Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Трите мирогледа


Ани
  • Автор: Влад Пашов

    <i>Статията е взета от сп. „Житно зърно”, 1931 г., кн.2<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 20.02.2009 г., 12:27 ч.</i>

Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина — неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектиране се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността.

Едни казват: „Ние сме реалисти, и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човекът е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, от където е дошъл. И затова ние трябва да използваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием и да се удоволстваме., да се осигурим и да живеем щастливо, да създадем наука и култура.”

Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката, и от там и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогава не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи — защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ , които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има живота, ако смъртта е по-силна от него.

Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят е право, и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си, и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мирогледи затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчиви лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това, и резултатите им са такива.

Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята — видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверни. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение — въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността — в разумния живот няма противоречие между „духовния” и „физическия” живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълват, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените — и едни с други са във връзка — те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на Макрокосмоса — Вселената. Та от това гледище човек е среда, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена.

В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота — но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът — в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания — с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят, и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория, и макари да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора — истинските реалисти.

Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател , защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето място в развитието на човечеството, и са били полезни — но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност .

Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност . Той е мирогледа на живия опит, и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма място за онова механическо разпределение на света на „физически — видим” и „духовен — невидим” — и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непрекъснат в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непрекъснато цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава.

Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически”, тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път , не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използва разумно всеки подтик на живота, използва разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използва момента, и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използва много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използва благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето.”

Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов , проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата.

Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от някакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение.

Такава философия в нашето време представлява християнско-окултният мироглед, който е осветлявал пътя на човечеството в миналото, ще го осветява и за в бъдеще.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×