Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Покажи всички Категории

Статии

Manage articles
Донка
Когато Бог създал света, двама ангели посетили рая и ада и като добри математици направили своите изчисления върху творението на Господа. Единият от тях намерил, че Бог направил само една грешка, а другият казал, че не намира нито една грешка у Бога. Обаче, и двамата не се изказали гласно върху творението на Господа.

Като разбрал мислите им, Бог ги изпратил на земята със специална мисия, да работят, докато научат добре уроците си. Всяка година Бог им изпращал по 360 ореха – предвиденият за тях бюджет от райската градина. Докато били на небето ангелите мислили добре, но като дошли на земята, оплели се, поради което объркали и мисълта си.





Оня, който мислел, че Бог направил грешка при създаването на света, като срещнал жената, веднага се увлякъл в нея и казал: „И Бог е направил грешка, и аз мога да сгреша. Ще се оженя и, макар да вляза в кривия път, все ще се изправя някога“. Понеже храната му идела наготово от рая, той, заедно с жена си, изяждал орехите, пиели, разговаряли се и философствали.


Вторият ангел, като виждал, че светът е добре и безпогрешно създаден, колкото орехи получавал, вместо да ги яде, посаждал ги с цел да превърне и земята в райска градина.

И двамата ангели живели по 120 години на земята. Жененият ангел имал двама синове и две дъщери. Като заминал за другия свят, той спокойно си въздъхнал и казал: „Оставих поколение на земята. Има кой да яде орехите от райската градина“. Обаче животът на младите не вървял добре. Те започнали да се карат и бият кой от тях да вземе повече орехи. Щом пристигнали орехите, борбата между тях започвала.

Ангелът, който посаждал орехите, превърнал една голяма местност в райска градина.







Като се видели на другия свят и двамата започнали да разглеждат делата си, да видят кой от тях е постъпил по-добре. Първият ангел, който казал, че Господ направил грешка, разбрал, че мислел криво и не решил задачата си на земята правилно. Наследниците му били в постоянна борба за орехите. Всеки от тях искал да яде повече. Те си казвали: „Ние сме благородници, от високо произхождение. Не трябва да работим. Нашата прехрана е осигурена. Ние ще ядем и пием и ще се удоволстваме“.



Казвам: От тия два ангела на далечното минало са произлезли двете поколения в света: едното поколение е работно, обича да твори и създава, а другото мисли само за ядене и пиене, нищо не работи, нищо не твори.
Иво
Историята на житното зърно е същaта като историята на човешката душа. Първоначално житното зърно е било голямо колкото човешки юмрук. То е било изпратено на Земята, за да служи по пътя на израстването на човешката душа. Бог казал на един Ангел:

- Вземи това житно зърно и го занеси на хората. То ще бъде един символ, който винаги ще им напомня от къде са произлезли. То ще ги храни, то ще ги учи, то ще им служи. В него се съдържат всички сили и възможности за развитие и израстване.

Взел Ангелът житното зърно и го занесъл на хората. Но вместо да го посеят и да се учат от него, започнали да му се възхищават, да го разнасят с коли, да го складират в хамбари, да го мерят с теглилки. И колкото по-гъсто потъвала душата в материята и забравяла своя произход, толкова повече житното зърно загубвало своя първоначелен блясък, ставало все по-малко и все по-обикновено на външен вид. Но тъй както душата никога не загубила своята вътрешна красота, така и житното зърно никога не зазгубило силите и възможностите вложени в него. То чакало подходящия момент да разцъфне и да покаже великото си предназначение. Тогава когато светлината на разума вече почти била изгаснала на земята, Ангелът пак се явил и казал на хората:

- Посейте това житно зърно и работите ви ще се оправят.

Но те отново не послушали съвета на пратеника. Вместо това те стъпкали зрънцето, изхвърлили го и го погребали в земята. Хората напълно забравили за него и така започнала жертвата на житното зърно. То започнало да страда, но колкото повече страдало, толкова повече впивало своите коренчета в земята, толкова повече черпело сокове от нея и събирало сили за нов живот. То не се обезсърчило, нито загубило вяра, в него имало голямо благородство и вътрешна сила. Един ден то пробило повърхността на земята и видяло небето. Слънчевите лъчи го окъпали, а дъждът го напоил. Скоро то се превърнало в множество класове и започнало да служи на човешките души. То носело сили за телата им, превръщало се в светлина в умовете им и в топли чувства в сърцата им. И така то изпълнило своето велико предназначение.

Това е историята на житното зърно. Това е историята на човешката душа.
Ради
Образът на „Бай Ганьо” е въплътил в себе си сериозна част от недостатъците на българина, за съжаление – без даде път на някоя друга положителна черта. Но природата винаги търси равновесие и може би това е една от причините родната литература да се сдобие с друг свой герой – бай Митар пророкът. Наистина, в едноименния си разказ, Михалаки Георгиев като че ли се е опитал с един акорд да предаде цялата съкровищница на българския дух.

„Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но и никой му я не искаше. Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа.”

Идеята за написване на разказа е дошла от Учителя Петър Дънов, който е предложил на Михалаки Георгиев да опише положителните страни от характера на българина. Това, разбира се, не било толкова лесно, защото всички сме даровити наблюдатели на лошото, но често слепи за доброто в човека. А кой няма и от двете?

В крайна сметка, писателят се удря по челото, сяда и започва да пише, вдъхновен от личността на свой съвременник. Кой точно – не знам. Хрумна ми шантавата идея, че това може да е сръбския ясновидец Митар Тарабич, двадесетина години по-възрастен от Михалаки, известен и до днес с пророчествата си. Не звучи патриотично, а и надали е съвем така. Най-вероятно Митар пророкът е събирателен и идеализиран образ, вдъхновен от най-различни хора и характери. Или неизвестен български митар от Видин – родното място на автора:

„А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията.”

Разказът е изграден интересно – той започва с погребението на бай Митар и суетнята около него. То в крайна сметка не се състои, защото човекът се оказва съвсем жив – просто се „пренесъл” в оня свят.

„— Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“?” – съвсем на място пита един от поповете.

Историята продължава с детайлни щрихи за бае Митар, образът е изграден както описателно, така и с помощта на случки и диалози.

„…тих скромен, със сини умни очи… той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори.”

Митар пророкът е сред народа, навсякъде и сред всички – но не е като всички.

„Бае Митар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар.”

„Пренасянето” в отвъдното приключва и Митар пророкът се завръща сред своите съграждани и, разбира се – сладкодумно им разказва какво е преживял на оня свят.

„Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам.”

Какви приключения очакват митаря по-натам – в свят на елфи, орки, ангели и св. Петър, ще оставя любопитният читател сам да разбере. Е, може и да няма елфи и орки, но четивото си струва, а текстът е достъпен тук.

Ще завърша с думите на Петър Дънов, духовният Учител на Михалаки Георгиев:

„Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар–пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко.”

Радислав Кондаков
Ради
Като изключим Йеремия, т.е. поп Богомил, Василий Врач е може би сред най-популярните имена на богомилски водачи. Живял почти два века след появата на Богомилството,
Василий е изключително влиятелен, словата и делата му привличат широк кръг от хора – достатъчно широк, че да притесни сериозно византийския император Алексий I Комнин.

Разбира се, съдбата му отрежда същия край като на почти всички апостоли на школата – клада. Епископ Василий Врач е изгорен през 1111 година на арената на големия хиподрум в Константинопол.

Събитието е описано от дъщерята на императора – Анна Комнина, в похвалното й слово за баща й, озаглавено “Алексиада”. Както се досещате, багрянородната историчка не е била член на фен клуба на богомилите.

Ето и откъс от 15-томното й произведение:

Надвеси се грамаден облак от еретици. Това бе нова ерес, непозната по-рано на църквата, а именно учението на богомилите. Както изглежда, то е съществувало и преди баща ми, но тайно. Славата на богомилите се бе разпрост­ранила вече навсякъде.

Някой си монах, на име Василий умееше най-изкусно да проповядва безбожието на богомилите. Той имаше дванадсет ученици, които наричаше апостоли, а беше увлякъл след себе си и няколко ученички, съвсем извратени жени.
Злото се разпространяваше с бързината на огъня, бе проникнало и в най-знатни къщи, страшната напаст бе заразила голямо множество хора и опустоши много души.
Тогава душата на императора не можеше вече да по­нася това и той се зае да разследва тази ерес, която със своите отстъпнически замисли беше насочена против държавата.

Веднага изостави грижите си за Изтока и Запада и насочи вниманието си към духовните въпроси, а именно: да измъкне богомилската ерес като змия от дупката й, като възложи на мнозина да издирят този проклет Васи­лий.
Бяха изловени множество богомили и доведени в двореца. Един от тях, на име Дивлатий, първом не желаеше, но след като бе подложен на изтезания, издаде споменатия Ва­силий и неговите апостоли. Те също бяха заловени и докара­ни в двореца.

Архисатрапът Василий беше човек в монашеско облекло, с изпито лице, без брада, твърде висок на ръст. Импера­торът стана от трона да го посрещне и го покани да седне и да сподели с него дори трапезата, като му каза:
- Почтени отче, аз се удивлявам на твоята добродетел и искам да позная проповядваното от твоя почтеност учение, понеже нашите дела от само себе си са негодни и не водят към никаква добродетел…
Отначало Василий се преструваше и не даваше ухо на казаното, но все пак се възгордя от похвалите и най-сетне избълва догмите на ереста си.

Тогава императорът захвърли маската си и дръпна завесата зад себе си: там бяха скрити целият синклит, воен­ното съсловие и висшето духовенство, а писарят записваше всичко, което се говореше.
Василий не се и опита да отрича, но веднага пристъпи към защита и заяви, че е готов да посрещне огън, удари и всякаква смърт и остана непреклонен спрямо увещанията на императора да се отрече от нечестивото си учение.
Всички еретици – и корифеят, и хорът – бяха осъдени на изгаряне. Самодържецът заповяда да запалят на хиподрума голяма клада. Беше изкопана извънредно голяма яма и голямото количество дърва от високи и наредени дървета приличаше на планина.

След като кладата бе запалена, голямо множество хора започна да се стича на арената на хиподрума и по стъпалата [този хиподрум побирал 100 000 зрители - б.а.] и всички очакваха това, което щеше да се случи.
На другата страна бе забит кръст – на нечестивеца бе даден избор, ако някак се уплаши от кладата и промени мне­нието си, да отиде при кръста, за да бъде след това освобо­ден от огъня. Присъстваше и тълпата от еретици, които гледаха вожда си Василий.

А той гледаше с пренебрежение и докато бе далеч от кладата, се надсмиваше и викаше, че ангели ще го грабнат от огъня.
Но когато усети огъня и видя издигащите се пламъци, трещящи като гръмотевици, изхвърлящи огнени езици, висо­ки колкото гранитния обелиск, стърчащ в центъра на хиподрума, тогава този смелчага се смути. Започна да извръща очи, да пляска с ръце и да се удря по бедрата.

При все това и тази гледка не можа да го разколебае, нито огънят смекчи железния му дух, нито изпратените до него увещания на самодържеца го промениха.
И понеже се разнасяха много приказки и басните за него се носеха от уста на уста, палачите се уплашиха да не би по Божие опущение да стане някакво необикновено чудо и хора­та да видят нечестивеца да излиза невредим от огъня и да се яви после в някое многолюдно място, та по този начин ереста да стане по-страшна отпреди, хванаха го, вдигнаха го високо и го хвърлиха сред кладата заедно с дрехите и обувките.

Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се почувства никаква миризма, нито димът се промени, появи се само една бяла ивица посред пламъка…
Аз, най-уважаваната от багрянородните и първа от децата на Алексий – Анна, имах желание да изложа тук цялата богомилска ерес, но ме възпира срамът, както казва някъде хубавата Сафо, а пък и това, което се носи от уста на уста, по-добре е да се премълчава…

Радислав Кондаков
Ради

Орфей

От Ради, в Изкуство,

Ти целия разранен и гладен си
О, певецо с лира в ръка
И взорът син разтваря се
В разлюляната гора

А очите й
Хиляди, погубени
Изгарят бялата снага
И тъмен шепот на безверници
Съдира нежната душа

Ти запя, Орфее
С пръсти лирата погали
И онемяха хора, зверове и ручеи
Копнеж незнаен в тях пробуди се
Копнеж прадревен, копнеж незнайно от кога

Отдалече идеш ти
Да уловиш душите заблудени
Които плачат, хълцат, стенат
Притиснати от ноктите студени
Във ъгъла на кухата вселена
В гнездото на грабливата царица

И ето те пред нея
Полугола, накитена и властна
Ти нямаш сили очите й да срещнеш
А тя те гледа – тъмно, сластно

О, Орфее – тя те мигом пожела
За неин цар – съпруг на великата Родопа
Ще се стопи ли божественият дар
В черната утроба на блуд и на кощунство?

Ти – надменен чужденец
Презрял ложето на бесовска царица
Дързък и безумен хубавец
Ти сам скочи в лапите на гневната лъвица

Но още крачки ти направи
По трънливата пътека , водеща към гибел и разруха
Ти сбра момци, мъже и старци
За да говориш слово за метеж и свобода

О, лъжеверецо – тя копнееше да ти прости
Че цяло царство ти превърна в племе от жени
Но още крачки ти направи
По трънливата пътека …
О, да, вярно – ти с поглед кротък и песен тиха
Успя сърцето да плениш
Но кой ти каза, че можеш с огнени цветя
Вакханска вяра да ломиш?

И когато със измама и коварство
Менади, блудници и жрици те завлякоха
И хвърлиха те кървав в нозете й
С дрехи и душа разкъсани
Тя с треперещи ръце прегърна те
И зашепна на трупа ти
– Родопа те желае
А тежките крила на ужаса
въздуха над тъжната гора разклатиха

Ти себе си на семена – узрял
Разпръсна по заспалата вселена
За да запееш песента на звездно цвете
Поникнало от зърното алмазено
на музика небесна

Радислав Кондаков
Ради
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
То бе музика на богове — и тъмни, звънтящи слова на сфинкс.
И аз ги слушах.
Николай Райнов, Богомилски легенди


Трудно човек може да си представи сурови и строги богомили с тамбура в ръка, залисани в песни, музика и танци.
Всъщност музикалните упражнения и свещените песни заемат важно място в духовните школи, като тяхната главна цел не е забавление и веселба, а развиване на качествата и способностите на ученика или послушника.
Богомилите не правят изключение – за „танци и бесовски песни” при тях споменава и любимият им презвитер – Козма, а една от народните легенди за Боян Мага го обрисува като омаен певец и свирач.

За него през 1849 г. Юрий Венелин пише:

А Боян, по-малкият от тях (от другите синове на цар Симеон – бел. авт.), предпочете да живее като честен човек. Като приемаше колкото доходи му се падаха, той се предаде на своята склонност (в която подражаваше на покойния си баща) към науката и словесността, а най-много на поезията и на музиката.

В руския епос „Слово о полку Игореве” от XII век, той е наречен славей на старото време и внук на Велес – славянският бог на плодородието и магията. В “Задонщина” от XIV век се казва следното:

Да си спомним за старите времена, да отдадем прослава на мъдрия Боян, на прославения киевски гуслар. Защото мъдрият Боян, като докоснеше с бързите си пръсти живите струни, възпяваше подвизите на руските князе.

Като изключим фактът, че Боян е киевски гуслар толкова, колкото аз съм руски помешчик, двата документа ясно споменават за музикалния талант и занимания на първия сред богомилите.

Княз Бенеамин вплита музиката като основна част в богомилското учение, и освен като практика и упражнения, тя заема ключово място в символиката, езотериката и мистиката на школата.

В богомилския апокриф „Видението на Исайя” четем:

После ме възведе на онова, което е над твърдта и което е първото небе…Онези, които седяха отдясно, имаха друга слава и пееха с един глас, а онези, които бяха отляво, пееха след тях и песента им не беше като на десните. Запитах ангела, който ме водеше: “Кому е отправена тази песен?” И като ми отговори, рече: “За великата слава на бога, който е на седмото небе, и на неговия любим син, отгдето аз съм изпратен при тебе.”
И пак ме възведе на второто небе… Видях там, както и на първото небе, отдясно и отляво ангели и песента им бе по-възвишена от тази на първите…
И възведе ме на третото небе… А песента, която пееха, и славословието на седящия и ангелът бяха по-големи от втория… И отново ме възведе на четвъртото небе… И там пак видях престол и отдясно, и отляво ангели. И тези пак пееха… И възкачих се на петото небе. И там също видях безчислени ангели, а тяхната слава и песен бяха по-славни, отколкото на четвъртото небе… И пак ме възведе на въздуха на шестото небе. И видях там слава по-голяма, отколкото онази, която видях на петото небе: видях ангели в голяма слава, делата на техните сили почетни и възвишени, песента им беше света и чудна… И възведе ме на шестото небе… И даде ми се и аз да пея с тях, аз и ангелът, който беше с мене, пяхме със слава като тяхната… След това чух глас там и чух песни по небето, възхождащи до седмото небе, и всички славеха тогова, чиято слава аз не можах да видя. Песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше…

За финал не мога да не споделя твърдението на изследователя на българската история и култура Христо Маджаров, че Учителя Петър Дънов успява да възстанови стара богомилска песен, наречена “Духай, ветре!”:

Божието Слънце грее днес.
Божието Слънце грее днес.
Божието Слънце грее днес.
(два пъти)
Духай, ветре, тихо духай,
Тихо духай, мило гледай,
Тихо, духай, листе развий!
Лист развявай, цвят разтваряй,
Цвят разтваряй, плод раздавай,
Цвят разтваряй, плод раздавай.
Хай ди ди ди ди, да си иди.
Хай ди ди ди ди, да се учи;
Да се учи, да получи,
Да получи, да се учи.
(два пъти)
Хай ди ди ди ди, да си иди.
Да си иди, добро да види.
Божието Слънце грее днес.
Божието Слънце грее днес.
Божието Слънце грее днес.

Използвана литература:

1. Николай Райнов, „Богомилски легенди”
2. Николай Райнов, „Богомилство и богомили”
3. Иван Кирилов. „Истината за богомилите”.
4. Христо Маджаров, „Новата музика на шестата раса”
5. „Видението на Исайя”, апокриф
Донка
„всичко в природата е ритмично, периодично”

Според петия от принципите върху които е изградена Паневритмията “всичко в природата е ритмично, периодично”. Можем да открием проявлението му навсякъде в и около нас (редуването на ден и нощ, приливи и отливи, пулсацията на сърцетo, вдишване и издишване). Ритъм съществува в трептенията на светлината, в движението на планетите около слънцето, движението около центъра на галактиката и пр.

От научна гледна точка понятието ритъм би могло да се дефинира като редуване на определени явления или периодичност в проявленията на факти или явления.

Паневритмията се основава на съответствието между музика, слово, движение и идеи. След като това е всеобщ закон, това означава че той (ритъмът) участва в цялото мироздание и съответно във всички елементи на Паневритмията. Къде можем да го открием?

Нека да разгледаме последователно проявите му във всеки един от елементите.

I. Ритъм в практикуването на Паневритмия:

В рамките на годината – шест месеца активност, когато упражненията се изпълняват на открито (22.03-22.09) и шест месеца условно „пасивност”- за обучение.
В рамките на деня - всяка сутрин имаме около 90 мин. активност (зареждаме се), което е 1/16 от деня, а в останалото време – пасивност (възприемаме или обработваме енергията).
Ритмичност, свързана с паузите между упражненията (това е въпрос, който е дискусионен през последната година). Имаме два различни момента, които обаче са във връзка помежду си: единият – активен (в случая изпълняваме упражненията), а вторият – пасивен (от гледна точка на движение или музика). И между тези два момента трябва да има някакво съотношение. Принципът за ритъма го изисква. Първите 10 упражнения, както и Слънчеви лъчи са записани и се изпълняват без паузи. Между останалите е заложено да има паузи. Въпросът е те да бъде част от ритмичния процес и да са изпълнени със съдържание. В този смисъл пауза не е и не може да бъде празно време или празно „пространство” в идеен смисъл. Концентрацията ни трябва да присъства и по време на паузите.

II. Ритъм в музиката:



1. Всяко упражнение има свой ритъм. Трябва да споменем, че част от тях са изградени върху една “ритмична формула”, т.е. ритмична група, която се повтаря по време на протичането на цялото упражнение. Пример за това са № 1, 9, 12, 24, както и 22, 23 - с минимални промени. Това е първото ниво на проява на ритъма.
2. Втори вид проява на ритъма в музиката е метричната организация. Метрум е периодичното редуване на силни и слаби времеви моменти. Той организира протичането на ритъма. Отбелязва се с размер в началото на музикалното произведение.

Едно уточнение: Ритъм може да съществува със и без метрична организация (т.е. без да се създава някаква периодичност, без да можем да установим някаква структурираност), което има пряко отношение към следващите проявления на ритъма.

3. Тонален ритъм.
4. Ритъм, свързан с хармонията.

Какво съдържание влагам в термина тонален ритъм? Редуването на различни тонални центрове. Под тонален център се има предвид тонът, който става основен за упражнението. (пр: „Аум” е в До мажор; „Мисли” в Ре мажор) Това До или Ре са основния тон и цвят.
Повечето от упражненията са изградени само в една тоналност. Има един тонален център, т.е един основен цвят през цялото време. Прави впечатление, че липсват упражнения с тонален център Си (мажор и минор).
В някои упражнения имаме смяна на тоналния център – отклонение (№ 13: d-F-d; № 17: е-G-е) или модулация (№25: С-а-F-d).
Дали има ритъм в явяването на тоналностите? На този етап не мога да кажа, че има открита някаква закономерност или последователност при тоналностите и въпросът е отворен.

Стигаме до ритъма в хармонията. Той е свързан с редуването на различни акорди и съзвучия в съпровождащите гласове. Както е известно, Учителят дава Паневритмията като мелодия - в едногласен вариант. Но всяка едногласно изразена музикална мисъл (т.е. мелодия) съдържа в себе си идеята за многогласие.

В една част от мелодията на упражненията имаме повече варианти за хармонизиране. Появата на няколко различни гласа води до друга/нова логика, която може да промени идеята и пулсацията. Самият съпровод може да бъде толкова различен в ритмично отношение, че да създаде няколко различни вида пулсация в рамките на едно упражнение. Това понякога води до затруднения при следване на основния ритъм от танцуващите.

В момента битуват няколко различни аранжименти и обработки на мелодиите в Паневритмията. Освен известните няколко варианта на Стоицев, има на Д. Грива, П. Ганев, Г. Стратев. Аз самият съм слушал (без да знам кои са авторите на аранжиментите) различни варианти от Канада, Испания, Англия, Бразилия. Според мен е естествено вариантите да стават все повече и различни. Това ще обогатява и изпълнението, и възприемането на цикъла, ще дава различни нюанси или акценти. Теоретично може би съществува опасност дори за промяна на част от заложените първоначално идеи, но това е творчески процес и не мисля, че може да бъде повлиян външно чрез налагане на някакви норми и правила. Единственият коректив е и ще бъде съзнанието и сензитивността на всеки творец, заел се с такава задача.

III. Ритъм, свързан с движенията.

Движенията са един от основните компоненти на Паневритмията. Проявленията на ритъма, които разгледахме до тук, се обогатяват, допълват (и усложняват) с ритъма, свързан с движенията на тялото.

„В движенията на Паневритмията взимат участие ръцете, краката и пр., цялото тяло се поставя в движение и в пози....” Защо е важно да са ритмични движенията ни? Всяко движение, което извършваме, е свързано с активизирането на конкретни центрове в мозъка. Ритъмът в движението поражда съответен ритъм и в активизацията на мозъчната активност. Независимо дали го съзнаваме или не, това влияе на нашето тяло и съзнание. Важното, което трябва да знаем и помним е, че „Ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот”-т.е. чрез ритмичните движения се стремим да ритмизираме процесите в нашия духовен свят.

Учителя споменава също и следното: „Съществуват три вида движения - механични, органични и психични... Механични са тези, при които разумността действа отвън” - т.е. няма вътрешно участие или съзнателност. Това се отнася за онзи вид изпълнение на цикъла, при което човек или изобщо не внимава и е дошъл само да си направи една лека утринна гимнастика (която освен това се предполага, че е Божествена) и съответно в движенията му липсва всякаква концентрация и будност, или за този, на когото, дори и добре да изпълнява движенията, му лиспва разбирането – защо ги прави, с какви психически и духовни сили се свързва.

Ако извършваме само механични движения, те действат слабо и само на физическото ни тяло. Ако движенията ни са органични или психични, вътрешният ни живот ще вземе участие в движенията и ще бъде свързан с определена мисъл. Ще дам един пример: В музиката говорим за Звук/Тон и Шум. Когато имаме равномерно, периодично трептене, резултатът е звук/тон. Когато трептенията са със случаен характер, налице е шум. Разликата е в периодичността на трептенията. Същото е с мисълта. Ако при нея няма ритмичност, то тя е хаотична /шум/. Когато успеем да въведем ритмичност, да структурираме мисълта – тя става „музикална” и можем да работим с нея. Това означава да постигнем ритмичност в областта на мисълта, да успеем да задвижим и някои центрове в по висшите полета, да работим с тях.

Съществуват няколко различни посоки, в които можем да открием ритъм в движенията от упражненията. Това са ритъм в движението на тялото, на ръцете, на краката и още едно, което наричам оборот.
Ритъм в движението на ръцете.


Симетричност и несиметричност:
В една част от упражненията има симетричен ритъм при движението на ръцете. Съотношението е 1х1: на едно отваряме, на две – затваряме или връщаме в изходно положение (№1,2,3,6,7,8,9,13,16-трето движение,17, 26-второ и трето движение, Пентаграм, Слънчеви лъчи). Варианти в същото съотношение са вдигане-сваляне (№ 5) или редуване лява-дясна ръка (№ 15, 4). Това е в синхрон с метрума в музиката - при двувременните размери (№ 13,26) имаме едно време за отварящо и едно време за затварящо движение, а при тривременните – един такт отваряне-един такт затваряне.
Несиметрични движения наблюдаваме в № 14 - първото движение, № 16 -първите две движения.

Постоянен и променлив:
Съществуват упражнения, в които има само един вид движение, което се извършва за един такт (№: 10 ”Летене”; пляскане и летене в Слънчеви лъчи).
Съществува и друг вид постоянен ритъм - разделяне на три равни момента (съотношение 1х1х1) - в упражнения № 11, 20, 24.

Променлив ритъм има в № 23 – първото движение (ръцете се вдигат/свалят за един такт, а през следващите три такта стоят във фиксирано положение (съотношение 1:3).
В първата част на № 24 ръцете са неподвижни, а във втората се движат, като съотношението е 1х1х1.

Ритъм в движението на тялото.

Тялото извършва сравнително по малко движения. Можем да отбележим няколко основни насоки:
· ритмична промяна на положението на тялото спрямо окръжността/дъгата, по която се движим (в № 13 и 17, както и при Пентаграм);
· промяна във височина (№ 12 и 23 –приклякването);
· промяна в положението спрямо партньора в двойката. Това е свързано със сближаването между партньорите в № 22, 23, 24, в които имаме хващане за ръка и в № 26 - третото движение, при което има раздалечаване на партньорите;
· промяна, свързана с ориентирането ни спрямо центъра – дали сме с лице, с рамо или с гръб. В № 11, 12, 17, 19, 21, 22 и 27 имаме обръщане към центъра.С гръб към центъра се обръщаме в № 11, 17, 19, 21 и 22. Тук може да се отбележи интересна зависимост свързана с тоналния ритъм. Когато упражнението е в тоналност:
- До - нямаме обръщане с гръб към центъра (До е основният тон на Любовта). Изключение прави Пентаграм, но там има друг тип логика и трябва да се разглежда отделно.
- Ла - няма обръщане с лице или гръб спрямо центъра. Движението е винаги по дъгата на окръжността.
- Фа и ми – винаги имаме обръщане с лице и гръб спрямо центъра, а при „Квадрат”(единствено в първия дял) имаме дори движение в посока, обратна на движението;
- Сол и ре – срещат се всички варианти;
Ритъм в движението на краката.

На пръв поглед това изглежда просто и може би най-лесно, но и тук може да отбележим голямо разнообразие в движенията:
без движение – № 28, 27, 14 (първото движение), Слънчеви лъчи (от рапсодията до края), Пентаграм (отделни моменти);
движение във височина - № 12;

“прост” ритъм: един такт = една стъпка (от № 1 до 10; 14, 15, 17, 21 и 22 - люш; 23 - пружиниране, 24) или едно време = една стъпка (№ 13, 16 - второ и трето движение, 26, Пентаграм);
сложен ритъм (№ 11 – две стъпки напред и една назад, № 18, 19, 20);
променлив ритъм: № 24 (първото движение е с един ритъм в стъпките, второто е с друг); № 16 (първият дял и движенията в него, спрямо втори и трети дял); № 26 (три различни вида стъпки и движение с краката);

Съществува и друга посока, в която може да се мисли относно движенията. Тя е свързана с разбирането за връзката на частите на тялото с трите свята – физически, духовен и божествен и пространството, в което се извършва движението на ръцете. При всички упражнения имаме движения, свързани с трите свята. Изключение прави упражнението „Квадрат” (№ 17). То е единственото с тонален център Ми и единствено при него липсва движение, отговарящо на физическия свят. Това е интересно, защото квадратът е фигура, свързана точно с физическия свят.

4. Оборот


Използвам термина оборот за обозначаване на едно завършено движение – за колко времена/такта се достига до изходното положение (едно пълно „завъртане”):
в рамките на един такт: „Летене”;
в рамките на два такта: съотношение 1х1 - № 1-9;
шест такта: № 11, 18, 20, 22;
достигането до изходно положение е процес, който приключва в края на упражнението („Квадрат”);
има и други видове обороти, но те няма да бъдат подробно описани тук;

IV. Ритъм, свързан с цветовете.


Всеки тон се свързва с определен цвят. При прозвучаването на съответния тон, според закона на съответствието се задвижва и съответният цвят. Следователно можем да говорим и за колоритмичност. Тя е многопластова, калейдоскопична пулсация в цветовете, получаваща се от взаимодействието между едногласното прозвучаване на мелодията (съответно-последователното ”прозвучаване” на цветовете) и заложената вътрешна хармония (тоналният план и хармонизацията). Трите различни вида ритъм в цвета могат да бъдат свързани с:
мелодията;
съпровождащите гласове;
тоналността на упражнението;

V. Ритъм в идеите.

Разглеждането на този въпрос е деликатна задача. Целият цикъл е изграден върху определени идеи. Част тях са конкретизирани в заглавието, друга част в текста, трета част в обясненията, записани от Б. Боев. Ако потърсим обаче прояви на ритъма в идеите, можем да дадем пример с „Евера”. Трите посоки, в които се изпълнява упражнението, са свързани с три принципа: Любов, Истина, Мъдрост. В тяхното явяване има периодичност. Истината се явява след всеки един от другите принципи, което е свързано с движенията. Ако трябва да го съотнесем към движението и тактовете ще се получи следното съотношение: един такт Любов – един такт Истина – един такт Мъдрост; един такт Мъдрост – един такт Истина – един такт Любов и т.н. като съотношението се запазва 1х1х1.

Друго упражнение, в което можем да наблюдаваме пулсации в идеите, е „Квадрат”. Имаме четири посоки, свързани с Правда, Добродетел, Истина и Живота на Земята. Движенията и музиката са в квадратна структура – 8 х 8такта, общо 64 такта, като имаме два вида движения в ръцете и в краката в съотношение 1 х 1. Абсолютна симетрия и квадратност. Цялото упражнение се изпълнява също два пъти.

Следващите две упражнения са върху една и съща мелодия, но в тях работят два различни принципа. Според Б. Боев там става отработването на енергията от „Квадрат” – на мъжкия принцип в „Красота” и на женския принцип в „Подвижност”.
Пулсация имаме и в ”Запознаване”. Всеки път когато партньорите са с гръб един към друг (три такта), левият отработва Доброто, а десният Истината. Когато се обърнат с лице един към друг (отново три такта )работят с и в Любовта. Тогава разделеният човек (на мъжки и женски полюс) се събира.

VI Полиритмия

На основата на наблюденията по-горе можем да направим извода, че в Паневритмията съществуват и въздействат едновременно много различни видове ритъм (3 вида, свързани с изпълнението + 4 вида, свързани с музиката + 4 двигателни + цветови + пулсация в идеите....). Това означава, че Учителя е вплел полиритмичност в този завещан ни метод. Сигурно има и други ритмични идеи, които да откриваме в бъдеще. Комбинациите между тях засега също са слабо проучени. В предговора към изданието на Паневритмията от 1941 г. Учителя говори, че при движението си Земята извършва над десет вида движения. „Земята и другите планети, слънцето и всички други небесни тела се движат по законите на Паневритмията. ... Ако си ги представим съчетани в едно, ще видим каква красива форма на движение се получава.” Възможно е те да са заложени и в самия цикъл. Има и други тайни, „скрити” в цикъла, до които ще достигаме когато сме готови На този етап можем да кажем, че сме осветили в известна степен този полиритмичен принцип, действащ в изграждането на метода.

Как можем да използваме тези наблюдения? Ще припомним какво казва Учителя:

„Ритъм означава правилност в движението или във всеки друг външен израз на нещата.”

„Ако движенията на човека не са свързани с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително въздействие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека.”

Съзнавам, че да наблюдаваме проявите на ритмичността в нас, да имаме будност към тях и дори да работим с тях може да изглежда „отнесено” и далечно за някои. Но това е от гледна точка на съвременното ни изпълнение и разбиране на Паневритмията. Колкото по-скоро станем съзнателни за един от основните й елементи (има го в самото заглавие Пан-Ев-Ритмия, тъй като точно ритъмът е това, което ни свързва с целия космос), толкова по-скоро ще можем да работим съзнателно с духовния свят (ще ритмизираме процесите и собственото си присъствие в него), ще установим правилна връзка „... между сърдечния и слънчевия ритъм” и ще можем по-пълноценно да претворим високите идеи в дела, ще можем да променим света, в който живеем и да сме съ-работници в изграждането на Царството Божие тук на земята.
Ради
Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози.






„Сега е съд над тоя свят: сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.” – Христос



Йоан, гл.12, стих 31




„...а съд, че князът на тоя свят е осъден.”



Йоан, гл.16, стих 11




„Няма вече много да говоря с вас, защото идва князът на тоя свят и в мене той няма нищо.” – Христос.



Йоан, гл. 14, стих 30




„В началото животът е в ръцете на злите, на тъмните ангели.” Учителя.




„Злото е конечно на тази земя.”



Учителя.




Голямо, епохално събитие беше настанало в галактика „ЗУМ” – ново дихание на Бога се изяви в нея, нова идея се беше родила там: Човек.
Велики синове на небето – синове, що познаваха, носеха и даваха живота, синове на светлината, се събраха и приеха с радост да я осъществят.
Но не останаха спокойни и духовете от царството Нааш – царство на смъртта и тъмнината, царството на Сатаната.

Синовете на светлината искаха тази идея да се осъществи така, че да бъде човек по образ и подобие на Бога, да твори и създава като Него с живота, Любовта, светлината. Да създаде и живее в общество, където всеки има в себе си Божествените принципи и да няма нужда от външни норми и закони, където порядъкът и съвършенството идват отвътре.

Синовете на тъмнината, на свой ред, желаеха да бъде човек по образ и подобие на Сатаната и да му служи, да носи навред смъртта, тъмнината и омразата. Защото основният им закон беше егоизмът – да ограбваш и задържаш всичко за себе си. Техният порядък идваше отвън и отвън се налагаше той по пътя на насилието. Но синовете на тъмнината не познаваха живота, не знаеха тайните му, не можеха да го създадат. Те умееха да ограничават пространството, да създават форми, но форми без живот – само скелети. А човекът, когото искаха, не трябваше да има само форма, а и живот в себе си. Той трябваше да живее, за да може да им служи. Затова решиха да изградят свой свят, в който да направят и човека. Този свят трябваше да бъде близко до слънцето, за да могат да приемат, да ограбват от него живота, който ще потече през създадените от тях форми, от които ще излезе човекът.

Духовете на тъмнината обаче не бяха единни в плановете си за осъществяване на идеята. Дванадесет измежду тях – най-силните, изложиха своите намерения, като всеки твърдеше и настояваше, че неговите са най-добрите. Сговор не се постигна и те се разделиха на дванадесет групи, като всеки от тези силни духове повлече част от другите – по-слаби. Всяка група се запретна да образува свой свят, свой мир, да изгради своя сфера от вещество твърдо, безжизнено – скала, защото крайният егоизъм може само това да създаде. И всички тези светове, всички тези сфери, дванадесет планети, се завъртяха около слънцето. По-плахите, с по-скромни планове и възможности духове, наредиха своите сфери по-близо до слънцето. А онези, гордите, самонадеяните, с по-странни идеи и методи, отидоха по-далеч. Бавно и претенциозно, с презрение към Слънчевото общество, се задвижиха те около него, защото нямаше как – животът им бе необходим. Синовете на слънцето виждаха и разбираха плановете им – от тази велика идея на Бога да създадат могъщи чудовища, които да рушат и разсипват създаденото, да носят мрак и смърт навред. Нещо, което би създало голяма дисхармония в галактиката. Събраха се те и решиха с бавни и изпитани методи да преобразят плановете на тези духове, като ги облагородят и променят така, че вместо чудовища, във всяка една от тази сфери да се изгради по едно ценно качество и възможност на великия човек, човекът по образ и подобие на Бога.

Синовете на светлината спокойно и без критика изпратиха духовете и се събраха да обсъдят подхода към своята задача. Те имаха богатия опит, знанието и мъдростта и знаеха, че осъществяването на една идея от Бога, създаването на един съвършен свят, на едно щастливо общество, може да стане само по пътя и методите на Всемирното Бяло Братство, Братството на Слънчевото общество.
Всеки един от най-големите синове на Бога си избра по една от тъй създадените сфери, царства на тъмните духове, и със своите помощници отидоха там, за да премахнат заблудата и отправят по пътя на съвършения живот създаденото там.
Водачът на духовете на четвъртата сфера, наречена Земя, беше зъл и навъсен, алчен и лаком, с малка глава и ниско чело, извит дебел врат и коси тъмни, лъскави очи и голяма уста, силно развита долна челюст. Носеше името Дикмунд. Мъчно се превъзмогваше отвращението от уродливите мутри на духовете, що го заобикаляха - изразяващи упорство, предизвикателство, своеволие, навъсеност и недоволство към всичко. Те бяха сурови и жестоки, алчни и жадни да обсебят всяко благо. А живота, като най-голямото благо, него поглъщаха с най-голямо настървение, отнемаха го където и да го срещнат, предполагайки, че с това ще го придобият за себе си. Един след друг синовете на слънцето ги отминаваха, отминаваха и царството им, като ги поглеждаха с мъка и съжаление.

Но дойде един от тях, среден на ръст, с живи и енергични движения, с могъща и непоклатима воля, с мисъл, проникваща навред – мисъл, за която нямаше нищо скрито, богат на мъдрост и изпитани методи.
– Аз избирам това царство, тази сфера, тази планета. – каза той.
Наричаха го Туадели. Всички го погледнаха със съчувствие, защото разбираха огромната и трудна задача, която той поемаше. Но те познаваха Туадели, неговата мъдрост и находчивост в прилагане на методи за всяка трудна задача. Той взе своите помощници, напусна слънцето и полетя към Земята, за да изгради царство Божие там – школа за качество на великия човек.
– Ние ще ти помагаме всякога. – му казаха неговите братя, когато го изпращаха.
Земята – мъртва и безмълвна, свят на покой, неустроена и пуста, свят без закони и живот. Свят на духове, отрекли Божествените принципи. В този ад със своите помощници дойде Туадели. Бяха слезли на земята в област, която нарекоха Сахар, което ще рече сладка земя. От тук почна неговото дело, защото творчеството е най-сладкото, най-голямото удоволствие.

Едва-що бяха докоснали земята и пред тях се изправи Дикмунд. Суров и навъсен, той се спря пред Туадели и започна:

– Ти си дошъл тук, защо? Ти знаеш, че това е мое царство и аз съм князът на тази земя. В това царство вашите закони, законите и порядките на Слънцето, са отречени. Какво търсиш ти тук, един от братята, един от тези, които живеят там?
Туадели вдигна глава, погледна го и каза:

– Да, съгласен съм, че това е твое царство, но Бог ме прати да донеса в него даровете му – на първо място живота. Кой се отказва от дарове, когато срещу това ние нищо не искаме? Пък и какво ще правиш ти и твоите помощници в това безмълвие, в тази пустош?

– Аааа – ревна Дикмунд – тогава може, може. Но аз като господар, като княз на тази земя, не мога да приема, не мога да се съглася да дойде нещо, ако то не мине през моите ръце. Животът, по мое разпореждане, ще бъде във формите, които тук ще се създадат. Как ще се съгласиш и защо да го донесеш тук, когато аз със своите помощници ще изградим чудовища тъй противни на вас със своите качества и лакомия? Чудовища, които ще населят цялата земя и ще бъдат нейни господари. Ще носят и изпълняват моя закон, законът на мрака и смъртта, и ще бъдат ваши противници. Това го знаеш и разбираш много добре. Как тогава ти, който си дошъл тук да правиш царство небесно, ще го сътвориш с такива чудовища, които ви отричат и с неблагодарност и презрение ще гледат на всичко, което ще получават от вас? Те ще бъдат с моите качества, защото аз ще им дам формите и животът ще минава през ръцете ми. Това е невъзможно.
Туадели спокойно го гледаше, слушаше и мълчеше. Нищо не трепна в него, с нищо не даде някакъв израз. Той познаваше големите знания на Дикмунда и разбираше сериозността на положението и задачата, пред която беше изправен, но с нищо не подсказа за големия план, който имаше в себе си. Вдигна глава и каза:

– Съгласен съм. Нека сега животът, който нося, бъде в твоите ръце!
Алчно светнаха очите на Дикмунд, потри ръце и се устреми към своите помощници, за да ги подготви за голямото събитие. Животът, без остатък, да бъде включен във формите, които тук могат да се създадат.

Туадели изгледа безмълвието, което се простираше пред нозете му. Едно могъщо дихание се изтръгна от гърдите му и потоци от даровете, които той носеше, почнаха да струят от него с такава сила, че цялата мъртва маса на земята започна да се движи и свети, да дава топлина. Радост и обич настана навред. Загърчи се цялата земя, високи планини и долини се образуваха. Там, където беше слязъл Туадели, се издигна планина, която нарекоха АХагар(по-натам в текста е написано Хагар), което ще рече Място на ново начало. Изрязаха на нея чудни форми и знаци, в които вложиха смисъла на идеите, които ръководеха тяхното дело. Като видя пристъпа на движението, князът се сепна – изненадан и тревожен. Той добре знаеше, че е дадена вече първата крачка, извика своите помощници и ревна: „Затворете, оковете движението, живота и всичко, което иде с него. Хвърлете го в здрави затвори, мощни стени издигнете наоколо му. Силни решетки сложете, през които нищо да не може да мине.”

Дикмунд и неговите помощници се заловиха за работа – затвориха в килии даровете на Бога. Туадели гледаше спокоен първата схватка с княза и видя как всичко беше оковано и погълнато. Покоят отново зацари. Когато Дикмунд и слугите му приключиха своя грабеж, Туадели се усмихна. Радост грейна по лицето му, защото знаеше Божествения закон, според който лакомията и жаждата да заграбиш всичко за себе си, е първата крачка към гибелта.

Последва ново дихание и импулс на Туадели и затворения живот и движение, напъна с чудовищна сила. Здравите стени се пропукаха, решетките се изпънаха и из пролуките започнаха да текат затворените дарове навън. Любовта, обединението, което беше между тях, първа се прояви. Обедини най-активните, най-жизнените и податливи на сдружение елементи и създаде първата среда, в която животът можеше да се изяви. Тази среда беше водата. Един съюз, една чиста и топла връзка между крайно активен принцип от една страна и скромен, мек, пластичен и лек – от друга. Водата беше първият, най-съвършен и есенциален продукт, който животът, диханието на Туадели, можа да създаде от веществата на земята. И започна да блика тя все по-силно и повече. Топли, обилни извори се появиха навред. Мека и пластична, тя заливаше обилно земята и пълнеше нейните по-дълбоки долини. Заедно с водата се промъкваше и едно много рядко и невидимо съединение, което се разстилаше по повърхността на земята, пазеше и разнасяше топлината, която горещите извори и слънчевите лъчи даваха. Нарекоха го Дух на земята – въздух.

Смут и безпътие настана в княза. Всичко беше дошло тъй бързо и неочаквано, че той беше изтървал контрола над могъщия живот, който без негово участие беше създал водата и въздуха.

– Чакайте! – ревна той към своите помощници, разгневен от загубената позиция. – Сега ще види той, сега ще разбере какво мога да направя аз. Нищо не е загубено. – с разтеглени от злоба уста фъфлеше вече Дикмунд. – Тези две среди – изкомандва той,

– ще използваме ние, за да създадем в тях форми, в които животът ще се прояви. – Зли, лакоми, алчни и кръвожадни като нас, които едни други да се ограбват, да се изяждат и поглъщат. Така животът ще тече в омагьосан и затворен кръг, от който никога няма да излезе.

И започна между живите форми, които се създаваха, жестока борба на грабеж, унищожение и самоизяждане. Страх и гнет зацарува навред. Смрад и остатъци от трупове изпълни чистите, кристални дотогава води.
Туадели гледаше замислен този устрем за унищожаване и внимателно, неусетно за никого го насочваше, за да убеди някои форми на живота, че колективът, дружбата и взаимопомощта, зачитане правото на живот на всяка форма, създават по-добри условия за съществуване. Той бавно, но сигурно вмъкваше идеите на Великото Братство, че да работиш и създаваш блага за другите, значи да подобряваш общото благо, което е и твое. Живите същества бавно, но сигурно приемаха тези внушения, тези идеи. Те се отказваха от онази дива, чудовищна безогледност, ставаха по-внимателни и с по-голяма търпимост спрямо околните живи същества. Все повече и повече животни се отказваха да ядат своите подобни и с това еволюцията на живите форми се улесняваше, защото те ставаха по-податливи на внушенията на Туадели и неговите помощници. Формите, в които течеше животът, ставаха все по-красиви и грациозни. Разбраха и предимствата на общия, на колективния живот. Идеите на Бялото Братство тържествуваха. Омагьосаният кръг на Дикмунд се разкъсваше. Князът видя провала на своя план и разбра, че отново, тъй неусетно и с чудно умение, е изтръгнато от неговите ръце ръководството на живота. Скочи и в пристъп на небивал бяс зарева към своите помощници: „На работа, на работа! Не му ща ни живота, ни каквото и да било друго! Царство небесно ще ми прави той тука! Сега ще види какво мога аз да сторя. Всичко ще унищожа и отново всичко на камък ще стане!”

Туадели, който спокойно седеше в своя дворец в планината Хагар и ръководеше делото си, внимателно следеше помислите на княза. Князът беше изработил вече нов план, наистина чудовищен по своя обем. Острата и всепроникваща мисъл на Туадели долови и най-съкровените тънкости на пъкления му замисъл и разбра, че работата е много сериозна. Дикмунд искаше като ограби топлината на водата, да я превърне в лед, който да потъва във водните басейни и да ги запълни, топлината на слънчевите лъчи да не може да прониква там и цялата вода да се превърне в обща скална маса. При такива условия животът ще престане да се проявява и всички живи форми ще бъдат погребани. Туадели сериозно се замисли, защото планът на княза беше наистина чудовищен. Приложен с успех, той можеше да провали делото му и да помете първите му успехи. Но побеждава онзи, който по-добре мисли и повече знае. Князът не познаваше законите на първото и второто измерение, законите на правата и плоскостта. Той разбираше много добре само принципите на триизмерния свят, света на формите и ограничените пространства. Това Туадели знаеше вече. Законите на първото и второто измерение приложи той, за да отбие първия удар и спечели здрави позиции в чудовищния двубой. Подготви частиците на водата така, че когато започне втвърдяването, те да се нареждат не около център една до друга, а да се редят по прави линии и плоскости, които ще заграждат големи празни пространства. Обемът на втвърдената вода се разширяваше и тъй получената скала лед беше по-лека от самата вода. Тя не потъваше, а оставаше по нейната повърхнина, плуваше и лесно се топеше от горещите води на изворите и слънчевите лъчи. Водата се поддаде на това разпореждане на Туадели, защото беше негова рожба. От всички вещества на земята, тя единствена при втвърдяване се разширява.

Туадели с радост и усмивка гледаше на своя успех, който носеше и друга изгода за задачата му. Водата, проникнала в почвата и скалите, замръзнала, там ги разбиваше и раздробяваше, правеше ги по-рохкави и дребни, което го улесняваше. Князът и помощниците му разбраха своето невежество и голямото поражение, което то им донесе, развихриха се и отново побесняха.

– Топлината, грабете топлината. Тя прави всичко. – ревеше князът. Не остана на земята почти никаква топлина. Хлад чудовищен повея и навред сковаваше всичко. Водата се втвърдяваше, ледове покриха земята и животът отново бе окован. Остана само тясна ивица земя с топлина, която опасваше екватора. Но в този пояс, където все още имаше топлина и можеше да се развива животът, Дикмунд и неговите помощници успяха да оковат Любовта, онази обединяваща сила, която свързваше малките и леки частички вода, плуващи из въздуха, и те не можаха да се съберат, да се обединят, за да станат едри, тежки капки, които да падат на земята като живителен дъжд. И стана този пояс пустиня.

Положението беше сериозно. Там, където имаше топлина, нямаше вода, а там, където имаше вода – беше обърната на лед. Дикмунд и неговите помощници тържествуваха. Вирнали глави, те победоносно се рееха по просторите на Земята. Животът отиваше към гибел. Туадели направи усилие и разкъса земната кора, за да може в големите разседи около екватора да се вмъкне водата и да се образуват топли басейни, които да топят ледовете и подпомогнат образуването на дъдж, но това малко помогна. Той не приемаше частично разрешение на задачите. Потънал в дълбок размисъл в своя дворец на планината Хагар, пред голямото изпитание, което се беше изпречило пред него, впрегнал цялата си мъдрост, той търсеше изход с огромно напрежение. В този момент светлина озари лицето му, вдигна глава и о, радост! Видя пред себе си свой Брат, Брат от слънцето, който топло му се усмихваше. Приближи се до него и му каза: „Ние, твоите братя, обсъдихме вече твоето затруднение и ще имаш нашата помощ. Оста, около която се върти земята, ще наклоним според нашите изчисления на 23 ½ градуса, което е най-добро, за да изпълниш своя план. Лъчите, които идват от нас, ще идват периодически далеч на юг и север. Топлината ще засяга ритмично широки пояси около екватора, ледовете ще се разтопят там и животът отново ще намери прием. Туадели въздъхна с облекчение и с помощта на своите братя почнаха да накланят оста на земята. Резултатът беше блестящ. Потоци топлина ритмично заливаха все повече и повече широки пояси. Ледовете се топяха. Топла влага бликна навред и животът с небивал устрем заливаше освободената от окови земя.

– Какво правите? – ревеше князът, като се блъскаше като окован в клетка звяр. –Защо люлеете и рушите царството ми?
– Не, не, нищо особено не правим – му каза Туадели. – Наведохме ти само главата, да не е толкова вирната.
Дикмунд и неговата армия бяха този път в катастрофално отстъпление.
– Не, не, чакай, не бързай! Борбата още не е свършена, победа още нямаш! – злобно съскаше наляво и надясно князът. – С твоя живот аз ще се разправя, с теб и твоето слънце, което ти помогна.
Той махна оковите на все още затворената в покрайнините топлина и тя се разля по цялата земя. Животът бурно се развиваше и протичаше през създаваните от него форми, едни все по-големи и едри, по-могъщи и злобни. Когато те напълниха и завладяха земята, той ги събра, строи ги и с команда посочи към слънцето, за да го погълнат и изядат. Когато командата беше дадена, те само измучаха, изблещиха кървясали очи и се нахвърлиха едни срещу други, защото разбраха, че всеки трябва да погълне, да изяде своя съсед.
– Глупци, глупци! – ревеше Дикмунд – защо не разбирате, не това ви казвам, а слънцето, слънцето да заробите и погълнете.

Но те, заслепени от от чудовищния устрем, даден им от него, не слушаха и нищо не чуваха – бързо се унищожиха едни други.
Князът видя, че с глупави същества, макар и да носят със себе си сила и ярост да рушат, не може да се постигне нищо. Сви се и разбра, че само с умни, които имат знание и умение да творят и създават, които добре да разбират и изпълняват командите му, ще може да постигне нещо. Оттегли се настрана и зачака Туадели да създаде такива, защото той не знаеше как може да стане това.

Туадели разбираше плана на княза, но не се тревожеше от това. Той и неговите помощници бързо и умело създаваха все по-съвършени и по-съвършени форми, в които освободеният от контрола на княза живот протичаше с радост и възхвала. Красота и изящество зацаруваха, песен на благодарност и чуден аромат се разтичаше навред. Земята заприлича на рай. Съществата на нея ставаха все по-умни и красиви, появи се и перлата на този свят – Човекът: с ум, воля и творчески замах.

– Ееех – изсъска князът, като го видя. Потри ръце в напрегнат изблик, алчност и злоба блеснаха в очите му. – Какъв чудесен аргатин и слуга ще направя аз от него. Я го вижте, умен е и умее добре да слуша, добре разбира и изпълнява това, що му се нареди, защото може да прави това, което му се иска. Не е като моите чудовища, глупави и нищо не умеещи да правят.

Туадели се радваше на човека, затова му даде свобода да опита всичко, да прави всичко, да се учи и придобива опит. Това щеше да му създаде големи напрежения и борби с княза, но той беше уверен в крайната си победа: Човекът да стане мъдър като Боговете, да прегърне техния път, за да изтласка княза и неговите помощници от земята и тя да стане рай.

Юни 1969 г.
Ради
Какви са звездните вляния в новогодишната нощ?


Разглеждайки хороскопа на България в началото на 2012г. се откриват доста интересни неща.
Първото, което се набива на очи е образуващият се квадрат на небето между Слънцето и Луната, който се подсилва от вече дълго време действащия квадрат между тежките планети – Плутон и Уран. Освен това този силен квадрат навръх Новата година е позициониран на ключови позиции – включва върховете на 4 и 7дом. Тази тежка квадратура веднага навежда на мисълта, че през 2012г. отношенията между народа, обикновените хора и властта, в лицето на първите мъже, ръководещи държавата ни, ще са изключително трудни и подложени на голямо напрежение. Сблъсъкът между хората и водачите на страната ни , в лицето на президент и министър-председател ще е голям. Волите и на двете страни ще са мощни, и непреклоннни в своето желание за налагане – Слънцето и Луната са в кардиналните знаци на Козирога и Овена. Никой няма да отстъпва в своите убеждения, принципи и искания, което ще направи стълкновенията между народа и властта много трудни, непримирими, устойчиви и продължителни.
Освен това и двете светила са подсилени от тежките планети:
Слънцето е в съвпад с Плутон и Луната е в съвпад с Уран. Тази заформила се на небето квадратура между 4 важни планети в кардинални знаци, ще направи събитията в света и в България доста драматични.
Слънцето, имащо отношение в мунданната астрология към върховната власт на държавата, е в съвпад с Плутон – планетата на всичко задкулисно, тайно и конспиративно. Ясно се вижда, че и през тази трудна година ръководството на държавата ни ще е под мощното влияние на тайните служби, на конспиративните и манипулативните влияния. Разузнаването, полицията ще държат силен превес при ръководството на страната ни. Плутон символизира и мафиотските структури в една държава, и мощният съвпадът на Слънцето с демоничният Плутон, само на 2 гр. и 33 мин., ясно показва кой ще дърпа конците в управлението през 2012г.
Слънцето е в съвпад и с неподвижната звезда Фациес, която има Марсова природа. Асоциира се с всякакви произшествия, насилие, инциденти, както и с изопачен, погрешен поглед върху нещата. Така че, определено този съвпад отново потвърждава и подсилва съвпадът на светилото с Плутон – планетата на разрушението и смъртта. Иначе казано, върховната власт в България, ще има доста погрешни схващания върху управлението, по отношение на пътя, по който трябва да върви страната ни, определено ще си служи с насилие, което обаче ще се стреми да прикрива с тайни, конспиративни, задкулисни сделки. Страхът да се излезе с открити и ясно изразени управленчески позиции ще е силен, Слънце съвпад с Плутон в Козирог. Козирогът е знак на големи вътрешни страхове и притеснения, на стагнация, суровост и прикритост.

Луната, символизираща народните маси, също е в мощен съвпад с тежка планета – Уран, на върха на 7 дом в хороскопа на България.
Уран в езотериката е изразител на принципа на Божествената Мъдрост. Това е планетата на прииждащото ново в живота, което обаче настъпва по революционен, често безпардонен и твърде безмилостен начин и не държи сметка за разрушенията на индивидуален, личен план, които оставя след себе си. Когато е дошло времето на нещо старо, ретроградно и пречещо за еволюционния напредък, да умре, то си отива, независимо на каква цена. Цената, която обаче бунтовникът Уран оставя след себе си често е твърде висока. Да си припомним от митологията, титанът Прометей, който е символ на Урановия дух, каква цена заплаща, донасяйки Божествения огън на човечеството.
В този смисъл, с тази позиция на Луната в новогодишната нощ на небето, става ясно, че народът, обикновенните, трудови хора, ще понесат върху себе си трудносттие на тежките уранови вибрации, трудностите на новото, те ще са тези, които ще платят жестоката цена. Позицията ясно очертава големи социални бунтове и социално напрежение през 2012 г. в световен мащаб, и в България. Ще се разпадат множество партньорски отношения и съдружия, и в сферата на бизнеса, и в областта на интимните връзки. За съжаление, с тази позиция е явно, че страната ни няма да излиза от кризата, а ще затъва все по-надълбоко в нея. Ще продължават масови фалити най-вече в сферата на малкия и среден бизнес. Явни, директни и открити противопоставяния в обществото ни ще са налице. Хората ще настръхват все повече един срещу друг, както и срещу управляващите ги. 7 дом има отношение към всичките видове партньорства – бизнес и лични такива, към брака като модел на отношение между мъжа и жената, към всякакви съдебни спорове и процеси. 7 дом се свързва в астрологията и с явните врагове и престъпления в обществото. В този смисъл, позицията на Луната в съвпад с Уран в знака на Овена , на върха на 7 дом, навръх Новата 2012г., ясно говори за отпушване на огромно недоволство всред обществото, за засилена активност на всякакви граждански сдружения, за отприщване на социални бунтове – стачки, протести, към политиката на управляващите. Това социално напрежение ще намира своя израз, за съжаление и в отприщване на вълна от тежки престъпления, по Овена – кражби, убийства. Съдебните конфликти и спорове ще изобилстват през 2012г. Картината се очартава доста трудна – конфронтация на всеки срещу всеки, която ще се разрешава с изливането на доста натрупан гняв, агресия и силови методи на действие. Българското семейство също ще е подложено на големи изпитания.
Луната в съвпад с Уран управлява 10 дом, на чиито връх е знакът на Рака. Така че това засилено социално недоволство и масови бунтове на народните маси през годината ще определят имиджа на страната ни пред света. Те ще са ни визитната картичка, с която ще се представяме пред световната общественост през 2012г.

В новогодишната нощ на небето има и друг силен квадрат. Марс в Дева е в изключително точна образуваща квадратура с Меркурий в Стрелец, само 22 мин. разлика. Като съответно са активирани 3 и 12 дом от хороскопа.
Войнственият Марс, служещ си с груба физическа сила, настъпателност и агресия в анализаторския и подробен знак на Девата, се намира в 12 дом, имащ отношение към всякакви потайности, интриги, скрити и задкулисни намерения, към мръсни заговори, към изолация, тъга и разочарование. 12 дом е домът на подмолните врагове и прикритите скандали.
Те ще са най-вече в областта на медиите и комуникациите – от Меркурий в 3 дом. Ясно е, че през 2012г. няма да спре задкулисното дърпане на конците и дирижиране на четвъртата власт в лицето на медиите в България, както и в световен мащаб. Всякакви интриги, клевети и подливания на вода ще съпътстват информационните ни колоси. Не е изключено да избухват и големи скандали в тези сфери в резултат на задкулисни сделки и машинации. Още повече, че Меркурий в новогодишната нощ е в съвпад с една доста отрицателна за хората неподвижна звезда – Сабик. Тя благоприятства развитието на мошеници, спекуланти, непочтени търговци, клюкари и доносници. Благоприятства и разрастването на многото говорене, което нищо не казва, на празните приказки. Жизнената енергия на обществото ще се излива в празнословие и лъжи.
3 дом е и домът, по който се съди за всякакви договори и с тази точна квадратура между Марс и Меркурий, може да се очаква оформянето и подписването на доста неизгодни договорни споразумения за страната ни, продиктувани от нечисти, чужди, тайни интереси.

Планетите Сатурн и Юпитер също са в доста труден аспект – образуваща опозиция, и то доста точна, само 2 градуса.
Сатурн екзалтира в знака на Везните, в края на 1 дом, в гокленовата зона, където ще оказва мощно влияние върху 2 дом. За съжаление и това е много трудна позиция за България. Показва силно, устойчиво и продължително обедняване на народа. Възможностите за печалба ще са почти нулеви, блокирани отвсякъде, личните средства на българите ще са твърде ограничени, стагнацията ще е тотална. Ще продължава, за съжаление тенденцията към фалити в бизнеса, загуба на собственост и движимо имущество, към определено неблагополучие във финансовите постъпления и материална собственост.
И всичкото това ще е от друга страна в пълно противоречие с разцвета на банковата и кредитната система, както и на всички финансови институции, боравещи с парите на хората – застрахователни компаниии, кредитни институции, всякакви заемодателни органи. Те ще процъфтяват на фона на всеобщото обедняване и на хорските фалити и загуби. /Сатурн в опозиция с Юпитер в 8дом/
Българинът през новата 2012г. ще среща все по-големи трудности да се прехранва от собствения си труд и все повече ще е принуден да разчита на парични постъпления от други хора. Което обаче ще доведе до натрупване на много негативна карма от тези несправедливи отношения – Юпитер съвпад с Черната луна в 8дом, която ще се изплаща продължителен период занапред. Това, което сега си посеем, ще си го жънем много време занапред. Този съвпад с Черната Луна ще доведе до натрупване на огромно недоволство от все по-безочливото забогатяване и ограбване от страна на финансовите акули, което обаче няма да остане безнаказано и у нас, и в световен мащаб. Финансовата власт, банкерството и нароилите се кредитни институции, които ни предлагат живот назаем, „тук и сега“, са под силното демонично влияние на тъмните Ариманови сили, както добре го описва Рудолф Щайнер в книгата си „Духове на мрака“. Те подтикват хората да живеят само за своите лични желания, да не си отказват нищо и да задоволяват и най-малките си прищевки, без да мислят за ближните си и за утрешния ден.
8 дом се свързва и със смъртта в астрологията, така че наличието на планетата на разширението Юпитер тук, и то в съвпад с Черната Луна подсказва за засилването на много тежки болести и смъртни случаи през 2012г. Под бремето на трудния живот и на объркана ценностна система все повече хора ще намират преждевременно смъртта си.

Съзнавам, че обрисуваната дотук картина е с доста сгъстени, черни краски и звучи твърде апокалиптично. Но това са фактитие – 2012г. няма да е по-лека и добра, напротив нещата ще се усложняват все повече и повече. Истината е, че е дошло „време разделно“.
8 дом е и домът на окултното, мистичното познание в астрологията и с влиянието на Юпитер тук може да се очаква, че в тези трудни, разделни времена, душите, които са готови, все повече ще се обръщат към търсене на задълбочено, окултно обяснение на нещата от живота и на трудностите, които съпътстват обществото ни. И това е радостното – ще има разширение на съзнанието по посока на дълбоко разбиране на скритите закони, които движат природата и обществото ни и прегръщането им от все повече и повече готови души в света. Това се подслива и от съвпадът на Юпитер с една неподвижна звезда с добротворни вибрации за човечеството – Мирах. Тя засилва стремежът у хората към повече и по-задълбочени знания, както и към една подвижност и мобилност, любов към пътуванията и опознаването на нови хоризонти и измерения.
В крайна сметка, те страданията и затова се пращат на човечеството – да отвърнем очите си от погрешните си схващания и разбирания и да дойдем до истинните, стойностни неща в живота, да възкресим добре забравените Божествени ценности, да ги приемем в себе си, като единствения път за спасение.

Все пак, има и положителни индикации в звездното новогодишно небе, които внасят лъч на оптимизъм и надежда.
Изгряващият знак в хороскопа е знакът на Везните, с управител Венера.
Така че, от голяма важност за страната ни, а и за света като цяло, през 2012г. ще са социалните взаимоотношения, търсене на разбирателството, хармонията и баланса в тях, по мекия и дипломатичен начин на Венера, планетата на любовта, приятелството и красотата.
Венера е в секстилна връзка с Луната и с Меркурий. Секстилът с Луната е доста широк – над 7 градуса, но пък е образуващ се. Венера се намира в 5 дом и в знака на Водолея. Водолеят носи посланията на хуманността, приятелството, равнопоставеността между хората, това е знак на човеколюбието, знак насочен към бъдещето. Секстилът е благоприятен аспект и вдъхва оптимизъм и надежда, че не всичко е изгубено. Новите отношения ще се пробиват път, и носителите на тези нови идеи на взаимопомощ, приятелство и хуманност ще са младите, децата, новото поколение, което расте. /Венера е в 5 дом, който има отношение към децата и радостта от живота./
Друго благотворно звездно влияние в тази посока е и наличието на планетата Нептун в 5 дом. Нептун е планетата на Божесвената Любов, на духовността, на сливането ни с цялото. В тази връзка, наличието на двете планети на любовта – Венера, като израз на човешката Любов, проявена на физически план на земята, и Нептун – носител и изразител на висшта, безкористна, алтруистична Божествена Любов, в 5 дом, дома на младото подрастващо поколение, дава все пак надежда, че нашите деца, младият ни потенциал, няма да търпи това окайващо състояние на страната ни и ще стане носител на новото разбиране и наш водач по пътя на духовността.
Венера е в съвпад и с две неподвижни звезди – Армус и Дорсум. Съвпадът с Армус, звездата на сънищата, показва, че новото поколение, децата, които сега се раждат, са поставени в доста трудни материални условия на живот. Но тяхното духовно развитие не спира. То временно е насочено към трупане на опитности, произтичащи от сблъсъка с материалния свят, които могат да бъдат натрупани само така. Съвпадът показва, че все повече ще се раждат деца, с по-развити духовни сетива, които ще могат да виждат отвъд пределите на материалния свят, и които чрез усъвършенстване и развитие на сетивата си – физически и духовни, ще черпят сили и установяват връзка с духовния свят, който ще ги учи как да управляват живота си и този на страната им.
В 5 дом, в съвпад с Нептун, попада и Хирон, наричан в астрологията „раненият лечител.“ Така че определено, залагаме на младото поколение и на децата, които сега се раждат в България и в света.
Анализът върху звездната карта на новогодишната нощ, определяща състоянието на България през 2012г. може още надълбоко да се разшири и задълбочи, но нека да завършим така, с по-оптимистична настройка. С напомнянето, че всеки носи своята лична отговорност за своите мисли, чувства и действия. И с вярата, че въпреки сериозните трудности, които се очертават пред държавата ни , а и пред цялата планета Земя, има множество пробудени души, които със своите положителни мисли и чувства, със своето проникновено разбиране на нещата от живота, ще помагат да намерим всички заедно верния път към Любовта, Мъдростта и Светлината.
Ради
Бит с камъни, преследван като псе от хората на патриарх Дамиан, презвитер Теофил е принуден да напусне България рано – много преди времето, в което тъмните пламъци на средновековието изпепеляват богомилските клади.
Различни въглени бе приготвила съдбата за смутния богомил, вече роб в гинекея – женските покои на императорския дворец.

Поруган и прокуден, Теофил е принуден да смени тайнописа на съдбините и мъдростта на Боян Мага с блудните и разпътни тайни на царица Теофана. Дълги години вее ветрило от пера на паун и камилска птица, дълги нощи очите му гледат разгула на блудната цареубийца, затрила неколцина императори и безчет велможи. В лепкавия здрач, пълен с грях и ласки, обгърнала знатници и снажни роби, Теофана копнее за един – Бенеамин. Но недостижим остава за нея князът от Преслав.

Ням свидетел, медно изваяние с ветрило в ръце, презвитерът узнава всичко, което душата на двореца срамно крие в сърцето на Византия.
Той вижда – и голите тела, и голите души – на всички минали през покоите на царицата. Той чува – и отровните сплетни, и черните заговори – и дума не обелва. И само в деня, когато император Никифор Фока посича Никита Странник – най-добрият си вожд и богомиски епископ, медният роб хвърля ветрилото и с метежен глас изрича – „ Ти си злодей!”

– Убийте го! – извиква Никифор, миг преди стражата да повлече Теофил навън.

Но той бе видял всичко, и царицата не пожела да го изпусне. Спасен от Теофана, изгнаникът-богомил е хвърлен в тъмницата, в място наречено Предградието на Изгубените. И цял месец знатната блудница носи злато на тъмничарите – да го гледат добре и да го освободят скоро.

Спасен от позорните български клади и от плъховете в имперските подземия, Теофил бе хвърлен в друг огън от съдбата. Отреди му да се влачи в прахта, да седи прокажен пред портите на Византия, а засъхналата му кръв да обгръща разядената му снага като ръждиво наметало. Да седи, без да свежда стъклен поглед, а само сухите му устни да шепнат неразбрани слова за Синовете на Разрушението и Страшния Съд на безименните.
×