Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Епистоларни диалози - част 1


Донка

Първата част от епистоларните диалози между Учителя Петър Дънов и неговия ученик П. Киров обхваща периода 1898-1900 г. В тях се разкрива философията на създателя на „Бялото Братство”, както и историческата енергия, от която тя изкристализира и те с право могат да бъдат окачествени като диалози на реформацията българска. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, защото дава отговори на исторически събития, свързани със следосвобожденска България и нейното културно израстване.

Нови пазар, 10 май 1900 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото ти от 2 того приех. Питaтe ме за­кон и повеление едно ли е и каква сила имaт те.

I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът имa по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изя­вление на Божията Воля.

II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. По­велението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божи­ята благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Пове­лението има сила само тогава там, гдето има закон. Другояче то е без съдържание.

Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите. Д-рът не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов. Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото посто­янно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели, Пpиeтoтo е Новиат Дух, Духът на осиновлението. С този Свят Дух ние сме свързани.

Относително до бр. Тoдopa — преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призвал, е силен и да го крепи. Уповаите повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците у Бога са възможни. [Лук. 18:27] Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове. Помежду грях и слабост има голяма разлика. Нaй-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нищо. Това да са нашите най-големи грехове!

Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, [в]се нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Пpax и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Гocпод да ги съди. Ний не сме отговорни за нищо.

Ние не живеем във времето на Мойсеевия за­кон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ний живеем в Свободата сега на Божията благодат. Спасени­ето, братко, не се намира нито в православи­ето, нито в протестантството. Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно ни­кой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Гocпод, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина" [Йоан. 4.23]

Постъпвай мъдро според ролята Господня, пола­гай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в дутата си винаги. И ко­гато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.

Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Гocпод. Подвизавайте се [и] имайте ра­дост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро " „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа" „Стойте там, гдето ви е поставил Той"

Бъдете уверени. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всич­ката своя слава и величие. Вие ще гo познаете духом. Тoй е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Мy. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Гo да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички.

Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне.

Поздравете брат Николай. На брат Тодоpa особено поздравление. Гocпод е добър за всички. Тoи ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпъл­нява Неговата воля.

Не бързайте в нищо.

С братско поздравление.

Вам верен: П.Дънов

Бъдете снизходителни и търпеливи в много неща за Христа. Четете Обещанието Господне и Неговите свидетелства.

стр. 172-175

14.9.png

Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер.

гр. Бургас, 30 май 1900 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти от 10 май получих.. Писаното Ви разбрах и силата на Дyxa, Който действа в тебе. Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия. Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Гocпода.

Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове, А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми, Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.....

Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Богa живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.

И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на человека, то е закон, щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви.

Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това. Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господa, че сме в дрехата Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши. Понеже ако сме открито лоши, поне всеки ще ни знае за такива. Нo ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. А това зло е по-голямо от първото.

.... Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Дyxa Божий, трудим се да вършим ролята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. А тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.

Твой верен в Христа Господa:

П. Киров

стр. 176-181 (със съкращения)

„ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ” НА ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ

Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на самите факти. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да „преоткрие” старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така историческите факти оживяват отново и заговарят на различен език.

Писмата на Петър Дънов и на Пеню Киров вероятно са първата по рода си запазена кореспонденция в историята и епистоларния жанр на България – много подробна и продължителна. Повечето от запазените писма на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, включващи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови; 105-те писма на Пеню Киров, които обхващат периода 1898-1914 г., се публикуват за първи път сега, с изключение на няколко от тях. Уникалността на книгата се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на Пеню Киров, благодарение на което имаме едновременно въпросите му, както и отговорите на Учителя.

С кореспонденцията на тогава все още младия Петър Дънов и на Пеню Киров, през този мъгляв за биографите на Учителя период, в най-чист вид можем да проследим дейността му за полагане основите на бъдещото общество „Бяло Братство”, както и развитието на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от отношения на познат към познат през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.

Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на Братството: „Добрата молитва” и „Символът на вярата” – десетте свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритически сеанси, Символа на вярата (писмо №14 и бел. №60), приемане на Спасителева кръв (писмо №7); водното кръщение (писмо №24); „Призванието”, както и много молитви. За първи път тук се появява „Добрата молитва” – на 27 ноември 1900 г., по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров. Благодарение на неговата далновидност до нас достига „Призвание към народа ми”.

След излизането на настоящата книга вече няма съмнение кога е първият събор на Бялото Братство – 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записвал в дневниците си).

С тези писма се дава по-пълна светлина за личностите и за дейността на тримата първи ученици – П.Киров, Т.Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид тук се публикуват за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период – например как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен” (писмо №41). Тук за първи път се дават и седемте степени, през които минава човешката душа (писмо №30 и бел. №111);

В обсега на „Диалозите” влизат и по-периферни теми: като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най-известните им функционери от онова време; възникването и развитието на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.

И накрая обширните обяснителни бележки помагат да се почувства атмосферата на времето, както и непознатите лица и термини да се осветлят.

От съставителите на книгата

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×