Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Практичен окултизъм - част 1


Ани
  • Автор: Алфиеро Бертоли

    <i>/Картинките са избрани от публикуващия статията/<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 29.09.2009 г., 21:22 ч.</i>

Това са разсъждения върху някои окултни правила и практики предложени от Учителя в неговите беседи. Поредицата от статии е публикувани в сп. „Житно Зърно” през годините 1928-1929 г. от А. Бертоли, италианец, ученик на Учителя. Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. Казаното от него може дс се обобщи с думите:

„Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.”

Учителя

Практичен окултизъм

a381_1.pngПрактичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората.

Онези които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм.

Истинският напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни.

Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява - гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.

Духовни, разумни, трудолюбиви хора, винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.

Разума се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение.

Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък нов стремеж.

Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос - Как? Някои казват, че Духът ще ги научи. Така е! Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.

Разумният човек живее между народа. Народа това е Божието лозе, което трябва да се копае.

Дела е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание зависи от качеството на малките тухли, от които е съградено.

Един познат ми разказваше как един ден, когато бил с някои свои приятели — бивши офицери; едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. А за това ми даде повод следната случка: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, където домакинята беше болна, видях 2-3 непознати жени, чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата, и те го сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От проведения разговор по време на обяда, научих от същите тези жени, че били последователки на новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в този дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени, да й понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа.” Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек".

Това е практичен окултизъм, или философия на дело. Всичко, каквото хване човек, да го прави по най-хубавия начин. В канцеларията, в работилницата, в търговията той да се отличава, не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити до сега. Някои казват: „от сега за напред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. Духовният човек в канцеларията на полето, в работилницата, работи със същия жар със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист.

Много мистици са нарекли физическия свят - светът на сенките. И то е така. Материализираната форма, когато стои пред светлината хвърля своята сянка, която се движи след нея. Така, физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва, че както сянката зависи от обекта и от неговото положение относно светлината, която го проектира, така всички случки тук в този живот зависят от формите на нашия духовен свят и от неговото отношение спрямо живата природа.

За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа - светлината, но трябва да се измени духовният свят на човека, да се получи нова сянка - физическия живот. Така, понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка - колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сенки на други, по-действителни форми, за да се получат резултати трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.

Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото след него вървят сенките на физическия свят.

Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените.

В това дърво, което представлява живота, корените - това е физическият живот, мислите са клончетата; делата - плодовете. Колкото по голямо е едно дърво, толкова по силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи, във физическия свят. От там той черпи тази опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дела. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка на живота.

За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.

Щом човек придобие ония положителни качества, които средата, в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.

Всяко положение, което човек заема е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец - какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия, това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.

Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символите на физическия свят, ще види в него — духовния.

Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.

Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука,знание и сили.

Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото - нов живот гради.

сп. „Житно Зърно” , 1926 г., бр.4 и 5

Поука от обикновения живот

„Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.”

Учителя

a381_2.pngТук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно.

Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката й обстановка.

Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота.

Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използва всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенства; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават. Колко енергия се употребява, за да може той и всичките човеци да растат и да се учат.

Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум във всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши.

Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището. Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот.

Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота, тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитността всеки трябва да чете и да учи сам.

Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза. Те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред.

Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.

Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека.

Алхимия и то най-висша е човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.

Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена.

Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всяка негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно.

За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.

Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат.

Този, който не е надвил нищо, той никога няма да знае колко е силен. Разбирайки това - недостатъците ще станат извор на неизчерпаема сила.

сп. "Житно Зърно", 1928 г., бр.1

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×