Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Иво
Ако сте се събуждали някога с болезнено усещане, че реалността, която ви чака е само малка част от РЕАЛНОСТТА, достъпна за човешкото съзнание – тази статия е за вас.

В нея не се разисква тривиалното желание за бягство от света, а онази сърбяща духа потребност да погледнем навън от затвора, построен от собствения ни ум.Вероятно сте гледали “Матрицата”. Модерната кино-приказка, която разказва с езика на компютърните ефекти именно за това – как да се събудим. Ако не сте го гледали, накратко: Хакерът Нео е преследван цял живот от интуитивно безпокойство, от чувство на неяснота. Търсенията му го събират със загадъчния Морфей, съпровождан от група цинични странници. Чрез необикновените си способности те го убеждават, че съзнанието му живее в илюзорен, компютърно генериран свят. Този свят е наречен от тях Матрицата. Нео е изправен пред дилема – да забрави за тях и да се върне към тесния си стар живот, или да излезе с тяхна помощ “извън” Матрицата, каквото и да означава това. В момента на избора Морфей очертава мащабите на симулиращата свят програма: “Матрицата е навсякъде. Тя е всичко около нас, дори сега, в тази стая. Виждаш я през прозореца си или когато включиш телевизора. Усещаш я, когато отидеш на работа, като отидеш на църква или докато си плащаш данъците. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината.”

Идеята на филма, макар и смела, не е революционна. Учението за свръхреалността, от която човешкият свят е само малка част, е ядрото на почти всички задълбочени духовни системи. То е най-трудната за постигане истина, последното препятствие в будизма, хиндуизма и шаманизма, в мистичното християнство и в еврейската кабала. Тя е била, и все още е, прекалено сложна за рационално разбиране, тъй като излиза извън всяка теория и класификация на явленията. Но напоследък намеци за тази идея се появяват и в сериозната западна наука. Не броим психологията, чиито постижения все още се смятат за спекулации от хората с прагматично, естественонаучно мислене. Но когато такива дисциплини като физиката и когнитивната неврофизиология се намесят, човешкият интелект е изправен пред изпитанието да преразгледа своите възгледи за Вселената. Из основи.

Физиката и неврофизиологията са всъщност науките за двете страни на реалността – външната и вътрешната. На мястото, където те се пресичат, вие имате възприятие за един тримерен свят от твърди обекти, където времето тече линейно от минало през настояще към бъдеще. Двама учени – квантовият физик Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, независимо един от друг стигат до революционен пробив отвъд границите на познатата наука. Те събират експериментални доказателства, че това, което се случва в пресечната точка, всъщност конструира светът. Възприятието поражда реалност, и тя е уникално различна за различните организации на живот. В търсене на подходяща метафора, с която да изразят сложността на своите открития, и двамата учени прибягват до езика на холографията.

Едно от най-големите открития на миналия век, холографският образ,представлява триизмерен обект, “сътворен” с помощта на лазерен лъч. За да се получи смайващо реалният образ, лазерният лъч минава през холографска плака, върху която по специален начин е заснет оригиналният обект. Чрез холографията може да се сътворят иначе невъзможни визии – например рееща се във въздуха рибка. Плакатът не прилича на обикновен негатив, още по-малко на истинската рибка. С просто око тя по-скоро изглежда като повърхност на езеро, върху която капки дъжд рисуват разширяващи се и пресичащи се един друг концентрични кръгове. Холографското чудо на техниката става още по-удивително, когато натрошите плаката. Дори и с най-малкото парченце от нея, пак можете да пресъздадете цялата холограма (проявена през все по-малки парчета счупена плака, нашата рибка става само по-бледа, но не губи от целостта си или размера си). По-нататък в текста ще стане дума, че това свойство на нелокалност, или “частта-е-цялото”, е основно правило и в теориите на съвременните квантова физика и неврофизиология.

Друго изненадващо свойство на техниката за триизмерни снимки е, че на една и съща плака могат да се запечатат различни образи, които после да бъдат проявени, като се променя ъгъла на лазерния лъч. По този начин, въртейки плаката, можем да накараме нашата рибка да плува на място над главите ни.

Как точно Бом и Прибрам описват своите открития чрез сравнения с холографията? Карл Прибрам бил недоволен от доскорошния възглед, че мозъкът съхранява всеки бит информация в отделни (мрежи от) клетки. Все пак, алкохолиците никога не забравят само половината от името си или само част от физиономията на жена си, след като са отровили безвъзвратно някакво количество неврони. Чрез доста кълцане на мозъците на опитните си плъхове Прибрам открил, че спомените се съхраняват в целия мозък, а не в отделни негови зони. Например това обяснява защо при нарушени мозъчни центрове човек не забравя отделни операции от мозъчната програма за каране на колело. Той или я губи изцяло като умение, или я възпоизвежда пълноценно. Новата научна теория за паметта твърди: подобно на холографска плака, мозъкът запечатва информацията нелокално и я възпроизвежда на цели пакети, дори да са разрушени отделни негови части. И пак подобно на плаката, която на квадратен инч съхранява информация, равна на петдесет Библии, сивото вещество спокойно може да кодира холографски около 280 000 000 000 000 000 000-те бита информация на един средно дълъг живот. Тази информация наистина е множко и е още един минус на теорията за локализираната памет, защото по проста сметка нямаме достатъчно нервни клетки да запечатим всеки бит един по един.

Холографските трикове на мозъка обясняват и ейдетичните спомени или т. нар. фотографска памет. Това е способността на някои хора да описват детайлно картини, показани им за секунда в минало. В експерименти с такива хора, очите им извършват движения, сякаш сканират образи пред тях, в момента. Вероятно ви се е случвало мирисът на парфюм от миналото да ви потопи в спомена за любовна сцена, която аха-аха да оживее около вас. Като оставим настрана носталгията, яркото събуждане на стари събития в цялата им пълнота е доказателство за силата на паметта да проектира холографски сцени.

Друга недобре обяснена функция на мозъка, преди Прибрам да предложи своя модел, е самото триизмерно възприятие. Замислете се – как съзнанието ви конструира триизмерни обекти вън от вас, след като ретината на окото, обработваща зрителната информация, е двуизмерна, и би трябвало да доставя двуизмерни образи на ума ви? Защо тялото ви в огледалото ви се струва обемно, когато то е просто отражение на лъчи върху плосък пласт живак зад стъкло ? Още по-неудобен въпрос – как мозъкът трансформира биоелектрически импулси от перифирните нерви, така че ви кара във всеки момент да възприемате себе си като твърд обект сред други твърди обекти? Та нали тези импулси са само биовибрации с определена честота в ума ви – по какъв начин той сглабя това (усещане за) тяло в пространството? Защо понякога нервната система на сакатите хора ги лъже, че усещат липсващия си крайник?

Натрапва се изводът, че “обективността” на обектите около вас са една доста изкусна, твърда холограма, проектирана специално за ВАС от собственото ви съзнание. Не вярвате? Затворете очи… Сигурен съм, че усещате местоположението на обектите на мястото, където сте. Зрителна информация или пряк контакт с тях липсва, рационално погледнато това усещане не би трябвало да се появява. Дори да не сте любители на триизмерната визуализация, мозъкът ви постоянно проектира подобен на холограма пространствен модел на най-близката среда. А ако притежавате добра съраунд-система, можете да си направите и звукова холограма. При добро разположение на тялото спрямо колоните и отново със затворени очи, звуковите вълни ще се материализират като почти видима, почти осезаема материя около и в главата ви. С отпускане на въображението, запис от стъпки на човек могат да доведат дори до усещане за физическо присъствие.

Всички тези познати, но необяснени трикчета на ума, всъщност водят до теорията на Прибрам. Мозъкът не е просто машина за регистиране на реалността-такава,каквато е. Информацията се кодира, обработва и съхранява на холографски принцип – като мозъчни вълни, нямащи нищо общо с “оригиналния” образ. Съзнанието е лазерният лъч, който проектира през холографската плака от сиво вещество един гениален, уникално подробен материален свят. Чрез промяна на “ъгъла” на вниманието, мозъкът може да осветява отдавна забравени неща или да сътворява нови образи.

За да демонстрира мощта на Матрицата, Морфей води Нео в симулатор на свят, контролиран от групата хакери. Там Нео поставя под съмнение чувството си за реалност, когато докосва и вижда дигитално генерирани обекти. На въпроса дали креслото под дланта му е реално, Морфей отговаря: “Какво е реално? Как дефинираш реалността? Ако имаш предвид това, което усещаш, помирисваш, виждаш или чуваш, то тогава "реално" е потокът от електроимпулси, интерпретирани от мозъка ти."

Все пак ние не живеем в Матрицата. Не можем, подобно на героите от филма, да подскачаме от небостъргач на небостъргач, да надбягваме куршуми или да овладяваме кунг-фу чрез компютърна програма със скоростта на светлината. Тези неща наистина са достъпни на човешкото тяло-ум, но обучението в тях изисква малко повече време, усилия и решителност, отколкото повечето от нас могат да си позволят.Ако се вземат предвид само изводите на Прибрам, човек може да остане с впечатлението, че реалността е илюзия, конструирана и свободно манипулирана от човешката мисъл. Това донякъде е така. Но извън нас наистина има нещо. Тук се намесва холографският модел във физиката, предложен от Дейвид Бом.

Обект на неговите търсения били загадките на квантовата физика. Квантите са онези най-малки частици на материята/енергията, до които стигнали физиците в научното раздробяване на атома, в стремежа си да открият фундаменталния градивен елемент на вселената. След революцията на Айнщайн, учените се натъкнали на напълно необясними парадокси, свързани със същността на реалността. Докладите от експериментите обединявали в себе си противоположности, които дотогава не били допустими. Квантите наистина се държали много "непослушно". Сменяли се от един вид в друг, не допускали да бъде измерено точното им местоположение и размер. Ту се появявали, ту изчезвали, един от тях понякога се разпадал на множество от други, подобни на него. Понякога едни и същи кванти имали характеристиката на вълнообразно разпространяващи се в пространството енергийни пакети, друг път – на компактни частици. Тези хем вълни – хем частици проявявали коренно различните си свойства в зависимост от метода на наблюдение. Физиците били принудени да признаят, че научното дълбаене в тайните на Вселената е стигнало до граница, отвъд която нещата са непредсказуеми. Нещо повече, на тази граница явленията зависят от наблюдението… което само по себе си е акт на съзнанието на експериментатора. Учените с нежелание доказали, че Вселената на това ниво зависи от ума. Старият идеал за обективно наблюдение на твърдата реалност, съществуваща независимо от нас и извън нас, рухнал безнадеждно – светът, който наблюдаваме, изведнъж започнал да се държи като наше творение. Бом отишъл още по-далеч, черпейки идеи от наблюденията си върху плазмата.

Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата поразително напомняла жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В друг експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се държали по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия.

От тези и други необясними феномени Бом направил зашеметяващи, но спазващи правилата на логиката заключения. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде. Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография, в която ние се раждаме, живеем и умираме. Тя е удобна за нашето съзнание, но не трябва да забравяме, че е конструкция, правеща разбираема иначе прекалено сложната истинска РЕАЛНОСТ, реалността на невъобразимите честоти и енергии.

Другото заключение на Бом е още по-объркващо. Ако всички кванти се държат, сякаш са части от едно цяло, то тогава може би в истинската реалност всичко е част от едно цяло. Нещо повече – всяка част Е цялото . Както можем да проявим цялата холограма през малко парче от холографската плака, така може би цялата реалност – минала, настояща и бъдеща – се съдържа в един квант, в една прашинка, във вашия мозък. Човешкото съзнание е ограничено и все още не е стигнало пълното си развитие и не може да поеме наведнъж цялостта на нещата. Затова то я разчленява, “начупва” на смислени парчета, от които “проявява” материя, време, пространство в такава последователност, която му е достъпна. По този начин от невъобразимата и непроявена истинска Вселена вие сътворявате вашите тела, нещата около вас, живота си. Но през цялото това време ВИЕ сте ЦЯЛОТО, както парчето плака съдържа нелокално цялата информация, за да се сътвори холограмата.

Още малко от Матрицата. За да помогне на Нео да осъзнае събитията и да намери мястото си в тях, Морфей го води при Оракула. Това е най-обикновена на вид жена, попрехвърлила средната възраст, която пече курабийки в кухнята. Нейният ненатрапващ се външен вид крие факта, че тя е Знаеща. В друга стая главният герой среща деца с потенциали, доведени при Оракула. Някои от тях си прехвърлят психокинетично кубчета за игра, а едно обръснато като будист момченце огъва лъжици с поглед. Озадачен, Нео се приближава по-близо. “Не опитвай да огънеш лъжицата, това е невъзможно.”, заговаря го детето. “По-добре се опитай просто да осъзнаеш истината…” “Коя истина?”, пита Нео.”Че няма лъжица…”“Няма лъжица? ...”“Тогава ще разбереш, че се огъва не лъжицата – огъваш се ТИ.”

Нека да обединим вътрешното и външното, психологията и физиката, идеите на Прибрам и Бом. Как изглежда реалността всъщност? Възприятието на човек създава за него една Вселена от прозрачен въздух, твърд бетон, зелени жилести листа, мирис на пролет, тяло на любим човек в леглото нощем. Възприятието на прилеп най-вероятно създава Вселена от ефирни вълни ултразвук, а възприятието на змиите – Вселена от подвижни и статични топлинни облаци. А всъщност,има полета и енергии, организирани в едно неразчленимо сложно цяло. Защо се различават различните Вселени, макар зад тях да стои едно и също нещо? Простият отговор е – всеки жив организъм конструира свят според приоритетите на живота си и според потенциала на интелекта си. Хората имат нужда от твърд свят, в който да се ориентират кои енергии стават за ядене, къде са детеродните органи на сексуалните им партньори. Имат нужда от точно определено място във време-пространството, за да не се окажат на пет различни точки едновременно, което е отвъд капацитета на съзнанието им. Имат нужда от разделяне на тялото си от външния обект, за да разпознаят заплашващата целостта им енергийна конфигурация на връхлитаща кола например. Интересно какво би станало, ако не ни се налагаше да се храним с груби молекули, за да ресинтезираме тялото и мозъка си… дали тогава изобщо бихме имали тяло?

Холографската теория е само метафора, която може да събуди доста объркване. Светът в който живеем, е напълно реален, и в същото време е илюзия. Клавишът на клавиатурата, който ей-сега ще натисна, ще бъде твърд. И все пак той не съществува сам по себе си, поне не в този вид, в който го възприемам. Не мога дори да си представя как би изглеждал на мухата, която преди малко лазеше по него. Да не говорим, че и аз, и мухата, и клавишът сме просто парчета от “холограмата”, всяко от което съдържа цялата вселенска информация в непроявен вид…

От изводите на модерната експериментална наука ме заболя глава.Философите на холографската парадигма твърдят, че различните хора конструират и живеят в един и същи свят, защото са “настроили” съзнанието си към едни и същи енергии. Това е полезно от гледна точка на оцеляването, но по тази начин всеки от нас е забравил за своята първоначална природа. А именно – че когато сме се родили, ние сме се отделили от непроявеното единство на всички неща. Сътворили сме свят, разгърнали сме време и пространство, за да преминем през линеен низ от събития, мисли и емоции. И само в сънищата се докосваме до безграничната природа на съзнанието. А когато в момента на смъртта губим формата си и се сливаме отново с непроявения източник на всички неща, осъзнаваме, че сме живели в “собственоръчно” построен свят.

Сигурно се питате какъв е смисълът въобще на проявлението и живота, ако теорията за холографската Вселена е вярна? Може би милиардите възможни форми на живот на различни нива на интелектуално развитие са удобните форми, чрез които Вселената се самосътворява и самоосъзнава … Човешката холореалност сама по себе си е перфектно и детайлно произведение на изкуството. Един завършен свят. Но не е окончателният и далеч не единственият, достъпен на хората. В променени състояния на съзнанието или чрез практики за саморазвитие, лъчът на вниманието е способен да превключи на други честоти… и да възприема други холореалности.

Макар да ми беше много трудно да я проумея, тази идея за мен не е само празна философия. Тя може да служи като рационална основа за практическо развитие на човешкия потенциал. Човешкото съзнание може би еволюира – усещането, че има нещо отвъд това, което сме се научили да възприемаме, напоследък набира скорост в колективното несъзнавано. Фактът, че излизат такива филми като Матрицата и че прочетохте тази статия докрай, може би не е случаен.

* Виж за справка книгата “Холографската Вселена”

Иво
Благодарността е музикален отзвук на доброто, любящо сърце. Тя е сияние на ума ни, ухание на сърцето ни и песен на устните ни. Няма по-красива проява в човешката обхода от благодарността! Да съзнаеш доброто, което ти се прави, да намери то отзвук в теб е да си благодарен. Цялата природа непрестанно работи за нашето добро — светлината, която приемаме с очите си, въздухът, който дишаме, хлябът и водата, които поддържат живота ни, са неоценими блага за нас, но ние ги приемаме почти несъзнателно, механично и забравяме, че дължим поне една благодарност на природата за тях. Цялата ни просвета е сбор от огромните човешки усилия през вековете на онези хора, които са работили и работят за доброто на човечеството. Най-после животът, който ни е даден, като благодат от Бога, е това, за което трябва най-много да благодарим.

Бог не се нуждае от нашите хвалебствия. Неговото величие не се увеличава от тях, но ние се приближаваме до него чрез тях. Ние с нищо не можем да Му се отплатим за всичко, с което ни дарява, освен с благодарността си. И нашата благодарност отлита като ухание към Бога. Тя е като топъл поглед в очите ни, като нежна усмивка на лицето ни.

С какво се отличава човекът от животното, ако приема хляба без благодарност, без да отправи една добра мисъл към Дарителя на всяко благо? Благодарността е израз на нашата човещина, на нашето благородство.

Колко е по-красив животът ни с нея!

Иво
Какво е хомеопатия?

Хомеопатията е алтернативна терапевтична система, основана на природният закон за лечението - "подобното се лекува с подобно". Този закон е открит от Самуел Ханеман през 1796 и е доказван експериментално и клинично в продължение на 200 години. Хомеопатията е революционна, природна медицинска наука. Тя е нежна и ефективна медицинска система. Използваните в хомеопатията лекарства се приготвят от естествени субстанции по прецизни стандартизирани методи и действат чрез стимулиране на собствената лечеба сила на организма.

Защо хомеопатията да бъде предпочетеният избор на терапия?

Хомеопатията е научна, логична, безопасна, бърза и изключително ефективна терапевтична система. Тя предлага дългосрочно или перманентно излекуване на повечето болести. Тя е изключително рационална система, що се отнася до концепциите й за здраве, болест и лечение. Хомеопатията не лекува повърхностно, само отстранявайки симптома, а лекува човека отвътре /*класическата хомеопатия-б.пр/. Несъмненно хомеопатията е медицината на бъдещето.

Хомеопатията - холистична медицина

Концепцията за болест в хомеопатията е, че тя представлява общо разстройство на тялото и съзнанието. Причината за заболяването не е в отделния орган, а в нарушаване функцията на целия организъм. Нарушение в жизнената сила на организма е причина за болестта. Затова хомеопатията не предписва отделни лекарства за различните "болежки" в различните части на тялото, а едно лекарство, което да покрива конкретното нарушение на жизнената сила на този конкретен човек /*отново става дума за класическата хомеопатия/. Хомеопатията третира човека като цяло, а не само болестта. Медицинската философия все повече се убеждава в тезата, че простото третиране на органи и симптоми може да помогне само временно и всъщност лечебната способност на самото тяло трябва да бъде повишена. Хомеопатията има холистичен, тотален и индивидуалистичен подход.

Хомеопатията - магията на минималната доза

Хомеопатията има уникален подход към приготвянето на лекарствата. В готовата си форма те съдържат само динамичната лечеба сила на изходната субстанция, без да съдържат дори молекула от нея.Чрез специален метод, наречен "потенциране", са приготвени повече от 2500-те хомеопатични лекарства от растителни, животински, минерални, химически и други продукти. Поради отсъствието на химически агенти в тях, хомеопатичните лекарства са абсолютно нетоксични и безвредни и предизвикват сигурно и безопасно излекуване. Те са динамични /*енергийни/ агенти, които лекуват чрез промяна на енергийния статус на органзима.

Хомеопатията - идеална за бебета и деца

По голямата част от детските болести, като кашлица, настинка, треска, повръщане, диария, дизентерия, колики, тонзилит, бронхит, астма, шарки, проблеми с никненето на зъбите, могат да бъдат лекувани много ефективно, бързо и без абсолютно никакви странични ефекти. За разлика от антибиотиците и други алопатични лекарства, хомеопатичните не нарушават храносмилането и не засягат защитните сили на организма, не предизвикват алергии или други нежелателни ефекти, дори когато са приемани дълго време /*това важи в случаите, когато лекарствата са правилно предписани от професионален хомеопат; самолечението с хомеопатия за сериозни или хронични заболявания е нежелателно./б.пр/. Хомеопатията е ефективна при поведенчески и емоционални проблеми, често срещани при децата, като раздразнителност, твърдоглавие, фобии и страхове, чести избухвания и "сцени", деструктивност, смучене на палеца, гризане на нокти, нощно напикаване и др. Ефективна е също при умствено и физически изоставащи деца.

Хомеопатията - по-добрата алтернатива на антибиотиците

Хомеопатията е ефективна алтернатива на антибиотиците при инфекциозни болести.Тя води до бързо излекуване без токсичност и странични ефекти.Хомеопатиятя предлага лечение на повечето инфекциозни болести, като синузит, тонзилит, бронхит, пневмония, туберкулоза, менингит, отит на средното ухо /с гнойни отделяния/, гастро-енетрит /повръщане, диария/, дизентерия, пикочни инфекции и др.

Хомеопатиятя предлага най-добротот лечение на Вирусни инфекции

Вирусните инфекции, като настинки, грип, рубеола, варицела, заушки, хепатит, вирусен менингит и др. се лекуват много успешно с хомеопатия. Алопатичната медицина няма лечение за вирусните инфекции, освен антибиотиците, под претекста от предотвратяване на вторични инфекции /*има някой антивирусни препарати, използвани при лечение на Хепатит С, СПИН и др., но те са рядко използвани и високо токсични /б.пр/ .

Избягване на хирургически операции с хомеопатия

Хомеопатията не е против хирургията. Хирургията е изкуство и наука сама по себе си. Хирургията е наложителна в случите, в които лекарствата не могат да помогнат или помагат съвсем малко, а операцията може да излекува или подобри състоянието. Съществуват обаче ред заболявания, определяни като хирургически, в които с хомеопатия може да се помогне и да се избегне опрацията. Такива например са: септичен тонзилит, хемороиди, фисура на ануса, фистула, апендицит /освен гангренозен/, хроничен секрет от ухото, възли на гласните струни, полипи в носа и ушите, бъбречни и жлъчни камъни /с малък размер/, миома на матката с /малък размер/, кисти на яйчниците, брадавици, мазоли и др.

Хомеопатията - отговор за алергиите

В модерния живот инфекциите са намалели за сметка на"разцвета" на различни алергични състояния. Хомеопатията предлага много ефективно лечение за всички алергии - например различни кожни заболявания като уртикария, екзема, контактен дерматит, а също предлага чудотворни резултати при астматичен бронхит.

Хомеопатията - чудесна за психо-соматични заболявания

Психо-соматични заболявания като мигрена, астма, киселини, пептична язва, алергии, улцераивен колит, са успешно лечими с хомеопатия. Хомеопатията винаги е признавала психологическият произход на соматичните /телесни/ симптоми. Хомеопатията винаги изследва умствената картина и лекарствата винаги се предписват така, че да повлияят на ума и тялото едновременно, като по този начин отстраняват болестта. Може би няма друга медицинска система, която по такъв превъзходен начин да третира психо-соматичните болести. Хомеопатичните лекарства повлияват състоянието на съзнанието. Те могат да действат специфично, така че да подобрят такива емоционални нарушения като тревожност, раздразнителност, несигурност, обсесии, неоправдана ревност, подозрителност /параноидна/, страхове, депресия, неврози. По този начин хомеопатията постига най-висшата цел в медицината - третиране на самия човек, а не на болестта. Хомеопатичните лекарства могат да лекуват умствени и емоционални разстройства.

Консултацията с хомеопат - задължителна за нашето съвремие

В тази ера на здравна съзнателност, когато човек се сблъсва със заболяване, неподдаващо се на никакви средства за лечение, хомеопатичният съвет е задължителен. Често пациентите губят ценно време, ходейки от един специалист при друг, отчаяно и без траен ефект и се съветват с хомеопат, само когато другите терапевтични системи се провалят.

Хомеопатията не е само последна надежда

За да има най-добри резултати от хомеопатичната наука, трябва да се обръщаме към хомеопат в ранните стадии на заболяването. Поради невежество и липса на информация за ефективността на хомеопатията за всякакви видове заболявания - от настинка до рак, много пациенти се обръщат към хомеопат късно, когато болестният процес е напреднал толкова, че хомеопатията не може да предложи много при заболявания, които биха били лечими в по-ранен стадий. Хомеопатичното лечение, предложено навреме, може да бъде благословия за боледуващото човечество.

Хомеопатиятa - завършена медицинска система

Хомеопатията не е ограничена до определени заболявания, а е универсално приложима към всяка болест. Време е хората да бъдат информирани за ползите от хомеопатичното лечение за различни често срещани заболявания. Хомеопатията трябва да бъде достъпна за нуждаещите се, тъй като може да помогне в 90% от заболяванията, които съществуват днес.

Иво
От създаването на хомеопатията преди 200 години от немския лекар д-р Самуел Ханеман, тя е спечелила престиж за възможностите си за лечение на новородени, бебета и малки деца.Днес много педиатри предпочитат хомеопатично лечение за собствените си деца и за пациентите си в най-различни случаи на детски блести.

5 причини, поради които хомеопатията трябва да бъде използвана за деца:

1-безопасна медицина

Всяко лекарство, предписвано на деца, трябва да бъде нетоксично и без странични ефекти. Хомеопатичните лекраства са напълно нетоксични и нямат страничи ефекти. За разлика от антибиотиците и другите подобни лекарства, хомеопатичните препарати не увреждат храносмилането, не намаляват защитните сили на организма, не предизвикват алергични реакции и не вредят дори при продължително приемане.

2-ефективно и бързо лечение

Хомеопатите са устновили от опита и наблюденията си, че децата, бидейки по-чувствителни, реагират по-бързо на хомеопатията. Хомеопатията е изключително ефективна практически за всички детски болести. Обратно на разпространеното мнение, хомеопатията е бързо действащ метод и възстановява здравето по най-бързия начин, независимо дали става дума за треска, кашлица, настинки, диария, астма и др.

3-естествена, научна медицина

Хомеопатията се базира на принципа "подобното се лекува с подобно"
Ефективността на хомеопатията може да бъде научно проверена и позитивните резултати могат да бъдат повтаряни отново и отново. Действието й се основава на солидни научни принципи.

4-засилва защитните сили на организма

Децата често имат повтарящи се инфекции поради намалени защитни сили на организма. Хомеопатичното лечение, базирано на органичният подход, премахва болестта из основи, като по този начин засилва защитните сили на детския организъм. В резултат на това детето не боледува често.

5-харесвана от децата

Хомеопатичните хапчета имат сладък вкус и са приемани с удоволствие от децата. Те никога не са горчиви, не предизвикват отвращение и по този начин се избягват проблемите, които иначе се получават при опит за даване на лекрство. Приемът на хомеопатичните лекарства е толкова лесен и безпроблемен , че дори и бебе на един ден може да ги приема, като по този начин се спестява огромното неприятно усещане и плача, който иначе съпровожда приема на лекарства. Хомеопатичните лекарства не се прилагат инжекционно и дори на дете в кома може да му бъде дадено хомеопатично лекарство, без да се налага инжекция. /*в течен вид. б.пр/


Кои болести лекува хомеопатията?

Всяка майка трябва да знае болестите, които могат да се излекуват с хомеопатия. Освен долуизброените заболявания, за хомеопатия трябва да се мисли винаги, когато има трудно лечимо заболяване, неподдаващо се на стандратно лечение.


а. Инфекции

Децата са податливи на редица инфекции като настинки, бронхит, пневмония, рубеола, варицела, заушки, гастроентерит /диария и повръщане/, пикочни инфекции и инфекции на бъбреците и др. Родителите трябва да знаят, че хомеопатията има забележително бързодействащо лечение за споменатите болести, както и за туберкулозата.

б. Алергии

Детската астма /астматичен бронхит/ става все по-чест проблем сред децата, живеещи в градовете, и те често страдат от пристъпи на хрипове, кашлица и задушаване. Всяка майка на астматично дете знае агонията и страданието на детето в такива случаи. Хомеопатията предлага превъзходно лечение и за това страдание, което помага дълготрайно, а също и за острите епизоди на задушаване и хрипове, като по този начин детето може да бъде опазено от токсични медикаменти, като кортизони /стероиди/. Освен респираторни алергии, хомеопатиятя лекува "чудотворно" и кожни алергии - екзема, уртикария, хранителни алергии и др.

в. Тонзилит-избегнете операция

Острият, а също хроничен тонзилит /възпалени сливици/ с висока температура, е друго често оплакване у децата. Благодарение на хомеопатичната наука, милиони деца са опазени от скалпела на хирурга. Почти всички случаи на хроничен тонзилит /включително с нагнояващи сливици/ могат да бъдат излекувани напълно с хомеопатия. Винаги се съветвайте с хомеопат, преди да се решите на хирургично отстраняване на сливиците.

г. Психични отклонения

Хомеопатията е ефективна в случаи на различни емоционални разстройства при децата. Подходяща е за хипер активни деца с пристъпи на неконтролируем бяс и агресия. Подходяща е също за деца, страдащи от фобии, страхове, тревожност, ревност, чувство за малоценност, свенливост, депресия, страх от изпити, неспокоиствие, гризане на ноктите, клептомания, умствено изоставане и др.

д. разни

Различни психо-соматични разстройства, като нощно напикаване, главоболие, гастрит се повлияват позтивно с хомеопатия.

Други проблеми, при които може да се помогне с хомеопатия, са:

Колики, висока температура, проблеми с никненето на зъбите, повръщане, дизентерия, нефротичен синдром /заболяване на бъбреците/, проблеми, сързани с растежа, гърчове-епилепсия, екзема, жълтеница, менингит, гъбични инфекции, брадавици, алопеция /косопад/, болки от израстване, слаба концентрация, артрит при деца, псориазис, левкодерма /бели петна по кожата/, пъпки, проблеми с щитовидната желза и др.

Когато другите медицински ситеми се провалят или не действат достатъчно бързо и ако искате детето ви да расте с естествени, безопасни, не токсични, ефективни и бързодействащи лекарства -обърнете се към хомеопатията

Иво
Има три форми на знание. Първата форма е тази на интелектуалното знание. Тя представлява всъщност информация и събиране на факти, както и използването им в бъдещи интелектуални концепции. Това е интелектуализъм.

На второ място идва знанието на състоянията. То включва чувствата и всякакви особени състояния, в които човек си мисли, че е възприел нещо висше, но всъщност това не е така. Това е емоционализъм.

На трето място идва истинското знание, което се нарича Знание за Абсолютната Реалност. При тази форма на знание, човек може да възприема директно какво е правилно и какво е истинно извън границите на мисълта и чувствата.

Схоластиците и учените се концентрират върху първата форма на знание. Хората на чувствата или тези, които просто обичат да ескпериментират използват втората форма на знание. Други използват комбинация от двете.

Само постигналите истината са тези, които имат връзка с реалността лежaща отвъд тези две форми на знание. Това са истинските Суфи, Дервишите достигнали просветление.

Иво
І - КАК Е УСТРОЕНА ВСЕЛЕНАТА

Нека проведем кратка екскурзия в света на звездите, планетите и галактиката. Ще разгледаме само”материалната” част на Вселената, всичко онова, което може да се види с просто око или с телескоп.

Строеж на Слънчевата система и мястото на Земята като планета.
В центъра на Слънчевата система се намира Слънцето. Това е звезда. Вътре в Слънцето при температура няколко милиона градуса протичат термоядерни реакции, за чиято сметка свети и Слънцето. На повърхността на Слънцето температурата е шест хиляди градуса. Според химичния си състав Слънцето се състои от водород и, в по-малко количество, хелий. Между другото, хелият е бил намерен на Слънцето по-рано, отколкото на Земята, според спектъра. Според спектъра и се изучават химическият състав и температурата на звездите. Други химични елементи, които има на Слънцето са в малко количество, като цяло тежките елементи от таблицата на Менделеев се срещат значително по-рядко във Вселената от леките. Водородът е най-разпространеното вещество във Вселената. В ядрените реакции във звездите той се превръща в хелий, а по-нататък хелият се превръща в по-тежки елементи.

Според размерите си Слънцето е 109 пъти по-голямо от Земята, а масата му е по-голяма от земната 333 хиляди пъти. А диаметърът на Земята е равен на 12740 км, това е средният диаметър, тъй като според формата си земята прилича на кълбо, но все пак е малко сплесната в полюсите заради бързото й въртене.

Около Слънцето по своите орбити се въртят планетите. Ако слънцето е нажежено газово кълбо, планетите са сравнително студени тела. Меркурий, Венера, Земята, Марс и Плутон имат ясна твърда повърхност. А планетите-гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са газо-течни, въпреки че е възможно в центъра си да имат твърдо ядро. Най-голяма е планетата Юпитер. Тя е по-голяма от Земята 13 пъти според диаметъра си и 318 пъти според масата си. Самите планети не светят, а отразяват слънчевата светлина.

Според отдалечеността си от Слънцето планетите се въртят около него в следния ред: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около всички планети, с изключение на Меркурий и Венера, се въртят техните спътници. Спътник на Земята е Луната. Марс има 2 спътника, Юпитер – 16, Сатурн – вече около 20, Уран – 5, Нептун – 2, Плутон – 1. Става дума за естествени спътници. Днес планетите се изследват с космически апарати, които могат да са на повърхността на планетата или да станат нейни изкуствени спътници.

Освен големите планети в Слънчевата система има множество малки (астероиди). Най-големият астероид е Церера и е бил открит през 1801 година, диаметърът му е малко по-голям от 1000 км, останалите малки планети са доста по-малки. Сега са известни няколко хиляди астероида, и астрономите откриват още нови, с по-малки размери. Повечето от тях се въртят между орбитите на Марс и Юпитер. Някои навлизат вътре в орбитите на Марс и Юпитер и дори се приближават към Земята. Като по принцип, винаги е възможен сблъсък със Земята, и наистина е имало такива, но вероятността това да стане днес е нищожна, освен това астрономите постоянно следят за такива астероиди.

В Слънчевата система съществуват също така и комети. Ядрото на кометата се състои от камъни и лед, неговият диаметър е няколко километра. Орбитите на кометите са много удължени. Когато кометата се приближава към Слънцето, ледът се разтопява и се образува газо-прахообразен облак (кома), след което и опашката на кометата. След отдалечаването от Слънцето всичко това частично се разсейва в пространството, а частично замръзва отново. Някои комети се движат по незатворени орбити (параболи и хиперболи), напускат Слънчевата система и заминават към други звезди. Възможно е и пристигане на комети от други звезди.

Някои тела, като например, Хирон, който се върти между орбитите на Сатурн и Уран, според природата си е нещо средно между астероид и комета.

И накрая, в Слънчевата система има космическа прах и дребни камъни-метеорити (те могат да представляват отломки от малки астероиди). Понякога метеоритите падат на Земята и на другите планети.

Принципът за построяването на Слънчевата система е бил открит от Коперник. Тази система се нарича хелиоцентрична (в която Слънцето е център). До това време е господствала системата на Птоломей. Тя е била геоцентрична (в която Земята е център). Сега ние знаем, че системата на Коперник отразява правилно истинското положение. Но, понеже ние живеем на Земята, понякога ни е по-удобно да се възползваме от геоцентрично построяване, още повече, че пресмятането на положението на планетите от едната система в другата е чисто математическа операция и тук не трябва да възникват никакви философски проблеми или проблеми с ми-рогледа.

Звезди. Галактика. Вселена
Слънцето е една от милиардите звезди. Има звезди доста по-големи от Слънцето (гиганти), има и по-малки от него (джуджета), според свойствата си Слънцето е по-близко до звездите джуджета, отколкото до гигантите. Има горещи звезди (те имат бяло-небесно синкав цвят и температурата на повърхността им е над 10000 градуса, а на някои до сто хиляди градуса), има и студени звезди (те са червени, температурата на повърхността им е около 3 хиляди градуса). Звездите се намират много далеч от нас, до най-близката звезда може да се стигне за цели 4 години, ако летим със светлинна скорост 300000 км/с, докато със същата скорост можем да стигнем до Слънцето за 8 минути.

Някои звезди образуват двойки, тройки (двойни, тройни звезди) и групи разсеяни звездни струпвания. Съществуват и кълбовидни звездни струпвания, те съдържат десетки и стотици звезди и имат формата на кълбо, с концентрация на звездите към центъра. В разсеяните струпвания са събрани младите звезди, а кълбовидните струпвания са много древни, в тях звездите са стари.

Редом с някои звезди съществуват планети. Дали има живот на тях, още повече цивилизация, засега не е установено. Но много е вероятно да има.

Звездите образуват гигантската система – Галактиката. Галактиката има център (ядро), плоски спирални ръкави, в които са съсредоточени повечето звезди, и периферия, обемен облак от редки звезди. Звездите се движат в пространството, те се раждат, живеят и умират. Звезди като Слънцето живеят примерно 10-15 милиарда години, и Слънцето е звезда на средна възраст. Така че то ще свети още дълго. Масивните и горещите звезди “изгарят” много бързо и могат да се взривяват като “свръх-нови” звезди, оставяйки зад себе си много малки и свръх-плътни образова-ния – бели джуджета, неутронни звезди или”черни дупки”, в които плътността на материята е толкова висока, че никакви частици не могат да преодолеят силата на притегляне и да се измъкнат оттам.

Освен звездите, Галактиката съдържа облаци от космическа прах и газове, образуващи мъглявините. Плоскостта на Галактиката, където има максимален брой звезди, газове и прах, се вижда на небето като Млечен Път.

Нашата Галактика не е единствената. Съществуват още много милиони Галактики, състоящи се от огромен брой звезди. Например, Магелановите облаци, Мъглявината Андромеда, това са други галактики. Те се намират на невъобразимо голямо разстояние от нас.

На нашето небе звездите ни се струват неподвижни, понеже са много далеч от нас и тяхното движение става забележимо само след като изминат десетки и стотици хиляди години. А очертанията на съзвездията не са се променили от времената на Древна Гърция и Рим и няма да се променят още дълго време.
Съзвездието е условно очертана област на земното небе с всички попаднали там небесни обекти. Границите на съзвездията са били утвърдени през 1925 година на конгреса на Международния астрономически съюз. Звездите, влизащи в съзвездие, са близки между себе си в пространството, но това не е задължително. Някои от тях са близо да нас, други – далеч, но това не е съществено. Важно е те да се проецират върху дадения участък на земното небе.

Слънцето, Луната и планетите също преминават на фона на съзвездията, но те се движат непрекъснато и след известно време се преместват. Думата “планета” в превод означава “блуждаеща”. Така древните наблюдатели са различавали планетите от “неподвижните” звезди. На фона на звездите най-бързо се премества Луната, за един месец тя прави пълен кръг, а Слънцето – за една година. Някои планети се движат по-бързо, а други по-бавно.


ІІ - Астрологията - наука за ритмичните процеси

Огледайте се наоколо. Спомнете си какво е ставало с вас, какво ви е вълнувало вчера, миналата година, преди няколко години. Ако сте внимателни, можете да забележите, че всичко в света е циклично, периодично. Подеми и спадове, периоди на успехи и неуспехи, на напрежение и спокойствие, на самочувствие, на парични доходи и разходи. А в природата – смяна на деня с нощта, смяна на годишните времена, плодородни и неплодородни години, в обществото – подеми и спадове на политическата активност – всичко това се променя според определена закономерност. И тези ритми са единни в Космоса и на Земята, в природата, в обществото и при отделната личност.

Определение. Астрологията е наука за ритмичните, периодични процеси, за връзката на ритмите на Космоса с ритмите на земния живот и ритмите на човека. Астрологията е възникнала в дълбока древност. Познавали са я в древна Индия и Китай, във Вавилон, Египет. Системите са били различни, но смисълът един и същ. Отначало с астрология са се занимавали само посветените хора, например, жреците.

Астрологията е била практическа наука, използвала се е за предсказания. Астролозите са били съветници на кралете и императорите.
Астрологията е използвала данни от математиката и астрономията и сама е стимулирала развитието на тези науки.

В древния свят не е имало разлика между естествените и така наричаните мистични, окултни науки. Един човек е могъл да бъде и математик, и мистик, като Питагор. Или астроном и астролог като Птоломей.

На Изток и до днес научното, мистичното и езотеричното знания са единни. (Езотериката е система на скритите “съкровени” знания за “фините” процеси в света, за разлика от “грубото”, рационално, материалистично знание).

В европейската цивилизация е станало разделение, разслоение на науката (рационална, материалистична) и на мистиката, религията, които са насочени към чувствата и вярата. От една страна това е позволило на европейците да станат властелини на материалния свят, а от друга – това е източник на постоянен психологически дискомфорт и напрежение. Източният човек вътрешно е по-хармоничен, въпреки че неговата нагласа навътре и към съзерцание е довела до това, че във външните постижения (производство, техника, материални удобства) Изтокът мал-ко изостава от Запада.

Да съкрати в съзнанието ви разрива между рационалното и мистичното, между външното и вътрешното, между грубите и фините слоеве на света е способно изучаването на астрология, в която посоченият по-горе антагонизъм не съществува.

Естествените науки днес също се отдалечават от това противоречие. Така, светът на механиката на Нютон добре описва “грубият” материалистичен слой на света. Действително, за да се опише движението на кълбото, автомобила, самолета, планетите по техните орбити, тези закони се изпълняват строго и по-добри от тях никой не може да измисли. Но вече в по-“финия” свят на атоми и електрони законите на Нютон не винаги са правилни. И Айнщайн със своята теория за относителността е направил следващата крачка. Неговата знаменита формула Е = МС2 е пробив към ново качествено ниво, връзката между двете фундаментални категории – материята и енергията, възможността за взаимния им преход една в друга. А сега ние правим следващата крачка – връзката между материята, енергията и информацията.

Информацията е следващата фундаментална категория. Съществуват информационни полета, където е записано и миналото, и бъдещето. Съществува енерго-информационен обмен. Даже вакуумът (пустотата!) притежава запаси от енергия и информация. При определени условия “нулевите колебания” на вакуума могат да раждат напълно материални елементарни частици.

Научното знание прониква в сферата на мистиката и религията. Например, със съответни прибори вече може да се измери биополето на екстрасенсите. Построени са психо-генератори и други устройства на принципите на информационното поле. Ние постепенно проникваме в тайните на фините слоеве на света.

Разбира се, проникването във финия свят е много опасно. Човек може и сам да получи сериозни удари, и да постави под заплаха човечеството. Тук е уместна аналогията с излъчването на радиоактивност и използването на атомна енергия. Но ако сега вече сме усвоили атомните, ядрените процеси и сме успели да овладеем заплахата от ядрена война, то ситуацията с психотронното оръжие е потенциално по-опасна. Но това е само защото засега знанията ни за това са недостатъчни, за да можем да поставим под контрол човечеството. Но процесът на познанието е безкраен! Ако сме решили тези проблеми, след тях ще възникнат нови…

Необходимо е да се кажат няколко думи за отношението между астрологията и религията. На Изток, както бе написано по-горе, в човешкото съзнание няма толкова остро противоречие между рационалното и ирационалното. И източните религии, на първо място будизмът, съдържат в себе си органично астрологичните знания. С християнството нещата стоят по друг начин. В каноничните християнски книги – Библията, Евангелието – няма никакво осъждане на астрологията. Напротив, влъхвите (астролози!) са предсказали раждането на Христос. Разривът е започнал по-късно, когато християнството е станало държавна идеология. Започнала борба за власт, за умовете на хората, за тяхното подчиняване – вече не от Бога, а от напълно земните управници. Именно тук астрологията е станала неугодна. Както впрочем, и много други науки. Нека да си спомним как църквата е посрещнала системата на Коперник, откритията на Бруно, Галилей. И как в близкото минало тоталитарният режим на свой ред преследваше самата религия, а също генетиката и кибернетиката. По такъв начин, конфликтът между християнството и астрологията придобива по-скоро социално-политически характер, отколкото характер на различен мироглед.

Сред астролозите има и вярващи хора, и атеисти. Макар, че както грубите примитивни материалисти, от една страна, така и православните, фундаменталистите, фанатиците на религията от друга не понасят астрологията. И едните, и другите са твърде ограничени в мисленето си от дадените догми.

Материалните закони са добри и правилни, но те не описват целия свят, а само част от него. Също така и законите на "финия" свят. Също, както е безсмислено да се описва движението на влака от позиция на мистиката, така е ненужно да се прилага закона на Нютон за описване работата на съзнанието и търсенето на смисъла на битието. Най-общите, фундаментални закономерности работят едновременно на много нива. Например, законът на Ломоносов за запазване масата на веществата при физичните и химични процеси е частен случай на закона за запазване на енергията. Законът на кармата е отражение на същата закономерност във финия свят на ниво информация. Астрологията е символично описание на общите закономерности, което може да се прилага на всички нива, за описване на всякакви житейски ситуации.

Представата за Бога като за строг дядо, който наказва и прощава и който за шест дена е направил света от глина е наивна и смешна. Но в същото време е трудно да се отрича наличието във Вселената на всеобщото организиращо начало, Световният ред. Смисълът, движението към целта, своеобразният Световен разум, който, като цяло, може и да няма материален носител. Можем да наречем това Бог, можем да го наречем Космос или Абсолют. Думата “творение” може да се замени с “информация”. По такъв начин е възможно религията и атеизмът да се помирят. Атеистът се опира на научното, рационално знание и не се отнася към никоя рели-гиозна система. Религиозният човек върви по пътя на мистиката, вярата, откровението, но също може да получава необходимите знания за света. В крайна сметка и единият, и другият са способни да стигнат до общата Истина.

Астрологът може да съчетае и двата пътя. Макар, че според своя начина на мислене и психиката, на един астролог първият път му е някак по-близък, а на друг – вторият.

Иво
Вие ме наричате Учител и Господ и право казвате, защото съм (Йоaн 13:13)

За да завърши правилно и успешно своята еволюция, човек има нужда от духовен ръководител; само така той ще се удостои да влезе отново в жилището на Отца си, отдето е бил изпъден поради своето непослушание. Животът на земята, със своите добри и лоши условия, е училище за падналия човек, който съхранява дълбоко в сърцето си една искра от свещения огън на вселената. Небето е делегирало ангели да пазят тази искра. Освен това човек има родители, учители и духовни наставници, които се грижат да му посочат правия път, по който трябва да върви, за да излезе на добър край. При все това за ония, които усещат по-чувствително отдалечаването от бащиното си жилище и страдат от носталгия, всички тия учители и ръководители се оказват недостатъчни. Те желаят да имат за ръководител една по-силна ръка да ги крепи по-здраво, един глас, който да вълнува душата им, една усмивка, която да разкрива в дълбочината на очите им извора на свещените сълзи, на скъпоценните сълзи — сълзите на съвършената любов.

Колкото и да сме недостойни за такава милост, Бог пак ни удостоява с нея щом покажем и най-малкото желание да се смирим, покаем и заработим за своето духовно съвършенство. Тогава Небето ни посреща в пътя с един пратеник на Духа, който се ангажира да ни упътва и ръководи. Само ония, които са се удостоили да се срещнат с такъв ръководител в своя духовен път, знаят какво голямо щастие е това. Христос казва: „Искайте и ще Ви се даде, хлопайте и ще Ви се отвори". Обаче, за да ни се даде и отвори, трябва да знаем как да искаме и как да хлопаме.

Духовните учители и ръководители не са обикновени хора. В духовния път еволюцията е вечна. Ученикът на мистицизма ще може един ден да достигне своя учител, обаче когато той достигне стъпалото, на което се е намирал неговият учител, последният ще бъде заминал напред и изкачил се много високо в еволюционната стълба. Затова и Христос казва: „Не може ученикът да бъде по-горен от учителя си".

Във вселената има борба между два принципа: Доброто и Злото. И двата принципа, които са духовни сили, имат на нашата планета свои представители, които са организирани в ложи и братства. Едните са известни под името тъмни сили и образуват Черната ложа, Черното Братство. Представителите на доброто образуват Бялата ложа, Бялото Братство.

Целта на Черното Братство е да забави еволюцията на човечеството. Това са духове, които в своето падане от небето са повлекли със себе си и човешките души. Велика е тайната, която забулва падането на ангелските сили и на човешките души.

Членовете на Бялото Братство, които са от по-висока еволюция, помагат на човешките души да завършат своята духовна еволюция. Бялото Братство изпраща периодически между народите свои членове, които да ги водят в пътя на истината. Те притежават по-голяма мъдрост и сила, и затова винаги излизат победители в борбата със своите противници, само че тази борба в разните полета е отнела много време и е погълнала големи жертви. Много пъти хората стават несъзнателни оръдия на тъмните сили и работят против своите братя и против своя собствен напредък.

От горното следва, че има два вида учители: истински и лъжливи. Първите помагат на народите в тяхната духовна еволюция, а вторите ги заблуждават и спъват.

Важно е за хората да познават кои са истински учители и кои - лъжливи. За да предпази своите последователи от примките на лъжливите учители, Христос им е посочил една мярка, чрез която да ги познават. А тази мярка са делата. „По делата, казва Той, ще познаете моите служители и последователи".

Следователно, щом един духовен учител и ръководител има християнски дела, т. е. прилага учението на Христа в живота си, живее с него, той е член на Бялото Братство и е дошъл да пожертва себе си за народа, между който се е въплътил. Такива учители са били светиите и пророците, а Христос е началник на Бялото, светлото Братство. Характерни черти в поведението на лъжливите учители са гордостта и егоизмът. Това са хора с по-напреднала еволюция, станали оръдия на тъмните сили, съзнателно или не, и които причиняват големи пакости на обществата и народите. Между лъжливите учители има доста знаменити създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, писатели по окултизма и други. Всички тия самозвани учители, които познават и владеят известни окултни закони, могат да повдигнат само едно крайче от голямата завеса, която покрива тайните на вселената. И това е всичко, което могат да направят, защото те сами са още пътници на широкия път.

Истинският учител е съвършено свободен в пълния смисъл на думата и той е достигнал това състояние по свръхестествен начин, а не както мнозина знаменити адепти-отшелници чрез отказване от живота, от страданията, чрез убиване на своите желания и чувства. Истинският учител не бяга от света: той живее посред съблазните, приема с благодарност всички страдания и изпитания, които Небето му праща и одухотворява всички свои желания чрез оная психическа алхимия, която превръща материалното, естественото, променливото в духовно, Божествено, съвършено. Свободен е само онзи, който може да избяга от връзките на времето, който преминава границите на пространството; онзи, когото законите на правосъдието, неумолимите отношения на причините и следствията, индивидуалните задължения не могат да докоснат. Ето, този е свободният човек, ръководител на своята съдба, който всичко може и има всяка власт, както над себе си, тъй и над ония, които е повикан да ръководи.

Свободният човек, преди да стане такъв, е възтържествувал в борбата на живота през всички свои прераждания, победил е всички свои противници, понесъл е стоически всички свои тирани, простил е всички неправди, дал е всички жертви, забравил е всички страдания. Само тогава той получава кръщението на Духа, влиза в царството на Бога и взима участие в тържеството, в Божествената трапеза на вечното блаженство.

Истинският учител е именно един от тия свободни човеци. Той е човек с неограничени права, който слиза на земята, за да изпълни една мисия. Неизвестен за света, ако живее на Небето, той се въплъщава и открива своята същност, само когато му е угодно, на разумните същества, които живеят на същата планета. Дори повечето време той трябва да мълчи, за да не спъне успеха на своето дело. Обикновено той предхожда раждането на един свят и присъства на неговия край. Понеже всичко в него е свръхестествено и неговото същество не съдържа нито едни молекула, заета от природата, той остава най-неизвестен за хората, най-малък и най-загадъчен. И само той може да каже с увереност: „Аз не съм нищо". Той е истински господар на своето тяло и има право да му наложи всякакви трудове и лишения. Той може да го вземе и остави, да се роди и да замине, когато пожелае. Той може да се пренесе в един миг от едно място на друго, на голямо разстояние и да се яви едновременно на много места. И тези явявания не приличат на ония, които описва Светото Писание, понякога те траят няколко дни и не са флуидични: навсякъде, се намира по едно физическо тяло. Такива явявания са констатирани в последно време във Франция, Русия, Англия и Америка.

Тялото на учителя е от пречистена материя, одухотворена и един биолог не може да намери нищо особено в неговия химически състав, с изключение на няколко особени функции на коремните органи и някои анатомически особености, които го отличават от обикновения организъм. Това са само белези на извънредните способности на Божествения Дух, които го въодушевяват. Обикновените физически тела получават физическия живот посредством астралния Дух.

Дух Свети предава на всичко, което се докосне до него, своя свръхестествен живот.

Духовните прераждания на човешкото тяло се извършват по следния начин: когато аз върша един акт на милосърдие, цялото мое тяло взима участие и известно количество клетки от него трябва да се самопожертват. Обаче тези клетки могат да бъдат заставени от моята воля, поради личен интерес, който е егоистичен в основата си, да се възпротивят за извършването на това дело. И от няколко хиляди клетки, които взимат участие и ми помагат да дам милостиня на един бедняк, само две-три могат да действат искрено. Тук се подразбират духовни принципи, духовете на клетките, а не самите атоми, които са покривката и които само присъствието на един жив, разумен дух може да държи съединени и цели. И така тези две-три клетки, добри работници, които са изпълнили добре своята длъжност на самопожертване, напускат колективното същество, от което те съставляват част — моето тяло — и се отправят чрез специални и невидими агенти в отредено за тях хранилище, където ще чакат пристигането и присъединението към тях на всички други клетъчни духове, с които моята индивидуалност ще разполага през останалите мои земни животи и които ще изпълняват добре своята служба на самопожертване. Тогава аз, като човешки дух, ще бъда готов да приема истинско и окончателно кръщение на Духа Светаго н веднъж приет в дома на Отца си, аз не мога да намеря, в случай на мисия, всички тия, с хиляди, малки и пречистени духове, които ми принадлежат.

Такъв е произходът на духовното тяло и затова естествените закони не могат да го докоснат.

Свободният човек няма нужда нито от храна, нито от сън. И ако яде и спи, това той прави, за да предаде някоя нова добродетел на храната и да подобри света на сънищата. Всички негови действия на земния му живот, всичко без изключение, са: култури, лекуване и борба.

Пратеникът на Небето, чрез когото работи Дух Свети, е Учител в пълния смисъл на тази дума, обаче уроците, които той дава, колкото и да са плодовити и живи, остават винаги в тайна и са достояние само на ограничено число хора, предопределени за такава висока култура.

Всички прояви на живота в сферата, дето е слязъл той, са израз на неговите грижи. Той наблюдава организирането на геологическите пластове, канализира известни междупланетни влияния, грижи се за растенията и на духа на известен вид от тях предава някое ново свойство, а на друго семейство отровни растения подобрява свойствата. Грижи се за животните според тяхното предназначение, като оползотворява техните способности и развива в основата на техния дух по-деликатни усещания, oграничава растежа на изродените раси и се грижи за упокоението на изчезналите от тях. Той съблюдава и ръководи многото йерархии на невидимите, урегулира подпочвените огньове и атмосферните течения; урежда динамичните обмени между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата биология.

Рядко Той заповядва, обаче когато стори това, всичко му се покорява: на неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд, или пък избухва буря. Понеже Той е безсмъртен, всичко, до което се допре, се съживява и ако докосне с крака си някой сух пън в гората, последният веднага се съвзема и пуска издънки. Учителят не е съдия; той идва само за да помага и поправя. Той обмисля начина за нови срокове, за да даде възможност на ленивите и непослушните да се опомнят и намерят случаи за изплащане. Само с един жест Той може да спре катаклизмите. Той приспива морските чудовища и ония, които живеят над планините, за да даде възможност на един град да се покае и поправи. Много пъти обаче неговите усилия остават напразни, защото хората, тръгнали веднъж по хлъзгавия път, мъчно могат да се опомнят и върнат назад. Болестите са подчинени на гласа на Учителя; Той лекува, както е лекувал Христос. Утешава обезнадеждните, изправя падналите, помага да напреднат предприемчивите и смелите, които не се уморяват от работа. Контролира падането на душите и тяхното повдигане, защото клишетата на съдбата му се подчиняват и Той може да ги изменя. Като погледне някое същество, Той го вижда такова, каквото е всъщност: пороци, добродетели, минало, настояще, бъдеще — всичко е пред него. Само с един поглед Той ускорява или забавя събитията. Богатства, фалити, осъждания, женитби, раждания, смърт — всичко минава пред неговите очи и се нарежда по негово желание. Различните клонове на индустрията, на теоретическата и практическата наука, на изкуствата нямат нищо тайно за Него; Той ги ограничава, намалява или увеличава: преобразува ги, праща ги в други планети, според както намери за добре.

Той ръководи новите открития и си служи с лицата, мозъците на които са способни да вибрират в хармония с вибрациите на новите идеи и открития, за да ги възприемат и предадат на човечеството. Той спира преждевременните открития и съдейства за слизането на нови идеи от света на вечната мъдрост. По такъв начин се усъвършенства философията. Той поправя в умствения свят неправдите и пакостите, които са извършили служителите на тъмнината.

Всичко това е твърда храна, която не може да се възприеме, смели и асимилира от ония, които са издигнали разума до трон и науката до олтар на храм. Нищо не е положително в света на формите. Една лечебна трева от XV столетие днес няма същите качества. Кой може да ни убеди, че формулата за притеглянето от времето на цезарите е същата днешна формула? Правата линия е най-късото разстояние между две точки само в Евклидовата геометрия. Две и две правят четири само в количествената аритметика.

Свободният човек бди над расите, народите и цивилизацията. Той се застъпва понякога пред политически лица и Духът знае да му отвори, когато потрябва, и най-недостъпните и добре пазени палати. Историята на анекдотите, която би могла да се нарече истинска история, ни показва примери, когато хора „простосмъртни", са били въвеждани пред папи и императори, за да им напомнят забравени задължения, или да ги подготвят за важни събития.

Учителят ръководи борбата между народите и щом не може да замени една война с друго наказание, допуска я, когато тя се явява като спасително средство за една раса или народ. С една дума, полето на неговата власт и сила е обширно.

Ние хората се мислим свободни, обаче в същност ние сме роби на своите желания, страсти и грехове. Свободен е само оня, който се ръководи в живота от правдата и добродетелта и не е роб на греха.

Учителят притежава абсолютната Истина и тя прониква цялото му същество. Материя, грешки и вериги — ето троичността на човека, който е роб на греха. Дух, истина, крила — ето троичността на свободния човек, в когото пребъдва Истината. Затова и Христос казва: „Истината ще Ви направи свободни".

По тия причини свободният човек има право да заповядва на себе си и на останалия свят. Ако неговият поглед задължава всяко същество да му разкрие сърцето си, неговата сила внушава респект на всички, създава му власт и го издига на онова високо положение, на което той всякога трябва да стои. За него няма нищо скрито. Той може да узнава моментално всичко, което поиска. Всичко, което става в известни планети. Той може да узнае щом поиска това. Достатъчно е да хвърли само поглед върху една трева, за да узнае нейните сили и свойства. Само с един мислен въпрос камъкът, който влиза в изграждането на един паметник, му съобщава името на майстора, който го е дялал и поставил там. Материалните същества имат по един надпис, който могат да четат само ония, на които небето е просветило очите. И то открива тази тайна само на ония, които са се издигнали духовно много високо и които живеят в закона на Любовта.

Свободният човек е получил тайната направо от устата на Отца, обаче никога по отношение на другите той не взима положение на господар. А по отношение на Бога той не извършва никакво чудо и никакво лекуване, нито си позволява каквато и да е инициатива в обикновения живот, без да поиска предварително позволение за това. Своята свобода, която обхваща духовните резултати на всички негови предишни трудове, той е сложил, като най-голямо свое почитание, в ръцете на своя Господар и се е задължил да няма друга воля освен Неговата воля. Такъв Учител остава винаги неизвестен и скромен. Тесният кръг от хора, между които се движи Той, макар и да откриват понякога нещо от неговите способности, пак не могат да Го разберат. Той оставя да се видят само най-външните отражения и изгледи, но крие грижливо всички начини, които биха дали възможност да се отгатнат неговите истински качества и да се узнае неговата истинска същност.

Колкото по-велик е човек, толкова по-голяма нужда има той от мълчание. Колкото по-силен е той, толкова повече братството изисква от него да мълчи. Не всякога, обаче, това се налага. Величие, уединение и мълчание характеризират редките сърца. За простосмъртните абсолютната истина е неизразима, върховната хубост е невидима, съвършената доброта е невъзможна. Тях притежава само онзи, който може да каже: „Аз съм пътят, истината и животът". Притежават ги още, чрез непосредствено предаване, и приятелите — служители на Словото, обединени в него посредством закона на Любовта. Другите, а именно: философи, артисти, светии, макар и избраници, умират от усилията, които те са направили, за да съзрат истината — лицето на Отца, хубостта — формата на Господа и добротата — ръцете на Създателя.

И надарен с такива вечни сили, Учителят действа непрестанно. Неговото тяло няма нужда от почивка, защото е чисто. И чрез изпълнение волята Божия; той поддържа живота си. Неговото сърце не копнее за друго, освен да работи и за да помага, той е напуснал онова блаженство, с което не могат да се сравнят сладостите на никакъв рай. И защо да се спира той? Учителят живее в такова свръхестествено място, дето нищо не може да се противопоставя на светлината; дето силите растат заедно с изразходването им; дето съществата се повдигат непрекъснато и се усъвършенстват безгранично.

„Живот вечен". Тези две думи съдържат в себе си много неща. Това значи живот в непрекъснат прогрес, в който интелигентността и силата не срещат никога спънки, дето всички същества мислят само да помагат на другите, да растат духовно и дето нямат друга грижа, освен да помагат и да правят другите щастливи. Живот, на който началото, средата и краят имат една и съща субстанция — Любовта; живот, където всяко трептение е пожертване и всяко пожертване — неизразимо щастие; живот, в който всички участващи се повдигат взаимно чрез непрекъснато движение с увереността, че възлизат в една атмосфера, все повече и повече животворяща.

Такова е състоянието на душата на свободния човек. Той съхранява в дълбочината на сърцето си чистото чувство на Небето. Такъв човек действа извън времето, пространството и условията. Той излъчва светлина далеч зад границите на творението. Природните закони не докосват нито него, нито онова, което извира от неговото пламенно сърце. Това, което върши той не се записва в книгата на съдбата. Неговите действия не влизат в сметките на вселената; те са само милости и великодушие. Правосъдието не се меси в неговите работи, защото не е увредено. Божественият човек нарежда работите така, че когато сваля товара от един, гледа да не товари с него друг; често той сам се нагърбва с него.

Учителят може най-сетне да пише и в книгата на живота; той може да видоизмени индивидуалната и колективната карма (съдба). Понякога той упражнява чудноватата привилегия, за която споменава Христос: „От оня, който няма, ще си вземе и това, което има". Тук се подразбира за неоползотворените таланти. На някои в действителност Небето дава светлина, специални способности, повече интелигентност и те не се ползват от тях или ако се ползват, това правят, за да натискат своите съседи, своите ближни, да се прославят, като че ли те са придобили тия способности и качества чрез свои собствени усилия. За такива идва ден, когато Небето, чрез един от своите пратеници, ги лишава от тия дарби, които са служили само на тяхната гордост и ги предава на други, скромни работници, за да ги оплодотворят в светлината за добро на човечеството и по такъв начин да принесат признателност и слава на Небето.

Когато в някой народ слезе такъв Учител, той се среща с една малка част от обществото. И между ония, които се познават с него, има такива, които не виждат и не забелязват в него нищо необикновено. Те са индиферентни, духовно останали назад и Божественото чувство е заспало у тях. Други успяват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият чист живот е един вид изобличение за тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват.

Трети откриват нещо мистериозно у него, но те са лениви, излежават се и не искат да станат, нито пък да си отворят очите.

Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската и същност, а го приемат като магьосник, като хипнотизатор, като адепт, според науките, които те са следвали или според характера на своя ум.

И само една много малка част вижда, чувства в него нещо необикновено, изучава го, влиза в неговия път чрез упражнение на добродетели и най-после успява да открие малко от неговата истинска същност. Тези са именно учениците, които един ден ще станат негови съработници.

Индиферентните, невежите и даже противниците не са най-виновните. Най-виновни са ленивите, които грешат най-много, защото отказват да работят. Тежък е дългът, който те сключват и мъчно е изплащането му.

Но Учителят е дълготърпелив, вечността е пред него; той знае, че по негова молба Отец ще продължи трайността на творението, за да даде възможност на едно от своите блудни деца да се съвземе и поправи. Той слиза даже доброволно в ада, без да обръща внимание на страданията, за да търси изгубената овца. Той би предпочел да се въплъти, отколкото да остави да пропадне и най-малкото от творенията.

Нека използваме помощите, които срещаме на нашия път и ако всички наши братя трябва да бъдат спасени, нека не ставаме причина да се попречи на благополучието на нито един от тях.

Когато се яви един Учител, той се издига като слънце в сърцето на ученика; всички облаци в него се разпръскват и нова светлина го озарява. Тогава човек забравя всички горчивини, отчайвания и неспокойствия. Бедното и отслабнало сърце се издига към лъчезарните пейзажи, върху които тихият блясък на вечността разгръща своята слава. Нищо не затъмнява природата; всичко е в съгласие, във възхищение, обожаване и любов.

Никой ученик не може да влезе в Небето, докато не срещне втори път човека, който му е дал да вкуси на земята от първичния нектар на Божественото. Този върховен Учител със своите божествени ръце ще полее ученика с живата вода на кръщението на Духа. Той именно ще го измие от тежките петна на злото. Той ще измъкне, ще отскубне това сърце от временното прераждане, за да го посади в постоянното, вечното при Словото. Той ще представи това очистено сърце пред самото Слово, Христос, за да получи венеца на избраните, защото все Той го е защитавал при всяко осъждане, извинявал го е и издействал за него снизхождението на Праведния Съдия.

Няма думи, с които може да се опише животворното опиянение на ученика, което той чувства в това психическо състояние. Нашата музика не е в състояние да изрази сладостите на този неизказан сбор от мелодии. Само мълчанието може да отпразнува достойно тези мистерии, защото благоприятства за проявяването на свръхчовешкото в нас, на ненаказаното, на свръхестественото; защото то представя, открива на нашето сърце онова, което Думите забулват и скриват; защото само в неговото безмълвие се запалва неугасимото желание на Небето.

Ония от учениците на мистицизма, които са започнали изучаването на мистериите (тайнственото), нека съзерцават тези сцени в мълчанието и чрез мълчанието. И техните уши ще могат да доловят онова, което не е позволено да се открива и те ще разберат, че човешкият език не е в състояние да предаде мълниеносните думи на Словото.

Най-верният знак, по който ученикът познава своя истински Учител, това е едно вътрешно предчувствие, което е много по-силно от всички съмнения на ума. Ученикът вижда, че всичко, както в личността на Небесния пратеник, така и в неговите постъпки е свръхестествено.

Наглед Учителят живее подобно на всички хора и само по своето учение се изявява като Син Божи. Той учи и разказва това, което сам е опитал и знае и затова е категоричен във всичко. Божествеността на Христа, Неговото възкресение, милосърдието, невидимата вселена не са неща на вяра или прости наставления, както това е за нас; всички тия неща за него са положителни факти, защото ги е проверил. Братската любов за него е по-висока от всички посвещения и всички доброволни изпитания. Той се обявява за пратеник на Небето, защото подобно на истинския пастор, всякога „в л и з а п р е з в р а т а т а". Няма нищо необикновено в неговия начин на действие. Той не изисква никакви обещания, никакви клетви от своите ученици. Не изисква нищо, което разваля обичаите, благоприличието или законите; нищо преждевременно, насилствено фанатично. Не търси одобрителните мнения, нито реклами и никога не нарушава обществения ред. Да виждаш, да знаеш, че нищо не може да устои на неговата воля и при това да чака мълчаливо естествения развой на живота, което му дава възможност да действа предпазливо. Това е един урок от практична мъдрост по отношение на нашето нетърпение и нашата прибързаност.

Нека се знае добре, че истинският Учител винаги влиза през вратата и никога не прескача през оградата на кошарата. Учителят не върви пред нас, той ни придружава. Неговото недосегаемо превъзходство се снишава до нашия уровен, защото ни обича. Той върви наред с нас. Говори на всеки на неговия език. Понякога той казва: Обичайте ближния си и за пример раздава всичко човешко, което има у него. Работете — казва той, защото сам работи неуморно и непрестанно. Понасяйте страданията — казва той, защото сам понася без роптание всички болки на душата и тялото. Когато е преследван, той не се защитава чрез атакуване на своите противници, както правим ние простосмъртните. На преследванията на своите противници той отговаря с материални благодеяния или подарява живот на техните деца. Винаги той отвръща с добро на злото, което му причиняват.

Всички, които един вътрешен глас, едно вътрешно чувство влече към търсене на истината, Учителят ги познава. От дълго време Той ги следи, както следи и ония, на които очите са още затворени, но ще дойде и за тях ред, макар и по-късно. За всеки човек ще настъпи благословеният ден, когато ще се срещне физически със своя Учител. Ден единствен, знаменит между милиони дни. И в момента, когато тия две същества се срещнат и разменят първия решаващ поглед, чрез който ще се опознаят взаимно, според взаимните добродетели на признателността и на милосърдието, в този момент цялата вселена млъква и от дъното на бездната до престола на Бога, всички същества спират за момент своето дихание, защото „една изгубена овца е била намерена и спасена". Сега можем ли ние да ускорим тази минута, понеже е записана в книгата на съдбата? — Да, можем. След Христа, добротата замества, допълня правосъдието.

Небето ще измени своята присъда, щом ние направим и най-малкото усилие да се опомним. Само една дума резюмира целия закон и целия живот. Тази дума е: Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази Божествена среща. Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази божествена среща за вашите братя. Обичайте се едни друг и вие ще облекчите поне отчасти задачата на този Непознат Човек, който лети към нашите сърца из дъното на пространсвото, от много векове, за да ни излекува, възпламени и възроди духовно.

Блажени са народите, които се удостояват с такива небесни пратеници!

Иво
Всеки стрък, който излиза от земята, ще види лъчите на слънцето. Може да попитате защо седим на този дъжд. - Това е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте. Когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самозалъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи Доброто. То е нещо вътрешно.

Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича Живота, който Бог е вложил в него, ако не може да оцени своята душа и ако Чистотата, като същина, е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете Чистотата, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални да учудят света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои са разумни, а други - неразумни? Защото едните са обработили ума си, а другите не са го обработвали. Онзи, на когото Господ е дал ум и той не го е турил на работа, върви по широкия и хлъзгав път. За такъв човек казваме, че не е умен.

Ние сме дошли на Земята да се учим. Земята е свещена, това трябва да се разбере! Човечеството с порочния си живот я опетни. Като не разбират какво нещо е Земята хората казват: "Земята е нечиста, грешна". Значи те преписват греха на Земята. А тази грешна Земя, на която се вършат всички престъпления, всички грехове, постоянно вади из недрата си нещо ценно: жито, ябълки, круши, картофи и други. Всички благословения, които приема отгоре, тя ги дава на нас. При това мнозина казват "тази грешна Земя" и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не, човек не трябва да плюва. Какво означава плюнката? - Тя означава всичко лошо, което се е събрало във вашия ум и във вашето сърце. Тя е отровен сок, който се изхвърля навън. Човешката плюнка е отровна, особено при раздразнено, гневно състояние.


Защо се качихте на Мусалла? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това е езикът на Небето. Господ казва: "Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, Аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото малко и да е останало, не могат да Ми служат". Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите. Вие можете да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение по целия свят. Красиво е да реализираме малките дарби, които Бог е вложил в нашите души! Красиво е да вършим това, което Бог иска от нас. Ще кажете: "Ами как ти е говорил Господ?" Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в пряк, и в преносен, и в идеен смисъл, тия са думите, които Господ ви казва.

Аз виждам, между вас се заражда благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато излиза от непосятата нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички; и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? - Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията Благост. Затова, ако проповедникът не изпълнява своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни Волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията Благост през теб и да отиде у всички хора! Бог иска Неговата Благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, това е достатъчно. Ти трябва да кажеш: "Сега аз ще отворя сърцето си, ума си, да дойде Божието Благо". Това е Божията Воля: Неговото Благо да дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, аз ще ги отворя. Ако за заковани отвътре, там е лошото.

Някои казват, че хората не са добри. Каква философия има в това? Аз тълкувам така: от хиляди години хората са затворили душите си. В тях има набрана излишна енергия и като не могат да я употребят разумно, те създават пакости както за себе си, така и за окръжаващите. Какво трябва да правим? - Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея, както се ползваме от клековете, които горим сега. Те ще кажат: "Тия хора се качиха на Мусалла. Ние им помагахме, дадохме толкова жертви, заради тях животът ни отиде. Да видим те какво ще направят сега". Клековете ще бъдат свидетели на вашия живот. Днес те са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, ще се срещнете с тях и те ще заговорят. Помнете - те са живи същества. Вие мислите, че престъпленията могат да се скрият. Не, няма нищо скрито-покрито в Природата. И камъните ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че Природата е мъртва. Тя е жива. Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: "Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и смирението". От милиони години Божествения чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок.

Вие ще кажете: "Ние не сме спящи същества, ние сме оживели". Вие, които сте оживели, защо ви доведоха на Мусалла? - Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбирате. Той ви казва: "Трябва да се обичате!" - "Как трябва да се обичаме, Господи?" Аз да ви питам как трябва да се обичате. - "Да си прощаваме всички грешки и обиди". - Това е наполовина право. Можете ли да простите на онзи, който не се разкайва?

Сега аз искам да изтълкувам думите ви. Какво ще стане с умрялото магаре, ако Слънцето го пече цял ден? - То ще се разложи и ще почне да мирише. Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише. Мъртвият трябва или да го заровим, или да го занесем далеч някъде, да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи нов човек от нея. Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение той е мъртъв. Какво трябва да правим с него? Как трябва да проявим любовта си към този човек? - Ако магарето е живо, ще му дадем малко зоб и водица. Ако е болно ще го лекуваме. Щом оздравее, то ще зареве, а ревът на магарето е признак, че то е здраво и може да работи. Ти го питаш: "Какво има? Защо ревеш?" - "Сега вече можеш да туриш товар на гърба ми". А какво трябва да правиш с човека? - И на него ще дадеш това, от което се нуждае.

Днес ние се качихме на Мусалла. Това е хубаво, но е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да се изкачим горе, онези, които се върнаха, те ще ни спънат. Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусалла, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно, този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъваш нито себе си, нито другите.
Казвал съм, че човек може да има недъг. Така е, но кога? - Докато е в закона на развитието. Дойде ли да служи на Бога, той трябва да бъде съвършен, без никакъв недъг. Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на душата, когато пристъпваме към Бога с всичката си Чистота и Съвършенство, с Чистота и Святост в своите мисли, желания и действия. Само при Съвършенство на духа и Чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент.

Питам как ще носите Новото учение в света? - Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако влезете в света с недъзите си, ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете? Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мен? Мислите ли, че по този начин аз проповядвам правилно Царството Божие? Кажете коя домакиня, като работи вкъщи или отива на нивата, облича венчалната си рокля? Разумната домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Новите си дрехи тя оставя за специални случаи. За кога? - Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, най- чистите си дрехи, без никакво петно по тях.

Помнете: когато нивата е посята, дъждът е благословение. Защо днес вали дъжд? - Защото човек има големи недъзи, той е голям егоист. Лош ли е човек? - Не, той е добър, но само за себе си. Тогава, да бъдем добри. Към кого? - Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления: човек може да бъде добър към себе си, той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така - да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучи изкуството да бъде добър към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас. Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? - Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях? - Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия закон да бъде добра към Бога. Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне - нищо не дава за Бога. За себе си всичко е наредила отлично, къщичката си също е наредила и изчистила, самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа. И ние сме като пчелите. За себе си, за ближните си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си.

Значи, отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. Ако тези камъни проговорят, какво ще стане? - Косите ви ще настръхнат от ужас и тази красива местност няма да ви побере. Знаете ли какви страшни работи бихте чули и видели? Това ще бъде цял ад за вас! Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала. Тук може да видите двама гиганта, хора на миналото, как се убиват. Какво бихте научили от това? - Само ще се ужасите, нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега Слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона на служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са и на ближните си, но не са работили за Бога.

Казвате: "Нали сме излезли от Бога?" - Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. - "Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така". - Да, има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на светиите, и на ангелите, но има наука и на Бога. Казваш "аз зная много". Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на светиите? Научи ли науката на ангелите? Науката на ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с ангелската наука, не започвам и с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с които се отличава моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука. Хората започват от най-малките числа; учителят пита: "Иванчо, кажи колко правят едно и едно?" - "Едно и едно прави две". - "Две и две?" - "Четири". - "Три и три?" - "Шест". - "Три по три?" - "Девет"... Това е лесният път - пътят на лесната наука. От хиляди години ние сме вървели по лесния път и затова не успяваме. Който върви по лесния път, трудно добива резултати.

За да започне с малките величини, човек трябва да има ума на Бога. Само Бог може да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си със следния пример: вземете едно дете, което плаче; ако му дадете една малка ябълка, ще престане ли то да плаче? - Няма да престане. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е сърдито, престава да плаче. Това е науката на Божествения Живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото 1 по име, то ще излезе и ще ви държи отлична лекция. Като извикам по име числото 2, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия Космос в хармония. В това се състои величието на Бога, че Той се занимава с нас - малки величини, бебета - и действа върху нас със своето изобилие. И за нас още преди тръгването ни от София Господ казал на своите служители: "Ще приготвите пътя на тези малки деца, ще изчистите всичко наоколо и горе, на Мусалла, ще ги приемете като добре дошли гости. Затова тук имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, която работи с малките величини, няма ядене и пиене. В човешката наука - обратното: навсякъде има ядене и пиене. Хората са добри, когато ядат и пият.


Казвате, че трябва да си прощаваме. Хубаво е човек да прощава. Това е първото нещо. Велико е човек да прощава. Бог се отличава именно с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. За вас е важно още да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете. Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш както Бог обича - ще прощаваш и ще работиш само за Господа. Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Господа мислете. Ако в ума ти дойде мисълта, че си грешен, кажи: "Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная: че има Един в света, Който ме обича. Щом Бог ме обича, аз ще изпълня Неговата Воля, ще Му служа, както трябва!" Ако ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: "Защото и Той ме обича". На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. Ако не Го обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи. Следователно, който работи, той е в Любовта. Който не работи, той е онзи, когото любим. Бог работи отгоре, а ние - отдолу.

И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусалла. Работете съзнателно, за да разберете Доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата Божествена наука, ще напредвате в развитието си, ще научите много работи, необходими за вас, и ще завършите така, както е определено за всеки едного още от началото на неговото битие. Как ще свършите, ако започнете с науката на ангелите и светиите? (Учителя откъсна едно стръкче тревица) - Ще израстете нагоре като тази тревица. Всяко цвете има двояк смисъл. Ако откъсна едно цветенце и се накича, това показва, че аз живея според науката на ангелите и светиите. Ако изучаваш тази наука, ще дойдеш до закона на растенето, на безкористието и на самопожертването.

Стръкчето, което откъснах, се радва сега, защото е предметно учение за вас. Един ден тази тревичка ще ви срещне при Бога и ще каже: "Аз ще свидетелствам за тези хора". За какво ще бъде свидетел тя? - Че ви е говорено за Бога и за великата Божия наука. Тази тревичка сама говори. Ето защо, вие ще отворите сърцата си и ще направите пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, ще ги изправите. Ще отворите книгата на своя живот и ще направите щателен преглед на добрите и лошите си постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако, въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание, не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителя изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави. Ако Учителя ги изправя, пак добре. Ако ученикът не довижда и не може да си изправи погрешката, Учителя ще му я изправи. Все трябва някой да изправя грешките. - "Ама аз имам много недостатъци". - Нищо от това. Приеми, че тези недостатъци са допуснати от Бога. Например, вие се обиждате лесно. Защо се обиждате?

Като се върнете в София, какво ще занесете със себе си? - Да изправим грешките си. Ще обичаме братята си, както Бог ни обича. Ще работим на Божията нива и ще направим една малка вадичка, през която ще прекараме Божието Благословение в София. Всичко, каквото мислите, вече е проектирано. Всичко, каквото казвате, става. Така е в Божествената наука. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? - Тази сутрин аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е Светлината. Това е Свободата. Искам да запазите Свободата си, да не туряте главата си в ярема и да казвате "докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия; затова ли ме е родила майка ми?"

Сега, ще помните Мусалла. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости. Кой не иска свобода? Двама души се бият, карат се. Защо? - За свобода се бият. Като се набият един другиму, си казват "позна ли ме сега?" Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи, нужна ви е повече Светлина. Като отидете някъде, започвайте да отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите.

Днес ще дам на всички по един спомен - една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: "Аз трябва да уча закона на растенето, закона на ангелите". Всяка тревица крие в себе си формулата: "Великата наука на Живота е служене на Бога".

Ето, давам на всички от тази тревица. Да дадем ли на други от нея? - Ще им дадете, но ще вземете обещание да служат на Бога. Обаче, трябва да разберете закона "служене на Бога" като важен закон и да се спрете на него. Нямате ли тази идея в себе си, тревата, сама по себе си, е без значение. Така аз мога да ви събера цял кош трева.

И тъй, във великата Божествена наука от всички се иска служене на Бога. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Като откъснете един лист, той трябва да представя образ на идеята "Божието Слово". Тази тревица да ви бъде образ, символ на идеята "служене на Бога". Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде като свещена книга без съдържание на Словото. Щом в нея са написани Божествените Слова, тя ще бъде ценна. В бъдеще, като сядате на тревата, ще имате предвид идеята "служене на Бога". Тя ще ви говори за закона на служенето. Като разбирате този закон, щом седнете на тревата, тя ще ви каже "добре дошли". Значи, на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени. Който се заеме с изучаването на великата Божествена наука, покривът и прозорците му трябва да са отворени, Слънцето да го грее отвсякъде, а Земята да му бъде основа. И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тези слова, които казах на вас.

Сега, да довършим работата си. В светлината на тази велика наука - Божествената наука, под думата "свършване" се разбира започване на друга, нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. Като свършим дадената работа, ние няма да почиваме, но ще отидем на лозето да копаем. След копаенето има друга работа. Един ден ще отидем на лозе да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Казвате "да се освободим от света". Няма какво да се освобождаваме. Щом работим за Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, ако поддържаме мисълта да се освободим от света, значи да се считаме слаби.

Основната идея на тази беседа е "служене на Бога". Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее и към което духът ни се стреми. Защо се правят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? - Над големите реки. Защо? - Защото през големите мостове минават тежки товари. Колкото по-здрав е мостът, толкова по-големи тежести се пренасят през него. Колкото един човек е по-здрав, по-силен и по-учен, Бог го поставя на по-тежка и отговорна работа. Казваш: "Аз няма да стана мост!" Ако можеш да станеш мост от Бога към хората, да минават по гърба ти ангели, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим. Ако станем мостове на Божественото, ще се новородим. Думата мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото.

Дръжте в ума си, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено: като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина с плодове, ще си носиш ли храна? Обаче, като отиваш в пустинята, трябва да си носиш вода. Науката, това е храна за хората. Като казвам, че отиваме при Бога, аз разбирам, че не ни трябва наука. Под наука аз разбирам Живата наука. Разбирам, че не ни трябват човешки знания, а Божествени - знания на Живата Природа. Казваш: "Аз не искам хляб". Разбирам, че не искаш обикновен хляб, приготвен от хората. То значи: отсега нататък аз ще искам хляб от Бога, от Него ще се храня. - "Не искам наука". - Подразбирам, че не искаш светската, човешката наука, но Божествената, във Виделината на която ще се развиваш. Като мислите така, ще разбирате великото и Божественото в света.

Сега, аз не ви казвам да бъдете добри, но всеки от вас да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. Светската наука така разрешава въпроса. В Божествения свят става обратно: когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш; а когато обичаш някого, най-малко му даваш. На Небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена за малцина. Ако на Земята не те нахранят, ти ще се оплакваш и ще разправяш навсякъде "оставиха ме гладен, не ме нахраниха, изпъдиха ме". Ако не те нахранят на Небето, ти ще се радваш. Това се случва рядко, на хиляди години един път. Това е особена привилегия. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука? - Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко, той може да дава на другите. Той казва: "Нека на всички се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение". На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме. В какво да си отстъпваме? - Писанието казва "Молете се един за друг". За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог своето благо. И за онези, които не обичаме, също се молим да даде Господ да ги сполети това-онова; все им пращаме благословение. Тъй щото, и които обичаме, и които не обичаме, ние се молим за тях. Обаче, има хора, които са по средата; тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените - за тях да се молите. Иначе, доколкото зная, много се молите. Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! Казвате: "Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо". - Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие. Кажете: "Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия". Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си.

И ние преодоляхме едно голямо препятствие - качихме се на Мусалла в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусалла. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусалла. Важно е в лошо време да се качиш. Ако ви питат толкова ли е нужно да се качвате по това време на Мусалла, ще кажете: "Това е предметно учение". Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си като редките, паметни за вас. Ако тази екскурзия остане мъртъв спомен за вас, както паметниците по гробищата, нищо не сте придобили. Четете на някой паметник: "Тук почива млад герой, взел участие в двадесет и пет сражения." Аз не искам такива паметници и надписи. Паметниците на нашите герои са живи, а не от камък. Като отидем при някой от нашите герои, ние казваме: "Излез вън и покажи своето геройство!" Аз искам и вие да бъдете живи паметници. Искам първо да станете; ставането е възрастване, т.е. процес на растене; после - да оживеете и най-после - да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусалла, кажете: "Научихме как да станем и оживеем". Ако ви питат от кои сте, ще кажете: "От тези, които са станали".

Както виждате, ние сме обиколени с мъгла. Какво означава тази мъгла? - Когато Мойсей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: "Външният свят не е готов още да види Моето лице, нито да вижда, какво става тук". Затова днес мъглата се разстила пред нас.
Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената Светлина. За света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане на къщите им. За какви покриви се говори? - Това са оковите, веригите на хората. Когато всички покриви се махнат, когато капаците на прозорците се отворят, тогава ще дойде Господ и вие ще бъдете свободни. Имали нещо лошо в това? Ще паднат веригите от ръцете и краката ви! Какво лошо има в това, че конят пасе свободно в гората , без никакви юзди и вериги? Де да търсим коня? - В гората. Като го видя, аз го потупвам по гърба и му казвам: "Радвам се, че си свободен от веригите и юздите". Както си пасе, конят ме погледне, вдигне главата си нагоре и пак продължава да пасе.Това е говор. Аз се разговарям с коня. С вдигането на главата си конят иска да ми каже: "Ти научи ли науката на светиите и ангелите? Пасеш ли трева като нас?" И волът казва същото. Питам: като сте изучавали науката на светиите и на ангелите, знаете ли защо конят и волът пасат трева? Казват за някого, че дъвче и преживя като вол. Според мене, човек трябва да се учи да дъвче, а не да гълта храната си. Дъвченето е символ на Живота. Като видиш един кон в гората, иди при него, спри се с почитание, поглади го по гърба, отправи погледа си към Бога и продължи пътя си. Ако видиш вол, направи същото. - "Какво ще стане с нас?" - Чудно, какво ще стане с вас! - Ще се пробуди Божественото във вас и Бог ще ви проговори. Душата ви ще се отвори за Великото в света и ще се възрадвате. Само така ще познаете Бога. Ушите ви ще се отворят за Неговото Слово и умовете ви ще Го възприемат. Само така ще бъдете братя и сестри помежду си. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива и не остава следа от него. Аз говоря за онова братство и сестринство, което нищо не може да го изтрие. Това е братство! И приятелство, което нищо не може да го изтрие, то е приятелство.

Божието благословение да бъде над вас! Божията Любов да бъде с всички ни! Да ходите с тази Любов през цялата година!

Сега, вие целувате ръката ми. Защо я целувате? - Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкувате с дясната ръка? - Това значи: когато двама разумни хора се съберат на едно място, всичко могат да направят. - "Искаме да имаме тази беседа". - Това е направено вече. Щом искате нещо, то става. - "На кого да се даде тази беседа?" - На всички, които се занимават с Божията наука. Казано и свършено.

Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. Бъдете бодри, весели, радостни. От вас се иска служене на Бога. Да бъдем смирени като децата.

Тази беседа не можа да се държи на Мусалла. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусалла в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон, тоз, който дава, винаги придобива нещо. Каквото решите, всичко става; важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, гръмотевиците се оттегляха, постепенно намаляваха. Те казваха: "Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега!" Ето, на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път, да видим Слънцето. Обикновено, хората се борят за първенство, кой да вземе първото място. Който върши Божията Воля, той е пръв. Който не върши Божията Воля, той е последен. От това гледище, всеки може да бъде пръв.

Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: "Да се върнем ли назад или да останем тук?" Понеже съм за свободата, казвам: "Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете". Аз можех да им кажа: "Останете всички тук, утре ще има беседа". Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според закона на Свободата.

В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на Своите обещания. Той не знае какво "не може". Ако Бог не проявява своята милост, то е защото чака момента, когато всички могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е защото Той иска те да се пробудят и разберат защо е създаден светът. Например, вие не знаете защо е създадена тревата. Не е грешно, че не знаете. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но още колко остават! Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат трева. Кой философ би ви казал това? Казвате: "Колко би било добре да сме всякога с Вас!" Не е било време да съм бил извън вас.

Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче. Мнозина се оплакват, че никой не ги обича. Има едно Същество, което ви обича - то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, който ви обича. Щом дойде Неговата Светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели.

За вас сега е важно да възприемате напълно всичко, каквото чухте. Важни са следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават като този ден.

Някои се оплакват, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? - Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на Живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се явяват ред препятствия; това са все мокри крака. Речеш да си направиш къща, но пари нямаш; това е препятствие. Като започнем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще си направим такива къщи, каквито ни са нужни. Ще имаме толкова Светлина, колкото ни е нужна.

Често вие се обезсърчавате и казвате "остаряхме вече". Какво означава старостта? - Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява.

Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво. Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. Защо? - Радостта е такова едно извеждане навън.

И тъй, онези от вас, които се качиха на Мусалла, добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата всички ще слезем долу. - "Колко е хубаво да останем тук!" - Тук, значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.


Беседа от Учителя, държана на 13 юли 1925 година на Мусалленските езера

Иви
Живот без принцип

Г-н Ецлер1 е родом от Германия и за пръв път е публикувал книгата си в Пенсилвания преди десет-дванадесет години, а сега по настояване на читателите му отвъд океана е подготвил второ, вече английско издание на отпечатания в Америка текст, дължащо се според мен на широкото напоследък разпространение на идеите на Фурие. Това е показателен факт за времето, в което живеем. Признавам, че тая книга ме извиси до по-обхватни идеи и разбирания за обязаностите на човека на тоя свят. Додаде нещо към духовния ми ръст. Заслужава си да се прочете, та дори и само защото повдига големи въпроси. Ето какво предлага г-н Ецлер:

"Приятели мои! Обещавам да ви покажа как за десет години да създадете рай, в който всеки ще притежава в небивало изобилие всичко необходимо за човешкия живот, без да се труди и без да плаща; в тоя рай лицето на природата ще придобие най-прекрасни форми, а човекът ще може да живее в най-красивите места, сред невъобразимо изискан лукс, ще притежава най-омайните градини и за една година ще успее, без да се труди, да постигне повече, отколкото за хилядите години досега - ще може да изравнява планини, да отводнява долини, да създава езера, да пресушава езера и блата, да насече земята с красиви канали и пътища за прекарване на товари от хиляди тонове и за изминаване на хиляда мили за двадесет и четири часа; ще обсипе океана с плаващи острови, които с невероятна бързина ще могат да се придвижват в желаната посока и ще са напълно безопасни, снабдени с всякакви удобства и разкош, с градини и дворци, в които ще живеят хиляди семейства, и с многобройни сладководни реки; ще изследва вътрешността на земното кълбо и за две седмици ще се придвижва от полюс до полюс; ще разполага с нечувани досега средства за разширяване на познанията за света и усилване на интелекта; ще води живот на несекваща радост, на непозната досега наслада; ще се освободи от всички злини, гнетящи човечеството, освен от смъртта, но затова пък ще я отпрати далеч отвъд обичайния предел на човешкия живот и ще я направи по-малко мъчителна. Така човечеството ще заживее с наслада в един нов свят, далеч превъзхождащ настоящия, въздигайки се на несравнимо по-високо равнище на съществуване."

От тоя, както и от много други пасажи би могло да се заключи, че в механиката, както и в етиката има някакъв трансцендентализъм. Докато първият реформатор се занимава изцяло с въпроси отвъд пределите на пространството, другият налага идеята за възмогването на човешкия род до най-големи висоти. Докато единият лъска Небето, другият мете Земята. Единият твърди, че промениш ли себе си, всичко с природата и житейските обстоятелства ще бъде наред. Да не си създаваме сами пречки, защото оттук идат най-големите затруднения. Облакът, препречил погледа на астронома, е нищо в сравнение със собствената му слепота. Другият реформатор пък иска да промени природата и житейските обстоятелства и тогава всичко с човека щяло да бъде наред. Престанете с неясните приказки за промяна на света, казва той, аз ще променя самото земно кълбо. Какво от това, че ще освободя плътта си от зловредните течности, след като не съм ги отстранил от плътта на земята? Не е ли второто по-доброто? Земята обикаля по своята орбита в разклатено здраве. Нима не виждате, че страда от астма, треска, воднянка, чревни газове, плеврит, че е нападната от паразити? Нима не виждате как всичко здраво в нея е поразено? Ала не крие ли тя и огромна жизнена сила, която да я спаси? Несъмнено. Бъдат ли подобаващо управлявани от човека, самите природни сили ще възстановят нейното здраве и ще я превърнат в рай, също както и законите на човешкото тяло само чакат да бъдат овладени, та да станем здрави и щастливи. Нашите лекарства лекуват броени на пръсти страдания, повечето ни болници са частни и труднодостъпни. Трябва ни друга Хигия, а не тая, която днес почитаме. Та нима докторите не предписват малки лекарствени дози на децата, по-големи - на възрастните и най-големи - на воловете и конете! Да не забравяме, че трябва да назначим лек на самото земно кълбо.

Тъй прекрасна земя ни е дадена, а колко малко сме направили за нея, колко малко сме разчистили, оградили, прорязали с канавки! Все ни се иска да намерим "по-добра" земя, без да сме си мръднали пръста, също както днешните фермери са се устремили към почвата на Охайо. Ала няма ли да е по-достойно и честно да разорем и възобновим тая новоанглийска земя? Младите още жизнени сили на земното кълбо само чакат да бъдат насочени в правилната посока. Няма вестник, който да не съобщава за непредвидимите прищевки на вятъра - морски бури и урагани, които моряците и фермерите приемат като пръст на провидението; ала тия бедствия досягат съвестта ни и ни спомнят греховете. Втори потоп би бил позор за човечеството. Бездруго признаваме, че не питаем уважение към примитивните хора. Един първокласен бизнесмен не би се впуснал от все сърце в бизнеса на живота, без първо да е прегледал сметките си. А на колко много неща днес сме отпуснали края! Кой от нас знае накъде ще задуха утре вятърът? Нека не отстъпваме пред природата. Ще направляваме облаците и ще спираме бурите, ще задържаме отровните изпарения, ще предотвратяваме земетресенията, разкопавайки епицентъра им, за да излязат опасните газове, ще изтърбушим вулканите и ще изтръгнем взривната им ядка! Ще направим водата течна, огъня - горещ, а леда - студен и ще сложим патерици на земята. Ще научим птиците да летят, рибите - да плуват, а кравите - да преживят. Дошло е време да се заемем с всичко това.

На едни моралист също тъй подобава да се запита как човекът би могъл да подобри и разкраси Вселената, да направи звездите по-ярки, слънцето - по-жизнерадостно и ведро, а луната - по-радушна и мила. Не би ли могъл да усили багрите на цветята и птичата песен? Дали изпълнява дълга си към по-низшите от него? И не трябва ли да стане за тях бог? Доколко е великодушен към кита и бобъра? И не се ли боим да разменим макар и за ден с тях местата си, та да не би с поведението си да ни засрамят? Не можем ли да се отнасяме великодушно към акулата и тигъра, наместо да слизаме на тяхното равнище и размахваме копия с остриета от зъби на акула и щитове от тигрова кожа? Набедили сме хиената, докато всъщност по-зло и жестоко животно от човека няма. Ах, на него трудно може да се вярва; дори безпътните комети и метеори биха го поздравили и отвърнали на същността му по своя начин.

Как грубо и грозно постъпваме с природата! Та няма ли да усвоим по-малко грозно поведение? Нима не ни внушават тъкмо това всички прекрасни открития - магнетизмът, дагеротипията, електричеството? Нима умеем само да кастрим и сечем горите? Не можем ли да подпомагаме естествените им процеси, циркулацията на мъзгата? Днес нашият труд е безсъдържателен и брутален. Дори не подозираме колко много може да се направи за подобряването на отношенията ни с живата природа, каква добронамереност и изискана учтивост би могла да се възцари помежду ни.

Има обаче определени дейности, които, макар и не докрай поезия и истина, поне подсказват една по-благородна и нежна връзка с природата. Пчеларството например е едно известно отклонение от общото правило. То е като да направляваш слънчевите лъчи. От най-дълбока древност народите са вниквали тъй в природата. Знаем за Химет и Хибла, както и за ред още прочути с меда си места! Нищо грозно няма в развъждането на тия мънички стада, чието жужене напомня най-тихо мучене на крави из пасбищата. Един занимателен автор неотдавна ни припомни, че някъде дори отвеждали пчелите на паша из най-богатите на цветя места. "Колумела ни съобщава, пише той, че жителите на Арабия изпращали пчелите си в Атика, та да пият нектар от късните цветя." Всяка година натоварвали на лодки пчелите в огромни пирамидални кошери и поемали по Нил, като нощем бавно плавали по течението, а денем, когато цветята по бреговете се разтваряли, спирали; когато решавали, че има богата паша и съответно полза от забавянето, те потапяли лодките във водата. Същият автор ни съобщава, че имало в Германия един човек, чиито пчели давали много повече мед от тия на съседите му без каквато и да било видима причина; накрая той им доверил, че бил обърнал кошерите си с един градус по на изток, тъй че пчелите му, излитайки два часа по-рано сутрин, обирали най-първите глътки нектар. Наистина, зад всичко това се крие коварство и себичност, ала то подсказва на поетически устроения ум какво би могло да се направи.

Има много примери и за по-големи отклонения от общото правило, които все пак заслужават похвала. Миналата година в една планинска местност видях куче, което трябваше да избива масло, като тича по хоризонтално поставено колело, и макар очите му да бяха възпалени и да кашляше лошо, в последна сметка семейството на фермера имаше с какво да намаже хляба си. Несъмнено, колкото и голям да е един успех, първите винаги стават жертва. До голяма степен несъобразното използване на коня in extenso2 напоследък бе усъвършенствано в интерес на човека, като облагата се извлича само от две сили: центростремителна - теглото на коня, и центробежна - стремежът му да върви напред. Само тия два елемента се калкулират. Така най-добре се пестят силите на животното. А нима всички същества със своите ограничени ресурси не предпочитат относителното пред абсолютното движение? А какво е самото земно кълбо, ако не също такова, ала огромно колело, та и най-волният бяг на нашия кон из прерията се оказва навремени спънат и безрезултатен поради въртенето на земята около оста си? В случая обаче конят е основният деятел и източник на енергия, и ако за разнообразие на гледката пред него се постави прозорец, то няма ли постоянно менящата се активност и пулсиращата енергия на животното да се съгласуват с разнообразието на пъстрия крайпътен пейзаж? Трябва да се признае, че понастоящем най-вече конете работят за хората, а твърде рядко - хората за конете; и скотът се изражда сред човешкото общество.

Както ще ни се изясни, размишляваме върху една епоха, когато човешката воля ще бъде закон за материалния свят, когато човекът няма повече да бъде спиран от такива абстракции като време и пространство, височина и дълбочина, тегло и твърдост и той, разбира се, ще стане господар на мирозданието. "Е, добре - ще каже невярващият читател, - животът е кратък, а изкуството - вечно; къде е силата, която ще доведе до всичките тия промени?" Тъкмо отговорът на тоя въпрос е задачата, която г-н Ецлер си поставя със своята книга. На първо време той само ни напомня, че в природата има неизброими и неизмерими сили, още недостатъчно използвани, но напълно достатъчни за постигането на тия благородни и универсални цели. Той само известява за съществуването им, тъй както топографът обявява наличието на тяга във всяка течаща вода, и отбелязва, че проявленията им ще бъдат разгледани в продължението на книгата му, озаглавено "Механическа система". Някои от най-явните и познати ни сред тия сили са Вятърът, Приливите и Отливите, Вълните и Слънчевата светлина. Да се спрем по-подробно на значението им.

Най-напред това е мощта на Вятъра, постоянно проявяваща се по цялото земно кълбо. Наблюдения над плавателни съдове, както и научни изчисления сочат, че средната сила на вятъра за всеки сто квадратни фута е равна на силата на един кон. Оставям без особено внимание това сравнение между силата на вятъра и тая на коня, тъй като не се посочва нищо общо помежду им, въз основа на което да бъдат сравнявани. Несъмнено всяка страна е по своему несравнимо пълноценна, поради което подобни обобщаващи сравнения с практическа цел, давайки предпочитание на едната, непременно са несправедливи спрямо другата. А научните схеми в голямата си част са верни само в схематичен смисъл. Според мен един натоварен, десет фута широк фургон, положен върху лека гемия във водата, в края на годината не би бил изтласкан от вятъра толкова надалеч, колкото би го изтеглил един обикновен състезателен или товарен кон. И колко много паянтови постройки със същите размери върху земната повърхност напразно биха чакали рухването си, ако привържеха към тях ремъците на кон, та дори и откъм подветрената им страна! Очевидно така не може да се сравнява. Затова пък силата на един кон може да се смята равна на теглото му. Все пак предпочитам ветрове и хали да се стоварват с цялата си мощ връз оградата ми, отколкото да я блъска някоя спъната страховита кранта.

Тъй или иначе на наше разположение е една почти необятна сила, а колко зле се възползваме от нея! Само за да завърти колелата на някоя и друга вятърна мелница, да издуе платната на корабите в морето, още няколко дреболии и това е всичко. Колко малко ценим тая наша неуморна и енергична помощница!

Открили мощта на падащата вода, която в последна сметка е сравнително малка, хората нямат търпение да усъвършенстват тая ПРИДОБИВКА! Само да се установи разлика от няколко фута в нивото на воден поток край гъстонаселен град - нищожна възможност за проява на гравитацията - и цялата икономика на околността мигом се променя. Хората се отнасят към тая сила сякаш е единствената възможна придобивка. А междувременно въздушният поток пада от далеч по-големи висоти, с по-неизменно течение, неподвластен на сушата, като неспирно предлага обветрени места за мелници - една въздушна Ниагара, която няма канадска страна; само използването й е трудно.

На наше разположение също тъй са силите на Приливите и Отливите, както и на Вълните, постоянно напиращи и оттеглящи се, прииждащи и отдръпващи се, ала и те служат на хората само донякъде. Въртят колелата на някоя и друга водна мелница и извършват още само броени на пръсти маловажни дейности. Всички сме свидетели на мощта на прилива - как неусетно пропълзява в пристанищата и реките и надига и най-тежкия кораб с такава лекота, сякаш е тресчица. Всичко плаващо е в негова власт. Ала човекът, откликващ бавно на постоянно предлаганото от Природата съдействие, само в незначителна степен и откъслечно използва тая сила - колкото да килва корабите настрани за поправка и да ги пуска на вода.

А тая сила може да се прилага по най-различни начини. Един голям товар от най-тежки плаващи материали, ако се свърже с теглилка, намираща се на брега или върху неподвижна, побита на дъното подпора, може най-напред да бъде издигнат от прилива и сетне, когато водата спадне, целият товар да увисне на теглилката. Също тъй приливът може да бъде накаран да прояви почти равна сила в обратна посока. Той може да се използва навсякъде, където е налице point d'appui3.

Наистина, така брегът би добил напролет по прилив някак работен вид, а корабите-острови, тия terrae infirmae4, осъществяващи легендите от древността, биха възбуждали въображението ни. Често съм си мислил, че за човека няма по-подходящо място за живеене от крайбрежието, защото тогава постоянно биещия в очи пример и въздействието на морето биха проникнали дълбоко в живота и нрава му и навярно биха внесли морски отсенки във въображението му. Как благородна е думата МОРЯК - сиреч общуващ с морето. Тая дума би трябвало да ни говори повече, отколкото сега. Тоя свят си заслужава да се живее в него - нека намерим начин да не го позорим. Навярно би трябвало в еднаква степен да бъдем моряци и сухоземни обитатели, а на нашите Зелени планини им е нужна малко морскозелена багра в добавка.

Мощта на Вълните е изчислена още по-незадоволително. Докато при вятъра, приливите и отливите се взема предвид средната сила и, съответно, средната височина, то важна при вълните е най-голямата височина, а те достигат до десет фута над морското равнище; като добавим и десетте фута пропадане в дълбочина в основата на вълната, получават се двадесет фута максимална височина. Разбира се, силата на вълните, възникнала от косото и безмилостно шибане на вятъра по водата, е не само три хиляди пъти по-голяма от силата на прилива, но и сто пъти по-голяма от тая на самия вятър, и е насочена към своя обект под прав ъгъл. Тая сила при това зависи най-вече от площта, а не само от дължината на плавателния съд, връз който се стоварва, и на всичко отгоре сякаш се забравя, че движението на вълните е главно пулсиращо и силата им е съсредоточена в границите на прибоя, инак континентите с техните пространни брегове отдавна да са отнесени от водата.

И накрая иде силата, извлечена от Слънчевата светлина по принципа на Архимедовите запалителни огледала - множество огледала, събиращи слънчевите лъчи в една точка, докато се постигне желаният топлинен градус. Основното използване на тая енергия би могло да бъде загряването на вода за произвеждане на пара.

Толкова за тия по-осезаеми сили, вече използвани в незначителна степен. Ала в Природата има безчет други, още неоткрити и неописани сили. Засега обаче и споменатите са достатъчни, за да се убедим, че Слънцето и Луната са в еднаква степен сподвижници на Земята. Защото ако луната поражда приливите и отливите, а слънцето - вятъра, който на свой ред поражда вълните, то всяко движение на нашата планета се оказва предизвикано от далечното им въздействие.

"Можем да напълним някой високоразположен водоем и да черпим от него когато и колкото вода ни е нужна, като по тоя начин естествените водоизточници могат да се използват дълго след като са пресъхнали... Такива водохранилища на умерена височина и със средни размери не е нужно да се създават изкуствено, тъй като природата се е погрижила да ги разпръсне начесто, и съвсем малко е необходимо, за да бъдат напълнени догоре. Те не изискват правилност на формата. Всяка долина, осеяна с хлътнатини, е подходяща за целта. Малките оврази също могат да се запълнят. Ето такива места биха могли да се подберат, за да се постави началото на тоя род дейност."

Съвсем ясно е, че колкото по-голяма е височината, толкова по-малко вода ще е потребна, за да има напор. Да си представим обаче една равнинна и маловодна страна - там планина и долина, а също "високоразположен водоем" ще трябва да бъдат създадени свише; ако пък водоизточниците се необичайно надълбоко, то може да се използват пръст и камъни, загубите от триенето ще се компенсират от по-голямото им тегло. Нито един къс суха земя няма да се полива от такива изкуствени водоеми, както навярно е желателно, ала тяхната повърхност "би могла да се покрие с плоскости, а върху им да се нанесе плодородна почва, та и по тях да вирее всякакъв вид зеленчук, както навсякъде другаде".

А пък с помощта на плътни, задържащи топлината обвивки, както и на други изобретения, "силата на парата, получена чрез слънчевата светлина, ще може да се използва винаги, без изобщо да секва, независимо колко често и продължително се скрива слънцето".

Значи налице е достатъчно мощ, за да добруваме, би казал човек. Вече са назовани Силите. О, вие строители и инженери, вие труженици и мислители от всички класи, никога повече не се оплаквайте от липса на мощ, защото това е най-страшната форма на неверие. Въпросът е не как, а какво да използваме. Нека не си служим скъпернически с това, което тъй щедро ни е предоставено.

Дайте си сметка какви революционни промени трябва да се извършат в селското стопанство. В тая изцяло обновена страна трябва първом да мине една машина, която на желаната дълбочина да очисти пръстта от камъни и коренища, подир което да ги струпа на купчини, където няма да пречат; сетне, "с едно малко пренагласяне", същата машина ще изравни безупречно земята, додето не останат ни хълми, ни долини, като същевременно ще прокопае и необходимите канали, канавки и пътища. Все същата машина, с "още някои леки пренагласяния", ще пресее после всичката пръст, ще я обогати с плодородни почви от други места, ако се наложи, и ще я засее; накрая пак същата машина, с помощта на "малко приспособление", ще ожъне и събере реколтата, ще овършее и ще смели зърното или пък ще изстиска от него маслото, изобщо ще го доведе до краен продукт. Описание на тия машини ни се предлагало в "Механическа система" на Ецлер от 11 до 27 страница. Ще се радвам да видя тая "Механическа система". Вярата ми в нея е голяма. Ала не му е сега времето за поръчки.

Кой знае, ако трупаме енергия до края на настоящия век, като я използваме съвсем ограничено, спестявайки от всичко, което духа, свети, приижда и се оттегля или плиска, може би накрая ще сме спестили такова количество енергия, че някое лято ще успеем да преместим Земята в нова орбита и тъй да променим еднообразното редуване на годишните времена. А може би идните поколения не ще останат да чакат унищожението на земното кълбо, а разполагайки с нови съоръжения за придвижване във въздуха и ориентиране в пространството, цялото човечество ще напусне земята и ще се настани на някоя свободна, разположена по на запад планета, на която животът да е още здравословен, а тя самата да е неземна, неизградена от пръст и камъни, с неизтощени, нивга незасявани първопластове. Не бе нужно много - само прилагане на природните закони, кану, весло и платно от зебло, за да бъдат заселени островите в Тихия океан; с малко повече усилие ще бъдат заселени и сияйните острови в Космоса. Нима нощем не съзираме в безкрая на небесната твърд същите блуждаещи светлинки, които е виждал Колумб? Нека не се отчайваме, нито бунтуваме.

"Ако ще извличаме всичката полза от новите си съоръжения, и жилищата ни ще трябва да са различни от сегашните. Градежът им ще е такъв, за какъвто още нямаме название. Те няма да са нито палати, нито храмове, нито ще са събрани в градове, а ще бъдат съчетание от всичко това, надминаващо днешните ни представи.

Навярно ще можем да изпичаме пръстта на тухли или дори на твърдо стъкловидно вещество с всевъзможни форми и размери, да превръщаме с помощта на топлината, получавана чрез запалителни огледала, огромни количества глинеста пръст и стрити на пясък камъни в твърда стъкловидна маса с възможно най-голяма, направо хилядолетна издръжливост. Всичко това ще става на открито и без всякакви други приготовления, освен да се достави, смели и размеси с вода и цимент суровината, да й се придаде форма, като се насипе в калъпи, след което към нея да се обърнат подходящи по големина запалителни огледала.

Архитектурният облик ще бъде коренно различен от който и да било друг в миналото; ще се изпичат огромни здрави блокове или пък суровината ще се излива наведнъж в грамадни калъпи с всевъзможни форми. Така сградите биха могли да представляват кули от по двеста и повече фута височина, съградени от цели части стъкловидна маса със съобразена дебелина; тия огромни късове ще са направени така, че здраво да се закрепят и прилепват едно о друго, та мястото на сглобката да е здраво.

Както и да изглеждат тогава, леярните ще използват слънчевата топлина посредством запалителни огледала и единственият труд около тях ще се състои в изработването на калъпите, а сетне в надзора около доставянето на суровината и отнасянето на готовата продукция."

Уви! При сегашното състояние на науката ние сме тия, които трябва да отнасят на гърба си готовата продукция; ала не мислете, че човекът винаги ще бъде жертва на обстоятелствата.

Един селянин отишъл в града и като видял улици, затрупани с тухли и дървен материал, разказал сетне, че градът още се строи; имайки предвид безкрайните поправки и промени по къщите ни, човек наистина може да се запита кога ли изобщо ще бъдат завършени. Защо човешките жилища на тая земя да не могат веднъж завинаги да бъдат построени от някакъв траен материал като римска или етруска зидария, та времето само да добавя към красотата им? Защо не завършим видимия свят, та да оставим на поколенията свободно време да се посвещават на незримия? Неотложните проблеми на бита и стопанството могат със сигурност да се разрешат за няколко години. Всичко може да бъде изпечено, построено и складирано през това подготвително спрямо предстоящата бездейна вечност време, та снабдена и осигурена подобно пътнически кораб, нашата планета да се отправи на пътешествие в Космоса като в някакъв Пасифик, а ние "да завържем кормилото и да потънем в сън под ветровете" подобно ония, които плават от Лима за Манила.

Ала нека се върнем във въображението си няколко години назад: не мислете, че животът в тия кристални палати ще има каквато и да било прилика с живота в днешните ни скромни обиталища. Съвсем не! Облечен веднъж завинаги в "еластична тъкан", по-трайна от кожения костюм на Джордж Фокс, получавана от "растителни нишки, слепени със специално вещество" и разрязвана като хартията на листове във всякакви размери и форми, човекът би се отърсил от разяждащите го грижи и купища неприятности.

"Двадесет и петте зали във вътрешността на един кристален палат ще имат широчина и височина от по двеста фута; четиридесетте коридора ще са по сто фута дълги и по двадесет широки; осемдесетте галерии ще са по хиляда - хиляда двеста и петдесет фута дълги; ще има поне седем хиляди стаи и навсякъде ще се кръстосват възможно най-големите и прекрасни колонади; подовете, таваните и редуващите се в най-възхитителна и чудата последователност бляскави колони, до безкрай ще отразяват в най-прекрасното сияние на всички прелестни цветове предмети и хора, придавайки им неземен облик.

Галериите из целия палат ще бъдат снабдени със стотици хиляди удобни и възможно най-елегантни превозни средства, та в пълна сигурност хората ще могат без всякакво усилие да летят нагоре-надолу като птици... Всеки ще може да си набавя необходимото за ежедневните си потребности, като само завърти една ръчка, без изобщо да напуска стаята си.

Един-двама души ще са достатъчни, за да направляват кухненската работа. Те няма да вършат нищо друго, освен да наблюдават къкренето на гозбите, докато всичко стане готово, а сетне, само докосвайки една ръчка, да ги разпратят заедно с масите и приборите по столовите или по частните апартаменти... Всяко извънредно желание ще може да бъде задоволено, като се отиде до мястото, където желаното се поднася; а всяко ястие, изискващо по-особено приготовление, ще бъде сготвяно от тоя, който го е пожелал."

Ето пример за случай, когато индивидуалното, както всъщност винаги става, в крайна сметка влиза в съгласие с всеобщото. В последното изречение се съдържа тая тъжна истина, която ми спомня светите писания на всички народи. А като при всяка истина, и в тая има дълбоко нравствен заряд. Тук се говори за най-прекрасния дворец във Вселената и за прислуга, в сравнение с която всяка друга изглежда от незначителна по-незначителна. Надявам се в най-скоро време да науча повече за нея, защото дори и един кристален палат би бил несъвършен без неоценимите й достойнства.

А ето от какво ще бъде заобиколен палатът:

"Ще бъде построен тъй, че отвсякъде, от частните апартаменти, от галериите, от покрива, от кулите и куполите да се откриват пленителни гледки: градини, простиращи се докъдето поглед стига, пълни с плодове и цветя, подредени по най-прекрасен начин, с многобройни пътеки, колонади, акведукти, езера и поляни, с амфитеатри, тераси, фонтани, скулптури, беседки, гондоли, места за развлечение и пр. и пр. - навсякъде наслада за окото и въображението, за вкуса и обонянието... Пътеките и пътищата ще бъдат настлани с големи плочи от стъкленист материал, та във всякакво време и във всеки сезон да бъдат проходими и чисти...

От двете страни на пътеките могат да бъдат поставени за украса внушителни колони, статуи и други скулптурни произведения - изработени все от същия стъкленист материал, та да траят вечно. А нощем от покрива, както и навсякъде в палата и около него, ще струи газово осветление, което, отразено в лабиринтите от многоцветни, сякаш кристални колонади и сводове, докъдето поглед стига, ще разлива блясък като от скъпоценни камъни. Ето какви ще са бъдещите жилища на хората... Такъв е животът, отреден за същинската духовна извисеност, животът, отрекъл невежеството, предразсъдъците и глупашкото придържане о привичното."

Това ще бъде Възвърнатият - божем - рай, преобръщането на прастарото сурово предопределение. Човекът не ще изкарва повече прехраната си с пот на челото. Целият му труд ще се сведе до "завъртането на някоя ръчка" и "отнасянето на готовата продукция". Ала има ръчки, о, има ръчки, които трудно ще се завъртят! Не би ли могло да има ръчка връз ръчка връз ръчка, докато се стигне до една безкрайно мъничка ръчка? - бих запитал аз. Не - уви, не! Ала у всеки човек се крие божествена енергия, само откъслечно използвана досега, която би могла да се нарече вътрешен лост, впрочем истинският лост, задвижващ всяка машинария, без който никоя дейност не е възможна. Да можехме да сложим ръка върху него! Всъщност от никоя работа не може да се избяга. Тя може да се отлага за неопределено, ала не и за безкрайно дълго време. Нито пък някоя истински важна работа може да стане по-лека в сътрудничество или с помощта на машина. Колкото и една работа да плаши човека, той може да се отърве от нея само като я свърши. Няма как да я подгони като чакал или хиена. Тя няма да побегне. Все едно дали ще нарежете първо тънките дървета, или пък ще започнете от дебелите - рано или късно ще трябва да нарежете и едните, и другите.

Не бих допуснал да ме подведе идеята за подобно мащабно прилагане на природните сили. Убеден съм, че повечето неща ще трябва да се постигнат чрез прилагането на силата, наречена Усърдие. С радост си мисля например за маломерната, ала постоянно действаща и целенасочена сила, която обръща лопатите в нивята. Благодарение на нея долините греят, а пустините разцъфват. А ще призная, че навремени дори изпадам дотам, че с наслада си мисля за дните, когато хората са надявали ярема като волове и са теглели криво дърво наместо рало. Нали в последна сметка крайните цели и средствата за постигането им винаги са били едни и същи.

Едно сериозно възражение срещу предначертанията на г-н Ецлер е, че те изискват време, хора и пари - три неща, с които честният и добронамерен човек не би пожелал да се занимава. "Целият свят следователно, пише г-н Ецлер, може наистина да бъде превърнат в рай, при това за по-малко от десет години, като през първата година се започне с едно сдружение, създадено да разработи и внедри технологията." Не мога да отмина поразителните противоречия, които възникват, бъде ли поставен тук въпросът за времето и парите. Набелязаните десет години биха преминали твърде скучно за всеки, който е на поста си и изпълнява задълженията си, ала ще се окажат съвсем недостатъчни, ако не си даваме зор. Тая беда обаче по никакъв начин не се вмества в умопостроенията на г-н Ецлер. Във всичките ни начинания има твърде много суетене и бързане и твърде малко търпение и задушевност, като че ли цели векове ни делят от постижението. Истинският реформатор не се нуждае нито от време, нито от пари, нито от сдружения, нито от съвети. Какво е времето, ако не същността на забавянето? Разсъждаваме ли тъй, излиза че добродетелността ни не се подхранва от нарастването на парите ни. Г-н Ецлер не мисли за приходи, а само за разходи; но в мига, в който започнем да пресмятаме разноските, те започват. А колкото до търсене на съвет, то всичко, което идва от обществената нагласа, е тъй нетрайно и неподходящо за реформатора, колкото паяжината за кривака на Херкулес. При Ецлер няма здрав смисъл, а само здраво безсмислие. Ако трябва да рискуваме един цент или капка от кръвта си, кой ще ни даде съвет? Колкото до мен, твърде млад съм, за да имам опит. Та кой ли е достатъчно възрастен? По-стар съм на вяра, отколкото на опит. В порива на ръката да извърши нещо се съдържа повече опит, отколкото във всички световни премъдрости.

"От всичко, казано дотук, става съвсем ясно, че осъществяването на тия предначертания не може да бъде задача на отделния човек. Дали това следва да е задачата на едно правителство днес, когато идеята все още няма достатъчно привърженици, е въпрос, чиито отговор предстои да бъде даден; всичко, което трябва да се направи, е след зряло премисляне на нещата да излезем напред, на висок глас да обявим убежденията си и да се обединим в сдружения. Човекът е могъщ само в съюз с много други като него. Нищо велико, предназначено да подобри положението на отделния човек или на всички хора, не може да бъде извършено като лично начинание."

Уви! Ето го най-страшният грях на нашето време - тая липса на вяра в силите на отделния човек. Нищо не може да бъде постигнато, освен от отделния човек. Който ти иска помощ, ти иска всичко. Наистина, тъй заявяваме слабостта си, ала в никакъв случай не и начина за преодоляването й. Първо трябва да сме успели сами, та да можем да се радваме на успеха си заедно с другите. Вярвам, че обществените движения, на които съм свидетел, проявяват стремления, които не могат тъй евтино да бъдат удовлетворени. Не вярвам ни най-малко на сдруженията - не тъй е възникнала идеята за преобразяването на света.

Ала нашият автор все пак е достатъчно умен, за да отбележи, че суровият материал за осъществяването на начертаните от него цели ще бъдат "желязото, медта, дървото, най-вече пръстта, както и обединението на хора, чиито очи и уши не са запушени от предразсъдъци". От това последното най-много имаме нужда - общество от "особняци".

"Малки вложения от по двадесет долара или всичко двеста-триста хиляди долара ще са достатъчни, за да се постави началото на цяла една общност от три-четири хиляди личности; на края на петата година ще разполагаме с двеста милиона долара основен капитал" - така в края на десетата година раят ще бъде напълно възвърнат. Но уви! Десетте години вече се изнизаха, а от рая още ни следа поради липса на необходимите средства за обнадеждващо впускане в начинанието. Все пак вложението изглежда сигурно. Навярно нещата трябва да се поставят така, че при желание човек да може винаги да се откаже без загуба, като получи обратно капитала си.

Съзирам обаче две основни трудности: първо, успешното използване на природните сили посредством машини (не съм видял още споменатата "Механическа система") и второ, което е несравнимо по-сложно, обвързването на човек и труд посредством вяра. Това е, боя се, което ще разтегли десетте години до поне десет хилядолетия. За да бъде човекът убеден да използва пълноценно онова, което му е предоставено, ще е нужна сила едва ли само "осемдесет хиляди пъти по-голяма от мощта, която би се получила, ако всички хора по земното кълбо напрегнеха мишци". Ще е нужна дори още по-голяма физическа мощ, та да се надигне мощта на нравствеността. Вярата всъщност е цялата необходима реформа; тя самата е реформа. Без съмнение не ни достига замах, за да си представим Рая и Небето, един съвършен земен или духовен свят. Знаем как предишните епохи са прахосвали времето си и са грешали. "А може би нашето поколение се е отърсило от безразсъдството и грешките? Може би сме достигнали върха на човешката мъдрост и няма защо да се стремим към по-високо умствено и физическо развитие?" Безспорно ясновидството ни е дотам, че не знаем какво ще ни донесе дори следващият час.


Mellei to qeion desti toionton jnsei.
Божественото винаги е пред сбъдновение и такава е неговата природа. В най-проникновените си мигове отделяме вещество, което също като калция в раковините на молюските ни обгръща целите, и добре ще е, ако навремени като тях изоставяме черупките си, та дори да са седефени и прекрасно обагрени. Нека преценим вредите, които ни е докарала досега Науката, преди тъй убедено да се произнасяме върху нейния напредък.

Г-н Ецлер не се числи към просветените хора на практиката, радетелите на реалното, които благоговейно следват бавния, тежък ход на науката, задържайки действителния напредък, защото довеждат докрай мечтите на миналия век, ала нямат свои собствени; все пак той се обляга на доста несъвършената, ала здрава основа на научните открития. У него има много повече практицизъм, отколкото подобава на такъв смел фантазьор, на такъв дръзновен мечтател. Въпреки това успехът му е в теорията, а не в практиката; той подхранва вярата ни, но не задоволява мисленето ни. Книгата му е лишена от порядък, яснота, замах, изобщо от всичко, ала успява да вдъхне единственото значимо, което човек може да вдъхне на човека - вяра. Истина е, че мечтите му не са нито завладяващи, нито достатъчно ярки, пък и спират там, откъдето замечталият се на свечеряване започва. Неговите въздушни кули се сриват на земята, понеже не са достатъчно високи; биха били здрави, ако опираха в небесния покров. Но в последна сметка по-важни са размишленият

Иви
Ранно утро е. Малко след изгрев слънце, лъчите огряват дърветата. Пролетните птички пробуждат цялата природа за нов живот. Ето я поляната за Паневритмия. Малка група от хора се приближава към нея. Като многобройни лъчи излизащи от различни места, но стремящи се към един център те огряват полянката. Поздравяват се. Мека светлина се усеща в атмосферата, неописуемо вълнение и радост. Днес отново сме тук за всекидневните ни паневритмични упражнения. Могат да се срещнат всякакви хора - от различни раси, религии и националности. Има и представители на най-различни и уважавани професии. Всеки е дошъл с различна цел, всеки съзнателно работи върху себе си за развитието на уменията, които са му нужни. И наистина колко много ни дават тези упражнения. Колко просто и обикновени изглеждат наглед, но колко много качества, сили и способности развиват те в човека. Ето ги музикантите, които заемат местата си в центъра. Около тях се образува кръг от хора, по двойки, в посока обратна на часовниковата стрелка. Хората се подготвят за началото. Свещено чувство на радост и благоговение пред цялата природа изпълва всички. И как да не се радва човек, как да не е благодарен? Каква велика разумност се крие зад всяко камъче, всяко растение, всеки полъх на вятъра. Музиката започва. Хорът запява с ангелски глас. Чуват се думите: “Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, носят сила и живот...”. Какъв съдържателен текст само. Целият текст на Паневритмията е изпълнен с позитивни думи. Всяка дума излъчва определен спектър от хармонични вибрации и съчетана със съответните музикални тонове и плавни движения оказва мощно физическо и психическо въздействие върху човека. Нервната система се тонира, тялото се раздвижва, човек се подготвя да бъде буден и максимално ползотворен през предстоящият ден. Ето наредените в кръг започват да извършват онези плавни и красиви движения, които карат усмивките и радостта да се изпишат на лицата им. Двадесет и осем такива упражнения има в първият цикъл от Паневритмията и всяко има дълбок вътрешен смисъл. Вие може би някога сте наблюдавали този светъл кръг от хора и сте се чудели колко странни и като че ли еднообразни са тези движения. В повечето упражнения, движенията се повтарят циклично и наглед са много лесни. Но задавали ли сте си въпроса защо толкова много хора - учени, поети, музиканти - с такова усърдие и такава любов, с такава концентрация, всяка сутрин, от 22 март до 22 септември, стават рано, за да участват в този космичен танц? Упражненията на Паневритмията са създадени по определени закони. Текста, музиката и движенията на всяко от тях са в синхрон и имат дълбок смисъл и въздействие. Съзнанието се поддържа будно. Спящи сили и способности се разлистват като майски цветя събудени от вековен сън. Учените все повече намират дълбоките научни основи свързани с всички сфери на познанието вложени в Паневритмията. Поетите и творците тук намират вдъхновение, а музикантите и участващите - метод за съзнателна работа върху себе си и околните. Търсещите намират път, а учениците - учение. Паневритмията е благословение, както за всеки участник, така и за окръжаващите и за местността, в която тя се играе. Самата дума Пан-ев-ритмия означава Всеобщ Космичен Ритъм. Всичко в природата се движи в един общ вселенски ритъм. Колко школи, колко велики учени, писатели и мистици са говорили за него. Трябва ли човек постоянно да се измъчва и тормози с всекидневните си проблеми? Може ли едно малко клонче от великото дърво на Живота да реши въпросите, които хората от хиляди години се опитват да решат? Клон, който не расте и не се развива в синхрон с растежа на цялото дърво изсъхва и не дава плод. Какво трябва да направи този клон, за да се развива хармонично и съзнателно? Отговорът е - Паневритмия, да влезе в синхрон, в ритъм с природните сили и енергии. Тогава една невидима вълна се надига. Мислите и чувствата на човека се обновяват. Погледът му се избистря и сетивата му се изострят. Вече няма неразрешими въпроси и проблеми, защото на този Човек му съдейства цялата Вселена, целият Всемир. Ето защо и 28-те упражнения завършват с формулата-утвърждение: ”Да пребъде божият мир и и да изгрее божията радост и божието веселие в нашите сърца”. И наистина, мир, радост и веселие се разливат в човека, завършвайки тези упражнения. Може би вие ще си помислите, че това е просто един прекрасен метод, с който човек може да работи върху себе си само. Но не е така. Още 2 групи от упражнения съставляват цялата Паневртимия. Те помагат на човека да изгради не само себе си, но и да осмисли и задълбочи партньорските взаимоотношения и най-накрая да излъчи тази невидима вълна на хармония към целия свят. Първата група се нарича Слънчеви лъчи. 12 лъча от по 6 двойки се нареждат в посока към центъра. Останалите двойки участващи се нареждат образувайки кръг около всичките лъчи. Оформя се красив кръг от 12 лъча с общ център. Лъчите се приближават и раздалечават, отново символично, вземайки блага от общият разумен център и разпръсвайки ги към света. Отново се чува музикален съпровод и хор. Неописуемо усещане. Втората група упражнения се нарича Пентаграм - пет двойки насочени към центъра образуват отново лъчи. Движение в кръг и разгръщане на петоъгълника, после прибиране и излъчване към света на любов и хармония. И тук отново откриваме онзи магически ритъм и дълбок смисъл, който е вложен в цялата Паневритмия. Петоъгълникът е символ на разумният човек. Може би се чудите защо? Застанете прави, разтворете леко крака, разперете ръце настрани и ще видите пентаграмът - пет лъча, пет основни добродетели, пет сили, които се разгръщат и задвижват в това упражнение. Повторени 5 пъти, тези движения изграждат Човекът, който взема съзнателни и разумни решения градейки къщата на своя живот. Паневритмията свършва, участниците се поздравяват и си благодарят. Малко след това се чуват няколко песни отново наситени с онзи дълбок смисъл и съдържание. Споделят се мнения, разменят се свежи идеи и мисли. Утринните ни упражнения завършиха, но онова красиво чувство и усещане остава. Една вътрешна трансформация е настъпила в участниците. Същите хора ли са това с делничните грижи и проблеми? Същите ли, които до скоро не намираха смисъл в живота и търсеха своя път, и своят смисъл? Не. Нова светлина се е вляла в умовете на участниците, ново топлина в сърцата и нов импулс за живот. Така подготвени за живота, въоръжени с любовта като принцип и доброто като метод, те започват своите всекидневни задачи.

*есето е написано веднага след като неговият автор се върна от Паневритмични упражнения и е пример за импулса и вдъхновението, които идват по време на играта.

10.04.2003
Варна, България

×