Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Богомилска музика и песни


Ради
  • Автор: Радислав Кондаков

Те пееха за Сватбата на Царския Син.

И аз ги слушах.

То бе музика на богове — и тъмни, звънтящи слова на сфинкс.

И аз ги слушах.

Николай Райнов, Богомилски легенди

Трудно човек може да си представи сурови и строги богомили с тамбура в ръка, залисани в песни, музика и танци.

Всъщност музикалните упражнения и свещените песни заемат важно място в духовните школи, като тяхната главна цел не е забавление и веселба, а развиване на качествата и способностите на ученика или послушника.

Богомилите не правят изключение – за „танци и бесовски песни” при тях споменава и любимият им презвитер – Козма, а една от народните легенди за Боян Мага го обрисува като омаен певец и свирач.

За него през 1849 г. Юрий Венелин пише:

А Боян, по-малкият от тях (от другите синове на цар Симеон – бел. авт.), предпочете да живее като честен човек. Като приемаше колкото доходи му се падаха, той се предаде на своята склонност (в която подражаваше на покойния си баща) към науката и словесността, а най-много на поезията и на музиката.

В руския епос „Слово о полку Игореве” от XII век, той е наречен славей на старото време и внук на Велес – славянският бог на плодородието и магията. В “Задонщина” от XIV век се казва следното:

Да си спомним за старите времена, да отдадем прослава на мъдрия Боян, на прославения киевски гуслар. Защото мъдрият Боян, като докоснеше с бързите си пръсти живите струни, възпяваше подвизите на руските князе.

Като изключим фактът, че Боян е киевски гуслар толкова, колкото аз съм руски помешчик, двата документа ясно споменават за музикалния талант и занимания на първия сред богомилите.

Княз Бенеамин вплита музиката като основна част в богомилското учение, и освен като практика и упражнения, тя заема ключово място в символиката, езотериката и мистиката на школата.

В богомилския апокриф „Видението на Исайя” четем:

После ме възведе на онова, което е над твърдта и което е първото небе…Онези, които седяха отдясно, имаха друга слава и пееха с един глас, а онези, които бяха отляво, пееха след тях и песента им не беше като на десните. Запитах ангела, който ме водеше: “Кому е отправена тази песен?” И като ми отговори, рече: “За великата слава на бога, който е на седмото небе, и на неговия любим син, отгдето аз съм изпратен при тебе.”

И пак ме възведе на второто небе… Видях там, както и на първото небе, отдясно и отляво ангели и песента им бе по-възвишена от тази на първите…

И възведе ме на третото небе… А песента, която пееха, и славословието на седящия и ангелът бяха по-големи от втория… И отново ме възведе на четвъртото небе… И там пак видях престол и отдясно, и отляво ангели. И тези пак пееха… И възкачих се на петото небе. И там също видях безчислени ангели, а тяхната слава и песен бяха по-славни, отколкото на четвъртото небе… И пак ме възведе на въздуха на шестото небе. И видях там слава по-голяма, отколкото онази, която видях на петото небе: видях ангели в голяма слава, делата на техните сили почетни и възвишени, песента им беше света и чудна… И възведе ме на шестото небе… И даде ми се и аз да пея с тях, аз и ангелът, който беше с мене, пяхме със слава като тяхната… След това чух глас там и чух песни по небето, възхождащи до седмото небе, и всички славеха тогова, чиято слава аз не можах да видя. Песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше…

За финал не мога да не споделя твърдението на изследователя на българската история и култура Христо Маджаров, че Учителя Петър Дънов успява да възстанови стара богомилска песен, наречена “Духай, ветре!”:

Божието Слънце грее днес.

Божието Слънце грее днес.

Божието Слънце грее днес.

(два пъти)

Духай, ветре, тихо духай,

Тихо духай, мило гледай,

Тихо, духай, листе развий!

Лист развявай, цвят разтваряй,

Цвят разтваряй, плод раздавай,

Цвят разтваряй, плод раздавай.

Хай ди ди ди ди, да си иди.

Хай ди ди ди ди, да се учи;

Да се учи, да получи,

Да получи, да се учи.

(два пъти)

Хай ди ди ди ди, да си иди.

Да си иди, добро да види.

Божието Слънце грее днес.

Божието Слънце грее днес.

Божието Слънце грее днес.

Използвана литература:

1. Николай Райнов, „Богомилски легенди”

2. Николай Райнов, „Богомилство и богомили”

3. Иван Кирилов. „Истината за богомилите”.

4. Христо Маджаров, „Новата музика на шестата раса”

5. „Видението на Исайя”, апокриф



User Feedback

Recommended Comments

Владеенето на музиката се счита за един от най-важните таланти, според които ще бъдем оценявани, когато се възкачим в горните светове на светлината. В същност, овладяването света на музиката, която включва и математиката, дава способности за живот в хармония, за следващото ниво което ни е приготвено и където практически няма условия за извършване на престъпления.

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

×