Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Ради
Положи Бог ръката Си върху Египет и когато влезе Слънцето в знака Овен — роди се син на фараона. И нарекоха името му Мойсей, което значи Потомец на Водите, защото се роди край брега на голямата река Нил — реката над реките. Там се издигаше в онова време богатият град Тива, където живееше фараонът в разкошен и многоцветен дворец. Защото Тива бе столнина на обширната египетска земя. През нощта, когато се роди царският син, паднаха много едри звезди от небето — и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се поклонят на момчето.
И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на жрец му даде.
И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата.
И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота.
И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят.
И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя.
И стана Моисей жрец и тайноведец.
И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си.
И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището.
И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида.
И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия.
И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята. И силен бе в пророчество и видение.
Та ето — яви се Бог Моисею в слава и блясък — и каза му да изведе Израиля из Египет. Защото в робия живееше Божият Народ — и не знаеха отдих синовете му. А ясни бяха небесните начъртания на съдбините — и те говореха, че в Избрания Народ ще роди Светлината Своя Син — Велик между Великите и Силен между Силните. Но Син Божи не може никога да бъде син на роб. Та затова трябваше Моисей да изведе Израиля.
И поведе с властна ръка и с желязна тояга жрецът на Озириса Божия Народ — през червени пясъци и тъмни бури го поведе натам, отдето изгрява Слънцето.
И минаха Червеното Море, та стигнаха в пустинята.
И лутаха се дълги години без път, защото никой не знаеше кой път води към Бъдещето.
И минаxa в падания и грехове големия кервански път, па стигнаха до една висока планина.
И повика Бог Моисея навръх планината— и с гръм и мълнен огън го срещна: както се среща цар през дни на бурна бран.
И видя Моисей чудесата на Божието Творчество — и чу думи, които никой не е чул, — и видя мощни знамения — и позна върховни тайни.
И зърна в пламъци душата си — светла като звезда и гневна като пожар, който лети към облаците, — сякаш се сили да погълне с огнени уста висините.
А видя и Бога — лице с лице.
. . .И повели Бог Моисею да вреже на камък думи от изреченията, издълбани върху златни таблици и пазени от архангели с огнен меч и сребърна броня.
И изряза Моисей скрижали.
И слезе на Третия Ден долу.
. . .А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога. Изваяния от мед бе излял той — и тям служеше с нечестиви песни и сластни танцове, навеяни от бесовете и от човешката похот пришъпнати.
Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни — и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри.
Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в душата на Избрания Народ.
И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст.
И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби.
И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи.
Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя. И болести налетяха людете, та мряха труп до труп. И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта.
И цял народ припадна ничком — да се моли с трепет Богу — и да плаче.
Издигна тогава Моисей змия от мед, прикована на тривръх кръст. И каза, че който погледне змията, ще оздравее.
Но слепота закри очите на Израиля, защото Божията клетва отмъстяваше — и мрак падна, като гранитна стена, пред погледа на целия народ.
И само седмина души видяха змията — и се излекуваха. А другите измряха до човек — и сбраха се чакали и хиени на телата им.
. . .И бляскав Ангел на Смъртта пристъпи с мудни стъпки — и неговият поглед плачеше над участта на цял народ.
И поведе отново Моисей останалите седмина — и мълчаливо тръгнаха напред. И ето — път легна пред тях: път дълъг, непознат Моисею.
. . .И втори път извика Бог Моисея на Хорив — възлезе Моисей на планината, а седмината останаха чакат при подножието.
И рече им Моисей отгоре:
«Мълчете и на Бога се молете! Защото Господ слово ще говори! Защото Господ чудо ще твори!»
И седмината паднаха ничком и почнаха горещо да се молят и да удрят с лобове земята. И нищо си не говореха един другиму, а само гледаха нагоре — и на колене чакаха Моисея да се върне.
И рече Саваот Моисею:
«Дванадесет години огнени симуни въртяха в страшен кръг Избрания Народ. — Ти цял народ поведе да измре в лъчите на Земя Обетована!
В самотната страна на Мадиана ти води с Мене огнена беседа: — не трепна ли сърцето ти от страх? — Тоз, който види Бога — ще умре!
Години ти безумно дириш Бога: гласът ти е разкъртил всички канари. Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака!
. . .Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: — Поробени народи, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви!
И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована!
Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път!
И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше.
И Аз видях отпосле твоя посъх властно да дели вълните на Червеното Море. Ревниво ти упази Тайната на Бога — и свитъците на теургия ти в сноп запален изгори!
Пред златните керуби на свещения кивот ще падне скоро твоят труп. А твоята душа ще полети към Мене — и ти ще оковеш Нахаш — огромната Змия на златния Едем!
И ангели ще ти разкрият на Руа Елохим Аур!— И в шествията на небесни Посветени ти векове ще носиш сърмен ефод!
— Защото жаркият симун на толкова пустини опърли твоето лице — и твоят орлов поглед ще потърси и отвъд смъртта пътека към небесни върхове.
— Върни се при седмината избрани — и дай им новите скрижали на Господния Закон! А после — в мир дочакай своя сетен миг!»
И стоя Моисей шест деня на върха, а през всичките дни планината се разклащаше от основа. Гръм, пламъци и мълния изригваше върхът — и леден страх пълнеше пустинята наоколо, а хората чакаха в подножието с трепет своя вожд.
И не смееха глава да подигнат нагоре, защото се боеха да ги не порази огненият език на гнева Божи.
. . .И най-после, на Седмия Ден, слезе Моисей от планината — и беше пълен със сияние.
Очите му грееха като морета от пламък, лицето му заслепяваше погледа, а косите му бяха огнени змии.
И на челото му личеха знакове, писани с кръв — но не можете никой от седмината избрани да ги разбере.
И донесе Моисей нови скрижали — каменни скрижали донесе той, а всичките им страни бяха изписани с писмена.
И даде ги на избраните, за да прочетат словата на Господния Закон, да ги скрият в сърцето си — и да ги живеят.
И когато настъпи краят на времето, в бляскаво видение изпъкна пред очите на Моисея Ханаан, земята, обещана Израилю от Бога.
Но видя Моисей, че косите му са бели, а Вечерта наближава.
И — че не ще встъпи в Ханаан.
. . .И свика при себе си Моисей седмината, за да ги напъти, тъй като виждаше още слепи душите им — а стъпките им — плахи.
И рече Моисей на седмината:
«Близо е Нощта, която носи здрач за очите и мир — за сърцето. Близо е Нощта; моята Нощ, братя мои.
Ще стихнат гласовете, ще замре светлината — и сенките ще станат дълги. А по небето ще разпилеят кервани звездите — и моят Ден е близо!. . .
— Цял живот в себе си: това е много.
И — бих желал навреме да умра.
Но какво ще правите вие, като не можете още стъпи без мене? — За вас тъгувам — и дните на вашия живот чета: не дни на мъже, а дни на младенци.
В безумен вик към Божия Земя изляхте вие и народът ви от мед и злато свойте кумири. А вашата уплаха си не спомни Планината, навръх която Бог говори в мълнийни пожари!
Що да ви кажа, та да ви запазя от кумир и да спастря за светло време златния пясък на вашата почит? Що да ви кажа?
Силни бъдете, братя мои: —че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ— и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини!
Знамение ви давам — и личба ви соча: през трупове ще минете! Беди ви чакат — и войни, и кървави метежи, и мор, и глад, и чума. През трупове ще минете — ви казах. А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя.
— Бъдете семе на Бъдещето!
Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника!
Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия;— венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз!
И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие!
Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето. Твърде малко богове — то е теснота на сърцето. Само един бог — не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!»
Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува!
Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус -- жрецът.
А силният пише — на огън.
Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали. Скъпа е късата истина: тя струва дълъг живот! — Пастрете своите къси истини, както се пастри едър бисер, който е купен с цената на цяло царство: не ще бъдете вечно царе!
Презирайте онези, които не могат да гледат инак освен през мрежа! Светът е хубав наистина за онези, що нямат свои очи. Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа.
И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея?
Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа. . .
И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки!
Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят!
И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди!
— Защото на силния е земята!»
А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне.
И рече им с треперлив глас:
«Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!. . . Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви!
Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея. . . Защото — който види своя Бог, умира!
. . .Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас!
Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух.
. . .И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки!
В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя!
. . .Прощавайте — настъпва моят час!. . . Прощавайте — — настъпва моята дълга — дълга Вечер! — —»
И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината.
И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му.
И мина Моисей по път от пламъци.
— — И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан -
всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там:
«Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат! — — » И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее — и той умря.

Ради

Зимбабве - Камен дом

От Ради, в Разкази,

Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози.

Скъпоценните камъни и златото са били предмет на човешкото внимание още от най-дълбока древност. Поради своето изящество, рядкост и приписвани им качества, носещи здраве и щастие на своите притежатели, те са били усърдно търсени и скъпо ценени от хората, най-вече от тези, в които гори жаждата да покажат своето материално превъзходство пред другите. Тяхното търсене и намиране е дало повод за много авантюристични подвизи на хора смели и здрави, свободни от връзките, с които родното място ги задържа. Те тръгват по света да търсят тези скъпоценности, тласкани най-често от преувеличени и добре скроени разкази.
Южна Африка, този далечен свят за хората от севера, е една от областите, които най-много е привличала смелите авантюристи, още повече, че наистина там са били открити и най-големите на земята находища на диаманти. В своето скитане, тези търсачи попаднали и на нещо необикновено и смайващо, напълно неестествено за този район.
Намират изоставени величествени постройки, изградени изцяло от камък. За тях никой от хората наоколо нищо не знаел. Околните народи, които живеели в тръстикови колиби, не строяли и нямали представа как могат да се построят такива големи сгради. Наричали ги само Зимбабве, което ще рече „камен дом” и нищо повече.
През 1763 година Амстердам – център на търговията със скъпоценни камъни по това време, е градът, в който са живели и работили най-добрите майстори на тяхната обработка. Там е била публикувана карта от такива смелчаци и навярно сравнително интелигентни хора, на която с поразителна точност бил очертан района на тези каменни постройки. Тази карта останала съвсем незабелязана и не направила никакво впечатление. Кой тогава я е направил и как - никой не разбрал. За нея съвсем случайно се заговорило след повече от сто години.
В 1872 година, немският геолог Маух посетил този район, намиращ се в Южна Родезия, и видял с изумление постройките. Видният учен разбрал, че те са създадени от високо цивилизовани хора или най-малко техният ръководител е бил такъв. Най-силно впечатление на Маух направили две големи сгради, едната от които се издигала на един хълм с височина не по-малко от сто метра. Тя външно приличала на някакъв замък. Стените, изградени от камък, не били споени с никакъв разтвор. Тази постройка със своите форми била в пълна хармония с очертанията на околните скали, като да е сред своите по-примитивни братя. Съседното здание, не по-малко величествено от това на възвишението, имало кръгла форма. Изчисленията показали, че около сто милиона килограма камъни са минали през ръцете на хората, които са строили на високия хълм.
Заедно с този голям геолог бил и един млад, скромен негов помощник, присъединил се към Маух в Африка. Когато пристигнали при постройките, този буден и интелигентен младеж бил не по-малко изненадан и учуден от гледката. Той дълго обикалял построенията, наблюдавал ги и без да дава ход на чувствата си, мислел за тези, които са ги съградили и за целта, с която са ги направили.
Денят превалил към своя край, дошъл и вечерният здрач, а след него и нощта. На изток се показал и кръглият диск на Луната. Младият човек, когото наричали Силан, все още обикалял и мислел върху това, което видял. Бавно и дълбоко, нещо се разразило в него, започнали да се нижат като на лента чудни образи и събития. Увлечен в картините, той приседнал до близкия храст и гледал как всичко се променяло бързо – все едно се вдигали завеси. Сградите се преобразили, обагрени с чудни багри и разни орнаменти, станали необикновено красиви. Цветя, декоративни храсти, ароматни акации и плодни дръвчета изпълнили в чудна хармония целия терен. Постройки се оживили с хора, които разисквали нещо помежду си.
Изведнъж пред него застанала чудно красива жена – богиня, изваяна от бронз. Тя му се усмихнала и казала:
„Силан, това което искаш да знаеш сега, ти си го преживял и си взел участие в него. И всички събития и случки не само от тогава, но и от всички времена се пазят в една съкровищница, каквато всеки човек има. Ето, от нея тук ще ти покажа онова, за което ти тъй много жадуваше да знаеш днес. Ти си много добър. Господ те обича и каквото пожелаеш, ще ти се даде. Погледни ме внимателно. Аз съм Савина – твоята господарка, от живота ти в онова време, на която ти тъй предано служеше тогава. Савина – царицата на тази земя. Земя, която днес прилича на пустиня, а през моето царуване беше райска градина. Стана пустиня, защото един велик син на Бога, който живееше тук в изпълнение на една свещена задача, беше принуден да напусне страната, преследван като звяр. Тук течаха потоци и реки с бистра чиста вода, а сега от тях са останали само сухите им корита. От тези потоци и реки моите хора промиваха злато и вадеха скъпоценни камъни, с които бяха богато украсени постройките, някога пълни с живот и светлина, а сега безмълвни и запустели. А там, по-далеч, наоколо бяха чудни девствени гори, в които имаше тъй много слонове. Когато те остаряваха и наближаваше края на живота им, се придвижваха към една непристъпна долина, където прекарваха последните си дни. Оттама ние взимахме костите им, за да ги използваме за нашите нужди и украса. Бях владетелка на тази красива и богата страна, където живееха щастливи и послушни хора.
Но спокойствие на тази земя няма. Чух от моите пратеници, които изпращах по света, за да ми донасят за всичко, което става извън пределите на моето царство, за държавата на юдейския народ, за нейната уредба, за големите строежи, които се правят там и за голямата мъдрост на нейния цар Соломон. Пожелах и реших да го посетя. Ти беше дошъл преди това от някаква далечна страна и моите хора те бяха взели на работа в парка. Но като те видях тъй послушен, безкористен и изпълнителен, приех те в двореца си като мой най-доверен слуга. Ето те, виждаш ли се?”
Силан се взрял по-внимателно и видял пред себе си човек, който му се сторил тъй близък и любящ, че бързо се доближи и сля с него.

Керванът от слонове беше готов. Силан енергично и старателно разпореждаше товаренето им с даровете, които ще се поднесат на юдейския цар, а също така и всичко необходимо за царицата и нейните спътници. Опитни водачи яздеха напред, а Савина в разкошна кабинка, сложена на гърба на един млад и силен слон, след тях. На врата му яздеше Силан.
Когато стигнаха брега на морето, съветниците, с които царицата пътуваше и самият Силан, й казаха, че оттатък водата е пустиня и със слоновете нито може да се продължи, нито може да се стигне до Ерусалим, престолният град на юдейския цар Соломон. За това пътуването ще продължи с камили. Керванът със слонове беше върнат обратно, а скъпоценните дарове и хората бяха натоварени на кораби, които преди това бяха поръчани и направени.
Царството на Савина опираше на Червено море, където тя имаше голямо, богато и добре уредено пристанище – Адулиса. Там вещи майстори строяха кораби, които – белязани с нейната емблема – и управлявани от опитни финикийски мореплаватели, кръстосваха топлите води на Червено море, както и по-далечните води, като разнасяха богатствата, що природата е дарила земята и хората, жадни да видят широкия свят.
Начело на корабната флотилия плаваше разкошно обзаведен кораб, специално направен за случая, в който се настани Савина. Чудно обаяние носеше тя в себе си. И в средата на най-суровите, своенравни хора, каквито бяха въобще моряците по онова време, тя събуждаше в тях покорство, смирение и любов, беше за тях някакво неземно същество. Тачеха я като богиня.
Дни и нощи подред плаваха по тихите води на Червено море, докато стигнаха бреговете на Синайския полуостров и влязоха в залива Ецион Гебер, наречен по-късно Акаба.
Излязла на палубата, облечена в чудни одежди, Савина се разхождаше по нея, загледана на север, където се простираха земите на Юдея. Стигнаха до дъното на залива. Корабите спряха там, където имаше пристанище. Разтовариха богатите дарове и ги натовариха на камили, които беше купил и докарал изпратеният преди това, преданият Силан. За царицата беше избрана една бяла силна, крепка и умна камила, с която тръгна напред и поведе царствения керван. Тя беше наредила вече няколко пратеници да отидат напред и известят на юдейския цар в Ерусалим за нейното пристигане.
Соломон беше чувал за Савина, владетелката на земята Офир, някаква дива, но богата африканска земя, там някъде зад Червеното море, и с интерес, не особено голям, зачака да посрещне нейната владетелка – дебелоуста, нескопосано облечена, черна и боса. Така си я представяше.
Керванът на царицата бавно приближаваше в свежото утро на онзи ден, в който слънцето прави своя поврат и тръгва на север.
Соломон прикова очи към плавно пристъпващата бяла камила, гледаше и не можеше да повярва. Видение ли е това или що? Богиня ли язди камилата или човек? Толкова красива жена той не беше виждал. И когато керванът спря пред него и бялата камила послушно приклекна, Савина скочи от гърба й като газела и леко му се поклони за поздрав. Тогава едва той разбра, че това е човек с плът и кръв, но с вид на богиня.

Мъдрият, великият, славният и силен Соломон, господарят на света, както той си мислеше, затрепери, скова се, изгуби ума си и в отговор на поздрава зафъфли нещо като ученик, който не знае урока си. Погледна я, погледна и себе си, смятайки се дотогава за едно изключително съвършено творение на Йехова. Сега със своята нисичка, доста тлъстичка фигура, мургава кожа, добре оформена глава, широко, но не много високо чело, дебели вежди, леко изгърбен нос, сочни устни, добре развити челюсти и заострена брадичка и с лъскавото си, добре намазано с разни масла лице, за да бъде всякога с мека кожа, той приличаше пред нея на кюфте, току-що извадено от тигана с масло. Мисълта му се прикова към Савина и повече не можеше да мисли за друго.
Един ден, когато бяха привършили официалните разговори и разходки из големите строежи, които бяха направени в Ерусалим, Соломон изведе царицата на най-високата площадка, която имаше неговият храм, най-големият му строеж. Искаше да й покаже общия изглед на града и най-вече, трите изкуствени езера, които се виждаха в далечината. Тези езера събираха водите от потоците и рекичките на околните възвишения и с канали от тях се докарваше чиста обилна вода, с която се оросяваше не само богато подредения му парк, но се снабдяваше с вода и Ерусалим, Витлеем и Херодиум.
Соломон с опиянение обясняваше и разказваше за това чудо на своята дейност и техниката, приложена за нейното осъществяване. Влюбен до забрава в красивата царица, той не беше на себе си от щастие.
В този момент дойде на площадката млад мъж, поклони се приветливо и поздрави царицата. Тя го погледна с изненада, дъхът й се спря в гърлото и почувства, че в нея всичко замря. Прикова очи към него и от прилив на вълнение не можа да каже нищо. В първия миг, като се посъвзе, помисли, че това е оживяла статуя на някое от красивите създания, които тя преди това беше видяла в храма, но когато той й заговори на нейния език, отправяйки приветствия и благопожелания, тя разбра, че това е човек жив – стройна, красива, царствена осанка, оформена глава, бяла кожа, руси, къдрави коси, сини очи с дълбок, пълен с доброта и мъдрост поглед, той просто покоряваше и предразполагаше към най-голямо уважение. Савина остана поразена от чара, който той носеше в себе си.
Този поглед, този човек така я погълна, че тя повече не можеше да се интересува от друго. Когато той отмина, тя се обърна към Соломона и го запита кой е този бог, изваян от слонова кост. Соломон се сепна и чувство на ревност и завист дълбоко и болезнено се промъкна в душата му. С израз на досада и пренебрежение, целящо да омаловажи качествата му, той отговори:

– Това е Хирам, моят роб, с който се отнасям като мой съветник, наравно с другите, защото има изключителни способности и качества. По негови планове и ръководство е построено всичко, което ти видя – продължи Соломон, обичайки да казва истината изцяло. – Той не само планира и ръководи, но и сам е необикновено сръчен зидар. Служи си еднакво добре както с пергела и линията, когато планира, така и с мистрията и чука, когато строи. Купих го от разбойници – продължи по-нататък царят, в желанието си да угоди на своята възлюблена, която слушаше с внимание и подчертан интерес, цяла пламнала и обърната в слух. – Група крадци отдавна го следили и всячески се старали да го задигнат. В утрото на един чуден ден, когато той бил на един от върховете на планината Джебел Дукан на остров Бахрейн, намиращ се там далеч, в дълбокия залив, който голямото море прави в сушата и дели нашите земи от Индия, той излизал – както ми разправи сам – да пее химни на изгряващото слънце. Те го хванали и виждайки колко царят там го ценял, заради големите му способности като строител, разбрали, че за него могат да вземат много голяма цена. Завели го в една пещера и когато се стъмнило, отишли с него до брега на морето и оттам с кораб – на робското тържище в залива Еумон Гебер, същият залив, от който ти дойде. Там всякога има мои хора, на които съм поръчал щом като докарат нещо ценно, било мъж или красива жена, веднага да ги откупуват. Та моите слуги го видели и след като разпитали за него, веднага го оценили. Но когато чули изключително високата цена, те се изненадали и не посмели да дадат толкова злато, колкото тежал. Те само могли да убедят главатаря им да го доведат в Ерусалим, за да го видя, който разбрал, че само аз, най-богатият засега цар, ще мога да заплатя такава цена. Когато го доведоха и го видях, поговорих с него, разбрах, че трябва да не жаля средствата, за да имам нещо, което с ценностите на земята не може да се измерва. Платих с радост голямата сума. Той е нещо по-друго, не само от всички роби, които имам, но и от всички, които имам около себе си. Притежава не само чудното умение да планира и ръководи всякакви строежи, но също и знания и мъдрост, каквито не съм срещал. Затова го приех и като мой съветник в държавните си дела. От него научих и разбрах много нещо. Има нещо чудно в него. Излиза почти всяка вечер и седи до късно тук, на тази площадка, а много пъти в ранни зори – все гледа небето: звездите, слънцето и луната. И ето, виждаш ли тази плоча - на нея съм намирал изписани непонятни за мене знаци и фигури. Един път, като ми показваше някои от тях, ми каза: – Слушай, след 1000 години тук, в Юдея, ще се роди най-великият син на Бога. Твоят народ, най-вече първенците от храмовете, няма да го познаят, ще го гонят и ще го умъртвят по най-жесток начин. И за тази си постъпка народът ти хилядолетия ще страда.
Аз го гледах с изненада и нищо не можех да му кажа, само го попитах откъде знае за това.
– Там горе – посочи той звездите – това са необятни Сили, които чертаят и ръководят съдбите, както на всеки човек, така и на народите на земята, пък и на самата земя, която е само една прашинка в този велик Божи мир. Аз идвам от великата школа на Саабей на остров Бахрейн. Там ние изучавахме науки, за които вие нищо не знаете.
Савина с жажда слушаше всичко, което се отнасяше за този бог, наречен Хирам, в когото безумно се влюби, още щом го зърна. Поруменяла, с наведена глава, тя не беше вече на себе си. Соломон разбираше това и болка разкъсваше душата му. Той даде знак да се прибират вече към залата, където ги очакваше разкошна трапеза за вечеря. Савина се движеше с отнесена мисъл, без всякакво внимание и на два пъти се препъна, което даде повод на Соломон да я прегърне. Това отчасти притъпи болката, която гореше в него, заседнала на гърлото му. Когато пристигнаха в трапезарията, тя седна пред богато отрупаната маса, но почти нищо не яде, въпреки многобройните и ласкави покани на домакина. Това ново за нея чувство, което беше пламнало към Хирам, гореше в нея с такава сила, каквато тя не познаваше, и не можеше нито да разбере, нито да овладее. Остави се просто да бъде носена от него, без да му се съпротивлява. Чакаше само с нетърпение да свърши вечерята, да се оттегли в покоите си и да остане сама, за да може необезпокоявана, изцяло да се отдаде на този поток.
Соломон също набързо приключи с яденето и се прибра замислен, разяждан от ревност и злоба, като в него упорито се промъкваше мисълта за отмъщение към човека, който му отнема любимата. Този негов роб, който тъй неочаквано стана причина да загуби най-желаното неземно щастие, в което искаше да потъне.
Савина не можа да заспи от надигналата се в нея буря и дълго се въртя в леглото си. Най-после излезе на терасата и се загледа към балкона над нея, където бяха със Соломон и видя човека, когото обикна от пръв поглед.
– А – възкликна тя – та той е там!
И без да мисли, бързо се затича по многобройните стъпала, които водеха към него. Когато стигна, той се обърна и тя едва не падна от вълнение. С плахи стъпки се приближи към него и не можа нищо да каже. Мълчаха.
– Най-после! – можа тя да промълви. – Разправи ми нещо за себе си и за твоето дело.
Той я погледна и каза:
– Дойдох тук, при най-мъдрия и богат цар, исках да му предам великата идея на Братята, които разпореждат земята и живота на нея. Хората не трябва да се разкъсват помежду си на отделни народи и държави, да се избиват и погубват помежду си заради илюзорни различия и привидни богатства. Всички сме жители на тази земя, а не на разни държави и сме с равни права и задължения. Всеки трябва да уважава своя ближен и да бъде свободен дотолкова, доколкото със своята свобода няма да пречи на другите. Този храм, който ти виждаш, издигнах като символ на това човешко единство, на това Братство между хората – на единната държава тук, на земята, в която всеки човек да бъде неин равноправен гражданин. Соломон обаче не ме разбра, не можа да се откъсне от дребните чувства, на свое и наше, и ето дойде време да се махна от тук. Ти дойде и с тебе виждам една възможност за осъществяване на великата идея. Соломон сега е страшно разярен. Пред тебе той едва задържа напъна на своята ревност и гняв. Замисля да ме премахне и още тази нощ аз ще трябва да замина.
Савина трепна, прегърна го и каза:
– Моля те, приеми моята помощ и покровителство. Сега още ще ти пратя един мой много доверен слуга, който ще те отведе на корабите ми, където ти ще бъдеш в безопасност.
Малко след полунощ, двама ездачи на камили се отдалечаваха от стените на спящия Ерусалим. Бяха Хирам и верният слуга на Савина - Силан, изпратени от две очи, пълни с нежност и страх за тяхната съдба.
Савина се прибра и отново си легна, като можа да мигне едва призори.
Соломон също не можа да спи през тази нощ. Потънал в мрачната стая, обмисляше начин как да премахне от очите на Савина завинаги човека, който стана причина за неговото нещастие.
Рано призори той реши да изпрати хора, които да хванат Хирам и тайно, незабелязано от никого, да го отведат далеч в едно селище в пустинята. Хората, които беше изпратил с тази задача, не след много се върнаха и доложиха на царя, че не могли да намерят Хирам, въпреки най-старателното им търсене. Някой обаче им казал, че две камили с ездачи през нощта са заминали през пустинята. Соломон разбра. Единият беше Хирам, а другият? Бързо се установи, че другият е верният слуга на царицата – Силан, защото само него нямаше от свитата й. Царят се досети за заговора, но пред Савина не даде вид на своето оскърбление. Държеше се пресилено любезно при утринната си среща с нея, където след закуската тя заяви, че визитата й е приключена и още тази вечер ще трябва да си отпътува. Царят като чу това, от нервна възбуда така силно захапа пръста си, че кръв потече от него. Стана и веднага нареди на своите хора да догонят беглеца. Ясно беше, че той ще потърси убежище в корабите на Савина.
Хирам добре разбираше опасността, която го застрашаваше. Знаеше, че Соломон няма току така да отмине загубата му и оскърблението, което му се причиняваше с това. Той не търсеше пътища през пустинята, а вървеше направо към залива, водейки се нощем по звездите, а денем по слънцето. Пътуваха и през деня, въпреки жаркото слънце.
Пратениците на Соломон можаха да тръгнат едва много по-късно и нямаха най-бързите камили, нито умението да намират най-правия път, водейки се по небесните светила. С това изгубиха възможността да догонят двамата. Побеждава онзи, който повече знае и по-добре мисли.
Във вечерната хладина, когато Луната плавно се издигаше на хоризонта, един керван начело с бяла камила, на която седеше една богиня, бавно се отдалечаваше от Ерусалим, изпратен от един потънал в ярост и ревност цар.
Керванът пътува при тихо и благоприятно време и бързо стигна до залива, където бяха разположени корабите. На пристанището имаше голямо оживление от хора, а самите кораби се пазеха от усърдната стража на царицата, затова пратениците на Соломона, които малко преди да пристигне керванът на царицата бяха дошли, не посмяха да отведат Хирам. Керванът на Савина пристигна, която в нетърпението си да узнае час по-скоро за съдбата на своя любимец, беше наредила почти без почивка да се пътува.
Всичко набързо се прибра в корабите. Те вдигнаха котви и се насочиха от опитните финикийци – мореплаватели по най-правия път към Адулиса, главното пристанище на земята Офир, изпратени от шумния глъч на пъстрата тълпа и отчаяните погледи на Соломоновите пратеници. Те видяха само сърдечната среща между двамата на разкошния царски кораб.
Пратениците седяха на брега, докато флотата се загуби пред очите им. Със смут и угризение от неуспеха на възложената им задача, те поеха обратния път.
Соломон ги чакаше и когато те влязоха мълчаливи и с наведени глави, той разбра за неуспеха. Яростта му нямаше край. Амбициозен и честолюбив, той не понасяше провал. Дни и нощи подред обмисляше планове за отмъщение и възстановяване на поруганата си чест. Реши да търси Хирам с цената на всичко. В правото си на негов господар, той можеше да го изиска от Савина.
Мина дълго време на обмисляне и подготовка, така че да не оскърби жената, която тъй много обича, а същевременно да прибере и своя роб. Той искаше да отиде там, в нейното царство, не като завоевател, а с правото да върне визитата и да опита безшумно да премахне своя съперник.
Когато Хирам и Савина пристигнаха в престолния град, Хирам остана възхитен от разположението му и най-вече от хълма, който се издигаше в единия му край, покрит с гора от ароматни акации, дъхът на които той много обичаше. Погледна Савина, която тихичко се беше приближила до него и споделяше възторга му, и каза:
– Тук, на този хълм, ще построим голяма и разкошно обзаведена сграда, където ще бъде школата, в която ще се учат жадните за знания, мъдрост и с копнеж за единство на човешкия род хора, а по-настрана – дворците и жилищата за учениците.
Народът обичаше своята царица. Обикна и великия Хирам, който отдаде всичките си сили в изпълнение на поставената задача.
Сградите бързо бяха построени и се изпълниха с хора, готови да приемат новите идеи.
Но Князът на този свят не дремеше. Малко време Хирам можа да предава великите идеи на младите хора – малко време там беше рай на земята. Всичко вървеше идеално, Савина се радваше и беше безкрайно щастлива, че е станала домакиня на едно велико дело и е приютила такъв велик човек. А младите хора с усърдие и радост усвояваха знанието и мъдростта, която Хирам им даваше.Но приятното и щастливо оживление, което имаше, бързо се помрачи. Вестоносци от пристанищния град Адулиса донесоха тревожната новина, че Соломон пристига, за да вземе своя роб. Савина и Хирам видяха опасността, която беше надвиснала над тях – да бъдат разделени завинаги и решиха, че няма друг изход, освен да напуснат този земен рай и школата. Побягнаха някъде дълбоко в девствените лесове. Народът ги обичаше, разбра мъката и опасността, която ги заплашваше и тръгна след тях.
Учениците от школата се пръснаха по широкия свят, носейки идеите на своя Учител Хирам за общност и единство между хората – един народ на земята и една държава. Те основаха общества – тихи и безшумни, които по-късно нарекоха Масони.

Соломон дойде с голяма свита, но намери столицата на Савина празна. Не намери нито своята любимка, нито Хирама. Огорчен и наскърбен, прекара в безмълвния град няколко дни, като с мъка поглеждаше големите строежи, които Хирам беше направил. Той мислеше и разбра, че човешкото величие не седи във външния блясък, общественото му положение и титлата, която носи, но във вътрешните способности и качества, които човек е изработил и има в себе си – ценности, които най-често са скрити в много скромни на вид човешки форми. Хората на Соломон не останаха така тихи, опечалени и потънали във философски разсъждения като своя цар. Те разтършуваха двореца и от подземията измъкнаха 400 таланта злато, което в наши мерки прави 15 тона. Злато, поднесено като дар от народа към неговата царица. Соломон го видя и това внесе ведрина в мрачното му състояние, защото разбра, че с него ще закрепи разклатеното вече от шумния му живот финансово положение. Натовариха златото, на което всички се радваха. Само той – великият, мъдрият – яхнал силна здрава камила, разбираше колко е нищожен, каква суета на суетите е всичко без любовта на Савина и мъдростта на Хирама ...
От този рай на земята останаха до сега само външното, незначителното – формата, каменните постройки, които народът по-късно нарече Зимбабве, а великите, вечно живите идеи на Хирам бавно, но сигурно завладяват умовете на събудените за светлината хора.
– Силан, Силан – крещеше някой. – Прибирай се! Отдавна е време за вечеря и спане.
Силан трепна, отвори очи. Луната грееше високо на хоризонта и с лъчите си правеше обстановката вълшебна.
В първия момент Силан не можеше да разбере къде е, но бързо се съвзе, гледайки пред себе си безмълвните и запустели каменни постройки – Зимбабве. Стана и се запъти към лагера на геолога, мислейки до късно през нощта за това, което беше видял и преживял в това кратко време, приседнал до храста. Сън ли беше или що? Тази мисъл го вълнуваше през цялото време, без да може да й отговори.

Светлата
Задължителни правила



Според изискванията на органите на МВР и Дирекцията на Национален парк "Рила", в лагера се води Регистрационна книга на пребиваващите братя и сестри и се дават номера на техните палатки.
Абсолютно е забранено паленето на огън на територията на лагера. Има разрешение от НП „Рила” за огън само в кухнята на Лагера.
Не се допуска присъствието на домашни животни в Лагера, на Молитвения връх и на Паневритмия.


I. Предварителна организация

Всяка Братска група по места определя отговорници, които ще съблюдават спазването на правилата в Лятната духовна школа на Рила от участниците в групата им и ще служат за връзка с Ръководството на Лагера. По-големите Братски групи могат да имат няколко отговорника.
Желателно е отговорникът да състави предварително списък на хора от Братството, които ще се качват на Рила по време на Школата. Списъкът се представя на Ръководителя на Лагера. Това ще улесни регистрацията, за което ви благодарим!
Отговорниците заявяват дежурствата на техните групи един месец предварително. Два дни преди датата на дежурството отговорникът на съответната група трябва да влезе във връзка с Ръководителя на Лагера, за да се уточнят задълженията на дежурните.

II. Поддържане на чистотата в лагера

Желателно е след нашето присъствие на Рила да оставим планината възможно най-чиста и непокътната. Така ще изразим своето уважение към това свещено място.


Всеки лагеруващ се грижи индивидуално за своите лични отпадъци. Те трябва да бъдат събрани и транспортирани до сметищата в близките населени места.
Желателно е отпадъците да се събират разделно. Само чистите хартиени отпадъци се изгарят в печката на кухнята.
Необходимо е всеки да носи подходящи индивидуални торби и чувалчета за разделно събиране на собствените си битови отпадъци. Сортираните отпадъци се опаковат добре и лично се връщат до населено място извън Парк „Рила".
Във връзка с опазване чистотата на водата в района на Езерата, която е питейна и съгласно изискванията на НП “Рила” прането в езерата и притоците им е забранено. Ако се налага да перете, препоръчваме ви да правите това на определените места и то само с екологични препарати. Дежурната група за деня ще може да ви съдейства при необходимост с информация.
Национален парк “Рила” ни задължава да използваме екологични препарати за миене на съдове. Такива ще имате възможност да си закупите от дежурната група в малко количество, в наливно състояние.
Всеки може да си носи метличка и лопатка за поддържане на чистотата в и около палатките.
Тревните чимове са рядък вид растения за високопланинските условия. Ето защо при опъване на палатките молим да бъдете внимателни с тях и да не ги унищожавате.
Преди заминаването от Лагера молим всеки да остави след себе си във възможно най-добър вид мястото, на което е била разпъната неговата палатка, както и района около нея.


III. Регистрация на участниците в Лагера


Регистрацията е задължителна за всички пребиваващи на територията на Лагера и струва 10 лв. на човек. Децата до 18 навършени години се регистрират без да плащат такса.
При пристигането на дадена група, отговорникът й предоставя списък с имената на хората за вписване в Регистрационната книга на Лагера.
На лица, желаещи да участват в Духовната школа извън Братските групи, се дава разрешение от Ръководителя на Лагера като се намира съответен поръчител.


IV. Организиране на живота в Лятната духовна школа "Рила-2011"

1. Ежедневното обслужване на Лагера става чрез дежурни екипи, които поемат следните задължения:

Обслужване на кухнята, като приготвят топла вода сутрин и топла храна за обяд.
Хигиенизиране на Лагера.
Осъществяват контрол и надзор над лагера.
Организират духовните наряди.
Посрещат новопристигнали братя и сестри и им оказват съдействие при настаняването и регистрацията.

2. Снабдяването на кухнята с вода е грижа на всички участници в Лагера. Поради слабия дебит на водата при изворчето под Молитвения връх, същата ще се ползва с предимство за кухнята.

3. Лятната школа на Рила е място за духовна работа. Затова молим да се пази тишина от 22.00 ч. до сутринта.

4. Прехрана в Лагера:

Лагерът е на самоиздръжка, като се организира братска кухня. Отговорност на дежурните по кухня за деня е да приготвят гореща вода за суринта и топъл лек обяд. За останалата част от прехраната си всеки се грижи индивидуално.
Периодично в лагера ще се доставя хляб, а при възможност и други продукти.
Братските групи, които поемат дежурство по кухня си осигуряват необходимите продукти. Не се приемат продукти от външни лица и туристи за общата кухня.
Разноските на Лагера се покриват чрез доброволни дарения, които се събират в братска каса. Касата се отваря ежедневно след края на деня от комисия от трима души. Изработва се протокол, а набраните средства се заприходяват и отчитат пред Общото събрание на Братството.

5. Препоръки за облеклото:

Лагерът се намира на около 2300 м. надморска височина. Добре е да се носят топли и подходящи за планинските условия дрехи.
Не е желателно да се ходи с плажно облекло в района на Лагера и най-вече по време на Паневритмия.


V. Правила за участие в духовните наряди на Молитвения хълм

Посрещането на изгрева е колективно съзерцание. Молим да се съобразявате с хората около вас.
Желателно е преди изгрев присъстващите да са седнали, за да не си пречат един на друг. Водещият става първи малко преди изгрева на Слънцето, а след него всички останали. Молим да не нарушавате колективната хармония с индивидуални практики, GSM-и, шумолящи торбички и разговори.
Желателно е песните преди и след утринната беседа да се пеят без да се става. Изключение правят празничните наряди.
В центъра, около стола на Учителя, стоят четеца и музикантите.


VI. Правила за игра на Паневритмия:

Паневритмията се играе по възможност със специално паневритмично облекло. Не се допуска игра по бански, шорти, къси панталони и разголени деколтета.
Участниците трябва да са готови 10 минути преди началния час на Паневритмията и да заемат място в кръговете.
Паневритмията започва и свършва с едноминутна концентрация и медитация.
Препоръчително е след започването на Паневритмията да не се влиза в кръга.
По време на Паневритмия молим да пазите тишина и да не смущавате останалите участници.


VII. Функциониращи комисии и съвети за организиране на братския живот:

В Общия Братски Рилски съвет влизат: Ръководителят на лагера, Заместник-ръководителят, Домакинът, Касиер-счетоводителят, представител на Управителния съвет, Отговорниците на групи от Братските Общности от страната, които в момента присъстват в Лагера.

Членовете на Общия Братски Рилски съвет следят за цялостното функциониране на Лагера, за организирането на братския живот и изпълнението на Духовната програма на Планинската Школа.

Задълженията на отделните членове се уточняват в началото на месец август, при откриването на Школата и съставянето на Общия Братски Рилски съвет.

След откриването на Лагера, функционират следните комисии и съвети за организиране на братския живот:


1. Съвет на физическия труд, организиращ следните групи:

Група по чистотата, опазване на околната среда и благоустройството на района на лагера и целия циркус;
Група за доставка на хляб, дърва и провизии за кухнята;
Група за охрана на лагера, Паневритмията.

2. Съвет за духовния живот, организиращ следните групи:

Група за музикална дейност и поезия;
Група по Паневритмия, гимнастически и окултни упражнения;
Комисия по свещенодействията – молитви, наряди, ритуали, бдения.

3. Съвет за просвета и комисия за работа с децата:

Група по изнасяне на сказки на научни, окултни, здравни, музикални, екологични и други теми;
Група за творчески и обучителни занимания с децата.

4. Съвет на примирителите, организиращ следните групи:

Група за разглеждане и примиряване на възникнали спорни въпроси и противоречия във взаимоотношенията;
Контактна комисия за работа с гости на лагера.


Членовете на групите и комисиите могат да имат приемственост и заменяемост. Желателно е всеки участник в Лятната Духовна Планинска Школа да се включи в дейността на някоя от групите и комисиите, в дежурствата като така даде своя принос в общата работа.

Групата за подготовка на Лагера ще натовари инвентара и основните продукти на 20 юли 2011 г. и ще тръгне от Братския център на Общество Бяло Братство в София, ул. „Ген. Щерю Атанасов” N 2. Тя ще работи по подготовката на Лагера до 31 юли включително. Желателно е там в този период да присъстват общо не повече от 25-30 души.

Лятната Духовна планинска школа на Рила ще функционира от 1 до 23 август 2011 година. От 23 до 30 август работната група ще закрива лагера.


Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Добродетел и Божията Правда да пребъдат с нас на Рила!


ПОСТОЯННА КОМИСИЯ „РИЛА"

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ



Мадара 24.05.2011г.

Светлата
По повод приготволенията за Лятната духовна школа на Рила имахме разговори с приятелите. Желанието ни беше да намерим такива решения за организация на живота ни на планината, които да подпомагат духовната ни работа и да отговарят на традициите на братството. Това, което споделих го предлагам и на читателите на в. „Братски живот”.

Знам от възрастните братя и сестри, които са били около Учителя, че обикновено преди беседата не е имало дълги наряди: една – две песни, една молитва, понякога и размишление. Това виждаме и в някои издания на Словото, които са отбелязали наряда преди и след беседата. Казвали са ми, че вниманието трябва да е насочено към лекцията. При изпълнението на песните не сд ставали прави.

Така беше и на Изгрева при и след Учителя. Когато има празничен наряд, където се редуват песни и молитви, естествено е да стоим прави. Но когато пеем преди и след беседа, не е задължително да пеем прави. Особено на Рила, където условията са такива, че не винаги можеш да бъдеш сигурен, че си стъпил стабилно и ще можеш да пазиш рарвновесие. Ако искаме да си попеем повече след беседата нека да сме спокойно седнали и накрая да станем за молитвата. Разбира се, ако има някоя песен между две молитви ще я пеем прави, но нека не се престараваме в това пеене прави, както правим напоследък. Има други неща, в които можем да се стараем повече, но не е думата за тях сега.

Когато е само молитвен наряд, както е вечерния на Рила или при друг специален случай, тогава сме прави и там е мястото на различните молитви, псалми, формули. Относно реда при молитвените наряди някои възрастни сестри са ми казвали, че е по-добре най- напред да се четат псалми от Библията, ако има такива, след това молитви и накрая формули. Разбира се, всичко това е казано като един съвет. Хубаво е да познаваме традицията, но хубаво е и да слушаме вътрешното си духовно ръководство, ако сме почувствали неговото вдъхновяващо присъствие. Разбира се не трябва да се считаме задължени да изредим всички наши любими молитви, когато ни е ред да водим духовния наряд. В тази област силата не е в многото, а в интензивността на нашето участие. Хубаво е този, който ще води наряда да се е подготвил вътрешно, ако прави това за пръв път, нека се посъветва с някой, който има опит. Не без значение е и умението му да говори ясно, меко, бавно, естествено. И всички останали да го следват. Много дисхармонизиращо действа, когато молитвата почне да се носи на вълни в различно темпо или някой друг издига гласа си по-силно от водещия. Както трябва да пеем заедно в едно темпо, така трябва и молитвата ни да е единна.

Много трябва да сме разумни в подбора на четците на беседи на Рила. Аудиторията там е голяма, а и разнообразна. Едно е да четеш лекцията пред своята си духовна групичка, а съвсем друго е да я четеш за 200, 300, 600 души на Молитвения връх. Трябва подходящ глас, дикция, духовно присъствие, физическа държеливост и познаване на официалния книжовен език! Не всеки го умее това и нека проявим отговорност при избора на четците, особено около празничните дни, защото идват от целия свят да ни гледат и слушат. Тази отговорност важи разбира се, и за всичко останало в наситения ни и колоритен планински живот. Рила е мястото на нашата проповед пред света. Престоят ни на Рила е нашата „изпитна сесия” и пред възвишените ù обитатели.

Да благодарим за изключителната възможност да бъдем заедно на тази свещена планина, да вдишваме упойващият ù въздух, да пием кристалната ù вода и да вкусваме от радостта на братския живот – един живот, завещан ни от Учителя. Нека всеки от нас се старае да трепти в унисон с другите и със заобикалящата го природа, за да не разваляме вълшебната хармония на това свято място.

Йоана Стратева

Орлин Баев
(На снимката: Лев Толстой - един мъдър старец, написал някои от най-брилянтните си творби след 80г. възраст)

Нормално ли е в третата възраст човек да бъде неглижиран социално, пренебрегван и неуважаван?... В едно общество, фиксирано в материалното, външното, а оттам и в младостта и преходността, старостта наистина се превръща в период на изоставяне. Изоставяне, отхвърляне, пренебрегване, неуважение дори.

Наблюдавам как на едва стоящи на краката си старци и старици никой не отстъпва място в обществения транспорт. Преди два дни една старица в метрото се помоли на млад баща с дете да седне до него. Момиченцето му, на около 6 годинки, седеше на седалката до бащата. Мъжът с явно раздразнение грабна детето, и докато старицата сядаше, продължи 20-на секунди да мънка „писна ми от вас дъртаци такива...".

Преди време се месех в подобни ситуации... В повечето случаи масата от хора заставаха на страната на по-младия с аргументи от рода на „Като не може да стои прав, къде е тръгнал?", „Да ходи да мре..."
Чак да те досрамее, че си от същата нация. Но, подобно е положението в целия запад – западът, от който черпим ноу хау във всички отношения.

Сега избягвам да се меся, освен ако не е нещо наистина драстично – като физическо насилие... Пращам обич и светлина, старая се да не споря със злото и с изпростелия народ, а да помогна с добро, доколкото мога... Забелязах, че директният спор само засилва злото и простотията във вече наистина поизкуфелия, чалгаризиран и циганизиран български народ – нали от 21 години интелектът му тече навън като въздуха на космическа совалка през процеп...

Старостта е достойна за уважение. Всички ще остареем и примерно след 70-годишна възраст никой не е застрахован от болежки и слабости... И преди съм казвал: с отношението си към възрастните сега предопределяме отношението към нас, когато ние станем възрастни. Това не е статистика, разбира се, а житейско наблюдение и причинно-следствена връзка!

За старостта и самотността

Донякъде външната самотност е оправдана. Нормално е възрастният човек в известна степен да се отдръпне от социалния живот и да насочи психичния си и енергиен ресурс навътре, към мъдростта на смъртта, към безкрая!

Хубаво е да се видят усмихнати старци, чиито лица излъчват едно почти неземно сияние, резултат от големия им и положително „смлян" житейски опит, с помощта на връзката им с Любовта, Мъдростта и Истината! На такива старци винаги съм се възхищавал искрено и дълбоко съм ги почитал от сърце! Те не се и нуждаят от вниманието на людете кой знае колко, защото имат онази вътрешна връзка с по-големия Живот, с Бога ако щеш. Напротив, хората се нуждаят от вниманието и мъдростта на такива старци-диаманти!

Дядо Пано (съкращение от Панайот)

Ще дам пример за такъв старец-диамант със собствения си дядо – в момента е на 84. Живее сам в Добрич, защото маминка ми си отиде в по-цялостния Живот преди няколко години от инсулт. Живее сам, малко провлачва вече говора – и той имаше лек инсулт. Но никога – нито той, нито тя – не са били в тежест на никого. Дядо ми се гледа сам, чисти всеки ден апартамента, ходи да играе карти и шах с приятели. Притежава много силен оптимизъм и центрираност.

Цял живот е бил работник или управител на цех в един завод (ЗАВН) в Добрич (Толбухин). Беше и леяр по едно време. За него може да се каже, че е от онези малцината истински комунисти, които носят чистия дух на съобщността, на смирената липса на „аз и мое".
Такава ментална нагласа наистина резонира силно с тази на Вселената! Макар и атеист комунист, тази му психика го прави вярващ. Не с външни молитви и църкви или абсурден религиозен изказ, но като вяра в доброто, заедността, единството на всичко и всеки!

Тази му психика го държи и ще го държи още поне няколко години. С бодър ум и памет е и винаги, когато го чуя, ми вдъхва сила и увереност повече от най-добрия душелечител... Винаги е гледал на частната собственост като на извращение от законите на Живота и е казвал:
„Не парите носят щастие, Орлине. Приятелството, природата, смирението, радването на всички благини наоколо, които са във всичко – това носи щастие, Орлине!"
Наистина е щастлив човек, по своему мъдър и повече свят от мнозина от черноризците в догматичните уж духовни институции...

Велико Карачивиев

Беше една хубава пролетна неделя. Всичко в природата говореше на езика на Любовта. Клонките се разлистваха, а априлските цветчета на джанките пръскаха парфюмите си до всяко кътче на душата ми.

През деня имах честта да се уча от един от най-добрите психотерапевти в България – Алексей. А вечерта отидох на йога на смеха. Бях ходил няколко пъти и тялото ми си спомняше как след един час смях му беше леко и заредено, а чувствата – пълни с оптимизъм и малки бълбукащи мехурчета от цъфтящи усмивки.

Обикновено бях с най-многото години сред присъстващите. Другите бяха момчета и момичета в ранните двадесет, а аз – на цели 40. Този път на смехотерапията се появи един различен господин. Имаше вид на около 60-годишен, нисък, с костюм и вратовръзка. Сякаш се беше объркал.Разговорите с Велико Карачивиев винаги са интересни Снимка: Чайка Христова, СС

Но не беше. По време на всички упражнения, шеги и смях участва заедно с всички нас. Накрая, след като завършихме с дишане и кратка медитация, тъкмо щяхме да ставаме, когато този господин поиска да каже няколко думи.

– На колко години съм мислите? – попита той.
Хората се спогледаха. Някой се пошегува:
– На 25...
Други опитаха да отгатнат
– 60...
– 58...
– 63...
– Не, на 91 съм, – каза той. – Роден съм през 1920 г.

Младежите се спогледаха невярващо, а господинът с готовност извади паспорта си и ни показа датата на раждането си. Казва се Велико Карачивиев. Оказа се, че е професор по философия и дълги години е преподавал по университетите преди време, а и днес не отказва, когато го поканят. Велико има кристално бистър ум, бърза мисъл и прецизна силна памет, а намекна и че от ласките на жена си не се отказва – на 91 години...

Някой се обади, че дълголетието му се дължи само на добрия му ген.
– Ген, ген, но братовчедите ми със същия ген, които прекаляваха с пийването, хапването и отдавна бяха забравили що е това активно движение, си отидоха преди тридесет години.

Като го попитахме каква е
тайната на дълголетието и бликащото му здраве, Велико с удоволствие заразказва:

Имах много шарен и въобще нелек живот. Много трудности, много опитности, от които обаче с готовност се учех. Не спирах цял живот да се уча – както от уроците на живота, така и от опита на другите, от книгите.
Дребен, пъргав и винаги в добро настроение Снимка: Чайка Христова, ССЗа мен най-голямото богатство и щастие винаги е било свободното съзнание и философията, любомъдрието. Обичам знанието на свободната любознателна мисъл, която ме определя като съзнателен човек!
За мен да мисля и да интегрирам знанието в съкровищницата на мъдростта в сърцето си е истинското богатство и щастие. Пред това всички вещи и имущества не струват...

Обичам да мисля, чета и творя – продължи той. – Правя го постоянно и така мозъкът ми сега е по-свеж и силен, отколкото преди 60 години.
Смея се. Смея се много. С оптимизъм и радост гледам на живота, уча се от всичко и с лекота преминавам през трудностите.
От 40 години живея в един блок на 16-тия етаж. Не ползвам асансьора – даже когато нося багаж, се качвам всеки ден по няколко пъти пеш. Това поддържа сърцето и тялото ми здрави и силни.
Движа се много, разхождам се и спортувам.

Откак се помня, съм вегетарианец. Понякога си правя бонбони – топчета от стрити ядки и мед, и си ги хапвам с удоволствие... Хубав е животът – чувствам се млад и мисля да живея поне до 120 години!...
.......................

Орлин Баев, когнитивен градинар

Ради
Открита 1 януари 1801г., Церера е най-големият астероид от пояса между Марс и Юпитер, като до 1880г. е считана за нормална, а от 2006г. има статус на малка планета. Според някои астрономи, тя е била сърцевината на разрушената голяма планета, наречена от древните шумери Тиамат, а от астролози като Николай Дойнов – Фаетон.

Митология

Церера е древноримската богиня на плодородието, посевите, зърното и хляба, като в древна Гърция е назована Деметра. Управлява животворните сили на Земята, а също така и разрушителните на подземния свят. Почитана е като закрилница на майчинството и брака, и е считана за покровителка на житните растения и реколтата. Древните гърци виждали Деметра в съзвездието Дева, и са си били сувсем прави.

Тя е дъщеря на Кронос и Рея, и майка на Персефона, която по-късно е принудена да стане жена на Хадес - събитие, свързано с голяма тъга и болезнена раздяла. По-късно, Хадес склонява да пуска Прозерпина за половин година при Деметра – време, свързано с плодородие, изобилие и богата реколта. През останалите месеци властват студ и глад, - рожби на майчина тъга. Чисто астрологично, това дава рязко отсечено положително или отрицателно влияние, като редица астролози са я изследвали в карти на големи катаклизми, катастрофи и бедствия.

На трон – Дева

Екзалтация – Телец

Падение - Скорпион

Изгнание – Риби

Ключови думи – плодородие, изобилие, плодовитост, ефективност, продуктивност, жито, земеделие, загуба, раздяла, скръб, печал, тревога, възпитание, самовъзпитание, отглеждане, работа, служене, земя, любов, майка, цикъл, ред, подреденост, точност, хранене, навици, грижа за другите, подхранваща грижа за живота

Възпитанието на децата и усвояването на основните навици, като хигиена, хранене, спане, обноски, спазване на ред и правила, са свързани с Дева и 6 дом.

Женски архетип : майка, бавачка

Глиф - наподобява знакът на Сатурн, обърнат надолу.

Някои събития при откриването на астероидите: Възцаряване на Наполеон; Формиране на Щатите; Практически открития (локомотив); Начало на епохата на романтизма; Обособяване на нациите; Събиране на фолклорното богатство, записване и съхраняване на фолклора; Изследване на Стоунхендж

Позиции на Церера

По дом – В коя сфера ще жънем плодове и ще бъдем най- плодотворни, най-ефективни и ефикасни. Къде трябва да въведем ред и порядък в живота си, да се самовъзпитаваме. Работата в коя сфера ще даде добри резултати. За какво най-много скърбим и се тревожим. В коя сфера ще преживяваме най-болезнени раздели. В какво направление искаме да възпитаваме децата си.


По знак –Начинът, по който възпитаваме и се отнасяме към децата си. Как приемаме разделите, как скърбим. Как да работим, за да имаме плод, добър резултат, да сме ефективни. Как да подредим живота си най-добре, да внесем ред и порядък в него.

Възпитанието и Церера в Знаците:


Овен : Възпитава активно, импулсивно, агресивно, дава независимост. Част от себеизявата.


Телец: Възпитава спокойно, внушава стабилност.


Близнаци: Възпитава с общуване, комуникация, говорене, слушане, обмен на информация. Променчивост и непостоянство.


Рак: Възпитава с много грижи, голяма грижовност.


Лъв: Част от себеизявата. Великодушен и щедър подход. Възпитава в увереност, гордост и творчески подход.


Дева: Стремеж към съвършенство във възпитанието, внимание към най-малката подробност. Тревожност, придирчивост и взискателност.


Везни: Търсят сътрудничество, партньорство с децата. Акцент върху човешките отношения.


Скорпион: Възпитанието е съпроводено с интензивни и дълбоки емоции. Манипулативен подход, ревност.


Стрелец: Възпитава открито, с ентусиазъм, малко грубо понякога. Важна е свободата и новите хоризонти.


Козирог: Строгост, възпитанието е базирано на правила. Важна е дисциплината и постиженията, възпитанието като родителски дълг.


Водолей: Индивидуален подход, оригиналност, понякога ексцентричност. Детето като приятел.


Риби: Възпитанието е обагрено със състрадание и милосърдие. Самоотверженост и жертва в името на детето. Може да се разиграе синдрома на жертвата.


Позиции в карти:

Алан Лео – съвпад на Церера и Уран в 10 дом, близнаци – астро и окултен писател, астролог

Блаватска и Алис Бейли - съвпад на Церера и Уран

Зигмунд Фройд – съвпад Церера и Луна в 8 дом – сексуалност и майчина любов. Палада, Веста и Плутон съвпад в Телец.


Маркиз Дьо Сад, ген. Моше Даян – съвпад Церера и Марс в Овен


Мао Дзе Дун – Церера съвпад с Веста в Дева


Фидел Кастро – Церера съвпад със Сатурн в Стрелец – ограничава свободата


Карлос Кастанеда и Мерелин Монро – Церера съвпад с Нептун в Лъв


Джавахарлал Неру – съвпад Церера, Палада и Уран във Везни.


Алберт Айнщайн – съвпад Церера и Плутон в Телец, 11 дом – нови представи за материята, трансформация на съществуващата концепция за природата и вселената.


Жана Дарк – Церера съвпад с Меркурий в Козирог – чува гласове.


Шри Мехер Баба – Церера и Веста опозиция с Меркурий в Риби – тринадесет години в пълна тишина и молитви.


Мартин Лутер Кинг – Церера съвпад Луна в Козирог – жертва, мъченик за човешките права


Кралица Елизабет – Церера съвпад с Луна в Лъв


Наполеон Бонапарт – Церера и Слънце в Лъв, 10 дом


Церера в домовете


В коя сфера сме ефикасни и продуктивни в работата.


В 1 дом:

известни актьори – Джеръми Айрънс, Сюзън Сарандън, Антъни Хопкинс, Джон Малкович, Елизабет Тейлър, Джейн Фонда, Калиста Флокхарт, Джордж Клуни, Мерелин Монро, Катрин Зита Джоунс, Ален Делон, Джули Андрюс, Бриджит Фонда, Лоренцо Ламас, Били Кристъл, Рей Лиота, Бърт Ланкастър, Грегъри Пек, Бени Хил, Стейси Кийч, Шантал Нобел, Брандън Лий, Хари Худини, Джоан Колинс, Джин Кели, Ан Шеридан

известни певци: Мадона, Ванеса Паради, Мик Джагър, Боно, Ерик Клептън, Луис Армстронг, Бой Джордж, Саманта Фокс, Род Стюърт, Боби Браун, Крис Фе Бърг, Бах, Бочели

Писатели, държавници, учени: Горбачов, Джордж Вашингтон, Нелсън Мандела, Карл Маркс, Лев Толстой, Достоевски, Максим Горки, Робърт Луи Стивънсън, Кърт Вонегът, Ницше, Рене Декарт, Робеспиер, Жорж Санд, Франсис Бейкън, Лий Якока, Енрико Ферми


Астролози: Тихо Брахе, Уилям Лили, Дейн Ръдиар, Марион Марч, Гордън Браун, Дорийн Милард, Жан Бернард Жиле, Карол Девин, Катрин Люис, Орион


Тенисисти: Мартина Навратилова, Горан Иванишевич, Бьорн Борг, Моника Селеш, Щефан Едберг, Роско Танер; Формула 1: Фитипалди, Брус МкКларън, Аертон Сена, Уейн Грецки – индивидуални спортове – тенисисти, пилоти


Папи: Папа Урбан 7, Папа Александър 6, Папа Джий 23, папа Пий 12, Папа Джулиус 3


Известни и успехи хора, лидери, протежаващи висока продуктивност и лична ефективност, работоспособност.


В 2 дом: музиканти, певци, композитори – Мария Калас, Шарл Азнавур, Тина Търнър, Лучано Павароти, Бритни Спиърс, Били Джоел, Моцарт, Бетовен, Вивалди, Шуберт, Брамс, Хендел, Щраус


В 3 дом – медии, комуникации – Силвио Берлускони (медиен магнат), писатели – Сартър, Хемингуей, Александър Дюма, Жан Дьо Лафонтен, Емерсън, Тагор оратори – Михаил Иванов


В 4 дом – Грижа за другите, като за семейство – Майка Тереза, Чарлз Менсън (семейна култова общност, самоубийства), Индира Ганди, Дикенс – пише за народа, за бедните, Джубран, патриоти – Джузепе Гарибалди, Фр. Галтон – естественик,


В 5 дом – Художници – Ван Гог, Пикасо, актьори – Кайл Маклоклан, Лео ди Каприо, Режисьори: Педро Алдомовар, Люк Бесон, Франсис Форд Копола, много спортисти и футболисти : Клинсман, Шакил О’Нийл, Мигел Индурайн, Валтер Дзенга, Алберто Томба, Юри Джоркаев


В 6 дом: бизнес, техника – Бил Гейтс, Доналд Тръмп, Рокфелер, учени – Галилей, работохолици – Гьоте, биолози, природни науки – Алекзандър Флеминг, Опенхаймер, Бекерел, Деметра Джордж – изследователка на астероидите, има много писатели


В 7 дом: Мусолини, Ленин изкуство, шоу, мода- Ленън, Мккартни, Синатра, Шон Конъри, Харисън Форд, Орландо Блум, Гуинет Полтроу, Роби Уилямс, София Лорен, Парис Хилтън, Клаудия Шифър, Жан Пол Готие, Роман Полански, Фелини, Дейвид Копърфийлд, Том Джоунс; работа с хора, консултанти – Юнг,


В 8 дом – модели, секс символи – Кармен Електра, Ким Бейсинджър,Холи Бери, Бриджит Бардо, Грейс Кели, Елвис Пресли; психолози : Зигмунд Фройд, окултисти: Рудолф Щайнер, Елена Блаватска, Шърли Маклейн, Мехер Баба, Св. Франциск, Рене Генон; политици, диктатори: Путин, Джордж Буш (баща), Бенджамин Франклин, Мао Дзе Дун,Жан Клод Годин; мафиоти: Ал Капоне, Вито „Дон Витоне” Дженовезе, Салваторе Джулиано


В 9 дом – диктатори Хитлер, Франко, философи, учени , енциклопедисти, писатели – Спиноза, Нострадамус, Албърт Швайцер – философ и теолог, Лорънц Ди Медичи – меценат, Стендал, Молиер, Буковски, свещенослужители : Папа Йоан Павел 1, пътешественици : Джеймс Кук; духовни учители – Йогананда, Чарлз Ледбитър, Станислав Гроф (трансперсонална психология)


В 10 дом – управници, политици, администрация – Бонапарт, Принц Уилям, Садам Хюсеин, Чърчил, Рузвелт, Ал Гор, Тито, Кисинджър,


В 11 дом – борци за свобода, революционери, бунтари, хуманисти, човешки права, работа за обществото, новатори – Че Гевара, Ясер Арафат,Жан Мари Льо Пен, Джон Кенеди, Марин Лутер Кинг; Виктор Юго; Франсоа Митеран; крал Хуан Карлос; Жан Жак Русо; Кришнамурти, Чопра, Нийл Доналд Уолш, Пако Рабан; откриватели, учени – Айнщайн, Мария Кюри, астролози – Аройо


В 12 дом – светци, мистици, духовници – Саи Баба, Пауло Коелю, Иисус, Сведенборг, Свами Вивекананда, Распутин, Хенри Дейвид Торо, Мартин Лутер


Актьори и секс символи- Брад Пит, Моника Белучи, Мила Йовович, Робърт Редфорд, Антонио Бандерас, Джъд Лоу, Робърт Де Ниро, Никълъс Кейдж, Клаудия Кардинале, Мирей Матьо, Хелън Хънт, Барбара Стрейзънд, Голди Хоун, Гари Купър, Упи Голдбърг, Бурвил, Джо Пеши, Жан Рено, Роми Шнайдер, Брус Лий, Уилям Дефо


Художници: Гоя, Сезан, Фрида Кало, Кандински

Орлин Баев
Три стъпки за трансформация на страха в смело щастие

1) Безпристрастно наблюдение на проявите на страха в тялото и емоциите, от позицията на зрител. Плаване в чувството и телесните му проявления като във вода - релаксирано, наблюдавайки го от позицията на вътрешния зрител отвъд мисловните обозначавания. Всякакви мисловни обозначавания и категоризации се оставят да протекат и се разтворят в това спокойно плаващо наблюдение.

2) Парадоксално намерение - искам още, харесва ми! Страх, дай ми още от себе си! Искам още сърцебиене, още изпотяване, още замайване, още стягания и задъхване, искам още чувство на страх, харесва ми! Това заявяване е не толкова вербално на ум, колкото със силата на намерението.

3) Смирено любящо приемане, от позицията на вътрешния спокоен зрител.

Обяснение: първа и трета стъпка са твърде подобни. Разликата е, че при първата стъпка наблюдението е безпристрастно, а страхът бушува като буря около това спокойно плаващо наблюдение. При третата стъпка се ражда едно естествено възникващо смирение и любов, които насищат спокойното наблюдение и разтварят допълнително страха. Третата стъпка е най-важната. С практиката ми обаче осъзнах, че е твърде голямо стъпало за някои. Затова първите две стъпки са добър преход към третата. Втората стъпка представлява едно директно вклиняване на свободната воля в ядрото на механизма борба/бягство и обезсилването му. Страхът просто няма механизъм да реагира на такова парадоксално и смело намерение и се обезсилва. Биохимично изразено, адреналинът вместо да задейства образуването на кортизол, тласка спокойната мотивация на допамина. При третата стъпка дори се отделят ендорфини и окситоцин - радост и безусловна обич. Искам само да споделя, че този подход извира от личния ми опит. В него е вплетено отношението, което естествено се ражда по време на съзерцание/ майндфулнес.

Горните стъпки са ключови, ядрени при работата с тревожни разстройства: паническо р-во, генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно р-во, тревожна депресия, фобии и пр.

Около този ядрен подход със страха се работи чрез анализ на характера, осъзнаване, призвание и фокус в цел, отключване на творческия потенциал, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни вярвания, медитация, нлп и хипнотерапевтични визуализации и методи, промяна в мирогледа и характера като цяло, подходяща литература, подходяща компания от позитивни, оптимистични и смели личности-приятели, спорт и добро хранене, хранителни добавки и т.н. и т.н.

Ради
“Да живееш музиката, а не да я свириш”

● Роден е на 16 октомври 1980 г.

● На 21 години направи прослушване и създаде братския хор „Евера”, с който за една година изнесе десетки концерти на празници и в делници в София, Пловдив, Шумен, Варна; в сиропиталища, в домове за възрастни, за артисти, за слепи…

● На 22 години дирижира в зала „България” хор „Евера” и хора на Френското братство.

● На 24 години замина на специализация в Германия

● Новини за него от последните седмици: дебют с Лондонската филхармония, предстоящ дебют с Немския симфоничен оркестър в залата на Берлинската филхармония, номинация за диригент на годината на Германия. Обявен е от лондонската музикална критика за „диригентът с потенциал да се превърне в явлението на 21 век”.

Г. Г. Каква е музиката, която може да превърне един музикант в явление?

Й. К. Във втората половина на 20 век са натрупани неща, които са довели изпълнението до едно супер ниво. Човек може да си служи с цялата музика, която досега е създадена, изцяло гледайки я през един нов поглед. В момента, в който един тон е изпят вярно, добре и музикално, ние му се радваме, но това не предизвиква трансформация в човека. Сега всеки е толкова презадоволен от информация, че ти трябва да му предложиш нещо от съвсем друг порядък. Никакво случайно пеене, никакво свирене: трябва абсолютно съзнателно да бъдеш в музиката. Това е музика на абсолютното съдържание. И в момента, в който се свържеш с абсолютно всеки тон – да влезеш вътре и той да стане твой тон, защото за жив тон смятам само този, с който абсолютно си се свързал – той тогава става твой. Той тогава става жив, когато приеме твоя живот. Това са неща, които просто се изискват от теб и са една необходимост; без това нещо хората просто казват: „Не, не е това.” Една абсолютна необходимост има да живееш тази музика, а не да я свириш. Още в 19 век е казано: „Крайната цел на музиката е катарзисът”; Учителя го нарича повдигане.

Г. Г. Къде е музиката на Учителя в този процес на бъдене?

Й. К. Упражненията на Учителя са музиката на абсолютното съдържание. Това вглеждане в музиката, бих казал на едно молекулярно ниво, е точно посоката към това съдържание; това са външният и вътрешният план, с които тепърва ще се свързваме. И аз мисля, че водач точно в тази тенденция е музиката на Учителя.

Г. Г. Води те в простичката форма, за да го преживееш, така ли?

Й. К. Това е форма, в която Учителя заявява качествено ново съдържание. Тъй като културата в момента е принудена да се обърне към съдържанието, защото формата е изтрита почти до безкрайност, в момента се вижда, че владетелите на най-малкото са най-силните, най-големите, най-можещите. Аз съм слушал на бис супер виртуози – излизат с нещо мъничко и публиката се побърква. Хората жадуват да бъдат потресени. Това, което прави Учителя, е изцяло да жалонира пътя към едно такова разбиране.

Г. Г. Как се постига усещането да владееш оркестъра и публиката и да ги накараш заедно да преживеят тона?

Й. К. Първо трябва да си абсолютно подготвен, знаещ, абсолютно можещ, владеещ цялата структура на произведението, и трябва да можеш по един ментален път да я транспортираш. Когато застана срещу оркестъра, наум си казвам така: „Вие можете всичко, аз мога всичко, дайте да го направим заедно”. Оркестърът трябва да диша. Един оркестър трябва да пее, големите оркестри пеят: Виенската филхармония, Берлинската филхармония – това са оркестрите, които пеят. Ако те за миг се усъмнят в моята подготовка, няма какво да си въобразяваме – няма нищо да стане, те ще ме отхвърлят. Говоря за световната класа: те много добре знаят, че знаят повече от мен, защото това парче аз го дирижирам за първи път, а те го свирят за 460-и път. И те приемат и ще работят на сто процента, ако знаят: да, това момче има какво да каже.

Дирижирането е комуникация. Дирижирането е общуване. И най-голямото дирижиране, най-голямото музициране е, когато усещаш, че ти не работиш, ти не дирижираш, ти не управляваш, а вървим всички заедно в един път. Това в момента е една огромна власт... тогава се получава това нещо. Абсолютно непознати хора да ги накараш да те последват до милиметър, до нанометър, и ти да не налагаш волята си със сила, а да я налагаш по някакъв друг начин. Ей това ми се случва! И това, мисля, че се случва на всеки диригент. И точно това, за което говорехме, за тая дързост, за тая спонтанност: да забравиш всички професори, всички школи – това става в момента, в който усещам, че съм ги овладял, че сме направили един кръг, една аура, в които абсолютно никой не може да ни попречи… В този момент мога да поискам абсолютно всичко, но това просто трябва да се усети – и тогава имаш усещането за една ултра власт. Това е много интересно усещане...

Г. Г. Току-що завърши прослушването на таланти във фондацията ти. Кажи сега за желанието ти за мрежата? За големия план ли ти трябва подготвена мрежа? Каква е целта на фондацията, която създаде?

Й. К. Всички съществени постижения в света отсега задължително ще бъдат колективни. Това е абсолютно осъзнато от всички сфери на науката и на изкуството. Абсолютно целият свят от Айнщайн насам се бори за създаване на обща теория на всичко. Но това обединение трябва да е на големи личности, които много могат и които имат какво да кажат. Целта на фондацията е да намерим хора, с които сме в абсолютен резонанс и които схващат изкуството си и работата си изцяло като една функция на това – да могат да бъдат полезни; и тяхното успяване да бъде повод за успяване на други хора, и тяхното разбиране да бъде повод за разбиране на другите хора, тяхната радост от живота да бъде повод за радостта на други хора. И понеже светът е пълен с хора, които искат да дават, но не знаят на кого да дават и защо да дават, смятам да обединя техните усилия.

Има две условия за това: първо, да си супер можещ, и второ, да имаш какво да кажеш на света. Ей такива хора търся – и ги има, и никак не ми е трудно да ги намеря, защото вече съм ги виждал.

Ради
Василий е единственият сред епископите, имал щастието да се сближи с Боян, далеч преди началото на движението.

Талантлив скулптор и мозаист, неуморен и изкусен преписвач на ръкописи, той е работил с Боян още по време на магнаурските му дни във Византия.

Бъдещият богомилски епископ, по произход малоазиец, е бил изключително впечатлен от способностите, ерудицията и личността на младия български княз. Неговата привързаност и преданост, както и искреното му страхопочитание, не остават незабелязани от Боян Мага и той печели доверието му, а впоследствие и високата богомилска степен.

Главен управител на императорския двор при Константин Копроним, Василий всъщност е напълно и изцяло отдаден на движението. Изпратен като епископ на Кипърската църква, той постига много в разпространението, ревностното приемане и разбирането на учението сред островитяните.

Малта, Крит, Александрия, както и много малоазийски градове са посетени от епископа в неговото дело, като той активно е помагал в управлението на църквите им. Според Николай Райнов днес в Малта обаче не се съхраняват негови книги, а само преписи, които е правил. Посветен на практическа и духовна работа, на беседи и устни разяснения, Василий Византиец не е оставил писмено слово.

Малоазиецът обвързва тясно живота си с Боян и движението – с Боян и движението е свързана и неговата смърт. Отишъл на посещение при своя водач във византийските тъмници, той е намушкан и арестуван от стражата.

Още същия ден, 10 март 961 г., раненият епископ Василий Византиец е изгорен във вътрешният двор, в присъствието на Патриарх Теофилакт и Император Роман Втори.

Източник: Богомилските водачи




Донка
Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно.
Паневритмия, София. 1941 г.


Ние всички – хората – сме разумни същества. Независимо дали сме по-млади или по-зрели, дали сме от една или друга раса, етнос, държава, дали сме последователи на духовна, окултна, религиозна система или не.

В какво се състои нашата разумност? Може би в способността ни да разбираме заобикалящия ни свят, да променяме действителността, да опознаваме себе си и околните, да сме съзнателни за собственото си поведение, във възможността да сме свободни, да правим избор и след това да поемаме отговорността. В същото време е достатъчно да погледнем през прозореца или да включим телевизора си, да чуем новините или да влезем в трамвая и тогава може би ще трябва да преосмислим мнението си. Ние всички – отново хората – замърсяваме природата ежеминутно, избиваме себеподобните си (физически и психически) и подминаваме, воюваме, лъжем и забравяме, използваме другите и нараняваме... Всичко това го правим все ние – Разумните Хора.

Какво общо има това с Паневритмията? Тук всички сме облечени в бели дрехи и сме (или се опитваме да бъдем) Разумни, Добри, Милосърдни, Любящи... Разумността е първият основен принцип, върху който е изградена Паневритмията („всичко в света е разумно”). Това изглежда просто и разбираемо за всеки, но...

Достатъчно ли е да бъдем в свещения кръг на Паневритмията?

Достатъчно ли е да знаем движенията, да свирим и пеем мелодиите, да помним заглавията, принципите?

И да се надяваме, че Разумността, Любовта, Мъдростта ще ни споходят ей така, от само себе си. Или трябва да приложим някакво усилие. Усилието да имаме насочена мисъл във всяко едно движение и стъпка, усилието да наблюдаваме нашето тяло и движения, емоции и мисли, усилието да разпознаваме какви чувства преминават през нас и да ги преживяваме съзнателно. Усилието да усещаме партньора, целият кръг, природата. Усилието да бъдем в свещено единение със себе си, с всички участници, с цялата жива и разумна природа, с Бог. Усилие, за да използваме всички упражнения (всеки елемент) за съзнателна и постоянна работа, за да се трансформират определени наши (и не само наши) емоции и мисли, да се освобождаваме от страхове, болки и проблеми.

„При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно!” – непрекъснат и съзнателен процес, за който е необходимо усилие. Това усилие ще ни помогне да използваме Паневритмията като метод за самовъзпитание. Дали свирим, дали пеем, играем или стоим извън кръга, ние трябва да положим минималното усилие да сме будни и да помним - кои сме, къде сме, какво правим, в името на какво сме се събрали. Да положим минималното усилие да сме съзнателни, внимателни и възприемчиви, за да можем да минем отвъд физическия израз и да достигнем до (а защо не и да проявим) онази друга Велика Реалност.

Как да проявим тази Космическа Разумност? Можем и трябва да я проявим в мислите, чувствата, думите и делата си. И всяка от тези думи да бъде изпълнена с конкретно съдържание във всеки един момент от изпълнението на Паневритмията, така че ако Учителят дойде до нас и ни попита:

Какво вложихте при изпълнението на „Евера”?

Какви мисли излъчихте и какви идеи Ви споходиха при изпълнението на „Мисли”?

Какво Ви казаха клетките на Вашето тяло по време на „Красота”?
или



Какви чувства имаше в първото, второто или трето движение на „Изгрява Слънцето”?

Каква промяна настъпи след изпълнението на „Квадрат”?

– да му отговорим ясно и конкретно. Да можем да му отговорим, че сме разбрали какво са ни „казали” човекът до нас, поляната, планината, небето и Слънцето.

Паневритмията е „стимулатор за извикване към живот на физическите и духовни сили на човека”, но от нас се иска работа. Защото ако не сме осъзнати за мислите, чувствата и движенията си и те не работят заедно, няма да можем да постигнем обновителната сила и въздействие, заложени в нея.

Това Божествено цвете - Паневритмия, толкова нежна, изглеждаща толкова семпла и достъпна, всъщност изисква огромно усилие на волята, концентрация и отдаване. И всичко това съчетано с радостта и вътрешната усмивка. Радостта, че ни има, че сме тук и сега на тази хубава планета Земя, че имаме невероятната възможност да сме част от цялото, да се учим, да се стремим да направим света (и себе си) малко по-хармоничен. И вътрешната усмивка, идваща от вярата, че това е добро и ще го бъде.

С дълбока благодарност към всички, които са част от Свещения кръг на Паневритмията.

×