Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Източни и западни култури. Новата култура. Част 2. Недостатъци на източните култури


Ани
  • Автор: Росица Иванова (съставител)

    <i><a href="http://www.beinsadouno.com/books.php?id=155" target="_blank" class="art_link"> За мистичните учения </a>, Беинса Дуно (съставител: Росица Иванова)

    Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.<br/> ISBN: 978-954-744-094-4<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 16.10.2009 г., 16:38 ч.</i>

2. Недостатъци на източните култури

Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът – забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода... Тази Реалност е вътре в човека, това е човешкият Аз. В момента, когато съзнаваш, че си Аз, тогава се ражда Христос в тебе – това е новият човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което е вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. (4, с. 3)

Ако отидете в Америка или в Англия, там ще чуете всеки да казва: „Аз съм англичанин“, „Аз съм американец.“ Те се считат много по-културни от българите. Ако отидете в Индия и срещнете един индуски брамин, и той ще погледне към другите хора малко отвисоко. Всеки народ, всяка държава, която се счита носител на известна култура, все поглеждат отгоре на другите народи и държави. Това е повърхностно гледане на нещата. Това същото става и с растенията, и с животните. Минавате покрай едно дърво, погледнете го отвисоко и казвате: „Дърво е това.“ Вие даже и не помисляте, че имате голяма нужда от дърветата. (102, с. 66)

Онези, които механически прилагат дълбокото дишане, не могат да имат добър резултат. Йогите имаха по-скоро отрицателен резултат в дишането, отколкото положителен. Методите на йогите са неприложими за Западна Европа, защото европейците не разбират принципите, на които почива йогизма. (130, с. 202)

Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако човек не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тези осакатени ученици са вън от законите на Природата. Законите на разумната Природа са строги. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната Природа. Методите на йогите, обаче, са свързани с големи рискове. Йогите приличат на англичаните, които обичат да се качват по високите върхове даже с риск за живота си. Всяка година загиват по планините или потъват в моретата десетки англичани, но те смело вървят към целта, която искат да постигнат. Англичанинът е горд, не отстъпва лесно. Той казва: „И животът ми да коства, аз ще постигна това, което желая!“ Хубава черта е тази. (39, с. 39)

Сега ще ви говоря за неща, които не могат изведнъж да се постигнат. Най-малко десет години усилена работа се изисква, по два-три часа на ден, за да реализирате част от това, което говоря. При това, будно съзнание е нужно. Оня, който е привикнал да мисли добре, достатъчно е да отправи мисълта си към любимия си предмет, за да придобие някакъв резултат. Индусите имат различни методи за съсредоточаване на съзнанието си, но някои от тях са отживели времето си. Предметът, който обичаш, задържа погледа, както и съзнанието ти. Обаче съсредоточаването на съзнанието не показва още Любов към нещо, нито свободен избор. Защо гледаш човека? – За да намериш нещо хубаво в него. Като погледнеш човека с Любов, ще намериш нещо хубаво в очите му, в ушите му, в носа му, в ръцете му. Във всеки човек има нещо хубаво, което заслужава да се гледа. (68, с. 83)

Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш. Как размишлявате вие? Вашите съзерцания не трябва да бъдат както индуските съзерцания. Всеки ден можете да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е тия ваши умове да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей. В себе си, във вашата душа, трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както и към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си. Туй е правото! Ако аз турна себе си по-високо, а вас – по-ниско, това не е едно естествено положение. (162, с. 180)

Ако четете окултните книги, ще видите, че в Индия от хиляди години насам различни общества с духовен характер учат, работят, но досега още не са намерили онази дума, която им липсва. Те знаят много неща, само тази дума още не са я намерили. А на вас не ви липсва една дума, но само една буква ви липсва. И вие знаете много работи, но само тази буква не знаете. Като дойдете до някоя дума, в която се пише тази буква, вие не можете да прочетете и думата, не знаете каква е тя. Сега може да ми зададете въпроса защо е така. Да ме питате това, то е все едно да ме питате защо даден цигулар свири така, а не иначе. Така се е учил човекът. Така се е учил, така свири! (102, с. 143)

Казвате: „Индуската философия крие дълбоки истини в себе си.“ – Било е някога, но сега тя е изгубила 50 процента от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия. И евреите, като се считали за избран народ, искали са да бъдат първи между народите, но не могли да устоят. Бог ги поставил на големи изпитания, но те пропаднали, не могли да издържат на тия изпити. (46,с. 142)

В древността индусите са имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрез усилия, чрез волята; втората философия – чрез сърцето, а третата – чрез ума. Това са три специфични пътища за постигане на щастието. Обаче и досега нито по един от тия пътища индусите не са постигнали щастието. В своите усилия да разрешат този въпрос те са разрешили ред органически въпроси, но главния въпрос – щастието – и до днес още не са го разрешили. Ето защо те очакват вече да дойде някой отвън, да им покаже как да постигнат щастието. Те са дошли до една точка и очакват някой да им помогне в разрешаването на този въпрос. Думата „щастие“ трябва да се разработи, т.е. да се освободи от своя материален характер, от своите ограничения. (166, с. 232)

Ще говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло. Видял ли си тези тела? – „Не съм ги видял, но така е писано.“ – Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте? Защо не се спасихте? Защо индусите, които проповядваха толкова учения, не се повдигнаха? Защо очакват нов Учител? Значи това, което им се проповядва, не ги задоволява. Това е забава за тях. Те наистина очакват нещо, което да ги задоволи и повдигне. (137, с. 178)

<a href="http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=2920&Itemid=33"target="_blank"class="art_link"> Библиография -Издателство: Бяло Братство</a>

</html>

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×