Богомилите и „Стефанит и Ихнилат”

Историята счита, че „Стефанит и Ихнилат” е преведена на български през 13 век, на база на гръцкия вариант, който пък е бил поръчан от император Алексей I Комнин през 80-те години на 11 век. Книгата е също така една от свещените за богомилското учение.

Липсват данни дали богомилите са направили по-ранен превод на преданията, но те са ползвали това, което получават през 928г. от двамата непознати сирийци, при основаване на движението в манастира св. Параскева.

Няма как да сме сигурни дали това е вариантът, известен като „Калила и Димна”, който и до днес се приема за едно от най-забележителните произведения на арабската средновековна литература. Най-вероятно не е, но определено трябва да се отбележи, че именно „Калила и Димна” е използвана от византиеца Симеон Сит, за да се появи на бял свят „Стефанит и Ихнилат” на гръцки, който, както стана ясно по-горе, е родителят на българската версия.

Ако направим крачка назад, ще разберем, че благодарение на един сириец – несторианин, известен като християнският свещеник Буд, около 570г. вече има превод на старосирийски, който е в десет части и се счита за изключително близък до санскритския оригинал. А в случая, под названието „санскритски оригинал” са скрити версиите на загубения първоизточник – „Панчатантра”.

В този ход на мисли е съвсем възможно копието на двамата странници от Изток в Св. Параскева да има съдържание близко до това, което е изписало перото на преподобния Буд.

Но в крайна сметка, от двете версии, ще изберем трета. Според един от най-големите изследователи на богомилите, проф. Николай Райнов, те получават различен вариант на легендата, и в случая е най-удачно е да прочетем самия Райнов:

В богомилската легенда “Стефанит и Ихнилат”, където Бикът /Земята/ и Лъвът /Огънят/, символизиращи Двата полюса на Мировата Змия, водят беседа, се казва:

“… Да, ти ще влезеш. В най-съкровеното ще влезеш ти: но – дали Езикът ти носи язвите на света, дали Бедрата ти знаят проказата на чуждия грях, дали Шията ти усеща студеното острие на ножа, който виси над човешката престъпност? И ти намажи с Елей рогата си; на бедрата ти ще сложат подпоясник от бодлива Папрат; на гърлото ти – верига от Скорпии, на твоето виме – венец от Змии…И започни навлизането в Долината на страха, догдето твоята желязна подкова стане Змия, гвоздеите – Язви, юздата – Жило, поводът – съскащ разцепен Язик, хомотът – паст на гладен Лъв…И започни навлизането, за да спреш в часа, когато заговори Вселената, когато цялата Вселена заговори, че е тъмно, че е много тъмно на Земята, на Небето, в Бездните и в поднебесните Щерни…И тогава започни да се отдалечаваш…!”

„…Според “Стефанит и Ихнилат”, Седем Царя търсят любовта на Балкиза, а Соломон е осмият. Но деветият цар само ще я овладее – неговото име е Горатремас и числовното му значение е десетка – числото на Осъществено Творческо Слово, отдето ясно личи, че Балкиза е съпругата на Възкръсналия Христа, Суламит – по египетската традиция. Защото : 3+70+100+1+300+100+5+40+1+200=320=10, а десетката е ключът на Великото Дело във Вселената…”

И нещо много любопитно, а именно данни за книга с коментари за „Стефанит Ихнилат”, написана от Боян Мага и озаглавена по същия начин:

„…Освен това, тъкмо тогава Боян написал бележитите “Предания за Стефанит и Ихнилат”, които са най- добрият и най-дълбокият коментар за легендата под същото име, 12 книги, 800 листа, диктувани на четиримата ученика: Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Хамерун Добровницки. Книгата е писана пет месеца. Подвързана с кожа от девствен бик, окована в злато, украсена със седем скъпи камъка, тази книга сега краси един олтар в Малта, в залата на посветените…”

В заключение и за сравнение, ще се върнем на българския превод на „Стефанит и Ихнилат”, който, макар и различен от варианта, ползван от богомилите, неизбежно е роднина на индийския сборник „Панчатантра”.

Повестта е изградена от отделни фолклорни разкази за животни, които, макар и незабележимо, са споени в едно цяло. Те биха изглеждали твърде наивни пред критическия съвременен взор, но не трябва да забравяме, че именно чрез универсалния образен език на приказките и притчите, мъдреците и посветените от различни епохи за завещавали посланията си на човечеството.

Ето и цитати от старобългарската версия, в превод на Светлина Николова:

„Заедно с другите животни там се намирали и два звяра: единият наричан Стефанит, а пък другият – Ихнилат. Те се различавали помежду си. И двамата били мъдри, обаче Ихнилат бил някак си лукав по душа и умеел да постъпва така, че да постига целта си.

…

Майката на лъва рекла: „Чух от един, който заслужава доверие, че Ихнилат е оклеветил пред вола поради завист.” А лъвът попитал: „ Кой е този, който ти каза?” Тя отговорила: „Трябва да се запазват тайните на онези, които обичаме, защото който не пази тайна, безчести своята съвест и посрамва доверието.”

Това е „Стефанит и Ихнилат” – между добродетелта и безчестието.

Радислав Кондаков

Използвана литература:

1. Светлина Николова – съставителство, предговор, новобългарски превод и коментар; „Стефанит и Ихнилат” – „Видения из древна България”; Издателство ИК “Гал-Ико”

2. Райнов, Николай; „Богомилство и богомили”, неиздаден труд