Ако някоя безлунна нощ завари теб, страннико, между езерата Рилски и ти склопиш очи, надвит от сън безпаметен, то шеметният танц на падащи звезди ще ти разкрие тайна, която няма да разкажеш никому.
Ще видиш тогава жена и мъж, по-снажни от тополи, а сърцата им – горещи от любов.
Живеели сред дъхави цветя, нашарили зеления килим, под зоркия поглед на скалисти, недостъпни върхове. Вода от бистрите потоци, плодове от щедрите дървета и обич от планинската душа – дар за младите влюбени. А щастието им благодаряло на боговете и карало въздуха да трепти.
Пътници от близо и далеч, канени и неочаквани, спирали да се насладят на красотата неземна и гостоприемството на домакините.
Но в черна нощ, покварени същества, със сърца, проядени от злоба, повлечени от камъка на завистта, нападнали щастливото семейство.
Дълго бранил младият гигант невеста и дом, земята потънала в кървава пяна, червени реки удавили цветята, бурни ветрове изтръгнали дърветата и мътни облаци скрили луната.
Но отстъпил пред пълчищата на заранта, паднал покосен пред очите на любимата и горчив писък счупил въздуха.
Вода потекла от очите й, бисерна и чиста, макар и от отровна скръб родена. И чули виковете й боговете, прогонили духовете на мрак и сянка, а сълзите й в седем езера събрали – спомен за обичта на великаните.
Най-високото кръстили Шемхаа – Главата, за да дарява с мъдрост хора и ангели. След него идвало Сърцето, с шепот по-нежен от звук на арфа и песен на самодиви, и там бляскаво любовта танцувала. Петото назовали Махабур – “Големият и Силният”, за да брани правото на слабия, а следващото създали двойно – като близнаци, и от него ухаело на приятелство. Третото нарекли Балдер-Дару, което значело “Онзи, Който дава благата”, и ехтяла в него песента на скалите, а долното Елбур – да се оглеждат в него звездите и да бъде на доброто облог.
И накрая, първото кръстили Махарзи – за да напоят останалите шест земята.
Отразиш ли се и в Седемте, ти ще се събудиш, страннико, а каменни фигури на жена и мъж, в скала отлени, ще се вторачат в теб – да ти припомнят далечен и забравен сън.
Радислав Кондаков
Recommended Comments