Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Усилието да бъдем разумни - размишления в кръга на Паневритмията


Донка
  • Автор: Александър Стойчев

    Статията е предоставена за публикуване в Портала към съзнателен живот лично от автора. Екипът на Портала сърдечно благодари на Александър Стойчев за сътрудничеството и приноса към обогатяването на сайта.

Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно.

Паневритмия, София. 1941 г.

Ние всички – хората – сме разумни същества. Независимо дали сме по-млади или по-зрели, дали сме от една или друга раса, етнос, държава, дали сме последователи на духовна, окултна, религиозна система или не.

В какво се състои нашата разумност? Може би в способността ни да разбираме заобикалящия ни свят, да променяме действителността, да опознаваме себе си и околните, да сме съзнателни за собственото си поведение, във възможността да сме свободни, да правим избор и след това да поемаме отговорността. В същото време е достатъчно да погледнем през прозореца или да включим телевизора си, да чуем новините или да влезем в трамвая и тогава може би ще трябва да преосмислим мнението си. Ние всички – отново хората – замърсяваме природата ежеминутно, избиваме себеподобните си (физически и психически) и подминаваме, воюваме, лъжем и забравяме, използваме другите и нараняваме... Всичко това го правим все ние – Разумните Хора.

Какво общо има това с Паневритмията? Тук всички сме облечени в бели дрехи и сме (или се опитваме да бъдем) Разумни, Добри, Милосърдни, Любящи... Разумността е първият основен принцип, върху който е изградена Паневритмията („всичко в света е разумно”). Това изглежда просто и разбираемо за всеки, но...

Достатъчно ли е да бъдем в свещения кръг на Паневритмията?

Достатъчно ли е да знаем движенията, да свирим и пеем мелодиите, да помним заглавията, принципите?

И да се надяваме, че Разумността, Любовта, Мъдростта ще ни споходят ей така, от само себе си. Или трябва да приложим някакво усилие. Усилието да имаме насочена мисъл във всяко едно движение и стъпка, усилието да наблюдаваме нашето тяло и движения, емоции и мисли, усилието да разпознаваме какви чувства преминават през нас и да ги преживяваме съзнателно. Усилието да усещаме партньора, целият кръг, природата. Усилието да бъдем в свещено единение със себе си, с всички участници, с цялата жива и разумна природа, с Бог. Усилие, за да използваме всички упражнения (всеки елемент) за съзнателна и постоянна работа, за да се трансформират определени наши (и не само наши) емоции и мисли, да се освобождаваме от страхове, болки и проблеми.

„При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно!” – непрекъснат и съзнателен процес, за който е необходимо усилие. Това усилие ще ни помогне да използваме Паневритмията като метод за самовъзпитание. Дали свирим, дали пеем, играем или стоим извън кръга, ние трябва да положим минималното усилие да сме будни и да помним - кои сме, къде сме, какво правим, в името на какво сме се събрали. Да положим минималното усилие да сме съзнателни, внимателни и възприемчиви, за да можем да минем отвъд физическия израз и да достигнем до (а защо не и да проявим) онази друга Велика Реалност.

Как да проявим тази Космическа Разумност? Можем и трябва да я проявим в мислите, чувствата, думите и делата си. И всяка от тези думи да бъде изпълнена с конкретно съдържание във всеки един момент от изпълнението на Паневритмията, така че ако Учителят дойде до нас и ни попита:

Какво вложихте при изпълнението на „Евера”?

Какви мисли излъчихте и какви идеи Ви споходиха при изпълнението на „Мисли”?

Какво Ви казаха клетките на Вашето тяло по време на „Красота”?

или

gallery_2448_67_31787.jpg

Какви чувства имаше в първото, второто или трето движение на „Изгрява Слънцето”?

Каква промяна настъпи след изпълнението на „Квадрат”?

– да му отговорим ясно и конкретно. Да можем да му отговорим, че сме разбрали какво са ни „казали” човекът до нас, поляната, планината, небето и Слънцето.

Паневритмията е „стимулатор за извикване към живот на физическите и духовни сили на човека”, но от нас се иска работа. Защото ако не сме осъзнати за мислите, чувствата и движенията си и те не работят заедно, няма да можем да постигнем обновителната сила и въздействие, заложени в нея.

Това Божествено цвете - Паневритмия, толкова нежна, изглеждаща толкова семпла и достъпна, всъщност изисква огромно усилие на волята, концентрация и отдаване. И всичко това съчетано с радостта и вътрешната усмивка. Радостта, че ни има, че сме тук и сега на тази хубава планета Земя, че имаме невероятната възможност да сме част от цялото, да се учим, да се стремим да направим света (и себе си) малко по-хармоничен. И вътрешната усмивка, идваща от вярата, че това е добро и ще го бъде.

С дълбока благодарност към всички, които са част от Свещения кръг на Паневритмията.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Всички статии на Александър Стойчев за Паневритмията ми харесват изключително много. :sorcerer:

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Александър Стойчев за акцентите, с които ни напомня, че трябва да бъдем с будно съзнание и концентрирани при изпълнение на упражненията на Паневритмията и отговорни за мислите и чувствата, с които ги изпълняваме, защото Паневритмията не е гимнастика или развлечение.

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

×