Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Педагогически въпроси


Ани
  • Автор: Боян Боев

    <i>Из "Изворът на доброто",Последно Слово на Учителя, Мърчаево,1944 г., Записал Словото Боян Боев, ИК "Орбел", София, 2000<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 22.10.2008 г., 19:56 ч.</i>

Мнозина братя и сестри бяха учители. Те прилагаха методите на възпитание, които Учителят даваше, а когато идваха при него, споделяха своите опитности. Учителят ги слушаше с голямо внимание, развиваше и допълваше това, което беше дал, запознаваше ги с методите на Разумната Природа, като посочваше и как да се приложат те в училище. Така постепенно той положи основите на новата педагогика.

Веднъж, на екскурзия в планината, се повдигнаха въпросите във връзка с възпитанието на детето. Учителят каза:

- Системата на образованието трябва да се измени. Нещо ново трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият Живот на земята. Всички трябва да допринесете нещо за Новата Култура.

При възпитанието на човека трябва да се внесе нещо ново, което коренно да измени възгледите му за Живот.

Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Вие възпитавате човека при известни условия, но щом бъде поставен при други условия, той се проявява пак по старому. Детето не че не знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето расте, толкова прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. Бог е насадил новото у човека и то отвътре Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него.

Ако някои ученик е нервен, нека си остане нервен. Онзи, който е тих, оставете го да си бъде тих Може да го накараш да скача, но то е неестествено за него.

Човешкият живот можем да разделим на три периода от по седем години. Но от друго гледище можем да го разделим на периоди от по 33 години. В 33-та си година всеки човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в духовния Живот. В него нещо се уравновесява вътрешно. В 66-та си година човек влиза в Мъдростта. И след тази възраст нагоре живее вече в Божествения свят. В него се проявяват душата и духът. Това трябва да има приложение при възпитанието. Защото в първите десет години ще се даде подтик на това, което в съответния период ще даде своите плодове.

Един закон гласи: не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта. Този закон има приложение в педагогиката.

Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света."

Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му.

След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст.

Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Статистиката показва, че деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов.

Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа.

Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето.

Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!"

Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко.

Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите.

Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло!" А казвайте: "Прави добро!" Вместо думите "Не лъжи!", кажи: "Говори истината!" Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното.

Някой път даровитото дете, като замине отвъд, оттам помага и повдига по-малко даровитото на земята.

Един брат запита Учителя:

- Запазва ли се връзката между членовете на семейството в бъдещите преживявания?

Учителят отговори:

- Запазва се според Любовта, която съществува между тях.

Има три вида ученици и с тези три вида ученици вие трябва да се съобразявате. Първо - ученици на обективния ум - те са ученици на фактите, на наблюдението. Второ -ученици на литературния ум; те са ученици, които могат да отидат от фактите до законите. И трето - учениците на философския ум, които отиват от фактите до законите и от законите до принципите. Като работите с учениците, трябва да се съобразявате с това и да знаете с кои ученици как да работите.

Една учителка каза:

- Понеже не мога да зная кой ученик от коя група е, а трябва да работя в класа с всичките, аз в моите уроци ще давам храна и за трите вида ученици: на фактите, законите и принципите. И тогава всеки ученик ще схване и ще разбере това, което му трябва.

Учителят продължи:

- Невъзможно е да възпитавате двама души по един и същи начин. Колкото хора има на земята, толкова различни методи има на възпитание. При възпитанието им може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание. Това е механично разбиране. Че някое дете е направило гримаса, не обръщайте внимание. Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват. Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове. Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение.

Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже урока, той не поискал да стане. И учителката се разсърдила. А пък аз, ако съм на нейно място, ще оставя този ученик, щом не иска да стане; ще кажа на съседния ученик да стане. Ако той не иска, ще попитам друг ученик да стане и да разправи. Друг път ще попитам онзи ученик, който сега не иска да стане. И ако пак не иска, пак ще го оставя. И след няколко опита той вече ще иска да стане да говори.

Една сестра попита:

- Ако някой ученик не мирува и нарушава реда, какво трябва да правя?

Иди при това дете и го заговори. Попитай го: “Как се казва баща ти, майка ти? С какво се занимава баща ти? Имаш ли други братчета и сестричета, как се казват те, на колко години са?” и пр. Тогава това дете ще се сближи с тебе и ще стане мирно.

Трябва да имате методи за култивиране на добри мисли и чувства. Начинът за възпитание днес е механичен. Той е само сортиране на фактите.

Една сестра запита:

- Учениците ми задават много въпроси и аз всеки месец веднъж ги разглеждам в час. По кой начин да постъпя с тези въпроси?

Най-напред гледайте сами да отговарят на тези въпроси. Нека с тяхната помощ да се получи отговор. И това, на което те не могат да отговорят, вие ще им обясните. Учителят трябва да гради върху онова, което учениците носят в себе си. Те носят в себе си големи богатства. Учителят трябва само да помогне да се открият тези богатства.

Това трябва да каже учителят на учениците - те да разберат, че носят богатства.

Говорете на учениците за Любовта, която носи здраве, за Мъдростта, която освобождава от противоречия и за Истината, която освобождава от ограничения.

Младото поколение може да се оправи само по три начина: по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако се опреш на закона на Любовта, ще се яви правилният Живот. Ако се опреш на закона на Мъдростта, ще се яви правата мисъл и ще дойде знанието. Ако се опреш на закона на Истината, ще се роди свободата. Тези три неща ще трябва да се съединят в едно.

При Любовта трябва да се почне с яденето. Как с яденето? Например този, кои го яде, да сподели с другите това, което яде. С това да почне проявата на Любовта! Значи, Любовта да започне от материалните работи. Възпитанието най-първо трябва да почне от храната, от пиенето на водата, от дишането и приемането на светлината.

В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението, а в гимназията - чрез сърцето и ума.

Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати.

Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш. Ние се проявяваме такива, за каквито ти ни мислиш. Нали ти мислиш, че сме лоши и ето - лоши сме."

При обучението и възпитанието детето трябва да се учи от Природата. Отглеждането на цветята трябва да се използва като метод при новото възпитание. Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си.

При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена.

Кажете на децата: "Бъдете работливи като пчелите, бъдете постоянни, както е постоянно растението. Бъдете яки, като дъба и непоклатими. Никой да ви не отклони от вашата идея." Природата трябва да се изучава по такъв начин. Ако бихте дали такива обяснения на децата, щяхте да имате съвсем други резултати. Всичко това би дало нов подтик на човечеството.

Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца, на музиката трябва да се обърне особено внимание като важен възпитателен фактор.

Паневритмията трябва да се въведе в училището. Един час на ден, употребен за Паневритмията ще подготви ново поколение.

Органическата геометрия може да я направите много интересна за учениците, т.е. изучаване на формите и линиите, които срещаме в Живата Природа. При възпитанието на децата всяка форма влияе по особен начин. Една круша, един грозд - това са творения на ангелите. А те са художници. В бъдеще няма да се говори на децата за добро и за зло, за прави и криви линии, за правилно вземане на тоновете. Няма да има морализиране. Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии. Ще се изучават фигурите и формите на Природата и ще се правят преводи.

Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях. Да се изтъкне на децата чрез приказки, че когато човек прави добро, печели, а когато прави зло - губи; ще изгуби силата или богатството, или красотата си и др. Ще им се разправят приказки за камъните, за цветята, за дърветата, за животните.

При гениалното дете почвата, върху която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи. При талантливото дете почвата не е толкова добра, а при обикновеното дете - още по-малко. От обикновените деца стават талантливи, от талантливите - гениални. На десет обикновени деца трябва едно талантливо. На десет талантливи деца трябва едно гениално. Ако няма гениални деца между учениците, последните не могат да се развиват правилно. Гениалните и талантливите деца ще бъдат подтик за обикновените.

Аз бих турил едно крадливо дете между две честни и съвестни деца. Те ще му въздействат, ще го възпитават. Ако пък едно дете е много щедро, ще го туря между две лоши деца, за да уравновесят неговата добрина. Така и едните, и другите ще се ползват.

Човек не трябва да се учи с цел да се прехранва. Знанието е необходимо за човешкото развитие, а не за прехраната. Човек трябва да обича знанието, а не да гледа на него като професия. Гледа ли на знанието като условия за прехрана, човек постепенно се изражда. Приеме ли го с Любов, той се повдига. Това трябва да се приложи при възпитанието.

Новото Учение, което носи Всемирното Бяло Братство, трябва да се приложи първо в училището. На младите, които идат сега, трябва да се дадат условия да узреят.

Те идват с големи капитали.

Изтегли цялата книга ТУК

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×