Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Космос и Паневритмия


Ани
  • Автор: Зоя Бъклева

    <i>Статията е предоставена за публикуване от автора<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 17.11.2009 г., 18:34 ч.</i>

Търсейки научно обяснение на действащите закономерности в света, откриваме едно бавно синхронизиране на съвременната и окултната (скрита) наука. Голяма роля за това синхронизиране има квантовата теория с нейните принципи за неопределеността на елементарните частици, за приемането и предаването на Светлината, а от тук на информацията и на мисълта.

Тук в България Учителят Петър Дънов - Беинса Дуно предаде на всички българи по дух Новото учение - този висш космичен ритъм чрез Паневритмията. Паневритмията е танц, състоящ се от три части:

I. 28 упражнения;

II. Слънчеви лъчи;

III. Пентаграм;

“Женственото в природата е туй, което съгражда, което събира нещата около себе си. Жените създават земите, жените създават слънцата, жените създават слънчевите системи, планетите. Празното пространство владеят мъжете. Във всички празни пространства между планетите живеят мъжете… Разумни същества живеят и в междупланетното пространство, дето материята е съвършено прозрачна. Най-разумните същества живеят в най-прозрачната материя, каквато е светлината.” (1)

Раждането и еволюцията на материята според астрономите е започнала от Големия взрив на “първичното яйце” преди 15 милиарда години. Стотици милиони години газ и прахови частици са се събирали и са образували огромни облаци, които се простират на милиони светлинни години. фиг.1

kos_pan_1.png

фиг.1

Спиралната галактика, каквато е нашата - Млечният път, има форма на диск, със спирални ръкави и хало. Цялата система, състояща се от газ, звезден прах, звезди и звездни системи се върти около геометричния център.

Спиралните ръкави на Млечния път и подобните му галактики са с изключително висок блясък, което е признак, че там продължава зараждането на нови звезди. При свиване на ядрата на новообразуващите се звезди една част от тях преминава в диск, от който се раждат планетите. фиг.2

kos_pan_2.png

фиг.2

Гравитационната сила на всяко тяло стига до безкрайност, намалява бързо след като се отдалечи от тялото, но никога не достига до нулата. В пространството между звездите гравитацията на цялата Галактика е достатъчна, за да я задържи като едно цяло и да накара звездите да обикалят около центъра й.

Хората са звездни същества, те идват от звездите и пак се връщат там. Въглеродът в клетките ни, кислородът, който дишаме, калцият в костите, желязото в кръвта ни - всички са образувани преди милиарди години в звездите. За да разберем нашият произход, първо трябва да разберем произхода на звездите.

“На всяка звезда според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Плутон, на Слънцето, на Сириус, на всички слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонизират с теб, само на Слънчевата система.” (2)

Астрономите спорят за ролята на дисковете в процеса на звездообразуването (основна или второстепенна), но са единодушни в това, че падащата върху звездите материя захранва грандиозни дискове от горещ йонизиран газ. Те се простират на десетки светлинни години по продължение на оста на въртене на звездата, перпендикулярно на диска. Много от дисковете изхвърлят материята на топки. Магнитните силови полета се изкривяват и образуват спираловидни конуси, които оформят материята на диска в тесни джетове, като мощен лазерен лъч. фиг.3

kos_pan_3.png

фиг.3

Част от звездната маса се отделя чрез звездните изригвания и звездния вятър и подхранва милиони години с материя звездните дискове, в които могат да се образуват планети. На определен етап от еволюцията на звездата се достига фаза на равновесие, в каквато фаза в момента е нашето Слънце.

Божествените принципи са вечни, те се проявяват в духовния свят, във физическия свят, чрез съответните закони. Те формират дисковете на галактиките, звездните системи, планетните системи, на атомите и елементарните частици. Макросвета и микросвета се оглеждат като в огледало.

“Малките мистерии са за земята, а тайните на Слънцето са Големите мистерии. Съществата, които живеят на Слънцето, чрез своята интелигентност, чрез своите мисли развиват тази огромна топлина, която е във фотосферата на Слънцето или в аурата му. Жителите на Венера са по-горе от земните жители, а жителите на Сириус - още повече… Всеки, който завърши своето развитие, ще му дадат задача да създаде една слънчева система и тогава ще видят какви знания има”.(3)

Тези принципи и закони, управляващи Всемира могат да се открият в упражнението от Паневритмията – “Слънчеви лъчи”. фиг.4

kos_pan_4.png

фиг.4

“Човек има 12 сетива. От видимото отива към невидимото. Има първа октава на Светлината, а втора октава на Светлината е в Невидимия свят.” (4)

Когато се подредят дванайсетте лъча на играещите, които са заобиколени от кръг(диск) се получава едно живо, туптящо Слънце. Ритъмът на музиката създава усещането за живите вибрации на светлинните фотони, идващи от Слънцето. Когато играещите спазват ритъма и темпото на музиката и текста и всички са в хармония и синхрон, едно живо Слънце слиза на Земята.

”Всяка добродетел си има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза музика, песен, която напомня звуци от нежна арфа”. (5)

Тъй както Галактиките раждат звезди, звездите раждат планети, планетите раждат Живота, така хората играещи този танц раждат добри мисли и добри чувства. Както една звезда може да изхвърля материя от центъра си като мощен лазерен лъч, така добрите позитивни мисли на хората, които танцуват Паневритмия могат да окажат позитивно, благородно въздействие на даден град, държава, планета, галактика, цялата Вселена. фиг.5

kos_pan_5.png

фиг.5

Всички знаем, че човек използва едва 10% от капацитета на мозъка си. Астрономите виждат 10% от масата на Вселената, останалите 90% е невидима и те я наричат тъмна. При едно сравнение на тези проценти може да се допусне, че тези 90% тъмна маса са невидимите духовни измерения, които човек ще започне да вижда, пробуждайки духовните си сетива и разширявайки съзнанието си.

“Има две течения: от Слънцето към Земята и от Земята към Слънцето. Тази енергия, която иде от Слънцето към Земята при връщането си от Земята към Слънцето образува второ течение. Става една обиколка като кръвообръщение, енергията, която иде от Слънцето е артериално течение, а течението, което идва от Земята към Слънцето - венозно.

Слънчевите петна са отвърстия, през които се праща кондензирана енергия към Земята винаги с известна цел. Тази енергия се праща на Земята с такава грамадна бързина, че ако би дошла направо към нея, ще помете всичко със себе си. Затова между Земята и Слънцето има няколко трансформатори, които възприемат тази слънчева енергия, като я трансформират, намаляват скоростта й и тогава тя се спуща на Земята. Най-красиво ще бъде, когато хората получат билет да пътуват из Вселената”.(6)

Слънчевите петна са открити в 1602 год. и се изявяват периодично всеки 11 години, растат и започват да се умножават. Петната и магнитните дъги имат тясна връзка помежду си. Те представляват нещо като подпис на навидим актьор, който оформя ансамбъла от слънчеви спектакли - магнитните бури.

Магнитното поле е неуловимото присъствие, неосезаемата мрежа породила се в пространството около магнит, което му позволява да привлича от разстояние други магнити. То въздейства върху електрическия ток. Те се държат ръка за ръка, те се предизвикват един от друг. Слънцето, както и Земята притежават магнитни полета. Нашата звезда е съставена от газ, подложен на екстремни температури. Неутралните атоми се разпадат и се образува течна плазма, съдържаща електрически заредени частици. Слънцето се върти около себе си, въвличайки плазмата в своето въртене със скорост, която намалява от екватора към полюсите. Тогава плазмата прихваща и премества линиите на магнитното поле, което позволява да бъде разбрано образуването на петната и на магнитните дъги. Силовите линии на Слънчевото магнитно поле се преместват чрез плазмата с различна скорост. Това води до колосални слънчеви изригвания, които изпращат към Земята мощни потоци заредени частици. В 2000-та година Слънцето бе в своя максимум, активността му бе най-силна за последните 50 години. Магнитните бури причиняват токови удари, трансформаторите излизат от строя. Атмосферата се зарежда с йонизирани частици, плътността й скача, радиацията се повишава. В такива дни Северното сияние се вижда чак в тропиците. Компютрите, електронните системи, Интернет излизат от строя, защото приемат електронните вихри за команди.

“Окултната наука е една от онези науки, в която знаят методите и пособията, по които човек може да отиде на Земята, на Слънцето, на месечината, на Сириус. Най-напред може да отиде до Слънцето и оттам нататък може да пътува дето иска. Това е наука.” (7)

Ето кратък преглед на някои от астрономичните събития за последните години:

1997 год. - италиано-холандски спътник на 14. 12. регистрира мистериозна експлозия в “Голяма мечка”. Само за 30 сек. Тази “хипернова” звезда е освободила 100 пъти повече енергия отколкото Слънцето за 10 000 години. Това е невероятна енергийна мощ, най-фантастичната експлозия от времето на големия взрив. Това става в много далечна галактика на 12,5 милиарда светлинни години от нас. Никога досега в историята на астрономията не е било регистрирано явление с такава сила.

1998 год. - 27. 08. - От звезда в “Орел” на 20 000 светлинни години в нашата Галактика за 5 минути Земята бе разтърсена от космичен трус - гигантски пламък от Гама лъчи прониза небето. Тази звезда се оказа магнитна, с невероятно силно магнитно поле. Магнетарната енергия, създадена от магнитното поле е 800 милиарда пъти по-високо от земното, 100 пъти повече от всичко онова, което сме наблюдавали досега във Вселената. Това е неутронна звезда, ядро от плътен неутронен флуид, силно втвърдени външни слоеве желязна кора с дебелина 1 км. Магнитното поле е толкова мощно, че поражда вълни, които пробиват дори тази желязна кора. Енергията, изхвърлена в междузвездната среда под формата на Гама пламъци създава истински космичен трус. фиг.6

kos_pan_6.png

фиг.6

1999 год. - 11. 08. - пълно слънчево затъмнение, поредица от силни земни трусове, като че ли Земята си облича нови дрехи. фиг.7

kos_pan_7.png

фиг.7

2000 год. - магнитни бури, много висока слънчева активност. Горните слоеве на атмосферата и всички живи клетки, които са малки електромагнити се променят и обличат в нови “дрехи”.

”Аз вярвам, че на повърхността на Слънцето, в неговата фотосфера има 10-15-20 милиона градуса топлина, а някъде достига до 50 милиона и повече. Понеже има опасност едно Слънце да нападне друго Слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защитава от нападение”.(8)

Тези събития са сигнални лампички, които ни предупреждават, че промените, които стават далеч от нашата Галактика и в нашия “дом” - Слънцето, ще станат и вътре в нас. Това е заложено в космическите Закони и Принципи. А те водят до промени, те определят Еволюционното развитие на цялата Вселена. Разсъждавайки върху макрокосмоса и микрокосмоса може да се направи следния паралел:

Живота на звездите може да се определи така - масивните звезди свършват живота си с титаничен взрив като свръхнови, разпръсквайки в Космоса елементи, синтезирани в техните ядра. Но звездите са странни създания. Те имат вграден механизъм за сигурност и успяват да оцелеят. Когато водородът се изчерпи, ядрото се свива. Звездата се превръща в червен гигант. Ядрото се нагрява, за да започне сливане на хелия във въглерод и кислород. Звездата започва нов живот. фиг.8

kos_pan_8.png

фиг.8

Звездите с малки маси завършват живота си в т.н. бяло джудже. Звезда с маса по-голяма от 11 слънчеви маси умира много по-бляскаво. След изчерпването на хелия, започва сливането на въглерод и кислород и се стига до желязото. Желязото е нещо като “Стоп”, защото има най-стабилно ядро от всички елементи. В този момент вътрешната структура на звездата прилича на зелка - желязно ядро, обвито от силиций, обогатено от слоеве все по-леки елементи. Когато желязното ядро е над 1,44 слънчеви маси, гравитацията надделява и ядрото започва да се свива. Всички протони и електрони се превръщат в неутрони - ражда се неутронна звезда. Един напръстник от веществото й би тежало на Земята колкото цялото човечество. Сравнете цифрите 1,44 и 144(122=144). Когато в упражнението “Слънчеви лъчи” се подредят 12 лъча с 6 двойки във всеки лъч, се получава числото 144. Това число е Библейско, цитирано и в Кабалата. Символиката и мъдростта, вложени в Паневритмията е многомерна. фиг.9 Ултравиолетово изображение на нашето Слънце, направено на 30 март тази година от космическата обсерватория на NASA Solar Dynamics Observatory. Червените зони са относително "хладни" - 60 хил. K. Докато сините и зелените са по-горещи и достигат над 1 млн. K.

kos_pan_9.png

фиг.9

“Нагоре, на 12000 км от нашата планета се намира прозрачна Земя. За да се отиде на нея, се минава през 12 врати. Там живеят напреднали същества. Този свят е Раят - горната Земя…” (9)

Архибактериите са най-древните живи същества на планетата, които населяват Земята от преди 4 милиарда години, а учените ги откриват едва преди 30 години. Многообразието им изумява биолозите. Живеят на места, където човек не може да оцелее: депа за радиоактивни отпадъци, киселинна среда, врящи гейзери, в ледената Антарктида. Пригодени към всякакви условия, извличат изгода и от най-неблагоприятната среда. Става дума за нова форма на живот или по-точно за най-древната форма на живот. Учените доказват, че вид архибактерия може да оцелява, пътувайки милиони, дори милиарди светлинни години върху астероиди, болиди, комети. Този вид бактерии се нуждаят единствено от желязо, а този химичен елемент се среща в достатъчно количество в космичните тела. За хората на земята желязото е синоним на живот, жизненост, човешката кръв, която пулсира в човешкия организъм.

Като разгледаме схемата на Паневритмията, се вижда, че тя прилича на схемата, описваща атома на желязото. Този химичен елемент притежава пореден номер 26, което показва, че той има 26 протона в ядрото си. В първият цикъл на Паневритмията 26-те упражнения са в движение, динамични. Последните упражнения - № 27 и 28 са статични (духовни), но могат да се приемат символично за “запалка”, която дава живот на атома на желязото, като го изпраща в космоса да разнася хармония, красота и попадайки и в най-неблагоприятните условия, да пробужда за Живот.

“След като преминете през всички слънчеви системи на материалния свят, ще влезете в Слънцето и оттам можете да бъдете кандидати за Божествения свят”. (10)

Еволюцията на галактиките, звездите, звездните системи, молекулите, атомите оперира с едни и същи Принципи и Закони. Прилагайки хармонията в себе си към нашите приятели, към цялото човечество, ние можем чрез Паневритмията да се справим с глобалните проблеми на Нашата планета. Паневритмията хармонира, развива добродетели, които обединяват хората в името на красотата. Всяка промяна, дори и катастрофа води до еволюционно развитие и ако ние позитивно посрещаме промените, които стават, ще можем по-лесно да преодолеем изпитанията. Всички тези промени подготвят човечеството да премине по-плавно следващата стъпка в своето развитие по спиралата нагоре. Безпределната Мъдрост на Космичния Разум винаги се е предавала на човечеството чрез Мъдреците, Посветените, Великите Учители. Може би ние само трябва да си припомним омайващата магическа сила на Музиката, Поезията, Танца, която е заложена в нас от Орфей, Питагор и много други.

“Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Ангелите ще развиват своите знамена и ще слизат и възлизат нагоре, и песни ще пеят, и музика ще свирят, и навред радост ще цари. Вие сте забравили, че сте били светлина, и сега с ред доказателства, трябва да ви убеждавам, че сте били светлина”. (11)

Играейки Паневритмия, да отворим духа и душата си за Любовта, Мъдростта и Истината на Всемира, за да видим как целия Космос танцува, да чуем музиката на сферите.

“Кой си ти? Казва: Аз съм Истината. Тогава чувам една песен от Слънцето, толкова красива. Небесните жители на Слънцето пеят. Слушам жителите на Венера и те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят, слушам жителите на Сириус да пеят, слушам жителите на Алфа Центуриус да пеят. Учените казват: Дали има живот на другите планети? Всички пеят на един много разбираем език. Какво да кажа на съвременните хора? Как да им докажа това, което чувам?” (12)

В заключение, сравнявайки тази закономерност при еволюцията на физическата материя, която сътворява Вселени, галактики, звезди и планети можем да кажем, че целия Космос танцува Паневритмия. фиг.10

kos_pan_10.png

фиг.10

Физическата гравитация управлява движението, а най-изящното движение на материята е танцът. Духовната гравитация управлява чувствата, а най-изящната проява на чувствата е музиката. Божествената гравитация управлява мислите, а най-изящната проява на мислите е СЛОВОТО. Всичко това е закодирано в Паневритмията, там са втъкани кодовете за сътворението на света.Човек, създаден по образ и подобие на Бога, играейки този свещен танц става сътворец на своето собствено битие, сътворец на битието на своя ближен (партньор) и заедно с всички участници в Паневритмията – сътворец на битието на планетата.

Паневритмията е един “философски камък” в действие. Играейки в синхрон и хармония ние пробуждаме мозъчните си центрове в главата, изтъкаваме жива мрежа от Добродетели, които трансформират нашите “неблагородни” мисли и чувства в “благородни”, диамантени мисли, чувства и постъпки на хармония и единство, които ни откриват пътя към безсмъртието.

kos_pan_11.png

Използвана информация:

Списание “Андромеда”

№ 17/1997 г.

№ 27, 28, 30, 33/1998 г.

№ 44/2000 г.

Списание “Наука и техника” - 2000 г. - октомври.

Цитати:

“Вземи детето”

1/стр. 286

2/стр. 248

7/стр. 233

9/стр. 280

10/стр. 280

“Акордиране на човешката душа” I том

3/стр. 265

4/стр. 232

5/стр. 227

6/стр. 267

8/стр. 267

“Живият хляб” - 12/стр. 102

Списание “Житно зърно” № 1/2001 г. стр. 2

Зоя Бъклева

Бургас 2001 г.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×