Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Избрано от стихосбирката "Да се помолим за любов"


Васил
  • Автор: Силвия Шишкова

    Шишкова, Силвия. Да се помолим за любов. Ямбол, 1998. ISBN 954-615-049-5

    Дата на първоначално въвеждане: 30.04.2006 г., 19:46 ч.

Защо?

Защо сме груби, нетактични,

завиждаме дори на глас

и само себе си обичаме

но не и другите край нас?

Защо ли болка причиняваме

щом знаем колко ни боли,

когато бъдем изоставени,

обидени и без мечти?

Защо живеем неразумно?

Отравяме се с никотин,

със алкохола се погубваме

и нервите си не щадим.

“Животът е такъв” – ще кажем

или “Светът се промени”.

С девиз си служим кратък даже

“Настъпят ли те – настъпи!”

Кроежи правим все на тъмно.

Съвети даваме през час

и сме загубили напълно

доверието между нас.

Един до друг сме, но далече,

а кой така ни раздели?

Животът ни минава вче

в ламтеж за къщи и пари.

Все спорим глупаво и смешно.

Залъгваме се със лъжи

и правим свойте странни грешки

дори с отворени очи.

“Животът е такъв” – ще кажем.

Кой може да ни вразуми

със хубаво да се докажем –

да бъдем честни и добри?

* * *

Да знаеш да говориш е изкуство.

Навреме спреш ли – мъдрост е това,

но другия щом можеш да изслушаш

е вече верен знак на любовта.

* * *

Какво са мъжът и жената,

когато се търсят в нощта?

Два облака нежно проплакват –

дъжд руква, а после дъга

изгрява над тях съвършена –

щастлив мимолетен покров.

Те – тайнствена малка вселена

родена от атом любов.

* * *

Ундини

Бързат капчиците на водата,

носят сили в своите ръце.

Бликат от недрата на земята,

стигат до човешкото сърце.

Мили същества във тях живеят.

Те работят с мъдрост и любов.

Чистят ни, разхлаждат ни и пеят

своя кратък весел римослов:

“Пийте вие еликсира жизнен,

който може да ви подмлади.

В него ний сме малки и подвижни,

неуморно работим сами.

И като деца на чистотата

носим свежест, много светлина,

затова обичайте водата

и познайте нейната цена.”

* * *

Не късай цветето, и то говори.

И него като тебе го боли

във вазата, когато го затвориш

или го стъпчеш както си цъфти.

На багрите му радвай се, когато

е живо върху крехкото стебло,

щом залюлее го ухаен вятър

и те упойва с мириса си то,

докато слънцето го оживява

и дъжд небесен го развесели

или когато птичка пепелява

над него пее още във зори.

Не късай цветето, дори когато

на някой от любов ще го дариш.

Изгубва мириса си, красотата

и мъртво е. А мъртвото мълчи.

* * *

Без вяра, надежда, любов

Без вяра си като врата без ключ,

която не може да се отвори.

Без надежда си като свещ,

която няма с какво да се запали,

а без любов ти си това,

което никога не трябва да бъдеш.

* * *

Житно зрънце

Мъничко житено зрънце,

символ си на любовта,

криеш под своята ризка

много красиви неща.

Ти си храната най-чиста,

даваш ни сили и здраве.

Носиш търпение, искаш

мъдри и щедри да станем.

Ти си христовото слово,

хлябът любим и свещен,

който със трепет отново

вкусваме ний всеки ден.

Твоята жертва велика

труден урок е за нас.

Твойте страдания, мъки

учиме ний всеки час.

Мъничко житено зрънце

ти си доброто в света.

Ти си емблема от слънце,

жива за всяка душа.

* * *

Повдигам се на пръсти,

разтварям свойте длани

и миговете пъстри

пулсират в мен събрани.

Щом мога да обичам

и всичко да прощавам,

на есен ще приличам,

която плод раздава.

* * *

Откривам те навсякъде край мене

в звездите въздуха и песента,

откривам те във хляба ни потребен,

в човека багрите, във вечността.

Начален си, но си и без начало.

Безкраен си, но също и си с край.

Живот си, съвършенство, помъдрялост.

Ти си любов, ти си самият рай.

Ти учиш, постоянно коригираш.

Ти сам създаваш нови светове.

Любов във нашите души изливаш

и всеки ден тя повече расте.

Обичам те, защото твърдо зная –

частица съм от Твоето сърце,

а любовта Ти щом сама позная,

променям се във Твоите ръце.

* * *

Вярвам в любовта

Аз вярвам в любовта, която

света от болка ще спаси.

Ще духне като топъл вятър,

душите ни ще възкреси.

Тъй както дъжд ще се излее,

ще ни пречисти от греха,

със слънчев лъч ще ни огрее

и ще ни върне радостта.

Любов, която Святи Боже

ни прави честни и добри,

любов, която лесно може

смъртта дори да победи.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×