун и Плутон по домове в наталната карта показват промените, напреженията и разрушенията в сферите от живота, които тези домове управляват. Висшата планета върви през дома доста дълъг отрязък от време, но това не означава, че ние преживяваме изменения в течение на целия период, докато планета се намира в дома. Освен момента на влизане на планетата в дома, за важен трябва да се счита съвпада на транзитната планета с наталната, намираща се в същия дом, аспекта на транзитната планета от този дом към друга натална планета и момента, когато друга транзитна планета ще образува аспект с висшата планета, минаваща през дома. Когато транзитната висша планета аспектира планета в рождената карта, под влияние се оказват домовете, които се управляват от аспектираната планета. Например, ако Уран аспектира наталния Сатурн, то домовете, където са Козирог и Водолей на върха или вътре в дома ще реагират на дадения транзитен аспект. Очевидно е, че трябва да се вземе под внимание и дома, в който се намира Сатурн и дома, през който минава Уран. Няма повече да повтарям тези общи забележки, когато стане дума за специфичните транзити на Уран, Нептун и Плутон, затова дръжте ги сега в ума си.

Втора част

Транзити на Уран
Уранически кризи
Сякаш идеите избират време за своята проява. Френският астролог Пиер Лемоне (1715-1799) е видял, в крайна сметка, 12 пъти Уран, но не е могъл да си представи, че тази малка точка може да бъде планета. Може би му е било трудно да си представи, че такова правилно устройство на Слънчевата система с 7 тела, въртящи се около Слънцето, ще престане да съществува. Той не е можел да знае, че точно Уран символизира разрушаването на установените представи, преодоляване на стария ред. Заслугата за действителното откриване на Уран принадлежи на Уилиям Гершел (1738-1822). Той докладвал за своето откритие в Кралското общество на астрономите на 26 април 1781 г. Любопитно е, че първооткривателя на Уран не е бил професионален астроном, а музикант, който се занимавал с астрономия като хоби. Не е ли истина, че това много подхожда на Уран – планета на ексцентричността и сюрпризите? Уран се намира два пъти по-далеко от Слънцето, отколкото Сатурн и неговото откриване увеличило размерите на Слънчевата система два пъти. Появата на Уран обяснила някои сътресения, грешки в движението на известни планети, които отдавна мъчат астрономите. От самото начало Уран се изявил като нарушител на законите, без да изпитва и най-малко уважение към установената космическа схема. И в пълно съответствие с теорията за синхрона появата на Уран съвпаднала с 3 огромни социални революции, насочени към разрушаване на съществуващия ред. Американската и Френската революции вдигнали угнетените срещу съществуващите авторитети. Индустриалната революция отбелязала невиждан пробив в науката и техниката. Появилите се изобретения, особено средствата за комуникация изменили до неузнаваемост света.

На нивото на личността транзитите на Уран са свързани с промените, с времето на преобразуване, когато нещо ново се стреми да влезе в нашето съзнание. Това е период на търсене и експерименти, период, когато е нужно да се рискува и да се пробват нови подходи към стари проблеми. Понякога ние съзнателно вървим към промени, понякога външните събития ни карат да направим това. Във всеки случай Уран ни обръща внимание върху неизследваните страни на нашето същество. Там, където ние от съображение за безопасност сме построили силна броня, Уран ни дава да разберем, че старите рамки са тесни и ограничават нашия растеж. Дали искаме или не Уран действа като будилник, вдигайки ни от сън в новия ден. Някои хора с готовност скачат от кревата и се хвърлят срещу новите възможности; други се завиват с одеалото и не искат нищо да знаят за това, което ги очаква.

Уран в митологията
Не е писано много за Уран в митологията, но основния мит, засягащ това божество, ни помага да си изясним действието на транзитите на Уран. При гърците Уран е играл ключова роля в епопеята на творението. В началото бил Хаос, от който се появила Гея или Майката-Земя. Гея родила Уран и макар, че той бил неин син, станал неин мъж. Гея управлявала Земята, като в същото време Уран властвал над звездното небе и в безкрайния Космос. Още оттук може да се заключи, че Уран не е свързан с материалните неща; той е женен за Земята, но сам има отношение към въздуха, към пространството, към областта на мислене. Той управлява в царството на идеалното, и не е свързан с конкретна ежедневна действителност. Всяка нощ звездното небе покрива Земята и в резултат на света се появяват доста странни деца. Отначало това са били Титани – расата на гигантите, които според преданието са сложили началото на племето на хората, после се появили на света Циклопите и други великани със стотици ръце и глави. Уран не харесал създадените от него деца. Те му се сторили уродливи. Съвсем не си ги представял такива. Като не искал да ги вижда, той ги скрил отново в лоното на Гея – метафора, отразяваща процеса на изместване в подсъзнанието на това, което ние не считаме за достойно. В умаУран създал идеална представа за своите деца, но това, което той видял в реалността съвсем не отговаряло на неговия идеал. Точно така повечето хора със силен Уран в рождената карта стигат до разочарование, когато се опитват да сравнят своите виждания с конкретна действителност. Те, например, създават в мислите си идеален образ на партньорство, но когато встъпват в реален съюз, се получава нещо съвсем друго, много далеко от това, което са си представяли. Или такъв човек може да обмисля зряло образа на съвършената социална система, но, когато проекта се осъществи в живота, него го обхваща неминуемо разочарование. И тогава такъв човек се обръща към друг проект. След ураническия тип се влачи цял шлейф от незавършени проекти. Точно така, минавайки през произволен дом, Уран предизвиква чувство на неудовлетворение от делата на този дом. В него се появява желание да промени хода на събитията, да премине на друг коловоз и ние се хващаме за всичко, което ни обещава друг, нов живот. Майката Земя, естествено, не е била в голям възторг, когато Уран връщал нейните деца обратно в матката, затова направила сърп от стомана и научила един от своите синове да кастрира бащата Уран. Кронус или Сатурн много отговорно подходили към тази задача. Когато през нощта Уран се спуснал да легне върху Гея, Кронус му отрязал фалоса и го изхвърлил в морето. Кастрирането на Уран от Кронус означава астрологически, че Сатурн лишава Уран от творчески импулс. Този сюжет е метафора на най-важния конфликт в човешката психика: Сатурновият стремеж да се запази и да се поддържа съществуващия порядък на нещата противостои на подтика на Уран към промени и разнообразие. Една част от нас се опитва да запази статуквото (принципа на хомеостазата), а друга се стреми към растеж и развитие. Сатурн строи, охранява и предпочита всичко, което е проверено от времето; Уран иска да разруши всичко старо и да даде път на това, което все още не е станало.

Дилемата Сатурн-Уран
Митът – това е винаги случващото се, но немогъщото няма как да се случи. В психологически план Сатурн кастрира Уран всеки път, когато силите на задържане (вътрешни или външни, а понякога и двете) пречат на активността в нова, непозната посока. Ние можем да блокираме Уран по ред причини. Това може да бъде чувството за дълг, отговорността пред някой или нещо; това може да бъде потребност от безопасност и страх от неизвестното. Отдавайки дължимото на Сатурн, ние се спираме и се затваряме, но ураническият порив въпреки това не изчезва, а просто дреме вътре в нас.

Последиците от кастрацията на Уран от Кронос ясно са описани в мита. Не много кръв от отрязания фалос паднала на Земята и породила раждането на фуриите, чиито имена се превеждат като завист, отмъщение, безкрайност. Ако подтискаме импулса на Уран към промени, вътре в нас оживяват фуриите. Външно ние можем да останем спокойни, но вътре в нас кипи недоволство към тези, които ни се струва, че ни пречат да вървим напред, да се развиваме, да достигнем върхове. И ние също, дали си даваме сметка или не за това, сме пълни с недоволство от самите нас. Уран изисква от нас да вършим някакви действия, но щом стоим на едно място, енергията, която би отишла за изпълнение на тези дейности, нямайки изход, започва да ни атакува, предизвиквайки болест. Или тя може временно да се притаи дълбоко навътре, а в един прекрасен ден да се втурне навън неконтролируемо, помитайки всичко по пътя си. Или ние губим толкова сили да задържим Уран, че не ни стига енергия за всичко останало в живота. Ето защо не е чудно, че ставаме раздразнителни, апатични и уморени. Транзитите на Уран не се свързват с умората, слабостта и депресията; но ако такова състояние съпровожда ураническите транзити – това означава, че енергията на Уран е блокирана. Сега да си представим, че сме решили да се подчиним на нашия уранически импулс и да разрушим обичайните структури в името на нещо ново. С други думи, какво ще стане, когато Сатурн си вземе отпуск? Сега Уран е на кон, а Сатурн трупа злоба. Ако действително действаме в духа на Уран и нарушаваме статуквото, фуриите се нахвърлят върху нас от страната на тези, които са заплашени от нашите революционни действия. Ние сме предприели всичко, за да реализираме ураническите белези и фуриите нямат енергия вътре в нас, но сега те идват отвън.

Такава постановка не е рядкост, например, в случаите, когато се развалят отношенията. Точно правех карта на жена, която живееше в брак с мъжа си години наред, и когато Уран се приближил до нейната Венера, тя започнала да изпитва остра неудовлетвореност от отношенията си с този мъж. По явен и неявен начин нейният партньор й давал да разбере, че тя не може да има големи претенции, пречел й да се развива. Той бил против това тя да посещава вечерните занимания по астрология, на които тя възлагала надежди не само в смисъл на самоусъвършенстване, но и в смисъл на разкриване на нови професионални хоризонти. Даже, когато Уран минал първия път през Венера и се върнал назад, тя се въздържала и не изказвала недоволство. Фуриите бушували вътре в нея. Тя се опитвала да обсъди положението на нещата с партньора си, и първоначално той се стараел да промени отношението си към нея, но после отново се връщал към стария начин на мислене и поведение. Когато Уран се обърнал в директно движение и за трети път минал през Венерата на жената, тя не искала повече да търпи ограниченията, които й налагало партньорството и заминала в друг град.

Първата нейна реакция било чувство на облекчение. Тя изпитала известно съжаление по повод края на отношенията, но във връзка с откриващите се перспективи нейната тъга не продължила дълго. Сега нейния живот бил толкова одухотворен. Тя била уверена, че е направила верен избор. Страдал мъжа й: той бил извън себе си от ненавист към нея. Фуриите повече не я мъчили отвътре. Но още няколко месеца след като тя си заминала фуриите на мъжа й стигали до нея чрез телефона и пощата.

Тази история показва, че фуриите са доста живи същества, и те намират хранителна почва не само в семейните отношения, но и в правителствените учреждения, където те оживяват от разногласията, раздиращи правителството. Семействата също образуват структури, определящи поведението на човека. Неписани правила и повтарящи се транзакции създават модели, регулиращи допустимия тип поведение в семейството. Кой какво може да прави или говори. В случай, че някой от членовете на семейството започва да се държи по начин, който създава заплаха за стабилността на семейството, върху такъв човек се спускат всичките фуриите. Нещо подобно станало с един млад човек, когото консултирах в течение на няколко години. Доведе го майка му. Тя искаше той да учи счетоводство – това била специалността на нейния съпруг. Обаче, на младия човек Слънцето беше в Риби в 5 дом, а в 10 дом се намираше Луната в Лъв. И той не показвал голям интерес към кариерата в областта на икономиката и финансите. Той мечтаел да стане артист. Майка му се надявала, че с помощта на психотерапията ще й се удаде да му набие в мозъка, че това ще му помогне да стане по-практичен и ще се съгласи с нейните изисквания. Докато продължаваха нашите занимания с него, транзитния Уран мина през неговия асцендент в Скорпион и образува квадратура с наталното Слънце. Вместо да се съгласи с изискванията на майка си, младия човек още по-упорито провеждаше своята линия.

Постепенно майката разбра, че терапията няма да доведе до желаното. Тя и всички членове на семейството започнаха да тормозят моя клиент и правеха всичко, за да не може той да посещава психотерапевтичните сесии. Юношата се оказа между два огъня. – от една страна ураническите импулси отвътре, от друга – фуриите на родствениците. Той изпадна в депресия и озлобление. Но в края на краищатаУран победи, и той постъпи в училище по театрални изкуства.

Раждането на Венера
За щастие фуриите не са единствените същества, родени при сблъсъка на Уран (промяната) и Сатурн (съхраняване на стабилността). Съгласно мита Кронус хвърлил отрязания фалос на Уран в океана, където, смесвайки се с морската пяна, той създал Афродита или Венера. Какво означава това?

Тази част от мита предполага, че Венера - принципа на любовта, красотата, хармонията и равновесието – може да се появи при конфликт между сатурианските сили на реда и хомеостазата, и ураническите сили на разрушение и промени. Раждането на Венера показва, че съществува възможност да се представят нови идеи и алтернативи доста тактично, без да се наруши сериозно установения ред. Неудържимия от нищо Уран се стреми да разбие на дребни парчета оковите на Сатурн, а Сатурн до смърт защитава статуквото. Обаче, ако действията на Уран са оцветени, Венера успява да постигне по-голяма гъвкавост от Сатурн. Уран с венериански оттенък е способен да представи своите нужди в мека форма:”Нека да се съхрани доброто от старото, но трябва да се предостави място и за новото” или “Слушай, Сатурн, аз харесвам много от това, което ти правиш, но може би има и други начини, други подходи към работата. Ами, ако опитаме да действаме малко по-иначе?” С помощта на Венера Уран може меко да подготви Сатурн към необходимостта от промяна. Например, да допуснем, че трябва да вършим работа, която не ни харесва. Вместо просто да захвърлим тази работата, можем известно време да я запазим, като използваме свободното си време за търсене на нова работа или за преподготовка. Ако е възможно, ние можем да отделим от работното си време допълнително няколко часа, за да се занимаваме с въпроса, който ни интересува. В крайна сметка ние дотолкова ще усвоим новата област, че ще можем да си намерим работа по вкус. Действайки по такъв начин, ние създаваме в старата ниша място за появата на нещо ново. Ние сме минали от Сатурн към Уран, но по мек, венериански начин. Или да предположим, че сме постъпили на новата работа и сме забелязали, че много аспекти могат да бъдат усъвършенствани. Ако веднага се втурнем към началството и му връчим списък с възможните реформи и нововъведения, твърде вероятно е ръководителят, мълчаливо, поглеждайки ни, да си помисли:”От младите, но ранен. Ти си тук от една седмица преди да е минала година, а си мислиш, че знаеш повече от всички!”

С други думи, ако твърде рязко въставаме срещу съществуващия ред на нещата, против съществуващата система, този ред и тази система ще започнат без съмнение да се съпротивляват. Обаче, ако известно време си държим езика зад зъбите и спокойно работим по старите правила, печелейки авторитет; то после ние ще се окажем в по-добро положение, когато поискаме да се изкажем по повод назрелите реформи. Постъпвайки така, ние придаваме повече тежест на думите си, и началството ще уважава нашето мнение, и няма да може просто да се отдръпне от промените, които ние предлагаме. Но, ако дипломацията и тактиката не помагат, и съществуващата система не иска да отстъпи, ние нямаме друг избор освен открито да й отправим призив и да застанем лице в лице с всички възможни последствия. Понякога не ни остава нищо друго, освен да разрушим отживелите структури и да застанем на пътя, който ни подхожда повече, който е създаден за нас. Освен ролята си на богиня на красотата и любовта, Венера може да действа и като фактор на възстановяването на справедливостта, баланса и равновесието. Ако ние, например, се намираме в партньорски отношения, които пречат на нашата самореализация, може би ще ни се наложи да прекъснем тези отношения, за да започнем да живеем в съответствие с това, което е приготвено за нас от нашето дълбочинно “Аз”. В този случай, чрез конфликт, ние се връщаме към състояние на вътрешна хармония, хармония с нашата истинска природа.

Свобода на Избора или Принуждение
Ако при транзит на Уран сме въвлечени в нещо, което не съответства на нашите потребност и не отговаря на нашата дълбока природа, ако ние не променим това положение, не се постараем да внесем новото в ситуацията, тогава външните събития могат да ни накарат да го направим. С други думи, ефекта от транзитния Уран ще се прояви или във връзка със свободната воля или по принуда. Когато нашата работа или нашето партньорство блокира нашето развитие, а ние избягваме да внесем корекция в живота си и да застанем лице в лице с потребностите на момента, вътрешното Аз по някакъв начин организират външните обстоятелства така, че да ни принудят към промени. Нашият партньор може да ни напусне, началството може да ни уволни и т.н. Когато това стане, нашата първа реакция може да бъдат обвинения, хвърлени по адрес на другите хора. Ще обвиняваме именно тях за това, което е станало. И действително, възможно е, нашият партньор да ни е бил неверен или нашия шеф да не ни е дооценил; и все пак от гледна точка на намерението на нашето вътрешно Аз да ни отвори очите за новите пътища на развитие, ние можем да намерим смисъл в тези, на вид неблагоприятни събития.

Всичко казано по-горе се опитах да втълпя на една французойка, която дойде при мен на консултация преди няколко години, в нейната рождена карта Сатурн във Водолей се намираше в “дръжката”: Сатурн беше единствената планета в едната половина на картата. Той също така правеше квадратура към съвпада на Слънцето и Венера в Телец. Цели 6 планети се намираха в стихията Земя. Точно такива хора, при които акцента е върху стихията Земя и отделен Сатурн, се сблъскват с най-много трудности при транзитите на Уран. Сатурн и земните планети се стремят да запазят статуквото, те държат на консолидацията, безопасността и стабилността на структурите. Земните типове, като правило, се съпротивляват на вътрешните уранически импулси. Те се страхуват от неизвестното и не искат да рискуват излишно, даже ако в резултат се открива много благоприятна възможност. Те нямат такава увереност в крайния благоприятен изход, която имат огнените знаци, те нямат убеждението, че в крайна сметка все нещо ще се образува. И тази жена не беше изключение от това правило. В момента на нашата среща не ми се наложи даже да погледна в нейната рождена карта, за да разбера, че тя се намира в шоково състояние. В течение на 25 години тя била омъжена, и изведнъж мъжа й избягал с младо момиче. Транзитите на Уран за този период бяха доста показателни. Движейки се бавно през средата на Скорпион, транзитният Уран станал стационарен срещу нейното натално Слънце в 130 на Телец. Слънцето много често символизира мъжа в женската карта. Когато Уран, накрая, тръгнал напред той веднага направил квадрат с нейния Сатурн в 150 Водолей и застанал в опозиция към наталната й Венера в 170 Телец. Бедната жена, помислих си аз, какво прави с нея този Уран, и още този мъж негодник, който я захвърлил след толкова години брак.
Обаче, като започнахме да обсъждаме ситуацията, се откриха някои допълнителни факти. Да, тя била вярна жена в течение на много години, но си призна, че по-голяма част от времето е била неудовлетворена от този съюз. Съжителство без любов. Тя беше толкова честна, че призна, че е поддържала брака от чувство за дълг, заради страха да загуби стабилния живот и безопасност, който той й подсигурявал. Тя се страхувала от самотата и неизвестността. Каква ще бъде тя, ако престане да е омъжена жена? Какво още можела да прави? И така, това продължило до момента, когато транзитния Уран, минавайки през Скорпион, не разрушил този съюз.

Тя не искала да признае цялата истина за своя брак, но след време, когато Уран дошъл до средата на Скорпион, повече да се залъгва било невъзможно. Уран не понася лъжата, и когато той, накрая, застанал в опозиция на Слънцето и Венера, нейния мъж станал агент на Уран и разрушил всичко фалшиво и отживяло. Пренебрегвайки вътрешните си уранически импулси и отказвайки да прекъсне празния живот, тя създала ситуация, в която външните сили били принудени да изпълнят вместо нея тази работа. С други думи заставили са я да тръгне срещу Уран – това не е бил нейния свободен избор.

Ако вие работите там, където ви е непоносимо да бъдете повече, и искате да се махнете, но се боите да направите тази крачка, вашата фрустрация може да приеме различни форми. Вие може постоянно да закъснявате или да намирате основания за неприязън към началника. Тогава е въпрос само на време вашето уволнение. Вие започвате да мислите:”Погледни само какво направи този никаквец с мен”, въпреки че в действителност вие несъзнателно сте провокирали своя шеф да направи това, което вие сте били длъжни да направите – да измените вашата ситуация. Може да се предположи, че нещо подобно се случило с брака на тази жена. Нейното скрито усещане за нещастие, недоволството от мъжа й и техните отношения, е трябвало да се проявят в стотици малки неща, въпреки нейните опити да бъде образцова жена и стремежа към външно благополучие. В края на краищата, той направил това, което тя не могла да направи сама. Астрологически, всичко това се случило по време на опозицията на транзитния Уран – изглеждало сякаш Уран й донесъл всичко отвън, но в действителност тя се сблъскала със своите собствени подтиснати импулси на Уран чрез посредничеството на друг човек. Опитах се да й обясня всичко това, но тя не пожела да ме чуе. Прекалено погълната от фазата на озлобление, тя не беше готова да види, че всичките тези години е подтискала собствения си стремеж да прекрати отношенията. И този стремеж има непосредствена връзка с заминаването на мъжа й. Тя не беше готова да разбере, че разрушаването на брака й, означава освобождение от ненужния товар и възможност да намери нещо ново в живота. Тя по-скоро искаше да обвини мъжа си във всичко:”Как можа да направи това с мен?” Тя предпочиташе да споделя с мен множество планове, как да получи реванш и да му отрови живота. Ставаше ясно, че тя най-много се нуждаеше от това да се нареве и да се оплаче. На следващите консултации се опитах да й обясня, че не всичко е загубено, опитвах се да й покажа, с какви възможности разполага за повишаване на самооценката, за укрепване на независимостта и безопасността извън брака. Независимо от някои проблясъци на разбиране, тя беше прекалено озлобена и възбудена (обхващаха я фуриите, родени от твърде продължителната кастрация на Уран), за да се отнесе сериозно към това, което й говорех. Тя не искаше да види как тази раздяла може да направи живота й по-осмислен и по-щастлив. Афродита все още не беше се родила от пяната.

Уран и Прометей
Ако подтискаме ураническия импулс, това поражда фурии вътре в нас. Ако следваме тези импулси, фуриите спускат върху нас тези, на които нашите смели действия не им харесват. Така или иначе, ни се налага да платим някаква цена за нашите действия. Даже ако сме уверени, че правим необходимото, благородно дело, встъпвайки в противоречие с установения ред, ние сме длъжни да бъдем готови към наказание. Историята на Прометей в този смисъл изяснява много.
Прометей е бил един от титаните. Името му означава способност да вижда в бъдещето, да предсказва развитието на събитията. Когато Зевс се борил с титаните, Прометей предсказал изхода от битката – победа на Зевс – и застанал на негова страна. В началото Зевс и Прометей били верни съюзници и си правели много услуги. Прометей, например, помагал да се роди Атина от главата на Зевс; Атина в отговор учела Прометей на астрономия, математика и други науки. В резултат Прометей постигнал мъдрост. Но идилията не продължила дълго. С времето Прометей все повече не харесвал несправедливостта, която се вършела наоколо: защо боговете държали монопола върху знанията и ползвали всичко най-добро в живота? Опитвайки се да подобри положението на обикновените смъртни, Прометей започнал да обучава хората в науките. Зевс, комуто не се харесал опита на Прометей да направи хората равни на боговете, наказал хората като им отнел огъня. Тогава Прометей въстанал срещу боговете, откраднал огъня и го отнесъл на човечеството. За отмъщение Зевс приковал Прометей към скалата и наредил на лешояда да долита всеки ден и да изкълвава черния дроб на Прометей. Прометей представлява във всеки от нас ураническия импулс към прогрес и съвършенство, към изменение на съществуващото положение и търсене на по-добър живот. Прометей представл

Иво
Пета глава

Транзити на Уран през планетите и домовете
Уран-Слънце

Сам по себе си тригона или секстила на транзитния Уран към Слънцето обикновено не предизвиква сериозни проблеми. Въпреки това, той очертава времето, когато ние се намираме в съгласие с нашата вътрешна потребност да се развиваме по такъв начин, по какъвто още не сме се развивали до сега. Някаква част от нашето същество се стреми да се разкрие и да експериментира с живота и ние можем да използваме хармоничните аспекти на Уран към Слънцето, за да последваме този стремеж. Възможностите за промени могат да тръгнат от срещнати хора, нова работа, обучение. Домът, където се намира транзитния Уран, домът, където се намира наталното Слънце, и домът, на върха на който се намира Лъва, показват сферите на живота, където най-много е възможен ръст и експанзия. Както и при произволен транзит на Уран към Слънцето, някои от съществуващите структури в нашия живот ще бъдат длъжни да отстъпят място на новите възгледи. Доколко силно преустройство ще е необходимо, зависи в голяма степен от това колко силно аспектирано е Слънцето в рождената карта. Ако Слънцето няма напрегнати рождени аспекти към Сатурн и висшите планети, процесът на промяната няма да бъде прекалено болезнен.

Обаче, съвпада, квадрата и опозицията на транзитния Уран към Слънцето често довеждат до сериозни изпитания. Ако по натура ние сме склонни да изпитваме удоволствие от промените, няма да ни е трудно да се справим с тези транзити. Но, ако се страхуваме от неизпитаното и неизвестното – ако правим всичко възможно, за да запазим съществуващия ред на нещата, даже ако той не ни радва – тогава няма да ни се услади. Такива транзити се съпровождат от чувство на остро безпокойство. Ние можем да усещаме, че сме попаднали в капана на обстоятелствата. Ще ни се иска да обвиним другите за нашите неуспехи:”Ако имах друга жена (мъж, началник, майка, баща), нямаше да попадна в такова затруднено положение. До известна степен това може да бъде действително така, но все пак може би хората наоколо не са длъжни да се променят, а ние на първо време трябва да се променим. Длъжни сме да обърнем внимание на тази част от нашето същество, която е недоволна и обезпокоена, и да създадем възможност за навлизане на новото в нашия живот. Вътрешното Аз иска ние да се променим и, ако ние се противим на тези намерения, по-скоро ще привлечем деструктивни сили отвън, които ще ни заставят да се променим. Или поради това, че ние губим много енергия да задържаме нашите революционни импулси, в крайна сметка, се разболяваме или изпадаме в депресия. Сложните аспекти на Слънцето с Уран не изискват задължително преустройство на целия ни живот, но може би е необходимо да внесем нещо ново, за да дадем възможност на нашата личност да се развива по-нататък. Отново обръщам вашето внимание, че ключовете трябва да се търсят в домовете на рождената карта, които се засягат от тези транзити.

Слънцето се явява символ на бащата, и транзитният Уран към Слънцето често сочи промени в отношенията с него. Отново много зависи от това как Слънцето е аспектирано в наталната карта: ако Слънцето има напрегнати натални аспекти, тригона или секстила на транзитния Уран осигуряват подкрепата на позитивни изменения в отношенията с бащата. Общуването може да стане по-интензивно и изходните негативни качества в отношенията ще се изменят в посока на по-добро разбиране и откритост. Обаче, съвпада, квадрата , опозицията на транзитния Уран към напрегнато аспектираното натално Слънце ще доведе до проява на вътрешни противоречия между вас и вашия баща. Някои от моите клиенти с такива транзити чувстваха потребност да въстанат срещу баща си, да отправят предизвикателство към неговата авторитарност, неговата власт над тях или неговите изисквания. Настъпва време на раздяла с бащата; време да се изясни кои са те всъщност. Транзитният Уран, правещ аспект към Слънцето, може също да символизира откриването на “Бащата” вътре в нас – става дума за способността да се носи отговорност за нашия собствен живот, способност да си контролираме поведението. В този период не е леко да се адаптираме към нуждите на околните, особено ако е в разрез с това, което ние самите чувстваме. По-скоро ние ще предявяваме изисквания към другите, отколкото самите да се приспособяваме. Транзитите, свързващи Слънцето с Уран ни позволяват да осъзнаем нашата собствена сила, и това може да се изрази в борба с фигурите, облечени във власт, в заставане срещу хора, на които по-рано сме позволявали да ни контролират и да ни влияят. Ако жената не е познала своята вътрешна сила и не е развила настъпващата част от своето същество, в този период е необходимо да направи това. Освен възможността да се самоутвърди, тя може да изпита нови усещания от среща с мъжете, например, тя може да срещне мъж със силен Уран в наталната карта, или да срещне някого, чиито транзитен Уран също прави значими аспекти в хороскопа. Това може да бъде смел динамичен човек, който ще внесе в нейния живот много ново, ще отвори нови перспективи и нов поглед върху нещата. По такъв начин, тя ще внесе Уран в своята вътрешна сфера, променяйки личността си. В някои случаи жената в момента на минаване на транзитния Уран през Слънцето осъзнава, че с нейния партньор стават сериозни промени. А в резултат на тези промени се мени и нейния живот.

Независимо от пола, при напрегнати аспекти на Уран към Слънцето ние можем да загубим спокойствие, да станем лесно възбудими и непредсказуеми. Ще ни се иска да се освободим от всички ограничения, налагани от традициите, могат да ни обхванат нови идеи и нов поглед върху нашия живот. Ако сме способни да приемем и да асимилираме тази енергия и да направим необходимите промени, тогава тези транзити, колкото и да са трудни на пръв поглед, ще отбележат огромна крачка в нашето самооткриване.

Уран-Луна
Докато Слънцето описва начините за нашата самореализация и самоутвърждаване, Луната е свързана с нашите емоции и усещания – тя показва, как ние инстинктивно реагираме на действията на другите. Луната също описва нашия домашен живот, нашата майка и всичко, което засяга нашите отношения с жените. Когато транзитния Уран аспектира наталната Луна във всичките изброени области трябва да се очакват промени.

Ако Уран прави тригон или секстил с Луната, ние обикновено с лекота вървим към промяна. По такъв начин нашите чувства могат да бъдат развълнувани и ние сме готови да възприемем новия емоционален опит. И мъжете и жените по това време разширяват спектъра на своите емоционални реакции. За мъжете това често е свързано със среща с жена. В женските карти хармоничните аспекти на транзитния Уран по отношение на Луната показва по нататъшното развитие на нейното женско естество. Например, жена, станала за първи път майка, когато Уран направил тригон към нейната Луна. Ако си сменим жилището, когато Уран прави хармоничен аспект към нашата Луна, тази промяна ще се окаже за добро, даже ако на пръв поглед се е показала разрушителна. Тригонът и секстилът също могат да се изявят във вид на позитивни промени в отношенията с нашата собствена майка. Нараства възможността да се разбираме един друг и ние откриваме, че можем да бъдем откровени с нея, можем да общуваме с нея, без помощта на емоционално прехласване. Ние сме в състояние да се отделим от нея и в същото време да я разгледаме по-ясно. Обаче, при напрегнати транзити на Уран към Луната проблемите с майката са неизбежни. Ако нашата индивидуалност е прекалено свързана с майчината, то в този момент ние можем да въстанем, за да отбележим по-ясно своята индивидуалност. Съвпада, квадрата и опозицията на транзитния Уран към Луната могат също да определят времето, когато нашата майка изпитва промени в собствения си живот. Някои млади майки с напрегнати аспекти на транзитния Уран към Луната могат да изпитват фрустрация, свързана с ограниченията, които внася в техния живот майчинството, и позитивния подход за тях може да се заключава в търсенето на други аспекти за самоизява. За жените от по-стара възраст такива транзити често съответстват периода на климакса, показвайки, че е необходимо да се търсят нови методи за изразяване на лунните потребности да се безпокоят и грижат за другите. Мъже с транзити на Уран към Луната могат да привлекат жени с уранически натури, които променят техния поглед върху живота или могат да срещнат жена, която сама минава пред период на ураническа преоценка, което е неизбежно да се отрази и върху живота на мъжа. Деца с транзитен Уран към Луна обикновено изпитват това влияние във връзка с отношенията към майката, която сама преживява много труден период. Съвпад, квадрат и опозиция на транзитния Уран към Луната могат също да описват много необикновено емоционално състояние. Ако принадлежите към хората, които не е лесно да бъдат трогнати, вие можете изведнъж да заплачете по най-глупав повод. Ще удивите не само другите, но и себе си с чувства, които изпитвате в този момент. Някои хора с напрегнати транзити на Уран към Луната са толкова наплашени от новите емоции, че им се струва, че имат нервен срив, и те напълно губят контрол над себе си. Чувствата, които до сега са контролирали, избухват в съзнанието и отхвърлят всички задръжки, които са ги държали. Ако транзитния Уран засяга Луна, лошо аспектирана в наталната карта, възможно е да се наложи консултация със специалист по психология и да се проанализират чувствата ви. При мен веднъж дойде жена, с транзитен Уран минаващ през нейната Луна, която в рождената карта се намираше в квадрат с Плутон. Тя неотдавна родила своето второ дете и изпадна в много силна след родова депресия. Обикновено квадрата на наталната Луна към наталния Плутон описва тъмните или интензивни чувства, които са били активизирани от транзитния Уран. Тя чувстваше вина заради деструктивни фантазии, които имали отношение към нея самата и новото дете, но обсъждането на тези преживявания й помогна да достигне до обективно разбиране на случващото се. Луната открива много важни неща в ранния опит на общуване с майката и околните и когато транзитния Уран засегне Луната старите модели на поведение излизат навън изпод маската.

Уран в домовете
12 дом
Традиционно 12 дом описва потребностите и стремежите, които действат несъзнателно, но въпреки това доста определят нашето поведение и избора, който ние правим.

Всичко, което е недостъпно за съзнателния ум, всичко, което той отказва да признае, е заключено (се съдържа) в 12 дом. Уран минавайки през 12 дом принуждава неосъзнатите комплекси и скритите стремежи да излязат на повърхността, да застанат пред светлината на съзнанието. Например, ако имате подсъзнателен страх да не бъдете отхвърлени, то по време на транзита на Уран през вашия 12 дом, вие по някакъв начин се привличате от ситуации, които ви принуждават да обърнете специално внимание на този страх, да го изпитате в най-неприкрита форма и да научите този урок.

Ако формулираме кратко, то Уран в течение на целия транзит през 12 дом ни променя, проявявайки всичко, което е скрито и се пази в тайника на нашата душа. Много от това, което ние ще открием за самите себе си може да се окаже плашещо и неприятно, но този транзит е способен също така да открие достъп до позитивното и печелившото съдържание на нашата психика. Безсъзнателното, както е показано във 12 дом е не просто склад за негативни модели и минали усещания, той е също така и резервоар на позитивен потенциал, който ние сме длъжни да развиваме. Времето на минаване на транзитния Уран през 12 дом е благоприятно за дълбоко психологическо изследване, необходимо е “да се гмурнем” в този воден дом или с помощта на психотерапията или някой друг метод. В този случай ние ще сътрудничим на Уран в неговите усилия да разкрие нашия психически потенциал, който е бил недостъпен за нашето съзнание. В течение на този транзит хората и обстоятелствата от нашето минало неочаквано влизат в нашия живот отново, давайки ни възможност да завършим незавършените работи. Те могат буквално да се появят на нашия праг или да дойдат при нас, в нашите сънища и фантазии. Във всеки случай нашето минало ще се върне, за да ни поздрави или изплаши. Срещата с миналото може да бъде изцеляваща и очистваща процедура, подготвяща нашето възраждане при преминаването на Уран през асцендента на наталната карта.

Когато Уран минава през 12 дом, границите между нас и другите хора се разрушават. Това може да се прояви като поредица от психически инсайтове и откровения. Това е време, когато ние необикновено фино сме настроени на мислите и преживяванията на околните. Нашият приятел може да е на хиляди километри от нас, но ние по някакъв начин знаем точно през какво преминава той. Или ние мислим за някакъв човек, и той изведнъж ни звъни или чука на вратата точно на следващия ден. Някои наши прозрения могат да носят много остър и тревожен характер; други инсайти могат да бъдат позитивни и обнадеждаващи… трудно е да се каже в каква степен може да се доверим на тези прозрения, макар понякога аспектите на транзитния Уран към другите планети от рождената карта могат да дадат ценни указания в това отношение.

Това е време, когато ние необичайно фино сме настроени на процеси от глобален характер, улавяме и най-малките промени в световната политическа атмосфера, всякакви промени в общата менталност.
Дванадесети дом така или иначе има отношение към обществените институти и учреждения, особено към болници, затвори, музеи, благотворителни организации.

Ако сме свързани с подобен вид учреждения, при нас по време на транзита на Уран може да се появи чувство на неудовлетвореност, стремеж да се направят кардинални реформи. Повечето хора, преживели транзита на Уран през 12 дом, описват усещанията си така:безпричинно безпокойство, желание да промениш всичко, но неспособност да намериш това звено, след което да потеглиш, трудности със старото.

Промените назряват, но едва ли те ще започнат преди момента, когато транзитният Уран пресече асцендента….

Нептун
Нашата съдба, нашата душа, всичко най-съкровено е неразривно свързано с безкрайното и само с него. Вордсворт.

Тези думи, написани от великия поет на английския романтизъм, дават представа за същността на Нептун. Стремежът да отидеш зад пределите на собственото си същество и да се съединиш с нещо много по-величествено. Макар че ние често говорим за важността да намерим себе си, т.е. да определим своята уникална индивидуалност, да изберем свой път, в нас съществува и противоположен стремеж – нептунианска потребност да се загубим, да се разтворим в голямото цяло, да излезем извън границите на собственото си изолирано Его. Но преди да разберем, какво означава на практика да се разтворим в голямото цяло и да излезем от пределите на Егото, ние трябва да си спомним какво е това Его. Казано накратко, Его е чувството за самия себе си като отделна индивидуалност, с други думи – това е усещане за собственото Аз. Да бъдеш индивидуалност, Аз означава способността да определим какво съм Аз и какво не съм Аз. Да се определи границата, която ни отделя от другите хора. Важно е да се отбележи, че ние не се раждаме с чувството Аз, и когато се намираме в матката, ние не осъзнаваме себе си като отделна същност; ние представляваме едно цяло с майката, а майката за нас се явява целия свят. По такъв начин ние считаме, че сме целия свят, мислим, че всичко наоколо сме ние. Изпитваме усещания, които Фройд е нарекъл “океански” усещания за реалността. Обаче след раждането започваме да различаваме къде сме ние и другите хора. Постепенно се учим да се отделяме от другите, учим се да определяме къде свършва нашата индивидуалност и започва на другите хора.

Нептун се явява разтворител на граници. Той размива границите между нас и другите хора. Когато Нептун минава през Слънцето, например, ние можем да се разтворим в друг човек или да изпитаме чувство на единство с всичко живо. Но Нептун може да разруши също така и вътрешната граница между съзнанието и подсъзнанието, наводнявайки нашето Его със съдържание от безсъзнателното. Ако ние съзнателно се идентифицирахме със силна, уверена и отговорна личност, под действието на Нептун можем да открием слабата и безпомощна част на своята натура. Нептун разтваря, разпилява и разтваря концентрираната енергия, било то кариерни планове или убеждения, засягащи нашите възможности да действаме в околния свят. Ефектът на Нептун може да разшири нашите представи за единство на всичко живо, за нашата връзка с всичко съществуващо.

Не е толкова лесно да се осъзнае единството на всичко живо. Съвременният човек, възпитан в европейската култура, е убеден, че неговото “Аз” свършва някъде и другия човек започва някъде, докато, източните, както и западните мистици винаги са говорили за друго измерение на реалността, в която нищо не съществува изолирано. Будистите имат израз:”Всичко е в едно и едното е във всичко”. Тази идея се среща в Майстор Екхарта, християнски мистик на 13 век, който писа:”Всичко, което човек има в множеството, принадлежи на Единния”. Макар, че на пръв поглед Аз се отличава от Ти и масата съвсем не прилича на стола, на по-дълбоко ниво на съществуване всичко е включено в някакво Единство. Нептун символизира стремежа да се преодолее отделеността на индивидуалността и да се възстанови фундаментното единство на всичко живо. Някои съвременни физици стигат до заключението, че мистичните откровения за същността на единството на всичко живо не са толкова далеч от научните представи. Физиците на миналия век разглеждали Вселената като сбор на различни части, които са отделени в пространството и времето една от друга. Но в зависимост от развитието на научните методи и оборудването, реалната картина на света влезе в противоречие с механичната концепция, представяща света като часовников механизъм, който може да се отдели на детайли. Когато учените започнали да изследват микрочастиците, те открили за своя изненада, че електрона не може да се локализира в пространството и времето. Ако частиците, съставящи атома не могат да бъдат привързани към едно място, как може атомът да се разглежда във вид на конкретна и измеряема същност.? Ако атомът се държи като дискретна същност, как могат хората и вещите, състоящи се от атоми да бъдат изолирани един от друг?

Това, което по-рано се считаше за отделна частица приличаща на вълна, разпространяваща се във всички страни на безкрайността, английският физик Ричард Просер счита, че тези вълни са поглъщат една друга навсякъде, освен в неголям участък, в който ние намираме частицата. “В определен смисъл всичко се намира навсякъде, не се проявява само в определена точта.” Психологът трансперсоналист, водейки диспут за развитието на физиката през 20 век, казва:”Ако говорим накратко, то квантовата физика ни показа, че реалността не може повече да се разглежда като съвкупност на отделни предели, разделение от граници. Това, което сме считали за различни неща, се оказа преплетени аспекти един на друг. По някаква непонятна за нас причина всяко нещо и всяко събитие във Вселената се оказват взаимосвързани. Светът сега се представя не като струпване на билярдни топки, а като едно гигантско поле”.

Днес даже физиката потвърждава това, което се считаше за митично откровение: в основата на своето съществуване ние всички сме взаимно свързани. Нептун представлява в нас тази част, която иска да изпита единство с всичко живо. Когато Нептун се активизира в нашата рождена карта изменените състояния на съзнание, даващи ни преживяване за единство с целия свят, възникват спонтанно – във всяко място и всяко време. Често тези състояния са свързани с определени действия и събития: общуване с природата, прослушване на музика, групова медитация, любовни преживявания, приемане на наркотични препарати... Нептунианските периоди от живота се характеризират с повишена религиозност и мистично настроен ум. Такава настройка е свързана главно с неудовлетвореността от живота. Ние можем да достигнем материално благополучие и въпреки това дълбоко в душата ни като трън да седи въпроса:” И какво сега? Нима това е всичко?” Търсенето на щастието във външния свят няма да ни донесе чувството на удовлетворение, външните удовлетворения все пак не дават усещане за реализираност. И тогава ние обръщаме своя поглед навътре в себе си, започваме да търсим смисъла в духовния свят. Гуруто и религиозните групи могат да ни насочат в правилното русло, но както предупреждаваше поета Кабир, ние сами сме длъжни да бъдем съзнателни, за да не попаднем в капана на илюзиите:”Смея се като чувам, че рибата страда от жажда във водата. Ти не разбираш, че няма нищо по-живо, от това, което е скрито в твоя дом; И затова ти скиташ от един град в друг със смутен вид. Върви където искаш – в Калкута или Тибет. Ако ти не можеш да намериш къде е скрита твоята душа, светът никога няма да стане реален за теб.”

Загуба на Его
Разтварянето на границите на егото не означава, че вие автоматически изпитвате екстаз от усещането за безкрайността на своята индивидуалност. Губейки границите на егото, ние губим контрол над съдържанието на съзнанието. То се изпълва с това, което е било скрито до сега в нас, и ние вече не разбираме, къде сме, а къде е другото нещо. Нептун влече към първичното състояние на неидентифицираност, към излизане от реалността в илюзорния свят. Това може да доведе до алкохолизъм, наркомания, даже до самоубийство. Нептун ни учи на това, че има сили превъзхождащи нашите способности да разбираме. Време ни е да се подчиним на тези сили, да се покорим на съдбата. За много хора не е толкова просто да се пуснат по волята на течението, напълно да се доверят на висшите сили. Те се стремят на всяка цена да си върнат контрола над ситуацията, да се ръководят от здравия смисъл и ясните критерии. Но колкото и да са упорити тези опити, Нептун всичко размива по пътя си и някога надеждните опори се разпадат, губи се земя под краката. И едва, когато човек напълно капитулира, се появява възможност да види, как в живота става нещо, което ни превежда на нов стадии, включва нова форма на самоусъвършенстване.

Историята за любовта на Орфей и Евридика е пример за това, което се случва, когато той има активиран Нептун. Орфей е нептуниански персонаж. Той бил музикант и поет, неговите прекрасни песни карали дърветата да плачат и скалите да се топят. С помощта на музиката той повдигал на другите настроението, помагал на хората да почувстват красотата на мирозданието. Митът започва с деня на сватбата на Орфей и Евридика. Орфей трябвало да бъде изпълнен от щастие, но се случило непредвиденото – Евридика била ухапана от змия и тя загинала. Това, което трябвало да стане триумф на любовта, станало трагедия. Нептун често предизвиква подобен род случаи, когато това, което обещава щастие се обръща в ужасно произшествие; в същото време това, което ни се струва нещастие в крайна сметка се оказва благоденствие. Нептун, размивайки всички възможни граници, размива границите между доброто и злото, насладата и болката. Орфей не могъл да се примири със загубата на своята любима и избрал тактиката на преговорите, за да си върне Евридика. Също като много хора, изпитващи страшния удар на съдбата, той се опитал да върне времето назад, да върне нещата каквито са били преди. Орфей със своите песни успял да приспи Цербера – кучето, което пази входа в преизподнята – влязъл в царството на Плутон и Персефона и започнал да ги моли да пуснат Евридика горе, в света на живите. Плутон и Персефона, обикновено твърдо следели за реда в своето царство, но този път се трогнали от молбите на Орфей и решили да изменят на правилата – още един пример за въздействието на Нептун, смекчаващ строгите правила. Плутон и Персефона разрешили на Орфей да вземе Евридика със себе си в света на живите, но с условие, Орфей нито веднъж да не погледне Евридика, докато не се окажат на повърхността. Орфей повел Евридика след себе си към светлината, без да се обръща. Оставало само няколко стъпки преди двамата влюбени да се окажат в света на живите и тук Орфей не се сдържал и се обърнал. Много му се искало да погледне в очите на любимия човек. Но в същата минута, когато той направил това, Евридика се разтворила във въздуха. И всичките надежди за завръщане на щастието изчезнали заедно с нея.

Какво накарало Орфей да погледне Евридика? Нали са го предупредили да не го прави, ако иска да се изпълни желанието му. Най-вероятно в него се е появило съмнение в честността на властелина на света на мъртвите:”ами ако те се подиграват с мен и вместо моята Евридика са ми подхвърлили някой друг”.

На Орфей не му стигнала вярата, той започнал да проверява ситуацията, да я анализира и това довело до беда. Много често в периода на активизиране на Нептун, когато ни носи потока, ние искаме да спрем и да се убедим, че ни носи в правилната посока. Ние даже искаме гаранции, че ще бъдем на нужното място. Но Нептун не дава такива гаранции, той иска да му се доверим напълно, без да знаем какво ще получим в замяна. Нептун ни учи, че понякога решението на проблема идва само, щом само прекратим опитите да търсим изход на всяка цена. Щом нашето Его изчерпи всички ресурси, всички традиционни методи се окажат непригодни, възниква ситуация, позволяваща да се открият нови пътища към решаването на проблема. Карл Юнг казваше по този повод:”... безсъзнателното се стреми винаги да създаде глупаво положение, за да застави индивида да прояви скритите си ресурси. В противен случай човек никога не би узнал за своите възможности. Нужна е екстраординарна ситуация, когато волята и разума буксуват и не остава нищо друго, освен да се довериш на безличностната сила, даваща импулс за растеж”.

Под въздействието на Нептун ние можем за известно време да се окажем в задънена и заплетена ситуация....Всичко, което можем да направим, това е с вяра и надежда да чакаме избавление и рано или късно решението ще дойде...

Веднъж при мен на консултация дойде човек, който си беше избрал кариерата на артист – една от типичните за Нептун. В момента на нашата среща транзитният Нептун минаваше през Стрелец и правеше квадрат към неговото Слънце в Риби. В случая с Джо всичко започнало успешно и едва завършил актьорското училище бил взет в престижен театър и скоро постигнал широко признание, получавайки даже награди за актьорско майсторство. Всичко изглеждало така, сякаш кариерата е успешна. Но при транзитите на Нептун в нищо не бива да бъдем уверени. И действително, в началото на транзитния квадрат на Нептун към Слънцето, без видима причина Джо се оказал без работа, изгубил популярност..

Иво
Съдържание

1. Въведение и история
1.1 Що е осъзнато сънуване
1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни
2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън
3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване
5. Заключение. Накъде да поемете?

Изтегли като мини книга в Word формат ТУК


“Будни бъдете!” Беинса Дуно

1. Въведение и история

1.1. Що е осъзнато сънуване
“Въпреки че може да ви изглежда фантастично, докато сънувам, аз съм в пълно владение на своите всекидневни способности. Мога да мисля по-ясно от всякога, мога свободно да си припомням детайли от будния живот, мога да вземам съзнателни решения. И все пак нищо от това не намалява яснотата на сънищата ми. Парадоксално или не, аз съм буден в своите сънища.” - из дневника на един осъзнато сънуващ.

Осъзнатото сънуване е състояние на съзнанието, по време на което човек спи и в същото време осъзнава, че спи. Терминът “осъзнато сънуване” или ясно сънуване (англ. lucid dream) е въведен от холандския учен Фредерик Уилямс Ван Еден през 1913 г. Той е един от първите учени, които провеждат сериозни научни наблюдения по въпроса. Изследвал и систематизирал над 352 свои осъзнати сънища за период от около 14 години и през въпросната 1913 година ги е представил на тогавашното “Общество за Психични Изследвания” . Преди да бъде въведен терминът “осъзнатo сънуване”, това състояние на съзнанието е било наричано по различен начин от различните автори: сън на знанието (Оливър Фокс), полусън (П.Д. Успенски), сънувана истина (Робърт Мос), сън на опита, ясен сън, съзнателен сън, граничен сън, сън на силата, буден сън и др.

1.2. Осъзнато сънуване през вековете и до наши дни
“Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите сънища.” Елеонор Рузвелт

Сънищата са интересували хората от незапомнени времена. Осъзнатото сънуване не е скорошно откритие. Може да се предполага, че то винаги е съществувало. Най-древните писмени свидетелства за по-особени сънища са от около 3000 години преди Христа (според други източници 26-27 века преди Христа) от Вавилонско време, описани в “Епоса на Гилгамеш”. Още в първия таблет, запазен от това произведение, се казва, че великият владетел Гилгамеш имал два съня, които помолил да бъдат изтълкувани от неговата майка . Друг митичен Шумерски владетел е Гудея, живял около 2300 г. преди Христа. Когато Шумер е бил нападнат и цялата държава тънела в разруха и глад, Гудея посещава един от храмовете и извършва жречески ритуал с молба към богинята на мъдростта Нисаба да му помогне. Гудея сънува много ярък сън, в който богинята му казва, че ако построи храм в нейно име, тя ще го закриля. Дава и предсказание, че когато храмът е готов, ще задуха силен пустинен вятър и една ярка звезда ще изгрее точно на входа на храма. Богинята дава и много точни указания как да бъде построен храма и как да бъде ориентиран, с какви зали и т.н. Гудея изпълнява заръката и наистина веднага след построяването на храма една звезда осветява входа и задухва силен пустинен вятър. Гудея живял дълго и държавата му процъфтяла. Прославил се като велик жрец, ръководител и светец.

Повечето египетски божества са имали храмове за сънуване. Древните египтяни, а и по-късно гърци, са строили хиляди храмове (англ.dream temples) специално за инкубиране на сънища. Думата “инкубиране” идва от латински: in – върху и cubare - лежа и се отнася за сънуване в храм. Търсещите са посещавали храмовете, извършвали са обикновено някакъв ритуал за пречистване и подготовка и са оставали да пренощуват за един или повече дни, за да получат съновидение – за лечение, за напътствие, важна крачка в живота и др.

Древноегипетската дума за сънуване е етимологично свързана с дума, означаваща “да бъдеш буден”. Интересно е да се отбележи, че сънуването при древните египтяни се е записвало със символ, представляващ отворено око. Те са разбирали, че чрез сънищата могат да се докоснат до знанието, което им е принадлежало преди да навлязат в този живот. Напреднали осъзнато сънуващи са практикували телепатия, пътуване във времето, изследване на реалността отвъд смъртта, ясновиждане, дистанционно наблюдение и ментална комуникация с други храмове или административни центрове. От фараона, при навършване на тридесет години, се е изисквало да докаже своето право на управление, извършвайки пътуване отвъд смъртта. Воден от Анубис, черното куче и пазач на Сириус, фараонът е трябвало да слезе в подземния свят, да “докосне четирите страни на земята”, да се превърне в Озирис и да се върне с нови дрехи – робата и духовното тяло на трансформацията. Египтяните са знаели, че чрез сънуването търсещият може да достигне звездите, особено Сириус. Това е звездата, смятана от египетските посветени за източника на космично съзнание, крайната точка на напредналите души след смъртта и място на високо напреднали същества, които особено се интересуват от Земята.

При ацтеките най-главното божество е било това на сънищата.

При северноамериканските индианци има специални стаи за съновидения. Старейшините на племето тълкували сънищата, които получавали по време на обредите и в съответствие с това вземали различни решения. На езика на индианците думата “шаман” означава “човек, който има сънища”. Живеещите около река Амазонка казват, че “всеки, който сънува е малко шаман”.

Австралийските аборигени имат запазена история във вид на легенди от преди 40 000 години. Това древно време те наричат с дума означаваща в превод “сънно време” (англ. dreamtime).

В Библията се споменава приблизително 121 пъти за сънуване и 89 за спане. Има описани случаи на много хора, които в живота си са се ръководели от сънища. Сънищата в Библията често са проводници на Божията воля. В книга Числа глава 12 например се казва: “Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря”. Друг пример е Йосиф който, правилно интерпретирайки съня на фараона, предсказал седем богати години, а след това седем години на нужда.

Според хиндуистката митология светът представлява съня на бог Вишну.

Великият египетски посветен Хермес Трисмегист, живял няколко хиляди години преди Христа, е смятан за основателя на всички основни съвременни науки. В произведението му “Кибалион” е описан първият от седемте херметични принципа: “Цялото е Ум, светът е ментален” – т.е. ние живеем и се движим в съзнанието на Бога; ние сме част от съня, медитацията на Върховния Разум. През 50-те години на 20 век подобна теза е защитена от известния физик от Лондонския Университет Дейвид Бом и невролога Карл Прибрам. Светът според тях е гигантска холограма, проектирана от по-висше измерение и ние се движим в нещо като сън. Мозъкът, включително и очите ни, са също холографски устроени.

В “Tолтекската книга на мъдростта” от дон Мигел Руиз се разказва легендата за един човек, който търсел знанието на древните. Това било преди около 3000 години. Човекът искал да стане лечител и една вечер сънувал сън, в който видял тялото си отгоре. Погледнал в съня си ръцете и тялото си и казал: “Аз съм направен от светлина; аз съм направен от звезди... Всичко е направено от светлина” . Няколко хиляди години по-късно в книгата “Пътуване към Икстлан”, толтекският учител дон Хуан учи Карлос Кастанеда, че сънищата са толкова реални, колкото и будния живот. И продължава: “Ако трябва да сравняваме нещата, мога да кажа даже, че сънят е по-реален. В съня ти имаш сила, ти можеш да променяш нещата, можеш да откриеш безбройни тайни, можеш да котролираш каквото си поискаш.“

Осъзнатото сънуване е основата на будистката практика, наречена “Йога на състоянието на сънуване”, за която се знае, че датира от преди поне хиляда години. За тази практика се говори още в “Тибетската книга на мъртвите”. За разпространител на този вид йога се смята будисткия учител Падмасамбхава от около 8 век, който пък получил техниката от мистериозен афганистански майстор, наречен Лавапа. Тибетските методи за сънуване са се предавали от поколение на поколение до ден днешен. Съществува и ръкопис “Йога на състоянието на сънуването”, който е съставен около 16 век и описва главно медитативни и дихателни техники за индуциране на осъзнато сънуване. Негово светейшество 14-я Далай Лама казва следното за събуждането на сънното тяло и връзката му с духовния прогрес: “Казва се, че има връзка между сънуването, от една страна, и по-грубите нива на тялото, от друга. Но също се казва, че съществува и “специално състояние на сънуване”. В това състояние специалното сънно тяло се създава от съзнанието ни и от виталната енергия прана. Това специално сънно тяло е възможно да се отдели напълно от физическото и да пътува другаде”.

Има източници, които сочат, че философите Аристотел, Платон, Шопенхауер и Рене Декарт са знаели за феномена осъзнато сънуване. Аристотел например казва: “Често, когато човек спи, има нещо в съзнанието, което му разкрива, че това, което му се представя, е сън”. През 1619г. Рене Декарт сънувал сън, в който “Духът на Истината” му разкрил тайната на науката, на която база той открил декартовата равнина и геометрията на координатите.

Фридрих Ницше е писал, че понякога по време на нощен кошмар е разбирал, че спи и че всичко, което му се случва, е сън.

Свети Тома Аквински, известният християнски светец, е писал: “... понякога, когато човек спи, може да се осъзнае и да разбере, че това, което вижда, е сън”

Свети Августин също е бил запознат с феномена на осъзнатото сънуване. Има запазени свидетелства, в които той описва сънищата на бивш римски физик Генадиус от около 415г. преди Христа. Генадиус започнал да сънува сънища, в които му се явявал млад човек, водач, който го ръководел и му помагал да разбере по-добре мистерията на живота и смъртта. В един от сънищата водачът попитал Генадиус къде се намира тялото му и Генадиус отговорил, че в момента тялото му било заспало.

Свети Франциск от Асизи е основал Францисканския Орден на базата на сън, в който Христос му казал “отиди и сложи моята къща в ред” (бел. ав.: на английски думата order означава ред и орден; най-вероятно става въпрос за игра на думи)

Китайският философ Чуан Дзе, на чиито поучения Лао Дзе е основал таоизма, един път сънувал, че е пеперуда. След като се събудил, дълго се чудил дали е човек, който е сънувал, че е пеперуда или пеперуда сънувала, че е човек.

Хипократ, бащата на медицината, е посещавал храма на Асклепиус, посветен на лекуването чрез сънуване. Хипократ е развил теория, според която сънищата отразяват здравословното състояние на човека.

Пророкът Мохамед е получил голяма част от Корана от сънищата, които е имал.

Големият суфи светец от испански произход Ибн Ел Араби, наричан в ислямския свят “най-великия учител”, през 12 век е учел учениците си на техники за контрол на менталната дейност по време на сън. Той е твърдял, че “човек трябва да контролира мислите си по време на сън”. “Тренирането на този вид будност ... ще произведе голяма полза за индивида.” – казва той, “Всеки би трябвало да развие тази способност, която има толкова голямо значение.” Хазрат Инаят Хан, суфи учител от началото на 20 век, говори за две специфични състояния, практикувани от суфите: самостоятелно предизвикан сън и самостоятелно предизвикан дълбок сън. И продължава: “Да се извърши това е цел на мистицизма. То е толкова просто, че може да бъде обяснено с няколко думи и в същото време е тъй сложно, че аз се прекланям пред всеки, който го постигне. А то може да се постигне чрез концентрация и медитация.”

Данте Алигиери е написал своята “Божествена Комедия” на базата на сън, състоял се на Велики Петък 1300г. Когато през 1321г. той умира, част от свитъка е изгубена. Малко по-късно синът му намира загубената част, след като сънува сън, как баща му показва къде се намира.

Николас Фламел, френски алхимик от 14 век, една вечер сънувал, че му се явява ангел. Небесният пратеник му казал следните думи: “Погледни добре тази книга, Николас. Първоначално няма да разбираш нищо от нея, нито ти, нито който и да е друг човек. Но един ден ти ще видиш в нея това, което никой друг не би могъл да види.” След време, докато Фламел работел в книжарницата си, дошъл просяк, който поискал да му продаде много стара книга, която се оказала същата, като тази от съня му. Двадесет и една години той се опитвал да разчете написаното в книгата, смесица от различни езици, фигури и схеми с древна мъдрост. Oбикалял из различни страни, говорил и разпитвал много хора. Благодарение на разчетените текстове, Николас Фламел открил философския камък и елексира на живота. Построил десетки болници и църкви. Прославил се като един от най-великите алхимици за всички времена.

Менделеев измисля известната Менделеева таблица насън. Една вечер през 1869г, след дълго прекарани часове в размисъл, той заспива. По-късно през нощта “вижда в съня си таблица с всички елементи поставени по местата им.”

Емануил Сведенборг, шведски учен, философ и визионер от 18 век, често е изпадал в състояния, близки до осъзнатото сънуване. “Бях поставен в състояние на неподвижност, въпреки че вътрешния ми свят оставаше непокътнат.” - описва той. Така е можел да запомня и после да записва своите наблюдения. По-късно идеите на Карл Юнг, наричан още баща на аналитичната психология, са били силно повлияни от тези на Сведенборг. Според Юнг символите в сънищата са архетипния език на душата.

Идеята за двойно спираловидната форма на ДНК се появила на Джеймс Уатсън по време на един негов сън. Една нощ му се присънили две змии, които се усуквали една покрай друга. Той веднага се събудил и извикал: ”Може би това е което търся? Може би ДНК е двойна спирала, усукана около самата себе си?” Той проверил тази хипотеза, разгадавайки по този начин тайната на генетичния код, за което по-късно бил удостоен с Нобелова награда.

Томас Едисон, откривателят на електрическата крушка, докато е работил върху изобретенията си, е използвал комбинация от техники за медитация и релаксация, за да поддържа съзнанието си в т.нар. хипнагонно състояние на съня (бел ав.: това е състоянието точно преди заспиване, на границата между будност и спане). Едисон е имал навика да си поспива през деня и често се събуждал с идеи за нови открития. Дори един ден възкликнал: “Никога нищо не съм измислял, моите сънища го правят.”

Ели Сингер, откривателя на шевната машина, е завършил своето откритие на сън. Докато мислил как би трябвало да работи иглата в шевната машина, една вечер сънувал туземци с копия с дупки в техния край.

Доктор Фредерик Бантинг, блестящ канадски лекар, е открил химическия състав на инсулина насън. Присънили му се точните стъпки, които трябвало да направи, за да открие така дълго изплъзващата му се формула.

Фредерик Кекуле, немски химик от 19 век, открива пръстенообразната структура на бензеновата молекула по време на сън. Една вечер, след дълга работа по проблема, задрямал на стола си. Атомите продължавали да плуват пред очите му. Изведнъж видял в съня си змия, която е захапала опашката си, образувайки по този начин кръг. Това му помогнало да разгадае дълго търсената структура. Много години след откритието той разкрил на официална вечеря, че идеята му е дошла по време на сън и накрая възкликнал: “Господа, трябва да се научим да сънуваме!”

През 1913 година австрийският физиолог Отто Лоеви стигнал до идеята, че нервните импулси в тялото се предават по химически път, а не по електрически, както тогава се е смятало. За жалост обаче той не намерил начин да докаже твърдението си. Седемнадесет години по-късно, вечерта преди неделята от великденската седмица, той се събудил и записал на малко листче някои мисли, хрумнали му в съня. В шест часа сутринта се събудил с мисълта, че е открил нещо важно. Погледнал листчето си, но не успял да го разчете. За негов късмет сънят се повторил следващата нощ. Събудил се в три часа сутринта и веднага отишъл в лабораторията, за да извърши хрумналия му експеримент. За своето откритие през 1936 година получил Нобелова награда за медицина.

Физикът Нилс Бор, получил Нобелова награда през 1922г. за работата си върху структурата на атома, казва, че е измислил модела на атома на базата на сън, в който той седи върху слънцето, а планетите свистят наоколо, закачени на тънки въженца.

Беинса Дуно, българският пророк и учител, още в началото на школната си дейност започва да учи учениците за значението на съня, за това как да е ориентирано тялото по време на сън, към какво да е насочена мисълта преди заспиване, какво да правят учениците през деня, за да могат вечерта да се докоснат до висшите светове и на другия ден да приложат наученото в живота. Сънят е своеобразно училище и контактна точка на духа с разума. В динамичната медитация - Паневритмия, още в първите две упражнения се говори за събуждане, и то с любов. Участниците се призовават към будност със следните пълни със символика думи: “ставайте от сън деца”.

В книгата си “Нов модел на Вселената” Петър Успенски, руски философ от началото на 20в., пише, че най-интересните му идеи идват от сънищата. “Исках да проверя една интересна идея, която ми хрумна още в моето детство” – пише той. “Възможно ли е човек да запази съзнание, докато спи; да знае, че спи по време на сън и да мисли съзнателно по същия начин, както когато е буден?” Състоянието, което постига в резултат на търсенето на отговора, той нарича “полусън”. “В състояние на полусън аз имах същите сънища, както обикновено” – пише философът - “но с тази разлика, че бях напълно съзнателен.” Успенски взаимства и доразвива техники за пробуждане на съзнанието от Гурджиев - друг известен руски философ от началото на същия век.

Известни са поне два случая, когато американския пророк Едгар Кейси е бил молен да разтълкува осъзнати сънища. Кейси е бил наричан “спящия пророк”, тъй като в състояние на сън е отговарял на различни въпроси, давал е методи за лекуване, правел е предсказания.

Д-р Рудолф Щайнер - немски философ и учен от началото на 20в., в книгата си “Как се постига познание за висшите светове” описва как сънищата на търсещия, в хода на духовното му израстване, напълно се видоизменят и стават все по-съзнателни.

Писателят Робърт Луи Стивънсън е вярвал, че най-интересните му истории идват от сънища. Като малък често е сънувал кошмари и се научил да контролира съня си, превръщайки кошмарите в по-приятни сънища.

Племето сенои, обитаващо планините на Малайзия в началото на 20в., е имало специално разработени техники за сънуване. Смята се, че благодарение на специалното им отношение към съня, цялото племе е имало изключително здравословен и високо морален живот - без болести, без престъпления и насилие, без кошмари.

Много композитори, сред които Моцарт, Бетовен, Вагнер и Тартини, са разчитали на сънищата като източник на вдъхновение. Песента на Стинг “Сънят на сините гълъби” (The Dream of the Blue Turtles) също е вдъхновена от сън. Известната песен на Бийтълс “Вчера” (“Yesterday”) е хрумнала на Пол Макартни по време на сън през 1965г.

Зигмунд Фройд също е знаел за съществуването на осъзнати сънища. Във второто издание на “Тълкуване на Сънища” той пише, че: “има хора, които са напълно съзнателни по време на нощта, че спят и които притежават способността да насочват своите сънища”

От 13-годишна възраст френският маркиз Леон Дервей Дьо Сент Луис води дневник на сънищата си и през 1867г. издава труд, озаглавен “Сънищата и начините да ги насочваме”. Маркиз Леон е един от пионерите на 19 век, който показва, че осъзнатото сънуване може да бъде научено от всеки.

Харолд Вон Моерс-Месмер - немски физик и доктор, е един от учените на 20в., които лично са изследвали осъзнатото сънуване. Той е първият, който предлага техника за увеличаване продължителността на осъзнатото сънуване чрез гледане в земята с цел стабилизиране на съня.

През 1959 год. немския учен и психолог Пол Толи измисля т.нар. огледална техника за индуциране на осъзнато сънуване след изследвания, направени към Университета “Йохан Волфганг Гьоте”. Техниката се състои в това, постоянно да се поставя на изпитание реалността и да се задава въпроса ”Спя ли, или съм буден? “, както и да се правят критични наблюдения, особено когато се случва нещо необичайно наоколо. Самия Толи 4 седмици след използването на този метод успява съзнателно да индуцира първия си осъзнат сън. Сънува, че вижда починалата си леля и изведнъж осъзнава, че това не е възможно и че е сън.

Други изследователи, които в наши дни много са подпомогнали за изследване това и подобни състояние на съзнанието, са: Робърт Монро – автор на “Пътуване извън тялото” в три тома; д-р Реймънд Муди – автор на книгата “Живот след живота”; д-р Кейт Хари – учен и изследовател на осъзнатото сънуване в университетска среда, автор на книгата “Как да индуцираме осъзнати сънища за 30 дни.” и “Как да преживеем пътуване извън тялото за 30 дни“ ; Селия Грийн – парапсихолог, автор на книгата “Осъзнати сънища”, издадена през 1968г. , д-р Патриция Гарфийлд – автор на публикуваната през 1974г. книга “Осъзнато сънуване” ; Чарлс Тарт – “Променени състояния на съзнанието”; Робърт Мос – “Сънувана истина”, “Съзнателно сънуване” и мн. др.

Много изследователи са правели проучване върху осъзнатото сънуване, но никой от тях като че ли не е допринесъл толкова много за популярността му в съвременния свят, както Стивън Лаберж. Интересно е да се спомене накратко как младия Стивън се докосва до този феномен. Като малък, до около 5-годишен, е имал осъзнати сънища, но за известен период те са изчезнали. На около 20-годишна възраст той посещава семинар по будизъм, воден от Тартанг Тулку, тибетски будист от Есаленския Институт в Биг Сур и продължител на традицията “Йога на състоянието на сънуване”, завещана от Падмасамбхава. На семинара се преподават техники и знания за 24-часова непрекъснатост и будност на съзнанието. Няколко нощи след края на семинара осъзнатото сънуване му се случва отново. Сънува, че изкачава К2, вторият по-големина връх на Земята, по къси ръкави. Изведнъж си казва, че това не е възможно и разбира, че сънува. Впечатлен, решава да изследва феномена по-подробно и през септември 1977г кандидатства за докторска разработка по темата към Станфордския Университет. Години по-късно той се превръща в докторът по психофизиология Стивън Лаберж (Ph.D Stephen LaBerge), световно признат авторитет и лектор, както и един от пионерите-изследователи на осъзнатото сънуване в научна среда към Станфордския Университет (Stanford University). През 1987-1988г. основава Институт по Осъзнато Сънуване (Lucidity Institute). Основната му цел е да популяризира и да помогне на хората да разберат що е осъзнато сънуване, как се постига и как помага в живота. Една от първите крачки е човек да се научи да си спомня сънищата сутрин и да ги записва в дневник.

Иво
Съдържание

1. Въведение и история
1.1 Що е осъзнато сънуване
1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни
2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън
3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване
5. Заключение. Накъде да поемете?

Изтегли като мини книга в Word формат ТУК

2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън.
”Най-истинският ни живот е когато сме будни в нашите сънища.” Хенри Дейвид Торо

Ако човек е буден или зает с някаква активност, мозъкът обработва информацията, идваща през сетивата и заедно с паметта конструира в главата ни модел на света около нас. Ако сме будни, но физически неактивни, фокусът на възприятието се премества от външната информация към вътрешната такава. Умът блуждае сред образи и картини. Част от съзнанието ни моделира определени ситуации, които могат да ни се случат. Фокусът лесно може да се върне към външния свят, ако се появи някакъв външен дразнител. Според Лаберж нещо подобно се случва в процеса на сънуването. Тъй като умът не получава външна информация чрез сетивата, използвайки връзката между съзнанието и подсъзнанието, той конструира някакъв модел на света, който се базира на наличната вече информация като страхове, желания, очакване, спомени, памет и т.н. Създаденият сънен свят, разбира се, е различен от това, което всеки ден наблюдаваме. Понякога картините и образите са несвързани, друг път са като цели сцени, а понякога и като филми.

Благодарение на открития през 50-те години на миналия век принцип за измерване електромагнитните трептения на мозъка, учените разбират, че съществуват различни фази на сън. Сънят не е просто пасивно откъсване от външния свят, както са го мислили до скоро. Различията в психичната активност по време на сън се дължат на различните фази, през които минава съня. Според учените има две основни фази на съня: фаза на бърз сън и фаза на бавен сън, които се различават по своите физиологични, психологични и поведенчески реакции. При бавния сън спящият диша бавно и много дълбоко, съзнанието почти не присъства, обмяната на веществата е сведена до минимум. Събудени в тази фаза, хората са дезориентирани и рядко си спомнят какво са сънували. Промяната към бърз сън е много осезателна. По време на бърз сън, наричан обикновено “сън с бързи очни движения” или “REM-сън” (REM – Rapid Eye Movements), очите под затоворените клепачи извършват изключително бързи движения. Дишането става много по-бързо и неравномерно. Мозъкът изразходва много енергия, почти толкова, колкото в будно състояние. В тази фаза именно на ускорена мозъчна и физиологична активност човек вижда сънища. Въпреки ускорения психофизиологичен ритъм, тялото остава почти напълно отпуснато в “сънна парализа”. Любопитен факт е, че след излизане от REM-сън и събуждане е възможно “сънната парализа” да не се изключи веднага и тялото да не се поддава на волеви команди. Това е съвършено безобидно и е достатъчно събудилият се да изчака няколко минути парализата да отмине.



На диаграмата по-горе са изобразени три вида изследвания – ЕЕГ (електроенцефалограма), ЕМГ (електромиограма), ЕОГ (електроонкулограма) съответно по време на будност, REM сън и дълбок сън. ЕЕГ измерва електрическите импулси в мозъка, ЕМГ измерва мускулната активност, а ЕОГ – движението на очите. Забелявза се, че диаграмата на REM съня и тази на будността при ЕЕГ и ЕОГ измерване са много близки.

Бавният сън се дели на 4 фази. Първата е преходна фаза между будно състояние и сън и често е наситена с т.нар. “хипногонни” образи (бел. ав. – “хипногонни” идва от гръцки и означава “водещи към сън”). Втората фаза е на по-дълбок сън и умствената активност тук леко наподобява процесите на мисленето. Около 20-30 мин. след заспиване спящият навлиза в третата и четвърта фаза, дълбок делта сън, през който мистиците твърдят, че “всички ограничения на личностното несъзнаване са разтворени в ясната светлина на най-висшето съзнание”. След приблизително 30-40 мин. спящият се връща отново във фаза 2 от бавния сън. След около 70-90 мин. спящият за първи път навлиза в стадий на бърз сън или REM-сън. След 5-10 мин. REM-сън и вероятно кратко събуждане следва отново връщане към фаза 2 и 3 на бавен сън. Следващия REM-сън се случва след около 90 мин. и този цикъл се повтаря така през цялата нощ. Диаграмата на приблизително разпределение на фазите на сън през нощта е следната:



Важно е да се отбележат няколко факта: първо, с течение на сънуването продължителността на REM-съня се увеличава всеки следващ път, като последният REM сън може да продължи около час. Второ, интервалите между две REM фази на сънуване намаляват до около 15-20 минути след 8 часа сън. И трето, за 5-6 периода на REM фази на съня човек се събужда 10-15 пъти на нощ, но обикновенно не помни за това.

Именно фазите на REM-съня са тези, през които е най-вероятно човек да преживее осъзнато сънуване. Събитията, които човек преживява по време на REM-сън, оказват на мозъка влияние, много подобно на това в будно състояние. Правени са много изследвания за доказателство на това твърдение. Примерно при ускоряване на дишането в осъзнат сън се ускорява и дишането на тялото. При преминаване от пеене - дясна хемисфера, към броене - лява хемисфера, в мозъка се активират същите центрове, както в будно състояние. Казано накратко, от гледна точка на нашия мозък, както и от гледна точка на някои психофизиологични процеси да извършим нещо на сън е равносилно да го извършим наяве. Това обяснява защо сънищата изглеждат толкова реални. За нашия мозък те са истинки. А щом като те са реални за нашия мозък и могат да влияят върху голяма част от нашата психофизиология, то те могат да бъдат използвани за подобряване на имунната система например, или за подобряване качеството на живота в мнoгo аспекти от житейската ни дейност.

Според д-р Лаберж една от основните задачи на мозъка от психологична гледна точка е да ни предпазва и да контролира резултатите от действията ни. За тази цел мозъкът създава модел на света, който се базира на поредица от схеми. Схемите представляват ментални модели на получената и обработената чрез сетивата информация. Ние си имаме схеми за всичко - от това, какво е компютър, до по-абстрактните схеми като тази, какво е истина, морал, любов и т.н. Нови схеми се създават чрез модифициране или комбиниране на стари схеми, някои от които наследяваме генетично, а други изграждаме в хода на нашия живот. Съвкупността от всички схеми съставя нашата лична теория на реалността, която в НЛП (невро-лингвистично програмиране) се нарича “карта на реалността” . Кои схеми да бъдат активирани в даден момент както от будния, така и от сънния ни живот, зависи от две основни неща: мотивацията и очакванията ни. Ако постоянно се придържаме към старите схеми, ние никога не бихме се развивали като човешки същества. Ако в съня ни се случи нещо странно, например да полетим, ако се придържаме към схемите си, които имат тенденция да рационализират, те биха ни предложили теорията, че може би в момента просто сме в безвъздушно пространство. Ако обаче съзнанието ни има известно ниво на будност, то ще забележи, че това е сън. Според д-р Лабереж сънищата представляват модел на света, създадени от нашия ум в спящо състояние. Следователно, чрез осъзнаване в сънищата и наяве ние можем да работим върху себе си, създавайки нови схеми или да префинираме старите, с цел по-дълбоко разбиране мистерията на живота и по-добро осъзнаване за мястото ни във вселената.


3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
”Ние сме много по-интелигентни, по-мъдри и по-способни да вземаме правилните решения, когато спим, отколкото когато сме будни.”
Ерих Фром

Когато хората чуят за първи път за феномена на осъзнатото сънуване, те често питат: “Защо бих искал да имам осъзнати сънища? Каква е ползата от тях? Какво може да се постигне чрез тях?” В осъзнатите сънищата единствените ограничения, които имате, са тези, поставени от вас самите. Mожете да приживеете всичко, абсолютно всичко, което можете да си представите. Преживяването е изключително реалистично и вдъхновяващо и в същото време не е опасно. Всичко се случва във вашия ум. За някои хора такъв тип преживяване е едно от най-важните и дълбоко трансформиращи в живота им. Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за усъвършенстване на личността, развиване на по-високоа самоувереност, творческо решаване на проблеми, научни наблюдения на връзката между ума и тялото, преодоляване на кошмари, разбиране на подсъзнанието ви, получаване на вдъхновение, транформиране и разбиране на сексуалността, придобиване на нови умения или усъвършенстване на стари, отказване от вредни навици и лекуване, довършване на дела, за които нямате възможност в будния си живот, мисловно моделиране, емоционално пречистване, изследване на възможния изход от дадено решение, проектиране и създаване на позитивно бъдеще, репетиране за будния живот, отваряне към трансцедентални преживявания, медитация и път към просветление.

В сънищата вие действате по начин, който е подобен на този в будния ви живот. Ако обаче знаете, че сънувате, вие можете да направите така, че да преживеете най-красивите си фантазии, примерно да летите, преодолявайки гравитацията и пътувайки до всяка точка на сънната вселена, преоткривайки себе си. В осъзнат сън вие можете да преживеете всичко, което можете да си представите, точно както в холодека от Стар Трек. В осъзнат сън мозъкът ви симулира реалността, всичко изглежда много истинско, но с тази разлика, че вие не сте ограничени от законите на физическата реалност. Не е нужно да спазвате нейните закони, нито предразсъдаците на обществото с неговите мерки за това, кое е морално и кое не е. Сънят е вашето лично пространство за експериментиране: полетете като Супермен или като феята от приказките, използвайте силата на джедаите като Люк от филма “Междузвездни Войни”, победете дракона, правете страстна любов на самотен остров, избавете света от надвисналата опасност, спасете дамата на сърцето си и спечелете правото да живеете дълго и щастливо като крал и кралица в магическото царство.

Можете да използвате осъзнатите сънища като виртуален тренажор за решаването на проблеми. Ако не сте сигурни как да постъпите в дадена ситуация, разиграйте всички варианти в осъзнат сън и вижте какъв ще е крайния резултат. Как се чувствате? Кое решение е най-добро за вас? Не случайно шаманите казват, че в сънищата си вие избирате пътя, който ще следвате в будния живот.

Както когато слънцето свети и вие не виждате звездите, така и в будния ви живот притока на сетивна информация заслепява вашите скрити възможности. В осъзнат сън този приток е сведен до минимум и това отваря голям потенциал за съзнателна творческа дейност. Открийте отговора на труден въпрос, помислете върху новата си книга или сайт, потърсете вдъхновение и идеи, попитайте висшия си Аз как да постъпите, създайте си магическа сънна лаборатория и вземете за консултант Айнщайн или някой духовен водач, подобрете творческото си мислене, докоснете се до неизразимото знание – всичко това е напълно възможно по време на буден сън.

В традиционната западна култура сънищата не се смятат за важни и хората не им обръщат внимание. В други култури обаче, както при племето сенои например, сънищата са от изключително значение – те помагат за подобряване качеството на будния живот.

Осъзнатите сънища могат да се използват за репетиция за будния живот, за моделиране на житейски ситуации и развиване на добродетели. По този начин можете да изработите ценни качества и навици на характера, като например развиване на по-голяма самоувереност или добиване на гъвкавост на мисълта. Имате проблеми с говоренето пред хора? Притеснявате се как ще проведете бизнес разговора си утре? Учене, спорт, бизнес, среща с партньор, промяна на характера, справяне с трудна житейска ситуация - моделирайте ситуацията в своя осъзнат сън, изследвайте я от всички гледни точки, развийте по-голяма самоувереност, справете се с тревожността, и после приложете наученото в будно състояние. Тъй като мозъкът по време на сън реагира както в будно състояние, невронните схеми, необходими за активиране на дадена способност, могат да бъдат установени в осъзнат сън. Изграденните вече невронни връзки през нощта могат да бъдат използвани в будния ви живот през деня.

Проучванията показват, че колкото по-реално изглежда умственото упражнение на даден навик или действие, толкова по-веорятно е то да помогне за действителното изпълнение на съответния навик или действие в будния живот. Осъзнатите сънища са едни от най-ярките умствени картини, които можете да преживеете, много пъти по-ярки и от най-ярките ви фантазии. Поради тази причина осъзнатото сънуване е подходящо за развиване на нови сензомоторни навици и за усъвършенстване на стари. Това може да се използва особено активно от спортистите. “Една нощ, сънувайки осъзнах, че съм в сън и реших да усъвършенствам играта си на тенис.” – разказва дванадесет годишно момче. “Използвах това, което бях виждал по телевизията ... и към края на съня се справях доста добре с подаванията, защото бях отработил техниката прецизно. По време на турнира успях да победя всички и си тръгнах с наградата.”

“Сънищата са картини от книгата на живота, която вашата душа пише за вас.” -
казва Марша Норман. Осъзнатите сънища биха ви помогнали да разберете по-добре себе си, многото си лица и аспекти, да си зададете важни житейски въпроси и да потърсите отговора им. Какво съм аз? Кой съм сега? А кой съм бил преди да бъда? Какво искам от живота? Коя е следващата стъпка? Бихте могли да развиете един по-отворен подход към реалността. Що е реалност? Що е съзнание? Щом тялото ми спи и аз съзнавам, че сънувам, аз моето тяло ли съм? Или съм нещо повече? Има ли смърт?

Често хората сънуват, че са други личности, занимаващи се с различни професии в съня си или извършват действия, несвойствени за тях. А какво би станало, ако в този момент осъзнаят, че сънуват? Дали не биха разбрали по-добре различните аспекти на личността си, своите мечти и копнежи?

Осъзнатите сънища дават възможност да задоволите желания, които биха били пагубни за вас през деня, да ви помогнат да се откажите от вредни навици. Защо да не задоволите желанието за пушене насън? Това ще ви помогне да откажете цигарите. Една жена споделя, че използвала осъзнатото сънуване като метод за отслабване. “Събуждах се удовлетворена... и ако през деня изпитвах потребност да ям нещо, си казвах: “Ще го изям довечера в съня си.” Така и правех.”

Осъзнатото сънуване може да ви помогне да разберете по-добре сексуалността си. Сънищата са вашето най-интимно и съкровено кътче от съзнанието ви и вие можете да правите с тях каквото решите. Защо да не правите страстна любов на плажа с любим актьор или с вашият приятел, който в момента е в чужбина? Кое е морално и кое не? – Вие преценявате. Във филма “Виж кой говори 3” съпруг, който често пътува извън града по работа, и съпругата му имаха споделен осъзнат сън и го използваха, за да бъдат отново заедно. Има физиологични и психологични причини да се смята, че осъзнатото сънуване е особено благоприятно за сексуална активност, факт, който може да се използва от сексуалните терапевти например. Затворник, който от години не е имал физическа възможност да преживее интимност, е използвал осъзнатото сънуване, за да задоволи тази потребност. Патриция Гарфийлд, опитна осъзнато сънуваща и известен авторитет в областта на сънуването, споделя, че интимните й преживявания по време на осъзнат сън са “като експлозии, разтърсващи единството на душа и тяло... с усещане за цялостност, което изключително рядко се преживява в будно състояние.”

Въпреки че в сънищата няма опасност за физическото ви тяло, емоциите, които изпитвате по време на сън са реални. “Правете нещата, от които най-много се страхувате, и краят на страха ви е сигурен.” – съветва Марк Твен. В тази връзка, изправянето срещу страховете и преодоляването им е едно от най-големите предимства на осъзнатото сънуване. Според “ефекта на сянката”, открит от Карл Юнг, вие проектирате отхвърлените аспекти на личността си върху другите и понякога този процес се отразява във вашите сънища във вид на кошмари. “Страхът е най-лошият враг в сънищата ви” – обяснява д-р Лаберж.”Ако му позволите да ви обземе, той ще става все по силен, а вашите съмочувствие и осъзнатост все по-слаби.” В осъзнат сън, вие знаете, че чудовищото в съня ви няма да ви нарани. Обърнете се към него и го погледнете в очите. Защо да не го попитате какво иска, защо ви плаши, какво е дошло да ви научи, с какво можете да му помогнете? Излъчете любов и приемане към него. Това чудовище е част от вас самите, част, която иска приемане и разбиране, а не борба или отхвърляне. Може би всичко от което се страхувате е в дълбоката си същност, нещо безпомощно, нещо което иска вашата любов и внимание. Ето защо чудовищата често се превръщат в дружелюбни същества или пък приятели, когато се изправите смело срещу тях в осъзнат сън. “Най-дълбоките ви страхове са като дракони, които пазят най-дълбоките ви съкровища” – казва немския поет Рейниър Рилке . Ето защо след като успеете да се справите с чудовището в съня си, някои изследователи препоръчват да поискате от него подарък. Целта е да стане пълна трансформация на отрицателната емоция - страха, в нещо позитивно. Ефекта в будния живот е поразителен.

Осъзнатите сънища ви дават много по-голям потенциал за тълкуване и разбиране на света на сънищата и тяхното значение във всекидневния ви живот. Няма нужда да търсите в съновници, просто попитайте участниците във вашия сън защо присъстват в него, какво е посланието им за вас. Един осъзнато сънуващ споделя, че когато бил преследван от войник от Втората Световна война, разбирайки, че всичко е сън, се обърнал към преследвача и го попитал: “Кой си ти?”. Войникът се превърнал в малко момиченце, което отговорило: “Аз съм твоят страх от неизвестното”. Сънуващият се развълнувал и прегърнал малкото момиченце, разбирайки, че страхът от неизвестното го е карал да избягва определени ситуации в будния живот. Не случайно Буда казва: “Няма лоши сънища”.

Ние помъдряваме и добиваме вътрешна сила, учейки се да се справяме с трудностите в живота. Предизвикателствата ни карат да си задаваме важни въпроси за това кои сме всъщност, кое е най-важното за нас в този момент. Неприятните преживявания могат да бъдат нашите най-големи приятели и учители. Когато се сблъскате с проблемна ситуация в осъзнат сън, може би е по-разумно да не опитвате да промените магически ситуацията или да избягате, а да разрешите конфликта, променяйки своето отношение към него. Пол Толи, психолог и пионер в осъзнатото сънуване, даже препоръчва съзнателното търсене на проблеми и подтискащи ситуации в съня и изправянето срещу тях с терапевтична цел като метод на самолечение. Шестдесет и шест процента от изследваните от него лица станали по-позитивни личности, по-адаптивни, по-креативни, по-малко тревожни и по-емоционално уравновесени, в резултат на това, че съзнателно се изправяли срещу проблемите в своите сънища вместо да ги избягват.

Осъзнатите сънища могат да ви предадат чувство за дълбок смисъл на живота. Могат да ви помогнат да излекувате емоционални рани, да довършите дела, за които нямате възможност в будния живот. Какво бихте казали, ако можехте още един път да се срещнете с починал роднина или любим? Може би да поискате прошка, да кажете “довиждане” или “обичам те”? Жена, която дълго време не можела да се примири със смъртта на баща си, споделя срещата с него в своя осъзнат сън: “Той започна да ми говори много спокойно, че ме обича и че е добре. Каза ми, че вече мога да го оставя, за да живея собствения си живот със семейството си. Когато се събудих, си дадох сметка, че съм започнала да приемам смъртта му.”

Осъзнатите сънища могат да бъдат проява на вашата най-висша същност. Преди да влезете в осъзнат сън или след като вече сте в него, концентрирайте се върху желанието си да бъдете водени от своята най-висша същност. Вижте какво ще последва. “Усетих чувство на дълбока свързаност с всичко, чувство на преливаща благодарност и благословение” – споделя един опитен сънуващ след един такъв осъзнат сън.

“Отново съм свободен” – това били първите думите на един практикуващ в момента на осъзнаване, че сънува. В осъзнатите сънища присъства изключително чувство на свобода, на възможност за съзнателен избор, на смисъл на нещата. Какво би станало ако цяла нощ сънувате, че търсите ризата си и на сутринта разберете, че това е сън и усилията ви са били напразни? Даже и да намерите ризата си, вие не можете да я вземете със себе си в будния живот. Това е цяла нощ, пропиляна в търсене и притеснение, даже стрес, които са може би без смисъл. А какво бихте направили ако бяхте буден в съня си и имахте право на избор? Може би бихте прескочили тези безцелни преживявания и бихте вършили нещо много по-ценно и по-интересно за вас?

Учените са доказали, че “образите на желани събития от бъдещето имат тенденция да способстват за поведение, водещо с голяма вероятност до реализирането им”. Следователно ясно е, че можете да използвате осъзнатите сънища за създаване на позитивно бъдеще. Какъв модел на бъдещето ще създадете в своя сън? Какъв живот ще изберете да живеете? Пълен с неприятни изживявания или с радост и дълбоко удоволетворение?

Осъзнатите сънища могат да се използват от хора с физически недъзи, тъй като в този вид сънища вие имате пълна физическа свобода. Няма го ограничението на физическото тяло.

След осъзнат сън хората споделят, че настроението им разко се повишава, което понякога продължава няколко дена. Други разказват случаи, в които са излекували болки в тялото си, използвайки осъзнат сън: “Казах на физическото ми тяло, че го обичам и го уверих, че то ще оздравее. Когато се събудих на сутринта бях в състояние да не вземам обезболяващи медикаменти.” Наблюдаван е и терапевтичен ефект от осъзнатото сънуване при справяне с фобии и депресии, намаляване на болката, възстановяване на нервномускулните функции при наранявания на гръбначния мозък, сексуални смущения и др. Благодарение на силата на образността и въображението осъзнатото сънуване може също да помогне за по-бързо оздравяване и възстановяване от травми.

Осъзнатите сънищата са добро място за развитие и усъвършенстване на екстрасензорни възприятия. Опитни осъзнато сънуващи твърдят, че могат да лекуват болести - свои и на други хора, чрез силата на съня. Други - че могат да изследват физическата реалност от състояние на сън. Някои споделят, че могат да предсказват бъдещето или да получават предупреждения насън за предстоящи опасности. Споделените сънища също не са рядко явление сред опитните сънуващи. Телепатия, разговори със заминали за другия свят, дистанционно наблюдение, 360-градусово стерео възприемане, промяна на сънната форма, припомняне на минали животи, пътуване във времето, пребиваване на две или повече сънни места едновременно, среща с духовни водачи – изглежда нищо не е невъзможно.

В осъзнат сън имате усещане за лично присъствие, за живот, за реалност. “Никога преди не съм бил така буден” – казва един практикуващ след първия си осъзнат сън. Научните изследвания показват, че яснотата на случващото се, наситеността на цветовете в осъзнатите сънища са поне толкова високи, колкото и в будния ви живот, а често и много повече.

Нивото ви на будност в осъзнат сън пряко зависи от нивото на будност в будния ви живот. Един път попитали известния суфи учител Идрис Шах каква е най-голямата грешка на съвременния човек. Той отговорил, че най-голямата грешка на съвременния човек е да си мисли, че е буден, когато всъщност “спи в чакалнята на живота”. Ако се научите да бъдете будни във вашите сънища, ще бъдете много по-будни и съзнателни и във всекидневния си живот. Обратното също е вярно. Тартанг Тулку, будисткият експерт по сънуване, казва, че чрез редовното практикуване на осъзнато сънуване преживяванията в будния ви живот ще “стават по-живи и разнообразни, като следствие от развитата способност за осъзнаване.”

Според някои учения сънят символизира “малка смърт”. В гръцката митология например, богът на съня и богът на смъртта са близнаци. Есеите, учение от времето на Христа, посрещали всеки ден като нов живот. В края на деня, преди залеза на слънцето, всички спорове преставали и се изглаждали. Преди заспиване правели преглед на деня, обмислели случилото се и прощавали. В тази насока на мисли, осъзнатото сънуване може да ви помогне да преосмислите отношението си към смъртта и даже да служи като подготовка за естествения край ма живота. Навлизайки съзнателно в съня си, вие се подготвяте да навлезете съзнателно в смъртта. Шардза Ринпоче, тибетски майстор практикуващ йога на сънуването, през 1934г навлиза съзнателно в състояние на физическа смърт. Дематериализира тялото си и от него остават само ноктите и косата му.

Осъзнатото сънуване може да бъде използвано за преживяване на Божественото. Свами Рада, ученичка на Свами Шивананда и една от първите прeнесли йога на запад, с повече от 30 години практика в преподаването на методи за сънуване, казва, че работата със сънищата “може да отвори вратата на Божественото вътре в нас”. Опитен сънуващ пожелал в един осъзнат сън да потърси Всевишния. “Веднага след като се отдадох на неговата воля, колата ми се стрелна към небето” – разказва той. “Когато се изкачих още по-нависоко в облаците, навлязох в Космоса, който ме порази със своята мистична безграничност – огромна пустота, която преливаше от любов и безкрайно пространство, което усещах като свой дом.”

Осъзнатото сънуване може да бъде използвано като метод за духовно израстване. Според Чарлс Беля, таоистки учител, сънят е “естествено време за практикуване на медитация”. Той твърди, че “един час медитация по време на сън е равна на един месец практика в будния живот”. Според други автори, крайната цел на практиката на будното сънуване е постигане на Върховната Реалност. “Целта на йога на сънуването е просветление” - казва тибетския учител Тензин Вангиал.

Ако приемем тезата, че животът се измерва с моментите, в които сме съзнателни, осъзнавайки се в сънищата си вие в действителност удължавате живота си. Вместо да проспите сънищата си, защо да не живеете по-дълго, влизайки всяка вечер съзнателно в света на сънищата?

Осъзнатото сънуване би ви помогнало да промените и одухотворите мирогледа си. Променяйки и усъвършенствайки своите мисловни схеми, вие променяме своята “карта на реалността” и израствате като човешки същества. “Този вид осъзнатост, основана на практиката в състояние на сън, може да ни помогне да постигнем вътрешно равновесие” - казва будисткия учител Тартанг Тулку, и продължава: “ Осъзнатостта подхранва съзнанието по начин, който развива целостта ни. Осъзнатостта осветява непознатите дълбини на нашето съзнание и ни посочва пътя към познаване на нови измерения на реалността.”

Осъзнатото сънуване би ви помогнало да имате един по-осъзнат подход към живота и вашето място в него, към вашите цели и стремежи. В тази връзка Карл Юнг казва: “Сънищата ще ви покажат и къде се намирате, и накъде вървите. Те ще ви разкрият вашата съдба.”

Може ли осъзнатото сънуване да бъде опасно? Твърди се, че осъзнатото сънуване е напълно безопасно за хора с “нормална невротичност”.

Съществуват различни степени на будност по време на осъзнат сън. При по-високо ниво на будност вие напълно осъзнавате, че всичко, което се случва, е сън и вие спите в леглото си. Вие осъзнавате как се казвате, в коя държава живеете, в кой град, на кой адрес и т.н.. При по-ниските нива на осъзнатост вие разбирате частично, че спите и частично ви се струва, че всичко е реално.

Дали не трябва осъзнатото сънуване да бъде естествен процес, който да се случва спонтанно? И да, и не според мен. Бих отговорил така: вие всеки ден се храните; мислите ли, че знаете как да се храните? Храненето е една естествена нужда на организма, точно както сънуването. Това, че всеки ден се храним, значи ли, че сме съзнателни за този процес, разбираме ли го и използваме ли го по най-ползотворния начин? Същото се отнася за сънуването. Така или иначе се храним и спим, защо да не го правим осъзнато? Всяка вечер ние влизаме в света на сънищата и там се случва нещо. Защо да не сме съзнателни за този процес? Повече от 1/3 от живота си прекарваме в спане. Трябва ли наистина да “проспим това време”? Можем ли вместо това да го използваме за израстването ни като човешки същества, за по-доброто разбиране на нас самите и на реалността около нас, за духовната ни еволюция?

Иво
Съдържание

1. Въведение и история
1.1 Що е осъзнато сънуване
1.2 Осъзнатото сънуване през вековете и до наши дни
2. Кратко научно обяснение на сънуването. REM сън
3. Какво можете да постигнете чрез осъзнато сънуване
4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване
5. Заключение. Накъде да поемете?

Изтегли като мини книга в Word формат ТУК

4. Техники за инкубиране на осъзнато сънуване
”Аз съм повече от физическото си тяло. Тъй като съм повече от физическа материя, аз мога да възприемам това, което е по-велико от физическия свят. Ето защо дълбоко желая да преживявам, да разбирам, да използвам, да регулирам такива по-високи енергии и енергийни системи, които могат да бъдат добротворни и конструктивни за мен и за тези, които ме следват. Също така аз дълбоко желая помощта, съдействието, разбирането на тези индивиди, чиито мъдрост, развитие и опит са равни или по-големи на моите. Аз моля за тяхното напътствие и защита срещу всяко влияние, което може да ми донесе по-малко от това, което заявих, че желая.” Робърт Монро

Тибетските писания твърдят, че е нужно не по-малко от 21 дена всяка сутрин да си казвате, че искате да “разберете природата на състоянието на сън“, преди да започнете наистина да разбирате.

Преди да разгледам някои от основните техники за индуциране на осъзнато сънуване, първо искам да наблегна на факта, че трябва да се научите да запомняте сънищата си. Ако човек не помни сънищата си, как би могъл да си спомни дали е имал осъзнат сън и какво се е случило? Всеки човек сънува, но не всеки помни какво е сънувал. Препоръчително е човек да помни поне един сън на нощ преди да се заеме с техниките за осъзнато сънуване. За целта трябва да си водите дневник на сънищата, където да си записвате всички сънища, които си спомняте, с най-големи подробности: ситуации, хора, мисли, чувства, странни явления, които се случват. Преди да заспите си кажете “Аз помня своите сънища”. Записвайте си всичко, което сте сънували веднага след съня, както и ако по-късно през деня възникне спомена. Записвайте всички асоциации, които ви идват наум, докато мислите за съня. Опитайте се сутрин преди да отворите очи и да се раздвижите да си припомните целия сън и после го запишете. Тъй като REM-сънищата се случват на приблизително всеки 90 минути, можете да си навиете часовника да ви събуди във време, кратно на 90мин. Например: 4.5, 6, 7.5 часа след началото на съня. При всяко междинно събуждане записвайте (може да рисувате и скици) детайлите, които си спомняте, иначе има голяма вероятност да забравите какво сте сънували. Слагайте име на съня и дата. Оставяйте по една празна страница след описанието на всеки сън за по-късен анализ. Там записвайте изводи, до които сте достигнали, правете анализи или описвайте размисли и асоциации, които са ви хрумнали. Когато имате достатъчен брой сънища за изследване, поне десет на брой от по една страница описание, може да продължите нататък.

Техника на знаците, че сте в сън
За да разберете, че сте в сън, трябва да го идентифицирате като такъв. За тази цел е добре да изследвате своите сънища и да видите кои са признаците, които ви показват, че сънувате. Според едно деление, предложено от д-р Лаберж, пет са основните категории, които трябва да изследвате: вътрешна осведоменост (как сънуващия възприема себе си – мисли, емоции, усещания, възприятия); действие (активности и движения в света на сънищата), форма (странни и променящи се форми на неща, местности, хора) и контекст (да се окажеш на място, на което не можеш да бъдеш, да срещнеш други персонажи на необичайни места, да играеш несвойствена роля). Изследвайте тези категории в последните 10 и повече съня, като опишете за всеки сън поотделно от коя категория знаци има. След това направете анализ и вижте в коя категория най-често попадат сънищата ви. След като разберете коя е основната ви категория, започнете всеки ден много концентрирано и внимателно да наблюдавате всичко необичайно около вас, което е свързано със съответната категория. Ако при някои от наблюденията ви се случи нещо наистина необичайно, ще разберете, че сте в сън (може да правите проверка на реалността всеки път, когато забележите нещо необичайно – виж техниката за проверка на реалността по-долу). Анологично може да изследвате какви образи или сцени се повтарят много често в сънищата ви и да ги наблюдавате с особено внимание през деня.

Техника на отложеното спане
Изследванията показват, че много осъзнато сънуващи имат най-много осъзнати сънища сутрин, най-често след разсъмване. Забелязано е също, че вероятността за осъзнато сънуване се увеличава с всеки следващ REM период, като за 8 часа сън може да имате 6 REM съня, като половината от тях ще се случат през последната четвърт от съня. Това значи, че ако се лишите от два часа сън, ще намалите наполовина шансовете си да имате осъзнат сън. Изводът е, че ако искате да увеличите вероятността да имате осъзнати сънища, трябва да спите поне 8 часа, а и повече. Естествено, това не е особено практично в днешния забързан свят и учените са измислили метода на отоложеното спане. Методологията е следната: ако нормално спите по 8 часа, в деня, в който планирате осъзнато сънуване, намалете спането си с два часа и поспете 6 часа. След това станете и за 2 часа вършете някаква друга дейност. Препоръчително е през тези 2 будни часа човек да се концентрира и да опише подробно осъзнат сън за какво иска да има, как ще изглежда съня, как ще се чувства в него и т.н. или да чете литература за осъзнатото сънуване. След 2 часа легнете за още 2 часа, като при заспиване може да използвате техника за индуциране на осъзнат сън, например МИОС (виж по-долу). Изследванията показват, че има голяма вероятност през тези допълнителни 2 часа да имате един дълъг REM сън или даже два.

Техника “проверка на релността”
Това е най-често използваната и една от най-лесните на пръв поглед техники за индуциране на осъзнати сънища. Многа хора, използвайки тази техника, са индуцирали осъзнат сън още след първите няколко дена на опити. Техниката, наречена още огледална или рефлективна, е измислена през 1959г. от Пол Толи и по-късно усъвършенствана от редица други изследователи. Според Толи в съзнанието ни вървят паралелно два процеса - един на наблюдение и асимилиране на информация, и един процес на критичност на реалността. Имено вторият процес на критичност и оценяване на реалността, или по-точно казано на проверка на реалността, е този, който се използва в тази техника.

Нека да направим един опит: запитайте се “Буден ли съм или сънувам в този момент?” и отговорете сериозно и аргументирано. Колко често през деня се питате дали сънувате? Ако не се занимавате с философска литература или техники за сънуване, най-вероятния отговор е николко. А колко често според вас ще си зададете този въпрос на сън? Отговорът отново е нито веднъж, защото това, което човек прави и си мисли в сънищата, е подобно на това, което човек прави и си мисли в будно състояние. От тук идва извода, че можете да се опитате да пренесете навици от дневния живот в съня си и да се попитате дали спите, докато сънувате. За да се направи това, трябва да превърнете в навик този въпрос в будно състояние. Задавайте си възможно най-често през деня критичния въпрос: “Сънувам ли, или не”. Задавайте си го по няколко пъти - и преди лягане, и веднага след ставане (възможно е да имате фалшиво събуждане – сън в съня). Изследвайте вашите сънища и вижте за често повтарящи се действия. Всеки път, когато срещнете тези действия в будно състояние, правете проверка на реалността. Така има вероятност при една от поредните проверки да разберете, че сте в сън. Честите проверки в будно състояние имат за цел да държат постоянно активна онази част от съзнанието ви, която извършва критичност на реалността. Тази част от съзнанието изглежда, че често е неактивна по време на сън и целта с това упражнение е да я държим активна. За да може обаче да намерите правилния отговор на “критичния върпос”, трябва да знаете какво точно да изследвате. Ето няколко възможни примера. Подскочете няколко пъти във въздуха и ако се задържите дори половин секунда повече от обичайното, това е сън. Подскочете и се опитайте да полетите. Намерете нещо написано и го прочетете веднъж, след това се обърнете настрана и после отново се опитайте да го прочетете. Ако надписа е друг или се е променил по форма, цвят и т.н., това е сън. Погледнете електорнния си часовник два пъти - ако показва различно време или има други странни симптоми, значи сте в сън. Включете няколко пъти какъвто и да е електричен или механичен уред, който има наоколо. Ако работи не както обичайно, това е сън. Уредите често не работят в сънищата. Огледайте се за цветовете. Ако са необичайно ярки, това е сън. Ако мисълта ви е твърде ясна и силна, това може би е сън. Ако изпитвате силно емоционално състояние, отново възможно е това да е сън. Опитайте се да си спомните няколко предишни събития в точна последователност. Попитайте се какво правихте преди този момент, в последните няколко часа. Ако не можете да си отговорите, това най-веорятно е сън. Опитайте се да преместите избран от вас обект чрез силата на мисълта. В осъзнатите сънища вие можете да променяте действителността около вас с мисъл. Правете проверка на реалността възможно най-често през деня, използвайки критериите, описани по-горе, за да разберете дали сънувате или не. При повече късмет някоя вечер ще направите тази проверка и насън. Най-общо казано, ако искате да различавате сънищата от будното състояние, трябва да запомните, че сънищата, въпреки че по всичко изглеждат много реални, са много променливи. Всичко, което трябва да направите, за да разберете, че сте в сън, е просто да се огледате критично.

Техника на намерението
Наблюдавайте през деня всичко около вас и мислете за него като сън (т.е. че преживяванията са продукт на собственото ви съзнание), решени да разберете истинската му природа. Преди да си легнете твърдо си кажете, че ще осъзнаете състоянието на сън. Ако сте вяращ или следвате духовен път, помолете се на своя учител или вътрешен водач/висшето Аз за съдействие. При повече късмет, ако прекарвате достатъчно време през деня мислейки, че всичко е сън, е възможно някоя нощ това да стане и в съня ви. Вариация на тази техника е през деня често да си припомняте, че искате да разпознаете състоянието на сън. След това през деня да визуализирате как бихте искали да изглежда сънят ви и да се опитате да откриете знак, че сте в сън. Друга вариация е първо да правите проверка на реалността и после, ако си отговорите, че сте будни, да се запитате: “А какво бих преживял, ако сега съм в сън.” След това си предствете как откривате, че сънувате. В момента, в който живо успеете да си представите, че сънувате, си кажете: “Следващия път, когато сънувам, ще разпозная, че сънувам.” Опитайте се да изпълните тази вариция на техниката преди заспиване няколко пъти докато заспите.

Техника МИОС (Мнемонично Инкубиране на Осъзнато Сънуване)
(бел. ав.: “мнемоничен” означава който помага да си спомним, лесен за запомняне)
Тази техника е разработена от д-р Стивън Лаберж, докато е писал докторската си степен, свързана с осъзнатото сънуване. Забелязъл е, че всеки път, когато си каже преди заспиване “Тази нощ ще имам осъзнат сън”, вероятността да преживее това състояние на сънуване се увеличавала многократно. Това се подсилвало и от предсънното му намерение да разбере в самия сън, че това, което му се случва, е сън. По-нататъшната практика в усъвършенстването на тази техника му е помогнало да има до 4 осъзнати съня на нощ и до 26 на месец. Въпросът, който си поставил, бил как да направи така, че да си спомни по време на сън, че трябва да си зададе въпроса дали сънува или не. Тъй като мозъкът по време на сън работи по подобен начин на този в будно състояние, следващия логичен въпрос бил: как помним, че трябва да свършим дадена работа през деня? Естествения отговор е, че това става чрез използване на мнемонични устройства: бележник с телефони, списък със задачи, обърнат на обратно часовник и т.н. А как става така, че си спомняме, че трябва да направим нещо без външни помощници? Това е мотивацията. Ако човек е високо мотивиран да свърши нещо, очаква го с нетърпение, желае го, това активира мозъчната система за постигане на цел и я държи в активност, докато не постигнете целта си. Ако целта е много важна за вас, вие постоянно проверявате дали не е дошло време да постигнете целта си, т.е. целта никога не остава напълно несъзнавана. Ако например решите един ден да купите електрическа крушка, следващия път, когато влезете в магазин за ел. части и видите например лампа, ще се сетите, че трябва да купите ел. крушка. Това ни разкрива и другия важен фактор за запомнянето - асоциативното мислене. Следователно способността да си спомним нещо пряко зависи от два основни фактора:1) силна мотивация да си спомним и 2) мрежа от асоциации, при какви обстоятелства какво точно трябва да си спомним. Асоциативността може да бъде подсилена с техники за визуализация. На базата на тези разсъждения и изследвания Лаберж създава МИОС техниката. Предварителните изисквания за МИОС са да си направите списък от ситуационни мишени за всеки ден от седмицата. Всеки път, когато ситуационната мишена ви се случи през деня, правете проверка на реалността, отбелязвайте си успеха и си повтаряйте, че следващия път, когато мишената се повтори, ще я забележите. Когато станете достатъчно добри в това, вече сте готови да започнете да използвате МИОС.

Стъпките за МИОС следните. 1./ Преди да си легнете си кажете, че ще се събудите и ще записвате сънищата си след всеки период на сънуване (или ако ви е по-удобно след 6ч. сутринта) 2./ Когато се събудите, опитайте се да си спомните колкото се може повече детайли от съня. 3./ След това си кажете, че следващия път, когато сънувате, ще разберете, че сънувате. Опитайте се да го пожелаете истински, фокусирайки мислите си само върху тази идея. 4./ В същото време си представете, че сте отново в съня, но този път разберате, че това е сън. Потърсете знаци, които ви го подсказват и когато го видите, си кажете: “Аз сънувам”. 5/ Повторете стъпките от 3 до 4, докато не затвърдите намерението си. Ако мисълта ви се разсее по време на упражнението, не се безпокойте, просто внимателно я върнете обратно. Уверете се, че последното нещо в съзнанието ви преди да заспите е намерението да разпознаете, че сънувате. 6./ Ако всичко върви добре, след като заспите ще си спомните да отбележите, че сънувате. При някои хора техниката проработва още след една-две нощи, а при други отнема повече време. Тази техника може да доведе до голямо майсторство в осъзнатото сънуване и възможност за култивиране на няколко осъзнати съня за една нощ.

Техника на самовнушението
Тази техника, за разлика от МИОС, изисква ненапрегнато намерение за осъзнато сънуване. Техниката се състои в това, преди заспиване да се отпуснете напълно и след това да си обещаете, че тази нощ или някоя от следващите нощи ще преживеете осъзнат сън. Очаквайте съня, но без да насилвате нещата или да го ограничавате с някаква форма или време.

Техники за индуциране на осъзнати сънища от състояние на будност
Само ще спомена накратко, че такива техники съществуват. Базират се главно на пасивно наблюдение на хипногонните образи (или концентрация върху друга дейност или образ, които се поддържат активни докато заспите), които възникват преди заспиване, без активно въвличане в сцената, която наблюдавате. В същото време могат да се използват техники като например броене: 1. Аз сънувам, 2. Аз сънувам - и така, докато бавно навлезете в състояние на сън. Основната идея е да задържите съзнанието си будно, докато тялото ви бавно заспива.

Техники за индуциране на осъзнати сънища с помоща на електронни устройства
Съществуват различни устройства, които могат да се използват като спомагателни средства при инкубирането на осъзнати сънища. Делят се основно на два вида: звукови и светлинни. Основният принцип, който се използва, е да се засича кога спящият навлиза в REM сън и тогава да се подават сигналите. NovaDreamer например представлява маска, разработена от Института за осъзнато сънуване. Маската се поставя на очите преди заспиване и има вградени сензори за следене на движението на очите. Когато те станат много бързи, маската отчита REM сън и започва да подава червени светлинни импулси през определен интервал от време. Тези сигнали обикновено се инкорпорират като някакъв проблясък или странен светлинен ефект в съня. Единствената задача на спящия е да запомни, че всеки път, когато види интересни светлинни ефекти, ще разбере, че това е сън. Звуковите сигнали работят по анологичен начин. Някои се подават по време на REM сън и гласово напомнят на спящия, че сънува. Далай Лама разказва, че подобен метод е използван в будистките храмове. Докато монасите спели, един от тях обикалял и шепнел в ушите им: “Ти сънуваш. Ти сънуваш...”. Някои аудио методи представляват комбинация от музика и глас, които синхронизират мозъчните полукълба на практикуващия преди заспиване и така го подготвят за осъзнато сънуване. Пример за това са разработените аудио програми във вид на компакт дискове за домашно ползване на Института Монро. Съществуват и компютърни програми, които помагат за анализирането и тълкуването на сънища, например Liquid Dream II или Alchera Dream. Lucille е друга, макар и много семпла програма, която ви напомня да правите проверка на реалността през зададен интервал от време. Много приятна и в същото време изключително полезна програма.

5. Заключение. Накъде да поемете?“
Нека най-хубавите ви сънища се сбъднат!” Робърт Мос

Ако вече сте се научили да инкубирате осъзнати сънища, не си мислете, че това е последната спирка на това вълнуващо пътуване. Предстои ви много повече. Можете да се научите да задържате нивото на осъзнатост в съня за продължително време, да си правите собствени експерименти и открития, да пишете статии по въпроса или да учите други ентусиасти на изкуството на осъзнатото сънуване. Направете списък с близки и далечни цели и ги следвайте смело. Поинтересувайте се от свързаните с това състояние на съзнанието феномени като опитности извън тялото, преживявания на прага на смъртта, силата на съзнанието, медитацията, духовно израстване и др. Потърсете литература по върпоса, включете се в някои научен проект или интернет форум, “търсете, и ще намерите”. И както споменах в секцията за приложение - единствените ограничения, които имате са тези, поставени от вас самите. Успех и нека най-хубавите ви сънища се сбъднат!



Използвани източници:
1. An Introduction To Lucid Dreaming (http://www.spiritcommunity.com/dreams/jamescha12-1.html)
2. Gilgamesh (http://www.wsu.edu/~dee/MESO/GILG.HTM)
3. Лекции на Румен Колев по Вавилонска Астрология, Варна, юни 2004
4. A study of dreams (http://www.american-buddha.com/study.dream.htm)
5. Dream Yoga, Peter Ochiogrosso (http://www.natural-connection.com/resource/yoga_journal/dream_yoga.html)
6. L'art de diriger ses rêves (http://sommeil.univ-lyon1.fr/articles/savenir/lucide/hervey.html)
7. History of Lucid Dreaming (http://home.nikocity.de/fabianweb/history.html)
8. Tibetan Dream Yoga (http://www.plotinus.com/zhine_tibetan_dream_yoga_part2.htm)
9. Кибалион, от Тримата Посветени
10. Dream History (http://library.thinkquest.org/11189/nfhistory.htm?tqskip1=1)
11. Principles and Practice of Lucid Dreaming (http://www.psywww.com/asc/ld/spinning.html)
12. Как се постига познание за висшите светове, Рудолф Щайнер
13. Overview of the Development of Lucid Dream Research in Germany, Paul Tholey (http://www.sawka.com/spiritwatch/overview.htm)
14. Толтекска Книга на Мъдростта, дон Мигел Руис (електронен вариант)
15. Becoming Accessible to Power, Carlos Castaneda (http://www.american-buddha.com/become.accessible.htm)
16. Lucid Dream History (http://www.angelfire.com/realm2/amethystbt/dmluciddreaminghistory.html)
17. The History Of Lucid Dreaming (http://members.tripod.com/~o45tu/history.htm)
18. Осъзнато сънуване (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=234)
19. Дватa Пътя, Младежки Клас – година 1, Беинса Дуно
20. Waking the Dreamer, interview with S. Laberge Ph.D (http://www.futurehi.net/docs/Laberge_WakingDreamer.html)
21. Светът на Осъзнатото сънуване; Стивън Лаберж, Хауърд Рейнголд; изд. Лик 2001
22. Lucid dreams in 30 days, Keith Harry Ph.D and Pamela Weintraub, New York 1999
23. Have an out-of-body experience in 30 days, Ph.D Keith Harry and Pamela Weintraub, New York 1999
24. Подсъзнанието може всичко, Джон Кехо (електронен вариант)
25. A History Of Dreaming - From Ancient Egypt To Modern Day (http://realmagick.com/articles/81/1181.html)
26. Мистични медитации. Учението на суфите; Хазрат Инаят Хан (електронен вариант)
27. The Science and Magic of Invention (http://www.nolo.com/lawstore/products/product.cfm/ObjectID/139AEDE9-69A0-4810-A7A87D2AD5422664/sampleChapter/6)
28. The holographic paradigm (http://asklepia.tripod.com/Chaosophy/chaosophy11.html)
29. Холографската Вселена, изд. Изток-Запад, 2003-05-25, ISBN 954-8945-28-2
30. Лечители през времето, Брайън Л. Уейс (електорнен вариант, глава Хипноза и Регресия)
31. How to remember your dreams (http://lucidity.com/NL11.DreamRecall.html)
32. About Edgar Cayce (http://www.edgarcayce.org/Edgar-Cayce.html)
33. Wild Ideas (http://www.entrepreneur.com/article/0,4621,294629,00.html)
34. Who said dreams were important (http://www.dr-dream.com/hist.htm)
35. The Temple of Esclepius (http://www.dr-dream.com/aes.htm)
36. Принципи на невролингвистичното програмиране, Джоузеф О’Конър, Ян Макдермът, София 2000
37. Lucid Dreaming, Stephen LaBerge (http://www.home.no/lucid/lucid/LaBergeStephen_LucidDreaming.htm)
38. Bible – dreams and symbols (http://www.dreamhawk.com/bible.htm)
39. Lucid Dreaming (http://www.ou.edu/cls/online/lstd4800/index_files/lucid.htm)
40. Emanuel Swedenborg – a LD dreamer? (http://www.dionysus.org/forums/showthread.php?goto=newpost&t=201)
41. The trigger of psychic vision (http://www.near-death.com/experiences/triggers14.html)
42. Акордиране на човешката душа т3, съставител Боян Боев
43. The secret world of dreams. A connection to the afterlife. (http://www.near-death.com/dreams.html)
44. Viewpoint: P. D. Ouspensky (http://www.trionica.com/asp/viewpoints/Ouspensky.htm)
45. Dreaming like an Egyptian, Robert Moss (http://www.mossdreams.com/egyptian.htm)
46. Gateway Experience, CD2, Monroe Institute (http://www.monroeinstitute.org)
47. Learn from the Senoi, the dream-people of Malaysia (http://home.wanadoo.nl/vanvugt/senoi.html)
48. Dream quotes (http://www.quotegarden.com/dreams.html)
49. Dream quotes (http://www.consciousdreaming.com/lucid-dreaming/lucid-dream-out-of-body-experiences-resources.htm)
50. Dreaming True, interview with Robert Moss (http://www.newconnexion.net/article/09-00/RbtMoss.html)
51. Lucid Dreaming FAQ (http://www.lucidity.com/LucidDreamingFAQ2.html)
52. Dream Yoga (http://www.natural-connection.com/resource/yoga_journal/dream_yoga.html)
53. Coast to coast radio interview with Stephen Laberge, mp3 format (http://home.no/lucid/link.htm)
54. Live ''Longer'' Through Dreaming (http://www.philosophistry.com/archives/lucid_dreaming.html)
55. Lucid Dreaming for all (http://ld4all.com/)
56. NovaDreamer (http://www.lucidity.com/novadreamer.html)
57. Yesterday (http://www.brainyencyclopedia.com/encyclopedia/y/ye/yesterday.html)
58. Kekule (http://members.optusnet.com.au/~charles57/Creative/Brain/kekule.htm)
59. Dream Facts & Quotes (http://www.geocities.com/koala3_2000/dreamfacts.html)
60. Scientists who were inspired by dreams (http://www.paperveins.org/dreamroom/scientists.shtml)
61. A 2 minute history of dream creation, Robert Moss (http://www.mossdreams.com/two%20minute%20history.htm)
62. Nicholas Flamel, (http://www.alchemylab.com/flamel.htm)
63. Lucid dreaming – A Concise Guide to Awakening in Your Dreams and in Your Life, Laberge, Korea 2004
64. Conscious dreaming. A spiritual path for everyday life., Robert Moss, New York 1996
65. Dreamgates. An Explorer’s Guide to the World of Soul, Imagination, and life beyond Death., Robert Moss, New York 1998
66. Dreamtime. What is dreaming? (http://www.dreamtime.net.au/indigenous/spirituality.cfm#
67. The Tibetan Yogas of dream and sleep, Tenzin Wangyal Rinpoche, New York 1998
68. Принципи на сънищата, Сузи Холбех, изд. ЛаковПрес 2000
69. Овладяване на Любовта. Книга за мъдростта., Дон Мигел Руиз (електронен вариант)
70. Библия (http://www.bibliata.com/)

използвани картинки: Гилберт Уилямс, Жозефин Уал, Лиляна Димкова и др.
използвани диаграми: дигитално обработени диагарми взаимствани от сайтове за изследване на сънуването
използвани снимки: на 14-я Далай Лама


Версия на документа 0.6

08-10.2004г,
Варна, България
За контакти с автора: i_stanev2000@yahoo.com

×