І - КАК Е УСТРОЕНА ВСЕЛЕНАТА
Нека проведем кратка екскурзия в света на звездите, планетите и галактиката. Ще разгледаме само”материалната” част на Вселената, всичко онова, което може да се види с просто око или с телескоп.
Строеж на Слънчевата система и мястото на Земята като планета.
В центъра на Слънчевата система се намира Слънцето. Това е звезда. Вътре в Слънцето при температура няколко милиона градуса протичат термоядерни реакции, за чиято сметка свети и Слънцето. На повърхността на Слънцето температурата е шест хиляди градуса. Според химичния си състав Слънцето се състои от водород и, в по-малко количество, хелий. Между другото, хелият е бил намерен на Слънцето по-рано, отколкото на Земята, според спектъра. Според спектъра и се изучават химическият състав и температурата на звездите. Други химични елементи, които има на Слънцето са в малко количество, като цяло тежките елементи от таблицата на Менделеев се срещат значително по-рядко във Вселената от леките. Водородът е най-разпространеното вещество във Вселената. В ядрените реакции във звездите той се превръща в хелий, а по-нататък хелият се превръща в по-тежки елементи.
Според размерите си Слънцето е 109 пъти по-голямо от Земята, а масата му е по-голяма от земната 333 хиляди пъти. А диаметърът на Земята е равен на 12740 км, това е средният диаметър, тъй като според формата си земята прилича на кълбо, но все пак е малко сплесната в полюсите заради бързото й въртене.
Около Слънцето по своите орбити се въртят планетите. Ако слънцето е нажежено газово кълбо, планетите са сравнително студени тела. Меркурий, Венера, Земята, Марс и Плутон имат ясна твърда повърхност. А планетите-гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са газо-течни, въпреки че е възможно в центъра си да имат твърдо ядро. Най-голяма е планетата Юпитер. Тя е по-голяма от Земята 13 пъти според диаметъра си и 318 пъти според масата си. Самите планети не светят, а отразяват слънчевата светлина.
Според отдалечеността си от Слънцето планетите се въртят около него в следния ред: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около всички планети, с изключение на Меркурий и Венера, се въртят техните спътници. Спътник на Земята е Луната. Марс има 2 спътника, Юпитер – 16, Сатурн – вече около 20, Уран – 5, Нептун – 2, Плутон – 1. Става дума за естествени спътници. Днес планетите се изследват с космически апарати, които могат да са на повърхността на планетата или да станат нейни изкуствени спътници.
Освен големите планети в Слънчевата система има множество малки (астероиди). Най-големият астероид е Церера и е бил открит през 1801 година, диаметърът му е малко по-голям от 1000 км, останалите малки планети са доста по-малки. Сега са известни няколко хиляди астероида, и астрономите откриват още нови, с по-малки размери. Повечето от тях се въртят между орбитите на Марс и Юпитер. Някои навлизат вътре в орбитите на Марс и Юпитер и дори се приближават към Земята. Като по принцип, винаги е възможен сблъсък със Земята, и наистина е имало такива, но вероятността това да стане днес е нищожна, освен това астрономите постоянно следят за такива астероиди.
В Слънчевата система съществуват също така и комети. Ядрото на кометата се състои от камъни и лед, неговият диаметър е няколко километра. Орбитите на кометите са много удължени. Когато кометата се приближава към Слънцето, ледът се разтопява и се образува газо-прахообразен облак (кома), след което и опашката на кометата. След отдалечаването от Слънцето всичко това частично се разсейва в пространството, а частично замръзва отново. Някои комети се движат по незатворени орбити (параболи и хиперболи), напускат Слънчевата система и заминават към други звезди. Възможно е и пристигане на комети от други звезди.
Някои тела, като например, Хирон, който се върти между орбитите на Сатурн и Уран, според природата си е нещо средно между астероид и комета.
И накрая, в Слънчевата система има космическа прах и дребни камъни-метеорити (те могат да представляват отломки от малки астероиди). Понякога метеоритите падат на Земята и на другите планети.
Принципът за построяването на Слънчевата система е бил открит от Коперник. Тази система се нарича хелиоцентрична (в която Слънцето е център). До това време е господствала системата на Птоломей. Тя е била геоцентрична (в която Земята е център). Сега ние знаем, че системата на Коперник отразява правилно истинското положение. Но, понеже ние живеем на Земята, понякога ни е по-удобно да се възползваме от геоцентрично построяване, още повече, че пресмятането на положението на планетите от едната система в другата е чисто математическа операция и тук не трябва да възникват никакви философски проблеми или проблеми с ми-рогледа.
Звезди. Галактика. Вселена
Слънцето е една от милиардите звезди. Има звезди доста по-големи от Слънцето (гиганти), има и по-малки от него (джуджета), според свойствата си Слънцето е по-близко до звездите джуджета, отколкото до гигантите. Има горещи звезди (те имат бяло-небесно синкав цвят и температурата на повърхността им е над 10000 градуса, а на някои до сто хиляди градуса), има и студени звезди (те са червени, температурата на повърхността им е около 3 хиляди градуса). Звездите се намират много далеч от нас, до най-близката звезда може да се стигне за цели 4 години, ако летим със светлинна скорост 300000 км/с, докато със същата скорост можем да стигнем до Слънцето за 8 минути.
Някои звезди образуват двойки, тройки (двойни, тройни звезди) и групи разсеяни звездни струпвания. Съществуват и кълбовидни звездни струпвания, те съдържат десетки и стотици звезди и имат формата на кълбо, с концентрация на звездите към центъра. В разсеяните струпвания са събрани младите звезди, а кълбовидните струпвания са много древни, в тях звездите са стари.
Редом с някои звезди съществуват планети. Дали има живот на тях, още повече цивилизация, засега не е установено. Но много е вероятно да има.
Звездите образуват гигантската система – Галактиката. Галактиката има център (ядро), плоски спирални ръкави, в които са съсредоточени повечето звезди, и периферия, обемен облак от редки звезди. Звездите се движат в пространството, те се раждат, живеят и умират. Звезди като Слънцето живеят примерно 10-15 милиарда години, и Слънцето е звезда на средна възраст. Така че то ще свети още дълго. Масивните и горещите звезди “изгарят” много бързо и могат да се взривяват като “свръх-нови” звезди, оставяйки зад себе си много малки и свръх-плътни образова-ния – бели джуджета, неутронни звезди или”черни дупки”, в които плътността на материята е толкова висока, че никакви частици не могат да преодолеят силата на притегляне и да се измъкнат оттам.
Освен звездите, Галактиката съдържа облаци от космическа прах и газове, образуващи мъглявините. Плоскостта на Галактиката, където има максимален брой звезди, газове и прах, се вижда на небето като Млечен Път.
Нашата Галактика не е единствената. Съществуват още много милиони Галактики, състоящи се от огромен брой звезди. Например, Магелановите облаци, Мъглявината Андромеда, това са други галактики. Те се намират на невъобразимо голямо разстояние от нас.
На нашето небе звездите ни се струват неподвижни, понеже са много далеч от нас и тяхното движение става забележимо само след като изминат десетки и стотици хиляди години. А очертанията на съзвездията не са се променили от времената на Древна Гърция и Рим и няма да се променят още дълго време.
Съзвездието е условно очертана област на земното небе с всички попаднали там небесни обекти. Границите на съзвездията са били утвърдени през 1925 година на конгреса на Международния астрономически съюз. Звездите, влизащи в съзвездие, са близки между себе си в пространството, но това не е задължително. Някои от тях са близо да нас, други – далеч, но това не е съществено. Важно е те да се проецират върху дадения участък на земното небе.
Слънцето, Луната и планетите също преминават на фона на съзвездията, но те се движат непрекъснато и след известно време се преместват. Думата “планета” в превод означава “блуждаеща”. Така древните наблюдатели са различавали планетите от “неподвижните” звезди. На фона на звездите най-бързо се премества Луната, за един месец тя прави пълен кръг, а Слънцето – за една година. Някои планети се движат по-бързо, а други по-бавно.
ІІ - Астрологията - наука за ритмичните процеси
Огледайте се наоколо. Спомнете си какво е ставало с вас, какво ви е вълнувало вчера, миналата година, преди няколко години. Ако сте внимателни, можете да забележите, че всичко в света е циклично, периодично. Подеми и спадове, периоди на успехи и неуспехи, на напрежение и спокойствие, на самочувствие, на парични доходи и разходи. А в природата – смяна на деня с нощта, смяна на годишните времена, плодородни и неплодородни години, в обществото – подеми и спадове на политическата активност – всичко това се променя според определена закономерност. И тези ритми са единни в Космоса и на Земята, в природата, в обществото и при отделната личност.
Определение. Астрологията е наука за ритмичните, периодични процеси, за връзката на ритмите на Космоса с ритмите на земния живот и ритмите на човека. Астрологията е възникнала в дълбока древност. Познавали са я в древна Индия и Китай, във Вавилон, Египет. Системите са били различни, но смисълът един и същ. Отначало с астрология са се занимавали само посветените хора, например, жреците.
Астрологията е била практическа наука, използвала се е за предсказания. Астролозите са били съветници на кралете и императорите.
Астрологията е използвала данни от математиката и астрономията и сама е стимулирала развитието на тези науки.
В древния свят не е имало разлика между естествените и така наричаните мистични, окултни науки. Един човек е могъл да бъде и математик, и мистик, като Питагор. Или астроном и астролог като Птоломей.
На Изток и до днес научното, мистичното и езотеричното знания са единни. (Езотериката е система на скритите “съкровени” знания за “фините” процеси в света, за разлика от “грубото”, рационално, материалистично знание).
В европейската цивилизация е станало разделение, разслоение на науката (рационална, материалистична) и на мистиката, религията, които са насочени към чувствата и вярата. От една страна това е позволило на европейците да станат властелини на материалния свят, а от друга – това е източник на постоянен психологически дискомфорт и напрежение. Източният човек вътрешно е по-хармоничен, въпреки че неговата нагласа навътре и към съзерцание е довела до това, че във външните постижения (производство, техника, материални удобства) Изтокът мал-ко изостава от Запада.
Да съкрати в съзнанието ви разрива между рационалното и мистичното, между външното и вътрешното, между грубите и фините слоеве на света е способно изучаването на астрология, в която посоченият по-горе антагонизъм не съществува.
Естествените науки днес също се отдалечават от това противоречие. Така, светът на механиката на Нютон добре описва “грубият” материалистичен слой на света. Действително, за да се опише движението на кълбото, автомобила, самолета, планетите по техните орбити, тези закони се изпълняват строго и по-добри от тях никой не може да измисли. Но вече в по-“финия” свят на атоми и електрони законите на Нютон не винаги са правилни. И Айнщайн със своята теория за относителността е направил следващата крачка. Неговата знаменита формула Е = МС2 е пробив към ново качествено ниво, връзката между двете фундаментални категории – материята и енергията, възможността за взаимния им преход една в друга. А сега ние правим следващата крачка – връзката между материята, енергията и информацията.
Информацията е следващата фундаментална категория. Съществуват информационни полета, където е записано и миналото, и бъдещето. Съществува енерго-информационен обмен. Даже вакуумът (пустотата!) притежава запаси от енергия и информация. При определени условия “нулевите колебания” на вакуума могат да раждат напълно материални елементарни частици.
Научното знание прониква в сферата на мистиката и религията. Например, със съответни прибори вече може да се измери биополето на екстрасенсите. Построени са психо-генератори и други устройства на принципите на информационното поле. Ние постепенно проникваме в тайните на фините слоеве на света.
Разбира се, проникването във финия свят е много опасно. Човек може и сам да получи сериозни удари, и да постави под заплаха човечеството. Тук е уместна аналогията с излъчването на радиоактивност и използването на атомна енергия. Но ако сега вече сме усвоили атомните, ядрените процеси и сме успели да овладеем заплахата от ядрена война, то ситуацията с психотронното оръжие е потенциално по-опасна. Но това е само защото засега знанията ни за това са недостатъчни, за да можем да поставим под контрол човечеството. Но процесът на познанието е безкраен! Ако сме решили тези проблеми, след тях ще възникнат нови…
Необходимо е да се кажат няколко думи за отношението между астрологията и религията. На Изток, както бе написано по-горе, в човешкото съзнание няма толкова остро противоречие между рационалното и ирационалното. И източните религии, на първо място будизмът, съдържат в себе си органично астрологичните знания. С християнството нещата стоят по друг начин. В каноничните християнски книги – Библията, Евангелието – няма никакво осъждане на астрологията. Напротив, влъхвите (астролози!) са предсказали раждането на Христос. Разривът е започнал по-късно, когато християнството е станало държавна идеология. Започнала борба за власт, за умовете на хората, за тяхното подчиняване – вече не от Бога, а от напълно земните управници. Именно тук астрологията е станала неугодна. Както впрочем, и много други науки. Нека да си спомним как църквата е посрещнала системата на Коперник, откритията на Бруно, Галилей. И как в близкото минало тоталитарният режим на свой ред преследваше самата религия, а също генетиката и кибернетиката. По такъв начин, конфликтът между християнството и астрологията придобива по-скоро социално-политически характер, отколкото характер на различен мироглед.
Сред астролозите има и вярващи хора, и атеисти. Макар, че както грубите примитивни материалисти, от една страна, така и православните, фундаменталистите, фанатиците на религията от друга не понасят астрологията. И едните, и другите са твърде ограничени в мисленето си от дадените догми.
Материалните закони са добри и правилни, но те не описват целия свят, а само част от него. Също така и законите на "финия" свят. Също, както е безсмислено да се описва движението на влака от позиция на мистиката, така е ненужно да се прилага закона на Нютон за описване работата на съзнанието и търсенето на смисъла на битието. Най-общите, фундаментални закономерности работят едновременно на много нива. Например, законът на Ломоносов за запазване масата на веществата при физичните и химични процеси е частен случай на закона за запазване на енергията. Законът на кармата е отражение на същата закономерност във финия свят на ниво информация. Астрологията е символично описание на общите закономерности, което може да се прилага на всички нива, за описване на всякакви житейски ситуации.
Представата за Бога като за строг дядо, който наказва и прощава и който за шест дена е направил света от глина е наивна и смешна. Но в същото време е трудно да се отрича наличието във Вселената на всеобщото организиращо начало, Световният ред. Смисълът, движението към целта, своеобразният Световен разум, който, като цяло, може и да няма материален носител. Можем да наречем това Бог, можем да го наречем Космос или Абсолют. Думата “творение” може да се замени с “информация”. По такъв начин е възможно религията и атеизмът да се помирят. Атеистът се опира на научното, рационално знание и не се отнася към никоя рели-гиозна система. Религиозният човек върви по пътя на мистиката, вярата, откровението, но също може да получава необходимите знания за света. В крайна сметка и единият, и другият са способни да стигнат до общата Истина.
Астрологът може да съчетае и двата пътя. Макар, че според своя начина на мислене и психиката, на един астролог първият път му е някак по-близък, а на друг – вторият.
Recommended Comments