Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Есе за благодарността


Иво
  • Автор: Ивайло Станев

    04.04.2012 г.

Благодарността е дреха на любовта. Тя е най-красивият извор, от чиито води можеш да заситиш жаждата си за живот. Само човек, който благодари, може да живее.

Човек, който не благодари, няма нито бъдеще, нито настояще. Той е парче скала раздробена от играта на съдбата. Той е изсъхнал лист откъснат от дървото на безлюбието и понесен от ветровете на безверието. Той живее в сянката на радостта. Неблагодарността му е повей от грешките на миналото и безмислието на настоящето.

Какво да правиш с раздробените скали, изсъхналите листа и сенките на миналото, които те смущават? Остави ги в ръцете на благодарността, обгърни ги с мантията на обичта и те ще се превърнат в скъпоценни камъни и пътеводни знаци! Благодари!

Недоволството е ядката на неблагодарността. Животът на недоволният е като в низина бе слънце и нощ без месечина. Изкачи се на красивият планински връх, вдишай синьото небе над теб и благодари!

Истинският живот е живот на благодарността. Благодарността осмисля живота и внася в него мир, радост и дълбочина!

Искаш ли да обичаш, първо трябва да благодариш. Искаш ли да си умен, първо трябва да знаеш как да благодариш. Искаш ли да си богат и силен, първо трябва да можеш да благодариш.

Благодарността е писмо от слънцето, което е дошло при теб на крилата на твоето сърце. Отвори писмото и благодари!

Богатството, радостта, здравето идват с песента на благодарността. Пей и благодари!

Вятърът пее за благодарността. Слънцето тъче лъчите на благодарността. Изворите носят знанието за благодарността. Пий и благодари!

Благодарността е гост от бъдещето, който ти носи даровете на любовта, знанието и живота. Приеми тези дарове и благодари!

Където и да си, каквото и да правиш, благодари!

Здрав ли си, благодари! Болен ли си, пак благодари!

Имаш всичко, благодари! Изгубил си нещо, благодари!

Благодари за всичко, което можеш и знаеш! Благодари и за всичко, което не знаеш и не можеш!

Изпълнен си с щастие, благодари! Загубил си се временно, благодари!

Обичаш, благодари! Мислиш, че няма кой да те обича, благодари!

Недоволен си, нещастен си, в противоречие си, благодари! Студено ти е, хляб нямаш, дом нямаш, благодари!

Каквото и чувство, мисъл или събитие да дойде при теб, благодари! Те са скъпи гости на трапезата на благодарността.

Пий вода с благодарност, дишай с благодарност, храни се с благодарност, обичай с благодарност, работи с благодарност!

Благодарността е най-красивата молитва. Благодарността е път и врата към светлите лъчи от бъдещето.

Благодари!



User Feedback

Recommended Comments

Здравей Ивайло,

Добре си подкарал с благодарността, но трябва да имаш мярка. Иначе става много думи и накрая нищо. Турците казват:"Където е много - е боклук." Ето пример: Благодарността е писмо от Слънцето - това е каламбур. Светлината е проява на Бога, драги Ивайло, а и не мога да ти благодаря за това, че изгубих времето си да чета твоите слова, а и не ми се иска да вдишам синьото небе, стига ми въздуха, за който всеки път, щом успея да вдишам благодаря.

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Как се пише есе за благодарността, Ивайло?

Преди много години, през1968 година, моята баба почина от ...болест, която от страх не споменаваме. Бях дете, но все още помня мириса на камфора, нейните мъки и стонове. Деня на нейната смърт съм запомнил като най-тежкия ден от дните, които съм преживял...минаха години и чак след 40 години моята майка ми разказа как е умирала моята баба Кунка:

"Баба ти до последно много страда, болестта я съсипваше, мъките и бяха нечовешки, но всяка сутрин тя правеше кръстния знак и благодареше на Бога. Казваше, благодаря ти Боже и за днес. Ние се възмущавахме и й говорехме,ама защо му благодариш на твоя Бог, виж той какво прави с тебе..а тя само вдигаше ръка за да спре нашите богохулни думи и тихо казваше, не се месете, щом той е определил това за мен аз ще го изтърпя...а му благодаря за светлината на белия ден, която и днес видях, затова, че ви виждам и вас - моите деца и това ми стига, за което и му благодаря."

Но, Ивайло, обърна ли внимание след 40 години ми отвориха очите защо е страдала тази жена, ами за нас. Да се научим да благодарим. Нали знаеш защо са старите хора - за да ни покажат какви сме в действителност, не какви си мислим, че сме, а какви сме в действителност...

Поздрави, Михаил

П.П. Не се сърди Ивайло, че се намери някой, който не харесва многото думи в твоето есе.., но си личи, че още не си страдал и си готов да благодариш за всичко, без да си го изпитал...а, животът е училище - ще те научи да не бързаш

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Михаил, защо си толкова сигурен в това, което си написал за човек, когото не познаваш? Страданията, през които някой може да мине никак не са функция от неговата възраст, може би знаеш това? Вътрешната благодарност - също.

Това, което си разказал за баба си, също е есе за благодарността - с много думи, твоите думи. И не е важно колко са и дали са красиви и дали се повтарят думите, важно е че са дошли отвътре.

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Ех, Донке, и аз не знам, но съм сигурен... А годините имат значение за да разберем сезоните, а оттам и самия живот. Казват през 21 години се променяме: пролет - до 21, лято - до 42, есен - до 63 и зима. Зимата / при продължителния вариант/ ни взима след 63 накрая и кой разбрал - разбрал...

Това, че нещо ти идва "отвътре" Донке, все още не означава, че е значимо и си заслужава...то е като Любовта. Ако е само отвътре щом излезе навън я губим, или разпиляваме ...в многото думи. Истинската любов идва от Бога, преминава през сърцето и след това, и да излезе навън не намалява...

Не искам да огорчавам Ивайло, ни най-малко. Мисля си, че ако не се превъзнасяме взаимно ще си помагаме в нашите писма. Съжалявам само, че написах, че съм си изгубил времето за да чета написаното от него...Но ако съм успял да му помогна, за да се огледа, не е било напразно.

Поздрави, Михаил

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Един е, Който помага. Не е сред нас, но е вътре в самите нас и затова само Той знае на кого как да помогне. Ние можем да сме полезни само на самите себе си.

И както сам казваш - "кой разбрал - разбрал" - няма установена последователност в разбирането на нещата, нито количествено измерение на "порциите разбиране". Човек може да си замине, извървял всички сезони от живота и да заобиколи това, през което е трябвало да мине, за да научи и осъзнае. А друг може по Божията воля да му се случи да го прекарат зорноволно оттам още първия сезон - докато още се променя... Или както се казва в една наука - душата му сама да е избрала този именно Път.

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Добре, Донке, оцелваш пътя с известни отклонения....

Но живееш ли с мисълта, че "Ние можем да сме полезни само на самите себе си" това не е живот, според мен. Все едно да си на Рила и да не се върне вечерта в лагера един от нас. Ти би ли заспала, ако е твой истински брат или сестра. За дете не смея и да те попитам...

Учителя казва, че вместо да говориш на гладния, първо го покани у дома и го нахрани, така чрез теб Бог ще му помогне. Любовта се изявява чрез ръката, която дава. Там живее радостта - в ръката, която дава. Не ти пожелавам да искаш да дадеш, а да няма на кого т.е. да сме "полезни" на самите себе си.

За "пътя" има една приказка за Настрадин Ходжа и магарето. Преминават през реката веднъж натоварени със сол и веднъж с вълна т.е. през живота /реката/ може и да ти е леко, но накрая /на пазара/ няма да си придобил нищо.

Поздрави, Михаил

П.П. миналата година на Рила вечерта в лагера не се завърна един възрастен човек - Велик. Ако искаш, мога да ти изпратя какво "есе" написах. На Рила Учителя продължава с неговите уроци, но ние не винаги ги разбираме, но въпреки това винаги трябва да му благодарим за "ръцете"", които не спират да ни дават и нищо не остават за себе си, Донке..

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Когато даваме, със съзнанието, че сме полезни на себе си и на Цялото, това е истинското даване. Всяко даване и помагане с цел и мисъл да сме полезни на този, на когото даваме или помагаме, се превръща автоматично в търговия. Дори и да не осъзнаваме това. Когато протягаме ръка или тръгваме в нощта да търсим някого, ние даваме себе си на Бог да помага чрез нас и само така можем да помогнем на себе си всъщност. e-mail: donkag@abv.bg

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Хей, чакай, Донке, че се отнесохме. В такива моменти се изпълвам с тиха радост: чета Словото и то носи отговора КАК да се благодари. Толкова писане изписахме, а Учителя го е казал от ясно, по-ясно:

Съборни беседи 1927, Пътят на Ученика

Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на Земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант.“ – Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек."

Милият ни Учител, къде е сега за да види, че сме си същите безпросветници както и по негово време. Затова е оставил Словото - за да ни просветне, но трябва да се чете и прилага.

Поздрави, Михаил

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Така е. Благодарността идва не със заповед, а с осъзнаване на светостта на всичко, което е част от живота.

Понякога толкова ставаме заети със земните си задачи, че забравяме да спрем и да благодарим. Но е достатъчно една притча или една пауза и малко тишина, за да си спомним за чудото на живота и да почувстваме трепетното чувство на благодарност. И благостта на това чувство!

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

×