Това са разсъждения върху някои окултни правила и практики предложени от Учителя в неговите беседи. Поредицата от статии е публикувани в сп. „Житно Зърно” през годините 1928-1929 г. от А. Бертоли, италианец, ученик на Учителя. Алфиеро Бертоли е млад човек, решил да посети Индия за да постигне духовно знание и посвещение. В България среща жената за която е мечтал, а в лицето на Петър Дънов намира своя духовен учител. Остава като един от най-преданите ученици. Той е и един от съ-основателите на комуната в „Изгрева”. Казаното от него може да се обобщи с думите:
Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят.
Учителя
Какво ни разказват пръстите на ръката
„Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги".
Учителя
Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида.
Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. 1), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 1); той представлява волята и разумността или Божествения принцип.
Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити.
Тъй погледната ръката, тя скрива в себе си една голяма наука. Творецът със своята безгранична мъдрост е написал навсякъде своите закони; на нас остава да научим азбуката, за да можем да четем Божествените писания.
Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си.
Човекът, каквото желае и мисли, рано или късно става,. Пръстите ще ни покажат, какво трябва да мислим и какво трябва да желаем. Трябват ни: правда, култура, благородство, воля и разумност! Ако развием в нас тия качества, неизбежно ще дойде и материалното благосъстояние.
Ако погледнем затворената ръка (фиг. 2), виждаме, че пръстите, които извършват най-голям натиск върху предмета, който стискат, са безименният, средният, показалецът, от една страна и палецът от другата. Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите.
Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване.
По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ.
При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя.
Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той сам има незначителна роля в дейността на ръката, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат.
Силата на отделния пръст е ограничена, но когато ръката действа като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела!
Като затворим ръката си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има във всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа за нас, каквато можем само ние самите.
Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме.
Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя.
„Без да обичаш човечеството, ти не можеш да растеш"
Учителя
Двата живота у човека
Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта.
Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действа съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действаме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот.
Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство.
Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр.
Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души.
Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатство, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието. От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни.
Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен. Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума. Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие.
Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие.
Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир.
Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването.
Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром.
Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето.
Така ние днес сме объркали понятието за живота. Разумният човек знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето. На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика.
За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите.
Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми.
Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички.
Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото. Законът работи сигурно и бързо. Това може да опитваме всеки ден. Когато никой не се грижи за нас, никой не ни помага, правилото е да почнем ние да помагаме на другите, макар за малки неща, да се интересуваме за техните грижи и скоро ще видим, че друг някой ще почне да прави същото за нас. Верен е Христовият закон: „Правете на другите това, което искате да правят на вас".
Животът е велика задача. За едни той е велика драма, за други - разумна игра и навред в него има смисъл и красота.
Хенри Форд за прераждането
Списанието ,,Ревю спиритик” дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в-к „Екселсиор”. От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите”, който си произвежда във фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата опитност.
Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност. Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде после употребена. Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува”.
На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря:
„Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз съм твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички. Всичко, което засяга тайната на съществуването, е било тогава познато.”
„Ще дойде ден, обаче, в който ние ще придобием изново знания, за да виждаме и разбираме вечния живот на всемира: например, това, което става на другите планети.”
„В заключение - завършил „кралят на автомобилите” - нашият живот не е друго, освен един преход между минали съществувания и бъдещи”.
(От италианското сп. „Рейнкарнационе” – „Прераждане”)
Бележка на преводача:
Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота. Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот. Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага.
Прави впечатление, че Хенри Форд, макар да знае, че днешният живот е само преход между минало и бъдещо съществувание, все пак изпълнява творческата задача с всичката си енергия и умение.
В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всяка година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят. Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам. Неговите автомобили се продават най-евтино, макар че работниците при него са най-добре платени.
Превел: А. Бертоли
Recommended Comments
Няма коментари за показване