Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Иво
5 категории съзнание:

- физически
- емоционален
- интелектуален
- ученик
- съвършен

Всяко ниво на съзнание има свои характерни качества, задачи, ограничения, стремежи, реакции, живот, критерии на поведение.

Физическият човек търси богатство и слава, емоционалният – съчувствие и симпатия, интелектуалецът – признание почит и уважение, ученикът – освобождение, съвършеният – сърца, които да станат проводници на Новото.

*Виж таблицата по-долу:


по
редКатегории
съзнания
ХарактеристикиСтарозаветни
низши


1 – физически

човек

Новозаветни религиозни



2 - емоционален

човек
Праведни културни


З-интелектуален

човек
Ученици продукт на новата култура



4 - светещи
Учители Божествена еволюция



5 - Съвършени
1Характерни качестваНизши чувства, егоистични мисли, арогантни, брутални, тъмни

делаМлади, неопитни, емоционално неуравновесени, екзалтация,

вяраКултурни, талантливи, гениалниЛюбов, Светлина, Мир и РадостСилен, без насилие, истинен, добър, дава живот, светлина и

свобода2За какво са дошлиМъчение, изплащане на грешките от нарушението на природните

закониУсъвършенстване, вътрешно растенеПомагане на другитеПомагат на своя Учител в изграждане основите на Новата

култураДа изявят истината; да положат основите на Новата

култура3Какво търсятБогатство и иманеСъчувствие и симпатияПризнание, почит и уважениеИзпити, кармично освобождаванеМогъщи сърца, тела способни да предадат мощните вибрации на

новите идеи, ученици4С каква свобода се ползватС тяло и място не по свое желаниеС тяло не по свое желаниеОтносителна свобода, благоприятни условия за учение"Извън кармата в ръцете на своя Учител"Космичен фокус, отражение през пространство и време в целия

космос5Ограничения, роб на:Физическо тялоЕмоционално съзнаниеКонкретна мисъл, самосъзнаниеПричинно тяло, абстрактна мисълСвръхсъзнание, свободен6Живеят в свят на:ОзлоблениеЕмоции, съблазниСтраданиеТворчество, работа, изпити, радост, любовТворчество, Любов, Мъдрост и Истина7Жизнена орбита (стимул):Егоизъм - от живота на семейството, рода или племето до нац.

шовинизъмПроблясък на колективно съзнание, съмишленици и съидейници,

вяра и безвериеЗаконност и справедливостЛюбов, Светлина, Мир и РадостЛюбов, Мъдрост, Истина, Раждат духовно в целия космос8Представи за света и овладяване на благатаСила, насилие, войнаАрена на борба между доброто и злотоПрава и задължения на личносттаСветът като Училище, Животът като ЕдинствоПриродата жива
книга9Критерии на поведение"Борба за живот, право на силния, светът за"

тяхВсичко да делим помежду сиДълг към ред, правото на мнозинствотоСамоотричане на I-те 3 степени, права мисъл,

живот на любовСвободен, скромен, ускорява еволюцията, служител на

живота10Къде протича животът им:Стомаха и черватаДробове и симпатична нервна системаДолни слоеве на мозъкаВисши центрове на мозъкаСахасрара, чакра и аура11Реакции към несгодите и страданиятаОзлоблениеРазколебаване, обезсилване, съблазня ванеНаскърбяване и накърняване на достойнствотоРадват се и се учатОт противоречия -бисери, Злото правят слуга на доброто12Култ, стремежЧастната собственостБлаготворител­ностЖертва на личното за общотоБезсмъртни неща, творчествоСливане с Живия Бог13Степени на Любовта"Стремеж
страст"ЧувствоСила –––––––––––>
<–––––––––––Принцип14Завет"Око за око, зъб за зъб""Обичай врага си"Мнозинството печелиСърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа

обширна като вселена, дух мощен, твооческиПостави Доброто за основа, Правдата за мерило, Истината за

светило. Любовта за украса, Мъдростта за ограда15ПредставителиГосподстващи, властимащи, плутократиХристиянски теченияПионери на

Новата култура, нови течения, откриватели в науката, изкуството, прогреса, об­ществените идеиАпостолите на Христос, Съвършени Богомили, VI раса, съвършени

хора с развити силиХермес - пророк на Мъдростта

Христос - пророк на Любовта

Учителя - пророк на Истината16Еволюция Изграждане на Новата култура (VI раса)–––––––––––––––––>

<–––

<–––

<–––

<–––

<–––

<–––

–––––––––––––––––>

<–––

<–––

<–––

<–––

<–––

<–––

Талантливи

гениални

––––––––––––>

<––––––––––––

<–––

<–––

Идеи,

<–––

<–––

знания

<–––

<–––
Духовна Свобода, интелектуална светлина,

емоционална чистота
17Мощна духовна революция ще по­мете, разпръсне, премахнеВсички идоли на миналото, поклонстваРелигиозни суеверия, култове и ритуалиНеверни хипотези, ненужни теории, обществени

предразсъдъциСтрахът и тъмнината далеч от тях

Иво
"Устните на Мъдростта за затворени освен за ушите на Разбирането."
Кибалион

От древния Египет водят началото си фундаментални езотерични и окултни учения, които в продължение на хиляди години са оказвали много силно влияние върху философиите на всички народи, нации и хора. Египет, домът на Пирамидите и Сфинкса, е родното място на Скритата мъдрост и Мистичните учения. От неговото Тайно учение са заимствали всички народи. Индия, Персия, Халдея, Мидия, Китай, Япония, Асирия, древна Гърция, Рим и други древни култури участвали свободно в празника на знанието, което Жреците и Майсторите от Страната на Изида така свободно осигурявали за онези, които идвали, готови да черпят от великия запас с Мистично и Окултно Познание, събрано от великите Майстори от тази древна страна.

В древния Египет живеели великите Адепти и Майстори, които никога не били надминати и които рядко били достигани през вековете, последвали техния тържествен полет от времето на дните на Великия Хермес. В Египет се намирала Великата ложа на Ложите на мистиците. През вратите на нейните Храмове минавали Неофити, които след това като Жреци, Адепти и Майстори се отправяли към четирите края на света, носейки със себе си скъпоценното знание, с готовността, грижата и желанието да го предадат на онези, които били готови да го получат. Всички ученици на окултното признават, че са задължени на преподобните Майстори от тази древна страна.

Но сред великите Майстори на древен Египет някога живял един, когото Майсторите приветствали като "Майсторът на Майсторите". Този човек, ако наистина е бил "човек", е живял в Египет в най-дълбока древност. Бил е известен като Хермес Трисмегист. Той е бащата на Окултната мъдрост, основателят на астрологията, откривателят на алхимията. Подробностите за неговия живот са изгубени за историята заради отдалечеността във времето, въпреки че няколко от древните страни спорели помежду си за честта да бъдат негово родно място - и това преди хиляди години. Времето на пребиваването му в Египет, в това негово последно прераждане на тази планета, днес не е известно, но се отнася към първите дни на най-старите династии на Египет, много преди времето на Мойсей. Най-големите авторитети го разглеждат като съвременник на Авраам, а някои от еврейските традиции стигат толкова далеч да твърдят, че Авраам е получил част от мистичното си познание от самия Хермес.

С отминаването на годините след неговото напускане на това ниво на живота (традицията отбелязва, че той е живял триста години в плът и кръв) египтяните обожествяват Хермес и го превръщат в един от своите богове под името Тот. Години по-късно народът на древна Гърция също го приема за един от боговете си, наричайки го "Хермес, богът на Мъдростта". Египтяните почитат паметта му в течение на много векове, на стотици векове, наричайки го "Писарят на Боговете", и му дават му отличителната древна титла "Трисмегист", която означава "Трижди Великият", "Великият Велик", "Най-великият" и т. н. Във всички древни страни името на Хермес Трисмегист било почитано и било синоним на "Извор на Мъдростта".

И до днес използваме термина "херметичен" със значението на "таен", "запечатан така, че нищо да не може да излезе" и т. н., и това е поради факта, че последователите на Хермес винаги са спазвали принципа на секретност в своите учения. Те не вярвали в. това, "да се хвърлят бисери на свинете", а по-скоро защитавали позицията "мляко за бебетата; месо за мъжете" - две максими, познати на читателите на християнските свещени писания, но които египтяните са използвали векове преди християнската ера.

Тази политика на грижливо разпространение на истината винаги е била характерна за херметиците, чак до ден днешен. Херметичното учение може да се срещне във всички страни, сред всички религии, но никога не се отъждествява с една отделна страна, нито с отделна религиозна секта. Причината за това се дължи на предупреждението на древните Майстори да не се допусне Тайното учение да изкристализира във вяра. Мъдростта на това предупреждение е очевидна за всички, които изучават история. Древният окултизъм на Индия и Персия западнал и в основни линии е изгубен, което се дължи на факта, че Майсторите се превърнали в свещеници и по този начин смесили теологията с философията, в резултат на което окултизмът на Индия и Персия постепенно се изгубил сред морето от религиозни догми, култове, вери и "богове". Същото станало и в древна Гърция и Рим. Същото се случило и с Херметичните учения на гностиците и първите християни, които са изгубени по времето на Константин, чиято желязна ръка задушила философията с одеялото на теологията, лишавайки християнската църква от това, което било самата и същност и дух, и принуждавайки я да върви слепешком в продължение на няколко века, преди да открие обратния път към древната си вяра. Признаците, очевидни за всички внимателни наблюдатели през този двадесети век, са, че днес църквата се стреми да се върне към древните си мистични учения.

Винаги обаче са съществували малцина души с вяра, които са пазели жив Пламъка, полагали са грижи за него и не позволявали светлината му да изгасне. И благодарение на тези верни сърца и безстрашни умове все още притежаваме истината. Но тя в никакъв случай не може да се открие в книгите. Тя е била предавана от Учител на Ученик, от Посветен на Жрец, от уста на ухо. Когато изобщо е била записвана, значението й е било забулвано в термините на алхимията и астрологията, така че само онези, които притежавали ключа, са можели да я прочетат правилно. Това се налагало, за да се избегне преследването от страна на теолозите през Средновековието, които воювали срещу Тайното Учение с огън и меч, с изгаряне на клада, окачване на бесилка и разпъване на кръст. Дори и днес могат да се открият съвсем малко надеждни книги за Херметичната философия, въпреки че тя се споменава безброй пъти в много книги, написани в различни етапи от окултизма. И все пак Херметичната философия е единственият Универсален ключ, който ще отвори всички врати на Окултните учения!

В древността съществувала компилация от някои основни Херметични учения, предавани от учител на ученик, която била известна като "КИБАЛИОН", чието точно значение и смисъл е изгубено в продължение на няколко века. Това учение обаче е било познато на мнозина, на които е било предадено на четири очи в течение на вековете. Неговите наставления никога не са били записвани или издавани, доколкото на нас ни е известно. Той представлявал просто сборник 6т максими, аксиоми и предписания, които били неразбираеми за непосветените, но били разбирани с лекота от учениците, след като аксиомите, максимите и предписанията бивали обяснявани и илюстрирани с примери от Посветените в Херметичното учение на техните Неофити. Тези учения в действителност образуват основните принципи на "Изкуството на Херметичната алхимия", която, в противоположност на общото убеждение, се занимава с овладяването на Менталните сили, а не на Материалните елементи - Трансмутацията (превръщането) на даден вид Ментални вибрации в други, а не превръщането на един метал в друг. Легендите за "Философския камък", който превръща обикновените метали в злато, представляват алегория, отнасяща се до Херметичната философия, напълно ясна за всички ученици на истинския Херметизъм. В тази малка книга, от която това е Първият урок, каним нашите ученици да разгледат Херметичните учения, както са изложени в КИБАЛИОН и както са обяснени от нас, смирените ученици на Ученията, които, въпреки че носят титлата Посветени, все още са ученици в стъпалата на ХЕРМЕС, Майсторът. Тук ви предлагаме много от максимите, аксиомите и предписанията на КИБАЛИОН, придружени от обяснения и примери, които считаме, че ще улеснят разбирането на ученията от страна на съвременните ученици, осо бено като се има предвид, че оригиналният текст нарочно е забулен с неясни термини.

Оригиналните максими, аксиоми и предписания на КИБАЛИОН са дадени в кавички. Нашият текст е изписан по обичайния начин в рамките на съдържанието на книгата. Вярваме, че многобройните ученици, на чието внимание сега предлагаме този малък труд, ще извлекат такава голяма полза от изучаването на неговите страници, каквато са извлекли и всички останали, които преди тях са вървели по същия Път към Майсторството през вековете, изминали от времето на ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ, Майсторът на Майсторите, Великият Велик. По думите на КИБАЛИОН:

"Когато се следват стъпките на Майстора, ушите на онези, които са готови за неговото Учение, се отварят широко. " - Кибалион.

"Когато ушите на ученика са готови да чуят, тогава се появяват устните, които да ги напълнят с Мъдрост. " – Кибалион

Така че според Учението предаването на тази книга на онези, които са готови за наставлението, ще привлече вниманието на онези, които са подготвени да получат Учението. И по същия начин, когато ученикът е готов да получи истината, тогава тази малка книга ще достигне до него. Такъв е Законът. Херметичният принцип на причината и следствието, в неговия аспект на Закона за привличането, ще събере устните и ушите - ученикът и книгата. Нека да бъде!

Иво
Трескавата дейност и напрежението, характерни за съвременния човек, са много вредни. Те водят до физически и психически увреждания на организма. Все по-често чуваме хората да се оплакват от преумора, но въпреки това те продължават да търчат наляво и надясно, без да спират нито за минутка. Това, че искат да бъдат активни, е добре, но за да останат такива, без да изпитват умора, трябва да умеят да си почиват. И не само веднъж или два пъти - това не е достатъчно, - а десет, петнадесет, двадесет пъти на ден, щом намерите по-свободен миг, независимо къде: на червено пред светофара, на опашка, вместо да се нервирате за изгубеното време и да оставяте мисълта си да се лута, възползвайте се от случая, за да се концентрирате, да се успокоите, да възвърнете равновесието си. След това ще продължите дейността си с нови сили.

Главното е да успеете да прекъснете ускоряващия се ритъм, който ви превръща в машина, движена от неуправляем мотор. И така спирайте се многократно през деня поне за минутка и мислете за някой или за нещо, което обичате, което ви успокоява, вдъхновява и ви дарява с решителност. А ако е възможно, оттеглете се в тиха стая, легнете по корем на леглото или на пода, отпуснете ръце и крака и се потопете в океан от светлина... Не мислете за нищо друго, освен за светлината... Една минута само и вие ще се изправите заредени.

Има и друго лесно и ефикасно упражнение. Научете се правилно да се храните. Понеже в този случай ви се налага да спрете и да седнете, вместо да се храните шумно, изнервено и в надпревара, използвайте храненето като възможност да направите едно упражнение за отпускане, концентрация и хармонизация на всички ваши клетки.

Със самото сядане на масата постарайте се да изгоните от мислите си всичко, което би могло да ви попречи да се храните в спокойствие и хармония. Ако това не ви се удаде веднага, продължете, докато се успокоите. Когато се храните развълнувани, разгневени, недоволни, вие вкарвате в себе си раздразнение, объркани вибрации, които се прехвърлят върху всичко онова, с което се залавяте след това. Дори и да се опитвате да създавате впечатление, че сте спокойни, че сте човек, който се владее, от вас ще се излъчва безпокойство и напрегнатост. Вие започвате да допускате грешки, да влизате в конфликт с хора и предмети, да изричате неуместни думи, които разбиват приятелства и затварят врати...

Но ако се храните в състояние на хармония, вие по-добре ще разрешавате проблемите, с които ще се сблъсквате впоследствие. Даже да сте принудени да тичате насам-натам, ще чувствате у себе си спокойствие, което вашата работа не ще може да наруши . Щом като от самото начало тръгнете от малките неща, ще можете да стигнете далеч.

Иво
Какъв е езотеричният смисъл на парите?

Вие със сигурност знаете какво представляват парите. В края на краищата, те ви придружават през целия ви живот и ги използвате почти ежедневно. Или им позволявате те да ви използват? Каквато и да е ситуацията, как мога да ви кажа нещо ново за парите! Вярно, през краткия си живот съм спечелил малко от тях и по един или друг начин съм похарчил много. Ако очаквате да споделя с вас няколко полезни съвети от личния ми "опит на милионер" и да ви науча как да забогатеете по-бързо, за съжаление ще трябва да ви разочаровам. Не искам да ви направя нещастни като ви лъжа, че колкото повече пари имате, толкова по-щастливи ще бъдете. Лично аз постигнах щастие едва когато осъзнах, че за мен е по—важно да боравя с парите разумно, отколкото да имам много или малко от тях.

Бих искал да ви покажа как може да се отнасяте към парите така, че да се чувствате щастливи и да разпръсквате щастие около себе си. За да успеете да го направите, първо трябва да се научите да виждате в нова светлина това чудесно средство за лекуване на хората и обществото. Само когато разберем духовното измерение на парите, те могат да станат за нас талисман, който да ни носи късмет в истинския смисъл на думата. И така, какъв е езотеричният смисъл на долара? Езотеричен означава "скрит". Под повърхността на това, което на пръв поглед изглежда очевидно, са скрити съществени неща. Езотеричният смисъл на парите се крие в способността им да служат като средство за пренасяне на енергия. Това е очевидно за всеки човек. Точно както кръвта в тялото пренася хранителните вещества до всяка отделна клетка, така и парите пренасят ефикасно енергията до всяка "клетка" на обществото. Чрез тях енергията достига до вас и до мен. Когато работите и ви плащат за това, получавате кондензирана работна енергия (нарасналата стойност, която сте създали). След това вие давате пари на други хора, в замяна на различни услуги, които са ви предложили. Никак не е лесно да сложиш енергията направо в джоба си, и точно по тази причина е възприет общопризнат символ с пазарна стойност, който отговаря на определена сума. Кое е езотеричното във всичко това? Когато парите са символ на съхраняването и пренасянето на енергия и когато са заредени с личното излъчване на човека, който ги харчи, те носят със себе си и други енергийни качества, които допълват стойността на тяхната вибрация. Тези качества зависят от индивидуалния подход към работата и материалните неща на всеки отделен човек.*

Ако харчим пари за неща, които не са ни нужни в настоящия момент, с които дори може да навредим на себе си и на другите или не сме наясно какъв може да бъде резултатът от действията ни, парите също ще бъдат заредени с тази вибрация и ще повлияят на хората, които влизат в досег с тях. Степента на въздействието им ще бъде по-силна или по-слаба, в зависимост от силата на характера на човека, от състоянието на ума му в момента и от размерът на сумата, за която става дума. От друга страна, съзнателното и честно харчене на пари, когато с радост и уважение ги даваме в замяна на някаква услуга или когато задоволяваме истински човешки нужди, ще разпространява вибрацията на осъзнаване, любов и хармония сред обществото. Така всеки път, когато харчим пари, ни се предоставя благоприятната възможност да помогнем за придвижването на цялото общество към малко повече съзнание, радост и любов. Звучи страхотно, нали? Точно за това съществуват парите - една от многото прекрасни възможности за развитие, които Творецът е дал в ръцете ни. Единственото, което трябва да направим, е просто да се освободим от предразсъдъците, които сме натрупали, да осъзнаем как действа хармоничният и духовен подход към парите и да започнем да живеем в съзвучие с него. От духовна гледна точка съществуват много размишления за парите и за това как да използваме всички благоприятни възможности, които това чудесно средство за трансформация на личността и обществото ни предлага.


Защо хората използват пари

В така наречените примитивни общества не съществуват пари. Обменът се извършва преди всичко с природни продукти. Сравнително малък брой хора са включени в процесите на обмен. Преработката на продуктите не преминава през много етапи и количеството на стоките е относително ограничено. Хората, включени в процеса на обмен, обикновено се познават помежду си и са информирани примерно за "курса на пилетата или зелето". В този контекст директната размяна на едно нещо с друго работи безотказно. Колкото повече хора се включват в икономическия процес на обмен, толкова повече купувачът се отдалечава от продавача, а колкото е по-голямо разнообразието на стоките и услугите, толкова по-труден става обменът на природни продукти. Какво бихте си помислили, например, ако получите една коза, двадесет яйца, две зелки и петнадесет паунда картофи от работодателя си за работата, която сте свършили? Къде ще държите всичко това, докато настъпи моментът, в който имате нужда от него? Как бихте го използвали така, че да направите спестявания за къща или за ваканция? Какво бихте направили, ако имате нужда от нещо със съвсем малка стойност - например свещ - а ви е останала за размяна единствено козата, която продавачът на свещи няма да иска да вземе, тъй като навесът му е препълнен с кози.

Както виждате, в едно толкова сложно общество като нашето не е възможно да се избавим от парите. Никой от обществените механизми не може да действа без тях! Ето защо, за да направят живота на всички ни по-лек, умни хора са изобретили парите. По своята същност парите са форма на енергия. Там, където енергията тече безпрепятствено и свободно, трудно ще се получи някакво натрупване, което да доведе до нарушаване на равновесието. Течащата вода се пречиства сама. Само в един басейн, който не е снабден с входяща и изходяща тръба, може да има застояла и мръсна вода, от която можем да се разболеем, ако пием. Откриването на парите е направило възможни много неща - как бихме могли в Америка да съберем дарения, за да се построят домове в Индия, ако не съществуваха парите? Ако за тази цел събирахме "природни продукти", само цената, която ще трябва да заплатим за транспортирането им, ще е астрономическа и ще постави под въпрос смисъла на цялата акция. Наистина, за момента не съществува алтернатива за премахването на парите.

Ето едни кратък преглед на предимствата, които ни предлагат парите:
• Лесен обмен на стоки и услуги.
• Средство за натрупване и спестяване на ценности за по-мащабни планове, което не създава усложнения.
• Безпроблемно предаване на средства на големи разстояния и за големи периоди от време. Обменна стойност, която е лесно установима, разбираема и относително стабилна за всеки (разменената коза може да се разболее и да умре на следващия ден и това да стане причина стойността й да е почти равна на "О". Стойността на парите обикновено е много по-стабилна). Необходимо е минимално пространство за съхранение.


*В езотериката отдавна е прието, че предметите носят отпечатък от личностните енергийни модели на хората, които ги докосват. Например, когато вземем дреха, която е била носена от друг, махалото може да направи уместни твърдения за човека, който я е носил. Ето и друг пример - някои хора завиват тестетата си с карти Таро в копринен плат, като по този начин ги изолират и защищават от енергийните влияния на другите и не ги дават на никого без тази защита. Когато се използват за лечебната работа, скъпоценните камъни обикновено се почистват енергийно преди употреба, като чрез това се цели да предават само желаните вибрации. Ако имат възможност, някои хора предпочитат да правят духовни упражнения в стая, в която преди това е било установено енергийно равновесие. За целта се прави енергийното пречистване с треви (градински чай) или се използват методите от втора степен Рейки. Това важно познание може да бъде приложено и към парите, които минават през безброй хора и на практика се насищат с много различни енергии.

Иво
Троскотът лекува всичко.
Хрянът дава нещо, което от никъде другаде не може да се получи.
Хлябът съдържа всичко.
Лещата засилва очите.
Бобът помага на бъбреците.
Хубаво е да се яде зелен фасул.
Грахът дава хубав тен на кожата.
Крушите дават мозъчна енергия.
Ябълките успокояват нервите.
Празът дава хубава обхода.
Лукът е полезен - суров, печен или варен.
Да се употребява чесън.

Крушата е символ на мъдростта.
Ябълката - на любовта.
Сливата - на истината.
Яденето на сливи помага за духовното издигане на човека.

За болни - картофена супа с моркови и гулия. Болният да пие житена вода.
Жито - една чаша, четири чаши вода, варене един час. Захлупва се с хартия, отгоре с кърпа. Консумиране след 4 часа.

Винаги слагай продуктите в кипяща вода. Всички ястия да се варят на умерен огън, никога да не стоят на огъня след като се сварят. Морковът е най-труден за варене (около 1/2 час). Изобщо, едно вегетарианско ядене, освен сухия боб, не трябва да ври повече от 20-30 минути. Продуктите се приготвят, когато водата започва да ври. Нито зеленчуците, нито другите продукти трябва да се държат във вода. Избели лука, изплакни го и веднага го нарежи, след това морковите и другите. Не дръж никога обелени и нарязани продукти. Повечето витамини не издържат на светлина, други на топлина и т. н. Спанакът не трябва да се държи нито минута във вода. Измий го в топла вода, в две три води и го постави да ври. Ако прибавиш нещо друго към спанака, сложи го 5-6 минути преди сваляне от огъня. Никога не слагай сода в боба или в кое и да е друго ядене или сладкиши. Много от витамините се разлагат и унищожават.

Доматеното пюре или доматите са предпазно средство против унищожаване на всякакви витамини. Обикновено 30 на сто се губят при готвенето.

Не трябва да се отваря капакът, докато яденето ври. Сложи и последния продукт, виж часовника и отдръпни яденето на определеното време. Ако е на котлон, сметни, че ще се свари 10 минути след изключването на котлона, но не го оставяй да изстине на котлона. Приготви яденето така, че да е готово в момента, когато седнеш да ядеш. Яденето не бива да се затопля втори път, защото се губят витамините. Добре е да се готви само за обед или само за вечеря. Добре е при всяко ядене да има нещо сурово за салата, защото там витамините се запазват.

Половин час след като е снето от огъня, млякото започва да се разлага. Стърганите моркови след 7 минути на светлина се разлагат. Свареният морков най-добре запазва хранителността си, но за лечебни цели сокът от моркови, приготвен набързо, е отличен. Всички подправки, като магданоз, джоджен, копър, да се слагат накрая, преди снемането от огъня. Доматите да се варят от 3 до 5 минути.

Готвиш ли, пей! Бъди радостен, за да се радват и тези, които ще го ядат.

Не дръж продуктите на светло и влажно. Копривата се запазва в затворена тенджера, също и спанакът, лукът, джодженът, магданозът и пр. Предпочитай пресните продукти. Когато се яде топло ядене, химическите процеси в стомаха се улесняват. Не се препоръчват изстинали храни. Не се позволява да се ядат и горещи храни - развалят се зъбите и стомаха. Силно калорични храни са всички видове ядки. Нямаш ли време да се нахраниш, нахрани се с 10 ореха и хляб, бадеми, фъстъци.

Основната храна у нас е хлябът. Най-калоричен и витаминозен е пшеничният хляб (500 грама съдържа 1220 калории.)

Мазнините се употребяват при всяко ядене. За възрастни от 40 до 60 грама растително масло. Вегетарианецът не трябва да се лишава и от прясно краве масло. Витамин А се намира в маслото и яйцата, но да не се злоупотребява - да се употрябяват умерено. Маслото да е прясно, да се държи на сухо (не във вода) и на тъмно. Възрастните да вземат 400-500 грама месечно масло. За деца и юноши в повече. Липсата на масло се отразява зле на зрението.

Лукът се употребява при готвене на всякакви храни. Да не се пържи, а да се пуска на едри парчета или на цели глави във вряща вода. Ножът по-малко да влиза в продуктите. Лукът да се обели с ръка и да се чука с дървено чукче. Същото и с чесъна. При граха също да се избягва ножа. Много вкусни стават всички храни с малко вода, като кипне да се сложат продуктите и да не се отваря много. Суровият лук е полезен и против ракови заболявания. Картофите си запазват хранителността най-добре варени, като се ядат още топли. Да не се държат във вода. Картофената яхния да не ври повече от 15-20 минути. Добре е възрастните да ядат един ден само картофи, без белтъчини и сол, а децата - с белтъчини - сирене, кашкавал, масло, мляко и пр.

Чесънът е необходим за здравето на организма. Той дезинфекцира, действа срещу склерозата и високото кръвно налягане. Той е магическо средство и служи като предпазител от болести и зарази.

Бобът е също много употребявана храна. Бобът и яйцата заместват при вегетарианеца онези белтъчини, които другите приемат чрез месото. Поне веднъж в седмицата да се яде боб - в събота. Бобът е храна на Шестата раса. Днешният човек не може да се ползва от всичките елементи, които той съдържа. От него става отлично пюре или супа като се слагат малки, препържени залъчета хляб. Да се вари с коренчета - моркови, пащърнак, целина, магданоз, лук, а някои слагат и спанак, но в никакъв случай да не се слага сода. Първата вода, която подлежи на изхвърляне, може де се употребява от болни с бъбречни смущения. За тях тя е лечебна. Бобът да се употребява най-много два пъти седмично. Добре е да му се поставят сушени червени чушки, които са богати на витамини. За предпочитане е на боба да не се слага мазнина, той съдържа в себе си такава. Най-добре се вари боб в гърне на слаб огън, като се задушава - капакът се облепя в краищата с тесто и не се отваря докато се свари.

Жълтъкът на яйцата е необходим. В него има витамин В1. Най-малко три сварени яйца са необходими за един възрастен човек през седмицата. Младежите и изтощените организми трябва да употребяват повече. Ако бъбреците не са в ред, не се лишавай поне от жълтъка. Ако яйцата се поставят във вряща вода, да се варят две минути.

Лещата е също много калорична - равнява се на един килограм месо. Един път през седмицата да се вари леща и тя да се готви без мазнина, с всички видове коренчета, а на края да се прибави чесън и чубрица. Лещата усилва зрението.

Грахът се вари също като боба. Може и да се пасира и да се залее с масло. Не търпи други подправки освен черен пипер.

Прясното зеле - добре да се сварява. Слага се 1-2 лъжици вода и като се задуши 15-20 минути, е готово. Подкиселява се с доматено пюре. Освен черен пипер, слагат се няколко скилидки чесън при снемане от огъня. Сокът от прясно зеле е много полезен при гастрит, колит, язва и изобщо стомашно-чревни смущения. Зелето се настъргва с пластмасово ренде и се прецежда през двойна марля в съд с топла вода, която след прецеждане се изпива. Зелевият сок е много полезен и за здрави хора.

Празът е зимна храна. Най-витаминозни са зелените му външни листа. Суров се препоръчва против хрема. Да се прави салата от праз, настъргана ряпа и моркови.

Чушките и доматите са полезни, приготвени по разни начини. Те са много богати на витамини. През целия сезон не сядай да ядеш без салата от домати, печени чушки, лук, магданоз и зехтин. Но с доматите не трябва да се прекалява, защото съдържат оксалати.

Ряпа - за зимна салата, заедно с моркови, целина и други добавки. Сок от ряпа е полезен за жлъчката. Пие се половин час преди ядене. Не е приятен, затова може да се добави захар. Ряпата е богата на калций.

Спанак, лобода, киселец - на пюрета или да се задушават в по-сгъстен вид. Магданозът, освен за салата, за подправка, служи и като лекарство. Джодженът е много витаминозен. Китка магданоз, китка джоджен, лук, чесън - стават отлични кюфтета. Нарязват се на ситно, измачкват се със сол, като омекне, смесва се с едно яйце, черен пипер и се бърка с дървена лъжица. Пускат се във вряща мазнина, без да се зачервяват. Само се задушават в мазнина и така запазват витамините си. Поднасят се съвсем топли. За зимата - корени от пащърнак - много са витаминозни и полезни.

Мазнините - за възрастните по 40 - 50 грама на ден, а за младите по 60 - 80 грама на ден. Най-лесно се възприемат мазнините от орехите. Зехтинът от слънчоглед и маслини е също много полезен. Най-богато е фъстъченото масло. Предпочитай растителните мазнини, но не се лишавай и от кравето масло. 300-400 гр. краве масло на месец е крайно необходимо за добавяне на важния витамин А, който се набавя освен от маслото, още от яйцата и млякото.

Орехът е много необходима храна. Пресните орехи са богати на витамини. Те укрепват нервната система. Десет ореха се равняват на една бромова инжекция. Употребяват се десет дни и десет дни се почива. За година човек трябва да изяжда по сто ореха. Може също да се слагат в ядене от коприва. Но да не се прекалява с тях.

Бадемите са полезни за сърцето. Лешниците са много калорични. Те правят човека много магнетичен. Семки от тиква са добри и варени, и печени. Като зародишни продукти, те съдържат всички елементи, нужни за израстването на новия организъм.

Щом зеленчуците могат да се ядат сурови, предпочитай ги в този им вид. От много плодове и зеленчуци могат да се приготвят сокове. Суровоядството има привърженици. Но да не се прибягва до такива крайности. Суровоядството огрубява човека. По хранителност морковът, целината и други са по-хранителни сварени. Ако е въпрос за режим, лечебен или обновителен, от същите корени по-добре е да се пият соковете им.

Добре е за една седмица или десет дни да се подложим на плодов или зеленчуков режим. Може и цял месец да употребяваш сокове, но само сутрин, а след това да се храниш с обикновената си храна. Не пропускай никога режим от сокове през пролетта и есента. През пролетта, за да обновиш изтощения си организъм, а през есента, за да се запасиш с повече жизненост.

Сокът от моркови не бива да бъде повече от две чаши дневно, сок от червено зеле също. Изобщо, соковете да не надминават 600 грама. От зелето само една чаша, но може и повече, в зависимост от състоянието на стомаха, и то да се приема на интервали от 40 минути. Това важи и за другите сокове. Сокът от целина не бива да надминава една винена чаша.

Сок от лук - една кафяна чаша, но да се подслади, защото иначе е неприятен. Полезен е при болки от язва в стомаха и в червата. Лукът тонира цялата нервна система. Режимът със сок от лук може да продължи 40 сутрини - половин час преди закуска. Независимо от това дали си болен или здрав, провеждай си тези режими, защото те обновяват и лекуват. Сок може да се приготви и от ябълки до 600 грама, на два пъти сутрин.

Гроздов сок - Получава се, като се смачква гроздето с ръка или с дървено чукало и се прецежда през гевгир. Може да се взема всеки преди обед на два пъти сока, изстискан от 1 кг. грозде. Това е един от най-богатите сокове. Някой ще възрази, че гроздето може да се яде и така, но трябва да се има предвид, че соковете закрепват червата. А при възпаление на червата, при колит или гастрит, не бива да се яде грозде с люспите, а сокът действа прекрасно.

Всички продукти, изцедени заради соковете, да се приготвят много бързо, за да се запазят витамините. Правете сокове и ги пийте веднага.

За лекуване на склероза - Употребяват се глави целина, настъргана, така че сокът да остане една винена чаша. Добавя се половин лимон и една лъжица захар или мед. Може да се прави 40 до 60 дни само сутрин. Може да се направи 20 дни през пролетта и 20 дни през есента. И да си здрав, прави този режим по 10 дни.

Всеки плод или зеленчук внася свой, съответен елемент за култивиране на определени качества в човека.

Ябълките създават добрата обхода в човека. Те внасят мекота, възпитават чувствата. Крушите са за ума. Черешите - внасят жизнерадост, повишават чувството на надежда, внасят веселие, действат на сърцето и кръвта. Ягодите и малините - пречистват кръвта и укрепват нервната система. Препоръчват се при неврастения и ревматични смущения. Докато трае сезона, можеш да си направиш режим - до обед на три пъти да изяждаш един килограм - значи на три пъти по 300 грама, като спазваш интервал от един час между всяко ядене. С пречистването на кръвта се повишава и самочувствието на човека. Дините - внасят бодрост и добро разположение на духа. Сутрин да се изяжда по един килограм диня. Те пречистват бъбреците и жлъчката и са великолепни бани за всеки организъм. През целия сезон приемай диня преди закуска - половин или един час, в зависимост от стомаха. Най-добре е да се изчака един час, за да могат да преминат през червата. Не е добре да се ядат непосредствено преди ядене.

Лимоните са богати на витамин С, а в кората им има рутин и употребата на кората заедно със сока е равностойно на употребата на други лекарства, които се препоръчват при склерозата. Лимонът се измива добре и се изяжда половината от него. Понеже витамин С не издържа на светлината, останалата половина се захлупва с чинийка, за да се запази за следващия ден. Сутрин една чаша вряла вода с изстискан половин лимон и лъжица мед ободряват човека, а понякога действат очистително, ако е с повече мед. Взема се един час преди закуска. За 10 дни човек може да изяжда по половин лимон на ден, а като си почине (няколко дни) отново може да си направи режима от десет дни. Може също така десет дни да се употребява по един лимон, а следващите десет дни (след почивката) да се употребява по половин лимон. А като лечебно средство за сърцето, човек може да употребява десет дни по два лимона на ден и по 150 - 200 гр. мед, като ги изяжда на обед и вечер един час след ядене, а може и само вечер, в зависимост от състоянието на стомаха. Изобщо, лимонът трябва да замести употребата на оцет и лимонтузу в салатите, защото те се отразяват зле върху витамините. Щом излязат пресните домати, те отчасти заместват лимоните. Лимоните са чиста храна и не оставят утайки в организма.

Медът е богата на витамини храна. Той също не дава никакви утайки в организма. Съвременните хора упорито държат на употребата на захарта, но има вероятност медът и някои други подсладители да я заместят. За предпочитане е човек да изяжда по една лъжица мед, вместо захар. За успокояване на нервите добре е вечер преди лягане да се изяжда по една лъжичка мед. Най-много медът е необходим през пролетта и през зимата, когато липсват плодове. За укрепване на организма през пролетта човек може да изкара режим от 10 дни, като приема по два лимона и 150-200 гр. мед.

Портокалите - освен витамините, имат и органично злато, те превъзхождат лимоните. Също и мандарините, чиято кора е много полезна. Добре е да се нареже на ситно, да се постави в мед и да се взема по една лъжичка след ядене. Може за вкус да се постави и малко лимонов сок. Те са богати плодове и не трябва да се скъпим за тях. Ще дойде време, когато хората ща избягват храна, в която не могат да се запазват витамините и жизнените сокове.

Далеч е от нас мисълта да посочваме един напълно точен режим на храните, чрез които човек да поддържа живота си. Това са само известни насоки за по-природосъобразен начин на хранене, при който човек може да избегне много нарушения на здравето и живота си. Прекрасно е човек да може да се храни само с плодове и хляб, но организмът на човека не е пригоден за такъв начин на хранене. Затова е нужен и по-друг начин на живот, т.е. условията на живота трябва да се променят. Проблемът за храненето, за начина на приготвяне на храната, за това какви материали трябва да се употребяват за направата на съдовете, занимават науката. За изменяне на състоянията си, човек може да прави известни опити, когато има плодове и да поддържа режим с даден плод само за една седмица, но с хляб. Изобщо, добре е човек да яде плодове с хляб, не само плодове. За вегетарианството назряват ред възможности и условия: много болести медицината вече лекува чрез вегетарианския режим.

Много са правилата, които човек трябва да спазва при храненето, ако иска да хармонизира силите на живота в организма си. Много правила има да учи човек, за да може начинът на храненето да върви в унисон с неговото духовно развитие. Храненето не е процес, изолиран от духовния живот на човека. Ако човек води егоистичен живот и е приел вегетарианството само по хигиенични съображения, какво ще го ползва това? Ако човек за своите интереси е готов да унищожи брата си, какъв вегетарианец е той? Следователно, човек не трябва механично да прилага определен режим в храненето си, а трябва да застъпи и съответните психологически промени в него. Той трябва да сложи за основа на живота си доброто и любовта. Трябва да култивира онези качества в себе си, които да го направят проводник на Любовта. Човек, посредством съзнателното хранене, може да култивира в себе си редица качества, т.е. той трябва да води съзнателен живот, за което са нужни знания и воля за приложение на това знание. Поколения наред човек трябва да вегетарианства, за да се превъзпитат всички клетки в организма му, за да престане да убива. Например, кажеш ли за някого, че от него човек няма да стане, все едно че в друг свят си извършил убийство и за това ще те държат отговорен. Какъв вегетарианец е човек, ако постоянно извършва убийства от този род, постоянно одумва и критикува хората, постоянно ги съди? Вегетарианците трябва наред с храненето да култивират в себе си възвишени чувства и мисли. Храненето е процес, свързан с изявяването на Любовта на физическия свят. Каквато е храната на човека, такава ще бъде и кръвта му - такива ще бъдат и мислите му. Каквито са мислите му, такива ще бъдат и чувствата му. Каквито са чувствата му, такива ще бъдат и делата му. Казано е: "По делата им ще ги познаете". Както неправилното хранене, така и неправилното мислене и чувстване еднакво довеждат човека до смъртта.
Има хранителни режими, които действат не само лечебно на човека, чрез тях той може да възпитава и известни качества в себе си.

Житото възпитава чувство на жертвеност, но човек все още не знае как да извлича всички хранителни елементи от него. Може в продължение на месеци човек да се храни всяка вечер с варено жито. Може да се подслади с мед и счукани орехи, но най-добре е само жито, по 120 грама на вечер.

През месец февруари, когато почне разсипа на луната, може да се изкара за 10 дни житен режим с по 200 грама жито на ден, с малко мед, лимон, орехи и гореща вода. Това е прекрасен режим за пречистване от зимните утайки. Добре е врялата вода да се употребява 15-20 минути преди ядене на житото и най-много до един литър.

Сто грама покълнало жито е отлично за обновяване на сърцето. Зародишите са извънредно богати на витамини. Добре е да се употребява 20 минути преди ядене. Покълването на житото става така: сто грама жито се изчиства и измива, поставя се в чаена чаша с вода, като житото се изплаква още веднъж. Водата да е един пръст над житото. Така стои 24 часа. След това водата се изцежда, като се оставя само една супена лъжица вода, но нова, като житото отново се изплаква. В това положение то трябва да се завие добре с вълнено парче, защото е нужна известна температура. Ако си спазил това, след 24 часа житото ще покълне. Опитът ще научи човека как да се добере до тази температура. Изчаква се докато се появи покълването: появяват се бели стръкчета. Тези 100 грама жито се изяждат на три пъти. За вегетарианците е особено важно и необходимо да спазват този режим. Добре е да се поддържа 10 дни, да се почива 10 дни и пак да се продължи. Ако сърцето е болно, добре е да се поддържа цял месец. Може да се прибегне и до съвета на лекар.

Ръжта - Зародишът на ръжта е също източник на витамини. Ръжта прави човека устойчив и събужда в него висок идеал. Може леко да се препече до зачервяване и да се употребява смляна вместо кафе. Ръженият хляб регулира червата и се употребява против запек.

Просото - прави човека смирен. В някои държави го лющят и го употребяват вместо ориз. Просото е полезно за лечебни цели. Боза, направена от просено зърно или брашно, е отлична храна за майки-кърмачки (за повече мляко).

Ечемикът - От ечемика се пълнее. За силно изтощени организми след продължително боледуване: взема се по една шепичка от ечемика, просото, ръжта, овеса, житото и се поставя в два литра вода да ври, докато остане един литър. Пие се след ядене. Същата смес може да се свари още два пъти. Обновява и най-слабия организъм.

Дюлятa - Полезна е за компот. Печена на фурна, семената спират кашлицата и премахват раздразнението на трахеята. Те се сваряват добре и водата се пие топла.

Магданозът - за болно сърце. 40 грама магданозови листа се счукват в дървена гаванка и се вземат заедно с другите продукти в приготвената за салата смес. Който има здрави зъби, да си нарязва магданоза направо в салатата и да дъвче добре. Отглеждането на магданоза в градината е здравословно, прави човека здрав.

Сините сливи разхубавяват човека. Ако стомахът е нередовен, накисват се 30 сушени сливи и се изяждат сутрин половин час преди закуска. Добри са и сурови, и на компот.

Прасковите правят човека разположен, подобряват и намаляват кръвното налягане.

Кайсиите са полезни за сърцето. Обновяват и целия организъм. Яжте повече и през целия сезон.

Всеки плод, всеки зеленчук, заедно с хранителността, носи известни сили, които определят дадени качества. Употребявай ги съзнателно и в необходимото количество. Давай на организма си от всички плодове и зеленчуци. Във всеки плод природата е вложила сили, които поддържат живота.

Добре е човек да се храни в определени часове, за да приучи стомаха си да изпраща необходимия сок в определено време. Не е ли възможно, яж когато си гладен и благодари на Бога за приетата храна. Ако си неразположен, не яж, докато не си изпил 2-3 чаши вряла вода. Нямаш ли разположение към храната, не яж. Разположението към дадена храна е от голямо значение за пълното и правилно усвояване от организма.

Лакомията е в това, да си сипеш повече ядене и да режеш дебели парчета хляб. Ще си сипеш по-малко ядене и ще режеш тънки, малки филийки хляб, разрязани на две. Безразборното хранене показва, че съзнанието не е извисено - кръвта е постоянно в стомаха и мозъка се лишава от необходимата му храна. Грешниците и скърбящите ядат много. Понякога човек храни и други същества в себе си. Многото и безразборно хранене прави човека ленив. Който веднъж преяде, се изключва от Школата.

Добре приготвената храна и наредената трапеза събуждат апетита и създават настроение в човека и звучат като музика. Затова не оставяй леността да определя менюто ти за деня. Това правят тези, които са сами - нямат настроение да си приготвят храната. Колективният живот стимулира човека. Нужно е храната да бъде разнообразна. Еднообразието убива апетита. Не ти ли се яде, наложи си половин ден пост, като изпиеш няколко чаши вряла вода. Добре е един ден през седмицата да се пости. Много пъти учениците на Окултната Школа се връщат на земята за неспазване на това правило. Но както и да се храни човек, не положи ли доброто за основа на живота си, не е ли изпълнен с добро разположение към всичко живо, няма ли светла и възвишена мисъл, няма ли висок идеал, той не ще разбере този велик процес на храненето и не ще може да се възползва от скритите сили на природата, вложени във всички хранителни продукти.

С всяко отрицателно чувство и мисъл човек внася отрова в организма си. Злото е материя, която предизвиква процес на разлагане, на гниене в организма на човека. С всяка отрицателна мисъл, чувство и проява човек внася отрова в организма си, която съкращава живота и понижава цялото му съществуване. Натрупват се разни утайки в човека и животът му започва да изтича. От натрупване на утайки в кръвта, в кръвоносните съдове се появява атеросклероза. Затова човек трябва да се пази от отрицателни изживявания, да не проявява злото и да не се занимава с него, като с най-опасен враг на живота. Човек за една отрицателна проява е готов да унищожи другия. Затова се препоръчва прошката, като велик процес на пречистване, на изхвърляне отровите от съзнанието, за да не тровят кръвта ни.

Когато жизнения сок престане да действа в ставите, явява се ставния ревматизъм. Човек обаче разполага с възможности да се справи с всички болести, ако знае как да се свърже с живите сили на природата. Ако не разбира законите на природата и не знае как да ги ползва, той никога не ще стигне до извора на живота.

И така, науката за храненето е необятна област, която трябва усилено да се изучава. Храни ли се човек механично и безразборно, целият му живот протича така. Затова седнеш ли да се храниш, отправи своята благодарност към Този, който ти е дал всички блага, чрез които поддържаш живота си. Помисли колко Същества и сили са взели участие в създаването на всички блага и отправи благодарност към Тях.

Взел си плод в ръка, не бързай да го изядеш! Погледни го и благодари на дървото, и на слънцето, и на земята, и на всичко, което е съдействало за създаването му и тогава пристъпи към изяждането му. Приемай храната си с благодарност, и ще видиш как неусетно доволството и радостта ще станат спътници в живота ти. Положи доброто за основа на живота си, насочи мисълта и чувствата си към доброто, за да останеш вегетарианец и в другите светове. Човек не трябва да раздвоява съзнанието си, за да не служи и на едните, и на другите сили. Тогава той не може да се храни правилно. Храненето е наука на бъдещето. Много процеси все още не са проучени от човека. Човек не се е научил на най-важното изкуство - изкуството да живее.

И така, изпълни сърцето си с благодарност към Източника на живота и неусетно ще се доближиш да неговите живителни струи.

Любовта е най-съвършената хигиена! Вложи Любовта като основа на живота си и тя ще те научи как правилно да се храниш, как правилно да живееш.

Иво
Какво е добро? Морална категория, която е трудно да бъде измерена, качество на душата, състояние на духа? Всеки има собствени представи за добро и зло, това, което за един е добро, за друг е зло.

Кой човек може да бъде наречен добър на физически план? Какъв е критерият, според който да оценим доброто?

“По плодовете ще ги познаете”. Но какви са плодовете на един съвременен човек, който работи в едно предприятие за производство на мебели например? Той влага в работата уменията, знанията, силите си в производството и в края на месеца получават заплата.

Но дали парите, които получава са плодовете на неговия труд? Все още не, но те са семената и според начина, по който ще се използват те, ще принесат добри или лоши плодове. Ако с парите, които получаваме нахраним семейството си, образоваме децата си или ги дадем за някое добро дело, то ние на физически план сме добри. Ако ги изхарчим за цигари и алкохол, изиграем ги в някое казино, където нашите пари преминат в ръцете на мафията и бъдат употребени за закупуване на оръжие или наркотици, то ние, колкото и да се мислим за добри, на физически план сме лоши, защото нашата енергия, овеществена под формата на пари е допринесла за увеличаване на насилието и престъпността в света.

Тоест, ако даваме парите си за добри неща и на добри хора, ние работим за увеличаване на доброто в света, за икономиката на Доброто. Давайки парите си на хора с престъпно съзнание, ние ставаме волни или неволни участници в икономиката на злото. Когато пазаруваме от магазин за хранителни стоки собственост на престъпник, който чрез него “пере” парите си, но ние не знаем това, ставаме неволни съучастници в икономиката на злото. За съжаление една много голяма част от българския народ е превърната в неволен съучастник на икономиката на злото.

Всички големи фирми, мултинационални компании имат за цел да прикрият собственика и да заличат следите на паричните потоци. Когато пазарувате от някой хипермаркет и на касата давате парите си на някое усмихнато момиче, вие никога няма да разберете дали те няма да бъдат използвани за реализиране на нечисти цели. Същевременно собствениците на малки магазини, които работят с нисък процент печалба и я използват, за да издържат своите семействата, все повече се задъхват под натиска на ниските цени. Те са наложени от големите фирми, борсите и хипермаркетите, които предлагат стоки със недоказано качество и непопулярен производител и благодарение на ниските цени (,но с висока печалба вложена в тях) привличат клиенти.

Какъв е мотива, който движи съвременната икономика? Застрахователните компании съществуват благодарение на страха от смъртта или други бедствия. Банките съществуват, защото ни е страх да държим парите си вкъщи, или се опасяваме да оперираме с големи суми, за да не ни оберат. Търпим унизително ниските заплати, защото ни е страх, че ще останем без работа. Плащаме ненормално високи сметки за ток и вода, защото ни е страх, че могат да ни лишат и от тях. Фирмите, които плащат реални данъци го правят от страх, че могат да ги санкционират, ако нарушат закона. Затваряме консерви от страх, че няма да има какво да ядем през зимата. Запасяваме се с хранителни продукти, защото ни е страх, че ще вдигнат цените. Доскоро плащахме, а някои дори и сега плащат данък “страх” на престъпни групировки.

Силата, която понастоящем движи икономиката ни е страхът. Какъв е резултата от страха – застой, стагнация, бедност

Даваме пари за осигуровки, които едва ли някога ще получим. Парите, които стоят в банките се обезценяват поради инфлацията или се стопяват поради банковите комисионни по преводите. Храните, които консервираме се развалят. Групировките, на които директно или индиректно даваме нашите пари ги изнасят зад граница, за да се подсигурят за “лоши” времена. И те се страхуват.

Съгласяваме се да даваме подкупи, защото ни е страх, че ще ни лишат от някой лиценз. Дори се страхуваме да се оплачем в полицията, защото “и те са като тях”. Така реалната икономика, която работи и произвежда стоки и услуги е лишена от финансови потоци, фирмите-производителки фалират. Предприемчивите и честни българи вече ги е страх да започнат бизнес в България и търсят начин да се реализират в чужбина.

С какво можем да заменим страха?
Единствено с неговата противоположност – доброто, любовта. Тя трябва да стане движещата сила на икономиката.

Как?
Като се стремим да открием добрите хора.
Като възлагаме работа само на добри хора.
Като заплащаме с любов за работата и услугите, които добрите хора извършват.
Като се стремим да даваме повече на добрите хора, независимо от цената която ни искат.
Като разберем, че доброто струва скъпо, а злото не струва нищо.
Като разберем, че зад всичко, което е безплатно, стои нездрав користен интерес.
Като не се интересуваме толкова от цената на продукта, а от неговото качеството. “Не съм толкова богат, за да купувам евтини стоки”
Като спрем да работим заради парите и започнем да работим заради любовта ни към хората и работата. Тогава парите ще започнат да идват при нас по естествен начин.
Като спрем да възлагаме работа на хора, които не оправдават доверието ни или на непознати.
Като оценяваме по достойнство труда си.
Като не пазаруваме от магазини с неизвестен собственик, а от магазини, чиито собственик познаваме.
Като предпочитаме българските стоки пред чуждите.
Като заедно с другите добри хора участваме в съграждането на икономиката на Доброто

За да изясня механизма на функциониране на икономиката на Доброто, ще си послужа със следния пример: Нека да оприличим една фирма на воденица, която работи благодарение на водата, задвижваща колелото й. Аналога на енергията, която върти колелото, на водата, в реалната икономика са парите.

Какво става с водата, след като премине през колелото? Тя отново се влива в реката, реката в морето, оттам водата се изпарява, образуват се облаци, вали дъжд, водните капки проникват в земята, образуват се подпочвени води, които намират излаз пра някой извор, дават началото на ручей, който става поток, вливащ се в реката, чиято вода задвижва отново воденичното колело.

Така би трябвало да работи нормалната икономика. Но сега, в нашите икономически условия, по-нагоре по реката има някой, който отбива водата за собствени нужди, строи басейн напр., и потока достигащ до нас става все по-слаб и по-слаб и воденицата върши все по-малко работа.

Можем да ускорим дейността на воденицата при новосъздалите се условия по няколко начина:
1.Като отстраним човека, който отбива водата – това на практика е невъзможно, защото той е по-силен от нас и не е само един.
2.Ние се впрягаме да въртим колелото, само и само да работи воденицата. Този начин е предпочетен от повечето българи. Все повече хора трябва да работят по 10-12-14 ч. дневно, за да посрещнат нуждите си за насъщния.
3.Да върнем водата преминала през колелото отново в него, за да направи втори, трети и т.н. обороти.

За една истинска воденица това е практически невъзможно, защото ще се изразходи голямо количество енергия за пренасянето на водата. Но в реалният живот, където водата е заместена от парите, този проблем е разрешим. Как?

Като съзнателно регулираме паричния поток без да го разпиляваме, а го насочваме отново и отново към работещите воденици.
Водата в природата е постоянна величина за един относително дълъг период от време. Парите обаче се увеличават, тъй като те са еквивалент на свършената от хората работа, която постоянно нараства. Следователно, като създадем система от фирми и хора, в която парите не се разпиляват, а правят оборот за кратки периоди от време, то водениците (фирмите) ще получават все по-силен поток от вода (пари) и ще извършват все повече работа.

Коя е силата, която ще събира водата и ще я влива отново във воденичното колело? - Съзнанието на хората, които ще участват в икономиката на ценностите.

Какво би накарало хората да не разпиляват безразборно енергията, а да предпочетат да я вложат във воденица от системата?
Воденичарят! Ако разбира се той е добър професионалист, мели отлично житото, има добро отношение към нас и разбира се не разпилява енергията, която му даваме, а я влага отново в икономиката на Доброто.

Какво представляват безработните? Воденици, до които не достига вода! Как да бъде решен този проблем? Като съзнателно се насочи енергиен поток към тях, който те да впрегнат в работа и придобитото не разпилеят, а вложат обратно в системата, която отново ще ги захрани с енергия.

Всяко задържане на потока (парите) води до намаляване на продуктивността на системата. Всяко влагане на пари в системата води до създаване на работа, следователно до увеличаване на енергията, която ще се връща при нас умножена.

Всяка работеща система в природата се нуждае от център (ядрото в клетката, Слънцето в слънчевата система), която да организира и координира дейността й и да я захранва с енергия. В нашия пример с водениците този център е извора, който ги захранва с вода.

Какъв ще бъде центъра в икономиката на Доброто, каква е неговата функция и откъде той ще получи енергията, която да раздава?

Функции на ЦЕНТЪРА:
Да захранва елементите от системата с енергийни потоци (пари).
Да създава и съдейства за реализирането на проекти, които да създават работа на участниците в системата. Те от своя страна чрез дейността си, ще творят блага за хората. (благо-творителност).
Да информира и обучава участниците в системата къде и как да влагат енергията си по най-добър за тях и системата начин.
Да осигурява на всички участници в системата необходимото и достатъчно количество енергия, тъй щото те да могат пълноценно да използват и развиват уменията, дарбите и талантите си.
Да създава условия за увеличаване броя на участниците в системата.
Да ускорява енергийните потоци, като ги насочва по ефективен начин

Пример
Ако за една година успеем да завъртим в сегашната икономика един път 100 000 лева с печалба 10% ще получим финансов резултат от 10 000 лева. Ако завъртим ефективно в икономиката на Доброто само 1000 лева с печалба от 10%, като влагаме печалбата отново в оборот, финансов резултат от 10 000 лева ще се постигне 25-тото завъртане на парите. На петдесетото завъртане на парите резултатът ще е равен на 110 000 лева.
На 178-то завъртане сумата, която се получава е равна на външния дълг на България.

Нарастването на парите в икономиката на Доброто в този пример е следствие на работата, която участниците в икономиката на Доброто извършват, както и на увеличаването на техния брой. За да се осъществи това нарастване, е необходимо да се минимизира изтичането на енергия от системата, както и липсата на задържане на паричните потоци от страна на участниците. Именно това са факторите, които липсват на сегашната икономическа система и поради това тя е неефективна, и макар че българите работят колкото французите например, получават 20-30 пъти по-ниски заплати. Поради невъзможността на правителството да запуши дупките в системата, опитите му да съживи икономиката напомнят на човек, който пълни бъчва без дъно.

Единствения изход е да се съгради нова бъчва, нова икономика, която да възникне постепенно сред руините на старата. Но пътят за съграждането й е отдолу нагоре, от основите, както се гради къща. И строителите сме всички ние. Тази икономика ще функционира дълго време заедно със старата, няма да има нужда от териториално или друг вид обособяване на нейните единици. Единственото разграничаване ще бъде в съзнанието на участниците в нея.

Как ще се генерират средства в ЦЕНТЪРА на икономиката на Доброто?Като всички участници в икономиката на Доброто отделят десятък от приходите си към центъра на системата. Този десятък ще бъде влаган веднага в икономически проекти, които ще се реализират от членовете на новото общество. Така водата, енергията ще потече от извора и ще задвижи воденичните колела на всички, които ще участват в изграждането на икономиката на Доброто.

Какви да бъдат хората, изграждащи този ЦЕНТЪР и координиращи паричните потоци? Това ще бъдат най-добрите хора, тези с най-голям принос в съграждането на икономиката на Доброто. Хора добродетелни, кристално чисти, желаещи да посветят живота си в служба на Цялото. Хора с идеи и същевременно дейни, доказали с дела способностите си.

Какви ще са хората, които ще участват в икономиката на Доброто? Преди всичко добри хора, които са осъзнали себе си, дейни, работни. Хора, които не се страхуват, мотива, който ги движи ще бъде любовта. Но не някой от ЦЕНТЪРА ще определя кои са добрите хора, а те ще се самоопределят спрямо икономиката на Доброто. Всеки, който приема нейните принципи и ги прилага е добър. Постепенно, все повече хора ще се приобщаватт към икономиката на Доброто с нарастването на тяхната осъзнатост и тя ще стане единствената икономика.

Върху какви икономически парадигми ще бъде построена новата икономиката? Тя ще функционира въз основа на законите за търсене и предлагане на качествени стоки и услуги. На тях е стъпила всяка пазарно ориентирана национална макро-икономика с тази разлика, че е извадила от законите понятието качество (добро) и работи само с количествени показатели.

Всеки участник в икономиката на Доброто ще допринася най-голяма полза за себе си като работи качествено и ефективно за другите, за Цялото. В момента, в който започне да задържа средства или намали интензивността и качеството на работата си, ще намалее и потока от енергия към него. Същия принцип откриваме и в човешкото тяло. Когато един мускул работи, притока от кръв към него се увеличава. Необходимо е само да приложим този модел на практика в нашето общество и да изградим заедно икономиката на Доброто.

Основният закон в икономиката гласи: “Търсенето определя предлагането” т.е. потребностите на хората от стоки и услуги обуславят необходимостта те да бъдат произведени и доставени на пазара.

фиг.1


Съществува (фиг.1) правопропорционална зависимост между качеството на продукта и неговата цена – по-високо качество -> по-висока цена. Понастоящем, за продукти с по-ниско качество потребителите са склонни да заплащат по-високи цени от пазарните, докато за продукти с високо качество, цените, които потребителите са склонни да платят са по-ниски от пазарните. Затова реалната крива на цените на предлаганите стоки е ACB1. Така производителите и продавачите на некачествени стоки реализират огромни печалби, а за качествените стоки трудно се намира пазар.

Какво разбираме под понятието качество? Качеството е съдържанието, което е вложено в формата на продукта – вида на материалите, сръчността и уменията на производителя, степента, до която продукта удовлетворява потребностите на хората. Когато говорим за качество, трябва да вложим в това понятие и една невидима съставка, която обаче е от първостепенно значение при ръчно изработените продукти – вибрацията на човека, или както казваме, неговата душа.

Чрез научен експеримент е установено, че енергията, която изтича от нас се запечатва върху материални носители и може да бъде разчетена впоследствие. Не случайно, когато искаме да кажем за някой, че е сръчен в занаята употребяваме прилагателното добър майстор, т.е майстор, който върши работата си с любов. В европейските страни, стоките, които са изработени ръчно струват по-скъпо от фабрично изработените.

фиг.2


В икономиката на Доброто, като следствие на по-високото съзнание на участниците в нея, търсенето на продукти с по-високо качество ще се увеличи, за сметка на тези с по-ниско качество. Така производството на некачествени продукти ще намалее, докато се преустанови напълно. Кривата CA1(фиг.2) описва цените на предлаганите стоки според качеството им.

Какъв ще бъде резултата от предлагането на все по-качествени продукти на пазара?.

фиг.3


Тъй като за производството на един качествен продукт е необходимо повече време, то ще се редуцира количеството на предлаганите продукти. (фиг.3) Вместо да се произвеждат огромни количества некачествени стоки, ще се произвеждат по-малко на брой, но по-качествени. Така и наличните природни ресурси ще се използват по-ефективно Ще се цени не формата, а съдържанието на стоката. Търсенето на качествени стоки ще е устойчиво. Цената ще бъде фактор, който ще регулира съотношението количество/качество на предлаганите стоки, според ресурсите и възможностите на икономиката на Доброто.

фиг.4


Съществува обратнопропорционална зависимост между количеството на един продукт и цената, която сме склонни да платим за него (фиг.4). Като следствие, колкото повече единици еднотипна стока има на пазара, толкова повече цената й намалява. Това ще обуслови производството на стоки с уникални характеристики, които най-точно да отговарят на потребностите на всеки човек. Този факт отново води до производството на по-качествени стоки. Така кръга качество-количество-цена-качество ще се затвори.

В настоящия момент цената (печалбата за производителя и икономията за потребителя) е основният движещ мотив на икономическият живот. В резултат имаме намаляване качеството на продуктите за сметка на увеличаване на тяхното количество (и създаване на изкуствено високо потребление, което не съответства на реални човешки потребности) и като следствие намаляване на цените на стоките и услугите.

В икономиката на Доброто ще имаме увеличаване на качеството на продуктите и редуциране на количеството им до това на нормалните човешките потребности и като следствие ще се наблюдава плавно покачване на цените на качествените продукти. То ще бъде естествено следствие на увеличените доходи на участниците в икономическият живот, нарастването на паричната маса в обръщение и търсенето на все по-качествени стоки. Намаляването на количеството стоки произвеждани от един човек, за сметка на тяхното качество ще доведе до увеличаване на трудовата заетост и намаляването на безработицата.

Иво
Тук са показани Е-станадартите на EU, като тези номера са тествани за безопасност и са разрешени в нея. Числата без Е са разрешени във Великобритания, но е вероятно да не бъдат разрешени за употреба във всичките стани от Европейската общност. САЩ използуват друга система за класификация. Независимо от това тук ще предостави информация за хора, имащи алергични реакции, да разберат дали тези добавки се отразяват върху тях.

Вижте най разпространените хранителни алергии, кой ги причинява и какво трябва да избягваме.

По долу е списъкът на всичките Е - номера, използвани от Европейските производители на хранителни продукти по типове и номера.

От тук може да видите какво представляват ензимите и ролята им в организма.

1. Оцветители (E100-E181)
2. Консерванти (E200-E290)
3. Киселини, антиоксиданти, минерални соли (Е296-Е385)
4. Гуми, емулгатори, стабилизатори (Е400-Е495)
5. Минерални соли (Е500-Е585)
6. Овкусители (Е620-Е640)
7. РАЗНИ (E900-E1520)




Иво
Градът Кротон е в края на Тарентския залив. Наред със Сибари е най-процъфтяващият град в Южна Италия. Слави се с дорийското си обществено устройство, с атлетите - победители в Олимпийските игри, с лекарите си. А сибарийците са известни с разкоша и с разпуснатите нрави. Въпреки своите добродетели, кротонците вероятно щяха да бъдат забравени, ако не бяха приютили школата на Питагор -майка на Платоновата Академия и прародител на всички идеалистически учения. Няколко са причините Питагор да избере именно тази дорийска колония за център на своята дейност. Целта му е не само да предаде учението си на група избрани, а да създаде школа за посвещаване на народа. Това означава преобразуване на обществото съгласно идеите му. Но нито една от републиките на Елада или Пелопонес не приема нововъведения. Питагор намира разбиране за реформите си в лицето на кротонския сенат. Намеренията му отиват отвъд Гърция. Той предвижда еволюцията на идеите и края на елинизма. Като основава школата си в Тарентския залив, той дава на Запада същността на източната мъдрост.

Появата му в Кротон предизвиква истинска революция. Порфирий и Ямблих описват първите му изяви по-скоро като магьосник, отколкото като философ. Той събира младежите в храма на Аполон и с изумително красноречие ги измъква от мрежите на разврата. Събира жените в храма на Юнона и ги убеждава да поднесат златните си накити в дар на храма като доказателство за победата над суетата и изтънчеността. Благородната му осанка, омайният глас венчаят неговия триумф. Жените го сравняват с Юпитер, младежите - с Аполон Хиперборейски. Но сенатът е разтревожен от подобно влияние. Привикан е да обясни въздействието си върху хората. Появява се удобен случай да представи идеите си за възпитанието на младите. Като приобщава към плана си богатите и влиятелни граждани, предлага им да създаде школа. Братството ще живее в специално построена сграда, но гражданските задължения остават. Младежите се допускат до различните нива на посвещаване според дарбите и волята им. В началото се подчиняват на правилата за обществен живот и прекарват деня под контрола на учителите. Членовете на братството предават имуществото си на доверено лице с правото да го получат обратно. Посвещават се и жени.

Проектът ентусиазирано е приет от сената и след няколко години в околностите на града израства сграда с китна градина. Тя е център за възпитание, академия на науките, образец на общност. Това е най-внушителният опит за светско посвещаване. Да влезем там с новопостъпващия ученик.

Изпитанията

Бялата сграда се откроява на хълма сред кипариси и маслинови дървета. Отдолу, от брега на морето, се виждат покритите галерии, градината, гимназиона. От лявото крило на сградата излизат жени в пъстри дрехи и се спускат към храма на Церера. От дясното крило излизат облечени в бяло мъже и се насочват към храма на Аполон. Две са божествата-покровители на школата: великата Богиня разкрива тайните на Жената и на Земята; слънчевият Бог разкрива тайните на Мъжа и на Небето.

Малката общност от избрани привлича мнозина, но всички знаят, колко труден е достъпът. Питагор казва, че «не от всяко дърво може да се издялка Меркурий». Необходимо е време за проверка. Младежите, препоръчани или от родителите, или от някой учител, първоначално имат достъп само до гимназиона, където упражняват различни игри. Новодошлият веднага забелязва, че залата съвсем не прилича на другите подобни в града: няма викове и себеизтъкване, няма демонстрация на сила; тук царят учтивост, изящни маниери, добронамереност. Ученикът любезно е поканен да участва в беседите и никой не си позволява ирония или насмешка по негов адрес. Сетне младежите се упражняват в бягане и мятане на копие. Разиграват се военни игри под формата на дорийски танци, но Питагор строго забранява борбата като смята, че наред с ловкостта се трупат лъжливо самочувствие и злоба. Новодошлият е поощряван свободно да изказва мнението си. Очарован от вниманието, става бъбрив. Учителите внимателно го наблюдават. Питагор е също там, следи жестовете, думите. Отдава особено значение на походката и на смеха. Смята смеха за индикатор на характера - никакви преструвки не скриват злия човек. Питагор по човешката физика чете душата.

След няколко месеца подготовка идва ред на изпитанията. Техен прототип е посвещаването в Египет. Тук те са адаптирани към гръцката душевност, която не би понесла ужаса на гробниците. Кандидатът прекарва нощ в пещера, населена, според мълвата, с чудовища и привидения. Нравственото изпитание обаче е по-сериозно. Без да бъде предупреден, ученикът е отведен в празна килия. Дават му плоча и му казват да посочи скрития смисъл на някой от питагорейските символи, например какво означава триъгълник, вписан в окръжност. Ученикът прекарва дванайсет часа на хляб и вода. Сетне в залата за събрания го очакват всички ученици. Сега те са длъжни да го подиграват. «Ето го - подвикват му - новия философ! Я разкажи откритията си!» Изтощен от глад, раздразнен от сарказма, унизен от безсилието си да отговори на задачата, ученикът полага огромно старание да се владее. Някои плачат с гневни сълзи; други грубо се защитават; трети захвърлят плочата и хулят школата, учителите. Тогава Питагор спокойно обяснява, че човек без самообладание не може да остане в школата. Кандидатът си тръгва засрамен. Но понякога се превръща във враг, като Цилон, изправил школата пред катастрофа. Младеж, който устои на хулите и запази присъствие на духа, тържествено се обявява за приет.

Първа степен: Подготовка

Новопосвещаването, наречено подготовка (paras-keie), е най-малко две години, стига пет. По време на уроците слушателят (akoustikoi) пази мълчание. Няма право на възражения, въпроси. Длъжен е да слуша и да размишлява. Пред ученика е статуята на Музата на мълчанието - с палец на устните.

Упражненията по диалектика преди да бъде усетена истината подготвят бъдещи претенциозни софисти. Затова Питагор се стреми да развие интуицията. Той тръгва от любовта към родителите, свързва идеята за бащата с тази за Бога, Твореца на вселената. Майката сравнява с всеотдайната природа. Питагор обяснява, че родителите са ни дадени не случайно, свързани са с минало, подчинено на определен висш ред. Те трябва да бъдат уважавани, а приятелите – избирани.

На ученика се обяснява, че различните богове са всъщност едни и същи при всички народи, понеже съответстват на действащи в цялата вселена разумни сили. Търпимост към различните религии; единство на народите в еволюционния път; равнопоставеност на религиите в езотеричната наука - за новодошлия тези идеи са непознати. Ученикът се докосва до божествената Психея, човешката душа. Разбира за съществата над човека, за посредниците между хората и Бога.

Античните мистерии свеждат всички богове до един върховен Бог. Разбирането се пази в тайна до последното посвещаване. Все пак ученикът се докосва до истината чрез Музиката и Числата. Седемте свещени лада, построени на седемте тона на седемструнната лира, съответстват на седемте цвята, на седемте планети и на седемте вида съществуване, повтарящи се в материалния и духовния свят.

Дълг за посветения е да побеждава чувствата и желанията. Питагорейският идеал за живота обаче е далеч от аскетизма, а бракът за тях е свещен. И докато от учениците се изисква целомъдрие, за посветените въздържанието е напълно осъзнато. Питагор питае доверие към посветените жени и е недоверчив за добродетелите на непосветените. На един ученик, който го пита кога е позволено да се сближи с жена, Питагор отвръща: «Когато ти омръзне спокойствието ти».

Ето как минава денят на питагорейците: при изгрев слънце те пеят химн в чест на Аполон и изпълняват свещен дорийски танц. След ритуалното обливане с вода обикалят храма в пълно мълчание. Беседите са под сянката на дърветата или в храма. По пладне се изрича молитва за духовете закрилници. Смята се, че добрите духове приближават земята със слънчевата светлина, злите търсят тъмнината. Обедът е хляб, маслини, мед. Следобедът е за гимнастически упражнения, медитация и самоподготовка. След залез е общата молитва, пеят се химни в чест на Юпитер, Минерва, Диана, гори се тамян в олтар под открито небе. Денят приключва с обща трапеза.

Годината се изчислява по големите астрономични празници. Завръщането на Аполон Хиперборейски и мистериите на Церера свързват новопостъпили и посветени; мъже и жени. Брачните и погребалните ритуали са по-интимни.

Щастлив, «златен ден», както го наричат, е онзи, в който Питагор приема нов ученик. Истинска привилегия е непосредственото общуване с Учителя. Новоприетият минава през вътрешния двор, където се допускат само последователи. Оттук е и определението езотерически (вътрешен), противопоставяно на екзотерически (външен). Започва същинското посвещаване.

Питагор нарича учениците «математици», понеже обучението започва с учението за числата. Свещената математика разглежда Числото не като абстрактно количество, а като качество на върховната Единица, на Бога. Тя е наука за живите сили, за работата на божествените качества в макро- и микрокосмоса. Свойствата на числата и разнообразните им съчетания предоставят материал за основаната на разума теология. Истинската теология съдържа в себе си всички науки. Такава е ролята в египетските храмове на науката за Свещеното Слово, именно тази идея съдържа питагоровата Наука за Числата.

Питагор наставлява в храма на Музите, построен по негов план в близост до дома му. Само ученици от втората степен имат право да влизат там. В храма са мраморните статуи на деветте Музи. В средата е тайнствената Хестия. За гърците, както и за римляните, Хестия, или Веста, е пазителка на божественото начало, тя има свой олтар в делфийския храм и край всяко домашно огнище. В светилището на Питагор тя олицетворява божествената наука, теософията. Урания се грижи за астрономията и астрологията; Полимния владее науката за отвъдния живот на душата и пророческото изкуство; Мелпомена с трагичната си маска представя живота и смъртта, трансформацията и превъплъщенията. Тези три музи представят космогонията, или небесната физика; Калиопа, Клио и Евтерпа представят психологичните науки и изкуства - медицина, магия и етика. Последната група Терпсихора, Ерато и Талия е свързана със земната физика, с минерали, растения и животни. Музите, казва Питагор, са земен образ на божествените сили. Те съзерцават огъня на Веста. Така и човекът следва да се потопи в централния Огън, в божествения Разум, за да премине към видимите му прояви.

Питагор откъсва учениците от света на формите и ги отвежда при великата Монада, в несътвореното Битие. Питагор я нарича Единица, която съдържа цялата хармония, тя е мъжкото начало на Огъня, самозадвижващият се Разум, тя е Единият, Вечният, Неизменяемият, скрит зад многообразието от форми.

Бог, Неделимата Същност, има като свое число Единицата, която съдържа в себе си Безкрайното; притежава име - името на Бащата, на Създателя или на Вечно-Мъжкото; има свой символ - живия огън, символа на Духа. Ето първият принцип.

Съгласно Питагор великата Монада действа чрез творческата Диада. От момента на проявяване Бог е двойствен, той е неделима същност и делима субстанция; мъжко, активно, творящо начало и женско, пасивно, пластично начало. Диадата е сливането на Вечно-Мъжкото и Вечно-Женското в Бога. Орфей поетично говори: Юпитер е едновременно Съпругът и Съпругата. Всички политеистически системи интуитивно придават на Бог ту мъжки, ту женски образ.

Самата Природа, великата божествена Съпруга, е не само земната, видимата природа, но и небесната природа, недостъпната за физическото ни зрение Душа, първичната Светлина, Майя, Изида, която трепти от божественото въздействие и съдържа в себе си същността на всички души. Тя е и Деметра-земята с всичките въплътени в тела души. Тя е Жената, спътницата на Мъжа. При човечеството жената е природата. А съвършеното подобие на Бога не е човекът сам по себе си, а мъжът и жената. Оттук е и тяхното непреодолимо привличане; оттук е и упояващата любов, която е наситена с мечти за безпределно творчество и с предчувствието, че Вечно-Мъжкото и Вечно-Женското ще постигнат своето съвършено сливане единствено в лоното на Бога.

Монадата изразява същността на Бога. Диадата -способността му да създава, да твори, видимо да присъства в пространството и във времето. Проявеният свят е тройствен. Както човекът се състои от три различни същности, споени заедно - тяло, душа и дух, така и вселената се дели на три концентрични сфери - природен свят, човешки и божествен. Триадата, троичният закон, присъства на всички стъпала от жизнената йерархия - от органичната клетка до над-физичните структури на човека, вселената и Бога.

Произлязъл от Бога, човешкият дух е безсмъртен, невидим и действен. Духът е това, което се движи от само себе си. Тялото е делимата, смъртна и пасивна част. Питагор отбелязва, че душата е тясно свързано с духа, но се състои от трети посредничещ елемент, който произлиза от космическия флуид; душата е подобна на етерно тяло, което духът изтъкава за себе си. Без етерното тяло материалното е безжизнена, инертна маса. Душата има формата на тялото, което обитава, и надживява смъртта. Тогава тя се превръща, по израза на Питагор и Платон, в лека колесница, която отнася духа в божествените сфери. Както човешката Психея се мята между привличащия дух и ограничаващото тяло, така и цялото човечество се лута между природния, животинския свят, където са земните му корени, и божествения свят на чистите духове, към който се стреми да се издигне. Посочените на човешко ниво процеси се повтарят на всички планети и във всички слънчеви системи. Ако разтеглим кръга до безкрайност, ще открием творческа мисъл, астрален флуид и светове в процес на еволюция: дух, душа и Божие тяло.

Може да се каже, че тройственият закон е крайъгълният камък на цялата езотерична наука. Всички създатели на религии го знаят. Зороастър казва: Числото три царува в света, Монадата е негово начало. Както космическата троичност се концентрира в Божието единство, така човешката тройственост е във волята и самосъзнанието, където се сливат всички способности на тялото, душата и духа. Човешката и божествената тройственост, побрани в Монадата, образуват свещената Тетрада. Но човек съвсем условно реализира единството си. Волята не може да действа едновременно в чувствата, в душата и в разума. Вселената и Бог му се представят поред отразени в тези три огледала. Първо, гледан през призмата на чувствата, Бог е многообразен и безкраен; от тук е политеизмът. Второ, отразен в разумната душа, Бог е двойствен - дух и материя; от тук е дуализмът на Зороастър. Трето, отразен в чистия Разум, Бог е тройствен - той е дух, душа и тяло; от тук е вярата в Троицата в Индия (Брама, Вишну, Шива) и в Светата Троица в християнството (Отец, Син и Свети Дух). И накрая, опознат чрез волята, в която се слива всичко, Бог е Един; такава е основата в строгия монотеизъм на Мойсей. Тук няма олицетворяване или въплъщаване, тук се навлиза в царството на Абсолюта.

Различията в религиите идват от това, че човек опознава Бог през призмата на своето относително и ограничено същество, докато Бог неуморно осъществява единството на трите свята сред всеобща вселенска хармония. Това е магическото значение на Тетраграмата. Тя съдържа принципите на науките и законите на еволюцията, религиите и тяхното единство.

Питагор смята за основни първите четири числа; като ги събираме или умножаваме едно с друго намираме останалите числа. Така и разнообразието във вселената се постига при съчетаване на трите първични сили материя, душа и дух с божествения импулс, който ги смесва и диференцира. Питагор придава особено значение на числата седем и девет. Като сбор от три и четири, седем означава свързване с божеството. Седем е числото на посветени, то олицетворява еволюцията, миналото през седем етапа осъществяване. Десет е образувано от сбора на първите четири числа и съдържа в себе си седем. То е число на божествените принципи развитие и единство. В края на беседите Питагор се спира на деветте Музи, които заедно с Веста образуват свещената Декада.

Третата степен: Съвършенство

Науката за числата е подготовка за голямото посвещаване. Сега на ученика предстои от висотите на Абсолюта да слезе в дълбините на природата, да осъзнае материализирането на божествената идея и еволюцията на душата. Материалната и духовната еволюция са противоположни, но са успоредни по стълбата на битието. Едната обяснява другата, а двете заедно - света. Материалната еволюция е проявлението на Бога в материята чрез действието на Всеобщата Душа. Духовната еволюция е нарастване на съзнанието в индивидуалните монади и усилията им да се съединят отново след определен цикъл животи с Духа Божи.

Тръгва се от материалната еволюция, от види мия свят. Осъзнали творчеството на Духа в материята и развитието на монадите, стигаме духовните позиции, от формата навлизаме в същността. Такава е представата на Питагор, за когото вселената е жива Същност, одухотворена от Душа и Разум. Затова втората част от учението му е космогония.

Дошлите до нас езотерични откъси сочат, че питагорейската астрономия е сходна с птоломеевата: земята е неподвижна, а слънцето и цялото небе кръжат около нея. Но принципите и говорят за символизъм. В центъра на вселената Питагор поставя огъня (слънцето е само негово отражение). В източния езотеризъм Огънят е символ на Духа, божественото Съзнание. Земята притегля в подлунната сфера, наречена кръг на ражданията. Така посветените подсказват, че земята е място за телесен живот. Тук е въплъщаването и развъплъщаването, освобождаването на душата.

Аристотел твърди, че питагорейците знаят за движението на земята около слънцето. Коперник разказва как идеята за въртенето на земята около оста си му идва, докато чете Цицерон, който пък обяснява, че Хицетий от Сиракуза говори за денонощно движение на земята. Питагор разказва на учениците си за двойното движение на земята. Той знае, както и египетските жреци, че отделилите се от слънцето планети обикалят около него, а звездите са слънчеви системи, подобни на нашата, подчиняват се на същите закони и заемат определено място във вселената. На всяка слънчева система съответства духовен свят със собствено небе. Планетите са отделните стъпала към него1.

Видимият свят, небето и звездите са една от формите на всеобщата Душа, която събира разпиляната из безкрая материя, а сетне я разхвърля като космически флуид. Всеки слънчев вихър притежава частица от всеобщата Душа, която в продължение на милиони векове се развива в лоното му и носи неговата енергия и мяра. Що се отнася до силите, царствата, видовете и живите души, те идват от Бога, спускат се от по-висшия духовен ред и от предходната материална еволюция - угаснала слънчева система. Някои от тези духовни сили са абсолютно безсмъртни и ръководят създаването на нови светове; други очакват раждането в състояние на космически сън. В същото време слънчевата душа и нейният централен огън, непосредствено движен от великата Монада, работи с разтопената материя. Планетите са дъщери на Слънцето. Всяка е създадена от присъщите на материята сили притегляне и въртене, притежава полусъзнателна душа, отделена от слънчевата, и играе определена роля в еволюцията.

Четирите елемента, от които са сътворени планети и същества, са четирите състояния на материята. Първият, най-плътният, е най-несъвършеният проводник на духа; последният е най-финият и най-съвършен негов проводник. Земята представя плътното, твърдото състояние; водата - течното; въздухът -газообразното; огънят - безтегловното състояние. Петият елемент, етерът, е астралната светлина.

Питагор разказва за планетата според преданието. Разтопената земя е заобиколена от газообразна атмосфера, която постепенно се охлажда и образува водите. В древната алегория моретата са сълзите на Сатурн, космическото време. Идва ред на природните царства. Невидими зародиши витаят в аурата на земята, притеглят се от морската утроба и от изплувалите континенти. Растенията и животните се появяват почти едновременно. Учението разглежда измененията в зоологичните видове не като естествен подбор, а като действие на един основен закон - проникването на земята на свръхфизически сили, въздействие на разумното начало върху всичко живо. Ако на земята се появява нов вид, това означава, че през дадена епоха души от по-висш тип се въплъщават в потомците на даден вид с цел да го издигнат на по-високо стъпало.

От позициите на земната еволюция човекът увенчава всички предхождащи видове. Идеята обяснява появата му толкова, колкото и на водораслото в морето. Всяко раждане се нуждае от проникването на сили, творящи живот. Появата на човека се предшества от царството на духовния човек. То ръководи развитието на земния човек и изпраща потоците души, които се въплъщават и озаряват с божествена светлина това безпомощно и все пак смело същество, което едва напуснало животинския мрак, се бори с природата, за да съществува.

Питагор е запознат със земните цикли от египетските и източните учения. Те говорят за древен континент, родина на червената раса, където процъфтява могъща цивилизация, наречена от гърците Атлантида. Тайната доктрина обяснява редуващото се потъване и изплуване на континенти с колебанията на полюсите. Човечеството ще преживее шест потопа. Всеки цикъл между два потопа е свързан с господството на една от човешките раси. Но зад временни и частични паузи всеобщата еволюция на човечеството не секва никога. Каква е тайната на тези изплуващи от морето и отново потъващи континенти, на сменящите се цивилизации?

Тук Питагор преминава от физическата към духовната космогония, от земната - към еволюцията на душите. Учението е известно и като преселване на душите (трансмиграция). Ни една част от тайната доктрина не е така преиначена, както тази. Дори Платон предлага само детайли от небесната повест на Психея.

Какво е човешката душа? Частица от всеобщата Душа, искра от божествения Дух, безсмъртна Монада. Но ако бъдещето й е сред сиянието на божественото съзнание, тайнственото раждане се отнася към първичните начала на материята. За да достигне сегашното състояние, трябвало е да мине през всички природни царства, да изкачва стъпалата чрез безброй съществувания.

Духът, който сгъстява космическата материя в грамадни маси, различно действа в природните царства. Смътна и сляпа в минерала, индивидуализирана в растението, поляризирана в животинските инстинкти, през цялото си бавно придвижване тази сила се стреми към съзнателна Монада; елементарната монада всъщност вече присъства в низшето животно. Така душевният и духовният елемент съществува във всичките царства, макар в низшите да е непробуден. В низшите царства душите съществуват в зародишно състояние, пребивават там в продължение на необятни периоди и преминават във висшето царство едва след големи космически промени и вече на друга планета. В рамките на една планета те могат да се издигнат по-високо само с няколко вида. Къде започва монадата? Толкова е трудно да се каже, както и часът в който слънцето грейва за пръв път. Но онова, което е същността в човека, е трябвало да се изкачва в продължение на милиони години по стъпала от планети, да преминава през всички низши царства като запазва индивидуалното си начало. Тази все още неясна, но неразрушима индивидуалност е божественият печат в монадата. Колкото повече израстват организмите, толкова повече раз вива монадата своя потенциал. Поляризираната сила става сетивност, сетивността става инстинкт, а инстинктът - разум. И колкото повече се разгаря факелът на съзнанието, толкова по-независима от тялото става душата.

Флуидната и неполяризирана душа на минерали и растения е свързана със земните елементи. Когато напусне тялото, душата на животните, силно привличана от земния огън, известно време пребивава в него, сетне се завръща на повърхността на земята, за да се въплъти отново в своя вид, без изобщо да напуска низшите слоеве на космоса.2 Тези слоеве са населени с елементали, с душите на животни, които участват в живота на атмосферата и оказват голямо окултно влияние върху човека. Единствено човешката душа идва от висшите светове и след смъртта отново се завръща там. В кой момент от съществуването елементарната душа става човешка? Преображението е възможно само с помощта на вече оформени човешки души, които развиват в елементарната душа нейното духовно начало и като огнен печат наслагват божествения първообраз3. Но колко още странствания и въплъщения предстоят, колко цикъла трябва да преминат, за да стане душата онзи човек, когото ние познаваме!

Съгласно тайните учения днешните обитатели на земята започват човешкото си съществуване на други планети, сред неплътна материя. Тялото е почти прозрачно, а въплъщаванията стават с лекота. Добре са изразени духовните възприятия, а разумът и интелектът едва се зараждат. В това полутелесно и полудуховно състояние човек вижда духовете; всичко красиво сияе пред погледа, слухът чува хармонията на сферите. Той поглъща звуци, форми, светлина; подобно сън минава от живот към смърт. Орфиците наричат това състояние небе на Сатурн. Според Хермес човекът се материализира, като се въплъщава на все по-плътни планети.

Като приема по-плътната материя, човекът губи своето духовно съзнание, но развива разума, интелекта и волята си. Земята е последната степен на това спускане в материята, което Мойсей нарича «прогонване от рая», а Орфей «падение в подлунния кръг». От тук насетне, чрез множество въплъщения, той може бавно да се издига и със свободните си ум и воля да си възвърне духовността. Едва тогава, с огромен собствен труд, добива божествено съзнание, става Син Божи.

Коя е Психея, душата? Богатата на символи гръцка поезия я сравнява с крилато насекомо, което ту пълзи като червейче, ту лети като пеперуда. Колко пъти е била гъсеница и колко пъти пеперуда, едва ли ще узнае, но пък чувства, че има крила! Не можем да си представим по-трагична съдба. От момента на пробуждане в тежката земна атмосфера тя е пленница на плътта; чрез нея живее, диша, мисли, макар самата да не е от плът. Човек инстинктивно усеща тройната си природа и в речта разделя тялото от душата, душата от духа. Пленена, душата се бори между двамата си спътника, между змея, оковал я във вериги, и невидимия гений, чието присъствие е трепет. Тя ту се отдава на плътта и живее с чувствата, докато не се ужаси от безмълвието на невидимия спътник, ту привлечена от него, се рее във висините на мисълта и забравя тялото, докато то властно не й напомни за себе си. Но тайнствен глас й казва, че връзката с невидимия спътник е вечна, а с тялото е временна, до смъртта. Каква е съдбата й? Отговорът на философите е различен; на посветените - неизменен. Те казват: душата е етерният двойник на тялото, който носи безсмъртния дух. Духът тъче и изгражда за себе си духовно тяло. Питагор го нарича «тънка колесница на душата», понеже след смъртта то има за задача да отдели духа от тленната материя. Духовното тяло е орган на духа, негова сетивна обвивка, волево оръдие, посредством което тялото живее. Този двойник става видим при умиращи или вече умрели. Степента на сила, финес, съвършенство на духовното тяло е различна според качествата на присъстващия в него дух. Между душите, изтъкани от астрални лъчи, но напоени с флуиди на земята и небето, разликите са много по-големи, отколкото между земните тела. Макар това тяло да е по-фино и по-съвършено от земното, то не е безсмъртно, за разлика от намиращата се в него монада. То обаче се променя и пречиства в зависимост от средата, през която преминава. Ето какво казва Питагор, който не приема абстрактната духовна същност, безформената монада. Творящият на небето и на земята дух има свой орган; това е живата душа, животинска или божествена, тъмна или светла, но облечена в човешки образ, който е подобие на Бога.

Какво става по време на смърт? Обикновено душата предчувства раздялата с тялото и наблюдава земния си живот в ярки, бързо преминаващи картини. Когато цялото жизнено руло се разгъне, тя губи съзнание. Ако душата е чиста, духовните чувства вече са пробудени. Така или иначе преди смъртта е налице осъзнаване на отвъдното. Земята губи власт над душата, която напуска тялото, възхитена от свободата си, и усеща как сияйна вълна я отнася към духовните братя. Не така преживява смъртта един отдаден на материалното човек. Пробужда се в полусъзнание, като в кошмар. Няма ръце да хване, глас да извика, но помни и страда сред мрак и неведение.

Той вижда своето тяло, с което вече не е свързан. Човекът със страх търси себе си. Умрял ли е, жив ли е? Подобно състояние може да продължава с години, но накрая новото състояние се осъзнава. Тогава душата се втурва във въздушните бездни и започва ожесточена борба за проникване във висшата сфера, която й принадлежи по право и където могат да я насочат само добри водачи. Понякога обаче е нужно много време, за да ги види и чуе.

В религиите и митологиите този етап от живота на душата е посочен с различни имена. Мойсей го нарича Хорив; Орфей - Ереб; за християнството е чистилище или долина на смъртта. Гръцките посветени го наричат «бездна на Хеката» и го сравняват със сенчест конус, който земята постоянно тегли след себе си и достига луната. Според орфиците и питагорейците в този тъмен кладенец обикалят души и отчаяно се стремят да достигнат лунния кръг, но въздушен порив ги хвърля към земята. Омир и Виргилий ги оприличават с подхвърлени листа, с рояци обезумели от бурята птици.

Езотеризъм отделя голяма роля на Луната. Смята се, че преди да продължат небесното изкачване, душите пречистват астралното си тяло на обърнатата към небето лунна страна. Там пребивават герои и гении, за да приемат тяло за поредно въплъщение. Луната един вид намагнитва душите за земното въплъщение и ги размагнитва за небето. Тези твърдения имат за посветения едновременно реално и символно значение и означават, че душата се пречиства преди да последва пътя си. Как ли изглежда завръщането «у дома» на пречистената душа? Земята чезне и сън, безпаметно очарование я обгръща като ласка. Тя не вижда нищо, освен закрилника-водач, който с бързината на мълния я отнася в дълбоките прос транства. Как да опишем пробуждането й сред етерна светлина, далеч от земната атмосфера, където всичко е изящно, разумно? Кои са светлите мъже и жени наоколо - богове, богини? Не, те са като нея души; мислите им са открити, прозрачните им тела излъчват нежност, мъдрост, любов.

Вече няма прегради; ще обича, ще знае, ще живее според своята воля. Чувства се някак дълбоко свързана с всички. В отвъдното са заедно само тези, които се разбират. Сетне се устремява към светлината над нея. Водена от висшите същности, тя възприема стъпалата на божествената Любов; открива славните Духове - живите лъчи на Бога, и не издържа на ослепителното им великолепие, пред което всяко слънце бледнее. Уплашена от далечния полет, се връща; чува любими гласове и потъва в нежен сън... у дома. В езотеричните предания присъства представата за етерни планети, невидими за нас, които са част от слънчевата ни система; там пребивават блажените души. Питагор ги нарича антиподи на земята, огрени от божествената светлина. В края на Федон Платон описва тази духовна земя, казва, че е лека като въздух и има етерна атмосфера. Душата запазва в отвъдното индивидуалността си. От земното съществуване пази благородните следи, останалото потъва в забрава. Така ако човек е преживял само час вдъхновение или самоотречение, тази чиста нота ще се повтаря в прелестни съчетания. Но нима задгробният живот е някакъв сън, халюцинация?

Небесният живот на душата може да продължи стотици и хиляди години, според степента й на развитие. Единствено преминалите кръга на прераждания души пребивават там до безкрайност. Те са с криле, неприкосновени са и управляват световете, защото виждат скритата същност. Що се отнася до дру гите души, неумолимият закон ги кара отново да се въплъщават, за да минат през нови изпитания и постигнат ли победа, да се изкачат на по-висше стъпало, или да слезнат надолу, окажат ли се победени. Небесният живот, както и земният, има своя разцвет и залез. Когато е напълно изживян, душата е завладяна от дълбок копнеж по земните борби и страдания. Тежестта в нея нараства, светлината гасне. Душата предчувства раздялата. И се кълне да помни светлината в един свят от мрак, истината - в свят на лъжи, любовта - в свят на омраза. Сетне се събужда в тежката атмосфера. Небесният спомен все още не е изгубен. Крилатият водач й показва жената, която ще бъде нейна майка и вече носи зародиша на дете. Ала зародишът ще живее, ако духът го оживи. И тогава се извършва най-неразгаданото тайнство в земния живот - въплъщаването и майчинството.

Тайнственото сливане става бавно, постепенно, орган след орган. Колкото повече се потапя душата в горещите недра, колкото повече е уловена в гънките на плътта, толкова споменът за божествения живот бледнее и гасне. Сега между нея и светлината преминават потоци кръв и тъкани, които я притискат и изпълват с мрак. И ето, светлината се превръща в мъждукане. Страшна болка я сграбчва; мъчителна конвулсия я откъсва от майчината душа и влага в тръпнещо телце. Раждането преминава, появява се малко създание, ревящо от ужас. А небесният спомен потъва в съкровените дълбини на Безсъзнателното. Той оживява единствено с познанието или чрез скръбта, с любовта или в смъртта!

Така въплъщаването и развъплъщаването разкриват смисъла на живота и смъртта. Този закон е основен в еволюцията на душата, разкрива ритъма и мярата, причината и целта на безсмъртието. Земното раждане е смърт, а от позициите на духовността смъртта е възкръсване. Смяната е нужна за развитието на душата, всяко от двете съществувания обяснява другото.

Но кое доказва присъствието на душата, на монадата, в редицата въплъщения, щом самата тя ги забравя? Отговорът е въпрос: кое доказва тъждествеността ни насън и наяве? Всяка сутрин напускаме едно странно състояние, а вечер отново се потапяме в него. Поети и посветени определят съня като брат на смъртта. Воал на забрава отделя съня от будното състояние, раждането от смъртта. Тези смени в полюсите на душата са също толкова важни за нейното развитие, както цикълът от будност и сън за физическия живот. За да преминем от едно съществуване към друго се нуждаем от водите на Лето. Но забравата не е пълна. Ние се раждаме с цял «вързоп» неясни спомени, стремежи, предчувствия. Понякога в един скромен живот се среща висш идеализъм. Не е ли той свързан с обет, даден в отвъдното? Окултната памет на душата е изключително силна. Истинската вяра е безмълвната преданост на душата към себе си. Земният живот е място за придобиване на воля, небесният е духовен ръст и осъществяване на започнатото на земята.

Редуват се животи, подчинени на общ закон, наричан от брахмани и будисти карма. Съгласно него постъпките в един живот съдбовно се отразяват в следващия. За Питагор всяко съществуване е награда или наказание за предшестващо. Престъпленията дават живот с изпитания. Един възвишен живот наследява творчески сили и щедра реализация.

По пътя на еволюцията душата започва да участва в избора на въплъщаване. На низшето ниво тя е подчинена; по-развитата душа може да избира между няколко въплъщения; душа с висше призвание избира въплъщение за всеобщото благо. Пророците помнят предишните си животи.

В редицата от животи душата се придвижва напред или се връща назад. Всеки живот е свързан с постоянен избор между доброто и злото, с приемане на решения с неизброими резултати. Но по пътя нагоре, който включва много въплъщения, ще има такъв живот, такъв ден, дори такъв един час, когато душата, осъзнала доброто и злото, ще може с последно висше усилие да се издигне на онази висота, откъдето не се налага да се спуска. Започва съществуването й във висшите сф

Иво
Подходът към парите със съзнание и любов предпоставка за духовно развитие

Жизнено важно значение за напредването по моя духовен път винаги е имал начинът, по който се справям с парите. Усъвършенстването на този процес ми помогна да се науча да обичам. Така позволих Бог да работи в мен и чрез мен. Всекидневният ми досег с проблеми, свързани с парите, професията и собствеността, ми даде възможност да получа много нови знания в областта на езотериката. Помогна ми да разбера света по-добре и по-цялостно. Древният духовен закон на Хермес Трисмегист гласи: "Каквото е вън, това е и вътре." Постепенно се научих да наблюдавам отношението на хората към парите и притежаваните от тях вещи и открих следната закономерност - начинът, по който човек се отнася към притежаваните материални блага, е непосредствен израз на неговата личност, на отношението му към страха, отговорността и любовта.

Дали се отнасяме с уважение към нашите постижения и към успехите на другите, които правят света по-добър? И когато даваме и вземаме парите – материален израз на нашите постижения - правим ли го с желанието съзнателно да активираме енергията на творчество и любов в самите нас и в близките ни хора? Стремим ли се да открием и да реализираме дарбите си и чрез тях да дадем своя дан за развитието на мира, свободата и красотата в света? Замисляме ли се дали предоставяме равностойна услуга в замяна на парите, които получаваме? Не се ли случва понякога да разочароваме себе си и другите, обхванати от страх да не би да получим по-малко отколкото сме дали?

Изграждането на правилен подход към парите -или на духовен подход - може да се превърне в най-мощното и красиво упражнение за развитието на собствената ни личност.

Можем да се превърнем в истински носители на светлината, ако разберем скрития езотеричен смисъл, който е заложен в непрекъснатия поток на парите, и превърнем даването и вземането в енергийно упражнение. Достигнем ли до това, ще бъдем в състояние да предаваме положителни вибрации на всеки, с когото влезем в контакт. Ще можем да опознаем и използваме пътя на парите, Дао на парите, и за самите себе си. Този подход ще ни помогне да осъзнаем най-разпространеното в света средство, каквото са парите, като носител на благоденствие.

Парите дават свобода (Достоевски)

Тази сентенция става валидна винаги, когато зареждаме парите с любов и разпръскваме чрез тях позитивна енергия. Досега хората не са създали нещо друго, което да е разпространено толкова повсеместно и с което да се злоупотребява по толкова невеж начин. Днес, в началото на ерата на Водолея, най-сетне можем да се научим да използваме парите като една чудесна възможност да лекуваме природната среда и обществото, в които живеем. Можем да ги използваме, за да лекуваме собствената си личност и да влизаме в хармония с по-високи енергийни вибрации. Много от хората биха искали да дадат своя принос за запазването на световния мир, но не могат да намерят начин, или този, който са открили, е слабо ефективен. Ето че има друг, нов подход! Много от хората осъзнават колко важна може да бъде ролята на парите, макар че с тях често е злоупотребявано или са били отхвърляни. Това е пътят, който ще ни помогне да реализираме всички очакващи ни възможности. Почти всеки от нас всеки ден влиза в някакъв контакт с парите. Постоянно сме изложени на енергийни модели, които се пренасят с помощта на това мощно средство и тези модели оказват върху нас своето влияние.

Парите са средство за съхраняване па енергията (Кълкин)

Същността на парите е неутрална. Единствено начинът, по който ги използваме, им придава едно или друго качество. Парите могат да разпръскват светлина или мрак, в зависимост от това дали ги харчим с любов, съзнание и отговорност, когато се включваме в потока им, или ги прахосваме безсмислено. За да се възползваме от възможността, която ни предлагат парите, не е нужно да разполагаме с много. Дори когато нямаме много, можем да използваме този нов, необичаен подход към парите. Той е особено нужен, ако имаме проблеми с тях. Бързо ще усетим как парите, които сме похарчили и приели с любов, излъчват много по-силна енергия от тези, които не сме заредили с никакво чувство. И ще наблюдаваме нееднократно как такъв подход извиква усмивка върху лицата на хората. Когато се докоснем до пари, заредени с любов, ще усетим как ледът в общуването се стопява. И това не е единственото! Когато се отнасяме с любов към парите и притежаваните от нас вещи, това ни кара да се чувстваме по-близки, по-свързани с останалите, и финансовите ни затруднения се стопяват бързо като пролетен сняг!

Колкото по-голям е броят на хората, които живеят по законите на любовта и Бога, толкова повече изобилие, което носи щастие, ще има по света.

Иво
Аз съм повече от физическото си тяло. Тъй като съм повече от физическа материя, аз мога да възприемам това, което е по-велико от физическия свят. Ето защо дълбоко желая да преживявам, да разбирам, да използвам, да регулирам такива по-високи енергии и енергийни системи, които могат да бъдат добротворни и конструктивни за мен и за тези, които ме следват. Също така аз дълбоко желая помощта, съдействието, разбирането на тези индивиди чиито мъдрост, развитие и опит са равни или по-големи на моите. Аз моля за тяхното напътствие и защита срещу всяко влияние, което може да ми донесе по-малко от това, което заявих че желая.

*утвърждение от Робърт Монро

×