Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Смисълът на Страданията


Иво
  • Автор: Георги Томалевски

    Съзвездия, стр. 109-11,

    Страданията (оригинално име на статията)

    изд. Бяло Братство, София 1997,

    ISBN 954-8091-81-X

    Дата на първоначално въвеждане: 31.08.2005 г., 15:09 ч.

Страданията създават потребната чувствителност, необходима за истинското разбиране на любовта.

На пръв поглед страданията и любовта са две противоположни величини, но това е само плод на нашето духовно невежество. Любовта, употребена тук като понятие, е нещо съвършено друго от това, което ние разбираме в катадневието си. Но за Великата безначална причина, на която е дадено различно име поради различните езици на земята, тя е нещо съвършено друго. Нека да Го наричаме Абсолютния, Който няма форма, защото неговата форма е безграничната вселена. Именно Той, Който е Любов, е допуснал страданията не като наказание или мъст, а като пробуждаща сила, която ни предпазва от прекаленото отдалечаване от любовта.

Страданията имат отношение към корените на Вечното дърво на живота. Те са, които изсмукват от плодоносната почва енергията и соковете на растението, на непоклатимостта, на могъщата устойчивост на дървото, без тях не могат да се развиват стъблото, клоните, листата, плодовете и цялата прекрасна корона на дървото.

„О, защо са тези страдания!" - провикват се с горестна мъка хората на нашия свят. Небето мълчи, изчезва и утешителният глас, който понякога прозвучава в минутите на тежка и мъчителна размисъл. Но Абсолютният все още не отнема страданията им, защото Той не иска да осъди душата, в която живее искрица от Неговата същност, на дребнав, безсмислен живот. В страданията човешката монада разрешава трудните въпроси и задачи. Какво друго освен страданията дава на чувствата потребната закалка? Без тях човекът става суров и груб. Страданията ще му придават нежност, мекота и онази най-съществена компонента на любовта, която се нарича милосърдие.

Страданията са методи за растенето така, както вятърът, който люлее стъблата на младата фиданка, я прави устойчива и яка. Чак когато тази фиданка се превърне в могъщ, внушаващ уважение и сила дъб, който не се смущава от ветреца и от бурите, тогава той разбира защо са били потребни страданията на неговото растение.

Никога човек не ще се научи да люби, ако не е преминал през мъчителната подготовка на страданията. И ако някога срещнем човек, който има любов, готова за преданост и за всяка жертва, трябва да знаем, че той е разрешил въпроса и тайната на страданието.

Има в човешката душа един непознат още алхимизъм, който превръща страданията в любов. До него са се домогвали само тези, които са понасяли чудотворната деятелност на страданието.

Великият, Безначалният и Абсолютният, Който е създал всичко и го ръководи безпогрешно в пътя на развитието, знае за пътя на душите повече от всеки друг. Той знае, че душите са минали като ангелите в един свят, където има вечна светлина и хармония. Когато тези души слязат на физическия свят, те бързо усещат и познават ограничението на този корав триизмерен свят и почват да страдат. Страданието идва не само поради подсъзнателно доловената тъга за „загубения свят", но и поради ред причини в материалните закони, които лежат като неразрешени въпроси на личната и родова карма. Страданията са валутата, с която се изплащат дълговете и подписаните полици на греха. Чрез тях се изправя нарушеното равновесие на Великата правда и се пробужда в душата свещеното копнение на любовта.

Чрез страданията познаваме чистотата, която някога загубихме в мрачните криволичения по свещената пътека.

Освобождаването от страданията не идва чрез натрупването на омраза към тях, но чрез любов към нещо, към което се стремиш и копнееш. При всички случаи в живота човек да не допуска съмнение в Божествения промисъл. Той трябва да знае и да е безсъмнено уверен, че пътят, в който е влязъл, е прав. Колкото и труден да е този път, той ще го отведе до Абсолютния. Както чрез из-кушението небето изпитва убеждението ни, така и чрез страданието изпитва силата на любовта, която имаме.

Понякога човекът, който е решил да стане ученик на великата наука, бива поставян на силни преживявания. С това се калява неговата издръжливост и устойчивост на съзнанието му. Животът на земята не може да мине без интензивни преживявания. Живот без такива преживява-ния е живот на спящи души.

Щом човек преживее с достойнство това, което се случва в неговия живот, той ще види и познае небесната любов, която обединява всички.

Съзнанието на тръгналия по този свещен път трябва да е всякога будно. Той трябва да внимава, защото в битието има не малко изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят, и ако е възможно, да го отклонят от пътя му.

Формата и опаковката на някои явления, привидно съществени, но в същност незначими, понякога смущават. Не трябва да се смущаваме от тези незначителни неща, а винаги да търсим поставената ни вечна идея. На нея само трябва да се дава цена.

Който живее в светлина, той трябва да разбере, че сенките са нереални. Нека да стане правило това, че трябва съзнателно да се отбягват както мислите, така и чувствата, които внасят тъмнина в човешкото съзнание.

Три са главните принципи: Истината, която изключва всяко удоволствие; Мъдростта, която изключва всяка лекота; и Любовта, която изключва всяко насилие.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×