Методът на Учителя

Същността на живота

е загадка на вековете. За нейното разкриване са работили много научни и религиозни мислители, но техните концепции и презумпции са частични и ограничени от предразсъдъците на съответните епохи и от каноните на своите институции.

За да може да схване космичната гледна точка на Учителя – Животът като Единство, търсещият трябва да премине отвъд тяснонаучните обяснения и теологичните мистификации. За да схване определението Му, че “Животът е движение без реакция” (1), е необходимо той да добие ясна представа за механизма на еволюцията, надхвърляща примитивния Дарвинизъм.

Историята показва ясно, че, оставени без духовно ръководство, човешките общества не еволюират, а се израждат.

Учителят ни учи, че еволюцията не е нито случайна, нито механична и нито една цивилизация не започва от самосебе си. При всеки народ се изпращат Учители като духовни водачи. С живот и Слово те творят оригинални идеи за разрешаване на назрели проблеми и за правилен живот. Тези идеи се разработват в обществата и формират светогледите на новите култури.

Колкото по-висш е един Учител, от толкова по-високо спуска нови идеи и толкова повече време е необходимо за осъзнаването и приложението им. Ето че след 2 х. г. християнството не е разбрано и приложено като цяло в своя истински – езотеричен смисъл, а се използва от фанатици и самозванци за себични и комерчески цели. “Мнозина ще говорят в Мое име” – предупреди Спасителят.

Човечеството е възпитавано и обучавано от Световни Учители, чийто брой не е по-голям от сбора на пръстите на ръцете. Техните учения създават култури, траещи цели епохи (Тангристка, Херметична, Будистка, Християнска, Мохамеданска).

Учителят Беинса Дуно подготвя човечеството и ни води към изграждане на световна духовна култура на VІ-тата подраса на бялата раса.

Поради това наричам тези общочовешки Учители Епохални. Тяхната дейност е неизмерима с човешки категории.

Епохален Учител

 Затова е така неадекватно да слушаме да се разглежда “Учителя в светлината” на различни човешки разбирания и системи, както да разглеждаме Слънцето … в светлината на прожекторите. Учителят Беинса Дуно е с други измерения, нещо ново, което, както каза световният мистик Рене Генон, за пръв път слиза на земята. Мерките от старите култури са така неподходящи за измерване Новата, както египетските лакти – за оразмеряване чертежите на модерните небостъргачи.

Жалко е да гледаме как духовно ориентирани приятели смесват фойерверките на западния интелект от V култура с духовността. Това интелектуалничене е дотолкова превъзмогнато от Учителя, колкото Космосът е по-високо от най-високите човешки построения. Жалко е да слушам и, че “времето на Учителя било минало” , защото Той, виждате ли, бил умрял, а сега имало нови, живи учители на по-високо ниво. С дълги мантии и коси, изкуствено дълбоки погледи, репетирани пред огледало маниери и мизансценична игра, те се мъчат да внушат на лековерната и жадна за чудеса публика, че са велики магове, владеещи природните сили. Не че няма какво да научим от тях, някои заслужават уважение – всеки от тях свети като красива звезда, но… преди да изгрее слънцето. След това пъченето им предизвиква само смях. Техните “учения” ще си заминат заедно с тях, докато Учителите на Бялото Братство не умират.

На тези сензационалисти и на търсещите при тях трябва да обясним, че Бялото Братство не работи с външни, а с вътрешни чудеса - разширяване на съзнанието, превръщане на негативна в позитивна енергия, растене на добродетели, отприщване на творческа мисъл и създаване на мисъл-форми на хармония и радост. ББ не се нуждае от реклами, масовизации, платени агенти, тълпи. За такива има други партии и братства с комерчески цели.

Та, има учители еднодневки и Епохални Учители. Този, когото наричаме Беинса Дуно, е от вторите. Как да покажем това? Кой е Учител на Бялото Братство? Какво е новото при Учителя Беинса Дуно? За кое време е Учението Му? Има ли нов Учител?

За да отговаряме компетентно на такива въпроси, трябва да разбираме и прилагаме това Учение - да покажем плодовете му.

За ориентация ще се спра на някои основни моменти.

Величие и падение на Цивилизацията (1)

За да разберем по-добре Учителя, трябва да познаваме мисиите на Световните Учители в Плана на Бялото Братство за развитие на човечеството.

Учителите градят нови култури, които после набъбват в Цивилизации.

Културата показва нивото на духовното и умствено развитие. Тя включва възпитание, образование, морал, наука, изкуство, философия, религия…

Цивилизацията включва материалните достижения - технологии, производство, икономика, транспорт, спорт, политика, военно дело…

Цивилизацията е външен израз - черупката на Културата. Културата е творчески принцип, изграждащ обществото. Тя е душа на Цивилизацията.

Културата се гради от езотерични школи, под идейното ръководство на Световни Учители. Те спускат идеи и импулси за поставяне на основите й:

Вяра – за развиване на душевни сили и за Божествен контакт;

Изкуство – за изграждане на сърцето и културата по законите на Красотата;

Наука – за изграждане на ума и цивилизацията по законите на Логиката;

Философия – синтез на 3-те, за оформяне на силен дух с единен Мироглед.

Срещу позитивната творческа сила се надига негативна – Варварството. То нищо не създава, а изсмуква плодовете на културата, като използва насилието във всичките му форми. Без морални задръжки и в служба на себелюбието, Варварството покварява душите и посява съмнение сред вярващите; създава негативни емоции и деформира изкуството; хвърля тъмнина в умовете и ги поробва; разбива единството на Мирогледа и отслабва убеждението – Духа…

От момента, в който варварската консумация става по-голяма от сътвореното, 4-те стълба (корена) на културата престават да дават и започват да изсмукват жизнената енергия на индивидите. Културата тръгва към упадък:

Изкуството става кич и комерческо средство за манипулация - поддържане на ниски страсти и съзнание на нивото на слабоумието;

Науката става комерсиална, използва се главно за [Рел- служи на милитаризма за изтребление на “враговете” – другояче мислещите;

Вярата се изражда в канонизирана църква със своя инквизиция - за изтезания на другояче вярващите; а Божественото е осквернено:

Любовта, която ражда живота, е подменена с опиума на страстите;

Мъдростта вече не носи Светлина, а служи за надиграване на другите;

 Истината не чисти Душата, а се продава като политическа спекула…

Философията е принудена да доказва величието на технокрацията и управляващия елит,

за да властва само варварският мироглед.

Така боледуват емоциите, интелекта, душата и Духа - разрушава се културата, обществото и индивида. Такава е картината на днешния ден. От старата култура е останал само един хилав и болезнен кълн, който едва-едва преживява сред мрежата от безбройни плевели, преди настъпването на всеобщия катаклизъм – Апокалипсиса.

Очакване на Месия (1)

Сред всеобщата разруха на духовни ценности, отвратени от алчността и бездушието на силните на деня, хората очакват нов водач, който да ги изведе от робството на техните ограничения, да им възвърне изгубения смисъл на живота и да ги въведе в обетована земя на Свобода и Изобилие.

Вярващите чакат нов Спасител, който да ги измъкне от бездната на греха…

Изкуството очаква нов Леонардо, който да изрази вечната Красота;

Науката - своя Айнщайн - да разкрие Парадигма, обясняваща феномените;

Философията – нов Хегел - да разреши вековния спор м/у философите.

Казано е: “Търсете и ще намерите!” Но не е казано къде!

Как ще Го видят материалистите в непрогледния си духовен мрак,

как ще Го чуят през шума и суетата на празния си живот и

как ще Го познаят сред многото улични идоли с гръмки претенции,

когато липсват истинските критерии - техните Добродетели!

В трясъка на сриващата се съвременна цивилизация хората се убеждават, че животът не е толкова сигурно и спокойно пристанище, както ни учеха доскоро. Загубил здравата почва под краката си, обикновеният човек се чувства като корабокрушенец и търси трескаво някаква спасителна греда...

Естествено е да се обърне към опита на миналото и да види как хората са оцелявали от световни катаклизми, не по-малки от днешния. Легендите и митовете на всички народи дават обилна информация в тази насока. Такива са Библейските легенди за Вавилонската кула, Всемирния потоп, унищожението на Содом, Кивотът на Моисей, митовете за Агарта…(2) Всички те показват, че:

- трупането на земни богатства и сили са вавилонски кули - ще се съборят;

- хора с различни цели не могат да достигнат Небето сами: орел, рак и щука;

- развратените и изродени общества се ликвидират от Космичните Творци;

- освен научен и религиозен има и други пътища за търсене на Истината;

- по тези пътища Световните Учители контактуват с Космичния Разум;

- под вещото ръководство на техните школи, “готовите” се спасяват;

- спасява се и плодът на старата култура, за да се посее на нова земя.

“Търсете и ще намерите!”

За разлика от светските школи, които по комерчески съображения непрекъснато си търсят клиенти, намирането на духовна школа е много трудно, изпълнено с лишения, опасности, житейски изпити…

За успешно търсене човек трябва да има развит магнетичен център и доминанта в съзнанието, да упорства достатъчно дълго, често, усърдно и жертвоготовно. Необходим е и малко късмет за откачане от кармичните вериги.

Контактът с Школата не дава сигурност, защото много лесно може да се изгуби и да се потъне отново в Морето на Живота. Това не е място за клубен живот с членска книжка. Членството не се осигурява наследствено, което не се разбира добре. Тя е състояние на съзнанието, което човек трябва да достигне и овладее, като обменя информация и умения с тези, които работят на това ниво.

“Мнозина са звани, малцина – призвани” – предупреждава Евангелието.

Работа и Задачи на Школата

Днес думата “школа” е добила популярност и е изгубила езотеричния си смисъл. Срещаме школи по чужди езици, музикални, спортни, балетни, военни, шофьорски, компютърни… за бързо усвояване на някаква квалификация. Чуваме за стари научни и философски школи, но днес функцията им е иззета от модерни академии, университети и научни институти.

Първоначалните идейни тласъци за оформяне на тези институти произтичат от Школите на Великите Учители. Като проучва хронологично през вековете техния Живот и Дело, ученикът върви по стъпките на Бялото Братство. Той изучава една езотерична история за развоя на човешкото съзнание от епоха в епоха.

От школите на Великите Учители като Орфей, Кришна, Буда, Зороастър, бликат Духовни вълни на Чистота и Любов, които подхранват душата, а не сърцето и ума. Затова интелектуалното и емоционалното им представяне е едно осакатяване на сакралността им.

“Задачата на Школата не е да ви направи добри, нито да ви направи умни и да придобиете много знания" – казва Учителят. И продължава: "Каква разлика ще има тогава между богатия, който трупа парите си в касата и всеки ден ламти за все по-голямо и по-голямо богатство, и вие, които искате да трупате все повече и все повече знания в главата си като някой банкер?” (виж МОК 3, “Основа на Знанието”, 04.11.1923, София )

Целта на Школата не е да даде колосални знания, както погрешно се мисли, а да създаде преди всичко нов жизнен стереотип, за да подготви ученика за езотерично познание. Последното не може да се придобие само от информация вън от човека /напр. просто от книги/! То изисква един процес на съзнателна еволюционна промяна - Трансформация. При това Посвещение той придобива Ново Съзнание и светът става друг. Защото гъсеницата е станала пеперуда.

Без тези Школи човек не може обективно да познае ни себе си, ни другите; не знае нито възможната за него еволюция, нито - методите за работа върху себе си за промяна на своето Съзнание-Битие.

Освен върху себе си той работи и за Школата, което е необходимо за осигуряване на нейната жизненост. Заедно с нея помага на света.

Защото Тя синтезира ценното от Вярата, Изкуството, Науката, и Философията; съхранява и опита на човечеството от незапомнена древност и ги предава на следващата култура. Така се осъществява приемственост на културите. Затова

Школата е Златен плод на Старата и Семе на Новата култура.

В “Притчата за сеяча” Христос класифицира хората на 4 категории (3), като показва, че само четвъртата е готова да разбере Словото и да даде многократен плод. Това са учениците - “Добрата почва” , върху която Учителят сее семената на новата култура. Така Школите са щафети между културите.

Школата гради новия живот по универсални принципи, независими от ограниченията на варваризиралите социални, религиозни, научни и др. институции. Зачатието, Златният плод и Раждането на Новата култура трябва да се пазят от царящото наоколо варварство. В противен случай управляващите среди изискват жизнената им енергия за усилване на властта си, особено при деспотичните тоталитарни режими. Тъй като нравственият кодекс на Школите изключва ползването на силите за користни цели, те отказват и започват преследвания... В това отношение до ден днешен нищо не се е променило... Други причини за скритост са поради опасностите от неумело боравене с психични сили. Затова Школите са езотерични (тайни) и окултни (скрити).

Поради тази скритост трудно се намира информация за тяхната работа и значение за историята на човечеството. Това, което се вижда, е допуснато от Школата като спасителен фар поради критични социални катаклизми като геноцид, падане на Империята, разруха на Цивилизацията (каквото е днешното положение)...

За да съобщят на хората спасителните идеи, в древността са се разигравали мистерии, а днес на Изток се организират сатсанги и Кумбха-мели, а на Запад се екранизират мистерийни епоси (“Властелинът на Пръстена”, “Матрицата”) . В България Учителят организира събори и сега - братски форуми. Главната Му цел е да се покаже спасителната пътека към Вратата на Школата, за да могат готовите да избегнат приближаващата гибел и да кандидатстват за ученици. Така Школата осигурява жизнеността си. Затова е жалко там да се допускат хора с голямо Его, чиято цел е различна – да изтъкнат своите астрални и интелектуални мурафети.

Как става спасяването на индивида в Школата? (2)

Преди всичко неговото съзнание и битие търпят трансформации;

Започва да схваща Единството на Живота сред многообразието;

Изучава проявите и начините за Контакт с Висшия Разум;

Получава Сили и Енергии от неподозирани до тогаз Източници;

Става Съработник в Делото на Учителя, като в същото време

запазва и своята скромна служба в обикновения си живот.

Предопределено поведение: “Бъдете в света, но не от света!”

Така работи Ученикът /Школата/ в света.

Нека сега видим как стоят тези въпроси при

Учението на Учителя Беинса Дуно

 Когато трябва да говоря за Него, съм като иерофант, който въвежда в египетски храм хора от друга култура. Нищо не е така, както изглежда:

Портата е уж отворена, а Школата е херметична, т.е. затворена;

Учението се разисква открито, а се знае, че то е окултно, т.е. скрито;

четат се книгите му, а се казва, че познанието е езотерично (тайно)...

Как да си обясним тези парадокси? За правилно разбиране се иска ниво на съзнание. За пояснение ще призова на помощ Египетските мистерии.

Стените и колоните в Залите на Храма са покрити с плочи с йероглифи. За да се разчетат, трябват познания от съответната школа. Ако питате, Иерофантът ще ви отговори нещо: може да ви разчете – плоча след плоча – навързва се някакъв смисъл.

Ако обаче мислите, че сте разбрали древната мъдрост, ще изпаднете в заблуда. Защото правилното подреждане на мислите в Посланието се получава, когато минавате в съседната зала (с други условия) и четете гърбовете на съответните плочи. Значи необходим е ключ, известен на учениците. “Искайте, и ще ви се даде!”

Но и това не е достатъчно за разкриване на пълния смисъл на Посланието. Защото думите са кодирани и притежават по-дълбок смисъл от този, който имат в света. За да се вникне в този смисъл, са необходими години обучение. Ако искате, може да кандидатствате за ученици. Това са все тестове…

Оградата на Школата

Школата на Учителя (4) е като мистичната Шамбала, достъпна само за посветени. Тя има проекции на физическо поле, но Центърът й е на Космично ниво, недостъпно за неподготвени и за насилници.

Достигналите Късметлии се сблъскват най-напред в невидима Ограда.

Нали беше открита школа? Откритостта и достъпността са само привидни. Поради тази мнима достъпност около нея се трупат същества със себични и нечисти цели за лични облаги. Те предлагат на наивниците “да им гледат”, “да ги изследват” , да им кажат миналите прераждания, да им предскажат, да им решат проблемите или да им обяснят набързо Учението… Тези индивиди се представят за ясновидци и Ученици и отблъскват със своята ексцентричност, авантюризъм, лицемерие, честолюбие и сребролюбие и представляват истинските колове на оградата на Школата. Досада, позната ни от уличните циганки или от нахалниците около чейнчжбюрата.

Тези хора не са ученици на Учителя. Защото виждащите, знаещите, можещите от Бялото Братство не парадират със способностите си, и не се облагодетелстват от тях. Това за тях е проституиране с Божествени дарове…

Много мислих в/у думите на един източен учител /Рай Сахиб Му Ширам/:

“Поставих лицемери и профани да пазят Вратата към моето Учение.”

Сега ми е ясно, че и Учителят е направил същото.

В тази ограда се блъскат лековерни, обременени, неподготвени, любители на сензации и търсещи лични облаги “иманяри”. Любопитните не разбират езотеричните доктрини (виждат им се като нравоучения) - не могат да усетят Полъха на Истината поради липсата на сетива. За тях Школата остава невидима.

Повечето остават до там – учат се да гадаят и мислят, че това е Учението.

Това е поредният тест за кандидатите. А Школата е зад тази ограда.

“Чукайте…” (5)

Вратата, до която най-после някои са се добрали, често не иска да се отвори ни с молби, ни с рушвети, ни с “връзки”. Защото големият Посветен не търси клиенти, нито консуматори на евтино щастие със скръстени ръце. Той очаква ученици със запретнати ръкави. А Кандидатите за такива трябва да отговарят на известни условия, записани ясно на тази врата.

Не могат да бъдат Ученици на Мъдростта индивиди със забулени погледи, с притъпен слух, с недъгави удове, студено сърце и скрити помисли. Авантюристите, ексцентриците и търсачите на лично щастие остават отвън, където Природата е създала за тях хиляди забави. Те не търсят Мъдрост и нямат идеи и сетива за Истината. А спасението им е там и те би трябвало да се стремят към Мъдростта, както удавникът - към въздух. Такива ученици търси Учителят. Останалото е куртоазия. Ама: “Искаме да станем членове на това братство!”

“Аз пък искам да кандидатствате за Ученици на това Братство!” (6)

“Има хора, които са обикаляли дворовете на Бялото братство, но не са проникнали в неговото Светилище. Какво може да знае студент, който не е слушал нито един професор?” – казва Учителят.

Първата формула, която изучават приетите в Училището на живота е:

“Само светлият Път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.” (5)

Почти всички коментатори, неспособни да схванат космичната същност на Учителя, определят Учението му в рамките на Християнството, като фаза от неговото развитие.

“Не сме фаза на някакво течение. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Ние сме Извор от Бога.” (6)

Новото в Учението на У. не е в точното тълкуване на Христовото Учение, което той прави в неделните си беседи. Такива тълкуватели има вече 2 хил-я. Новото е Школата, в която Учениците развиват Космично съзнание. Новото е

Пътят на Ученика

“Пътят на Ученика е новото, което Бог днес дава. Него няма да го намерите в Евангелието. Там може да видите само какви са били вашите мисли за живота като Новозаветни хора.

Учениците ще реализират Доброто и то тъй, както е записано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.” (7)

Хората се раждат емоционални, интелектуални или волеви, но не и ученици. Ученикът е продукт на Школова култура. Не става само с четене. Както от ходене на църква човек не става християнин, така и от ходене на беседи не може да стане автоматично ученик. Затова е нужна Школа. Защото:

“Който много чете, става читател. Само приложените идеи са идеи.” (8)Свещените книги са духовни пътеписи на Посветените и ръководства за действие на учениците. Целта на Ученика не е да колекционира красиви цитати, а да придобива едно Живо Знание, чрез което да се освободи от ограничителните земни условия и да живее в света на Истината, за да изпълни възложената му мисия. Затова той не трупа информация за ума, а се магнетизира и трансформира съзнанието си. Той “оживява” , т.е. реализира познанията си, а “не се товари с тях като камила” .

Това е разликата между езотерична и философска школи.

За магнетизиране, психоуправление и трансформация Учителят ни води на Изгрев, на Планина, спуска ни музика, Паневритмия, мантри, методи за дишане, за медитация, молитви, формули… В Школата Му има Живот, опитности, изпити и трансформации. Не може да се замени с група. Учителят прави Школата. Неговото Слово е Духът на Школата. Ако кандидатите Го следват, те изграждат правилни мисъл-форми и ги реализират. Те живеят в хармония с творческия Космичен Ритъм, с Живот за Цялото.

Пътят на Ученика създава хора от надбиологична еволюция. При тези Посвещения и трансформации те развиват Космично съзнание и стават сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество.

Трансформациите не се предават по наследство. Затова ученичеството не може да бъде наследено по плът. Биологичните наследници имат благоприятна за живот среда, но нямат наследствени права, докато не са станали ученици (духовни наследници) и не са издържали Матурата си.

Методът на Учителя

 Учителят изпълнява Мисията си - поставяне основи на Нова култура - по концентрични вълни (Слънчев принцип) - отвътре-навън:

Жалонира идейно Новата епоха в Учението - в Школата си;

Учениците го прилагат и предават на народа;

а социално активните го превеждат и развиват в своите области.

Като Велик Посветен, Учителят не създава религиозни догми и църковни ритуали, в които църковниците са облекли ученията си.

“Религиозните спъват пътя към Царството Божие.” (9) Под знака на Страха (Стария завет) и вината на Греха (Новия завет) те манипулират душите, без да могат да ги освободят. За ликвидиране на това негативно наследство сред учениците, Учителят дава формулата: “Без Страх и без Тъмнина, с Обич и Виделина!”

“Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това! Изнасям едно Божествено Учение, върху което се основава бъдещия строй!” “Не … религия, а Учение за живота.” (9)

И добавя: “Само Истината носи Свобода за човешката душа!”

Така освободени, духовниците свалят New – Age откровения…

Изкуство, което се тълкува и не облагородява човешкото сърце, е псевдоИ. Учителят говори за Обективно И. То свързва търсещия с Творящия Красота. Новите художници изразяват една ведра, недвусмислена красота. Учителят даде за пример Б. Георгиев от Варна.

Днес можем да усетим тази красота и в картините на Л. Димкова.

“Съвременната наука е само въведение към истинската.”

По Пътя на Логиката, но в мъглите на Съмнението, човешкият ум пълзи като гъсеница и не може да има духовни постижения. Това е псевдонаука, за преодоляването й У. даде песента “Вдъхновение” .

Ако преодолеят своя скептицизъм, учените ще открият в Учението основите на толкова търсената нова научна парадигма. Космичната Стълба на Реалността (1), която Учителят сваля от света на Мъдростта (1), ще промени изцяло съвременното естествознание. В основите й лежат Науката за Биополето, Излъчване на Форми, измеренията след третото и свързаните с тях субпространствено-времеви възможности на Посветените Учители и ученици.

Днес вече много учени, вдъхновени от новите научни хоризонти, развиват идеите за невидимите (за гъсениците) светове.

Псевдофилософията поставя интелектуални капани, но не освобождава човешкия дух от кармична зависимост (10). Учителят не създава философски, а езотерични школи, в които се разширява обхвата на сетивността и възможностите на съзнанието. С това разширено съзнание се схваща по-лесно както относителността на световете, така и тяхната детерминираност.

Докосналите се до това познание философски лидери предлагат нови холистични парадигми с духовни принципи и Астрокосмичен Синтез, включващ Материя, Енергия, Време, Пространство и Живот в едно Единство.

Така Психоизворът на Новите идеи и Откровения е Учителя.

* * *

Учениците преди нас спасиха Словото и направиха чудеса във време на духовен терор – посяха тези идеи в света. През това тежко време на преследване на Учението се поздравявахме с древния богомилски поздрав:

“Да опазим Словото Божие!”

Сега Вълната е пусната, обикаля земята и буди и вдъхновява готовите души. Но в Школата се крият още много съкровища, които ще помогнат на страдащото човечество да осмисли живота си, да позитивизира чувствата си и да облагороди целите и делата си, за да участва в изграждането на Новата култура, в която хората ще бъдат по-добри, по-красиви и по-умни.

Тези съкровища трябва да станат достояние на търсещите. Задача на Учениците е да ги преведат и предадат в подходящи (чисти) ръце.

Тази Задача чака нас. Иначе други ще я свършат, макар и с много грешки. Този процес вече е започнал. У. е помислил за всичко...

Безсмъртният ЕлВилюри ни съветва в едно четиристишие:

Върховното си щастие опрете

В бездънната си вярност към Христа

И заедно с Учителя кажете:

Дойдох, за да послужа на света!

Мисля, че за дн. ден подхожда креацията на богомилската ф-ла:

Да приложим Идеите на Учителя!

Нека Неговата Светлина да озарява съзнанията ни!