Разумното сърце срещу синдрома на десния крак

Преди десетина години във фокуса на вниманието беше упражнението „Изгрява Слънцето. След време, особено след публикуване на архивните снимки, на които се вижда, че Ярмила Менцлова „отваря ръцете си напред на ляв крак, спорът позаглъхна. Явно си казаха думата и здравият разум, както и запазената все пак традиция в Братството. Сега обаче „правилото за десния крак" се пренася върху първите десет упражнения, с тенденция те да бъдат нагласени така, че всяко да започва с десния крак. Това обаче се оказва невъзможно поради нечетния брой на тактовете на упражнения 6, 7, 8 - 41 такта. При това положение упражненията „Освобождаване" и „Чистене" няма как да започнат с десен крак. Привържениците на правилото „всичко на десн крак" имат само един изход: да се смени музиката, т.е. броят на тактовете да стане четен - 40 или 42; има предложение и за 38. Всъщност и тези предложения не са нови, по-скоро биват възобновявани. Точно музиката на Паневритмията обаче е най- фиксираната част от нея. От трите компонента тя единствено е дадена със сигурност изцяло от Учителя. Той е „свалил" първо музиката, след което са дошли другите две съставки: движения и текст.

Странно е, че някой може да поставя изобщо въпроса за „корекция" в броя на тактовете при наличие на два записа на нотния текст на Паневритмията: от 1938 г. и от 1941 г., издадени по времето на Учителя. Освен това няма сведения някой от музикантите, свирили в продължение на десетилетия в кръга на Паневритмията, да е свирил по друг начин. Тук понякога се цитира аранжиментът на Димитър Грива, който е правил концертен запис на Паневритмията с радиооркестъра на Монте Карло. Не е ли лесно да се сетим, че при един концертен запис музикантът има свобода на действие, защото тук темпата и тактовете не определят стъпките на танцуващи хора?  

Скоро една по-възрастна жена ми каза загрижено: „Знаеш ли, за първи път се посяга на музиката, а тя е дадена лично от Учителя". Всъщност въпросът за тактовете не би бил изобщо обсъждан, ако с него не беше свързано онова, което за себе си нарекох „синдромът на десния крак". Замислих се какво всъщност стои зад него? От беседите знаем, че дясната страна на тялото представя мъжкия, активния, електричен принцип, свързан с ума; докато лявата страна представя мекия, женския, магнетичен принцип, свързан със сърцето. В сегашното общество умът има надмощие - в споровете всеки иска да блесне с активния си ум, знаене, начетеност, съобразителност. Наистина живеем във времето на обективния ум - този, който прави анализ и синтез, разделя, за да подреди околната действителност в една спретната картина. От беседите обаче знаем, че Разумността е друго нещо. Учителя въвежда термина „разумното сърце". Сърцето изразява принципа на Любовта и оттам - на саможертвата. Сърцето е губещият, защото е готово да се жертва. В съвременното общество никой не иска да губи и малцина биха се пожертвали, оставяйки победата на другите. За отбелязване е, че повечето от хората, активно пропагандиращи „всичко на десен крак", са доста амбициозни, начетени, интелигентни и умеят да боравят добре с цитати и логическа аргументация, готови са докрай да защитават тезата си. Да, принципът на обективния ум, победа на всяка цена - „синдромът на десния крак".  

В томчето „Езикът на Любовта", което ще се чете тази година на Рила, Учителя прави интригуващо изказване. Той говори, че евангелският израз „Сине Мой, дай Ми сърцето си", се отнася за жената, че хилядолетия наред Господ е работил върху нейното сърце и сега едва започва да обработва сърцето на мъжа. Жената ще му помага в тази дейност. Е, значи лявата страна на тялото не е за изхвърляне и може би все пак левият крак ни е необходим. Да напомним ли, че той е свързан с принципа на Доброто? Дали няма да се окаже, че двата ни крака са еднакво необходими?  

Биха ми отговорили, че все пак е казано да се започват упражненията с десния крак. Да, в началото, когато първите 10 упражнения са се играли с прекъсване. В един момент Учителя ги е слял в едно - при „Първия ден на пролетта" музиката тече непрекъснато; на фона на спокойните ритмични стъпки само движенията на ръцете се променят. Защо и кога Учителя е слял първите десет упражнения в един цикъл? Дали с идването на текста? Това са интересни въпроси, обсъждани са в комисията по Паневритмия, обект са на духовни изследвания и ако искате да ги обсъдите, поговорете например с Николай Конакчиев, който има интересни разработки върху първите 10 упражнения. Те заслужават да са тема на отделна статия.  

Връщам се обаче към „десния крак". В томчето „Служене, почит и обич" Учителя говори за науката за правилните движения, която хората ще изучават в бъдеще и ще знаят кога с кой крак да тръгват: когато искат да извършат нещо с любов и саможертва, те трябва да тръгнат с левия крак. Не цитирам дословно - и нека да кажа ясно, че не пледирам да започваме паневритмичните упражнения на ляв крак. Просто нека да се стремим да запазваме естественото равновесие, съществуващо в Природата и отразено в Паневритмията. Да не го заменяме с изкуствено създадени спорове. В споровете ни въвлича обективният ум. Той рови, оглежда, подрежда, анализира. Това, разбира се, е необходимо за проявената действителност. Сърцето обаче ни отваря към истинската реалност - тази на вътрешните измерения. Учителя е дал едно духовно музикално упражнение, което обединява ума и сърцето и което впоследствие е включил в Паневритмията. Това е „Мисли". Как са съчетани умът и сърцето в него?  

Неотдавна в популярните статии, свеждащи знания от предните фронтове на науката, се заговори за фигурата торус. В сп. „Житно зърно", бр. 24/2011 г., е публикувана статия, в която са приведени научни изследвания, доказващи, че човешкото сърце образува електромагнитно поле под формата на торус. В последните месеци много нашумя филмът „Тhrive" (вече и с български субтитри). В него се споделя тезата на водещи физици, които разглеждат торуса като „матрицата на живота". А какво представлява торусът? Точно движенията, които правим с ръце пред гърдите си, пеейки: „Свещени мисли за живота ти крепи". Да, отново Учителя със своята висша сетивност върви крачка пред науката, която вече догонва духовността. И така - навсякъде единство и хармония. Ум и сърце са създадени да работят в пълна кохерентност и хармония. Това е и повелята на времето. Това е задачата на всички нас, живеещи в тези интересни години. А останалото са просто игрите на активния човешки ум, който не може да остане спокоен, освен ако не е школуван.  

Преди години брат Нестор Чуклев, който си замина на повече от 90 години и който беше играл Паневритмия при Учителя на Изгрева и я играеше всеки ден, лято и зиме, ми каза нещо важно, което искам да споделя за финал. Тогава „синдромът на десния крак" се вихреше около „отварянето" в „Изгрява Слънцето". Кипяха аргументите. Аз наблюдавах как той просто се оттегляше настрани и веднъж го попитах: „Защо не им кажеш как е, ти си играл на Изгрева?". Той махна с ръка: „Остави, не се въвличай в спорове". После постоя малко замислен и добави: „Когато преподаваш Паневритмия, казвай на хората да играят наистина, от сърце, защото тогава светлите същества ще дойдат да играят с тях и ще останат да им помагат в живота". Какво значи „да играем наистина"? Разумното ни сърце чака да го послушаме. Със сигурност тогава споровете стихват, защото чрез Разумното сърце говори светът на единството. Разумната Природа чака човекът да се отвори и да постигне това единение, което е първата крачка към Новата епоха.