Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Житното зърно и човешката душа


Иво
  • Автор: Ивайло Станев

    февруари 2011

Историята на житното зърно е същaта като историята на човешката душа. Първоначално житното зърно е било голямо колкото човешки юмрук. То е било изпратено на Земята, за да служи по пътя на израстването на човешката душа. Бог казал на един Ангел:

- Вземи това житно зърно и го занеси на хората. То ще бъде един символ, който винаги ще им напомня от къде са произлезли. То ще ги храни, то ще ги учи, то ще им служи. В него се съдържат всички сили и възможности за развитие и израстване.

Взел Ангелът житното зърно и го занесъл на хората. Но вместо да го посеят и да се учат от него, започнали да му се възхищават, да го разнасят с коли, да го складират в хамбари, да го мерят с теглилки. И колкото по-гъсто потъвала душата в материята и забравяла своя произход, толкова повече житното зърно загубвало своя първоначелен блясък, ставало все по-малко и все по-обикновено на външен вид. Но тъй както душата никога не загубила своята вътрешна красота, така и житното зърно никога не зазгубило силите и възможностите вложени в него. То чакало подходящия момент да разцъфне и да покаже великото си предназначение. Тогава когато светлината на разума вече почти била изгаснала на земята, Ангелът пак се явил и казал на хората:

- Посейте това житно зърно и работите ви ще се оправят.

Но те отново не послушали съвета на пратеника. Вместо това те стъпкали зрънцето, изхвърлили го и го погребали в земята. Хората напълно забравили за него и така започнала жертвата на житното зърно. То започнало да страда, но колкото повече страдало, толкова повече впивало своите коренчета в земята, толкова повече черпело сокове от нея и събирало сили за нов живот. То не се обезсърчило, нито загубило вяра, в него имало голямо благородство и вътрешна сила. Един ден то пробило повърхността на земята и видяло небето. Слънчевите лъчи го окъпали, а дъждът го напоил. Скоро то се превърнало в множество класове и започнало да служи на човешките души. То носело сили за телата им, превръщало се в светлина в умовете им и в топли чувства в сърцата им. И така то изпълнило своето велико предназначение.

Това е историята на житното зърно. Това е историята на човешката душа.



User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×