(импресии от едно посещение)
Дали защото прословутото виенско колело се върти повече от век във Виена, или защото в Паневритмията има валсови мелодии, или по-скоро защото виенчани са едни свободни и разкрепостени хора, но да играеш Паневритмия във Виена се оказа особено приятно и вдъхновяващо. Чувства се различната атмосфера на града. Всичко е много по-спокойно от обичайните ни представи за това, какво представлява една столица. А Виена е много повече от столица, защото е познала величието на столицата на една империя. И това се вижда не само в сградите и архитектурата, но и в самите кореняци виенчани – учтиви, усмихнати, със самочувствието и възпитанието на аристократи, но без арогантността на други западни нации, където шовинизмът хвърля своята сянка на иначе безспорния блясък и слава.
Но Виена е преди всичко музика. Виена е Моцарт и Щраус. Музиката изпълва цялата атмосфера на града. И се чудя дали това не е тайната на този град. Музиката е универсален език.
Музиката нежно и неусетно стопява бариерите и различията. Музиката прави атмосферата подходяща за общуване и за разумен диалог. Най-големият център на ООН в Европа се намира точно тук, в спокойната атмосфера, която виенчани са създали за себе си. И не вървят ли така нещата: когато хората постигнат едно интелигентно общуване помежду си, тогава и нациите ще го постигнат.
Всъщност целта на нашето посещение във Виена беше да представим Паневритмията в центъра на ООН: Паневритмията като символ на универсалност, хармония между частите и хармония на частите с центъра – Божественото. От малкото, което знам за дейността на ООН, имам представа, че е традиция за организацията да изслушва просветлените умове на своето съвремие – философи, учени, духовни водачи от Изток и Запад, които носят своите послания и идеи за Цялото и за хармонията в Цялото. В този смисъл и "нашата" Паневритмия има своя принос – не само като идея, но и като практически метод за постигане на хармонията – вътре и вън от нас. И въпреки че кратката ни презентация нямаше официален характер и масов зрителски интерес, все пак в нас остана удовлетворението, че сме посели едно семе на точното място в точното време.
Музиката на Учителя Петър Дънов прозвуча и развълнува присъстващите. Някои от тях бяха заинтригувани и откликнаха на поканата ни да играем заедно Паневритмия на другия ден. Получи се една интернационална Паневритмия, вдъхновяваща както за "чужденците", така и за българите, които от години живеят и работят в Австрия. Мисля, че разбирам радостта и вдъхновението им – на фона на представата, която редовият западняк има за нашата страна, изведнъж от България се появява нещо ново и качествено, оригинално, езотерично...
Защо казвам на точното място и точното време? Защото мисията на ООН е планетарна – тя осъществява бленуваната мечта на напредничавите умове на човечеството да видят нациите на планетата като едно голямо семейство, в което всеки има своето място и роля, в което цари взаимно уважение и разбирателство. И точно днес, когато падат граници и се заличават традиции, е особено важно за нас, хората, да имаме модел, по който да изграждаме своето общуване. А посланието на Паневритмията е това – всеки е значим, всеки има място под Слънцето, всеки има право на лично пространство и възможности за развитие, всички заедно се движим и общуваме в хармония, определена от ритъма на музиката, която идва от центъра – Божественото.
Живко Стоилов
Recommended Comments