Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Физически и духовен живот


Ани
  • Автор: Георги Радев

    <i>Дата на първоначално въвеждане: 22.09.2009 г., 12:04 ч.</i>

Статията е взета от сп. „Житно Зърно”, 1926 г., бр.2. Авторът Георги Радев, който обикновено се е подписвал с простичкото Г., разглежда разликата между физически, плътски, духовен и псевдо духовен живот. Въпреки отдалечеността във времето, тези въпроси са актуални и за днешните дни.

Те са свързани така както корените със стъблото и клоните. Физическият живот — това са корените разпрострени в най-гъстата материя — да смучат сокове. Духовният живот — това са клоните с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическия живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, а и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света — тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора.

Никое истинско учение, което е било някога дадено на света не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота?

Ония, които създадоха „аскетичното” отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреxa да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни.

Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота — на Изток и на Запад — е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения.

Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си” — думи на Христос — след като са извървели будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.

Имало е в древността — на Изток и на Запад — има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били бегълци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път — и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба.

Ние знаем какво разбират под „живот” ония, който се подиграват с мистиците, защото били аскети, които са се отрекли от живота. Те разбират живота на плътта. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовния. Да посадиш например десет лози или ябълкови дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа — това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използваш разумно. Защото тия десет лози — това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритъм на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми.

А да служиш на похотите на плътта — в най-широкия смисъл на думата — това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено — и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината, и да се насилва, и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се задоволява — за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете”.

От този тъкмо живот — плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек, и не като избяга от него, а като го превъзмогне!

Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадливата вода на мочурищата и блатата, където квакат жаби.

Та когато пробудените човеци напущат „света”, те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра.

Така се отричат от света истинските духовни човеци, и така пак потичат към него.

А ония, които бягат — те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън — като ония животни, които спят зимен сън — и сънуват своите сънища за „небесен” живот.

Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората — те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национални църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота не създадоха сума „небеса” и „богове”?

Човек трябва да пробие това „небе” и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Живите Слънца.

Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.

Будно трябва да различава човек човешкото „небе” и човешката „земя” от истинското Небе и истинската Земя.

Да различава физическия живот от плътския и духовния живот от религиозно-верския.

Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеец:

„Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Йерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина”.

Георги Радев

сп. "Житно Зърно", 1926 г., бр.2

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×