Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Източни и западни култури. Новата култура. Част 3. Обединяване на културите и раждане на Новата Култура.


Ани
  • Автор: Росица Иванова (съставител)

    <i><a href="http://www.beinsadouno.com/books.php?id=155"target="_blank"class="art_link"> За мистичните учения </a>, Беинса Дуно (съставител: Росица Иванова)

    Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.<br/> ISBN: 978-954-744-094-4<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 16.10.2009 г., 16:32 ч.</i>

3. Противоречието не е в културите, а в нашите разбирания! И двете култури трябва да се изменят, обединят, за да се роди новата култура.

Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т.е. тя слиза отгоре надолу, а нашата – западната култура, е еволюционна, т.е. върви отдолу нагоре. Следователно методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно противоречието не е в културите, а в нашите разбирания. И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина человечески (Йоан 3:14-15). И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българите тя е останала в преданието за змейовете: „Змей ме люби, мамо“ – се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хора, които са слизали от Невидимия свят надолу, а сегашните хора се качват отдолу нагоре... Мойсей издигна змията, т.е. нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки егоизъм – човек, който мисли само за себе си. И право казват хората: „Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човек няма да оздравее.“... Както Мойсей издигна змията, така трябва да се въздигне и Син человечески – Христос, за да може човек да научи другата култура. Не че тези две култури са в противоречие, но те трябва да се съединят в едно, за да се даде начало на една трета култура, която сега иде...

В съвременното общество, в съвременните народи съществува противоречие между тези две култури и затова възникна войната. Тя произтича от това, че Мойсей е вдигнал змията, която хапе сега народите. И тя трябва да се издигне, за да дойде Христос – това е един жив закон. Не мислете, че в света хората сами уреждат своите съдбини. Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им...

Преди да мина нататък, ще ви дам една схема, т.е. учението на старите. В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще...

Да се въздигне змията – това сме ние, а да въздигнем Христа – това е Той, който е вътре в нас. Тогава ще бъдем едно с Христа. (22, с. 177-192)

Философията на живота е тази – да познаете, че вие сте изпратени отгоре да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на Земята. И следователно, затова е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът – туй, което движи силите. А туй в индуската философия го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена – прана, акаша – това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй пак са отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо – всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската – ние го приемаме; но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. (163, с. 216)

Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и ония духовно просветлени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят – не външно, но вътрешно. Даже и в Америка доскоро проповедници от една църква не позволяваха проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите. (35, с. 45)

Има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Например, ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: „Убий в себе си всяко желание за живот!“ В западните школи, обаче, се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране! Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.

Да допуснем, че някой човек е живял много време на Земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. (108, с. 83)

От времето на Христа досега не зная друг да е нахранил с пет ечемични хляба 4-5 хиляди души. Говорят, че някъде в Индия имало хора, които можели да нахранят с малко хляб много хора. Ако съвременните хора се стремят да превърнат желязото в злато или простите метали в благородни, възможно е. И човек по същия начин може да увеличи петте ечемични хляба, но трябва да разбира съответния закон на Природата за превръщане на материята. Друго становище трябва да има той! Природата не трябва да бъде за него едно мъртво учреждение. Защото външно ние живеем в един свят, където изглежда, че всичко е в покой, в мъртво състояние. Съвременната наука показва, че привидно е така. Сега са намерили живи клетки в някои моделирани камъни отпреди хиляди и милиони години. На Земята има живи микроби, които през пространството са дошли. (130, с. 74)

Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад. Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате – европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение. Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения… Ако вярващият приложи своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче за истински вярващите, за учените, не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в Природата и в живота, се подчинява на разумни закони. (188, с. 236)

Какво прави адептът на Земята? Той разполага с тялото си и може да си служи с него, както иска: и като автомобил, и като аероплан. Това се отнася до адепта, до човека, който има знания. Който няма знания, той ще търси файтони, автомобили и аероплани. Който няма вяра, нуждае се от пари; който има вяра, и без пари може. (152, с. 136)

В едно царство на миналото всичко ставало все с музика. Като влезе някой пътник, имало ключ – като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20-30 години своята опитност в Индия. Американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?“ – „Пет хляба.“ И дойдат пет топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички – каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия. Казва, че Христос 5000 души нахрани с пет хляба и няколко риби. Има едно богатство, което са дава само на ония, които имат закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас – любовта е слаба. (102, с. 566)

Мислите ли, че ако обичате Бога, вас ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат – Бог е, Който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и дето минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли; вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. (88, с. 443)

Вие не сте застанали на великия принцип на Любовта, да знаете как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на Любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата. Това са ограничения. Аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее. Ти съставяш част от Бога и живееш в Него. Следователно, Божията Любов е и твоя Любов. Всеки може да опита тази Любов. Ако попаднеш в Индия, при големите змии, там ще опиташ Любовта си. Любовта изключва всякакъв страх. Щом си безстрашен и носиш Любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около тебе и ще слезе, без да те ухапе. Човекът на Любовта е в състояние да укроти и най-свирепото животно. Нека религиозният направи един опит, да види каква е неговата религия и каква е Любовта му. Като направи сполучливо опита, тогава може да говори за религия. Религията на хората е под ногата на тигъра, на лъва, на мечката. Хората не са лоши, но нямат знание. – „Невежи ли сме ние?“ В Индия има хора, които, без да са християни, правят по-големи опити от християните. Православните ще кажат, че индусите не са правоверни, няма да се спасят. Вие били ли сте при Господа, да знаете кой ще се спаси? Кой от вас е бил съветник на Господа, да знае как ще се спаси? По какъв начин става спасението? – „Еди-кой си не може да влезе в рая.“ – Отде знаете това? – „От Писанието.“ – Разбирате ли всичко, което Христос е казал? Приложихте ли учението на Христа? Защо не се обърнете към Христа с молба да ви обясни всичко, което не разбирате? (137, с. 154)

Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята. Мисълта ви да бъде толкоз силна, че като мислите за Небето, за духовния свят, както седиш в стаята си, поне на четири пръста да се повдигнеш от земята, че краката ти да не опират на пода. Докато ти поне с един пръст не се вдигнеш, то концентрацията ти е обикновена. И даже ако се вдигнеш на един милиметър, то е вече концентриране. Правили ли сте опити? Има ли някой от вас, който се е вдигнал на един милиметър? (127, с. 265)

Могат да се дадат ред правила, но има една опасност, която не позволява това. Опасността седи в критичността на човешкия ум. Западният човек има силно критичен ум. Ако му се дадат някакви методи и правила, той започва да философства и по този начин разваля работите. Западният човек работи с опити. Той трябва да прави много опити, сам да дойде до известно заключение. Като мине през гъстата материя, тогава ще започне да пъпли отдолу нагоре, към високия връх. Щом стигне върха, той ще си даде сметка колко енергия е изразходвал и тогава ще си отговори струва ли си човек да изразходва толкова много енергия, за да се качи на върха, или да запази енергията си и да предпочете пътя на малките съпротивления. Източният човек е майстор на слизането. Дойде ли обаче до качването, там той се обленява. Например индусите са пред самите Хималаи, но не правят опити да стигнат върха. Англичаните обаче са предприели много експедиции към Хималаите и не престават още да предприемат такива. Техните опити са оправдани. Те вървят в духа на окултната наука, която казва: никога не се произнасяй за нещо, преди да си го опитал. Който е опитал нещата, той има право да разсъждава. Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи, както пилето мълчи в яйцето. (36, с. 71)

Един ден ще ви поставят като учители да проповядвате на хората. Как ще проповядвате, ако нямате положителни резултати от вашите опити? Вижте какво прави факирът: вземе, че си разреже ръката, след това събере отрязаното място, тури си другата ръка отгоре, концентрира ума си и чрез закона на вярата след няколко минути всичко е заздравяло. Разпори си корема, събере го, после тури ръцете си, концентрира се и след 20 минути коремът заздравява. Този човек е правил хиляди опити и знае законите, че много неща могат да станат само когато човек знае как да ги направи. Това зависи от неговия ум. Сега всички вие имате едни стари възгледи. Най-първо трябва да се освободите от своите възгледи. (113, с. 246)

Нас ни трябва нов начин на разсъждение... Източните народи вървяха по друг път, западните народи вървят по друг, противоположен път. Новата раса, която иде, тя върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде, то иде по друг път, но нов път – то не е старият път. Старите методи, старите разбирания, всичко туй служи като параван на съвсем нови работи. Ако така разсъждавам, че чрез Мойсей Бог ни говори, ако беше съвършено мойсеевото учение, имаше ли нужда от Христос? (139, с. 348)

<a href="http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=2920&Itemid=33"target="_blank"class="art_link"> Библиография -Издателство: Бяло Братство</a>

</html>

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×