Боян Мага - Камерна пиеса

Действащи лица : Боян Мага, цар Петър, царица Ирена, разказвач.

Действието се развива през 10 век (928г. се създава богомилството). Първата сцена е в двора на Магнаурската школа, а останалите са в Преслав.

Разказвач: Ще ви разкажа една история. Историята за един магьосник по тези земи. Наричали са го Боян Мага и е бил от знатен род – брат на царя. Княз Бенеамин се е казвал, син на цар Симеон, брат на цар Петър и Иван Рилски. Бенеамин е бил маг и водач на най-великото движение в тази изстрадала земя – богомилското. Но не за богомилите ще ви разказвам, нито за делото им. А за Боян и неговата история. Защото тази история се превърна в мит, митът в легенда, а легендата в приказка. Приказка за несподелена любов, мрак и проклятие, приказка за двама братя – слабия цар и могъщия маг.

В Магнаурската школа Боян се запознава с Мария – бъдещата царица Ирена, съпруга на цар Петър. Тя се влюбва в него, но той остава студен като камък.

Действие. На сцената са Боян и Ирена. Действието се развива в двора на Магнаурската школа, близо до каменните й колони.Ирена е дошла да види и прелъсти Боян.

Ирена: Княже! Сърцето ми по теб копнее и само теб търси. О, бих дала с опиване и чар душата си – такава, каквато никой още я не знае! И своята плът, която още не е разголвал мъж! Твоя съм, Бенеамине, изцяло твоя!

Боян: Какво говориш? Страст е помрачила твоя ум и плът е оковала сърцето ти. Замълчи и иди си! Недей пърли душата си на лъжовни пламъци – иди си!

Ирена: О, Бенеамине, така недей говори – рекох ти – сърцето ми по теб пламти! Не ме отхвърляй, Бенеамине, за теб е цялата ми красота. Не ме гони – за теб е създадена моята душа.

Боян (студено): Иди си! Ето таз колона (сочи една от колоните) от мен по-топла е и по-скоро би те обикнала, отколкото сърцето ми. Рекох – иди си!

Ирена: Ще си ида! Но не лъжовни са пламъците в душата ми вече – а пъклени! Пази се, Бенеамине, като от змия се пази!

Боян се прибира в покоите си.

Разказвач: Боян завършва Магнаурската школа и се връща в България. През 928г. се слага началото на Богомилското движение, а Ирена става съпруга на цар Петър и царица на България. Богомилите печелят все повече и повече поддържници – както сред народа, така и сред болярите. Ирена прокарва византийски интереси, а цар Петър е твърде слаб и мекушав, за да овладее ситуацията. Всичко ляга на плещите на Боян. Цар Петър е отчаян и моли брат си да вземе престола, а той самия да стане монах и отшелник. Те разговарят в покоите на царя.

Боян: Не ти е писано, брате мой, отшелник да станеш, ни – боговидец. Та, как мислиш ти – лесно ли е в пустинята? И как ще замениш дворец и разкош за пустош и лишения? Защото знайно е, че от всеки мъдър отшелник става цар – но от всеки цар светец не става!

Да знаеш, брате мой, че чужди хора ти мътят ума!

Петър: Не, Бенеамине – не е за мен царство и корона – ти не ме разбираш. Не за земно царство съм орисан, а Божиите селения да диря. Силен си, Бенеамине, силен и мъдър. Ти – роден си да управляваш! Да – силен в слово и мощен в мишци!

Боян: Не за пещера си роден ти, брате, ни за пустош. И не Бог, а друг зове те в пустинята.

Силен съм казваш, силен. Че пред народа сила ли е необходима, царю? Да не те кара някой лъвове и мечки бориш? Та ти си цар, а не джелатин. И слово казваш, силен съм в слово. Че някой да те кара, брате мой, тълпата в проповед да увличаш и народа със слово да увещаваш?

Петър: Не, Бенеамине, не! Казах ти вече, ти не ме разбираш – аз на Бога искам служба да служа.

Боян: Че тази служба малка ли е? Грижата за цяло царство ти е Бог възложил, а ти по пещери и дупки искаш да се криеш! Не бъди страхливец и на народа не изменяй – че кое е по-достойно от това на другите да служиш! Не слушай смутни гласове на презвитери и патриарси – те отдавна Бога са загърбили, сега и теб натам водят. Не, брате, не – царски жезъл се не хвърля!

Боян тръгва да си ходи, но в този момент влиза царица Ирена. Тя го поглежда с нескрита омраза, а Боян й отвръша със студен поглед. Те си кимат и Боян излиза.

Ирена: Що дири царю, този метежник в покоите ти? Та нима не знаеш, че зад гърба ти бунт той готви и тълпи и пълчища против теб наговаря? Против Византия е той, против. А ти знаеш, че този съюз държавата крепи и пази.

Петър: Що говориш ти, царице? Какъв метеж? Брат ми е Боян, и като от брат съвет и подкрепа аз потърсих. А де се ти, като нужда имам аз от помощ? И ти царица си – и ти царско бреме носиш. О, знам царице, знам. Всичко знам. Не ме мисли за сляп и глупав, виждам какво правиш ти. Мълва за сласт, позор и грях до ушите ми стига царице – ти опозори ме! А имаш дързостта и сметка да търсиш – какво прави родния ми брат в покоите!

Ирена : За друго бях дошла царю, за друго. И понеже важно е, аз клеветите и обидите ще подмина! Война се готви царю, война! Да! Никифор Фокас е подъл и зъл, да знаеш, ще нападне като хитра лисица – изневиделица. Но аз имам план, царю – знам че ти си кротък човек – не за бран и царство, а за расо и пустиня.

Цар Петър мълчи уплашено и има объркано изражение.

Ирена : Знам Петре, знам. Не заслужаваш ти в бран да погинеш – та би ли поискал Бог своите овце на заколение да праща? Не в битка и вопъл си орисан да умреш царю – а в святост и тишина. Прати Боян – нека той води войската – нека той срещу Фокас се изправи! Така и от двамата ще се оттървем – от размирник и от подлец ти България ще спасиш. И тогава царю ще можеш да се оттеглиш на Божия служба и ще оставиш царството в безопасност.

Петър (уплашен): Ирена! Какво говориш, Ирена? Ни бран, ни кръв ще има – ти сама казваш – Византия е наш съюзник, тя царството ни крепи!

Ирена : Беше царю, беше. Богомилите са виновни, опасно е тяхното движение – дори Византия уплашиха. И аз не мога да сторя нищо. Послушай ме, Петре – мъж си ми! Послушай ме! Прати Боян!

Петър: Как да го пратя, Ирена? Как? Че Боян слуша ли ме? Кажи ми, знаеш ли някой който на Боян е казал какво да прави?

Ирена (прекъсвайки Петър): Слушай царю, познавам аз Боян. О, познавам аз дълбините на душата му и лабиринта на мъдростта му повече от всеки друг! Слушай ме, царю – не е достойна за цар-отшелник бран! Не идеш ли ти да поведеш войската – ще видиш че Боян сам расо ще захвърли и бранниците ще поведе! Този дето против бран и смърт се бори – ще убива! Послушай ме царю – магът сам ще тръгне!

Петър и Ирена напускат сцената. На сцената излиза Боян облечен в черно покривало и започва да говори пред събраните богомили. Те са в подземно помещение, осветени от жълтия пламък на свещи.

Боян: Братя! Има ли по-силна любов от тази, да положиш душата си за свои и за чужди? За всички вас, братя мои, съм готов мъки и гибел да понеса – трънлив венец и кръстна смърт!

И затова ви повелявам – обичайте се един друг – защото любовта ще победи смъртта.

Но колко от вас могат да понесат позор, мъка и смърт? Нека всеки запита сърцето си докато е време : насаме да го запита : готов ли съм аз за Голгота?

Боян продължава на по-висок тон, гласът му трепне.

Боян: - Не се бойте, братя мои! Не се бойте: - за Христа и Любовта нищо не е страшно!

Знайте и запомнете едно – само един Път има и само една врата! Следвайте Христа и не се бойте от смъртта – към Възкресение ви води Той!

Пожари ще има, братя, огън и клади навред! Пламък ще хапе тела и ще пърли кожа: и всичко ще превърне в сив дим. Безумна болка свестта ще отнема и ще я слее с горещината на огромна червена пещ!

Ще можете ли да понесете това, братя мои – да се наречете верни на Христа? Ще ви уплашат ли високите стълбове огън, пърлещи душите ви и стапящи сърцата ви?

Той чака своите верни – той ви чака там - пред вратите! Елате в радостта на Господаря си, елате на Божия пир: той ще ви нагости с Небесен хляб и Жива вода! И пред кроткия му взор кръщение ще приемат душите ви!

Запитайте се – ще понесете ли болката на пъкления огън, запитайте се!

Защото пред вратите стои Човек. Бос е той и на главата му венец от тръни се вижда, а по ръцете – кървави рани.

Помислете, братя мои и решете. И назад да отстъпите – Христос не ще ви погледна с упрек.

Царица Ирена в покоите си

Ирена : Много мъже ласките ми познаха, но един обикнах аз. Още като го зърнах – дългокос младеж, с черни, огнени очи – търсещи знанието на Магнаура. Тогава още го поисках. По цели нощи по него копнях и ласките му жадувах – а той разлистваше дебели книги, подвързани с кожа и законници четеше.

Очите ми не го изпускаха, сърцето ми не го оставяше – но той не ме погледна!

Копнеех да ми продумат тънките му и стегнати устни, дето веднъж се не засмяха. И водеше беседи с мъдреци и духовници – но на мен дума не продума!

Но умря великия цар Симеон, та трябваше Боян в Преслав да се върне – че на престола се възкачи брат му Петър. Слаб и мекушав е Петър, та трябваше да сложи Боян мантия на царски съветник. И далеч отиде, та аз по него залинях. И пращаше му писма старият Никита Странник, пратих му и аз – но на мен отговор не прати!

За него мислих и когато дойдоха пратениците на цар Петър – за невеста да ме искат.

О, Бояне – заради кого дойдох в Преслав – аз племенница на византийски василевс?

Нима Петър гиздавата ми знага последва?

Но веднъж в покоите ми не дойде.

Но и тук ме той отхвърли – по-студен и от каменен стълб. Аз няма да забравя студените слова : ”Иди си”!

Видя ме той в чара на голотата ми, но – отхвърли ме!

„Иди си!” – Така ми рече!

И оттогава го възневидях – огъня на неутолима страст той превърна в адски пламъци. И душата ми за мъст зажадня – не любов, а отмъщение търся сега!

Пожелах да видя убит този, който учеше другите да не убиват.

И война ще разпаля между Преслав и Византия, а Боян сам ще влезе в капана. Ще падне в бран този, който мир проповядва!

Но, убива ли се маг без вълшебство?

Ще смогнат ли човешки оръжия божествена броня да пробият?

Знайте : ромейката неотмъстена няма да издъхне!

Помолих пъклени духове за помощ. От Сирия черни магове призовах – маг да убият.

Сега тръпне в очакване сърцето ми, да види гибелта на този, който в него огън запали и с хлад и презрение рани го.

И черна ще е мъстта ми, по-страшна от тази на древни богове – заради един на цял народ ще отмъстя! И виждам го вече : мъртъв и кървав! Ето – победна императорска колесница ще влачи мъртвото тяло на български маг!

И война и мор ще докарам на България, а за мир бях дошла – защото името ми е Ирена!

Ирена напуска сцената и излиза разказвачът.

Разказвач:

Война започна – страшна, люта и кървава. Никифор Фокас поведе безбройни пълчища срещу България – бойни колесници и огнени кораби, бесни конници и безчетна пехота. И затрепери земята под мощния тропот на едри коне и анатолски бикове, целите бронирани с желязо и мед.

Но цар Петър не ги посрещна с войската и се укри в дълбоки покои. И слух тръгна навред, че сам Боян ще смени расо с ризница и бранници ще поведе. И верно бе – поведе магът войската срещу покорителя на арабите – страшния Никифор Фокас. Но не се сбъдна съкровената мечта на Ирина и Византия – Боян се върна победител.

Разказвачът излиза. Боян е стаята си, а Петър идва при него.

Петър: Що да правя, Бенеамине – кажи ми: що да сторя? Ти виждаш – срам и болка се борят за душата ми, а двореца – дом на позор е станал. Ирена – опозори брат ти! В чужди обятия ласки дири и в чужди очи – страст.

Боян: Тежи ти, брате мой, знам. И на мен ми тежи. Но кажи ми едно – ти защо я напусна? Сам я тласна към сласт и разврат. Сам в бездната на страстта я потопи, защото страст не даде. Виждам, омърсено е царското ложе. Знам, като океан е дълбока сластта й, и неугасими са пожарите на страстта: ти не можеш ги угаси.

Но защо, защо я отхвърли брате мой?

Петър: Но що да правя, брате мой, що да правя?

Боян: Знам аз що да правиш, и ще ти кажа : трябва при нея да се върнеш! И тя ще те прегърне! Послушай ме – при нея се върни!

Петър (с наведена глава) : Не мога Бенеамине, не мога...

Боян: Ще ти кажа – щом питаш: ще ти кажа! Ти внесе отровата на Византия у нас, а сега гръб и обръщаш, та двойно по-опасна я правиш. Царю, ти за народа веднъж ли не помисли? Добре угаждаш на духовници, боляри и дворец. И от страх правиш го – разбирам. Но кажи ми, от гнева на тълпата не те ли е страх? Че колцина са болярите и колко тези без хляб и подслон? Знай, като бурно море ще отнесе гневът народен лодката на дворцовия ти покой.

Освободи народа, царю, пусни робите: знай че срещу теб тръгнат ли тълпите, то болярите които пазиш – теб няма да опазят! Защото дето има роби, там има и метеж.

Петър (скръбно и горчиво) : Че мои ли са робите, та да ги пускам? И кой ще оре и сее земята? Не мога Бенеамине, тежи ми. Не мога.

Боян : Тежи ли? Така! А на мен не тежи ли? Ти свали от плещите си грижата за царство и де отиде тя? При мен! Та, кое ти тежи?

Петър: Как кое, Бенеамине? На брат така говори ли се? Царицата ме опозори и посрами, народът бунт и метеж готви. А Византия дебне всеки сгоден момент да нахлуе.

Боян : Тъй, тъй. А я аз да те питам – ти царицата, народа и Византия днес за първи път ли виждаш? Че от колко време с тях живееш? Брате, ти по-добре от мен ги знаеш! За сетен път ти казвам : за царицата обятията си разтвори, а на робите свободата дай!

Петър (избягва погледа на Боян, после свежда глава).

Боян (повишава глас): Страх ли те е? Уплаши ли се? Да, имаш право – властници и боляри не ще пуснат своите роби и срещу теб ще се обърнат. Така е. Но ти ме пита що да правиш? И ето – аз ти казах. Страх те е. От мен само сурови съвети съвети ще чуеш – защото една е истината. Но не това търсят ушите ти – защо ме питаш тогава?

Върви си : не са за теб моите съвети!

Цар Петър тръгва да си ходи с разбито сърце, наведена глава и люшкаща се походка. Пред вратата се сгромолясва на пода.

Боян и Петър напускат сцената.

Нова сцена : Ирена е на смъртно ложе, до нея е цар Петър.

Петър (просълзен): О, Ирена, Ирена...

Ирена (не го поглежда, казва тихо и немощно): Бенеамине, де си...? Де този, комуто на вечна любов и вражда се обрекох?

Петър: Ирена, аз съм тук! Искаш ли да видиш децата, кажи?

Ирена (продължава да не го поглежда и да не му обръща внимание; леко повишава глас) : О, какво ли не сторих да те погубя, Бенеамине – какво ли не обещах? Изпратих ти страшна пепелянка в каменнно сандъче – и всеки маг знае- това е знак за вечна омраза и вражда!

Но не с омраза ми отвърна ти и прати ми – орлови крила!

Бенеамине, война между Преслав и Византия подбудих – тебе да убия : но ти се върна победител.

Зли магове призовах – тебе, гордия орел да надвият : но никой не успя!

Но Бенеамине, никой не разбра моята тайна повеля – и успях да те затворя в тъмните подземияа на Византия.

И аз нензам - жив ли си или от джелати убит! – О незнам – а – умирам.

Кажи ми – отмъстена ли умирам?

Сбогом Бенеамине, ще те чакам в ада!

Ирена умира.

Цар Петър я хваща за ръцете и свежда глава към нея. Разридава се. После се изправя, пуска я, прави крачка напред и казва:

Петър: Умря! Горестно и болно е сърцето ми – заради мен млада жена погина в разпътство! Сласт и грях бе обичта ми към нея – но сласт и страст и не дадох! О знам, аз не я любих - и блудство бе брака ми. Но страст да й бях дал – не би тръгнала в несръчни боляри страст да дири!

Цар Петър присяда изнемощял и отчаян.

Дотегна ми от скодоумци и празноглавци – имам нужда от братска ръка и правдива реч.

Но – във Византия е Боян, и сам съм аз.

Нова сцена, на сцената е само разказвача.

Разказвач:

В тъмна и мрачна нощ, етиопците-джелати на император Иоан Цимисх убиват Боян Мага – удушават го в подземните тъмници на двореца му.

В Преслав горят клади – България изгаря богомилите. Но те не изчезват, а осветяват цяла западна Европа. Така България, обезглавена духовно отива към петвековно робство, а Европа – към Ренесанс и разцвет.

Радислав Кондаков

kondakov@abv.bg