Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Учението на Христос и науката астрология


Иво
  • Автор: Кирил Стойчев

    Дата на първоначално въвеждане: 10.01.2006 г., 01:37 ч.

Обществото днес приема, че Христовото учение няма нищо общо с астрологията. Нещо повече – тя дори е анатемосана от официалната църква през вековете. От друга страна, мнозина съвременни астролози не могат да направят връзка с Христовото учение и се опитват да върнат астрологията в езическите времена, когато шаманите и жреците са предопределяли съдбите на хората. Това е грубо профаниране на тази свещена наука.

Преди идването на Христос само посветените са знаели истината, че Той е Духът на Слънчевата система. “Дадоха ми се ключовете на земята и небето” – казва Христос, т.е. Той ръководи живота не само на Земята, но и в цялата Слънчева система.

Почти всички системи, чрез които се проявява животът, са изградени по един основен модел – модела “ядро – периферия”. В клетката има клетъчно ядро, в което ще намерим молекулите на ДНК, съдържащи информацията за живота и мисията на клетката. Физическото тяло на човека също произлиза от генетичната информация, заложена в ядрата на мъжките и женските полови клетки.

Така по аналогия, използвайки втория принцип на Хермес – това, което е долу, е подобно на това, което е горе – можем да приложим модела “ядро – периферия” и за Слънчевата система. В нея също откриваме ядро – централната звезда, наречена от нас Слънце – и периферия, съставена от планети, астероиди и комети. Както клетката и човекът, така и Слънчевата система има вложена определена мисия в своето ядро, която се разгръща в продължение на милиарди години еволюция. Христовият дух оживотворява цялата Слънчева система, както човешкият дух оживотворява физическото тяло.

Чрез Христовия дух нашето Слънце е свързано и с Галактичния център Алфиола. Последните научни изследвания разкриха, че той е звезда, завършила своето еволюционно развитие във физическата Вселена преди милиарди години. Учените наричат този клас звезди “черни дупки” – космически обекти, които поглъщат материята и светлината. В някои научни хипотези се предполага, че те пораждат нови вселени. Според мен, както зеницата приема светлината и я препраща към вътрешния ни свят, така и “черните дупки” поглъщат времето и пространството, превръщайки ги в небитие, и отварят врата към Бога. От Любовта на Бога именно са привлечени милионите звезди, образуващи ядрото на нашия космически дом – галактиката Млечен път. Силата, която на физически план олицетворява Любовта на Бога, е гравитацията.

 


Изследвайки библейските текстове, ще открием много символи, които загатват за познанието на древните за физическата вселена и духовните светове. Раждането на Исус е отбелязано в Библията с появата на така наречената Витлеемска звезда. Изследвайки астрологически звездното небе по времето на раждането на Исус, ще открием, че то е било ознаменувано от съвпада на двете най-големи планети - Юпитер и Сатурн – в знака Риби. Приблизително по същото време в китайски и корейски астрономически летописи е регистрирана появата на ярка нова звезда, която съвременните учени свързват с избухването на свръхнова звезда в нашата галактика, чиято проекция върху зодиакалния кръг е приблизително три градуса от знака Водолей.

Смъртта на Христос на физически план може да се сравни с раждането, с избухването на една свръхнова звезда в духовния свят, която със светлината си облъчва всички човешки души, и от този момент част от Христовия дух се отпечатва във всички нас, в сърцата ни.
images?q=tbn:ANd9GcSKozSdS9rStANoUswNPlf


Христос се ражда в Юдея, която в астрогеографията е свързана със знака Риби. Освен това именно около началото на новото летоброене започва една нова астрологична епоха – епохата на Рибите. Ето как пространството и времето, в които се появява Христос, се обединяват от един астрологически символ, използван от ранните християни като таен, опознавателен знак.

 

 

 


Много астрологични символи можем да открием и в Откровението на Апостол Йоан. В едно от своите видения той съзерцава Престола на Бога и пред него четири същества, имащи образите на човек, орел, лъв и телец. Тези образи можем да открием вплетени във формата на египетския сфинкс, но и на още едно място – в символите, описващи зодиакалните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец (в астрологията орелът изобразява човека, надраснал животинската си природа, символизирана от низшата проява на знака Скорпион).

Естествено е да си зададем въпроса, защо любимият ученик на Христос –Апостол Йоан – е акцентирал именно върху тези знаци от зодиака?

Висши духовни йерархии от същества работят за еволюцията на звездните системи. За да се разбере понятието Духовна йерархия, трябва да се разбере и приеме, че в Слънчевата система човечеството представя една сравнително ниска степен на разумност и съзнание. В природата забелязваме, че има определени нива на организация на материята: минерали, растения, животни, хора. Естествено е да стигнем до извода, че в тази стълбица на живота има нива на разумност, както под нас, така и над нас. В школата на Учителя Беинса Дуно тези нива са обединени под името Велико Всемирно братство:

"Когато говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онези йерархии от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата Вселена с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената:

Серафими – Братя на любовта;
Херувими – Братя на хармонията;
Престоли – Братя на волята;
Господства – Братя на интелигентността и радостта;
Сили –Братя на движението и растенето;
Власти – Братя на външните форми и изкуствата;
Началства – Братя на времето, състоянието и такта;
Архангели – Братя на огъня и топлината;
Ангели – Носители на живота и растителността.
Последният, десети, чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Космичен човек."

Разглеждайки началните етапи от развитието на Слънчевата система, основателят на Антропософията – Рудолф Щайнер разкрива една велика мистерия, в която взема участие йерархията на Херувимите. Дванадесет от Братята на Хармонията, от които четири главни, обгръщат бъдещата Слънчева система така, както сега Земята е обгърната от своята атмосфера. Те оставят своя енергиен отпечатък в пространството и така създават енергийната матрица на зодиака. За да съхранят древната мъдрост за четирите главни Херувима, египетските посветени изградиха сфинкса, като вплетоха в тялото му телата на телец, лъв, орел и човек, вграждайки във времето тайните знания за духовните светове. Ето защо и Апостол Йоан е използвал тези имена, за да изобрази величието на разкрилите се пред него тайнства от Висшите светове.

 

На друго място в Откровението, описвайки Новия Йерусалим, Йоан многократно акцентира върху числото 12, което е и едно от най-често споменаваните числа в Библията:

12 племена на Израел;
12 ученика на Христос;
12 скъпоценни камъка по стените на Новия Йерусалим;
12 000 (12 x 1000) стадия е мярката, с която Йоан описва размерите на Небесния град;
144 000 (12 x 12 x 1000) е броят на спасените души;
Дърво на живот, което ражда плод 12 пъти месечно.

 


Забележете, че в зодиака също има 12 знака. Тази пряка връзка указва, че астрологическата символика е въплътена в Свещената книга.

Самият път на Христос е в пълна хармония със символиката на дванадесетте знака и е отразен най-точно в Евангелието на Йоан.

Думата “евангелие” в превод на български означава благовестие. Каква е всъщност благата вест? Както при сътворението Бог става първопричина за създаването на материалния свят, на чиито закони сме подвластни, така чрез Христос Бог отново става Първопричина за създаването на бъдещия духовен свят. “И видях ново Небе и нова Земя”, казва апостол Йоан, където ще сме подчинени на закона на Любовта.

В своята дълбока същност Христовото учение е проникнато от принципите на астрологията и самото то внася в нея нов импулс. Когато този факт се осмисли от всички астролози и всички християни и се приложи в живота, човечеството ще направи една голяма стъпка към придобиване на космично съзнание.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×