Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Ради
„И който не вземе кръста си и не върви след мен, не е достоен за мен“

Библия, Матея, гл.10, 38 стх.



Всички хора на земята носим кръста си по някакъв начин.

На едни той е по-лек, на други – по-тежък. Но на всички ни страданието, в известен период от живота, е съпътствало ежедневието ни и е предизвиквало обезверяване и известно отчаяние.

Страданието присъства в живота ни с едничката цел, да ни доближи до Бога. То е важен метод чрез който ние еволюираме и вървим напред и нагоре в човешкото си развитие. Не случайно е казано в Писанието:
„Призовете Ме в деня на вашите изпитания и Аз ще ви помогна. И ще Ме прославите.“

Духовният учител на българите, Петър Дънов ясно и недвусмислено е казал в беседите си, че раждайки се на Земята, няма начин да избегнем страданията. От всичките планети и небесни тела в Галактиката, Земята изпълнява функцията на каторга за душите. Тя е място на активни страдания, каквито не съществуват никъде по вселената. На Земята се изпращат да се прераждат всички непокорни и непослушни души, и чрез изпитанията и страданията, които им се дават, те постепенно се осъзнават и вървят бавно по спиралата на своята еволюция.



„Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Те трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдели от Първата причина, човек се излага на страдания и нещастия...Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост.“ П.Дънов, Лъчи на живота-съборно слово, стр.251



Колкото е по-високо развито съзнанието на даден човек, толкова по-малко страданията ще огорчават живота му. Не че ще спрат да го съпътстват по пътя му на човек, но осъзнавайки ги, той няма да изпада под тяхна власт и да приема в себе си отрицателните им влияния.

И още, колкото е по-голямо егото в човека, колкото повече егоизмът заслепява погледа му, толкова повече ще страда; колкото повече мисли единствено и само за себе си и собственото си благополучие, толкова повече нещастията ще го следват по петите.

Защото се знае, че страданията са в пряка зависимост от желанията на човека. Повече и по-неразумни желания, искания, амбиции, претенции – повече и по-тежки страдания му се изпращат, докато се осъзнае какво и защо се случва.

Е, в крайна сметка, всичко е за добро, като не може по-лесния начин, ще става по трудния, важното е само едно - човек да разширява съзнанието си и колкото по-високо е осъзнаването, толкова повече той се доближава до Божестения си първообраз.

Защото целта и смисъла на живота на хората не е да „си събираме съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат и дето крадци подкопават и крадат“. Защото е казано в Библията, че „дето е съкровището ти – там е и сърцето ти.“

И още: „...каква полза за човека ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“- Матея, гл.16, 26стх.



Именно затова хората сме съпроводени от коректива на страданията и изпитанията, защото сме все още твърде несъвършени в разбиранията и постъпките си и твърде далеч от истинското лице, дадено ни от Бога. Защото знайно е, че сме сътворени по Негов образ и подобие. Но има много да работим все още върху себе си, за да се очистим от полепналата кал по нас, докато открием истинския си , Божествен облик.

Защото как ще можеш да усетиш ближния си, как ще съчувстваш и помогнеш на болния, на бедния, на страдащия до теб, ако ти самият не си изпитал на гърба си тежеста на болката, на бедността, на страданието?

Как ще подкрепиш изпадналия в нужда, ако сърцето ти не е отворено за другите и любовта не го затопля?

Защото е казано: „Никой няма любов по-голяма от тая, щото да положи душата си за приятелите си!“ - Йоана, гл.15, 13стх.



Хората се раждаме, живеем, радваме си и страдаме на тази земя с единствената цел да усилим Любовта в сърцата си, да усилим Мъдростта в умовете си, да се отворим за мъките на ближните си, доброволно, по собствен, свободен избор и с много обич.

Това е и заветът на Христос към човечеството: „Това ви заповядвам: да любите един другиго.“

А нали всички се определяме като християни...

Ходим в църквите, кръстиме се, палим свещи, сключваме църковни бракове...

Тази принадлежност към християнството обаче трябва да се осъществи в нас на дело и да се проникнем от идеята в дълбочина, да затупти Христовото учение в сърцата ни. Празните думи и фалшивата, външна показност не вършат работа.

И когато Бог иска да ни изпита доколко вървим в този път, ни праща изпитания и трудности в живота, под формата на различни страдания. И само от нас зависи, от нивото на съзнание, до което сме достигнали, как ще се справим с тези трудности.

„Скръбта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се сменят. В скръбта човек се учи да събира, а в радостта – да дава. Човек не може да дава, докато не е събрал. Ако нищо не е събрал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после – да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. искат радостта да предшества скръбта. Когато е допуснал страданията и скърбите в живота, Бог е имал нещо в предвид.“

и още:

„ Радостта и скръбта са два пътя, чрез които Любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбта, човек неизбежно се натъква на доброто и злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата човек трябва да примири противоречията в живота си.“

П.Дънов, Лъчи на живота – съборно слово, 250стр.



Много важно е нашето отношение към страданията и изпитанията, които ни се изпращат. Ако роптаем срещу тях, недоволстваме и не ги приемаме, като гледаме да ги избегнем по всякакъв начин, дори като натоварим с тях близките си, то неразбирането ни е тотално и съответно ни се изпращат още и още трудности.

Ако проявим разбиране, осъзнаем защо ни се праща това или онова изпитание, и приемем и се смирим пред Божията воля, като пред нещо, много по-висше от нас, което е създало и управлява живота, то и бремето на страданията ще е по-леко и по-бързо ще ни отмине.

Но ако държим на всяка цена да стане нашето, да наложим волята си, независимо на каква цена – то и ударите върху ни са гарантирани.

Егоизмът и самолюбието не са добрия съветник на щастието.

Никой не може да избяга от страданието. Навлизайки в живота ни, то ни изправя пред отчаяние, разочарование, страх. Но дори и в такива трудни моменти човек , ако иска, може да се издигне над нещастието, болката, смъртта и да намери своя вътрешен мир, като загърби себе си, личното си благополучие и даде път на състраданието, милосърдието, безкористността и алтруизма в името на Висшите идеали. По този начин поражението може да се превърне в победа, а личността да успее да израстне духовно и да се възвиси нравствено..

Да се открие смисъла в дадена трудна ситуация не води до промяна в условията на самата ситуация. Може да се промени само отношението ни към нея. И по този начин чувствата на безнадежност и отчаяние се заменят с надежда.

Трябва да научим себе си, че е от съществено значение не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас.



И още нещо. Темата за страданието е в много тясна връзка с кармата , която човек си е заработил в миналите си животи и, която сега се проявява. Ако в предишни съществувания си живял в пълно противоречие с Божествените закони и принципи, ако си се отнасял зле с хората около теб, ако си бил генератор на негативизъм и зло, то няма как сега да живееш добре, в радост и щастие. Ще трябва да си понесеш последствията от собствените постъпки и действия. И ако не разбираш този закон то ще има много да се чудиш и да се тюхкаш, защо ти се случват все на теб нещастията.

А нищо не е случайно в живота. Всичко си има своето основание, своята причина и следствие.

И нека погледнем с вяра и оптимизъм на живота си, за да го изживеем по възможно най-добрия начин.

Да изпращаме добри мисли в пространството и да се научим да обичаме и да прощаваме, както на другите така и на себе си. Както и да учим непрекъснато, за да разберем мъдростта на живота. Само така ще успеем да се разплатим с кармата, която сме създали и да повишим съзнанието си, за да можем пък в следващите си животи да се издигнем на по-високо ниво на развитие, като сътоветно и страданията ни ще са по-малко.

И да потърсим тишината в себе си и там да се вслушаме във великите и мъдри думи на Учителя Петър Дънов:

„Най - хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеще да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние, със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията в твоя живот. Най-малкото нечисто чувство и желание нарушава чистотата на твоя живот.

Страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, човек постепенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат.

Страданията са пътища, чрез които Природата изхвърля нечистотиите от човешкия ортганизъм. Като знаете това, благодарете, защото без тях щяхте да се отровите.

В страданието се печели. Който не страда – той е в застой. Който страда – расте.

Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя.

Когато Бог иска да застави хората да го познаят – праща им страдания.“



И да не забравяме никога , дори и в най-трудните си моменти думите на Христос:




„В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих светът!“




Библия, Йоана, гл.16, 33стх.



Ради
В българските литературни и фолклорни проекции не веднъж се среща образа на Боян Мага като песоглавец, магьосник с умение да се превръща във върколак или друг звяр, тайнствен и могъщ чародеец. Част от тези аналогии идват и от християнското му име – Вениамин, защото библейският родоначалник Вениамин, на когото е кръстен, редица пъти е оприличаван в Светото писание на вълк, например в Битие, 49:27 –

“Вениамин е граблив вълк; заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.”

Или в Съдии 7:5:

„И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие.”

Кой е Гедеон ли? Ето кой:

„...и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;” Числа 2:22

Изключително интересно е написаното от добре известния в средата на X век във Византия епископ Лиудпранд, който по това време е посланик и хронист на германския император. В съчинението си „Възмездие” той пише следното за Боян:

“Той (Симеон) имал двама сина: единият се наричал Боян, а другият, който и до ден днешен живее и здраво управлява българите, Петър. Боян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование”.

Спечелил завидна слава в целия средновековен свят, младият маг, както стана ясно от горния цитат, е български княз. Но въпреки че е син на цар Симеон, Вениамин е нещо много повече от приц – той е истинският водач на богомилите.

Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян, с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски. По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери - още известни като съвършени и избрани, и завършва с верующи и оглашени. Разбира се не всеки достигнал ниво съвършен, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен е значело да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжността епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.

Знанията на младия княз наистина са били впечатляващи и това е било забелязано още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява научните богатства на средновековието. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик - главен възпитател в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.

Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български принц. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Вениамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена.

След смъртта на цар Симеон, с нежелание и едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, той се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.

През зимата на 927 г., няколко месеца след кончината на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала.

Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как ученикът най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята.

Но тези срещи са нямали нищо общо с Византия, а сирийците ще се намесят по един интересен начин в цялата картина.


От крайно интригуващата книга „Документите Тера” пък, можем да научим, че древните цивилизации от планетната система на Сириус са еволюирали от хищни бозайници и в главите приличат на вълци (кучета) или котки (лъвове), както и че те са пряко свързани с историята на хората и живота на земята.

Ще продължим изненадващата разходка до Сириус с информацията, че акадското име на звездата е "Мул-лик-уд", което означава "звездата-куче на Слънцето". Във Вавилон Сириус е била известна като "Какаб-лик-ку", в превод "Кучешката звезда", а асирийците са я наричали "Кал-бу-са-мас", означаващо "Кучето на Слънцето". Накрая, познайте кое е най-яркото светило на съзвездието „Голямото Куче”? Въпросът е риторичен, но за да няма неясноти – ето и отговорът – Сириус.

От друга страна, небезизвестният Анубис е гръцкото име на Инпу - един от древноегипетските богове с глава на куче и тяло на човек, а звездата Инпу е също така звезда на Изида, иначе казано - пак Сириус.


След това привидно отклонение, което дава ясна връзка между звездата и символа на кучето, ще отскочим до манастира Св. Параскева, през 928 г. – там именно двамата сирийци, заедно с Боян Мага, поставят началото на богомилството. От двамата Мага получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги - легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.

По това време Боян е само на 18 години.

Да, знам, че сирийците са от Сирия, а не от Сириус, но връзката в имената може съвсем да не е случайна. Ще си позволя да цитирам и Учителя Петър Дънов:

„Че ако вие погледнете в Битието, нашата земя е една от най-изостаналите назад в културно отношение. На другите земи, по другите Слънчеви системи има много напреднали земи. Ако се пренесете запример в Слънчевата система на Сириус, там живеят много добре. Старите народи като асирийците, които разбраха тази древна наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на земята. Тези хора не очакват други да ги оправят, понеже, „ако Бог съществува в света, той ще ни оправи“.

Сириус се споменава често и на особена почит в Учението му, а както се знае, то има много общи черти, традиции и ритуали с богомилството:

„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.”

„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.”

Тук трябва да отворя скоба, че става въпрос за Слънцето Сириус, а не някоя от планетите му. Това пояснение е във връзка с негативната роля, която уфолози и изследователи отреждат на някои сириусианци, които следва да са жители на планети от звездната му система. Редица окултни школи дават насока, че Слънцата са център на светлите сили, а планетите (или вътрешността им) – на тъмните. В тази равнина на разсъждение, са възможни различни варианти – например някои от съществата от древната цивилизация в системата Сириус да са еволюирали в по-високи измерения на съществуване и да помагат на своето „наследство” на земята в развитието му, използващи методите на „бялото” посвещение. Други от тях, да са останали ориентирани предимно към егото и тялото си, а полярността им, разбира се – „черна”.

Дипломната работа на Петър Дънов е била на тема „Миграция и християнизиране на германските племена” и в нея се говори за ролята на епископ Вулфила, в превод от немски – вълчето.

Всъщност препратки към кучеглави същества, Сириус и всякакви митични фигури има както по целия свят, така и в България. Съществува информация, че Александър Македонски е воювал срещу странни хора, наречени песоглавци или кинокефали.

„Кинокефалите представляват едно от подразделенията на апокалиптичната армия на Гог и Магог, тоест на Скитите. Също така на картата на Хенрих Майнцски, се чете упътването, че:

“В Рифейските планини (на границата между Европа и Азия) тече река Танис. Там живеят лоши хора Грифони и Кучеглави.” – четем от сайта www.surva-bg.com .

Както и – „За Песоглавите се срещат споменавания в индийски, персийски, египетки и дори китайски автори. В средновековието за тях пишат Августин, Плано Карпини, Порденоне и Марко Поло.”

Оттам читателят може да се информира и за произхода и значението на думата кукери – хора, които се правят на кучета.

Според историка Иво Андровски „В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите...”

По мнението на немалко автори (напр. Христо Маджаров), митът за момчето, спасено от Вълка, което е и легендата за основаването на Рим – е български, а някои изследователи обвързат произхода на владетелския род Дуло с алп Бури. Според представите и поверията на народа ни, кучето е слуга на Бога и е създадено от него да гони дявола - по Божия повеля то захапва лукавия за крака и той окуцява.

Темите за върколаците и догоните изобщо няма й да ги отварям, защото статията трябваше да е за митичния образ на Боян Мага.

Митичен или не, Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската, и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието и църквата.

Според редица изследователи, богомилите, наричани още „синове на разрушението”, са преки наследници на траките, а траките на свой ред са свързани с цивилизацията от Атлантида. За общото между Атлантида и Сириус може отново да видите в „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя”

Николай Райнов счита богомилството за част от западната езотерична традиция:

„В своите седем периода на развитие (Атлантски, Мексикански, Египетски, Халдейски, Есениянски, Гностически и Богомилски) тази традиция запази линията на строго единство, така характерна за пътя и разкриването на всяка истина.”

С риск, съвсем основателно, да ме наречете повтарящ се досадник, ще добавя, че за връзката между индианската (мексиканската) и египетската култура от една страна, и историите за Сириус от друга, може да разберете пак от „Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера: Скритата история на планетата Земя”.

Няколко извадки от Богомилското учение по темата:

„Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек, коленото на Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът.”

„Азбучен ключ В (6) е свързан с ...феникс, междуосие, Марс, Сириус, Стрелец, Йехова, Уриел, Строител, ..., Влияние, Воля, Трон...

Ще завърша със следните любопитни думи на поп Богомил - цитат от произведение на Николай Райнов:

“Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.”

Ради
Разказът е базиран на действителен случай

Не помня колко дълго седях като препариран пред една от витрините на музея в Хирошима. Болката и тъгата протягаха лепкавите си ръце от всяко кътче на сградата, чийто стени бяха пропити от безумно страдание, което сякаш беше живо. Като че ли прашната гъба на смъртта не бе успяла да отвее душите на тези, чиито мечти, живот и любов са били погребани сред сивия бетон.

Не слушах безгласните им вопли, бях погълнат от малките бебешки ританки зад стъклото – те ми изглеждаха познати, като тези у дома. Разбира се, досещах се, че сухата ръжда по тях е именно кръв, но твърдо отказвах да го приема.

- Бих могла да Ви разкажа историята, ако желаете.

Гласът на служителката, която неусетно бе изникнала до мен, едновременно ме сепна и успокои. Английският й бе странен, а тонът – учудващо равен за подобно място.

- Да, разбира се. – прокашлях се нескопосано, в опит да отговоря.

- Няма да Ви отегчавам. Майка му е бягала с него на гръб, а цялата й кожа е горяла. Само там, където е било бебенцето, е била предпазена. След няколко часа бебето починало, но жената до последно се е надявала да оцелее, дори не му дала вода, защото чула, че е заразена. Така и умряло, жадно. Майка му си заминала след месец и до края повтаряла, че детето спасило живота й. Последните й думи били – „Поне водичка да му бях дала.”

Съжалих за любопитството си. Опитах се да пресуша влагата от очите незабелязано, не знаех как да реагирам. Чух, сравнително ясно, собствения си глас:

- Откъде знаете всичко това?

- Аз съм сестрата на бебето, тогава бях с мама и него.

Стори ми се, че изрече думите с равен и спокоен глас – думи, които съзнанието ми твърдо отказа да приеме.

Орлин Баев
Молитва

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщеславно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдавам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми!

Амин
.............

Забележка: в горната спонтанно написана и току що родена молитва вплитам пси механизмите при здравна тревожност, като насочвам посоката на излизането от лабиринтите на ума нагоре - към дименсията на трансперсоналността. По-подробно, тук.

Иво
Това се случи преди 6 години, когато учех за страховития изпит по Гражданско-правни науки. От чист мазохизъм си го бях оставила най-накрая от трите държавни изпита, когато се предполагаше, че дори един изцеден лимон би изглеждал същински фреш редом до мен. Три дни преди датата ме обхвана страх - идиотски, необоснован, парализиращ страх от провал, в резултат на който прекарах няколко часа в нещо като тъпо вцепенение. После като подгонен заек препуснах по целия конспект, видях всичките си пропуски, които в противен случай не бих запълнила и взех изпита с лекота. При това с добра оценка.

Преди месец се разболях. Започна от нищо, а после стана нещо. При това - коварно, подло и долно нещо, което сякаш през цялото време ме дебнеше от засада и чакаше кога ще му се дам цялата. Миналата седмица с поредната промяна в сценария на нещото по някое време се сепнах: "Миличка, ако продължаваш все в същия дух, скоро ще стигнеш до болница". Сепнах се не на шега, наистина. В резултат състоянието ми започна драстично да се подобрява.

Представете си нова, хубавичка кола с кожена тапицерия и джанти деветнайски, двигател 200 коня и дизелово гориво. Колата сте вие (не се обиждайте де), двигателят е намерението ви, а горивото е - кое мислите? Точно така - страхът.

Сега си представете как колата спира на кръстопът с две разклонения. Едното води към мястото, където страхът се сбъдва в цялата си прелест, а другото - към свободата. От страха или изобщо по принцип.

Нашите най-големи страхове всъщност са сред нашите най-големи богатства. Скрити, разбира се. Но всичко е въпрос на правилно използване и техника на прилагане.

Първо, набелязваш си от какво точно те е страх. Много е важно да го формулираш ясно и по възможност кратко. Добре е това да са твои основни страхове, не да се занимаваш със страхчета от рода на "Да не ме хванат как се изнизвам 15 минути по-рано от работа". Първата крачка към превръщането на страха в най-мощния ни съюзник вече е направена.

Горното никак не е шега. Формулировката на страха съдържа в себе си ключа за освобождението. А ключалката, в която да го превъртиш, е именно антиподът на твоя страх. Няма да е трудно, знаейки точно от какво те е страх, да определиш срещуположната на страха страна. И нея да определиш също така ясно и точно, с всичките й характеристики и отличителни белези. Колкото по-подробно си я нарисуваш, толкова по-ясно ще ти е накъде трябва да вървиш. Не мислиш за обекта на страха - мислиш за противоположното на този обект. Това е втората крачка.

Третата крачка е просто да крачиш. Да вървиш. Да действаш. Да тръгнеш към антипода на страха и да не се спираш след няколко стъпки. И в никакъв случай да не се убеждаваш, че не се страхуваш! Нека страхът си остане с теб, в крайна сметка той те движи, той е дизелът, горивото. Голямата разлика сега е в това, че страхът е до теб, не във теб. От мъчител си го превърнал в съюзник.

Всеки път, когато усетиш, че се страхуваш, не бива да се убеждаваш колко си смел и как всъщност не те е страх. Страх те е. И нека, защото двигателят вече те носи на турбо мощност към антипода на страха ти, а значи и към свободата ти. Просто си спомняш това и вървиш напред.

Ще вървиш напред само в случай, че вниманието ти не е насочено към обекта на страха ти.

Нали усещатe разликата? Едното е чувството - страхът, другото е неговият обект. Вие зачертавате обекта, заменяте го с противоположния нему обект и си оставяте чувството страх. Успехът ви е в кърпа вързан.

А е така, защото страхът сам по себе си вече представлява намерение - твърдо намерение да избегнеш това, от което се страхуваш. Само трябва да внимаваш накъде ще свиеш на разклона. Ако избереш правилното разклонение - а в крайна сметка те са само две, така че няма голяма опасност да се объркаш - ще сигнеш до свободата именно през и чрез страха.

Хвани го под ръка и смело крачи с него.

Защото твоят страх е твоята сила.

Донка
Във филма детайлно са показани 5 комплекса с упражнения дадени от Учителя Петър Дънов.


"Сега на всички ви е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло.

Всяко движение е проява на енергия, която е резултат на външна или вътрешна причина. Чрез движенията си човек приема или предава част от своята енергия.

Всички движения, които са в съгласие със законите на природата са на място. Те могат да лекуват човека. И тъй, мисълта се отразява върху движенията, а движенията върху съзнанието."

1. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 18 август 1910 г. в гр. Велико Търново





Първите четири упражненията служат за подобряване работата на стомаха, гърдите и белите дробове, долните и горните центрове на симпатичната или вегетативната нервна система. Движенията на петото упражнение помагат за уякчаване на нервната система. То ни показва на какво ниво е нашият вътрешен баланс и хармонията между ум и сърце. Шестото и седмото упражнение съдействат за усилване на кръвообръщението на мозъка и подпомагат деятелността на малкия мозък.

"Най-благоприятното време да се правят тия гимнастики е сутрин или преди лягане вечер. Тия упражнения са ви дадени за да бъдете здрави. Те се дават за първи път и в никоя книга за здравето няма да ги намерите. Тия упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации."

2. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 23 август 1920 г. в гр. Велико Търново





Упражненията служат за урегулиране на енергиите в предната част на мозъка, сърцето, гръбначния стълб, стомаха и нерваната система. Шестото упражнение представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане.

"Тези упражнения ще правите по веднъж на ден. Ако се правят сутрин е прекрасно, на обяд - хубаво, а вечер - добре. Ако искате да имате добри резултати трябва да правите упражненията много бавно и правилно, с добре опънати ръце и крака. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всичките упражнения пък засилва волята. Тези окултни упражнения са едни от най-хубавите. Смятайте, че сте ги знаели някога, а сега си ги припомняте."

3. Комплекс от упражнения за волята дадени от Учителя на 19 август 1921 г. в гр. Велико Търново

"Това не са обикновенни упражнения, а упражнения, които се правят според законите на природата. Внимавайте как се правят те ритмически, ако ги правите така ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях."






Ще отправяте вашата мисъл нагоре към Бога. Ще отправяте любовта си към него и считайте, че тия ръце са Божии. Изразявайте волята си и Бог се изразява във вас, Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Бог е който прави това. И ще видите, че той добре ще ви подейства. Воля, воля трябва на всички. Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези движения ще възстановите хармонията. Те са основани на един велик закон в природата.

4. Комплекс от физически упражнения дадени от Учителя на 19 август 1922 г. в гр. Велико Търново





"Упражненията са дадени да се играят през цялата година. От 22 март до 22 септември се правят преди Паневритмия. Играят се малко преди или по време на изгрев слънце. Първото от шесте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си. При второто упражнение влизаш във връзка с природата, вземаш от нея и го предаваш на земята. При това упражнение ти си в съгласие с любовта. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното - то е доброто. Това, което е написано на ръката ти го слагаш върху доброто като основа. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. То представлява пътят, по който душата върви. При петото упражнение се уравновесява сърцето, става събуждане на сърцето чрез ума и свързване с ангелския свят. С шестото упражнение чистиш ума си - това е електричен процес, а пък с диханието чистиш сърцето си - това е магнетичен процес."

5. Комплекс от 21 упражнения

"Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана. Ако гимнастическите упражнения се правят бързо, няма полза. Те трябва да се правят бавно и с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. В движенията вие бързате изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направите само три, но внимателно."





"Всяка една мисъл си има форма, в която може да се изрази. Ако правите едно упражнение добре, вие ще се ползвате. Разбира се, гимнастическите упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим - след това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа."

Учителя

Донка
Упражненията се изпълняват с лице на юг, бавно, като се брои бавно и ритмично на 6 такта. При всяко коленичене коляното едва допира земята.





I. Ръцете се издигат настрани до хоризонтално положение (фиг. 1.1). Така се държат ръцете до края на упражнението. Десният крак се изнася напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 1.2). Изправя се тялото. Изнася се левият крак напред. Коленичи се на дясното коляно. Изправя се тялото. Изнася се десният крак напред. Коленичи се на лявото коляно. Изправя се тялото. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Левият крак назад. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят.











II. Ръцете се изтеглят назад, успоредно, с дланите навън (фиг. 2.1). Десният крак се поставя напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане навън (фиг. 2.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред навън (фиг.2.3). Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно, заедно с това ръцете се извиват назад и се свалят надолу. Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад, още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани.









III. Ръцете се поставят на кръста навън (фиг. 3.1). Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно навън (фиг. 3.2 и 3.3). Изнася се същият крак по права линия напред (крачка). Коленичи се на лявото коляно (фиг. 3.4). Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десният напред. Връщане: Десният крак по крива линия назад, зад лявото коляно (фиг. 3.5 и 3.5а). Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете.





IV. Ръцете се издигат нагоре отстрани и горе, във вид на конус, се съединяват, пръстите и палците са допрени (фиг. 4.1). Десният крак се изнася напред. Коленичи се на лявото коляно като същевременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под дясното коляно (фиг. 4.2). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. Същото се повтаря с левия и пак с десния крак напред. Връщане: Десният крак се поставя назад. Коленичи се на дясното коляно и едновременно се свалят ръцете отстрани и пръстите се допират под лявото коляно (фиг. 4.3). Тялото се изправя и едновременно ръцете се издигат до първото положение. После същото с левия и още веднъж с десния крак назад. Десният крак се прибира при левия. Ръцете се свалят отстрани. VIII.

Така се развива човешката воля.

„Беседи, обяснения и упътвания", 1921 г., 19 август, Преображение, стр. 7-10.

„Какво означава първото движение напред? Двете ръце - това е волята, проявление на Любовта. Вземеш първата стъпка - да правиш добро. Броиш до шест - значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякане - слизане вътре в живота, да извършиш това, което си решил. Направил си някоя крива постъпка - отстъпи назад (което става в упражненията), поправи погрешката си. Намислил си да правиш зло - отстъпи сега по същия закон. По който начин правиш доброто, по същия начин ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия. Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което е първата стъпка в живота - да правите добро. А стъпките назад се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите! Дошъл някой човек да прави добро - вие ще отстъпите, ще му дадете място той да се прояви. И за вас има място. Защото три изключения може да има: Когато дойде някой да прави добро, ти ще отстъпиш мястото си; може да се яви и втори, и нему ще отстъпиш, а третият ще бъдеш ти."

Орлин Баев
Настоящата статия представлява втора част, продължение на статията: Психотерапия и самолечение при зависимости

Четирите стъпки – по-конкретно!

В статията си „Психотерапия и самолечение при зависимости” предложих път за справяне със зависимостите, на едно по-теоретично и абстрактно ниво. В настоящата статия ще рзгледам процеса в практичен план!

1) Различи

Вече си осъзнал, че следването на компулсивния пристрастен навик на зависимостта ти те води към мъка и безсилие и си възнамерил радостнота си свобода. Сега по-конкретно: запитай се, какви са автоматичните мисли* и стоящите зад тях убеждения, които поддържат зависимостта ми? Какво подсъзнанието ми вярва, че получава при пушенето, зависимостта от дрога, компулсивната мастурбация и порнохолизъм, пиенето на алкохол, хазарта и т.н.?
Ето някои примерни убеждения по отношение на зависимостите и реструктурирането им:
- Цигарите ме успокояват!
- Алкохолът ме прави мъжествен и силен!
- Цигарите запълват скуката в свободното ми време!
- Цигарите ме правят по-адекватен в компания!
- Алкохолът ме зарежда с енергия!
- Пиенето е част от това да си нормален мъж!
- Хероинът ме прави щастлив и спокоен – следователно няма начин да е нещо лошо!
- Дозата дрога е пътят към щастието ми!
- Порното и мастурбацията е нещо нормално – ето и докторите казват така!
- Гледането на порно е толкова привлекателно – няма нищо криво в него!
- Този път като заложа парите по този начин или дръпна ръчката на машинката ето така, ще спечеля, знам го!
- Като се натъпча хубавичко, ставам толкова спокойна и самоуверена, сякаш съм пълна с едно чувство за достатъчност, значимост и обич отвътре!
Всъщност в такива автоматични мисли и вярвания за зависимото ни поведение се крият сривове в логиката: скачане към заключения без никакво основание за тях; стадно мислене, определяно от сугестиите на тълпите, рекламите и т.н.; свръхобобщаване, тоест прехвърляне на приятните чувства от нормалната употреба примерно на алкохол върху прекомерната такава; пожелателно мислене – решаваме, че веществото или зависимото поведение са приятни и полезни, тъй като ни се иска да са такива; Истината обаче е друга, а тя е, че зависимостите приличат на пиене на вода от кактус – колкото повече се приближаваме до него, за да изпием малко влага, толкова повече бодлите се забиват в нас и изтича кръвта ни. Свободната воля ства все по-слаба и стеснена, а заедно с нея и способността за преживяване на радост, обич и красота. Възнамери свободата си, човеко!

2.) ИЗВЛЕЧИ !

Обикни и извлечи силата от страстта си!
Това е ключовата, ядрена стъпка в процеса на сублимиране на зависимостите!
Да приемеш и обикнеш страха, който стои в основата на страстта, означава с тялото си да се отпуснеш в телесното напрежение, причинено от него, да релаксираш и го разтвориш чисто физиологично. Ментално това означава да отпуснеш ума си в страха неопределящо, отвъд категоризациите добро или друго, в спокойния широк разум на съзерцанието. Съзерцание, което е най-близкото до теб преживяване, процес на естествена когниция отвъд рамките и обуславянията на двоичността – простичко и блажено присъствие в страха и напрежението, което го засмуква и разтваря в себе си! Не е нужно да бъдеш велик йогин за това, да седиш в лотос на върха на хималаите... Това е най-естественото състояние, най-близо до Теб самия, до Аза ти! Това състояние се учи. Пътищата за научаването му са неедин, като всички те включват известен наин на живот, подготовка на тялото и ума. Но, процесът на допир със Себе си е по-простичък и обикновен, отколкото е представян екзалтирано и метафорично в различните световни системи з апсиходуховно развитие! Да приемеш страха и абстинентното напрежение на сърдечно ниво означава така отпуснал се телесно в него и прегърнал го от позицията на широкия си медитативен разум, да осъзнаеш как разтварянето му във вътрешната ти необятност се слива с Любовта, която естествено се ражда от нея!

3.) ПРОДЪЛЖИ !
„Плувай” вещо и меко с неудовлетвореността!

4.) БЪДИ !
Стани промяната – аз съм!

Третата и четвърта стъпки в процеса на преодоляване на зависимостите представляват затвърждаване на първите две стъпки, интернализирането им до цялостно отношение на ума към страстта. Към страха от липса на обич и сигурност, преживяван като болезнена емоционална празнота – страх, който стой в основата на страстта! Медитативно отношение на любящо разтворено приемане! Когато силата ти, дотогава заробена от обсебилите те пороци, се освободи, заживяваш живота си на една различна плоскост, по-високо ниво от щастие и светла мъдрост от играта на големия целокупен Живот!
Практически визуализации за справяне със зависимостите
Във визуализациите са включени похвати от невро лингвистичното програмиране, хипнотерапията и поведенческата терапия.

I.) Различи

1) Визуализирай навиците, които искащ да преодолееш.
2) Виж се как изпълняваш действията на навиците си. Осъзнай как зад наслаждението ти от тях стои ЛЪЖА, илюзорни вярвания за получаване на сигурност и обич. Виж се как правиш навика си отстранено, отдалеч, като ти си вътре в образа. Виж го дисоциирано – още по-отдалеч, още по-отдалеч... Усети как чувството за наслаждение отслабва, разтваря се до спокойствие. Виж образите черно бяло. Сега завърти изпълнението на навика си отначало докрай бързо напред, сякаш гледаш филм на бързи обороти. Сега го завърти назад, като чуеш странна и неприятна музика и усетиш отвратителна миризма. Отврати се и отдалечи още повече образа на менталното видео – черно бял -> безцветен-> с ивици на екрана -> натисни мислено бутон за яркост и залей образа със светлина, докато се разтвори в нея и изчезне! Остани за няколко мига в тази спокойна любяща светлина, между мислите, в тишината на сзвободата си!
3) Виж човек, на когото си вярвал и който дълбоко те е наранил, предавал те е, лъгал те е и те е мамил жестоко и подло. Насложи чувството си по отношение на този човек върху илюзорните вярвания за даване на обич и спокойствие от навика ти, зад които стои гадка лъжа. Отново виж човека, усети чувствата си и ги насложи към навика си. Отново и отново, докато цялостната ти личност се пропие с осъзнаването за лъжата на илюзиите за щастие, които тласкат към повторение на навика ти. Усети как в теб вече се надига решимостта на „омръзна ми, писна ми да робувам на навика си“ и мотивация за справяне. Сега виж най-отвращаващите те гледки на дисхармония и разложение. Насити картината с най-неприятните за теб миризми, звуци и вкусове. Някои виждат хлебарки и стоножки, всред фекалии и хаос, които те ядат, потънали във фекалийната яма на навика си... Виж храната, която ненавиждаш, чуй скърцането на нокти по балон, най-кошмарната за теб музика, смрад и разруха, виж се как ядеш най-отвратителните за теб неща... Насложи породените усещания към илюзията за даване на сигурност и щастие от навика си и към самите действия по правенето му. Осъзнай с тялото и чувствата си обсесивната робия, в която навикът те оковава...
4) Визуализирай и осъзнай цикличната повторяемост, породена от навика ти. Осъзнай порочната „въртележка“ от тласкането към (1) илюзията за получаване на щастие на навика (илюзорните, пълни с лъжа вярвания за получаване на сигурност и спокойствие чрез навика), (2) изпълнението му и (3) следващото след това разочарование, изчерпване и празнота, които отново те тласкат към пълните с лъжа илюзии за получаване на сигурност чрез навика. Фокусирай се към чувството за разочарование и празнота, което следва след изпълнението на навика ти. Събери всички тези чувства след всяко изпълнение на навика ти през цялото време на правенето му – събери ги заедно и ги сумирай в едно. Осъзнай ясно жалката робия, в която влизаш, следвайки автоматизираното илюзорно очакване за получаване на любов и сигурност чрез навика си. Почувствай все по-мощната си мотивация за справяне и възнамери свободата си!
5) Визуализирай периода от живота си преди ползването на навика/ците ти като заместител на щастие. Почувствай се в допир със свободата си. Разходи се в спомените си за времето, когато си бил силен и щастлив!
6) Визуализирай нещо, в което си безусловно убеден. Например вярата ти, че утре слънцето ще изгрее! Усети какви чувства поражда в теб тази силна и безусловна вяра, къде в тялото ти и какви усещания се появяват, колко сигурно и светло става в ума ти. Усети как пропивайки се от пълното си убеждение в избраната от теб идея, тялото ти релаксира, в сърцето ти се ражда радост, а умът ти просветлява! Осъзнай как различно и леко дишаш, стъпваш и общуваш, когато имаш пълна вяра в себе си! Сега пренеси тази безусловна вяра в убедеността ти за справяне с навика ти! Виж и усети как слънцето на пълната вяра в справянето изгрява в теб, чуй симфонията на свободата си!
7) Виж бъдещето си, в което си свободен от навика си! Излъчи мощната светлина на слънцето на вярата си напред и наблюдавай себе си. Виж как спокойно и смело ходиш тогава, как блести погледа ти, преливащ от идващата от сърцето ти радост. Виж се как се наслаждаваш на всеки миг, стъпка и глътк авуздух, как оценяваш и най-малките неща в живота си и как всичко ти носи вдъхновение и удоволствие!
8) Остави вдъхновението да прерасне в радостно съзерцание и остани в него колкото желаеш!
Повтори горните стъпки три пъти, като след последния път остани в съзерцанието за 5-10 минути! Прави горните стъпки всеки ден в началните етапи по преодоляване на навика ти! Не прекалявай с тях – основната ключова практика е дадена по-долу! С времето тя става основна (долната практика), а горните стъпки излишни.

II.) Извлечи, продължи и бъди

1) Виж се как изпълняваш навиците си.
2) Осъзнай страстта зад тях и илюзията за щастие, която тя ти обещава така настойчиво, но всъщност измамно.
3) Изследвай смело желанието зад навиците си – виж го като един огромен дракон. Храбро се доближи към него и го яйни. Издръж съпротивата му спокойно – обикни го! Осъзнай силата, скрита в този дракон – желание и възнамери да я извлечеш и ползваш свободно.
4) Осъзнай какво стои зад страстта, в ядрото на страстта, когато отложиш задоволяването и – страх от липса на любов и сигурност! Усети го в тялото си – някои го чувстват като една емоционална празнота и телесно усещане за дупка.
5) Обикни страха, приеми го безусловно, заплавай в него релаксирано. Приеми го с ума си, като позволиш на ума си да присъства в него без да го оценява като добър или лош, между мислите. Приеми го с тялото си, като се отпуснеш в него с разтворено приемане. Приеми го със сърцето си като го обикнеш – любовта се ражда естествено, идва от дълбочината на този квантов вакуум в теб, над ума ти, между тази и другата мисъл. Слей се със страха с тялото, ума и сърцето си в любящо съзерцание. Осъзнай как дупката в теб се запълва от тази бликаща отвътре и независеща от нищо външно любов, а страхът се засмуква в безкрая отвътре!
6) Литни на крилете на опитомения си приятел – дракон. Почувствай щастието от това да бъдеш свободен. Наслади се на блаженството на освободената енергия от навика. Литни напред към щастието си. Виж се как живееш силно и смело, как ходиш спокойно и бодро, как преливаш от заряд и оптимизъм, как всяка стъпка и глътка въздух ти носят щастие и приказно очарование!

Орлин Баев, психотерапевт

Ради
Астрологичната карта на земетресението в Япония е построена възоснова на известните данни за събитието станало на 11март 2011г., в 14,46ч., като за географски координати са взети тези на град Фукушима.

Това което се набива веднага на очи от картата е поразително:

Има 3 планети в 8 дом, в Риби, заедно с Черната луна там.

Слънцето е в съвпад с Марс в 8 дом, в знака на Рибите.

В 8 дом се намират и Уран, съвпад с Черната луна и по-широк съвпад със Слънцето.

8 дом в астрологията се асоциира със смъртта и трансформацията, с новораждането, както и с гранични, кризисни, повратни моменти в живота.

8 дом е Плутоновия дом и обозначава наложителната промяна на ценностната система на човека. Единствено чрез признаване и приемане на „демона“ в нас е възможна неговата трансформация. Така че всичко, случващо се в пределите на 8 дом ни подтиква да извадим на светло тъмната страна в природата ни, преди да бъдем прочистени, възстановени и преродени.

А съвпадът на Уран с Черната луна /Лилит / недвусмислено сочи изключително сериозни пробелми с ядрената енергия в района.

Слънцето в съвпад с Марс показва наличието на нагнетена много мощна енергетика, в случая в земните недра, която трябва да намери излаз по някакъв начин, да се освободи.

Струпването на толкова планети в 8 дом и във водния знак на Рибите ясно подсказва, че от една страна ще има мощни трусове, в резултат на насъбралата се енергия /Слънце съвпад Марс/, от друга страна опасността ще дойде най-вече по пътя на водата /Риби/. Както се и случи – земетресенията предизвикаха мощни вълни в Тихия океан, цунами, които всъщност опустошиха крайбрежните селища и причиниха хиляди жертви.

А съвпадът и паралел на Уран, като сигнификатор на неочаквани, непредсказуеми, драматични събития, с Черната луна, Лилит /съдбовното Зло, образувано вследствие на тежка кармична обремененост/ в кризисния 8 дом вече дава основание с пълна сила да се предполагат и допълнителите последствия от катастрофата – изненадващи и сериозни проблеми с атомните електроцентрали по крайбрежието.

Луната в знака на Близнаците се намира в 10дом, секстил Уран и квадрат Нептун.

Луната в монданната астрология олицетворява широките народни маси, а 10 дом е изправянето пред взора на обществото, изявата на показ на това, с което бихме искали да ни приемат, оценят и уважат. Така че ясно се вижда, че това зловещо събитие ще изправи японския народ пред очите на световната общественост, ще го постави в центъра на събитията и ще застави света да се замисли, да говори и дискутира случващото се / Близнаци /, както и ще провокира хората от различни краища да събудят дремещия в себе си потенциал за братство и приятелство, за да помогнат с каквото могат.

Интерес буди и факта, че планетата Уран в съвпад с Лилит са в квадратни позици с Лунните възли в картата, и то в доста точни аспекти , около един градус. Няма как да не се замислим, че случилото се е в резултат наистина на сериозна натрупана трудна карма по някакви причини в японската държава и нация, на която е дошло времето да се материализира и изяви на физически план.

Факт е, и все повече и повече хора се убеждават в това, че Земята, както и всички други небесни тела са не само физически конгломерат, изграден от мъртва материя, която може да се изучи, класифицира , опише и обясни с чисто механически закони, изучавайки техния физически и химически строеж – големина, маса, обем, закони на движение, отстояние един от друг и т.н. - с две думи – чисто външната страна на науката.

Всяка планета и звезда са определени фази от развитието на живота, чрез които се проявява космичния, жизнен ритъм, както в Галактиката, така и в частност на нашата планета – Земя, а съответно и във всеки отделен човек и организъм.

Защото животът е проява на Разумното начало в Космоса и всичките му проявления носят в себе си тази Висша Разумност и Целесъобразност.

Така че всяко небесно тяло представлява един жив организъм, със свои вибрации, влияещ на цялата Вселена, включително и на Земята, както и на нейните обитатели, и съответно подвластно и на влиянията на съществата, които го населяват.

Земята е също част от този Висш, космически организъм и като такава е подвластна на всички влияния, които се излъчват от нас, хората – нейните обитатели, на физически, етерен, астрален и ментален план. Всички наши мисли, чувства, постъпки които носим, излъчваме, проявяваме и материализираме в действията и взаимоотношенията си се отразяват на живия организъм на нашата планета. И съответно тя реагира, като всяко живо същество. А знаем, че последствията от реакциите на планетата Земя са различните природни катаклизми – вулкани, наводнения, земетресения, цунами, торнада, температурни аномалии и още много други.

Всяко природно бедствие има своите скрити причини и следствия, както и носи своите скрити послания за хората.

Интересен е фактът, в картата на земетресението в Япония, че двете планети на любовта, но от различни измерения – Венера и Нептун са в 7 дом, домът на другите, на осъзнаването им и на сътрудничеството с тях.

Венера – като проявление на нашата, човешката любов, изявена на физически план, със всичките и страсти и несъвършенства, и Нептун – планетата, олицетворяваща Висшата Божествена Любов, изявена като тотално сливане с Божественото, с всички хора на Земята, и проявено като съпричастност, състрадание, милосърдие и алтруизам.

В картата на земетресениято в Япония планетата Венера се намира точно на Десцендента, в знака на Водолея, а Нептун - също във Водолей в средата на 7дом. Или, това, което ще се изисква от хората там е да проявят своята безрезервна любов към ближните си на физически план, както и своето съпричастие към страданието на околните, да дадат път на най-висшите си духовни качества в момента на всеобщото нещастие – като себеотрицание, взаимопомощ, алтруизъм и дори саможертва за общото спасение.

Може би точно това е урокът, който трябва всички ние да научим, ставайки свидетели на тази трагедия на японския народ. И не случайно двете планети са в знака на Водолея – знака на голямата човещина, безрезервната хуманност насочена в името на бъдещето.

А наблюдавайки как чудесно се справят японците в този повратен момент от тяхната история, можем само да се поучим от тях.

Анализирайки по-натам хороскопа на земетресението, не можем да пренебрегнем и позицията на Сатурн. В случая той е ретрограден, в 3 дом и в знака на Везните, опозиция с Юпитер в 9 дом и съвпад с Локус Фортуна.

Тази позиция много ясно показва, че съответните структури и органи в държавното управление, явно съвсем съзнателно задържат и укриват части от наличната информация / 3дом /, с цел да не се всява допълнителна паника, докато не се проучат в дълбочина и конкретика детайлите и причинените щети, а и да се запази, доколкото може, спокойствието и балансът в обществото /Везни/.

Ретроградността на Сатурн показва, че по всяка вероятност, това държавническо поведение на властите е отработено назад във времето, в сходни ситуации от миналото, дало е нужния ефект и сега отново се прибягва до този вече доказал ефективността си модел на информираност.

Този модел се явява и като противодействие / опозиция / на съвпада на Меркурий с Юпитер в знака на Овена, в 9 дом. Позицията показва силен акцент върху общуването и комуникациите и то в най-динамичния и войнствен знак на Овена, по един прям, директен, открит начин, без завоалиране и всякаква деликатност. А и съвпадът на Меркурий с Юпитер отново подсилва и разширява тази директна комуникация, която е насочена най-вече към световните агенции, и предназначена да излезе извън границите на Япония и в епохата на интернет - комуникациите, да достигне до всяко кътче от планетата Земя, носейки своите послания.

И накрая да проследим моментните съвпади на планетите с неподвижните звезди.

Вижда се съвпадът на Луната със звездата Алциона. Мисията на тази звезда е да спре безразборните мисли на хората, да ги накара да се замислят отговорно и положително за другия до себе си, за ближния. Мислите, когато са силни, са една могъща сила. А вибрациите на Алциона им помагат да станат реалност.

Дори когато и на шега помислим зло за другия, то може да се сбъдне и да станем причина за нечие нещастие, без да си даваме ясна сметка.

Съвпадът на Луната с Алциона подсказва, че по всяка вероятност е имало множество натрупвания на ментална негативна енергия всред японския народ, в течение на времето, която в един момент Земята не е могла да поеме и сдържа повече и се е наложило да я изхвърли от тялото и душата си. Така се е стигнало до този мощен катаклизъм. Алциона прекратява мисленето на зло за околните, като разделя хората, и ги оставя сами, като запустява и разрушава домовете им...

Още повече, че и Меркурий и Юпитер са в съвпад с две доста отрицателно влияещи на хората неподвижни звезди: Денеб Кейтос и Алгениб. Те носят интриги, сплетни и заговори както и един определен догматизъм и крайности в разбиранията в средите на върховенството в държавността, политиката, религията и философията.

В заключение – ставащото в Япония трябва да ни накара да си отворим очите, сърцата и умовете, да разширим съзнанието си, за да разберем, че нищо от това, което се случва, не е случайно и да проумеем уроците, които Божествения, космически разум ни дава. А то е – да изоставиме всички отрицателни мисли, чувства и постъпки които ни владеят, защото с тях тотално замърсяваме и вредим както на самите себе си, така и на цялата планета Земя. Всички ние сме едно цяло и колкото по-бързо го проумеем, толкова по-малко страдания ще изпитаме.

И да прозрем, че единствения правилен път в нашето духовно развитие е този на усилването на Любовта, Светлината и Топлината в нас.

Ради
Земя на кръстопът, трудна, недостъпна и красива; земя със снежни планини и стръмни духовни върхове; България – едва видима на глобуса, но родила културни колоси като орфизма, богомилството и Учението на Бялото Братство. Но духовният ребус на съдбата се нареди така, че за Учението на Бялото Братство да знаем много, за богомилите – малко, а за орфиците – почти нищо.

Ще оставя траките настрана, като си позволя само един окултен паралел – Орфей, Гавриил Лесновски и цар Самуил са въплъщения на един и същи дух. Цар Самуил – закрилникът на богомилите и Гавриил Лесновски – третият в йерархията им, въплътил в движението духа на великата тракийска школа, са митичния Орфей. Другите му инкарнации са също впечатляващи, но нямат връзка с изложението.

Това не е тайна за никой от съвършените.

И именно орфиците, привидно потънали в океана на забравата, като черни миди сред тъмното му дъно, успяват да родят най-красивата перла на Европа – богомилското движение. Същото това движение, което както само, така и с многобройните си креации сломи Църквата със светлината на ренесансовия човек.

Но аз няма да пиша за това, което ни дадоха - а за това, което не стигна до нас. То бе погълнато от огнените езици на средновековната църква, а това което бе останало – довършиха го продажните български политици на двадесетото столетие. Малко от книгите оцеляха и те бяха недостъпни – скрити в дълбоките подземия на Малтийската библиотека, старо хранилище на Ордена на Малтийските рицари. Мнозина опитаха да ги зърнат – но само трима от тях успяха – Николай Райнов, Никола Трифонов и Благой Мавров – изцяло благодарение на първия. Години по-късно, скъпоценния архив бе преместен във Ватикана, но това не укроти българския дух, жадно търсещ гените си. Макар и трудно, Людмила Живкова успя да уреди малка група да посети и разгледа богомилските книги в сърцето на католическата църква. Настъпва и денят на заминаването, но не никой не напуска страната. Още повече – дверите на папата се затварят завинаги пред родните търсачи. Датата е 13 май 1981 г., по-известна с друго едно събитие – атентатът срещу папата, в който България е набедена за съучастник.

Въпреки нечовешките усилия на Николай Райнов, вътрешното богомилско учение е загубено за нас. Изнесено под формата на притчи, легенди и предания, закодирало в себе си страшни знания за човека и света, то е заточено далеч от родината си. Но Николай Райнов изпълнява блестящо задачата си, поставена от Учителя Беинса Дуно – задача, която е по-силите само на изключителен дух.

Могъщият Учител също изпълнява блестящо световната си Мисия – и в Словото Му, освен новите импулси, живее и тайното богомилско учение, поднесено на научен, съвременен език. Знанието не е загубено, но то не се изчерпва само с беседите и лекциите, то пулсира във вените на Школата. И много от нещата, практикувани от старите богомили ние ще видим и днес, у учениците на Школата на Бялото Братство – общ братски живот, посрещане на изгрева на Слънцето, еднаквата йерархия на учениците (оглашени, верюущи и съвършени), братски обяди, свещени песни, молитви и работа с Писанието, живата основа – Христос...

Бог е Милостив, защото ни дава Учението на Неговата Милост. Отново.

×