Космичната Стълба на Реалността

„Ако мислите, че животът представлява само материалната част, или че е изтъкан само от идеи, тогава вие сте в грешка. Ако под думите дух и материя разбирате полюсите на живота, който се изразява в две течения - материализъм и идеализъм — тогава вие сте на прав път. Животът се изразява посредством полюсите: дух и материя, мъж и жена и т. н. " * Учителят

Полюсите на живота

Разлиствайки Историята на Философията от древността насам, през първите векове на Християнството, Средновековието, Ренесанса и достигайки до наши дни, ще констатираме, че философската мисъл е била обект на две противоположни тенденции: идеализъм и материализъм.

Материализмът като философско схващане има големи заслуги за развитието на позитивните и естествени науки. В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена -превръщането на материята - стана реалност за модерната химия.

От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и с идеята за „духа", която противопоставят на „материята".

Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи:

Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството.

Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът е напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството.

Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята.

В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и целесъобразност. Това разбиране поддържа фундаменталната идея, че съзнанието твори обективния свят - светът на материята и явленията.

Целта на настоящото изложение не е да полемизира с тези две философски школи, а да покаже, че нито материализмът, нито идеализмът са в състояние да дадат едно достоверно обяснение на съвременните духовни и материални проблеми.

Идеализмът оперира в орбитата на метафизичния свят, под знака на геоцентричното съзнание. Той не излиза от триизмерните координати. Материализмът, в широк смисъл на думата, изучава света единствено през призмата на сетивните усещания, които имат за обект света на формите и явленията.

В нашата епоха ни е трудно да допуснем едно ново схващане, без да му противопоставим друго. Това има смисъл само, ако се разкриват пътища, които позволяват да се изяви Истината. Според Учителя, задачата е да се помогне на човека да достигне до онази философска концепция, която ще му даде познание за истината за живота и смъртта, т. е. да има живо, практично приложение.

Следователно, необходимо е да се създаде нов философски мироглед, който да изключва личните интереси и схващания на отделни социални слоеве и да гради своята доктрина само върху неизменните принципи на природата, валидни за всички епохи. Само върху такива начала трябва да се гради нова философия.

Новото в тази концепция е човешкият дух да схване света като живо, материално, духовно и неделимо цяло. Полярността в Живота е само необходимо условие за творческите процеси на Живата Разумна Природа. Новата философия трябва да се базира на Космичната Стълба на Реалността**.

Шестте Стъпала

Учителят постави тази Космична Стълба за основа на новата философия. Тя се явява като демаркационна линия между две епохи: старата, която потъва в архивите на миналото и новата, която се заражда в наши дни.

Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността са:

Първо стъпало: Материята е кондензирана Енергия;

Второ стъпало: Енергията е кондензирана Светлина;

Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл;

Четвърто стъпало: Мисълта е кондензирана Любов;

Пето стъпало: Любовта е плод на Духа;

Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало.

Според Учителя, понятието „кондензиран" означава слизане от едно по-висше ниво в по-нисше. Това е проява на Космичния Принцип в различните светове на отражението.

Ще дадем няколко съществени указания относно Космичната Стълба на Реалността, която съответства на Дървото на Живота:

Първото стъпало от Космичната Стълба на Реалността е заложено в най-сгъстената област - света на материята и формите. Следващото стъпало издига съзнанието до законите на Живата и Разумна Природа, а по-висшите нива - към висшите принципи на Живота, които осмислят неговото съществуване.

Стълбата на Космичната Реалност води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието.

Първо стъпало: Материята е еквивалентна на кондензирана Енергия

Съвременната наука извърши учудващи и неочаквани открития. Научната мисъл достигна до заключението, че по своята същност материята е безкрайна. Тази безкрайност на материята прониква в света на енергията. На това ниво са потопени дълбоките корени на Живота.

Второ стъпало: Енергията е еквивалентна на кондензирана Светлина

Както първото стъпало на Космичната Стълба на Реалността и то е в корените на Живота. Енергията се трансформира в светлина. Последните открития на науката в областта на рентгеновите лъчи, електромагнитните вълни, космичните и др. лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината. На учените им стана ясно, че енергията е еквивалентна на кондензирана светлина.

Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл

Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичните лъчи"; откритието на етерните субстанции в организмите, направено от д-р Понелбаум; изключително интересните експерименти на Райхенбах и т. н. водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен. Модерната наука навлиза в нови и големи перспективи. Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл.

От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота. И тези именно висши свръхнива отвеждат към Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Новата концепция на философията е идеята за Космично Единство или ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО, за УНИВЕРСА. Човек трябва да преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят.

Психотрониката прехвърля третото ниво светлината е кондензирана мисъл.

Четвърто стъпало: Мисълта е еквивалентна на кондензирана Любов

Проблемите на телепатията, на второто виждане, пренасянето на усещанията, предаването на мисли и т. н. са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение. Много бе писано върху тези въпроси. Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения. Това ниво се намира засега в областта на утопията. Човешкото съзнание оперира експериментално все още в кръга на сетивните възприятия. Съществува обаче свръхсетивно възприятие, което Учителят нарича „живо знание". Това знание е ориентирано към безграничното и вечното. Единствено то е способно да разкрие, че мисълта е кондензирана Любов.

Пето стъпало: Любовта е проекция на Духа

По пътя на наблюденията и опита науката дойде до заключението, че материята сама по себе си е безкрайна и вечна. Това е най-важният философски постулат на материализма. От друга страна съзнанието или Духът, както го наричат идеалистите, се приема като безкрайно и вечно. Духът и идеите заемат петото стъпало на Космичната Стълба на Реалността.

Шесто стъпало: Духът е проявление на Великото Космично Начало

Шестото стъпало ни въздига към Космичния Творец. Както подчертахме по-горе, материята и съзнанието според Учителя са двата полюса на Живота. Материята е външната, обективна страна на живота, докато съзнанието, Духът е другият полюс - вътрешната, субективна страна на живота. Тези две основни идеи: Дух и Материя, Духовен и материален свят, намират своите допирни точки в шестото стъпало на Космичната Стълба на Реалността: Великото Космично Начало

Единство на Познанието

Материалистите признават на материята атрибут на вечност. Идеалистите като Кант и Хегел допускат, че духът е вечен и безкраен.

Действително, познанието за света е резултат на нашите възприятия, които добиваме от външния, материалния свят. Преработени чрез човешкия мисловен апарат, тези възприятия преминават в представи и понятия. Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието. От друга страна, рационалистите Спиноза, Лайбниц и др. вземат разума като единствен източник на познанието. Привидно като че ли имаме двойственост на познанието.

Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене - е погрешно. Те са неразривно свързани чрез Единството на познанието. А то е непрекъснато и безгранично. Материята, според днешната наука, е безкрайна. Съзнанието, според парапсихологията е невеществено, безплътно, извън времето и пространството. Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух - имат допир в безкрайността.

Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното. Това е най-голямата грешка и заблуда: истинско извращение е да се твърди, че човек е само материално същество и изчезва след смъртта си. Нищо в природата не изчезва. Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва? Щом като материята не изчезва абсурд е това да стане със съзнанието, душата да се унищожи. "

Школите на Идеализма и Материализма, от най-дълбока древност, подготвиха човешкото съзнание за разбиране на Еволюцията и за контактите му с Космичното Начало.

Космичната Стълба на Реалността хвърля мост между Материализма и Идеализма. Тяхната противоположност дава импулс на творческите процеси на Живота.

* Беседи, МОК, год. 9 (1929-30), т. I, „Служене, почит и обич", стр. 5

** виж „Космичната Стълба на Реалността" от „Новата култура през епохата на Водолей", стр. 117, изд. „Алфиола", Варна, 1991 г.