Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев
Орлин Баев

Животът в “Идеал”

    Автор: Орлин Баев

След нощите, често пълни с борба, мисъл, сблъсъци със собствената психика, страсти и копнежи, ставах, изтощен от безсънието и движейки се в утринното зарево, заскърцвах по хриптящия сняг към Евера, офиса на центъра, за да се измия! Евера освен офис представлява и интернет зала за жителите на “Идеал”, както и място за уроци по цигулка, пиано, пеене ... В едната от двете стаи на Евера нощем спи брат Жил, един от директорите на центъра, дясна ръка на сестра Наташа – човек безкрайно безкористен, фино балансиран, с изключително тънко и светло съзнание! През деня той композира, урежда делата на Идеал и води уроци по музика, а стаята му се използва за други цели.

Студът в зимните утрини е смразяващо пронизващ – минус петдесетте градуса карат всяка фибра на тялото да закипи в усилията си да оцелее и поддържа дейността си. За щастие електричеството в Канада е на символична цена, бойлерите горят постоянно, електрическите печки не спират, дървата, събрани от паднали стволове от горите наоколо са в преизобилие и отоплението не е проблем. Можем ли ние, българите, живеещи в условията на системен целенасочен геноцид, да си представим място на планетата, където основните средства, нужни за поддържането на живота потребности, са или безплатни, или на смешно ниска цена, стоките са или на същата като в нашата държава цени, или дори по-евтини, здравеопазването е безплатно, цената на една година висше образование е колкото една месечна заплата, а заработката за един ден е равна на едномесечна българска заплата ? Вероятно за човек който не е бил на такова място на глобуса, това ще е само сън наяве...

След като обличах дебелата канадска риза и шуба и обувах зимните си ботуши със специална двойна изолация, тръгвах към “Киамет”, храма, за да участвам в приготвянето на закуската. Мое задължение беше да приготвям чая и кафето, както и да подреждам масите за сутрешното събрание. За съжаление кафето винаги се получаваше силно и доста сладко, по източен маниер – кафе а ла Булгар! Звездното небе осветяваше пътя ми, а понякога, според сезона, сутрешната Аврора озаряваше душата ми!

Влизах в храма, закачах канадката си и сменях ботушите си с чехли, подходящи за храма. Посрещаше ме брат Сами: “Hey, Orlin, how are you, my friend?” Лицето му неизменно излъчваше кипящата в него позитивна енергия, която той имаше в излишък. Докато режехме хляба или прецеждахме кафето, говорехме за какво ли не, обикновено за неща, които едва ли биха заинтригували много хора – за тайните общества, за Агарта и Шамбала, за рептилии и извънземни, за “Пътя” и ученика, за жените и секса, за Кабала, Йога и т.н. Идеал център е пълен с колоритни личности. Има всякакви характери, но специфичното за повечето е умението за работа със собствената психика, умение придобито в дълги години тежки изпитания. Основна черта на обитателите на селището е равновесието, хармонията. Спокойствие и сила, блясък струи от очите на тези магесници, жителите на това свято място! Жените в Идеал са невероятно чаровни, дори възрастните сестри еманират свежест и вътрешна красота, които променят дори физическите им тела. Ако в душните миазми на градовете една жена на 60 години се приема за стара, в Идеал такава жена има свежестта на 30 годишна. Въпреки бръчките и посребрялата коса, владеенето на трите инструмента на магията – Добре насочена от Мъдростта Воля, Правилно използвано и управлявано Либидо, тоест вътрешна сила и добре отглежданите, осъзнавани и сублимирани Емоции, изграждат и поддържат силен вътрешен център, който неминуемо се проявява като външен чар и обаяние. Никакви козметични средства не могат да го създадат! Само работата по развитие на вътрешните качества – сила, чувства и въображение – само тази работа подхранва енергийното тяло, аурата, която дарява свежестта и на физическото и поддържа младостта му! Братята в Идеал, от своя страна, излъчват типичните за един развит и изфинен мъжки принцип, проявяващ се през физическо тяло качества: Спокойствие, Сила и Достойнство, Решителност и Воля. Мъжете в Идеал се учат да осъзнават решаващата важност на сексуалната си сила, да я обуздават и насочват към развитие на висшите нива в съществото си. Това са нелеки уроци и за усвояването им понякога един живот не стига..

С брат Сами резонирахме енергийно добре – затова и бяхме приятели и споделяхме сутрешните си задължения. Сами, мъж на 30-35 години, беше дошъл в Идеал център преди 10 години. Живял 8 години в малка къщурка, при много аскетични условия, медитирал с часове, гладувал с месеци, спазвал строго целомъдрие... Нещо в което аз никога не съм успявал ... Когато се запознахме обаче, Сами беше в различен етап от развитието си. Беше разбрал, че аскетизмът е залитане в едната крайност и води до “кривата круша”, също както и материализмът и отдаването на сетивни наслади. Беше разбрал, че “Пътят” към Истината не е в крайностите. Докато бях в центъра, той се сближи със сестра Алмира, една много дълбока душевно и талантлива писателка, а след време и се ожени за нея! Започна да се занимава с бизнес, да търси начини за финансови постъпления за центъра... Аз от своя страна доста години се бях занимавал със сексуални практики и бях залитнал в другата крайност. А Истината, както винаги, е по средата. И двамата имахме какво да научим един от друг.

След като приключех със закуската, се присъединявах към останалите братя и сестри, които се събираха във фоайето на храма, за да се качим в централната лекционна, молитвена и конферентна зала. Там всяка сутрин и вечер се събират членовете на центъра, за да създадат общо енергийно поле, да изпратят добрите си послания към планетата, да завибрират в ритъма на космичния пулс и обменят енергии по време на хоровото пеене на песните на Учителя. Винаги се наслаждавах на гласовете на сестрите! Както казва Михаил Иванов, по време на хорово пеене се получава фин енергиен взаимообмен, който синхронизира противоположните полове, участващи в него! Ето я сестра Софи: дребничка женичка, която, погледната с критичното око на мъж, не беше изключителна красавица... Какви чудеса правеше с нея учението обаче. От нея струеше чар – силен магнетизъм, излъчван вследствие годините вътрешна работа, който караше всеки мъж около нея да я възприема като изключително привлекателна жена. Такива импулси струяха от повечето сестри – от 18 до 118 годишни. Дори да не видя повече Идеал център и Канада, никога няма да забравя сестра Марион – момиче на 25 години, от нея се излъчваше такава мекота и чистота, такава доброта и сърдечност, каквито подобават само на истинска проява на божествения женски принцип, въплътен на земята! А сестра Ан Кап Макнамара – 94 годишна – с невероятно самочувствие, грижеща се сама за себе си, вървяща спокойно и сигурно в лед и сняг, със свеж ум и непокътната памет. Сестра Ан се занимаваше с преводи на книгите на Учителя от френски на английски език – казваше, шегувайки се, че затова Учителят още я държи жива ...

След конференциите, които приключват около десет часа, има кратка оперативка в антрето на храма, където се обявяват задачите за деня и всеки се включва според преценката си там където пожелае. Няма външен ред, няма графици. Работата обаче винаги се свършва. Съзнанието е на изключителна висота.

През лятото аз се занимавах в градината. Бях поел под моя грижа една оранжерия, за която се грижех само аз, а когато приключех там, се грижех за растенията в откритата градина. Правих го два летни сезона. От средата на април до края на октомври бях градинар. Обикнах растенията, обикнах земята. Разбрах, че пръстта и калта не са мръсни, а са просто тялото на майката земя, благодарение на която имаме телата си. Привързах се към растенията, които отглеждах – започнах да ги чувствам, а и те да чувстват мен – станахме приятели. Говорех им. И те ми говореха, по техния си начин, махаха ми с клонките си, усмихваха ми се с вейките си, полюшваха нежно мустачките си. Между нас течеше постоянен етерен обмен. Аз се грижех за тях, те ми даряваха нежната си жизненост и хармония! В пръстта под нозете ми бягаха буболечици, ларви изживяваха жизнения си цикъл, за да се преродят в друго същество. Разбирах, че не само ние, човеците, сме жители на тази планета, че всички сме взаимосвързани и взаимозависими, че сме едно цяло, че едно цяло е не само животът на тази планета, но и в целия Космос въобще, на всяко ниво и вибрация от съществуването си! През студените месеци чувството за контакт с Природата изчезваше и на следващата пролет ми беше нужен един месец, за да се създаде отново този тънък енергиен взаимообмен, и около два, за да се установи напълно. Много от Великите Учители на човечеството си служат с примери от процесите в растителното царство, за да обяснят закономерностите в живота на Космоса и твърдят, че всички те имат аналози в тези процеси. Велико изкуство е да бъдеш градинар първо на своята душа, а след това и на душите на човеците! Връзката с Природата, която изградих по време на работата си като градинар ми помогна да направя връзка и със себе си – да свържа низшата природа, която населявам, тази на животинското тяло на бозайник в което обитавам, с Истинската си Природа, тази на Човека.

В центъра живеят около 100 души и всички те са забележителни и твърде различни от средно статистическия индивид на обществената сива безлична маса, изцяло ръководена и манипулирана в посока откъсване от живота на Вселената. Всички там се стремят към себепознание, не се боят да предизвикат себе си, тоест низшата си природа, да я впрегнат и обяздят, докато им стане послушен слуга и приятел. В социума на човешкото стадо обикновено битува убеждението, че хората стремящи се към нещо различно от тясно ограничените материалистични интереси, са луди или поне неадекватни. За съжаление това твърдение твърде често е вярно. В Идеал обаче всеки е здраво стъпил на краката си, няма никаква изолираност от заобикалящия свят, никаква откъснатост от обичайния материален живот, а по-скоро издигането му и вместването му в една по-обширна схема на цялостен живот, който обхваща както земните обществени закони и порядки, така и Космическите.

Една интересна личност в Идеал е брат Ян. Ян е момче на 21 години, който е в центъра от 18 годишен. Подобаващо на възрастта си, той кипи от енергия, не е свободен от страсти и малки слабости... Но, трудно е да се намери човек, особено на такава възраст, който така добре да управлява психиката си, да умее едновременно чистосърдечно да се стреми към висшите цели на духовната опитност и канализира либидото и емоциите си в по-висши импулси, както и да бъде напълно адекватен член на обществото, дипломат и оратор, актьор и певец, вечно усмихнат, спокоен като дзен медитатор и отличен работник. Ян участва в градинската работа, както и се грижи за животните в центъра – за кравичката Маргарита, която дои два пъти на ден, и за кокошките, даряващи яйцата си на хората. Добичето, което осигуряваше мляко и масло на 100 души, не можеше да бъде доближено от никой друг, но само в присъствието на спокойната силна аура на брат Ян утихваше и се успокояваше. Това се нарича магия на ежедневието...

През четирите зимни месеца, когато времето не позволяваше активност на открито, се занимавах с преводи: за два зимни сезона, тоест за 8 месеца, преведох три от разтърсващо директните и променящи книги на Михаил Иванов. Авторът е ученик на българския мъдрец Беинса Дуно. Неслучайно Учителят го е изпратил да разпространява учението на Братството по света. Михаил Иванов довежда учението на Учителя си едно ниво по-близо до съзнанието на слушателя, конкретизира го така, че да бъде практически приложимо и осъществимо в реалния житейски път. В характерния си изпъстрен с хумор и живот стил той предава една цялостна визия за структурата на Битието, човека и ролята му в Творението, мястото му в кръговрата на живота и важната роля която трябва да изпълнява в този кръговрат и от която се е отклонил. Книгите на Михаил Иванов не са били писани от него, а са запис на словата му по време на конференциите, които е давал пред учениците си. Книгите са на различни теми: Кабала, Джнана Йога, Астрология, Медитация, Хранене, Практически методи за вътрешна работа и т.н. Във всички книги на Михаил Иванов е отделено място на ключовата тема за общуването между половете, Любовта и секса. Както твърди авторът, овладяването и трансформирането на психическата - полова енергия е от решаващо значение в “Пътя”!

Аз лично имах големи трудности със сублимацията. Целомъдрието беше малко повече отколкото можех да преработя. Но урокът беше добър. Колко ли йоги и монаси са минали през подобни вътрешни опитности?!? До престоя си в Идеал бях чувал за трансформацията, дори в даоските практики се говореше за нея, но на едно по-физическо-механично ниво. Липсваше ми ключът за метода, а той е изцяло психо-духовен! На въпроса за сублимацията на половата, емоционална и ментална енергия искам да се спра по-обстойно в отделна статия.

След като преведох първата книга: “Любов и сексуалност” и прочетох няколко от книгите на Михаил Иванов, във всяка от които той задължително отделя специално внимание на метода на психотрансформацията, сублимацията, ми бяха нужни около шест месеца, докато прочетеното проникна дълбоко в мен и бе усвоено от глъбинните структури на съществото ми! Сякаш с преводите и попиването на идеите от тези скъпоценни книги бях посял семенце в душата си, което покълна в съзнанието ми, започна да се разлиства нагоре към свръхсъзнанието, както и да пуска коренчета надолу в подсъзнанието ми! Това семенце бе Мъдростта на Учителя, която възприех с цялото си сърце. Човек може да чете най-добрите книги, но когато го прави единствено с интелекта си, без да разтвори лотоса на сърцето си и без да положи волеви усилия в правилна посока, за да приложи прочетеното, резултатът ще е само сухо повърхностно знание, но не и мъдрост. Докато правех преводите, в мен се установяваше молитвено състояние, сякаш чувствах духа на Учителя, сякаш Той работеше през мен, коригираше ме, насочваше мисълта ми така, че да предам сърцевината и духа на учението му! Понякога цели страници мистериозно се изтриваха, защото компютърът блокираше. С това Учителят само ми казваше, че не съм си свършил добре работата. И наистина, когато ги превеждах повторно, виждах, че не съм избрал подходящия стил и думи, точните поговорки и тънки нюанси. Чувствах се пълен, цялостен, тънкият свят работеше през мен, даряваше ми благата на нежните си вибрации, светлите си прозрения, красотата на смисъла на битието и хармонията на съществуването. Потъвах в медитация, сливах се с потока на мисълта на Учителя, разбирах думите му не само с разума, но с духа и най-финото, безсмъртно същество в мен! Една вътрешна светлина ме озаряваше, която караше всичко около мен да изглежда красиво и поетично, всяко потрепване на клонките на боровете, които виждах през прозореца, всяка усмивка на слънцето, която проблясваше във вечерния залез ме изпълваше с неизмеримо блаженство, възторг и преклонение пред симфонията на творението! Тези чувства и визии в мен възникваха не благодарение на външни условия, но на едно тониране към духа на Учителя, към тънките вибрации на ефирния свят и същностите, които го обитават! Около мен животът течеше – хора влизаха и излизаха, говореха помежду си, провеждаха телефонни разговори, младежите от центъра слушаха хард мюзик на съседния компютър или гледаха поредния екшън... На компютъра пред мен работеше брат Мартин – на Майа Анлимитед и Илюстрейтър израбоваше уеб сайта на Идеал, както и други компютърни разработки.

Как протичаше животът на другите в това място на силата?

Ето например брат Мартин: специалист по компютърна анимация, той не се отделяше от компютъра. Често съм се изумявал как успява да бъде постоянно в супер добро настроение, да се смее от сърце толкова много, да има силата да ободрява и развеселява всички наоколо, да дава живот с присъствието си! Цяло благословение беше за мен да работя до него, на съседния компютър. Общуването не е само вербално, но преди всичко е енергиен обмен между аурите. Аз знаех преди всичко английски и съвсем малко френски, а Мартин обратното ... но това не беше проблем за разбирателството ни! Един месец преди да се озова в Идеал, Мартин бе преживял тежка трагедия. Той, приятелката му и брат Ив ла Форе отишли на екскурзия в планината. Ив е бил един от най-добрите канадски алпинисти, покорил Еверест, професионален екстремен спортист, обичал е да живее на ръба на бръснача и да оцелява. Но този път съдбата постановила друго. Докато пресичали с лодка буен планински поток, те се обърнали. Мартин успял да се хване в корени и с нечовешки усилия да се изтегли на брега. Под краката му и пред очите му проплавали приятелката му и Ив. Мартин оцелял, три дни търсел хора и селище, ял боровинки... Приятелката му и Ив обаче не намерил никой, въпреки спасителните екипи и усилията. На брат Мартин му бил даден втори живот. От тогава нещо станало с него – след като преминал кризата на скръбта по приятелката си, изненадващо дори за себе си, той се променил до неузнаваемост. Станал най-прощаващ и великодушен, спокоен и оптимист. Разбрал, че животът трябва да се живее пълноценно и че няма място за празни грижи и тревоги. Трудно може да се срещне по-засмян и радостен човек от брат Мартин. Радост, която не прилича на подскачането на плитък бързей, но радост, зад която стои цяла бездна от болезнени уроци и житейска мъдрост!

Ашрамът е обширен. Когато имах време, скитах из околните гори... Когато наесен прииждаше сьомгата, влизах навътре в гората, далеч от всякакви шумове, и сядах покрай реката. Гледах милионите червени риби, които идваха чак от Тихия Океан, от повече от 1500 км. разстояние. Те бяха плували срещу течението, бяха преодолявали водопади и бързеи, мнозина от ятото бе станало жертва на мечки и орли. Но оцелелите бяха безброй. Мислех си – колко ли живот трябва да има в тези 30-40 сантиметрови телца, за да преминат цялото това разстояние? И какво ги кара да го правят? Когато поеме по пътя си нагоре по реките, сьомгата спира да се храни. А пътешествието продължава повече от месец...

Често се разхождахме из поляните около Идеал с брат Ралф. Родом от Хаити, семейството му се преселило в Щатите, където прекарали няколко години, преди да се заселят окончателно в Канада. Брат Ралф е единственият цветнокож в Идеал. Изключително интелигентен, с него беше удоволствие да се говори за Великите Учители, за бъдещето на човека, за развитието на идеите, за които се работи в Идеал. Ралф притежаваше изключително спокойствие. Балансът, който излъчваше, беше просто заразителен... Той и прекрасната му съпруга Ахимса имаха две деца.

На около километър от храма Киамет има възвишение, малко плато, отчасти покрито с борове – според плановете на Идеал, за в бъдеще там ще има астрономическа обсерватория. Когато исках да съм сам, да погледна отвисоко на нещата и забравя за дребните си грижи, отивах там, на този хълм, и сядах под един бор. Нападалите иглички образуваха естествена възглавничка, на която се разполагах удобно и мислех... Животът ми в идеал не беше никак лесен, преживях много силни вътрешни уроци, научих много, поработих върху себе си с помощта на тънкия свят, Учителя и братята и сестрите.

Но, уроците продължават, мъдростта на познанието ни зове, Любовта очаква да се настроим добре, за да бъдем способни да понесем една по-висока вибрация от проявата и, за да ни изпълни със сила и безсмъртие! Нека бодро вървим в Пътя на Живата Истина, мили братя и сестри!

За контакти с автора:

Email: orlinbaev@gmail.com

GSM: 0878/260634

site: http://orlin.bravehost.com


<i>Орлин, София, България

14. 10. 2006<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 15.04.2009 г., 16:31 ч.</i>

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...