Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Парична система. Движението Zeitgeist - част 1


Ани
  • <i>превод: Максим Проданов<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 20.11.2009 г., 19:39 ч.</i>

ВЪВЕДЕНИЕ

Тази презентация има за цел да представи основните виждания, философии и цели на движението Цайтгайст. Тя е извадена от по-обширното "Ръководство за ориентация", което може да се изтегли безплатно на thezeitgeistmovement.com. Всички източници за тази видео презентация могат да се намерят в този документ.

Движението Zeitgeist не е политическо движение. То не признава разделителни понятия като нации, правителства, раси, религии, вероизповедания и класи. Вместо това ние виждаме света като един организъм, с човешкия вид като единно семейство. Ние приемаме, че зависим изцяло от околната ни среда не само за жизнените необходимости като храна, въздух и вода, но и за влияние и напътствие относно процесите на живота. Ние разбираме, че придържането към природните процеси е най-прогресивната и продуктивна нагласа.

Движението Zeitgeist е всъщност активистката ръка на Проекта Венера - организация, която представлява целия труд на индустриалния дизайнер и социален инженер Жак Фреско. Най-просто казано, това което Проектът Венера представлява и което движението Zeitgeist подкрепя, е прилагането на научния метод за решаване на обществените проблеми.

Едно от най-великите открития, увеличили невероятно възможностите ни на тази планета е разбирането и прилагането на науката. Чрез хуманното приложение на науката и технологията в постройката на обществото и вземането на решения, можем да направим околната си среда много по-балансирана, организирана, човечна и продуктивна, и най-важното - възобновяваща се. Много вече знаят, че социалната цялост и екологическата цялост са под въпрос. Текущата икономическа система се разпада с все по-бързи темпове, водейки до световна безработица и може би до най-мащабната дестабилизация, виждана до момента. В същото време се приближаваме до необратима екологична катастрофа. При сегашното състояние на нещата, на което ще обърнем внимание в първата част на презентацията, зрителят трябва да открие, че не просто трябва да променим посоката, длъжни сме.

ЧАСТ 1

a405_3.png

За да разберем къде сме и как сме стигнали до този момент в историята, трябва да разгледаме тези неща, които най-много влияят на нашето поведение. Най-важното от тези неща е използването на парична система. В тази част ще разгледаме механизмите на нашата парична система, показвайки последствията, причинени от тази организационна структура.

Тези последствия са:

1. Нуждата от циклично потребление, тоест нуждата всички продукти и услуги постоянно да се купуват и продават, независимо от качеството и отпадъците.

2. Нуждата от недостиг, тоест начинът, по който ресурсите, стоките и услугите целенасочено се правят недостатъчни, за да се осигурят печалби в рамките на търсенето и предлагането.

3. Предимството на печалбата, тоест широката всекидневна корупция по света, породена от нуждата да се печелят пари.

4. Финансова манипулация, при която централните банкови системи по света манипулират икономиката за облагата на своите корпоративни доверители и политическата върхушка.

1. Нуждата от циклично потребление

Ролите на хората в една парична система се делят най-общо на три вида:

- Служител

- Работодател

- Потребител.

Служителят извършва задачи за работодателя в замяна на заплата или парично заплащане, докато работодателят продава стоката или услугата на потребителя за печалба или вид парично заплащане. Същевременно, и работодателят, и служителят функционират като потребители и парите, които те получават се използват за купуване на стоки и услуги, важни за тяхното оцеляване. Самото купуване на стоки и услуги позволява на цялата система да продължава да работи и позволява на работодателя и на служителя да правят парии да продължат да консумират. С други думи, постоянното, циклично потребление позволява на икономиката да работи. Ако консумацията някога спре, цялата система ще пропадне. Това води до две тежки последствия за обществото:

1. Никой физически продукт не може да има прекалено дълъг живот, защото трябва да се поддържа цикличното потребление. С други думи, всичко трябва да се разпада за определен период от време, за да се продължи циркулацията на пари, която поддържа икономиката. Това може да се нарече "планирано остаряване". Планираното остаряване е преднамереното производство на нетрайни продукти, които да се разпадат сравнително бързо. Това става както преднамерено, производителите правят стоки с кратък срок на годност, които се развалят обикновено, когато изтече гаранцията;и непряко; когато икономиите с цел печалба, евтини материали или лоша конструкция произвеждат долнокачествен продукт, чиято повреда е само въпрос на време.

a405_5.png

2. Второто последствие е, че трябва постоянно да се въвеждат нови продукти и услуги, независимо от тяхната потребност, постоянно произвеждайки отпадъци. Резултатът от тези две неща е абсолютно недопустим, не само, че се хабят ресурси за стоки, които са направени да бъдат нетрайни, прахосвайки човешки труд и материали, количеството на създадения боклук и замърсяване е зашеметяващо. С други думи, отпадъците са преднамерен страничен продукт на нуждата на индустрията да поддържа "циклично потребление" Остарелият продукт се хвърля на някое сметище, замърсявайки околната среда, докато постоянното умножаване на продукти ускорява замърсяването.

Да погледнем на нещата от друг ъгъл. Представете си система на производство, която стратегически увеличава ефикасността и трайността на всеки продукт, използвайки най-добрите познати материали и техники. Представете си продукт, който е толкова добре направен, че не се нуждае от ремонт примерно 100 години. Представете си къща, построена от огнеупорни материали, където всички приспособления, електрически, водопроводни и т. н. са направени от най-непроницаемите, най-здравите ресурси на Земята. В такъв по-разумен свят, където нещата се строят за трайност и където отпадъците и замърсяването се намаляват, парична система би била невъзможна, защото цикличното потребление ще се забави и така нареченият икономически растеж ще спре.

2. Нуждата от недостиг

a405_6.png

В паричната икономика, цената на стоките и услугите зависи от търсенето и предлагането. Колкото повече има от нещо, толкова по-малко струва само по себе си. Ако един ден се събудим и хипотетично, на света са останали само 100 портокала, без възможност да отгледаме повече, цената на тези портокали ще се изстреля, защото сега те са много редки. С други думи, печелившо е ресурсите да са оскъдни. Ако една компания убеди всички, че тяхната стока е рядка, тя ще може да иска все по-голяма цена. Това дава силна мотивация стоките и ресурсите да са оскъдни.

Последиците от това са психологически дълбоки; ако компаниите знаят, че ще спечелят повече, ако тяхната стока е оскъдна, има мотивация нарочно да се ограничава производството и да се дава невярна информация за наличността. Това означава, че паричната система поощрява механизми, които пречат на обилието и равенството. Още по-плашещо, печалба може да се прави дори като резултат от създаден недостиг, или замърсяване на околната среда, както става при замърсяването на водните ресурси. Това поражда извратено безразличие към околната среда от индустрията. Колкото по-големи са щетите, толкова повече се печели от предлагане на решения и това ни отвежда до:

3. Предимството на печалбата

a405_7.png

В една парична система основният мотив за действие е печалбата, и най-общо, приходите. Всички хора трябва да търсят стратегия за получаване на пари. Един служител търси най-добрата заплата за своите услуги, докато работодателят търси начини постоянно да намалява разходите за да увеличи своята печалба. Тази състезателна нагласа се проявява навсякъде в едно общество и не е изненадващо, че тези с най-висока позиция и най-голямо богатство са често най-безжалостните и безразличните.

Преди да продължим с лошите последици от предимството на печалбата, нека първо обмислим това, което много хора считат за положителната страна на системата.

Стимул. Теорията казва, че нуждата от печалба дава на човек мотивация да работи над нови идеи и продукти, които могат да се продават на пазара. С други думи, предполага се, че ако хората не бяха мотивирани от нуждата си да печелят пари, нищо нямаше да се изобрети и нямаше да има социално развитие. Първо, най-големите приноси за обществото не са дошли от хора, търсещи печалба.

a405_8.png

Луи Пастьор, Чарлз Дарвин, братята Райт, Алберт Айнщайн, Исак Нютон не са дали своя огромен принос за света заради материален интерес. Вярно е, че докато полезни изобретения идват от мотивацията за лична печалба, намерението зад тези творения обикновено няма нищо общо с човешки или социални интереси и имат много общо с личен интерес и сляпа лична печалба. Преследването на печалба почти винаги идва преди загрижеността за хората и бърз поглед над канцерогенните консерванти в храните ни, планираното остаряване на почти всички стоки, или здравната индустрия, която иска 300 долара за едно единствено хапче антибиотик, показва, че този вид мотивация в същност е вредна.

Проблемите на нашето парично общество биват решени само когато има някаква печалба от тяхното решаване. Ако разгледаме внимателно корупцията, произхождаща от паричната система, можем да разделим тези поведения на три категории:

1. Обща престъпност.

2. Корпоративна престъпност.

3. Държавна престъпност.

Общата престъпност

a405_10.png

Общата престъпност в парична система включва от дребни кражби незаконни продажби, измами, до насилствен грабеж. Този вторичен продукт на системата много рядко се изучава така, че да се разбере неговия източник. Много хора отмятат престъпниците като някакъв вид социална аномалия. Истината е, че стресът, конфликтите, бедността и лишенията, създадени от паричната система са основната причина. През 1990-те бе проведено изследване, наречено "проучването Мърва-Фаулс", което откри силна връзка между безработицата и престъпността. Те основаха проучването си на 30 големи града с общо население от около 80 милиона души. Техните находки откриха, че 1% скок в безработицата поражда 6, 7% увеличение на убийствата, 3, 4% скок на насилствените престъпления 2, 4% скок на кражбите. В периода 1990 и 1992 г. това означава: 1459 допълнителни убийства, 62607 допълнителни насилствени престъпления и 223500 допълнителни кражби. Това говори много; човек, живеещ в бедна среда, с малко ресурси, лошо образование и малко възможности за работа, просто ще направи, каквото му трябва, за да оцелее. А неврозите, породени от стреса на ситуацията често водят до насилие и обществено неприемливи действия. С други думи, околната среда създава поведението.

Корпоративна престъпност.

a405_11.png

Корпоративната престъпност, която е почти винаги свързана с печалба, има много форми: планирано остаряване, монополни договорки, манипулация на пазара, аутсорсинг, фиксиране на цените, експлоатация на работниците, държавни договорки са само част от примерите. От Енрон, който преднамерено изключваше електроцентрали, за да покачи акциите си, до Байер, който съзнателно продаваше лекарства, заразени с ХИВ трябва да е ясно, че корпоративната престъпност е постоянна и често много по-коварна от общата престъпност защото последиците засягат много големи групи хора. Нуждата на корпоративния престъпник да увеличи своята печалба по начало не е различна от нуждата на общия престъпник да оцелее. Но докато вторият обикновено извършва престъпления за да живее, първият извършва престъпления за да подсигури властта си, начина си на живот и богатството си. Това се гради върху страх.

Понятието "алчност", то е с постоянна несигурност и страх от загубване на притежанията, то е мотивиращият фактор на повечето корпоративни престъпления. Тези неврози се поддържат и подсилват от "напластяването на лукса", което паричната система създава. В тази система има безкрайно увеличение на наличните продукти колкото по-голяма покупателна способност има човек. Следва:

Правителствената престъпност

a405_12.png

Правителствената престъпност е една от най-сложните форми на поведение, защото разбирането за правителство силно се изменя от ценностите, които управляващата класа налага на обществото. Например, патриотизмът често се използва с цел подкрепа за война и да кара хората да се чувстват задължени да се съгласят с правителството.

И така, нека разгледаме обективно какво представлява едно правителство в рамките на парична система. Централната роля на правителството е да създава регулаторно законодателство и политики за управление на обществото. Идеалистично, широките интереси на обществото биха били пръв приоритет на правителството. За съжаление, историята показва, че това не е и рядко е било вярно. По-скоро правителството е корпорация - майка на всички други корпорации, работещи в държавната икономика. В това, разбира се, има смисъл щом цената на всяка нация се определя от положението на нейната икономика. Това означава, че правителството има пряк интерес в икономическата позиция на своята нация най-вече интересите, от които те имат пряка изгода. Лобизмът и паричните приноси в Америка възлизат на милиарди долари на година и тези пари се дават изцяло с цел прокарване на интересите на дарителите.

a405_14.png

Докато примерите за уговорки между правителството и компаниите са много, най-голямото парично престъпление е използването на война за ползата на корпоративните и финансови съдружници. По думите на получилия Конгресния медал на честта Майор Смедли Д. Бътлър:

"Войната е мошенически обир. Винаги е била. Най-старият, най-печелившият и със сигурност най-ужасният. Само тя е международна по размер. Само при нея печалбата се измерва в долари, а загубите - в животи."

Създава се индустрия, военни договори, договори за възстановяване, заграбва се енергия и ресурси сурови високо лихвени заеми от световни и частни банки за следвоенните икономики са само част от възможностите за печалба. Истинската мотивация за война днес е тристранна: индустриална и търговска печалба за елита, придобиване на ресурси (или кражба), както в случая с Ирак и Афганистан и стратегическо присъединяване, което да улесни бъдещата печалба и кражбата на ресурси.

Войната е вероятно най-голямата болест, причинена от жаждата за богатство и власт. Правителството със своя отборът убийци с промити мозъци извършва най-висшата форма на сам опазване и докато световните ресурси остават обкръжени и ограничени за печалбата на малцината, този низ от войни няма да свърши. Това е само обща класификация на видовете корупция. Широки нюанси в човешкото поведение с живота също са отровени от този механизъм на печалба. Ако погледнете внимателно, ще забележите, че почти всеки акт на стратегическа парична печалба е безчестен по начало, просто се възприема като нормален заради възприетата култура.

4. Финансова манипулация

a405_15.png

Днес се използват декретни пари. Това значи, че стойността им произлиза от държавен указ. Паричната стойност в декретна система произлиза общо казано от обема на парите, циркулиращи в икономиката. Точно като с всеки природен ресурс; колкото повече пари има в обръщение, толкова по-малко струва единица пари. Ако има по-малко пари в обръщение, всяка единица ще струва респективно повече. Този феномен се нарича най-общо инфлация и дефлация. И така, увеличение на наличността на пари в икономиката се нарича парично разширяване. Докато намаление на наличността се нарича парично свиване. Най-общо период на парично разширяване се свързва с т. нар. икономически растеж, защото колкото повече пари има, толкова повече могат да бъдат използвани, което често създава повече работа. И обратно, паричното свиване често се нарича рецесия или депресия. Притокът на пари пресъхва и така по-малко пари могат да се използват. Така работи се губят и компании фалират.

a405_16.png

Икономическият растеж се определя като: увеличение в обема на стоки и услуги произвеждани в икономиката за време. Но трябва да се знае, че икономическият растеж е игра с победители и победени. Няма такова нещо като същински икономически растеж сам по себе си, защото механизмът на растеж е основан почти изцяло на ликвидността, или обема на парите в системата. С други думи, ако фалшифицирам 100 милиона долара и ви ги дам да започнете бизнеси, ако вие купите и поправите стара сграда и наемете екип от работници и започнете да произвеждате продукт, който хората купуват, това ще се счита за икономически растеж. Защото сте инвестирали в недвижимости, увеличили сте заетостта и сте създали нови продукти, които хората да купуват, подбуждайки обръщението на пари, следователно цикъла на потребление. Но какво ако властите разберат, че парите, които сте използвали всъщност са фалшиви и ви спрат? Това ще свие икономиката, тъй като парите ще изчезнат. Работниците ще бъдат уволнени, имуществото - иззето, производството - спряно. Изниква въпросът: какъв е бил истинският растеж ако увеличението на парите създава работни места и производство, а намалението води до загуба на работни места и производство, какво спечелихме и какво загубихме? Какъв беше смисълът? Сега нека видим как парите се създават и регулират от правителството и централната банка. За пример ще дадем САЩ и Федералния резерв.

a405_17.png

Разширението и свиването на притока на пари създава т. нар. "бизнес цикъл", за който се говори в класическата икономика. Този цикъл се управлява и манипулира от централната банка чрез лихвени проценти. Лихвеният процент е такса, с която се облага длъжникът, за да използва пари или заем. Всички пари в икономиката на САЩ и всяка друга икономика по света се създават от дългове чрез заеми. Всеки долар в нечий портфейл е взет назаем от банковата система. Важно е това да се разбере: всички пари се създават чрез дълг. Така скоростта, с която се появяват нови пари зависи от това каква лихва човек е готов да плати за да получи заем. Търговските банки използват лихвени проценти, определени от централната банка. Когато Федералният резерв намали лихвените проценти, същото правят търговските банки и взимането на заеми става по-евтино. Когато той вдига лихвите, заемите стават по-скъпи и вземането им се забавя. Важното тук е, че Федералният резерв има силата да влияе на лихвите на всички банки. Това означава сила да управлява количеството пари, вземани на заеми следователно - количеството в обръщани е и донякъде контрол върху периодите на растеж и спад, познати като бизнес цикли.

Защо Федералният резерв прави това? Нещата се свеждат до управление на дълга и инфлацията. Ако парите се увеличават постоянно, само въпрос на време е пазарът да се насити с излишна ликвидност, което да задуши икономическия растеж. Това ще доведе до инфлация, спад в стойността на парите и по-високи цени. По същия начин, тъй като дългът е пропорционален на парите в наличност, защото парите се създават от дълг, колкото повече расте икономиката, често толкова е по-голям дългът, който създава. Това залага неизбежна системна криза, защото парите, нужни за изплащане на лихвата, възложена върху заемите не съществуват в икономиката. Следователно винаги ще има повече не погасен дълг, отколкото съществуващи пари и когато дългът стане прекалено голям, за да бъде изплащан от човек или компания, започват фалити, заемите се забавят и размерът на парите се свива.

Този сценарий с дълг, превишаващ и анулиращ разширяването, може да се нарече най-просто "финансов фалит". Това ни довежда до следващата част.

В нея ще разгледаме произхода и последиците на текущия световен икономически колапс и как е усложнен от егоизма и социалната безотговорност на правителството и корпорациите. След което ще обсъдим по-дълбоко ролята на технологията в замяната на работниците и мощните промени, които този феномен ще наложи на световната икономика.

I. Отвъд безотговорността

Колективният външен дълг на всички световни правителства в момента е около 52 трилиона долара, според сайта на ЦРУ. От приблизително 203 страни, само 4 не дължат пари на никого. Само САЩ има над 12 трилиона дълг към 2009 г., а проучване на държавната хазна на САЩ през 2001 г. откри, че за да се обслужва дълга при текущото ниво на растеж, до 2013 г. данъкът върху доходите трябва да стане 65%.

a405_18.png

Светът е по същество банкрутирал - но как? Как може светът да дължи пари на себе си? Очевидно, това е абсурд. Паричната система не е нищо повече от игра, а тези с власт постоянно променят нейните правила по свое желание. Тези правила се водят от изкривените принципи на съревнованието, които се налагат и във всекидневния паричен живот – само, че играта е поначало нагласена да облагодетелства своите създатели. Например, ако имате 1 милион долара и ги сложите на депозит с 5% лихва, ще създадете 50 000 долара за година, само за този депозит. Правите пари от самите пари; никакви изобретения, никакъв принос към обществото, нищо. На същия принцип, ако сте в долната или средната класа, нямате пари и сте принудени да използвате кредитни карти, получавате заеми, облагани с лихва, за да си купите дом, тогава вие плащате лихва на банката, която по теория използва лихвата, за да плати на хората с депозит 5-те % лихва. Тоест банката краде от работещите бедни и плаща на свободните богати. Социалното напластяване, което виждаме по света днес се поддържа и гарантира от паричната система и механизмите и.

a405_13.png

Да се върнем на така наречения бизнес цикъл. Когато се добавят нови пари в циркулация, те обикновено служат за някаква цел. Често тази цел е: започване на бизнес, купуване на дом, инвестиране на борсата и т. н. Това увеличение в количеството пари често води до т. нар. "икономически растеж" и до бум в бизнес цикъла. Но за жалост, не може пари да се добавят до безкрайност; дълговете и инфлацията, причинени от увеличението рано или късно ще засенчат ползите.

Когато изникнат проблеми след период на паричен растеж, като растящи дългове, убиващи желанието за нови заеми; централната банка и държавните регулатори имат два избора:

1. Да се опитат да налеят още повече пари в икономиката, понижавайки лихвения процент, за да поевтинеят заемите, или

2 Да оставят свиването, съответно - рецесията, да протече, да покачат лихвите и да доведат икономиката до равновесие. Исторически, те правят и двете неща едновременно, с идеята да се успокои рецесията с наливане на ликвидност.

Разсъждението е просто: политически неизгодно е управляващата класа да има бедни, безработни граждани. Това би довело до омраза към управлението и нестабилност. Така винаги обществото се мами с обещания за сигурност, за да се избегне истината за вродената не функционалност на самата парична система.

a405_20.png

Така смекчавайки свиването само се отлага неизбежното, и тъй като правителството на САЩ е смекчило всяко свиване от Депресията насам, наливайки още пари в системата, вероятно ни чака страшен сценарий. Голямото свиването може би става в момента. Както споменахме, не може пари да се наливат до безкрай. Дълговете и инфлацията, причинени от разширяването рано или късно ще засенчат ползите от растежа. Това става и сега в огромен мащаб и никаква намеса не може да оправи нещата. Защо? Най-вече защото нивата на дълга са прекалено големи. Цялостният дълг на правителството и гражданите на САЩ е 53 трилиона долара към 2007 г. Това е просто абсурдно количество дълг. Цялото количество пари (М3) в САЩ е 12 трилиона към 2007 г., а годишният БВП е само14 трилиона. За жалост, правителството не може да направи много, за да спре това свиване, ако се придържа към догмите на паричната система. Дори ако влее десетки трилиони долари, то не може да компенсира неравновесието. А дори да направят такава инжекция на ликвидност, това само ще увеличи стагфлацията, която виждаме днес, където инфлацията и стагнацията стават едновременно.

II. Върховният износ на работа

a405_21.png

В отговор на тези проблеми, хората често предлагат парична реформа. Тя би включила: връщане към златния стандарт, премахване на лихвите, забрана на Федералния резерв да печата пари за правителството и т. н. Тези реформи имат логическо основание до голяма степен, но те не обръщат внимание на малко обсъждан феномен, засилващ се от 20 век насам, обезсмислящ самата парична система. Замяната на човешкия труд с машини. В центъра на икономическата система е принципът "работа за пари". Цялата икономическа система се гради на човеци, продаващи труда си като стока на пазара. Когато те изгубят възможността да работят за пари, с паричната система ще е свършено. Никой не може да купува стоки, ако не печели пари. Компаниите не биха произвеждали, ако потребителят няма покупателна способност. Както Джон М. Кейнс отбелязва с презрение: "измъчва ни нова болест, за която може да не сте чували, но ще чувате много за в бъдеще: "технологична безработица". Това значи безработица, причинена от открития, спестяващи труда по-бързо, отколкото можем да намерим нови места за труд".Докато политици, бизнесмени и трудови синдикати се карат за причините за растящата безработица по света, като износ на труда или имиграция, истинската причина, за която се говори малко, е технологичната безработица. Пазарният капитализъм е построен върху снижаване на разходите за по-големи печалби, следователно замяната на човешкия труд с автоматични машини е естествено движение на индустрията. Една машина няма нужда от почивки, тя не се нуждае от здравни осигуровки и не членува в работнически съюз.

a405_22.png

Ако погледнем статистиките за заетост в САЩ по сектор, ще видим, че автоматизацията решително заменя човешкия труд. В земеделския сектор, почти всяка работа се прави от машина. Например, през 1949 г. Машини извършват 6% от събирането на памук, до 1972 г., 100% от събирането се извършва от машини. През 1860 г. 60% от Америка работи в земеделието, днес там работят 3%. Когато автоматизацията навлезе в промишлеността през 1950-те, 1.6 милиона фабрични работници губят работа за 9 години. През 1950-те 33% от работниците в САЩ работят в промишлеността, до 2002 г. те са само 10%. Стоманената индустрия от 1982 до 2002 увеличава производството от 77 до 120 милиона тона, докато работниците намаляват от 289 хиляди до 74 хиляди. През 2003 г., изследване върху 20-те най-големи икономики в периода 1995 - 2002 г. показва загуба на 31 милиона работни места, но 30% увеличение на производството. Тази посока на увеличение на производството и печалбите, заедно с растяща безработица е нов мощен феномен, който едва ли ще се промени. Така изниква въпросът: къде изчезнаха всички тези работни места?

Сектора на услугите

a405_23.png

От 1950 до 2002 г. процентът американци, работещи в този сектор расте от 59% до 82%. За последните 50 години секторът на услугите поема загубите на работа в земеделието и промишлеността. За съжаление тази тенденция се забавя, а компютърната автоматизация навлиза и там. От 1983 до 1993, банките уволняват 37% от своите касиери и до 2000 г., 90% от клиентите вече използват банкомати. Фирмените телефонни оператори почти изцяло са заменени от компютърни системи. Пощенските служители се заменят от машини за самообслужване, а касиерите се заменят с компютърни автомати. Няма сектор на услугите, който да не е засегнат от компютърната автоматизация. Икономистът Стивън Роуч предупреждава: "Секторът на услугите в САЩ вече не е необуздана машина за създаване на работни места."

a405_24.png

Къде тогава е новият изплуващ сектор, който да замени изгубените работни места? Няма такъв. Докато някои икономисти се мъчат да начертаят модели за борба с необузданата безработица, повечето въобще не се замислят какво наистина е нужно, за да се спре този разпад. Опитите да се поправят тези изникващи проблеми не са решение, а по-скоро трябва да се надигнем над цялата система. Защото системата на паричен обмен, и капитализмът въобще е вече напълно отживял с издигането на технологичната творческа сила. Ако хората нямат работа, те няма да купуват нищо и с това да крепят икономиката. Тази реалност е окончателното доказателство, че системата е напълно остаряла и ако искаме да няма размирици по улиците и огромна бедност, ще трябва да премислим приетите представи за функцията на обществото из основи. Трябва ни нова социална система, следваща модерни методи и знания.

a405_25.png

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×