Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани
Ани

Разпространение на Бялото братство в планетарен мащаб

    Автор: Константин Златев

Учителят П. Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на ХIХ век България, но ББ като същност, цели и проявление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ. То е планетарно и дори космическо по мащабите си духовно движение, което обаче през различните епохи от човешката история бележи доминанта (връх на изявата) в определен район от нашата Земя. Затова когато някъде по нейната снага възникне материална проекция на космическото ББ (какъвто е случаят с основаната през 1900 г. у нас от Учителя П. Дънов духовна общност), то рано или късно посетите там семена поникват, дават плод и се понасят във всички посоки, за да дарят и други племена и народи с изобилието на Божията Любов, Мъдрост и Истина.

За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по-интензивно зад граница след 1925 г. Посредници за разпространяването на неговите идеи по света стават главно две групи хора: 1) чужденци, посетили ББ у нас и отнесли със себе си спомена и впечатленията от живота и дейността на движението; 2) българи, пътували извън родината и споделили истината за Учителя П. Дънов и създаденото от него духовно общество в различни точки на петте континента. Трети основен канал за проникване идеите на Учителя П. Дънов в чужбина са издаваните книги, вестници и списания, отпечатани у нас от членове или симпатизанти на ББ и разпространявани в чужбина.

Ето и някои конкретни епизоди в тази насока.

Изследователи на живота на Лев Н. Толстой свидетелстват, че през 1910 г. той потеглил на път за България. Не достигнал целта си, понеже по пътя се разболял и починал (според биографията му от Бирюков). Не са малко онези, които смятат, че мотивът му да предприеме това пътуване е било желанието му да се срещне с П. Дънов, в чието лице той разпознал Мировия Учител.

През същата 1910 г. един от бъдещите най-изявени ученици на П. Дънов – Боян Боев, е студент на д-р Рудолф Щайнер. При една лична среща между двамата Щайнер му заявил: "На славянството е отредена велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Аз нямам какво да Ви науча. Върнете се в България, където работи вече Мировият Учител."

През 1926 г. в Япония популярното с прогресивния си обединителен дух идейно-религиозно движение "Оомото" обявява официално българското ББ за едно от идейно сродните му духовни движения. "Аз съм един мъдрец, Учителят е в България!" – признава Онисабуро Дегучи, водач на движението.

По същото време и в Чехословакия възниква интерес към идеите на Учителя П. Дънов. В сп. "Die Gloke" бива отпечатана биографията на П. Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" (от нем. – "Царството Божие на Земята") го назовава "Пророк на Бялата раса".

През 1927 г. в Италия Алдо Лавини публикува в сп. "Il Messagero strongla salute" обширна биография на П. Дънов, придружена от възторжен отзив за неговата дейност.

В 1928 г. Агнеса Хофман от Католическата либерална църква в Холандия посещава България и се среща с П. Дънов, за когото е чула, че е един от великите духовни Учители на човечеството. Тя споделя впоследствие: "Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството!"

През 1929 г. излизащият в Германия вестник "Reformblatt" отпечатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура". В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта". И други немски вестници – "Das Wort" и "Das Neue Licht" – предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ.

Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия. Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, сила и величие". В друг италиански град – Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П. Дънов в превод на известната поетеса Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек". Във Венеция на 24.10.1929 г. бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство". В приветствените думи при откриването й нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява П. Дънов за върховен ръководител на Академията.

В Румъния писателят-пацифист Релжис организира международна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата. Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн. Обръща се за отговор и към Учителя П. Дънов, който му пише следното: "Любовта е основен закон в Божествения свят, а народите са органите, чрез които тя се проявява на Земята. Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва против друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние."

В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението ББ. В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му – при това на български език. В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на редица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов. Тя отбелязва: "Учението на Петър Дънов е основано на любовта, то има отношение към един нов живот." През 1932 г. М. де Пита превежда и публикува беседата на Учителя П. Дънов "Новата Ева". Беседите на П. Дънов биват превеждани на испански език и разпространявани от Аржентина в други латиноамерикански страни: Чили, Парагвай, Мексико, Перу.

През 1930 г. Словото на Учителя П. Дънов прониква и в САЩ, Великобритания и Унгария. В САЩ биват издадени на английски език 19 беседи, които незабавно получават възторжен отклик в пресата. Обществото на розенкройцерите от гр. Оушънсайд, Калифорния, изразява по следния начин впечатленията си от беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския вестник "Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П. Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение."

Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас – известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност. Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и навсякъде изнася лекции в духа на Новото учение.

1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов. Продължава да нараства и броят на групите в чужбина, които редовно изучават неговото Слово.

На американския континент, в Канада, органът на Канадското астрологическо общество "The Torch" публикува на страниците си следния коментар за беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството."

През този период от време в Латвия излиза от печат книгата "Три основы жизни", в която са поместени три беседи от българския духовен Учител.

В Югославия пък Живоин Костич издава книга, препоръчваща вегетарианството като начин на хранене, като в нея отделя особено внимание на нашето движение ББ в качеството му на проводник и реализатор на тази идея.

В Япония сп. "Оомото" – орган на споменатото вече духовно течение – предлага на читателите си следния отзив: "Движението "Бяло братство" е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света. То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнстнво." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България.

В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива създадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чиито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най-висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.

В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилското спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн.

През 1932 г. на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант – заместила на председателското място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител. Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България."

През същата година в Германия движението "Menschheitspartei" (от нем. – "Партия на човечеството") също обявява своята идейна принадлежност към ББ в България и уважението си към Учителя П. Дънов като негов създател.

Във Франция в сп. "Mercure universel"е отпечатана статия под заглавие "Българска алхимия", която съдържа биографични данни за П. Дънов.

През периода 1933–1934 г. разпространението на Новото учение, предадено на света от Учителя П. Дънов, непрекъснато се разширява. Все повече духовни движения от всички краища на планетата възприемат ББ у нас като висш изразител на идеи, които са били обект на търсене и очакване от десетилетия и дори векове. Така например, Швеция, Швейцария и Естония попълват списъка от държави, където вече съществува интерес към Учителя П. Дънов и неговото Слово.

В Югославия С. Паунович, който лично е посетил "Изгрева", нарича П. Дънов "професор", а Школата му на "Изгрева" – "Свободен университет на Всемирното Бяло братство".

През същия период от време множество уводни статии от сп. "Житно зърно", издавано от последователи на българския духовен Учител, биват преведени и отпечатани в редица страни по земното кълбо.

В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример."

В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят говори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво!"

Великият йога Парамаханса Йогананда – разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи – Лахири Махасая – Шри Юктешвар – посещава Гърция през 1936 г. във връзка с основаването на ашрами за негови последователи. Наближавайки границата с България, един от учениците му го запитва: "Не бихте ли основали ашрам и в България? Тя има хубава природа, високи планини…" Йогананда отговаря: "Аз съм дотук. Там действа Духът на Истината."

През 1937 г. Учителят П. Дънов изпраща във Франция с мисия да пренесе там идеите на Новото учение своя последовател Михаил Иванов. Последният изгражда общност, подобна на ашрам, чиято цел е да бъдат практикувани ежедневно правилата за здравословен начин на живот, почерпани от Словото на П. Дънов. Постепенно Севр и Бонфен се очертават като двата основни центъра за духовна работа на нововъзникналото движение. След пътуването си до Индия през 1959–1960 г. М. Иванов получава титлата "омраам" . Дейността му впоследствие се разраства значително и така са създадени клонове на ББ и в Швейцария и други държави от Западна Европа, както и в Северна и Южна Америка, Африка и Близкия Изток, Австралия, чийто основател е той.

В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани няколко сборника с беседи на българския духовен Учител.

След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П. Дънов и практикуват Паневритмия.

След 1944 г. в чужбина продължават публикациите за Учителя П. Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братство", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тоталитарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-идеалистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед. Независимо от това редица българи в емиграция, които изповядват идеите на Новото учение, продължават да работят за популяризирането и разпространението им. Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чувствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Боливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия.

През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П. Дънов и проповядваното от него учение. Те се срещат с някои от учениците му и прекарват известно време в Рила по местата, посещавани от българския духовен Учител и неговите последователи. Впечатленията, които те отнасят от България, са силни и ярки и така чрез тези ентусиасти на Новото учение връзката между ББ у нас и външния свят бива възстановена. В резултат от това е възроден и интересът към идеите на П. Дънов в чужбина.

Понастоящем – в началото на ХХI-то столетие и третото хилядолетие – структури на ББ и последователи на Учителя П. Дънов има във: Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Дания, Русия, страните в състава на бившата Югославия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция (в Европа), САЩ, Канада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, някои държави от Латинска Америка и много други.

В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всички хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов, са свободни при реализирането на тези свои интереси. Мнозина от тях посещават България, за да се запознаят на място с корените на движението, чиито идеи са придали смисъл и насока на живота им. Някои от тях, изучили в детайли свещения танц Паневритмия, вече се проявяват като инструктори и преподаватели по него в своите страни: Алисън Браун в Шотландия, Ардела Натаниел в САЩ, Жан-Луи Гобо във Франция, които вече са създали центрове за практикуването на Паневритмията на местна почва.

Не бива да отминем без внимание и езотеричния факт, че за разпространение на Новото учение, родено в България, движеща сила са не само личностите и организациите, ангажирани с неговото съдържание и насоченост. Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробуждаща се душа. В резултат на това редица светли умове от Изтока и Запада са възприели по вътрешен път вибрациите на това Божествено Слово и учение, съчетано с окултни музикални произведения и Паневритмия, в качеството им на неотменим и особено важен елемент от планетарното духовно движение New Age (Нова епоха).


<i>Из „Учението на Бялото братство“, т.2 – К. Златев<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 17.05.2009 г., 13:01 ч.</i>

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...