Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Принципът на полярността или границите на света, в който живеем


Донка

"Принцип на полярност, двойственост. Всичко в Природата е двойствено, поляризирано. Двойствеността е основен закон във Всемира."

Паневритмия, София. 1941 г.

Един от принципите, които стоят в основата на Паневритмията, е този на полярността. Той е най-близкият, най-използваният и може би най-усвоеният от нас. Постoянно се сблъскваме с него в ежедневието си – добро и зло, светлина и тъмнина, активност и пасивност, привличане и отблъскване, Ин и Ян... Това са границите на нашия свят, границите, в които ние функционираме и които ни формират в най-голяма степен. От съвсем ранна детска възраст има неща, които са ни приятни или неприятни, има събития, които ни доставят радост и такива, които ни натъжават. Различаваме топло и студено, сухо и мокро, гладно и сито, всеки от нас принадлежи към един от два противоположни пола. Впоследствие нашите разбирания и възприятия се разширяват, а заедно с тях нарастват и видовете полярности в живота ни. Научаваме се да различаваме социални, морални, естетически, физиологически, психологически, физически, спортни и какви ли не още противоположности, но всички те остават в границите на полярния модел.

В Паневритмията този закон се проявява многопластово. Годината е разделена на два шестмесечни периода – един, в който играем Паневритмия, и друг, в който не я изпълняваме. Примери за полярности могат да бъдат наличието на център и кръг, на свирещи и танцуващи, построяването по двойки, които символизират мъжкия и женския принцип, протичането на магнетични и електрични сили във всеки от нас, използването на мажорно и минорно ладово наклонение в музиката, съчетаването на активност и пасивност, наличието на прави и криви линии и др.

Как може да се работи с тези противоположности? За да разберем дадено явление, факт или принцип, е необходимо да видим как действа, как и къде се проявява. Полярностите са крайните точки, в рамките на които може да съществува даденият обект или явление. Тези крайни точки ни дават възможността най-ясно да видим различията, което е първата крачка към разбирането му. В същото време осъзнаването на противоположните проявления (±∞) разширяват погледа ни. Обогатяването на разбирането и осмислянето съответно ни отдалечава от фиксирането върху една единствено “правилна” позиция или от фанатизма в мисленето. Последното е много силно застъпено в нашите умозаключения. Тук е скрит един друг “ключ”, касаещ принципа на полярността и начина, по който ние го използваме. Това се отнася до антиномията Вярно-Невярно (Истина-Лъжа), но се прехвърля в мисленето ни като цяло. За пример – имаме две съждения (явления) А и В, като А ≠ В. Ако А е вярно, това автоматично означава, че В е невярно. Образ на този стил на мислене е сентенцията “Който не е с мен, е срещу мен.”

Преди 2000 години Христос се опита да ни покаже друга гледна точка, като промени сентенцията в “Който не е срещу мен, е с мен”. Първият вариант налага само една истина, само една вярна позиция и дискриминира всички други. Вторият вариант дава шанс на голям брой еднакво верни, допустими позиции. В епохата на Водолея това продължава да е нова парадигма, която трябва възможно по-бързо да осъзнаем, осмислим и приложим на практика. Това означава, че е възможно да има повече от едно еднакво верни твърдения, отговори, поведения. Както всички точки се намират на еднакво разстояние от центъра на кръга и няма някоя, която да е по-важна, по-близо, по-първа от другите. Пример за това в науката е корпускулярно-вълновата теория (един обект може да проявява свойства и на вълна, и на частица).

Но нека се върнем на Паневритмията. Как да работим с принципа на полярността? Чрез търсене, отчитане, осмисляне, осъзнаване на различията в параметрите на всеки един от изграждащите я елементи – музика, слово, движения и идеи.

pentagram-01_zh.jpg

Нека използваме за пример движенията. Първо можем да се насочим към търсене и осмисляне на различията, свързани с двигателната ни активност по време на изпълнение на упражненията. Водим се от разбирането за психичните движения (това са движенията, свързани с определена мисъл). Най-лесният начин, по който можем да работим, е да бъдем наблюдателни за това, което се случва с нас. Ако това ни затруднява, добре е да си помогнем чрез различни въпроси, на които да потърсим отговор. Каква е разликата:

 ако изпълним движението по-бързо или по-бавно?

 ако играем с по-голямо мускулно напрежение или по-отпуснато?

 в покоя преди и след изпълнението на упражнението?

 ако изпълним движението с концентрация или без?

 при изправен или не гръбначен стълб?

 между движението с паневритмична и с обикновена стъпка?

Неусетно стигаме до връзката между движението, мислите и емоциите. Добре е да внимаваме за това:

 какви емоции пробужда един тип движение и какво друг тип?

 с какви мисли се свързва дадено движение или какви провокира в нас?

1_nagrada_Bqlo_Bratsvo_na_Rila.jpg

Можем да работим по същия начин и с музиката. Каква е разликата при:

 по-бързо и при по-бавно темпо;

 по-силно или по-тихо, по-емоционално или по-вглъбено изпълнение;

 пеене с текст или без текст;

 пеене наум или на глас;

Всеки елемент е от значение, но за да се научим да отчитаме малките нюанси (финия свят) е нужна упорита подготовка. Учителя ни е оставил Паневритмията в едногласен вариант. Сега вече съществуват много хармонизации и оркестрации. Това “оцветява” с разнообразни багри музиката. Свързва ни с различни настроения и светове, които провокират съответни идеи и чувства в нас. Добре е да отчитаме промяната, която “идва”с всяка нова музикална фраза . Можем да внимаваме и за това:

 Има ли и каква е разликата, когато слушаме един глас (един инструмент) или когато звучат два, три... цял оркестър?

 Какво ни “дава” всеки различен инструмент, с който се изпълнява Паневритмията, какво носи всяка различна хармония?

 Какви чувства “събужда” в нас музиката, изпълнена само с инструменти, и какви, когато има глас?

 Дали можем да отчетем някакви нюанси при изпълнение с глас, но без инструменти и без текст?

 Съществува ли разлика, когато пеем, докато танцуваме в кръга, или ако сме в центъра на кръга? А когато пеем извън кръга?

Да насочим погледа си към областта на идеите. Имаме заглавие, което е есенцията на даден принцип. Можем да потърсим границите, в които той функционира. Дори да не успеем в неговите абсолютни, крайни граници, то това пак ще ни обогати. Добре е да разгледаме всеки такъв принцип/идея в трите свята (физически, астрален, ментален). Да потърсим как се проявява тази идея във всеки един от тези светове, как ние работим в ежедневието си с тази идея в трите свята.

pan-2003.jpg

За пример: “Даване”. Какво е съдържанието на това понятие? Какви са границите му в трите свята? Добре е да продължим с размишление за проявлението му във физическия свят – какво давам и как го давам? Има ли значение на кого? Кое е най-малкото, което мога да дам? След това да насочим наблюдението си към астралния и менталния свят. Как се проявява това там, т.е. на какви емоции давам възможност да се проявят в и чрез мен. Какво чувствам, когато давам? Какви мисли мога да споделя? Какви идеи привличам и излъчвам, какви мисли се появяват в мен, докато изпълнявам упражнението? Доколко съм съзнателен за тях? Въпросите са много.

Често нашите отговори са само в светлия аспект. Даваме любов, светлина, добро настроение, подкрепа, милосърдие, даваме всичко, даваме от сърце. Можем обаче да помислим и кой е обратния полюс на даването – Получаване, Вземане или... (движението в упражнението “Даване” също има два елемента)? Тук всеки трябва да намери своя отговор. Не трябва да забравяме, че ние имаме и тъмна страна, която е също толкова реална. Нашата сянка. Но нея не я показваме, не я “даваме”. Факт е, че има неща, които крием от света, от всички, дори от себе си. А те съществуват, заровени дълбоко в нашето подсъзнание. Необходимо е да разсъждаваме и в тази насока – кое е това, което не можем да дадем, което не искаме или не можем да видим, което не можем да покажем и защо това е така? Сянката е другата част от нас, която дава границата на съществуването ни. Другият ни полюс. Разбира се, следващата стъпка е да проверим какво се случва след тези наблюдения и размишления по време на изпълнение на самото упражнение от Паневритмията.

Учителя казва, че сме потопени в мисловен океан. Влизаме в контакт със същества с по-висша интелигентност и е добре да приложим минималното усилие, да сме малко по-съзнателни в този процес. Написаното дотук рисува един възможен метод за работа с принципа на полярността. Сами помислете колко време е необходимо, за да усвоим по този начин едно упражнение – час, два, седмица? А всички упражнения в Паневритмията?

Трябва да изучаваме себе си, за да можем да станем господари на своето тяло, на своите чувства и мисли, на своето поведение. По този начин можем да достигнем до по-дълбоко познание за силите, действащи в нашия организъм. А за това е необходимо да обходим и видим себе си в границите, в които можем да се проявим. Най-малкото и най-великото, до което можем да се разгърнем. Началната и крайната точка, алфата и омегата на нашето същество, да ги осъзнаем и след това да успеем да постигнем единството.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

:3d_047: Благодаря, чела съм я и в самото списание, и сега пак я прочетох.

Много ми харесва!

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

×