Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани
Ани

Принципът 80/20 в психотерапията

    Автор: Владимир Банов

Откритието на В. Парето

През 1906 г. Вилфредо Парето, италиански икономист, установява, че 20% от населението на Италия притежава 80 % от собствеността в държавата. Систематизирайки своите наблюдения Парето създава формулата 80/20, според която 80 % от следствията се дължат на 20 % от причините. В края на 40 те години на ХХ век Джоузеф Джуран, американски специалист по управление на качеството, нарича това принцип на Парето. Той открил, че този принцип важи не само за икономиката, но и за други сфери от живота. Интересно е, че първоначалната формулировка на този принцип на самия Джуран, базирана на неговите наблюдения през 30 те и 40 те години на ХХ век, била съвсем малко по-различна, а именно, че 20 % от дефектите създават 80 % от проблемите.

Какво значи принципът 80/20 в психотерапията?

Принципът 80/20 е валиден в две посоки. От една страна, той показва, че 20 % от силните страни на индивида определят 80 % от успехите му. От друга страна, той показва, че 20 % от слабите страни на индивида определят 80 % от неуспехите му. Това значи, че ако един индивид опознае онези свои качества, които допринасят в най-голяма степен за неговото благосъстояние или неблагосъстояние, той ще може да направи така, че това благосъстояние да продължи или, съответно, това неблагосъстояние да се промени. Освен това принципът дава възможност на всеки индивид, ако желае, да се заинтересува и по-сериозно от себе си и да разкрие определящите 20 % за всяко едно от качествата от групата на 20 %, които определят поведението му. По този начин индивидът ще съумее да повиши значително своята ефективност и благополучие или, ако смята, че те са на достатъчно добро ниво, да ги поддържа и развива. Това при всички положения гарантира разширяване на съзнателността и емоционалната стабилност на индивида.

Какви са последствията от подобни действия?

Първо, очевидно се повишава себепознаваемостта. Оттук се увеличава адекватността в кризисни ситуации. Това допринася за увереността в собствените възможности и способности.

Второ, ускорява се процеса на взимане на решения. Така се увеличава времето за почивка на мозъка (респективно и на нервната система) и се избягват умственото и нервното претоварване. Един свеж мозък работи много по-добре от един преуморен мозък. Една отпочинала нервна система функционира много по-добре от една претоварена. Освободеното време може да се използва за упражняване на дейности, които са свързани с приятни и преживявания и възстановителни или укрепващи занимания. За някои хора това е хобито им, за други – социалните контакти, за трети – духовното развитие. При всички случаи се придобива усещането за пълноценност и осмисленост на живота.

Трето, увеличава се процента на удачно взетите решения. Бързото взимане на решение не е равнозначно на взимането на удачното решение. Удачността (правилността) на едно решение винаги е индивидуална. Дадено решение е правилно или неправилно само и единствено по отношение на този, който го взима, защото рефлектира основно върху неговия живот, а понякога дори и върху живота на близките му.

Четвърто, хармонизират се отношенията на индивида с важните за него хора – близки, приятели и бизнес партньори. По-лесно се откриват онези съвместни проекти и дейности, извършвани с тези хора, които доставят удоволствие и носят дивиденти и на двете страни. Намалява нуждата от практиката постоянно да се експериментира, която в немалко случаи създава излишно вътрешно напрежение.

За въздействието на психотерапевта или за принципът 80/20 в психотерапевтичния процес

Във връзка с представяния тук принцип е необходимо да се каже, че въздействието на психотерапевта в психотерапията става 80 % посредством неговата личност и 20 % посредством психотерапевтичната школа, в която работи. Това означава, че всеки клиент е длъжен сам пред себе си да инвестира 80 % от времето си не в търсене на психотерапевтична школа, а в търсенето на подходящ психотерапевт. Разбира се, че не всеки психотерапевт е подходящ за всички клиенти. И не всички клиенти са подходящи за един психотерапевт. Обаче клиентът е този, който има отговорността да намери най-подходящия за себе си психотерапевт. Въпреки че може да звучи парадоксално, това е факт, защото клиентът избира при кого да отиде. Така изборът на подходящ психотерапевт придобива първостепенна важност, понеже се оказва първата стъпка на клиента в посока на излекуването. Т.е. налага се изводът, че клиентът е изправен пред предизвикателството да започне лечението си още с избора не на какъв да е психотерапевт, а такъв, който да лекува с личността си. Тук отново опираме до принципа 80/20. 80 %, с които въздейства психотерапевта се определят от 20 %, които се полагат на личността му. Останалите проценти, които се отнасят до въздействието като възраст, пол, елегантност на фигурата или други фактори от този род, от една страна, и психотерапевтичната школа, в която работи, от друга, респективно определят останалите 20 % от цялостното въздействие. Не са много случаите, за които е известно, че клиент трайно се е подобрил благодарение на психотерапевтичната школа, в която работи психотерапевта, или благодарение на броя дипломи или титли на психотерапевта, или благодарение на красивия офис на психотерапевта, или благодарение на публичността на психотерапевта, или благодарение на скъпата кола на психотерапевта, или благодарение на красотата на психотерапевта. Това се важни детайли, но те не попадат в онези определящи качеството на психотерапията 20 %, които се падат на личността му и за които тук иде реч.

Какво да се прави?

След като главната задача на всеки клиент е да разбере кои са тези 20 % от неговите действия, които определят 80 % от случващото се в живота му, налага се при този толкова важен за него избор той да обърне специално внимание преди всичко на имащите отношение към неговото оздравяване характеристики на психотерапевта и да положи максимални усилия, за да намери „своя” психотерапевт. Ако клиентът има желание да развива своя стремеж към все по-точно разпознаване на онези 20 %, които са най-полезни за самия него, тогава той по-лесно ще открие най-подходящия за себе си психотерапевт. По този начин ще може да си гарантира устойчивото подобряване на качеството на своя психичен живот. А подобряването на качеството на психичния живот, води след себе си до усещането за себерализация и удовлетвореност и, съответно, до подобряване на самочувствието. Поставянето на акцента върху желания резултат допълнително подпомага удачния избор.

Внимание!

Не е казано, че на подходящия психотерапевт ще се попадне от първия път. Нормално е в този процес да се допуснат грешки. След като разглеждаме избора на психотерапевт като първата стъпка в излекуването, следва да приемем, че евентуалния неподходящ избор на психотерапевт е следствие от временния дисбаланс в психичната система на клиента. Ако един несполучлив избор на психотерапевт стане повод да се отрече психотерапията като цяло, значи когнитивното изкривяване е вече факт. Както казва народната мъдрост, покрай Илия, той намрази и Свети Илия. Подобни генерализации не дават добри резултати и говорят за недоверие в себе си и в способността да се избира. Всеки клиент дължи на себе си разбирането, че има достатъчно психотерапевти и е въпрос на време да намери своя. Инвестирането на 20 % от времето, определено за търсене на информация, за подобряване на състоянието в търсене на психотерапевт, а не на психотерапия, гарантира 80 % успешност на избора и на оздравителния процес! И ако това търсене става не с очи (красив офис, скъпа кола), не с уши (по слухове), не с интелект (брой дипломи или титли), а преди всичко със сърце, шансовете за сполучлив избор неимоверно нарастват.


<i>За контакти:

Електронна поща: vl.banov@dir.bg

Мобилен номер: 0894455457<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 30.03.2009 г., 21:58 ч.</i>

User Feedback

Recommended Comments

,,Във връзка с представяния тук принцип е необходимо да се каже, че въздействието на психотерапевта в психотерапията става 80 % посредством неговата личност и 20 % посредством психотерапевтичната школа, в която работи. Това означава, че всеки клиент е длъжен сам пред себе си да инвестира 80 % от времето си не в търсене на психотерапевтична школа, а в търсенето на подходящ психотерапевт. Разбира се, че не всеки психотерапевт е подходящ за всички клиенти. И не всички клиенти са подходящи за един психотерапевт. Обаче клиентът е този, който има отговорността да намери най-подходящия за себе си психотерапевт. Въпреки че може да звучи парадоксално, това е факт, защото клиентът избира при кого да отиде. Така изборът на подходящ психотерапевт придобива първостепенна важност, понеже се оказва първата стъпка на клиента в посока на излекуването. ,,

 

Към горното ще прибавя още няколко реда.

Най-важното нещо което един психотерапевт трябва да направи преди да започне психотерапия с даден човек е, да прецени , може ли със своите умения да му помогне или не може.Всъщност единствена грешка, която може да допусне  един опитен терапевт е точно в това, да приеме и работи с човек,  на кого не може да помогне, било поради ограничения в собственият си характер, било поради ограничения на психотерапевтичният модел който ползва. По повод на тези това ограничение има правило, то гласи, че неопитният терапевт трябва да се съгласява и поема работата с всеки клиент.Това е така, защото той не знае още на кого може да помогне и на кого не.Така, отказвайки на някого , той може да откаже на човек на когото може да помогне като в скучая и двама губят.Обратното, колкото повече опит има   терапевта, толкова повече трябва да си два сметка с кого може да постигне успех и с кого не, което означава, че с много от хората, които се обръщат към него за помощ той ще отказва да работи, препоръчвайки им друг колега.

Линк към коментар
Share on other sites


×
×
  • Добави...