Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Симеон
Симеон

Светлият дом в Розовата долина

    Автор: Боян Боев

Влакът лети към Балкана. Отминаваме тракийското поле със своите градини, лозя и ниви и навлизаме в Средна гора, красива с меките си нежни, закръглени линии. Но ето, хълмовете й стават все по-ниски и се сливат вече с полето. Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук-чал, Мазалат, Узана. Какво чувство изпитваш когато ги видиш? Като че ли навлизаш в друг свят, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ – сроден с това, което живее в глъбините на твоята душа!

Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветена тя! Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която така властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места?

Това е светлият дом – бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния Дух, който цари тук. От далеч се вижда той. Край него е китният Мъглиж.

Били ли сте в Мъглиж? Разположен е той в самите недра на Балкана, в една теснина, вдадена в планината, по двата бряга на едноименната река. Над селото величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх - Кръстилча. Между тях над селото е “Градището” – останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена това място е привличало вниманието!

Още като влизам в дома на брат Р., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му пращам колата си за помощ. - Това разкрива цял един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия.

Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е така наречената “межия”, която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради.

Буден кът е Розовата долина. Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи, така са се запознавали с живота и това е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с някого от тях, чувстваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете в млади и стари почти всички видове напредничави идейни движения и течения. Още от турско време е нямало нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светоглед. Той говори безизкуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях.

Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират частни домове. Събират се те и обмислят всестранно въпроса. И намират изходен път: някои братя си дават нивите на разположение. Ще ги работи братството. Ето източникът на средства за постройка на бъдния салон. Брат Иван Чернев дава 12 декара ниви за работа; друга година дава 18 декара. И други братя турят свои ниви на разположение на братството.

Златни класове вече са готови за жетва. Ето, идат 30 души братя и сестри от тук и 20 души от Казанлък. И тия, които не познават сърпа, научават се да жънат. Тия минути на обща идейна работа остават като траен светъл образ в душите им.

Така се минават няколко години. Защо да не почнат вече строежа на салона? Защо да отлагат повече? Но къде да се строи? Има предложение за горния и за долния край на селото. Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място. То е удобно, красиво, на едно възвишение и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина. То е при самата борова гора.

И ето едно лято (1924 год.) се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж. Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои коли докарват на мястото дърва и каменни въглища. Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона. Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона.

На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото място. То представлява каменист стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на мястото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук. Един съедийник музикант посещава селово. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С това като ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията.

Но сумите събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтаря на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи!

Това, което дават тия хора е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена Любов, кристализирана музика.

Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на Любовта има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти.

И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа.

Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натоварени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен вода за други нужди. Камъните, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени. Варта трябва да се угаси по-скоро. Ето защо те жертват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар. Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание!

Братята и сестрите на смени носят всеки ден храна на работниците.

За всинца има работа около салона. Сестрите и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото.

Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа работят вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от Духа на новата раса, която днес се ражда на земята.

Никой не ги насилва. Законът за Любовта се проявява при свободата. Не може да има Любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те така умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да слагат общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание.

Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат:

- Що правите?

Един им казва:

- Строим свободен университет. Той ще бъде свободен за всички, които желаят да се учат.

Някой изявил желание да вземат салона за болница. Един от съидейниците казал:

- Днес хората са болни. Нека дойдат тук, за да станат здрави.

Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват.

Някои от селяните казват:

- 12 семейства и направиха здание, което струва 200 000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен.

Мнозина, които са идвали в селото, са казвали:

- Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия?

Един чиновник в Мъглиж, шеф на учреждение казал:

- Шепа хора построиха този салон. Те като се върнат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички.

Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден.

Идете в Мъглиж при тия възторжени души, за да видите плода на делото им!

Идете в Мъглиж, за да имате вяра в човека, вяра във вечно младите творчески сили на човешкия Дух!


Статии от Боян Боев в електронен вариант

Бележка: по последна информация братския център вече не съществува. Този разказ е по-скоро пример за обща идейна работа.

Дата на първоначално въвеждане: 11.06.2006 г., 09:08 ч.

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...