Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка
Донка

Притча за каменаря и светията

    Автор: Беинса Дуно

Един светия живял в продължение на 20 години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той виждал един каменар, беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва прехранвал семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошнички, каменарят го поканвал при себе си, заедно да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молил на Бога да подобри материалното му положение, да не се измъчва. Бог казал на светията, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията не могъл да си представи как е възможно толкова добър човек да се развали и все още настоявал в молитвите си да му се облекчи положението.

Най-после Бог решил да изпълни молбата му. Той открил на светията къде има заровено голямо богатство, за да съобщи това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разрови земята, да види къде е скрито богатството. Каменарят направил всичко, каквото светията му казал и наистина намерил голямо богатство. Той взел парите и веднага започнал да си строи голяма къща, която мебелирал добре. След това купил скъпи, разкошни дрехи на себе си и на семейството си. Едновременно с това той се снабдил с хубав файтон и тръгнал из града да се разхожда. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден, знатен господин, със сила и влияние между хората, заради което бил избран за министър-председател в своята държава.

Светията продължавал да минава край старото място на каменаря, но вече не го виждал. Каменарят отдавна напуснал чукането на камъните. Няколко години след това, светията срещнал каменаря в града, спрял го, да се разговори с него, но каменарят, скъпо облечен, погледнал надменно и отвисоко на светията, като му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил, но понеже имал знания, той си обяснил всичко това с променливото човешко сърце.И тъй, каменарят, за когото светията се молил на Бога да подобри материалното му положение, станал наистина богат, но погубил душата си.

Понеже светията не съзнал погрешката си, Бог изпратил при него един ангел, да му даде добър урок. Ангелът се приближил при светията и започнал да го бие, след което му казал: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Като разбрал каква голяма грешка е направил, светията отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, да спаси душата на каменаря. И този път молитвата му била приета.

Срещу каменаря, като министър-председател, започнали ред интриги и преследвания, в резултат на което той изгубил положението си и се върнал към първия си занаят. Доволен от себе си, че изправил погрешката, светията се върнал в гората, дето се занимавал с правене на кошнички. И всеки път, когато отивал в града да ги продава, той се спирал в дома на каменаря, който го приемал сърдечно, угощавал го добре и го изпращал в града. Като се разговаряли, каменарят му казал: Помоли се пак на Бога, да върне богатството ми. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.

 

Следователно, искаш ли да помогнеш на един човек, ти трябва да вземеш участие в неговата работа. Ако двама души не работят заедно една и съща работа, те не могат да си помагат. Учителят помага на учениците си, защото взима участие в тяхната работа. Майката помага на децата си, защото взима участие в тяхната работа. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат.


Из "Аз съм“ – НБ, 2 февруари 1930 г.

Дата на първоначално въвеждане: 22.01.2009 г., 23:31 ч.

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...