Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Иво
Същността на живота

е загадка на вековете. За нейното разкриване са работили много научни и религиозни мислители, но техните концепции и презумпции са частични и ограничени от предразсъдъците на съответните епохи и от каноните на своите институции.

За да може да схване космичната гледна точка на Учителя – Животът като Единство, търсещият трябва да премине отвъд тяснонаучните обяснения и теологичните мистификации. За да схване определението Му, че “Животът е движение без реакция” (1), е необходимо той да добие ясна представа за механизма на еволюцията, надхвърляща примитивния Дарвинизъм.

Историята показва ясно, че, оставени без духовно ръководство, човешките общества не еволюират, а се израждат.

Учителят ни учи, че еволюцията не е нито случайна, нито механична и нито една цивилизация не започва от самосебе си. При всеки народ се изпращат Учители като духовни водачи. С живот и Слово те творят оригинални идеи за разрешаване на назрели проблеми и за правилен живот. Тези идеи се разработват в обществата и формират светогледите на новите култури.

Колкото по-висш е един Учител, от толкова по-високо спуска нови идеи и толкова повече време е необходимо за осъзнаването и приложението им. Ето че след 2 х. г. християнството не е разбрано и приложено като цяло в своя истински – езотеричен смисъл, а се използва от фанатици и самозванци за себични и комерчески цели. “Мнозина ще говорят в Мое име” – предупреди Спасителят.

Човечеството е възпитавано и обучавано от Световни Учители, чийто брой не е по-голям от сбора на пръстите на ръцете. Техните учения създават култури, траещи цели епохи (Тангристка, Херметична, Будистка, Християнска, Мохамеданска).

Учителят Беинса Дуно подготвя човечеството и ни води към изграждане на световна духовна култура на VІ-тата подраса на бялата раса.

Поради това наричам тези общочовешки Учители Епохални. Тяхната дейност е неизмерима с човешки категории.



Епохален Учител


<img src="http://www.beinsadouno.com/images/board/painting_3.jpg" style="float: left; margin: 0 7px 0 0;" /> Затова е така неадекватно да слушаме да се разглежда “Учителя в светлината” на различни човешки разбирания и системи, както да разглеждаме Слънцето … в светлината на прожекторите. Учителят Беинса Дуно е с други измерения, нещо ново, което, както каза световният мистик Рене Генон, за пръв път слиза на земята. Мерките от старите култури са така неподходящи за измерване Новата, както египетските лакти – за оразмеряване чертежите на модерните небостъргачи.

Жалко е да гледаме как духовно ориентирани приятели смесват фойерверките на западния интелект от V култура с духовността. Това интелектуалничене е дотолкова превъзмогнато от Учителя, колкото Космосът е по-високо от най-високите човешки построения. Жалко е да слушам и, че “времето на Учителя било минало” , защото Той, виждате ли, бил умрял, а сега имало нови, живи учители на по-високо ниво. С дълги мантии и коси, изкуствено дълбоки погледи, репетирани пред огледало маниери и мизансценична игра, те се мъчат да внушат на лековерната и жадна за чудеса публика, че са велики магове, владеещи природните сили. Не че няма какво да научим от тях, някои заслужават уважение – всеки от тях свети като красива звезда, но… преди да изгрее слънцето. След това пъченето им предизвиква само смях. Техните “учения” ще си заминат заедно с тях, докато Учителите на Бялото Братство не умират.

На тези сензационалисти и на търсещите при тях трябва да обясним, че Бялото Братство не работи с външни, а с вътрешни чудеса - разширяване на съзнанието, превръщане на негативна в позитивна енергия, растене на добродетели, отприщване на творческа мисъл и създаване на мисъл-форми на хармония и радост. ББ не се нуждае от реклами, масовизации, платени агенти, тълпи. За такива има други партии и братства с комерчески цели.

Та, има учители еднодневки и Епохални Учители. Този, когото наричаме Беинса Дуно, е от вторите. Как да покажем това? Кой е Учител на Бялото Братство? Какво е новото при Учителя Беинса Дуно? За кое време е Учението Му? Има ли нов Учител?

За да отговаряме компетентно на такива въпроси, трябва да разбираме и прилагаме това Учение - да покажем плодовете му.

За ориентация ще се спра на някои основни моменти.


Величие и падение на Цивилизацията (1)

За да разберем по-добре Учителя, трябва да познаваме мисиите на Световните Учители в Плана на Бялото Братство за развитие на човечеството.

Учителите градят нови култури, които после набъбват в Цивилизации.

Културата показва нивото на духовното и умствено развитие. Тя включва възпитание, образование, морал, наука, изкуство, философия, религия…

Цивилизацията включва материалните достижения - технологии, производство, икономика, транспорт, спорт, политика, военно дело…

Цивилизацията е външен израз - черупката на Културата. Културата е творчески принцип, изграждащ обществото. Тя е душа на Цивилизацията.

Културата се гради от езотерични школи, под идейното ръководство на Световни Учители. Те спускат идеи и импулси за поставяне на основите й:

Вяра – за развиване на душевни сили и за Божествен контакт;

Изкуство – за изграждане на сърцето и културата по законите на Красотата;

Наука – за изграждане на ума и цивилизацията по законите на Логиката;

Философия – синтез на 3-те, за оформяне на силен дух с единен Мироглед.

Срещу позитивната творческа сила се надига негативна – Варварството. То нищо не създава, а изсмуква плодовете на културата, като използва насилието във всичките му форми. Без морални задръжки и в служба на себелюбието, Варварството покварява душите и посява съмнение сред вярващите; създава негативни емоции и деформира изкуството; хвърля тъмнина в умовете и ги поробва; разбива единството на Мирогледа и отслабва убеждението – Духа…

От момента, в който варварската консумация става по-голяма от сътвореното, 4-те стълба (корена) на културата престават да дават и започват да изсмукват жизнената енергия на индивидите. Културата тръгва към упадък:

Изкуството става кич и комерческо средство за манипулация - поддържане на ниски страсти и съзнание на нивото на слабоумието;

Науката става комерсиална, използва се главно за [Рел- служи на милитаризма за изтребление на “враговете” – другояче мислещите;

Вярата се изражда в канонизирана църква със своя инквизиция - за изтезания на другояче вярващите; а Божественото е осквернено:

Любовта, която ражда живота, е подменена с опиума на страстите;

Мъдростта вече не носи Светлина, а служи за надиграване на другите;

<img src="http://www.beinsadouno.com/images/board/armagedon.jpg" style="float: left; margin: 0 7px 0 0;" />Истината не чисти Душата, а се продава като политическа спекула…

Философията е принудена да доказва величието на технокрацията и управляващия елит,
за да властва само варварският мироглед.

Така боледуват емоциите, интелекта, душата и Духа - разрушава се културата, обществото и индивида. Такава е картината на днешния ден. От старата култура е останал само един хилав и болезнен кълн, който едва-едва преживява сред мрежата от безбройни плевели, преди настъпването на всеобщия катаклизъм – Апокалипсиса.



Очакване на Месия (1)



Сред всеобщата разруха на духовни ценности, отвратени от алчността и бездушието на силните на деня, хората очакват нов водач, който да ги изведе от робството на техните ограничения, да им възвърне изгубения смисъл на живота и да ги въведе в обетована земя на Свобода и Изобилие.

Вярващите чакат нов Спасител, който да ги измъкне от бездната на греха…

Изкуството очаква нов Леонардо, който да изрази вечната Красота;

Науката - своя Айнщайн - да разкрие Парадигма, обясняваща феномените;

Философията – нов Хегел - да разреши вековния спор м/у философите.

Казано е: “Търсете и ще намерите!” Но не е казано къде!

Как ще Го видят материалистите в непрогледния си духовен мрак,

как ще Го чуят през шума и суетата на празния си живот и

как ще Го познаят сред многото улични идоли с гръмки претенции,

когато липсват истинските критерии - техните Добродетели!

В трясъка на сриващата се съвременна цивилизация хората се убеждават, че животът не е толкова сигурно и спокойно пристанище, както ни учеха доскоро. Загубил здравата почва под краката си, обикновеният човек се чувства като корабокрушенец и търси трескаво някаква спасителна греда...

Естествено е да се обърне към опита на миналото и да види как хората са оцелявали от световни катаклизми, не по-малки от днешния. Легендите и митовете на всички народи дават обилна информация в тази насока. Такива са Библейските легенди за Вавилонската кула, Всемирния потоп, унищожението на Содом, Кивотът на Моисей, митовете за Агарта…(2) Всички те показват, че:

- трупането на земни богатства и сили са вавилонски кули - ще се съборят;
- хора с различни цели не могат да достигнат Небето сами: орел, рак и щука;
- развратените и изродени общества се ликвидират от Космичните Творци;
- освен научен и религиозен има и други пътища за търсене на Истината;
- по тези пътища Световните Учители контактуват с Космичния Разум;
- под вещото ръководство на техните школи, “готовите” се спасяват;
- спасява се и плодът на старата култура, за да се посее на нова земя.


“Търсете и ще намерите!”


За разлика от светските школи, които по комерчески съображения непрекъснато си търсят клиенти, намирането на духовна школа е много трудно, изпълнено с лишения, опасности, житейски изпити…

За успешно търсене човек трябва да има развит магнетичен център и доминанта в съзнанието, да упорства достатъчно дълго, често, усърдно и жертвоготовно. Необходим е и малко късмет за откачане от кармичните вериги.

Контактът с Школата не дава сигурност, защото много лесно може да се изгуби и да се потъне отново в Морето на Живота. Това не е място за клубен живот с членска книжка. Членството не се осигурява наследствено, което не се разбира добре. Тя е състояние на съзнанието, което човек трябва да достигне и овладее, като обменя информация и умения с тези, които работят на това ниво.

“Мнозина са звани, малцина – призвани” – предупреждава Евангелието.



Работа и Задачи на Школата


Днес думата “школа” е добила популярност и е изгубила езотеричния си смисъл. Срещаме школи по чужди езици, музикални, спортни, балетни, военни, шофьорски, компютърни… за бързо усвояване на някаква квалификация. Чуваме за стари научни и философски школи, но днес функцията им е иззета от модерни академии, университети и научни институти.

Първоначалните идейни тласъци за оформяне на тези институти произтичат от Школите на Великите Учители. Като проучва хронологично през вековете техния Живот и Дело, ученикът върви по стъпките на Бялото Братство. Той изучава една езотерична история за развоя на човешкото съзнание от епоха в епоха.

От школите на Великите Учители като Орфей, Кришна, Буда, Зороастър, бликат Духовни вълни на Чистота и Любов, които подхранват душата, а не сърцето и ума. Затова интелектуалното и емоционалното им представяне е едно осакатяване на сакралността им.

“Задачата на Школата не е да ви направи добри, нито да ви направи умни и да придобиете много знания" – казва Учителят. И продължава: "Каква разлика ще има тогава между богатия, който трупа парите си в касата и всеки ден ламти за все по-голямо и по-голямо богатство, и вие, които искате да трупате все повече и все повече знания в главата си като някой банкер?” (виж МОК 3, “Основа на Знанието”, 04.11.1923, София )

Целта на Школата не е да даде колосални знания, както погрешно се мисли, а да създаде преди всичко нов жизнен стереотип, за да подготви ученика за езотерично познание. Последното не може да се придобие само от информация вън от човека /напр. просто от книги/! То изисква един процес на съзнателна еволюционна промяна - Трансформация. При това Посвещение той придобива Ново Съзнание и светът става друг. Защото гъсеницата е станала пеперуда.

Без тези Школи човек не може обективно да познае ни себе си, ни другите; не знае нито възможната за него еволюция, нито - методите за работа върху себе си за промяна на своето Съзнание-Битие.

Освен върху себе си той работи и за Школата, което е необходимо за осигуряване на нейната жизненост. Заедно с нея помага на света.

Защото Тя синтезира ценното от Вярата, Изкуството, Науката, и Философията; съхранява и опита на човечеството от незапомнена древност и ги предава на следващата култура. Така се осъществява приемственост на културите. Затова

Школата е Златен плод на Старата и Семе на Новата култура.

В “Притчата за сеяча” Христос класифицира хората на 4 категории (3), като показва, че само четвъртата е готова да разбере Словото и да даде многократен плод. Това са учениците - “Добрата почва” , върху която Учителят сее семената на новата култура. Така Школите са щафети между културите.

Школата гради новия живот по универсални принципи, независими от ограниченията на варваризиралите социални, религиозни, научни и др. институции. Зачатието, Златният плод и Раждането на Новата култура трябва да се пазят от царящото наоколо варварство. В противен случай управляващите среди изискват жизнената им енергия за усилване на властта си, особено при деспотичните тоталитарни режими. Тъй като нравственият кодекс на Школите изключва ползването на силите за користни цели, те отказват и започват преследвания... В това отношение до ден днешен нищо не се е променило... Други причини за скритост са поради опасностите от неумело боравене с психични сили. Затова Школите са езотерични (тайни) и окултни (скрити).

Поради тази скритост трудно се намира информация за тяхната работа и значение за историята на човечеството. Това, което се вижда, е допуснато от Школата като спасителен фар поради критични социални катаклизми като геноцид, падане на Империята, разруха на Цивилизацията (каквото е днешното положение)...

За да съобщят на хората спасителните идеи, в древността са се разигравали мистерии, а днес на Изток се организират сатсанги и Кумбха-мели, а на Запад се екранизират мистерийни епоси (“Властелинът на Пръстена”, “Матрицата”) . В България Учителят организира събори и сега - братски форуми. Главната Му цел е да се покаже спасителната пътека към Вратата на Школата, за да могат готовите да избегнат приближаващата гибел и да кандидатстват за ученици. Така Школата осигурява жизнеността си. Затова е жалко там да се допускат хора с голямо Его, чиято цел е различна – да изтъкнат своите астрални и интелектуални мурафети.



Как става спасяването на индивида в Школата? (2)


<img src="http://www.beinsadouno.com/images/board/painting_1.jpg" style="float: left; margin: 0 7px 0 0;" />Преди всичко неговото съзнание и битие търпят трансформации;


Започва да схваща Единството на Живота сред многообразието;



Изучава проявите и начините за Контакт с Висшия Разум;



Получава Сили и Енергии от неподозирани до тогаз Източници;



Става Съработник в Делото на Учителя, като в същото време



запазва и своята скромна служба в обикновения си живот.



Предопределено поведение: “Бъдете в света, но не от света!”



Така работи Ученикът /Школата/ в света.





Нека сега видим как стоят тези въпроси при


Учението на Учителя Беинса Дуно


<img src="http://www.beinsadouno.com/images/board/gate.jpg" style="float: left; margin: 0 7px 0 0;" /> Когато трябва да говоря за Него, съм като иерофант, който въвежда в египетски храм хора от друга култура. Нищо не е така, както изглежда:

Портата е уж отворена, а Школата е херметична, т.е. затворена;

Учението се разисква открито, а се знае, че то е окултно, т.е. скрито;
четат се книгите му, а се казва, че познанието е езотерично (тайно)...

Как да си обясним тези парадокси? За правилно разбиране се иска ниво на съзнание. За пояснение ще призова на помощ Египетските мистерии.

Стените и колоните в Залите на Храма са покрити с плочи с йероглифи. За да се разчетат, трябват познания от съответната школа. Ако питате, Иерофантът ще ви отговори нещо: може да ви разчете – плоча след плоча – навързва се някакъв смисъл.

Ако обаче мислите, че сте разбрали древната мъдрост, ще изпаднете в заблуда. Защото правилното подреждане на мислите в Посланието се получава, когато минавате в съседната зала (с други условия) и четете гърбовете на съответните плочи. Значи необходим е ключ, известен на учениците. “Искайте, и ще ви се даде!”

Но и това не е достатъчно за разкриване на пълния смисъл на Посланието. Защото думите са кодирани и притежават по-дълбок смисъл от този, който имат в света. За да се вникне в този смисъл, са необходими години обучение. Ако искате, може да кандидатствате за ученици. Това са все тестове…



Оградата на Школата



Школата на Учителя (4) е като мистичната Шамбала, достъпна само за посветени. Тя има проекции на физическо поле, но Центърът й е на Космично ниво, недостъпно за неподготвени и за насилници.

Достигналите Късметлии се сблъскват най-напред в невидима Ограда.

Нали беше открита школа? Откритостта и достъпността са само привидни. Поради тази мнима достъпност около нея се трупат същества със себични и нечисти цели за лични облаги. Те предлагат на наивниците “да им гледат”, “да ги изследват” , да им кажат миналите прераждания, да им предскажат, да им решат проблемите или да им обяснят набързо Учението… Тези индивиди се представят за ясновидци и Ученици и отблъскват със своята ексцентричност, авантюризъм, лицемерие, честолюбие и сребролюбие и представляват истинските колове на оградата на Школата. Досада, позната ни от уличните циганки или от нахалниците около чейнчжбюрата.

Тези хора не са ученици на Учителя. Защото виждащите, знаещите, можещите от Бялото Братство не парадират със способностите си, и не се облагодетелстват от тях. Това за тях е проституиране с Божествени дарове…

Много мислих в/у думите на един източен учител /Рай Сахиб Му Ширам/:

“Поставих лицемери и профани да пазят Вратата към моето Учение.”

Сега ми е ясно, че и Учителят е направил същото.

В тази ограда се блъскат лековерни, обременени, неподготвени, любители на сензации и търсещи лични облаги “иманяри”. Любопитните не разбират езотеричните доктрини (виждат им се като нравоучения) - не могат да усетят Полъха на Истината поради липсата на сетива. За тях Школата остава невидима.

Повечето остават до там – учат се да гадаят и мислят, че това е Учението.

Това е поредният тест за кандидатите. А Школата е зад тази ограда.

“Чукайте…” (5)

Вратата, до която най-после някои са се добрали, често не иска да се отвори ни с молби, ни с рушвети, ни с “връзки”. Защото големият Посветен не търси клиенти, нито консуматори на евтино щастие със скръстени ръце. Той очаква ученици със запретнати ръкави. А Кандидатите за такива трябва да отговарят на известни условия, записани ясно на тази врата.

Не могат да бъдат Ученици на Мъдростта индивиди със забулени погледи, с притъпен слух, с недъгави удове, студено сърце и скрити помисли. Авантюристите, ексцентриците и търсачите на лично щастие остават отвън, където Природата е създала за тях хиляди забави. Те не търсят Мъдрост и нямат идеи и сетива за Истината. А спасението им е там и те би трябвало да се стремят към Мъдростта, както удавникът - към въздух. Такива ученици търси Учителят. Останалото е куртоазия. Ама: “Искаме да станем членове на това братство!”

“Аз пък искам да кандидатствате за Ученици на това Братство!” (6)

“Има хора, които са обикаляли дворовете на Бялото братство, но не са проникнали в неговото Светилище. Какво може да знае студент, който не е слушал нито един професор?” – казва Учителят.

Първата формула, която изучават приетите в Училището на живота е:

“Само светлият Път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.” (5)

Почти всички коментатори, неспособни да схванат космичната същност на Учителя, определят Учението му в рамките на Християнството, като фаза от неговото развитие.

“Не сме фаза на някакво течение. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Ние сме Извор от Бога.” (6)

Новото в Учението на У. не е в точното тълкуване на Христовото Учение, което той прави в неделните си беседи. Такива тълкуватели има вече 2 хил-я. Новото е Школата, в която Учениците развиват Космично съзнание. Новото е



Пътят на Ученика


“Пътят на Ученика е новото, което Бог днес дава. Него няма да го намерите в Евангелието. Там може да видите само какви са били вашите мисли за живота като Новозаветни хора.

Учениците ще реализират Доброто и то тъй, както е записано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.” (7)

Хората се раждат емоционални, интелектуални или волеви, но не и ученици. Ученикът е продукт на Школова култура. Не става само с четене. Както от ходене на църква човек не става християнин, така и от ходене на беседи не може да стане автоматично ученик. Затова е нужна Школа. Защото:



“Който много чете, става читател. Само приложените идеи са идеи.” (8)Свещените книги са духовни пътеписи на Посветените и ръководства за действие на учениците. Целта на Ученика не е да колекционира красиви цитати, а да придобива едно Живо Знание, чрез което да се освободи от ограничителните земни условия и да живее в света на Истината, за да изпълни възложената му мисия. Затова той не трупа информация за ума, а се магнетизира и трансформира съзнанието си. Той “оживява” , т.е. реализира познанията си, а “не се товари с тях като камила” .


Това е разликата между езотерична и философска школи.

За магнетизиране, психоуправление и трансформация Учителят ни води на Изгрев, на Планина, спуска ни музика, Паневритмия, мантри, методи за дишане, за медитация, молитви, формули… В Школата Му има Живот, опитности, изпити и трансформации. Не може да се замени с група. Учителят прави Школата. Неговото Слово е Духът на Школата. Ако кандидатите Го следват, те изграждат правилни мисъл-форми и ги реализират. Те живеят в хармония с творческия Космичен Ритъм, с Живот за Цялото.

Пътят на Ученика създава хора от надбиологична еволюция. При тези Посвещения и трансформации те развиват Космично съзнание и стават сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество.

Трансформациите не се предават по наследство. Затова ученичеството не може да бъде наследено по плът. Биологичните наследници имат благоприятна за живот среда, но нямат наследствени права, докато не са станали ученици (духовни наследници) и не са издържали Матурата си.



Методът на Учителя


<img src="http://www.beinsadouno.com/images/board/master_painting.jpg" style="float: left; margin: 0 7px 0 0;" />Учителят изпълнява Мисията си - поставяне основи на Нова култура - по концентрични вълни (Слънчев принцип) - отвътре-навън:

Жалонира идейно Новата епоха в Учението - в Школата си;

Учениците го прилагат и предават на народа;

а социално активните го превеждат и развиват в своите области.

Като Велик Посветен, Учителят не създава религиозни догми и църковни ритуали, в които църковниците са облекли ученията си.

“Религиозните спъват пътя към Царството Божие.” (9) Под знака на Страха (Стария завет) и вината на Греха (Новия завет) те манипулират душите, без да могат да ги освободят. За ликвидиране на това негативно наследство сред учениците, Учителят дава формулата: “Без Страх и без Тъмнина, с Обич и Виделина!”

“Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това! Изнасям едно Божествено Учение, върху което се основава бъдещия строй!” “Не … религия, а Учение за живота.” (9)

И добавя: “Само Истината носи Свобода за човешката душа!”

Така освободени, духовниците свалят New – Age откровения…

Изкуство, което се тълкува и не облагородява човешкото сърце, е псевдоИ. Учителят говори за Обективно И. То свързва търсещия с Творящия Красота. Новите художници изразяват една ведра, недвусмислена красота. Учителят даде за пример Б. Георгиев от Варна.

Днес можем да усетим тази красота и в картините на Л. Димкова.

“Съвременната наука е само въведение към истинската.”

По Пътя на Логиката, но в мъглите на Съмнението, човешкият ум пълзи като гъсеница и не може да има духовни постижения. Това е псевдонаука, за преодоляването й У. даде песента “Вдъхновение” .

Ако преодолеят своя скептицизъм, учените ще открият в Учението основите на толкова търсената нова научна парадигма. Космичната Стълба на Реалността (1), която Учителят сваля от света на Мъдростта (1), ще промени изцяло съвременното естествознание. В основите й лежат Науката за Биополето, Излъчване на Форми, измеренията след третото и свързаните с тях субпространствено-времеви възможности на Посветените Учители и ученици.



Днес вече много учени, вдъхновени от новите научни хоризонти, развиват идеите за невидимите (за гъсениците) светове.

Псевдофилософията поставя интелектуални капани, но не освобождава човешкия дух от кармична зависимост (10). Учителят не създава философски, а езотерични школи, в които се разширява обхвата на сетивността и възможностите на съзнанието. С това разширено съзнание се схваща по-лесно както относителността на световете, така и тяхната детерминираност.

Докосналите се до това познание философски лидери предлагат нови холистични парадигми с духовни принципи и Астрокосмичен Синтез, включващ Материя, Енергия, Време, Пространство и Живот в едно Единство.

Така Психоизворът на Новите идеи и Откровения е Учителя.


* * *

Учениците преди нас спасиха Словото и направиха чудеса във време на духовен терор – посяха тези идеи в света. През това тежко време на преследване на Учението се поздравявахме с древния богомилски поздрав:

“Да опазим Словото Божие!”

Сега Вълната е пусната, обикаля земята и буди и вдъхновява готовите души. Но в Школата се крият още много съкровища, които ще помогнат на страдащото човечество да осмисли живота си, да позитивизира чувствата си и да облагороди целите и делата си, за да участва в изграждането на Новата култура, в която хората ще бъдат по-добри, по-красиви и по-умни.

Тези съкровища трябва да станат достояние на търсещите. Задача на Учениците е да ги преведат и предадат в подходящи (чисти) ръце.

Тази Задача чака нас. Иначе други ще я свършат, макар и с много грешки. Този процес вече е започнал. У. е помислил за всичко...

Безсмъртният ЕлВилюри ни съветва в едно четиристишие:

Върховното си щастие опрете
В бездънната си вярност към Христа
И заедно с Учителя кажете:
Дойдох, за да послужа на света!

Мисля, че за дн. ден подхожда креацията на богомилската ф-ла:
Да приложим Идеите на Учителя!

Нека Неговата Светлина да озарява съзнанията ни!





1. Константинов М., Маджаров Хр. "Новата Култура през Епохата на Водолея", изд. Алфиола, т.1, Варна, 1991г
2. Легендите - виж Маджаров Хр. "Завръщането на Езотеризма", кн.2 от цикъла лекции "Световни Мистерии", изд. Алфиола, Варна 1995
3. Виж Маджаров Хр. "Изкуството да слушаме и тайната на разбирането", лекция 1 от цикъла "Световни Мистерии", изд. Алфиола, Варна 1995
4. Маджаров Хр. "Вратата на Школата" - неиздаден труд
5. "Дуно Б. "Живот за Цялото" - гл. "Как се влиза в Училището на Природата"
6. Дуно Б. "Изворът на Доброто" - гл. "Всемирното Бяло Братство"
7. Дуно Б. "Пътят на Ученика" - беседа от 1927г
8. Константинов М., Маджаров Хр. "Новата Култура през Епохата на Водолея", изд. Алфиола, т.3 гл. "Учител и Ученик", Варна, 1994г
9. "Методи за работа" - "Братски живот" - бр. 7-8/1995
10. д-р Методи Константинов "Освобождение чрез Космично Съзнание", част 1 - Философски Аспекти, изд. Алфиола - Варна, 2001

художник на картината в секцията "Методът на Учителя" - Л. Димкова

Иво
Думата чистота е понятна на всички хора. Тя има външен и вътрешен смисъл. Казваме "външна и вътрешна чистота". Външната чистота всеки я разбира и вижда. Когато се говори за външна чистота на къщата, подразбираме да бъде тя измазана отвън и отвътре, подовете на стаите - изметени и измити, прахът навсякъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на някоя дреха, подразбираме, ако дрехата е бяла, да бъде добре изпрана; ако дрехата е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на маслото, то трябва да бъде прясно, бистро и без всякаква миризма. Значи, всяко нещо е чисто дотогава, докато в него няма вмъкнати или примесени някакви странични елементи. Това показва, че в Природата съществуват известни елементи, които произвеждат нечистота. Що е нечистота? - Нечистотата е контраст на чистотата. Докато човек живее, докато е здрав, той се отличава с чистота. Започне ли елементът на нечистотата да влиза в Живота, смъртта веднага прави крачка напред. Колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в Живота. Смъртта и нечистотата си намират в прави отношения. Значи, нечистотата е свързана със смъртта.

Щом се знае това, първото правило в Живота е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Бог не е някаква форма вън от нас. Той е източник на Живота. Какво по-хубаво имаме от Живота? Всички подтици, всяка радост у нас се предизвикват от това вътрешно чувство, че съществуваме, че живеем. Станеш сутрин бодър, здрав, погледнеш към изгряващото Слънце, зарадваш се, че имаш някаква малка идея за работа през деня. Това е резултат на първите издънки от дървото на Живота. Някой казва: "Животът е тежък, от ранна сутрин трябва да мислим за храна, какво ще ядем, колко ще спечелим и т.н." Казвам: въпросът за храната е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че той трябва да яде много, нито пък яденето да бъде много вкусно сготвено. Подправките, които се прибавят към яденето, са странични елементи. Ако всички Разумни същества се съберат на едно място, каква храна биха им дали? - Различна. Защо? - Защото всяко същество възприема такава храна, която е необходима за неговото развитие. Обаче, между всички същества, между всички организми на Земята има нещо общо в храненето. Например, дойдем ли до водата, всички живи същества, без разлика, я употребяват. Първоначално живите същества са приемали храната си от въздуха, после - от водата и най-после - от твърдата материя. Така е било и с човека. Някога човек се е хранил и със светлина. Съвременният човек е забравил изкуството да се храни със светлина; само очите му са запазили тази наука и до днес. Ако очите на човека дълго време не се хранят със светлина, те ще атрофират.

Следователно, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Бога. Говори ли се за Него, трябва да включвате в съзнанието Му всички същества - от най-малките до най-големите, за които Той еднакво се грижи. Няма друго същество като Бога, по-добро, по- възвишено, по-благородно, по-отзивчиво, от което да изтича Животът. Животът на цялата вселена се крие в Бога. Той няма равен на Себе си. И най-големият грешник, и най-големият глупец, като помислят за Бога, някъде дълбоко трепва нещо в тях. Ако човек не разбере същината на това трепване, той ще мине и замине през Живота, без да схване какво представлява Великото Начало.Той ще каже: "Трепна нещо в мене, като че мечка видях". Да, приятно е човек да види мечка, но понеже трепването е силно, той се плаши и загубва и ума, и дума. Често и най- големият герой се уплашва от погледа на красивата мома. Този герой казва: "Видях една красива мома, но сърцето ми трепна". Защо е трепнало сърцето му? - По единствената причина, че този юнак не може да носи благото, което му се дава. Всяко благо съдържа в себе си една опасност. Мнозина казват: "Какво нещо е страхът?" - Страхът показва границата, мястото, дето човек се е отделил от Бога. Обаче, дойде ли човек до правата, чистата мисъл, страхът се превръща в разумна сила. Който разумно мисли, той от нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание.

Ако не придобиете тази определена идея, всичко, каквото постигнете, в скоро време ще го изгубите. Например, до известно време вие може да прогресирате: учен човек ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т.н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нещо от себе си: днес ще изгубите знанието си, утре - изкуствата си, на третия ден - богатството си, на четвъртия ден - силата си. В края на краищата вие ще се намерите в положението на човек, изгубил всички свои възвишени идеи, без всякакво вдъхновение за работа, и ще кажете: "Само една идея ми остана". Коя е тази идея? - "Че бях богат човек, а сега съм последен сиромах". Какво представлява човек с такава идея? Сега някой ще каже: "Щом човек изгуби всичко, тогава той не трябва да мисли, да чувства, да действа". Казвам: ако мислите и чувствата на човека са неправилни, те създават тревоги, безпокойства, от които той остарява преждевременно. Ние говорим за трезвите мисли, за чистите и благородни чувства, които свързват човека с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Например, тревожни са мислите, когато се смущаваме как ще прекараме живота си, дали ще бъдем здрави, ще имаме ли достатъчно средства и т.н. Питам: когато царският син постъпва в училище, трябва ли да мисли той кой ще го поддържа, колко пари ще му се изпращат, кой ще му прислужва и т.н.? - Той не трябва да мисли по тия въпроси. Веднъж изпратен на училище, от него се иска само да учи, а за всичко останало бащата поема грижата. Ако синът е мързелив и не учи, той ще понесе последствията на своя мързел: големи нещастия ще се струпат върху главата му. Казвам: вие сте такива царски синове, пратени на Земята да учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате: светлина, въздух, вода и хляб. Какво ви трябва още? - Да учите! Един ден, като се върнете от тази голяма екскурзия на Земята, вашият Баща ще ви запита: "Какво научихте досега?"

Така ще ви питат и вашите познати, като се научат, че сте били на Седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили на върха Дамга, на Харамията; ще кажете, че сте видели Седемте езера. Това, обаче, не е всичко, което сте могли да видите и да научите. Всички върхове, всички тия езера са символи. Важно е какво прочетохте от книгата на Природата. Колко страници научихте и какво разбрахте от тях? Какво от това, че сте се качили на един висок връх? Защо се качвате? - Да гледате отдалеч, кой ще мине или какво носи. Този ли е смисълът на изкачването по високите върхове? Ще кажете, че на връх Харамията се качвали разбойници да причакват богати пътници, които обирали. Дълбок смисъл имат екскурзиите, а специално - изкачването по високите върхове! И тъй, като се говори за обиране на богатите хора, трябва да се знае какво представляват те. Богатите хора са богатите идеи в света. Доброто е богатият човек, когото трябва да оберем. Злото пък е бедният човек, когото трябва да оставим да мине и замине. Какво ще вземем от бедния? Писанието казва: "Не се противи на злото!" Защо? - Защото злото е беден човек, за когото ще трябва да плащаш. Това изречение от Писанието е една важна икономическа формула. Значи, на злото, на бедния човек ще сториш път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, то ще проси от теб пари, дрехи, обуща и ти трябва да му даваш всичко, каквото иска. Злото е беден човек, който разчита на милостта на другите хора. Който влиза в Божественото училище да учи, той трябва да се освободи от просията.

Казвам: искате ли да разберете Бога, трябва да бъдете чисти. Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Страдания, мъчнотии, нещастия ще дойдат. Вие сте в морето, а в него стават големи бури. Тия бури ще се предават и на кораба: те ще го клатят ту на една, ту на друга страна, но в него трябва да цари вътрешна хармония, вътрешен мир. Влязат ли морските вълни през най-малката дупчица в кораба, той е изложен вече на разрушение и загиване. По същия начин влизат и отрицателните, нечистите мисли, от които трябва да се пазите. Ами вие, като пътувате из Природата, не цапате ли? Колко слуги трябва да работят след вашето заминаване, докато премахнат нечистотиите ви! Някои хора се мислят за чисти, за свети, но оставят нечистотиите си: тук ядат, там ядат, навсякъде боклуци оставят. Докато носите нечистотиите си във вас, вие още не сте нито свети, нито чисти хора. Ако пазите чистота във физическия свят, чисти ще бъдете и в умствения, и в духовния свят. Ще ми разправя някой, че вярва в Бога, че има висок идеал, а при това не спазва и най-елементарната чистота във физическия свят. Не, от всякого се изисква Чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота умствена и духовна. Казвате "всичко зависи от нас". От вас зависи да пазите Абсолютна Чистота в целия ви живот. Самият Живот, обаче, зависи от Бога. Искате ли да бъдете здрави и весели, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие да бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение.

Сега, каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт. Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Не се интересувайте от отрицателните неща, не ги внасяйте в ума си! Нека всички хора те не почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, честолюбие. Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да учудиш всички селяни. Като видят, че проявяваш такава сила, те сами ще кажат: "Не закачайте този човек. С него шега не бива. Силен човек е той!" А ти влезеш в някое село, и най-малкото камъче не можеш да дигнеш, сам се нуждаеш от най-малки услуги, а отгоре на това ще искаш хората да те почитат. И след всичко това ще разправяш, че с Господа разговаряш. Онзи, който се разговаря с Господа, той е силен човек, планини може да пренася от едно място на друго. Не можеш ли планини да пренасяш, не се заблуждавай. Всеки друг може да ти е говорил, но не и Господ. Когато Господ проговори на Мойсея, той дигна тоягата си, удари канарата и вода от нея протече. Господ проговори на Мойсея и манна падна от Небето. Господ проговори но Мойсея и той води еврейския народ цели четиридесет години през пустинята. Този човек пък себе си не може да прехрани, а разправя, че Господ му проговорил. Питам как ще познаете кога Господ говори. От книгите ли ще научите това? - Не. Всеки човек има своя специфична вътрешна опитност, чрез която е дошъл до познание на Божия глас в себе си.

Много са начините, по които Природата може да се разбере, но един е Пътят, по който може да се влезе в света на Истината. Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Що е Любовта? - Най-чистото съдържание на този образ. Истината е висшето проявление на Любовта! Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината. Най-голямата Светлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл, Любовта се замества с Правдата. Ако искате топлина, горещина, търсете Правдата. Дойде ли Правдата в света, тя нагорещява. Правдата е най-голямата горещина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойде ли до Живота, ще знаете, че по-високо нещо от Живота няма. Следователно, Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата са области, светове, чрез които Животът се проявява. Засега под думата Живот се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме един постоянен стремеж към нещо, което искаме да постигнем. Щом се роди детето, веднага в него се пробужда съзнанието и то започва да желае, да иска нещо от обективния свят. Дойдем ли до чувствения свят, и там търсим известен обект. Дойдем ли до умствения свят, искаме да учим; и там търсим някакъв обект. И в Духовния, и в Божествения свят има Живот. Значи, Животът се проявява във всички области, във всички светове, но в различни форми.

Едно е важно: в каквато форма и да се проявява Животът, без Чистота той не може да функционира. Питам как може да се подържа тази Чистота. - Чрез служене на Бога. Когато се говори за служене, подразбирам, че човек може да служи само на Бога, само на Любовта. Казваме "Бог е Любов". Значи, може да се служи само на Любовта. Що се отнася до Живота, ние казваме: "И роби можем да станем, само Живота да придобием". Следователно, три неща са важни в живота на човека: на Бога ще служиш, себе си ще почиташ, ближния си ще обичаш. Да обичаш ближния си, значи да се разтоваряш от непотребния товар, който носиш на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схващаш смисъла на Живота. Почита се само красивият, умният, добрият човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Ако виждате доброто, интелигентността, разумността в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората за съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Виждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. Защо бащата обича сина си? - За почитта, която има към себе си. Тази почит се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? - Да видиш себе си в другите. Що е почит? - Да съзнаваш достойнството си като човек. Що е служене на Бога? - Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко. На Бога може да се служи само идейно. Под думата служене се разбира, че всичко, което правиш в името на Бога, е възможно. Тогава някой ще те запита: Можеш ли да носиш Земята на гърба си. Аз и сега я нося. Ами слънчевата система? Нея отдавна нося. Ами вселената можеш ли да носиш? Аз съм господар на вселената.

Сега, всеки човек с дребни идеи ще каже: "Чудно нещо! Как се осмеляват хората да казват, че носят Земята и слънчевата система на гърба си или че са господари на вселената? Възможно ли е това?" - Да кажеш, че си господар на вселената, това подразбира да си я пропътувал от единия край до другия. За разумния човек разстоянието от главата до краката му представлява цялата вселена. Следователно, когато той казва, че е господар на цялата вселена, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката. Значи, той носи вселената в себе си. И колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката, също толкова време ще му е нужно да пропътува вселената от единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне ръката си и той моментално ще измине вселената от единия край до другия. Нещата са далечни само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо. Под думата близост се разбира организиране на всички Разумни същества в едно цяло. Неорганизирането е отдалечаване. Когато казвате, че някой ви е обидил или ви е напакостил с нещо, тогава или това същество, което ви е обидило, е вън от общия организъм, а вие сте вътре в него, или и двамата сте вън от този организъм. Щом и двамата сте в общия организъм, между вас не може да съществува никакво противоречие. Може ли да има някакво противоречие между пръстите на ръцете? Какво от това, че едни пръсти са на лявата, а други - на дясната ръка? Дали едни пръсти са на лявата, а други - на дясната ръка, това е безразлично; те могат взаимно да си помагат.

Казвам: много от съвременните хора са дошли до една област на Живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на Новото, което иде сега в света. Ако вървите по стария път, пак същото ви чака: ще умрете, свещеници ще ви опяват, надгробни речи ще ви държат, че сте свършили три факултета, че имате големи заслуги към отечеството. - Да, този човек има заслуги към отечеството, но към Бога няма. Че наистина няма заслуги към Бога, ние виждаме от това, че е умрял. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе единаго истиннаго Бога." Към този стих аз прибавям: това е Живот вечен, да позная Бога и да Му служа. Има опасност да не би хората в своето служене да изпаднат в друга крайност, да се отегчат и да напуснат работата си. Наистина, много причини има, които могат да ги доведат да това положение. Обаче, имат ли хората правилни разбирания за Живота, нищо не може да ги извади от техния път; нищо не може да наруши тяхното равновесие.

Ще взема един пример от селския живот (понеже той е по-близо до Природата) и ще обясня защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад селянин, много работлив, става всяка сутрин рано, преди изгрева на Слънцето, впряга воловете си и отива на нивата да оре. Гледаш - колата му добре стъкмена, воловете му - загладени, грижливо причесани. Той сам - весел, засмян, тихо си напява нещо, към Живота се стреми. Цял ден до късна вечер работи и не се уморява, доволен е. Връща се дома си пак весел и засмян, разпряга воловете, дава им храна, прибира колата си и с радост очаква другия ден, наново работата си да продължи. Тъй вървят дните един след друг, незабелязано се нижат, докато един ден той среща една красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутрин късно излиза и вечер рано се прибира. Колата си напуща, воловете - невчесани, не се чува песен, нито се вижда усмивка на устата. Ходи захласнат натук-натам, казва: "Натеглих се, не ми се работи вече, на мен ли се падна таз съдба цял живот да робувам? Досега работих, отсега нататък искам да си поживея". Облича се хубаво, туря калпака на главата си, препасва нов пояс на кръста, забожда китка на дрехата си и хайде - из селото: ту в тази, ту в онази улица, докато спре пред градината на красивата мома и като войник караули от единия край до другия. После спира за момент пред градината, иска да види този престъпник, който се крие нейде из дърветата. Търпението се изчерпва, той влиза в градината, но градинарят е затворен, няма го там. Вътре седи той и се усмихва, наблюдава, какво прави този млад момък. Какъв е този престъпник? Какви са букаите му? - Интересува се момъкът, всичко иска да знае. Зер, за него той е напуснал нива и волове. Този престъпник - момата - седи вътре, накичена с венче на главата си и се подсмива. Сега вече в момъка се заражда идеята да вземе китката на момата. Защо иска да и вземе китката? - Той иска да я обере и казва: "Досега работих, орах на нивата, но с оране работа не става". И той започва: днес взима една китка от момата, утре - втора и като вземе десет китки, взема и момата. Тази е първата магия, с която момъкът започва. Той знае, че момата, като се кичи, влага в китката нещо от себе си. Днес вземе нещо от нея, утре вземе нещо, докато най-после и момата отива да си вземе китките от него, но там остава.

Това са отношения, които съществуват във всички прояви на Живота. Това са символи, които ние привеждаме на човешки език. Момъкът се жени за красивата мома, но колко време те могат да бъдат щастливи с такива разбирания за Живота? Година-две те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? - Защото нито момъкът, нито момата имат Вечния Живот в себе си. Докато жената има нещо Божествено в себе си, мъжът може да я обича. И докато мъжът има нещо Божествено в себе си, жената може да го обича. Изгубят ли Божественото в себе си, и обичта на единия към другия изчезва. С други думи казано, докато човек е чист, той може да бъде обичан. Влезе ли в него един елемент на нечистота, и обичта към него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата в Живота. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причината за това сте вие сами. Кой не обича да се окъпе в един чист извор? Но ако ти си локва или блато, кой ще влезе да се окъпе в тебе? В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото - никой.

Сега, като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия живот. Защо? - Защото здравето на човека зависи от неговата вътрешна и външна чистота. Идейна Чистота се изисква от човека! В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот и да се излага на смърт. Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. Какво ще спечелите от това? - Не само, че нищо няма да спечелите, но всичко хубаво в себе си ще загубите. Тогава защо трябва да се занимавате с чуждите грехове? Една турска поговорка казва: "Остави пияния, не го дръж, нека падне да се научи!" Българинът по-лесно се напива от турчина. Турчинът, изобщо, е по- трезв. Като се напие, той върви, пада-става и сам си говори: "Хайде върви, Хасане! Защо си се напил толкова, че краката не те държат?" Пак падне. - "Ходи, Хасане! Защо пиеш толкова?" Така си говори той и си отива дома. Като влезе в дома си, започва да се извинява пред жена си, че се напил, защото, според законите на Мохамед, не се позволява на човек да се напива. Българинът пък, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да се бие. Понякога и жената е силна; като види мъжа си, че е пиян и се хвърля да я бие, тя го блъсне и той падне на земята. Той стане и пак започне да се хвърля върху нея да я бие. Като го блъсне три-четири пъти на земята, той казва: "Какво искаш да кажеш с това?" - "Че си пил много". - "Е, човек трябва да си поживее малко". Той счита, че виното е дадено от Бога и човек трябва да си пийне колкото му се иска. Като се напие, турчинът счита, че е направил грях. Рано сутринта той отива да се изповядва пред ходжата. Казвам: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота.

Следователно, от чисто хигиенично гледище, нечистотата трябва да се изхвърли навън, ако искаме да бъдем свободни. Ако искаме да бъдем учени, в широк смисъл на думата, трябва да бъдем чисти. В своите научни изследвания ученият човек пресява нещата, докато абсолютно ги пречисти. Като говорим за Чистотата, това се отнася за ония хора, които са усърдни в работата върху себе си. Това се отнася за онези, които имат силен стремеж към Чистота. Останалите няма да разберат това, което им се говори, и ще кажат "тази работа е много мъчна". За тези, които вървят в Правия път, се иска да направят само една крачка напред и да влязат в областта на Чистотата. След това на тези хора може да се говори за идейни работи. Докато човек живее в нечистота, за идейни работи не може да му се говори, защото те ще изгубят своята чистота. Има известни области в които царува Абсолютна Чистота. За тях нито може да се говори, нито човешки крак може да стъпи. Влезе ли човек там, той всичко ще изцапа и разбърка. Там не се позволява абсолютно никакво разбъркване, абсолютно никакво разместване на нещата. Там нямате право едно камъче да бутнете. Като отидете при един от свещените извори на Вечния Живот, ще гребнете с една чаша вода и ще я изпиете до дъно. Там не се позволява капка вода да се разлее. Какво правите, като отивате при изворите във физическия свят? - Наливате цяла чаша вода, изпивате две-три глътки от нея, а останалата хвърляте. В Божествения свят това абсолютно не се позволява.

Когато на съвременните хора се говори за свети, за чисти неща, те се смеят. Те не съзнават колко важни неща са свещените работи. Съвременният човек става сериозен само при най-тежки, при най-трудни положения в живота си. Тогава той се замисля за Бога, за оня свят и започва да вярва, че има нещо друго, което той не разбира. Окачат ли го на въжето, дойде ли свещеникът да му чете молитва, тогава той става много сериозен: гледа, мисли дали няма да дойде отнякъде помощ. И ако в този момент го освободят, той изпитва голяма благодарност, че животът му е подарен. Сега вече той разбира какво нещо е Животът. Въжето, с което бесят хората, представлява лошите мисли. Врагове, неприятели на хората са тези, които стават причина да ви турят на въжето. Те ви дават днес лош съвет, утре - друг, докато увиснете на въжето. Пазете се да не увиснете на въжето като онзи светия, който бил излъган от дявола. Този светия живял в пустинята, дето прекарвал в пост и молитва, и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси и решил да го направи цар. Той опитвал по един начин, по втори начин, докато най-после успял да постигне целта си. Светията наистина станал цар, но в скоро време дошъл до положение да го бесят. Дяволът му казал: "Разчитай на мен, аз ще те освободя". Когато турили въжето на врата на светията, дяволът пак се явил и му казал:

- Гледай в далечината, ще видиш там едно видение.

Светията погледнал към мястото, дето му посочил дяволът.

- Виждаш ли нещо?

- Виждам едно магаре.

- Друго нещо не виждаш ли?

- Виждам още едно магаре.

- Още нещо не виждаш ли?

- Виждам и трето магаре.

- Носят ли нещо на гърба си?

- Да, натоварени са с цървули.

- Това са цървулите, които аз скъсах, докато те туря на въжето.

Който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Ще го турят на въжето и после ще го свалят оттам.

В живота се забелязва една малка присадка на лъжливи отношения. Това са отношения на нечистотата. За да се избегне този живот, човек трябва да бъде точен: каквото добро намисли, каквото обещае, трябва да го направи. В Божествения Живот, дето владее Абсолютна Чистота, няма забравяне. Там всичко става точно на време. Точността е качество на чистия Живот. Който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето. И затова често слушате някои хора да казват "тъжно ми е нещо". - Да, твоето Небе е облачно. Искаш ли да се изясни Небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Не служите ли на Бога, всичко около вас ще бъде мъртво. Ако вие познавате Бога, ако имате ясна представа за Него, всички канари в Природата ще могат да се движат и ще бъдат леки като перца. Всъщност те са тежки и страшни за този, който не служи на Бога. Достатъчно е да види той, че тия канари се движат, за да настръхнат косите му от ужас. За този, който служи на Бога, всичко в света е живо и в движение. Той може да направи опит и да се увери, че всичко в Природата е живо. Ако виждаме много тела в покой, това става по единствената причина, за да можем днес да проявяваме Живота, т.е. да живеем ние. Един ден, когато хората завършат своето развитие на Земята, всички същества, които днес са в покой, ще напуснат това състояние, и те ще проявят Живот. Мнозина искат още днес да разберат какво ще стане с канарите. Този въпрос е лесен. Важно е какво ще стане с вас. Когато придобиете Вечния Живот, вие пак ще посетите Земята и тогава ще видите всички промени, които са станали с нея. Ако съзнанието на хората е постоянно будно, те ще бъдат в течение на всички промени, които стават на Земята. Сега, при това прекъсване на съзнанието съвременните хора очакват всичко от учените - те да им обясняват всички геологически промени, които са ставали в миналото на Земята. Хубаво е това, но време е да се пробуди човешкото съзнание, активно да заработи неговата мисъл.

И тъй, ние препоръчваме на всички съвременни хора Абсолютна Чистота. Тази идея за много хора е непонятна още. Това зависи от положението, в което те днес се намират. След Чистотата иде Светостта. Те са синонимни думи. След Светостта иде Служенето. Ако човек е чист и свят, той не може да не служи. Най-после, след Служенето иде Любовта. Ако човек не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може да учи. Ако пък не знае и да учи, той никога не може да придобие Свобода. Тези възможности са тясно свързани една с друга. Който е започнал с Чистота, той е направил вече крачка напред. Този е естественият, нормалният път в Живота. Някой казва, че е остарял вече, но не се е наживял. В какво, именно, седи Животът? Допуснете, че някой човек живее сто хиляди деня на Земята; от какво се нуждае той през това време? Ако яде по три пъти на ден, трябват му триста хиляди яденета. Ако пие по пет пъти на ден вода, и всяка чаша съдържа по двеста и петдесет грама, значи трябват му сто двадесет и пет хиляди килограма вода. И ако всеки ден къса по един костюм, той ще има нужда всичко от сто хиляди костюма. Някои учени казват, че на всеки седем години човек напълно променял клетките на организма си; други учени казват, че на всеки три месеца ставала тази промяна в организма. Значи, според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години, според други учени - през всеки три месеца, а според мене - всеки ден. Един нов костюм трае от изгрева до залеза на Слънцето. Както виждате, много разноски струва човек, ако е живял на земята сто хиляди деня. Как ще оправдае този човек разноските си, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си?

Казвам: ония хора, на които съзнанието е будно, нека държат в себе си идеята за чистота на мисълта. Нека Чистотата остане в ума на всички хора като норма, като мярка, с която да си служат във всички случаи на Живота. Чистотата е магическата пръчица за всеки съзнателен човек. Ставате ли сутрин, ставайте с идеята за Чистота. Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е желана и любима красивата мома, като идея в ума на момъка. И виждаме как момъкът я очаква, търси, на другия край на света отива заради нея. Нека идеята за Чистотата бъде възлюбената мома, която всеки търси и на край света. Чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Намери ли я, отдалеч да се спре пред нейния свещен образ и само да я изучава и съзерцава. Придобиете ли тази Чистота, вие сте във връзка с Висшия свят, с Първичната Причина. Само в този свят има постоянство и устойчивост. За вас са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-хубаво от това да знаете, че има едно разумно Същество в света, което ви обича всякога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или здрави, и когато сте учени или прости, и когато сте богати или бедни. Няма по-хубаво нещо от това да знаете, че отношенията на това Същество към вас са всякога едни и същи. Ако служите на Бога, всеки ще ви обича.

Някой казва: "Аз искам да служа на Бога и не искам да се женя". Казвам: ако решиш този въпрос без Бога, ти ще бъдеш нещастен човек. Ако пък се жениш без Бога, ти ще бъдеш два пъти по-нещастен. Ако не се жениш, но се свържеш с Бога, ти ще бъдеш щастлив. Ако се жените със съгласието на Бога, и двамата сте във връзка с Него, ще бъдете два пъти по-щастливи. Тази идея, изказана на ваш език, означава следното: всяка работа, всяка замислена идея, в която участва Божественото Начало, тя е чиста, свята, възвишена. Само тогава човек може да бъде доволен. Каква е целта на групирането? Защо две души се групират да живеят заедно? - Те стават два полюса, през които Божественият Живот се проявява. Когато някой каже, че не иска да се жени, това подразбира, че областта в която той се движи, е нечиста. Когато някой пътник минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те са нечисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти. Питам: като отидете на Небето, ще се жените ли? - Няма. Значи, женитбата е страничен въпрос. Ако става въпрос за женитба, първата идея, която трябва да се има предвид, е човек да се жени за Чистотата. Това е истинска женитба. Който не се е женил за Чистотата, той е вдовец. В този смисъл, когато някой каже, че не иска да се жени, той сам се осъжда на смърт. Да се жениш за Чистотата, това е женитба в духовен смисъл на думата. Който се жени на Земята във физически смисъл, той умира; не се ли жени, не умира. В духовният свят пък процесът е обратен. Тъй щото, свързването с Чистотата е условие за поддържане на Живота.

Съвременните хора трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи. Те трябва да създават в себе си чисти представи, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовта, за Вечния Живот, за децата и т.н. На всички предстои едно коренно вътрешно пречистване, като за Великден. На всички случки и явления в Живота давайте красиви обяснения. Когато ми кажат, че някой плаче, аз не се спирам върху човека, който плаче, но казвам, че вън вали дъжд, който полива цветята в градинката на този човек и те се радват. Когато ми кажат, че някой е радостен, аз разбирам, че Слънцето е изгряло за този човек и цветята в неговата градинка цъфтят и разнасят благоуханието си. Кажат ли ми , че някой бие жена си, разбирам, че в този дом вършеят житото, за да го приберат в хамбара. Стремете се и вие да заменяте лошите образи с чисти, картинни образи, за да запазите Чистотата на вашето съзнание.

Сега, като се говори за Чистотата, има една опасност да се спрете само върху едната й страна, само върху външната чистота. Ако някой млад, но мързелив момък, който не иска нищо да работи, се стреми само към външна чистота, той ще иска всеки ден пари от баща си да си купува нови дрехи, обуща, парфюми, разни гребени и четки, с единствената цел да се харесва на момите. По този начин той ще разруши и себе си, и баща си, но и целта си няма да постигне. Момите ще го виждат всеки ден докаран и чист, но ще има нещо, за което няма да го харесват. Те не виждат в него истинския човек. Без дрехи не може, но дрехите не правят човека. Хубавите дрехи имат цена само тогава, когато са облечени от умен човек. Знанието, силата представляват за нечистия човек такова нещо, каквото представлява окачването звънец на свиня. Казвам: първото необходимо условие за придобиване Божествения Живот е Чистотата. За нея душите копнеят, за нея се молят, нея търсят. От единия до другия край на Библията се говори пак за Чистота и Святост. И тогава пред чистия човек се откриват много възможности. Не може ли човек да се освободи от своята нечистота, възможностите остават затворени пред него. Прогресът, светлината, знанието, силата и свободата във физическия свят зависят от Чистотата, а в духовния свят - от Светостта. Колкото по-свети са духовете, толкова по-силни са те. В Божествения свят всичко зависи от Любовта. Когато слизате отгоре надолу, ще работите върху идеите: служене, почит и обич; качвате ли се отдолу нагоре, ще придобивате Чистота, Святост и Любов.

Днес всички присъствахте на трапезата на Чистотата, но ще внимавате сега нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хляб и когото срещнете, ще раздавате. Някой казва: "Нека хората възприемат нашите идеи, нашето верую". Питам какви са вашите идеи. - Чисти бъдете! Какво е вашето верую? - Чистота! Всеки от вас трябва да се отличава със силен стремеж към Чистота. Нека посветим този ден на Чистотата. Ще кажете: "Всичко ли се крие в чистотата?" - Тя е първото стъпало от лествицата на Вечния Живот. Като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете "Чистота". Тя е обширен, неизчерпаем свят. Самата дума чистота не е силна дума, но ние си служим с нея по нямане друга по-силна, която да я замести. Така постъпва и всеки добър момък от село, когато иска да се жени. Той търси, избира най-добрата, най- красивата мома и като не намери каквато иска, взима най-добрата, която има в това село. Питат го: "Защо взе тази мома? Нямаше ли по- добра, по-хубава от нея?" - "Тази е най-добрата от всички. По нямане на такава, каквато желаех, взех тази. И от нея съм доволен". И ние сега по необходимост си служим с тази проста, скромна дума чистота, за да изразим един красив, величествен свят. Думата чистота на Земята не е много красива, не е силна дума. Тя не е царска дъщеря. Баща й не е богат, но е почтен човек; майка й също не е богата жена, но трудолюбива. Значи, Чистотата е родена законно, от добри родители.

За да се осъществи идеята за Чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на малко семенце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и работят върху идеята за Чистотата. Само по този начин светът може да се реформира. Мнозина поддържат иде

Иво
„Ако мислите, че животът представлява само материалната част, или че е изтъкан само от идеи, тогава вие сте в грешка. Ако под думите дух и материя разбирате полюсите на живота, който се изразява в две течения - материализъм и идеализъм — тогава вие сте на прав път. Животът се изразява посредством полюсите: дух и материя, мъж и жена и т. н. " * Учителят

Полюсите на живота

Разлиствайки Историята на Философията от древността насам, през първите векове на Християнството, Средновековието, Ренесанса и достигайки до наши дни, ще констатираме, че философската мисъл е била обект на две противоположни тенденции: идеализъм и материализъм.

Материализмът като философско схващане има големи заслуги за развитието на позитивните и естествени науки. В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена -превръщането на материята - стана реалност за модерната химия.

От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и с идеята за „духа", която противопоставят на „материята".

Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи:

Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството.

Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът е напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството.

Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята.

В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и целесъобразност. Това разбиране поддържа фундаменталната идея, че съзнанието твори обективния свят - светът на материята и явленията.

Целта на настоящото изложение не е да полемизира с тези две философски школи, а да покаже, че нито материализмът, нито идеализмът са в състояние да дадат едно достоверно обяснение на съвременните духовни и материални проблеми.

Идеализмът оперира в орбитата на метафизичния свят, под знака на геоцентричното съзнание. Той не излиза от триизмерните координати. Материализмът, в широк смисъл на думата, изучава света единствено през призмата на сетивните усещания, които имат за обект света на формите и явленията.

В нашата епоха ни е трудно да допуснем едно ново схващане, без да му противопоставим друго. Това има смисъл само, ако се разкриват пътища, които позволяват да се изяви Истината. Според Учителя, задачата е да се помогне на човека да достигне до онази философска концепция, която ще му даде познание за истината за живота и смъртта, т. е. да има живо, практично приложение.

Следователно, необходимо е да се създаде нов философски мироглед, който да изключва личните интереси и схващания на отделни социални слоеве и да гради своята доктрина само върху неизменните принципи на природата, валидни за всички епохи. Само върху такива начала трябва да се гради нова философия.





Новото в тази концепция е човешкият дух да схване света като живо, материално, духовно и неделимо цяло. Полярността в Живота е само необходимо условие за творческите процеси на Живата Разумна Природа. Новата философия трябва да се базира на Космичната Стълба на Реалността**.


Шестте Стъпала

Учителят постави тази Космична Стълба за основа на новата философия. Тя се явява като демаркационна линия между две епохи: старата, която потъва в архивите на миналото и новата, която се заражда в наши дни.

Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността са:

Първо стъпало: Материята е кондензирана Енергия;
Второ стъпало: Енергията е кондензирана Светлина;
Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл;
Четвърто стъпало: Мисълта е кондензирана Любов;
Пето стъпало: Любовта е плод на Духа;
Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало.

Според Учителя, понятието „кондензиран" означава слизане от едно по-висше ниво в по-нисше. Това е проява на Космичния Принцип в различните светове на отражението.

Ще дадем няколко съществени указания относно Космичната Стълба на Реалността, която съответства на Дървото на Живота:

Първото стъпало от Космичната Стълба на Реалността е заложено в най-сгъстената област - света на материята и формите. Следващото стъпало издига съзнанието до законите на Живата и Разумна Природа, а по-висшите нива - към висшите принципи на Живота, които осмислят неговото съществуване.





Стълбата на Космичната Реалност води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието.

Първо стъпало: Материята е еквивалентна на кондензирана Енергия

Съвременната наука извърши учудващи и неочаквани открития. Научната мисъл достигна до заключението, че по своята същност материята е безкрайна. Тази безкрайност на материята прониква в света на енергията. На това ниво са потопени дълбоките корени на Живота.

Второ стъпало: Енергията е еквивалентна на кондензирана Светлина

Както първото стъпало на Космичната Стълба на Реалността и то е в корените на Живота. Енергията се трансформира в светлина. Последните открития на науката в областта на рентгеновите лъчи, електромагнитните вълни, космичните и др. лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината. На учените им стана ясно, че енергията е еквивалентна на кондензирана светлина.

Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл

Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичните лъчи"; откритието на етерните субстанции в организмите, направено от д-р Понелбаум; изключително интересните експерименти на Райхенбах и т. н. водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен. Модерната наука навлиза в нови и големи перспективи. Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл.

От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота. И тези именно висши свръхнива отвеждат към Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Новата концепция на философията е идеята за Космично Единство или ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО, за УНИВЕРСА. Човек трябва да преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят.

Психотрониката прехвърля третото ниво светлината е кондензирана мисъл.

Четвърто стъпало: Мисълта е еквивалентна на кондензирана Любов

Проблемите на телепатията, на второто виждане, пренасянето на усещанията, предаването на мисли и т. н. са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение. Много бе писано върху тези въпроси. Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения. Това ниво се намира засега в областта на утопията. Човешкото съзнание оперира експериментално все още в кръга на сетивните възприятия. Съществува обаче свръхсетивно възприятие, което Учителят нарича „живо знание". Това знание е ориентирано към безграничното и вечното. Единствено то е способно да разкрие, че мисълта е кондензирана Любов.

Пето стъпало: Любовта е проекция на Духа

По пътя на наблюденията и опита науката дойде до заключението, че материята сама по себе си е безкрайна и вечна. Това е най-важният философски постулат на материализма. От друга страна съзнанието или Духът, както го наричат идеалистите, се приема като безкрайно и вечно. Духът и идеите заемат петото стъпало на Космичната Стълба на Реалността.

Шесто стъпало: Духът е проявление на Великото Космично Начало

Шестото стъпало ни въздига към Космичния Творец. Както подчертахме по-горе, материята и съзнанието според Учителя са двата полюса на Живота. Материята е външната, обективна страна на живота, докато съзнанието, Духът е другият полюс - вътрешната, субективна страна на живота. Тези две основни идеи: Дух и Материя, Духовен и материален свят, намират своите допирни точки в шестото стъпало на Космичната Стълба на Реалността: Великото Космично Начало


Единство на Познанието

Материалистите признават на материята атрибут на вечност. Идеалистите като Кант и Хегел допускат, че духът е вечен и безкраен.

Действително, познанието за света е резултат на нашите възприятия, които добиваме от външния, материалния свят. Преработени чрез човешкия мисловен апарат, тези възприятия преминават в представи и понятия. Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието. От друга страна, рационалистите Спиноза, Лайбниц и др. вземат разума като единствен източник на познанието. Привидно като че ли имаме двойственост на познанието.

Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене - е погрешно. Те са неразривно свързани чрез Единството на познанието. А то е непрекъснато и безгранично. Материята, според днешната наука, е безкрайна. Съзнанието, според парапсихологията е невеществено, безплътно, извън времето и пространството. Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух - имат допир в безкрайността.

Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното. Това е най-голямата грешка и заблуда: истинско извращение е да се твърди, че човек е само материално същество и изчезва след смъртта си. Нищо в природата не изчезва. Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва? Щом като материята не изчезва абсурд е това да стане със съзнанието, душата да се унищожи. "

Школите на Идеализма и Материализма, от най-дълбока древност, подготвиха човешкото съзнание за разбиране на Еволюцията и за контактите му с Космичното Начало.

Космичната Стълба на Реалността хвърля мост между Материализма и Идеализма. Тяхната противоположност дава импулс на творческите процеси на Живота.





* Беседи, МОК, год. 9 (1929-30), т. I, „Служене, почит и обич", стр. 5
** виж „Космичната Стълба на Реалността" от „Новата култура през епохата на Водолей", стр. 117, изд. „Алфиола", Варна, 1991 г.

Иво
"Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: "Ето човекът!" (Евангелие от Йоана: 19; 5)

Под думата "човекъ" или "человекъ" на български език се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, "човекъ" има друго значение - значи Исус, Човекът, който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво търси тук богатството?" - Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.

Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: "Как?". - Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно: към една посока - към Слънцето - изворът на Живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем, да се стремим към Бога. Но може да попита някой: "Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога." Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас, и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно: известно налягане е потребно и след това ще дойде процесът на растенето, Знанието, а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното - житото от къклицата. Ние се раждаме: това значи - изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба: това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което Му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата.

Прочетох ви 19-та глава от Евангелието на Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста - четири неща, които ние трябва да научим. Като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна - Знанието, от дясна - Силата, а отдолу, при краката - богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Т.е. като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата - към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста - заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? - Турят го в касата, да не го вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: "Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен." И понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: "Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя..." А когато ни приковават на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие.

Говоря ви алегорично. Преди този процес на развитие непременно трябва да има вяра - вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: "Невъзможното за човека за Бога е възможно." Божествените пътища са неизповедими. Не бива да се допуща мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени; то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата, и да избягваме недостатъци като посочения в следния разказ:

В Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия. С дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно дете окъсано, което му прилегнало на сърцето, и си казва: "Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!" Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: "Елате след четири дена, има да ви говоря нещо." Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: "Как ще отида при него така, почти изпокъсано?" И отива при познатите си да се пооблече и да се представи както се представят на царете. Намират дрехи, облича се и отива у живописеца.

- Кой сте вие? - попитал художникът.

- Аз съм еди-кой си.

- Я си вървете! Ако исках такива облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както ви видях тогава.

И ние, когато Небето ни поканва на работа, искаме да се облечем. Обаче Силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците; те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, в своето време ще дойдат. Нима като отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук. Той не иска нашите дрипи, а казва: "Донесете го както си е." Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него. Дори ония, които са го обичали, казват: "Махнете го по-скоро!" Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: "Донесете го, Мене ми трябва такъв, какъвто си е." И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: "Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих?" В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина. Тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества - виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.

Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: "Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?" Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на Земята; един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ. Но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го смятате за нещастие, защото там, дето няма страдание, няма забогатяване; там дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? - Следствие от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се понесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле.

Всеки от нас е нужен и то много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на Земята, оценява нашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас. Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото. Ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни и добри, а доброто всякога се почита.

Сега ще ви говоря за Бога не като за Същество (както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството), Което не знаете къде е. А за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича, кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? - Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: "За да не направи дълг повече, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благодатни, оставете го за друго време, доведете го при Мене". И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил. Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: "Това е моят свят." Та и в Живота този факт е също тъй верен. Вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат, но вие трябва да намерите вашия Бог, с Когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.

Писанието казва: "Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените". Следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца: като ви набият или счупят краката, да кажете "няма какво да се прави!" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете "ние се смирихме." Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброта, да съзнаете и да кажете: "Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам." А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят. Но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото - не." Като дойде до силата, казват: "Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила." Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на Живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идат тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя.

Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми?" А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни: да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света значи да го напуснем, да не му пречим; нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да си върви по своя път. Можем да направим само едно - да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: "Ако Ме обичате". А трябва да Го обичаме. Той не казва "Горко вам, ако не Ме обичате!" Не! Господ никога не иска насила жертви от нас.

Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?" Как да го оправи? - "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката." Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга, да станете слуга зарад Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа.

Търсите Господа на Небето, но Той не е там. Когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: "Защо Бог не вижда нашите страдания?" Но Той казва: "Нямам време. Аз Съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи. Когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения." Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: "Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко." Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа. Той страда и плаче във вас. Казваме "аз плача, скръбна ми е душата"; но когато кажем "Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия", тогава ще дойдем на онзи истински Път, който ще ни избави от съвременното зло.

И най-сетне, трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват Пътя Му, то сме ние, хората; дяволите не спъват Пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон. И докато не дойдем до това съзнание - доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане. На кого? - На нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела. И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята. Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: "Ние нямаме друг цар, освен кесаря". Та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: "Кесарят е моят цар", но последствията ще бъдат същите.

Нека се върна: изпърво трябва в този свят да живеем, да се подготвим. Не можем да живеем на Небето, защото там топлината и светлината са много ярки. Както градинарят, когато присажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най- напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по- нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. То са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва "както даде Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате житото, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? - Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде: ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум; дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието, това е Добродетелта; законът, това е Знанието; условията, това е Силата; зародишът, това е богатството.

Но ще ме попитате как ще намерим Господа. Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл:

- Ние сме в градината, в която има много хубави ябълки.

- Но аз не виждам нищо - отговорил му другият, като си затворил очите.

Приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.

Тъй и Господ понякога ви зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: "Къде е Господ? - Той е в дърветата и в камъните, и в земята". Обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: "Господи!" Ето затуй са нещастията: те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: "Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи." Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата - да търсим и да бъдем възприемчиви.

Сега ще ви кажа друго нещо: какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви. "Съединението прави силата". А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, който действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му; и той като нас може да ги има. Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек. Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света тъй, както е казал Исус на Пилата, който му рекъл "Аз имам власт да те разпна", - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна". Трябва да се подчиним на временните страдания. Ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота. А това не е живот. Живот е когато човек е изпълнен с благородни чувства.

Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. Някой ви е докачил; не му снемате шапка, не се ръкувате. Може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме "можеш ли ме повиши?" Има една дяволска риба в морето, която каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка. Защо? - Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят. Например най-малкият казва: "Пари можеш ли ми даде? Трябва търговия да почна. Загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?" Безименният: "Аз желая художнишка слава и знания." Средният: "Аз искам права и привилегии." Показалецът: "Мене ми трябва почит и уважение." Палецът: "Аз искам сила и умение."

Поздравеният, ако може и желае, ще му даде. И тръгнат двамата, че после - трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят. И най-после дойде Исус и каза: "Това, което вие търсите - богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мене, и да не е приел стократно бъдещия Живот." Ето Човекът, Който може да се ръкува с нас, Който може да ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта. Но хората казаха "Махнете, разпнете Го!", на което Пилат им забележи: "Вие Го изгубвате." Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: "Ето Човекът, Когото вие търсите. Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже Пътя, да се проясни вашият ум." Но вие във вашето съмнение казвате: "Покажете ни Го да Го видим!"

Аз ще ви приведа едно сравнение: задава се вечер отдалеч човек с малка свещ; аз ви казвам "Ето човекът, който ви носи светлина." Вие обаче виждате свещта, не виждате човека. Него ще видите кога? - Когато изгрее Слънцето. Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът, тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса.

Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам:

- Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства; там, в онзи ъгъл има това, в другия - туй и туй.

- Може, ама кой знае, не виждам нищо - възразявате.

Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ. И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци, това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи като на Разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ.


Питате какво да правим. Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? През летния сезон на 1899 година в новопазарско настана голяма суша. Околните турци от тридесет и девет села се събират и се молят за дъжд. Изавалява дъжд. Българите си казват: "Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам". Обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти, и ти трябва да си подадеш прошението. Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим; то е егоизъм.

Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: "Сине мой, дай си сърцето." Трябва да започнем сега едно пречистване като за Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъжът или жената ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място вкъщи - дали кокошка или петел да пее. Що за кокошки и петли? Това не съставлява никаква важност в Живота. Казах, друго е важно.

Исус е дошъл и работи; и когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? - В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите, туй е законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас.

Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете "Не Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас." Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим.


Беседа от Учителя, държана на 16 март (стар стил) 1914 година в София.

Иво
* дипломна работа защитена на 09.07.2001г.

1. Увод

Съзнанието на хората се променя.[1] Човечеството влиза в нов период от своето развитие. Oстарелите човешки закони, норми и институции не могат да решат световните проблеми и тези на всеки индивид. Едно вътрешно недоволство от живота като цяло и в частност от световния ред и порядък се забелязва у всеки. То постоянно расте и подтиква човека да търси нови решения на старите си проблеми. Една нова невидима вълна залива света и обхваща всеки човек, семейство, общество и народ. Търси се нова парадигма, ново светоусещане, нов импулс за живот. На изток и на запад много хора, опитват да намерят пътища един към друг. Все повече са тези, които търсят начини за един по-добър, по-смислен и по-одухотворен живот.

Холистичният принцип “Живот за Цялото” издигнат в началото на века от един Мъдрец и подет още тогава от будните български и световни умове, сега вече е факт. Планетата ни се смалява. Днес всеки осъзнава, че Земята е жив организъм и не може да бъде изследвана или пък стопанисвана по механичен начин. В наше време е известно, че мислите и чувствата на всеки човек променят света около него. Всеки елемент е свързан с всички други, образувайки цялото. Природата е жива, разумна. Едно добро направено днес от един човек се предава към света и расте. Гениална мисъл споходила частица от организма е в полза за целия организъм. Нужни са нови методи за работа, нови модели на мислене, нов начин на живот. Революцията в света на комуникациите изгради нервната система на земята. Във време, когато новините се научават мигновено, с натискане на клавиша или с поглед към телевизора, нервните импулси се предават за секунда до всяка част на Земята. За да е здрава клетката, трябва целия организъм да е здрав, но живота му зависи от всяка негова частица. Цялото е по-голямо от сбора на неговите части. Като се промени индивидът, променят се приятелите му, семейството, обществото, държавата, целия свят. Промяната на света от своя страна, води до промяна на индивида. Носителите на промяната са водачите, импулсаторите на човечеството. Те първи усещат новото, подемат го и го разпръскват из света. Стотиците различни New Age движения в Америка, духовните учения в Индия, новите метафизични и научни открития в Германия, Италия, Франция, Англия, философските ситеми и начините на новомислене, новия светоглед в изкуството: всичко около нас говори за ново съзнание. В България също се усещат тези невидими вълни на вътрешен подем.

През вековете по различни начини е записвано предупреждението, че критичен брой индивиди ще са достатъчната мая, за да заквасят цялото общество. Изпълнявайки ролята на културен магнит, те ще привлекат около себе си най-будните умове на своето време от всички области на познанието и малко по-малко те ще трансформират и обновят цялото общество.(11, 45) [2] Такъв опит за магнито-трансформация е направен в началото на миналия век в България и досега всеки чувства плодотворните му влияния. Те не само, че не са намалели, напротив – увеличили са се и са се разрастнали. За да се разбере по-ясно за какво става въпрос ще се наложи да се погледне в архивите на историята, за да се види, коя е превратната точка в близкото минало на България, която като че ли открива нова страница в българското народно съзнание и показва нови хоризонти за хилядите търсещи на изток и на запад. Първоизточника на този преврат е наречен от видния френски мистик Рене-Геньон “най-големия магнит слизал някога на Земята”(4, 87). Кой е той? Мнозина българи не знаят.



2. Кратка историческа и фактологическа справка

Родното място на Петър Константинов Дънов е с.Хадърча (сега Николаевка), Варненско.

Баща му поп Константин Дъновски, цял живот е бил радетел за свободна и независима българска църква. През 1854г., на 24 години, тръгва за Света Гора, където иска да стане монах. След корабокрушение по пътя той не се отказва, но странна среща с монах го разтърсва и променя изцяло намеренията. Монахът му обяснява, че му е отреден друг път и че трябва да се върне обратно “защото това място е било и ще бъде ... прагът на чудни световни промени.”(8, 39) Силно впечатлен Константин се завръща обратно в родината си.

През 1858г. Константин се жени и има три деца.(8, 59) Той е първия български свещеник във Варненския край на обявената за независима българска Църква, а в края на живота си е глава на варненската епархия.

На 11 юли 1864г., на Петровден, в с.Хадърча се ражда третото дете на Константин Дъновски – Петър.(7, 67) За детството не се знае почти нищо освен, че малкият Петър е бил много наблюдателен, мислел е задълбочено и понякога е проявявал необикновени способности.

Началното си образование Петър започва в родното си село Хадърча и по-късно завършва в Нови Пазар. На 6 годишна възраст семейството му се премества във Варна.(7, 103) Тук, след Освобождението през 1879г., Петър продължава да учи в новооткрито българско училище. Между преподаващите са и известните български дейци и просветители Сава Доброплодни и Петко Р. Славейков.(7, 117-118) Заедно с училищните си заниманията Петър започва да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на живота си.(4, 15) През есента на 1885г. Петър Дънов постъпва в Американско научно-богословско методистко училище в Свищов.(7, 132-134) През юни 1887г. получава диплома удостоверяваща, че е завършил успешно училището и получава правото да проповядва като методистки пастор.(7, 172) По препоръка на двама от бившите си учители от Свищов, той става учител в с.Хотанца. (7, 173) Там композира първата си песен.(4, 17) Посрещнат е с особен ентусиазъм от жителите на селото, където Петър Дънов “идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти”.(7, 176) Но и там той не се задържа особено дълго. През лятото на 1888 г. заминава за Америка. Междувременно е освободен от военна служба чрез закон, който постановява че в следосвобожденска България на всеки 25 000 българи, един ще бъде освободен чрез жребий. По този начин той е заличен от военните списъци. (4, 17)

На 19 септември 1888г., Петър Дънов се записва в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси. Тук са му преподаватели големите за това време духовници и учени наречени “Голямата Петорка”: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Крукс и д-р Бъц.(7, 217-218) Ето накратко каква е част от обстановката в семинарията: “В читалнята и библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите ... дискутират различни теми, свързани с изящна литература, философията и общата история.” (7, 224)

През 1890 г., след като Петър Дънов е завършил вече двугодишната специализация в семинарията, решава да остане за още две години, за да разшири знанията си. (7, 240-241) По време на тази втора част от обучението си той често посещава големия град Ню Йорк. Тук той, със своето специално отношение към музиката, посещава множество концерти давани от известни за времето си изпълнители. Част от стажа му като методистки мисионер преминава в друг голям американски град - Манхатън.(7, 242) На 19 май 1892г. Петър Дънов получава диплома за завършване на пълния курс в семинарията Дрю в Медисън с изключение на подготовката по старогръцки език. Тази диплома, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887г., както и фактът, че вече е официално регистриран член на методисткото църковно паство на град Медисън му дават възможност за постъпване без приемен изпит в Бостънския университет. (7, 260)

На 12 октомври 1892г. е записан в теологичния факултет в този университет като специален студент – “в най-престижния университет в най-аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.”(7, 261) Петър Дънов отново има достъп до огромни научни и богословски знания – четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на института, после “рядката теологическа колекция” на пастор Джеймс Латимер, общата теологическа библиотека от 20 000 тома заедно с читалните и периодиката и Бостънската обществена библиотека, вече най-голямата в страната, със своите 500 000 тома и продължава да расте с 10 000 тома на година.(7, 270) Освен другите книги, на негово разположение са теософските трудове на Мадам Блаватска, индийска литература – Ведите, Упанишадите, Бхагават Гита, трудовете на трансцеденталисите Емерсон и Торо, на Толстой, и много други. (7, 279-282)

Годините, след записването му за следване в Бостънския университет, са най-интересни за интелектуалния живот на стария град, тъй като са “на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцедентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започнатата като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизъм.”(7, 274) По време на следването си, след почти две годишен труд, на 15 април 1893 година, защитава на 44 страници темата: “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране”. На 4 юни 1894г. получава свидетелство за завършен редовен курс на обучение към теологическия факултет в Бостънския университет.(7, 300)

През двете си години следване в Бостън, интересите на Петър Дънов неудържимо преливат рамките на методизма. Той има възможност да влезе в допир с всичко наоколо: трансцедентализма и поезията на Емерсън; протестите на Хорх срещу догматизма на църквата; пламенната защита на жената на Олкот; “Природното в човека” на Уитман; спиритуализмът, окултните среди; медицината и познанията за мозък и неговите необикновени способности; астрономията и знанията за слънцето и звездите и тяхното въздействие върху човешкия характер и съдба; хиромантията, френологията и физиогномиката, като особено много го вълнува и това как характера на човека зависи от външния вид на тялото, формата на черепа, на ръката…(7, 303) Поради част от тези причини желае да изучи човека и неговото устройство и на 22 юли 1894г. се записва в Медицинския факултет към същия университет.(7, 300-303) Изкарва кратък курс по обща медицина.

През 1895г. (4, 19) Петър Дънов се завръща в България. Това е голям шок за него. Свикнал със свободата, широтата и динамизма на мисълта в Америка, в България всичко му изглежда като в застой, в рамки. Получава няколко покани за пасторски места, но отказва. Прави един опит в Ямбол, който пропада поради несъвместимостта на новодошлия с догматичните църковни служители. (7, 309-310) През 1896г. (4, 20-21) е публикувана негова книга “Наука и възпитание”. В нея са изложени някои от принципите на бъдещото учение на Учителя. След завръщането си от Америка, Петър Дънов две години живее при сестра си във Варна. (7, 311) Междувременно, освен с църковните среди, има допир и до много от по-големите духовни движения за това време в България. Получава покана за теософски проповедник, но отново отказва.(4,20) Подготвя се за нещо.

Едно от най-важните събития в живота му се случва на 7 март 1897г. На тази дата “настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато и мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят.” (8, 93) От този момент нататък, ще бъде писано за същия човек като за една нова личност, претърпяла една необикновена вътрешна трансформация. Това символично ще се показва чрез използването на почитателното Учителят Беинса Дуно или просто Учителят [4]



3. Живот и идеи

Тук целта е не да се изложи космогонията на учението дадено от Учителя, нито пък да се надникне в дълбочината на езотеричното познание, а по-скоро да се даде кратка характеристика, доколкото тя е свързана със заданието на дипломната работа.

Въпреки че бе спомената датата на вътрешната трансформация станала в Петър Дънов, трябва да се отбележи, че мисията му на Учител, се е откривала пред него в продължение на около 5 години. “Годините от 1895 до 1900 Учителят прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа.”(1, 25) “В тези години, когато се пробужда най-дълбокия кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори всички истини за човека, природата и Бога.”(8, 95) Малко след посвещението си записва във Варна едно мистично послание от Духа – “Хели-Ели-Мели-Месаил”.(3,72) През 1898г. изнася пред дружество “Милосърдие” във Варна посланието “Призвание към народа ми”, където той казва на българите най-важното, което трябва да знаят за него и за неговата мисия.(4, 23) Към края на този приблизително петгодишен цикъл, между 25 юни 1900г. и 9 юли 1900г., той записва седем духовни послания, кръстени “Седем разговора с Духа”. В тях се дават наставления и напътствия относно духовната му мисия.(4,30)

Цели 11 години Учителят обикаля из България като изнася богословско-научни сказки, просвещава, дава наставления и упътвания по най-различни въпроси и прави своите наблюдения върху българина. През това време започва да се образува Веригата. Ето какво е записала в дневника си негова ученичка - Ел. Иларионова, след една от сказките му в Търново през 1903г.: “Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са скрити много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма. … по външния вид на човека може да се определи и неговия живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дух и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере великите закони на природата, сам ще се лекува.”(4, 27)

През 1901г. са издадени 5 статии по френология от Учителя в сп. “Родина”.(4, 28) Френологията е една от науките, в които Учителят е особено вещ и по време на обиколките из България прави много френологически изследвания на българина, част от резултатите на които изнася в държаните по-късно беседи и лекции.

На 19 юли 1900г. във Варна се е състояла първата среща на негови ученици. Тогава те са били само трима. На въпрос на един от тях как ще изпълняват мисията си след като са толкова малко, следва отговор, че в бъдеще ще бъдат хиляди и милиони.(1, 33) От тази година започват Годишни срещи на Веригата преминали по-късно в събори. Останалите писмени свидетелства от тях, в първите години, се наричат протоколи. В периода 1904-1908г. през месец август събиранията се състоят във Варна. Присъстват хора само лично поканени от Учителя.(4, 33) От 1909г. до 1915г. срещите се провеждат във Велико Търново. Една от целите им е да се “създаде връзка с духовния свят за всеобщо повдигане и просветление”, както и да се подготви почвата за бъдещата по-сериозна духовна работа.(4, 34)

Срещата от 1911г. е паметна с това, че на нея се въвежда един символ на учението - Пентаграмът. Дават се подробни указания и напътствания как да се работи с него, какво е значението му. Всеки от лъчите на Пентаграма символизира съответно: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са едни от принципите, които са в основата на Новото учение и които всеки ученик развива в себе си.

През 1912г.(4, 38), на Годишната среща на Веригата, Учителят раздава на всички присъстващи подготвената от него книжка “Завета на цветните лъчи на светлината”. Тя е съставена изцяло от цитати от Библията, които са обвързани със седемте цвята на дъгата включително и белия, и влиянието им върху човека. За стиховете в тази брошура той казва, че са “така систематично извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходими за духовното ваше повдигане.”(9, 5)

През 1904г. Учителят се установява на квартира в София.(4,39) Тук той започва да държи своите беседи, които първоначално са в тесен кръг от хора и постепенно стават публични. Така се слага началото на бъдещите Школни занятия и класове.

През 1914г.(4, 14) започва публичното изнасяне и документиране на така наречения цикъл Неделни беседи. Те продължават около час и обикновено започват в 10 часа сутринта в неделя. От тях слушателите му са очаровани, разкрива им се нов свят. “От словото на Учителя струи нова светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства.”(1, 50) Беседите обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е богословски и в същото време научен и максимално достъпен за слушателя. Последната от неделните беседи е изнесена на 28 ноември 1944г.(5, 102) Особено важна е “Ето Човекът!”, която е представена на 16 март 1914г. и с която символично се слага началото на Ерата на Водолея[5] С нея започва цикъл серии от 6 тома в словото на Учителя наречени “Сила и Живот”. В тях се съдържат основите на Новото учение.(4, 42)

На 15 февруари 1917г.(5, 8) се открива един особен род беседи, наречени беседи пред сестрите. Те са предназначени за жените, майките, възпитателките, учителките, въобще всички жени, от които зависи промяната на обществото. Беседите се изнасят всеки четвъртък. Последната от този цикъл е държана на 30 юни 1932г.(4, 45)

През юни 1917г., във военно време, поради това, че е неудобен на властите и се изказва против участието на България в Първата световна война, Учителят е временно интерниран във Варна. В периода август 1917г. – юни 1918г. във Варна, живее на последния етаж на хотел Лондон. Неделните беседи са временно преустановени.(4, 43)

Постепенно годишните събирания преминават в събори на Бялото Братство. Изнесеното слово се оформя като цикъл от така наречените Съборни беседи. Добре е да се уточни, че според Учителя, Бялото Братство не е някаква човешка организация водена по писани правила и закони, а е съвкупност от всички същества, които са завършили своята земна еволюция и сега помагат за развитието на човечеството. Ето какво още се казва: “…организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство... В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни... Бялото Братство върви по пътя на Любовта.”(10, 192-193)... В тесен смисъл на думата Бялото Братство е група от хора, които работят в съгласие с идеите на Учителя.


През 1920г., поради желание на някои от учениците му за по-задълбочена работа с Пентаграма, се образува група за духовна работа. През 1922г. на нейна база се открива Класа на добродетелите. Първоначално е включвал 10 сестри, които са били лично наставлявани от Учителя.(4, 48)

През 1922г. се открива Школата. Тя е своеобразен университет за вътрешно познание и развитие. Под ръководството на Учителя в нея “се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се решават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото – подготвят се условията за новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват... Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дръвчета и посеви... Човекът и човешкото естество се подлагат в школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото, неговите качества, неговата устойчивост, издържливост и отзивчивост, изпитва се умът, неговата възприемчивост и възможности. Изпитва се и сърцето, неговата чувствителност, неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно подобрява.”(1, 46-47) Учителят казва: “Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство или така наречената Божествена школа – това е: Тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практика вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към истината, но и начините за нейното приложение.”(1, 46)

На 24 февруари 1922г. започват школните занятията на Младежкия окултен клас. Класът се състои от млади хора, предимно студенти и семейно неангажирани, които първоначално са били лично поканени. Изискванията към класа са много строги. В него могат да влизат лица, които са образец за подражание. Тук се дава нова насока и благоприятна среда за развитие на ума, сърцето и волята, както и за всички човешки способности.(1, 46) Занятията продължават до 7 януари 1944г.(5, 102) и се водят предимно в петък. Същата година и на същия ден, когато е открит Младежкия окултен клас, на 24 февруари 1922г., започва Общия окултен клас. Той е за по-широк кръг слушатели. Работи се главно върху изправянето на някои навици и погрешки във вътрешния и външния живот на човека.(1, 46) Занятията са предимно в сряда. Продължават до 5 януари 1944г., когато е и последното събиране за този клас.

Изнесеното слово в класовете е наречено лекции, тъй като е предназначено за една по-добре подготвена, академично настроена аудитория, където с методите на науката, непосредственото наблюдение и опита, се разкриват фактите, законите и принципите, които съставляват и управляват видимия и невидимия свят. Човешката психика и вътрешния живот на човека са осветлени и подложени на подробен анализ. Дават се теми за развиване, упражнения, задачи, методи, чрез които придобитото знание се прилага и подлага на външен опит и вътрешна проверка. Класовете са окултни, тъй като съдържат скрито за ежедневното мислене и светоглед знание. (4, 51)

Поради големия интерес на младежите, през юли 1923 година се провежда Първия младежки събор. Този вид събирания продължават до 1930г. и на тях се показва истинския потенциал на Бялото Братство. Изнасят се есета и реферати на различна тематика обикновено свързана с духовната страна на живота. По-късно голяма част от младите хора развиват богата творческа и научна дейност в обществото.(4, 51)

През 1922г., на откупеното преди година място в подножието на Витоша, в София и наречено по-късно “Изгрев”, се нанасят първите заселници.(4, 57) През 1927г. на Изгрева се построява сграда, в чийто салон Учителят изнася почти всички свои беседи и лекции до края на земния си път.(4, 59)

През 1930г. се откриват нов тип беседи. Наречени са Утринни слова. Първата е изнесена на 21 септември 1930г. Беседите обикновено се изнасят в 5 ч. сутринта в неделя в салона на Изгрева.(4, 63) Последната е представена на 9 януари 1944г.(5, 103)

Като своеобразен синтез на учението и метод за вътрешна работа не само за учениците, но и за всички желаещи, се явява Паневритмията. Тя е особен вид масова игра – оригинален синтез между идея, тон, движение и ритъм. “Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледище Учителят е изразил със следното изчерпателно и пълно със смисъл изречение: “Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа”.(8, 183) Дадена е и постепенно е дооформена в годините от 1932 до 1942, като първото публикувано ръководство по Паневритмия излиза през 1938г.(4, 83) Тя се състои от три части – същинска “Паневритмия”, “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”. Движенията са плавни и хармонични. Играе се на музикален съпровод след изгрев слънце в периода между 22 март и 22 септември. През това време на годината човек има най-добри условия да влезе в разумно взаимодействие и обмен със силите на природата. Ето какво още казва за нея Учителя: “Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека и е в съчетание с човешките мисли, чувства и действия.”(2, 52)“Тези движения на паневритмията са разумни. Те … са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм… Те имат магическа мощ и влияние върху целия свят, а не само върху нас.”(10, 261) “При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии.... Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква нови сили в човека – физически и духовни… Паневритмията поддържа хармонията между дихателна, мозъчна и храносмилателна система и между ум, душа и дух… При тези движения се прави контакт с природата… Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения ще се подмладят.”(2, 53-55) “Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.”(2, 64) “Паневритмията трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото, народите.”(2, 52)

През 1929г. Учителят за първи път извежда учениците си на летен лагер в Рила.(4, 68) От тогава, почти всяка година, през лятото на Седемте рилски езера се провеждат събори. Съществува и такъв цикъл беседи наречени Рилски. За учениците планината е нещо живо, разумно. Тя е място за вдъхновение и нови творчески сили, място за духовна работа и вътрешно обновление. На лагерите кипи живот, всеки иска да даде своя принос за Цялото. Става се много рано, преди изгрев слънце. Следва посрещането му като символ на Живота. Изпълняват се песни, молитви и духовни упражнения. Изнася се беседа. Малко по-късно всички играят Паневритмия. След това учениците обменят опит от свършената работа през годината. Учителят напътства, наставлява, дава нови методи за работа, изнася беседи. Правят се екскурзии до близки върхове. Ученикът зад цялата природа вижда една велика Разумност. Потапя се в нея, общува с нея. Чистотата е основно изискване. Тя се съблюдава с голямо внимание. Общата работа е извор на вдъхновение. Правят се мостове, чешмички, оправят се пътеки, почиства се природата, ако някъде е замърсена. Кипи общ живот. “Планинските места са пълни с енергии и носят благословение... Излизаме на планината, за да се научим как да живеем... Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху черния дроб е в това че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа... Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх непременно трябва да научиш нещо... Екскурзиите всякога са хубави, те носят живот.”(2, 208-209) Това са част от причините учениците да използват всяка възможност да бъдат на планина – на Седемте езера, на Мусалла, във Витоша, в Сливенския балкан или в друга красива планина.

През 1939г., по военно време, по инициатива на Учителя и благодарение на негови ученици, България става единствената страна в Европа спасила своите евреи.(6, 18-19)

Началото на 1944г., през Втората световна война, той се мести в село Мърчаево, близо до София. Изнася едни от последните си беседи, издадени по късно в поредица от томове кръстени “Заветът на Любовта” и класифицирани от някои като Последни слова. През октомври 1944г. се връща на Изгрева. На 27 декември 1944г. напуска този свят.(4, 76-80)След себе си Учителят оставя за човечеството творчество от над 3 800 беседи и лекции(5, 103) свързани с всички области на живота, стотици композирани песни и хиляди живи души, на които той е бил опора, наставлявал ги е, помагал им е, дал е живота си за тях.






Бележки под линия:

[1]За повече информация:
Фъргюсън М.; “Съзаклятието Водолей”; изд. Анима, София, ISBN 954-8544-04-0
Константинов М., Маджаров Хр.; “Новата култура през епохата на Водолея” 1,2,3-ти том, изд. Алфиола
Константинов М.; “Освобождение чрез космично съзнание”, изд. Алфиола 2001, ISBN 954-8139-31-62

[2] Навсякъде, където се използва цитат или преразказан текст от даден източник, той е обозначен в следния формат: (номер на източник, страница).

[3] Роден през 1886г., Рене Геньон е духовен водач, мистик и автор на философско-езотерични трудове. Умира през 1951г. (Камбъл Е., Бранан Е, “Енциклопедия на окултните науки: разум, дух, тяло – част I”, изд. Абагар холдинг, София 1996, ISBN 954-584-158-3)

[4] “ Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име “дъновисти”. “Дъновист” – това е един псевдоним, аз сам не съм “дъновист”. ...когато споменат името “Дънов”, то е забиване на един гвоздей в ръката ми... Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви се предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете.” – беседа: “Не правете никому насилие нито оклеветявайте” стр. 379-380, том: Сила и Живот – пета серия (старо издание).

[5] “Оста на Земята е наклонена спрямо еклиптиката на двадесет и три градуса. При движението и около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 000 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка последователно влиза във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиакален знак има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея, най-вече за човека и човешките същества... Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности, стремежи, както за отделния човек така и за обществото.” (4, 42)




Използвана литература:*

1. д-р Константинов М., Боев Б., Тодорова М., Николов Б.; “Учителят”, изд. къща “Сила и живот”, Бургас 1995, ISBN 954-8146-12-62.
2. Дуно Б.; “Aкордиране на човешката душа” том 2-ри, архив на Боян Боев; изд. Бяло Братство, София 2000, ISBN 954-744-003-93.
3. Калев Д.; “Учителя във Варна”, изд. Бяло Братство, София 1999, ISBN 954-8091-91-74.
4. Кралева М.; Учителят Петър Дънов. Живот и Учение.; изд. къща “Кибеа” 2001, ISBN 954-474-264-65.
5. Кръстева Л.; “Словото на Учителя” – каталог, изд. Всемир, София 1998, ISBN 954-8447-07-X6.
6. Маджаров Хр.; Любомили; “В светлината на Учителя. Българският Распутин.”, изд. Алфиола 1999, ISBN 954-8139-25-17.
7. Славов Ат.; “Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов” том 1 “Началото”; изд. “Бяло Братство”, София 1998г., ISBN 954-8091-83-68.
8. Томалевски Г.; “Учителят Беинса Дуно”; изд. къща “Алфа-дар”, ISBN 954-8785-15-39.
9. Учителя; “Завета на цветните лъчи на светлината”, изд. Сонита, София 1944, ISBN 954-8646-05-610.
10. Учителят; “Разговори при седемте рилски езера”, изд. “Кралица Маб”, София 1996, ISBN 954-533-010-411.
11. Фъргюсън, М.; “Съзаклятието Водолей”; изд. Анима, София, ISBN 954-8544-04-0


* Навсякъде, където се използва цитат или преразказан текст от даден източник, той е обозначен в следния формат: (номер на източник, страница).

×