Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Вегетарианство и Витамин B12 (кобаламин)


Ани
  • Автор: Едмунд Землер

    <i>Из дипломна работа от 2001г. към Университета Виена, Едмунд Землер - „Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания“

    Статията е предоставена от Любо<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 22.02.2009 г., 22:41 ч.</i>

Витамин Б12 има в значими количества във всички животински храни, както е всеизвестно, затова тази тема не касае умереното вегетарианство, включващо млечни храни и/или яйца. Тя касае само, че витамин Б12 има в много по-малки количества в растителните храни, и че се образува също в малки количества в човешкото тяло, поради което темата за този витамин е от значение за хора хранещи се строго вегетариански -без никакви животински храни (вегански). Физиологията на растенията не се нуждае от този витамин, а само тази на животните, хората и на микроорганизмите - това обяснява защо са такива източниците на този витамин.

И все пак наскоро са създадени растения синтезиращи витамин Б12 (от учени от Университета в Хирошима - Canadian Patents Database ), и вероятно след години храни от такива растения ще са широко разпространени.

Следва научна информация за витамин Б12 и наличието му в растителни храни и в човешкото тяло: из дипломна работа от 2001г. към Университета Виена, Едмунд Землер - „Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания“: стр. 106:

Витамин Б 12 (кобаламин):

Предупрежденията, че суровоядството може да предизвика дефицит на витамин Б12 при малки деца и кърмачета, биват окачествени като погрешни от различни представители на суровоядството, тъй като както казват, здравословните бактерии в червата произвеждат вит. Б12 в точно нужното количество, от което има нужда тялото (WANDMAKER 1997). Това твърдение да бъде доказано някак, е ненужно за представителите на суровоядството, защото здравият човешки разум потвърждава, че само така може да бъде. - TOENZ (1996. стр. 3) има право, като говори във връзка с алтернативното хранене за “ирационални, неясни представи”.

Вит. Б12 принадлежи към групата на Kориноидите и има за централен атом кобалт. Кобаламин е по-общото понятие за всички кориноиди с качествено биологично действие на цианокобаламин. Най-важните витамери са акво-, циано-, хидрокси-, метил- и аденозилкобаламин. Приетите чрез храната кобаламини се превръщат във физиологично активните аденозил- и метилкобаламин. Микроорганизми са единственият източник на всички естествено срещащи се кобаламини. Според DWYER (1991) и водорсали и гъби са сред синтетизиращите кобаламин. При по-висши растения няма кобаламин-зависими реакции, затова и те не се нуждаят от него и не го натрупват. Само когато тези са “замърсени” с микроорганизми, има кобаламин в малки количества. RAY и DANIEL (1958) докладват че са намерили кобаламин в листа от цвекло, и предполагат че съдържанието на кобаламин зависи от съдържанието на този витамин в почвата. Все пак 70% от почвените бактерии могат да синтезират кобаламин. Съдържанието на кобаламин в почвата се изчислява според MOZAFAR (1992) на около 15 µг/кг.. Той дава препратки и към други доклади, които показали, че определени растения съдържат кобаламин. Той самият твърди, че е бил открил, че корените на соята могат да поемат кобаламин от земята и да го транспортират в листата. Това би могло според него да има значение за вегетарианските форми на хранене (виж също BALDWIN 1996).

Микрооргaнизми произвеждат също структурни аналози на кобаламин, които не могат да изпълват функцията на кобаламин. В човешките изпражнения се съдържат към 5 µг кобаламин, докато 100 µг са аналози на кобаламина (HARTMANN 1995, стр. 5).

Обикновените източници на кобаламин са месо, яйца, мляко, сирене и риба. ALLEN и LONG (1988, цитирани от HARTMANN 1995, стр. 6) изследвали продукти на ферментация и открили в следните продукти по-малко от 0,5 µг кобаламин/100гр. проба: бира, квасен хляб, кисело зеле, сайтан, тофу, мисо, тамари, шою. Авторите заключават, че тези хранителни продукти могат да допринесат само малко за снабдяването с кобаламин. Съдържанието на кобаламин на различни хранителни продукти бива силно преувеличено, според DWYER (1991) поради липсваща специфичност на микробиологичните начини за измерване. BERG и колеги (1988) не са могли с радиоимунологичния метод да намерят значителни количества кобаламин в соеви ферментирали храни (темпе, шою, тамари, оризово мисо, ечемичено мисо, тофу) и в други ферментирали продукти (ориз амесаке, сливи умебоши). Всички стойности са били под 0,02 µг/100гр.. Ниско съдържание на кобаламин 0,02-0,05 µг/100г е имало при ечемичен малцов сироп, квасен хляб, шиитаке и магданоз. В Спирулина, един род синьо-зелени водорасли, повече от 80% от кобаламина са структурни аналози, които могат дори да блокират усвояването съответно и обмяната на кобаламин (LANGLEY 1995, стр. 71). ALBERT и колеги (1980) са изследвали човешка чревна флора и са открили микроорганизми като псойдомонас- и клебсиела-видове, които вероятно произвеждат усвояем кобаламин. Тъй като в тънкото черво се намира в свободна форма нужният за резорбация на кобаламина интринзик-фактор, кобаламинът може да се усвоява свързан с него в тънките черва. HERBERT (1988) критикува, че ALBERT и колеги са ползвали микробиологични методи в изследването си, така че не е ясно кои количества от бактерийните продукти са се състояли от кобаламин и от кобаламинови аналози. Според HERBERT и колеги (1984) особено значение може да има видът Бактероидес фрагилис в горната част на тънките черва. Този произвежда кобаламин и аналози на кобаламина.

HERBERT и колеги са можели да докажат, че намиращите се в серума, в жлъчката, и в органите кобаламинови аналози произхождат от чревните бактерии. Двойката доктори TRASH и TRASH (1998, стр. 67,68), и двамата самите дългогодишни веганери, са на мнение, че намиращите се бактерии в устата (около зъбите и венците), в носоглътката, около сливиците, в основата на езика и в горните бронхиални разклонения могат да произвеждат около 0,5 µг кобаламин на ден, и това количество е достатъчно за дневната нужда на тялото. TRASH и TRASH също мислят, че една съдържаща малко мазнини и белтъчини храна може да намали дневната нужда от кобаламин на 0,05 µг на ден, но не прилагат доказателства за това. Според LANGLEY (1995, стр. 74) и HARTMANN (1995, стр. 15), CALENDER и SPRAY (1962) били изследвали веганери, които са имали мегалобластна анемия. Те им давали екстракт от ежедневните им изпражнения чрез което е можело да бъде отстранен кобаламиновия дефицит при всички пациенти.

HARTMANN заключава от това, че в червата на веганери има достатъчно количество кобаламин чрез бактериален синтез, за да бъде премахнат един дефицит, но този не може да бъде усвоен. Авторът е проверил цитираното изследване посредством приложените публикации от CALENDER и SPRAY. В тях въобще не става дума за веганери и екстракти от изпражения, така че тук трябва да става дума за погрешно даване на източник.

Дневната нужда от вит. Б12 за възрастни е 3 µг. Тъй като тялото може да натрупва предимно в черния дроб от 2 до 5 мг. кобаламин и поради обмяната на веществата се губят на ден 0,1% от този запас, то един недостиг се забелязва едва след години (DGE и колеги 2000, стр. 132). Този може да бъде разделен на 4 стадии според HERBERT (1996) и води до уголемени червени кръвни телца (мегалобластна анемия). Една и от недостиг на фолиева киселина причинена тежка последица е фуниколерната миелоза, дегенерация на определени области от костния мозък, което може да доведе до трайни щети на нервната система. При новородени и малки деца недостигът на кобаламин засяга първоначално бързо делящи се тъкани като лигавици, костен мозък и намиращия се в развитие мозък. Хранително обусловен недостиг на кобаламин може да предизвика при тези групи хора неврологични симптоми с апатия, тежка ретардация, забавяне на развитието както и нарушения на растежа и макроцитерна анемия. Изложени на риск са според STOETTER и MAYRHOFER (1996) кърмачета на майки с латентен недостиг на кобаламин поради дългогодишно веганско хранене или неразкрита пернициозна анемия. SANDERS и REDDY (1994) разглеждат необогатеният с кобаламин вегански начин на хранене като риск за възникване на недостиг на кобаламин при деца.

При избягване на критичните пунктове, нормалният растеж и развитие на вегански деца е все пак напълно възможно, което показва и KLAPER (1997). PROBST (2000) предполага, че при строго вегански отглежданите малки деца, недостиг от кобаламин може да е причинен от инфекция на влагалището на майката. Така бебетата получават лоша чревна флора от майка си при преминаване през родителния канал. LANGLEY (1995, стр. 82-84) е на мнение, че недостиг на кобаламин е много рядко срещан, както при кърмачета така и при възрастни. Особено важно е според тях, веганските майки по време на бременността и кърменето да се подсигурят и да имат подходящо снабдяване на кобаламин. JOHNSTON (1999) намира за заслужаващо внимание, че има много малко доклади на случаи с недостиг на кобаламин, вкл. и при веганери. При възрастните причината за това при повечето случаи е малабсорбацията (STABLER 1999).

RAUMA и колеги (1995) са изследвали статуса на кобаламина при вегански суровоядци, които са се хранили по хипократска диета (вж. WIGMORE 1990). Веганери, които са яли водораслите Нори и/или Хлорела са имали двойно по-високи серумни нива на кобаламин, отколкото веганери които не са консумирали такива. След 2-годишно наблюдение се е показало малко но постоянно влошаване на статуса на кобаламин при 6 от 9 веганери. Авторите заключават от това, че някои водорасли, консумирани в големи количества, могат да представляват подходящ източник на кобаламин. Все пак изглежда общата консумация на водорасли и ферментирали продукти при почитатели на Xипократовата диета не подсигурява статуса на кобаламин.

HARTMANN (1995, стр. 100) е изследвал набавянето на кобаламин на суровоядци и е установил по плазмените стойности, че този е бил при почти 40% недостатъчен. При вегaнски суровоядци са били дори 67,2%. От пациентите с недостатъчно набавяне от кобаламин (38,8%) 70,5% са имали повишени хомоцистеинови стойности. Резултатите са показали също, че мъжете са изложени при веганско суровоядство на по-висок риск отколкото жените, тъй като тези очевидно са се справяли по-добре с трудното набавяне. WEISS (1998, стр. 122) е установил при привърженици на инстинктивното хранене недостатъчно снабдяване с вит. А, желязо и на кобаламин.

Според COUSENS (1998, стр. 77) кръвните и тъканните стойности на вит. Б12 на здрави веганери са били ниски но достатъчни. Твърдeнието че след едно дългогодишно веганско хранене (>20г.) запасите от кобаламин трябва да са изчерпани, според него не може да се провери, тъй като е трудно да се намерят веганери които не са взимали витамнни препарати повече от 20г.. Според неговите наблюдения много веганери взимат кобаламинови добавки. COUSENS също е констатирал, че при пациенти под психически или физически стрес е налице изчерпване на кобаламиновите запаси. Инжекции с кобаламин се оказват в такива ситуации като помагащи. ELLIS (1973) докладва в тази връзка, че при страдащи от умора хора, инжекции с хидроксикобаламин са дали много добри резултати. COUSENS (1998, стр. 86) изчислява загубите на кобаламин на 30-90% при готвене и препоръчва много суровоядство и да се ядат съдържащи кобаламин хранителни продукти като бирена мая, цветен/пчелен прашец, морски или от кламатски водорасли.

Извод

Все пак има някои неща, показателни за това че веганското суровоядство през едно по-дълго време може да води до недостиг на кобаламин. Ако от привърженици на суровоядството се твърди нещо противоречиво, то трябва тези да дадат и доказателства за това. Това важи особено за постоянно формулираните изказвания, че лабораторни изследвания и нормови стойности нямат меродавност, а само собственият тонус има значение. Изисква се предпазливост предимно при кърмачета и при малки деца на дългогодишно живящи вегански майки. KLAPER (1997, стр. 57), който в книгата си “Бременност, деца и веганско хранене” представя многобройни случаи на вегански отгледани деца, препоръчва на подрастващи и възрастни, за да има сигурност, добавки от кобаламин. Що се касае до така предполагания синтез на кобаламин в собственото тяло, то става дума при това за чисто спекулативни предположения. Данните за наличието на кобаламин в растенията са твърде неосигурени засега, за да може да се правят изводи от тях. Дори когато резултатите трябва да бъдат потвърдени, нищо не променя факта че растителните източници в сравнение с животинските представляват един по-лош източник на кобаламин."

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×