Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Зевс и зидарят


Донка
  • Автор: Беинса Дуно

    <i>Дънов, Петър Константинов. Братя и сестри на Христа. Сила и Живот. Четвърта серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. 317 с. ISBN 954-9589-50-1.<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 04.02.2010 г., 21:27 ч.</i>

Сега вие мислите, че този живот е най-лошият. Не е тъй този живот: тъй както земята е минала досега през своето развитие, не може да има друг живот. Ще каже някой: „Има по-хубави пътища“. Този е един от най-хубавите пътища. Следователно тия неща са предвидени: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания и т.н. Всичко туй в тоя живот ще го има. И вие ме питате: „Защо стават тия работи така?“ – Защото ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ.

В древността, в Гърция се е случило това, качил се е някой зидар-майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс – и му казал:

„Според моето разсъждение, ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен Бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?“

„Какво искаш“, го запитал Зевс.

„Искам да премахнеш този закон.“

„Добре, ще стане, както искаш.“

След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука: чукал, чукал – нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той че захвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетява същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга.

„Ама така ли трябваше да бъде светът?“

„Първият закон, по който ти си счупи крака, аз го суспендирах. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“

Тогава този майстор казал:

„Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания“.

И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха. Казвате: „Защо е това така?“ По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%.

И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“. Каквото стане, все дяволът е виновен. Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света. Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господ може да го махне, но ще бъдете горе във въздуха. И когато Павел се е оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му е казал: „Доста ти е моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост.

Ненаписаните закони - Неделна Беседа, държана на 6 ноември 1921 г. в София.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×