Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка
Донка

Сапарева Баня

    Автор: сп. "Оренда" - бр.1, май 2010

Историята на Сапарева баня е свързана с минералните извори, край които е възникнал градът. През неолита (5500 г.пр.н.е.) тук е съществувало и процъфтявало селището Кременик. Разкопките от 70-те години на XX век откриваторъдия на труда, хромел, домакинска покъщнина. Останки от римски град са разкрити по време на строителството на санаториума през 50-те години на XX век. Днес те са запазени в парка на санаториума и в градината на средновековната църква "Св. Никола", която се намира в центъра на града. Римският град е бил важна спирка по пътя от Македония до Черно море.

До Сапарева баня и до курорта Паничище от София ще стигнете по международното шосе Е-79. От началото на гр. Дупница следвайте указателните табели на изток до Сапарева баня. От София до Сапарева баня има един директен автобус, който тръгва всеки ден 6 2 ч. следобед от автогара Овча Купел. От същата автогара на всеки половин час тръгва автобус за Дупница, откъдето можете да вземете автобус за Сапарево. Всички автобуси спират в центъра на гр. Сапарева баня до туристическия информационен център.

Тракийска Германия
"Герма" на санскрит означава "топъл". Много от светилищата в Древна Тракия са възникнали около топли минерални извори. Те били свързани с почитането на божества, които носели здраве: Асклепий, Хигия, Телесфор. През 1947 г. в западната термална зала започват изкопни работи при стария римски каптаж. По време на обедната почивка работници пускат няколко яйца в разкрития каптаж, за да ги сварят, но после е трудно да се извадят с ръка от горещата вода. При едно по-дълбоко загребване в пръстта под яйцата е извадена голяма златна монета. На това място се откриват и други съкровища. От същото място са извадени още много златни монети, оброчни плочки на божествата лечители. Намерен е и интересен златен пръстен - с изобразени на него мъж и жена, хванати за ръка, символ на съпружеската вярност. В знак на благодарност към "живата вода". която лекувала болните тук, те дарявали на божествата най-скъпоценното, което имали.
 
saparewa_banya1.jpgГейзерът
 
През 1957 г. сондата на хидролозите стига до пукнатина между котловината и планината и дава ход на намиращата се под високо налягане гореща вода. Нейната температура е 103° С. Дълбочината е 73 м. Водата на гейзера е една от най-горещите в света. Гейзерите са извори с периодично изригване на горещи водни пари и вода. Изригването трае няколко минути и след известно успокояване се повтаря. Появата на гейзери е свързано с наличието на затихнала вулканична дейност. Половин век в санаториума на Сапарева баня се лекуват изключително успешно заболявания на горните дихателни пътища, периферната нервна система, костите, ставите и кожата. Персоналът се състои от опитни лекари невролози, специалисти по кало- и парафино-лечение, водни масажи, лечебна физкултура и физиотерапия. През лятото привлекателно място за жителите и гостите на Сапарева баня е откритият басейн с минерална вода в парка на санаториума.
 
Из пътеписите на Евлия Челеби
 
Евлия Челеби е османски пътешественик, поет и историк, който е пътувал надлъж и нашир из земите на Османската империя в продължение на около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник на информация за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба. "Извън селото в ливадите, в една долина има минерален извор с каменна постройка. Неговата вода не е от силно горещите, а е умерена. Лал Шахин паша харесал тази гореща вода и я благоустроил, като построил над нея едно кубе за събличане, една пералня и басейн с водоскок. В начааото на Новата година по навруз (древентрадиционен празник на пролетноторавноденствие и началото на новата селскостопанска година. "Навруз"на персийски означава "нов ден") тук се събират много хора и прекарватсезона при топлата вода. Ползите отнея са много, особено при жените.Ако една жена не може да забременее,но се докара на тази баня и пие от горещатавода, съвсем скоро след това забременява.
 
Първата възрожденска черква в района "Св. Георги" в кв. Гюргево
 
saparewa_banya2.jpg Това е най-интересната черква в района. Впечатление прави вътрешното и оформление. Потънала е на около 1,10 м в земята. Отвътре черквата е със самобитна дървена архитектура. Подът е постлан с римски тухли от руините на древния град Герман. Всички дървени части - колони, капители - представляват образец на резбарското изкуство. Черквата е изградена от Микоша Илеотин от село Манастир, Неврокопско през 1883 г.
 
Параклисът "Св. Тодор" над Сапарева баня се намира на 1,5 - 2 км южно от града. Най-лекият път до там е да се тръгне по широкия дол Попова ливада. От горния (югозападен ъгъл на този дол се излиза на местността Присоето, а след това по маркираната пътека се стига до самия параклис. През 2005 г., на това място имаше руина, покрита с храсталак, а до руината - стар дървен иконостас с няколко иконки. Под оброчището се откри мястото, където преди е имало черква и се е извършвала служба, оброк. Никой, обаче, не си спомня кога е имало черква на това място и защо се е превърнала в руина. Стефан Косовски и неговият баща Никола се заемат да съградят нова черква на място то на руината. Всичко се извършва по каноните на православната вяра. Когато при водосвета се поставя основният камък, се открива тухлен под от римски тухли. Заключението на архелозите е, че църквата датира от края на XVIII век и е била действаща до първата половина на XIX век. Тя е еднокорабна с притвор, а олтарът е едно едноабсиден.
 
Църквата "Свети Никола" е построена през ХII-ХIII век. Според местни източници от края на XIX в. в археологическия музей в гр. София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината -1160 г. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. селяните разкрили западно от "Свети Никола" стари основи и стълбове от друга, по-голяма църква. Според Никола Мавродинов "Свети Никола" е била гробница или обикновен параклис към някой по-голям храм, посветена на второстепенните му светци. Според предания църквата е гробница на местен феодал на име Никола.
 
По-голямата църква била съборена в началото на османското владичество. Църквата "Свети Никола"е пощадена, но постепенно за почва да се руши, защото турците не разрешавали да се поправя. Според местни предания след Кримската война група от настанените над квартал Гюргево черкези започнали да разрушават църквата. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола, паднал заедно с него в църквата и загинал. Уплашени, останалите се отказали от по-нататъшното разрушаване. По време на Освобождението покривът бил изцяло разрушен.
 
Църквата е цялостно реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов (1892-1938). Църквата била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. Характерният й градеж тип "потънала тухла", както и дванадесетстенният купол и аркираните ниши определят живописния й вид.
 
ow4arskia_vodopad1.jpgЕко пътека до Овчарския водопад в местността Соколов изглед
 
Пътеката е дълга 7 км. Маршрутът е кръгов и тръгва от самото село Овчарци. Върви се нагоре по р. Горица до Овчарския водопад и се стига до Соколов изглед. Жителите на селото са направили стъпала и дървен мост. По долината на р. Горица, без ясно очертана пътека, търсачите на силни усещания ще трябва да пресекат реката, за да се наслаждават на следващите по-малки водопади с красиви прагове и вирове, обрасли с гирлянди от горски цветя. Преминаването през този резерват е неповторимо наслаждение.
 
Този маршрут по река Горица е и най-късият път до Седемте рилски езера.
 
 Някога селото под Овчарци носело името Селище. То лежало точно на тогавашния голям друм, който води от Тракия към Македония. Много оживен бил друмът, много злосторници минавали по него, много золуми правели. В Селище живеел овчарят Йовица и любимата му девойка Горица. Харесал я беят от Сапарево за жена в харема си и изпратил хората си да му я доведат. Спорът с хората на бея Йовица разрешил с нож. След това двамата с Горица се спасили с бягство. Заселили се под самата планина. Там, под една поляна, си направили егрек. Заживели те скритом от погледите на неверниците. Скоро започнали да идват и други бегълци от Селище. После още и още, все при егрека.

Узнал беят къде е забегнала Горица и изпратил въоръжените си хора, за да я доведат насила. Побягнала девойката нагоре по скалите да търси помощта на Йовица, който бил в планината с овцете. Но разбойниците я застигнали. За да не попадне в нечистите им ръце, тя се хвърлила в пенестия вир под първия от седемте водопада на реката. Хората нарекли реката с нейното име: Горица.

 

Списание "Оренда" - бр. 1, май 2010
Списание за свещените места в България, забележителности, легенди, маршрути, карти


Екипът на Портала към съзнателен живот благодари на екипа на списание "Оренда" за предоставените материали и им желае успехи и много доволни читатели, които благодарение на списанието ще опознаят и обикнат Родината.

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...