Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Иво
Най-възвишеното, най-благородното, най-красивото нещо в живота е молитвата. Човек, който се моли има велико бъдеще. Общество или народ, койито се моли се развива. Човек, който не се моли, боледува и изсъхва. Народ, който не се моли, изчезва от картата на Земята.
Моли се, за да те обичат. Моли се, за да ти съдейства Природатата във всичките ти разумни начинания.
Ама как да се моля? Не питай как да се молиш, а просто се моли. Питаш ли как да се храниш или как да дишаш или как да се обличаш? Майката пита ли как да обича детето си? Дърветата питат ли как да растат към небето? Слънчевият лъч пита ли как да свети в простора? Ти може би си мислиш, че не знаеш как да се молиш, но най-истинската ти същност знае. Остави молитвата да излезе от дълбочината на душата ти. Така молитва има сила, такава молитва носи всички условия за твоето развитие.
Любовта е най-естествената молитва. Радостта, милосърдието, красотата могат да се явяват само на човек, който се моли.
В молитвата са скрити всички тайни на бъдещето. Тя носи всички условия на настоящето и всички поуки от миналото.
Молитвата направена с любов се приема. Молитвата е диханието на душата. Както тялото има нужда от въздух, за да живее, така и душата има нужда от молитва. Както дъждът напоява изсъхналата и зажадняла почва за живот, така и молитвата носи свобода и простор за душата.
Силен човек може да бъде само този, който се моли.|
Умен човек може да бъде само този, който знае как да се моли.
Красив човек може да бъде само този, който обича да се моли.
Ама за какво да се моля? Човек трябва да е много умен, за да знае за какво да се моли. Да се молиш за това, което можеш и сам да свършиш, не е истинска молитва. Моли се да имаш сила да разрешиш задачите на своята душа. Моли се твоите братя, да се обичат. Моли се да ти се даде най-потребното за настоящия момент. Моли се да примириш притовиречията в себе си. Моли се за здраве и сила, за да можеш да служиш. Моли се вечните, непреходни неща, тях търси. Моли се за това, което никой друг не може да ти даде. Моли се за невъзможното, защото невъзможното за човека е възможно за Бога. Моли се съзнанието ти да бъде будно, да не изпуснеш добрите условия на настоящето. Моли се да имаш сили да преодолееш изпитанията и трудностите. Моли се да имаш пламтящо от любов сърце, светъл като слънцето ум и разумна воля. Моли се това, което се дава за теб, да се даде и на твоите ближни. Моли се да научиш и изпълниш волята Божия и тогава ще имаш и всичко друго. За когото мислиш, такъв ставаш.
Няма по-красива молитва от благодарността. Да благодариш означава да разбираш дълбоките причини, от които произтича живота.
Благодари за въздуха, който дишаш.
Благодари за светлината, която приемаш.
Благодари за топлината, която те изпълва.
Благодари за тялото, което ти служи.
Благодари на птиците, които пеят за теб.
Благодари на слънцето, което грее за теб.
Благодари на вятъра, който вее за теб.
Благодари за хляба, който е приготвен за теб.
Благодаря за покрива, който е построен за теб.
Благодари на небето, което те закриля.
Благодари на земята, която те отглежда.
Благодари на онзи Източник, от който произлиза Живота.
Само така ще можеш да се наречеш Човек.

Иво
"Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион

Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:

I. Принципът на менталността
II. Принципът на съответствието
III. Принципът на вибрацията
IV. Принципът на противоположностите
V. Принципът на ритъма
VI. Принципът на причината и следствието
VII. Принципът на рода

Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях.


I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА
"ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион

Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.


II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион

Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.


III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА
"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион

Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.


IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион

Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.


V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА
"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион

Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.


VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.


VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА
"Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион

Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.

Иво
Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най- последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да се мине много време, той ще излезе на повърхността на земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: "Ето едно от моите възкръснали деца!" Какво представя смъртта и какво - възкресението? - Смъртта има отношение към забравените деца в избите на Природата, т.е. към децата без висок идеал. Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния свят, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра.

Често слушате да се говори: "Аз ям каквото ми попадне, не правя избор в храните; обличам се с всякакви дрехи, не правя избор нито в цвета, нито в качеството на материята". Той иска да се представи за скромен човек, който се примирява с условията. Не е така. Който яде безразборно всякаква храна, той е човек без идеал или с нисък идеал. Така яде и всеядното животно, но човек се отличава от животното. Когато ядеш, трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действа благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал!

Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" Обаче, ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, Природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: "От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал". - "Какво трябва да правя?" - Да се качиш на дървото и оттам да откъснеш плод. - "Много е високо, ще падна". - И живота да ти коства, трябва да се качиш. Тогава Природата ще пише: "Смело е това дете - от него човек ще стане!" Някой погледне нагоре към върховете, посегне с ръката си, но се уплаши и погледне надолу, към ниските клонове, или на земята, дето е паднал някой плод, наведе се и го вземе. Природата и за него пише: "Ето едно от забравените деца в моята изба - от него човек няма да стане!"

Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие. Ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, нито намалява и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили.

Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: "Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?" Тя отговорила: "Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана". Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал.
В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината.

Кой е синът на Истината? Той е царският син, идеалът на всяка душа. Ето защо, ако излезеш сутрин рано да посрещнеш Слънцето, бъди там на време, преди да се е показало то на хоризонта. Посрещни първия лъч на изгряващото Слънце. Той е най-важният, той е царският син, той е синът на Истината. Той крие в себе си силата и мощта на Слънцето. Не възприемеш ли първия лъч, ти си изпуснал изгрева на Слънцето. Приеми първия лъч и спокойно се върни у дома си. Първият лъч носи богатството на всичките лъчи. Първият лъч е първият плод на изгряващото Слънце, на великото дърво на Живота. Останалите лъчи са последните плодове на това велико дърво. Каже ли някой, че може да посрещне Слънцето в кой и да е момент, или може да го наблюдава в кой и да е час през деня, Природата казва за него: "От тебе човек няма да стане!"

Ако се качваш на планина и ожаднееш, не пий каква да е вода. Спри се на пътя, огледай се и намери най-чистия извор. Наведи се, гребни с ръката си и пий от чистата планинска вода. Ако постъпваш така, ти си човек с висок идеал. На тебе може да се разчита. Кажеш ли, че можеш да пиеш и оттук, и оттам, отдето ти попадне, Природата пише, че си човек без характер, с нисък идеал - на тебе не може да се разчита.

Окултният ученик се отличава с висок идеал. Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш, ще се наведеш и ще пиеш от средата, от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш, но избери най- красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, за живия връх, на който си възлязъл. Високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека.

Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? - Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник - на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, ще спазите пак същия закон: ще изберете най- умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния. Когато мъж избира жена или жена избира мъж, пак трябва да се ръководят от високия идеал. Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и страданията в живота си.

Сега ние говорим за идейното в Живота, за принципите, които трябва да се прилагат всеки ден. Ще каже някой, че идеалът му не е прав, не води към добър край. Ако сегашният ти идеал не е прав, изправи го. Следващият момент е в твоите ръце - избери си друг идеал. Така ще дойдеш до идеала на своята душа, който е вечен и води човека в правия път - в Пътя на Любовта. Ако днес изпуснете първия лъч на Слънцето, на другия ден можете да го посрещнете. Ако и на другия ден го изпуснете, денят ви е изгубен. Посрещнете ли днес първия лъч, и останалите дни можете да го посрещнете. Само така можете да подобрите живота си. Най- светлата мисъл, най-възвишеното чувство, най-красивото действие съдържат в себе си първия лъч на Слънцето, който прониква в човешката душа.

Как може да се изправи човешкия живот? - Хвани най-голямата и най-малката си погрешка и ги дръж в съзнанието си, докато се освободиш от тях. И години да ги държиш в себе си, не отстъпвай пред тях. Най-после грешките ти ще кажат: "Ние имаме пред себе си човек с характер, който заслужава да живее. Отстъпваме ти своето положение и ставаме твои слуги. Ти ще вървиш напред, а ние след тебе". Някои ученици пропадат на изпитите, претърпяват неуспех в живота си и бързо се отчайват. Те напущат полесражението, отричат се от своя идеал и казват: "От нас няма да стане нищо". - Това са хора без идеал.

Защо иде човек на Земята? За угощение ли? - Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си. Като седнеш пред трапезата да се храниш, Природата отваря широко очите си и наблюдава как държиш вилицата и лъжицата, как ядеш, с каква кърпа си служиш и от всичко това заключава какво може да стане от тебе. Ако си поканен за втората смяна и ядеш от същата чиния, в която е ял друг някой, мислиш ли че си човек с висок идеал? Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: "Ще ми позволите да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица". Така трябва да постъпва окултният ученик.

Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най- спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче от прясната пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша. Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото лозе, изложено на чисто, добро място. Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение пред трапезата и ще се нахранят. Всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин.

Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща. Те започват добре, свършват зле. На физическия свят те се водят от някакъв идеал, но в духовния - никакъв идеал не ги движи. За такъв човек Природата пише: "От тебе човек няма да стане!" Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещнал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в Живота. Като кажеш "Любов", трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувствува Любовта, той може да преобрази живота си в един момент.

Кого може да люби човек? - Бога. Първо ще любиш Бога, после ближния си, а най-после себе си. Това е Великата истина в Живота. Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане. Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик. Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: "Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях". - Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят, ще се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство.

Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора не е право, не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води до познаване на ближния и на самия себе си. Това прави човека щастлив и готов да изпълни Божията Воля.

Както и да се говори на съвременния човек за Любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: "Моето сърце гори от любов, познавам любовта". Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на вселената може да се излъже от любовта на хората? Мислите ли, че проявите на разумната Жива Природа могат да се объркат с човешките прояви? Бог познава своето, т.е. Божественото, дето и да е. Бог на вечното благо люби в човека Доброто и Истината. Казано е в Писанието: "Възлюбил си истината в човека". Най-възвишеното, най- чистото, най-красивото в човека, това е Истината.

Някой иска да знае дали разумният свят се интересува от неговия обикновен живот. Хората могат да се интересуват от обикновените неща в живота, но не и Разумните Същества. Ако си пръв слуга при един богат господар и десет други слуги ти услужват, трябва ли и господарят ти да се грижи за тебе? Той знае, че другите слуги имат предвид твоите нужди и ги задоволяват. Един от слугите чисти дрехите ти, друг - обувките, трети нарежда стаята ти и т.н. - "Доволен ли е господарят ми от моите лъснати обувки?" - Господарят не обръща внимание на твоите обувки, но той се интересува от оня слуга, който ги е лъснал. Ако той се е водил от високия идеал и лъснал обувките на своя ближен по всички правила на своето изкуство, той спира вниманието на господаря си, който казва: "Идея има този човек, на него може да се разчита!"

Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин: щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, Природата пише и за двамата: "Ето хора с характер, които имат висок идеал и правят най-добър избор!"

Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най-ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да я помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш каквото ти попадне, ти не си човек с висок идеал. Ще препишеш нещо от Петко Славейков за парата: "Парице, парице, всесилна царице", и ще се задоволиш. Парата не е идеал и не може да движи човечеството. Една мисъл ще напишеш, но опитана, преживяна. Ще извадиш тая мисъл от дълбочината на душата си. И като я чете, приятелят ти ще се възхищава и ще ти благодари. А Природата ще пише: "От тебе човек ще стане".

Някой казва, че обича някого. Защо го обича? - За хубавите му очи и вежди. Друг обича приятеля си за хубавата му уста, трети - за хубавия му нос. Това е неразбиране на Любовта. Любовта не се предизвиква от някакво външно качество. Да обичаш някого за неговите външни качества, това показва, че имаш нисък идеал. Да обичаш приятеля си, това значи да виждаш в него една добра черта в характера му, която го отличава от всички хора. Тая черта е неизменна - на нея може всякога да се разчита. Добрата черта в човешкия характер не е нито в красивите му очи, нито в красивата му уста или в красивия нос. Тя е на най-високото място, на върховете на неговия живот. Като намериш добрата черта в своя приятел, ще я откъснеш, ще я държиш в себе си като свещен дар. И тогава Природата пак пише: "От тебе велик човек ще стане!"

Имаш учител, възхищаваш се от него и казваш: "Моят учител знае много науки - физика, химия, математика, астрономия - учен човек е той". Знанието не определя човека. То не прави човека учен. Друго нещо характеризира учителя. Многото знание, необработено, представя излишен товар, с който малцина се справят. Външното знание е само украшение на шапката; същественото е шапката, а не панделката й. Учител казва на ученичката си: "Ще си купиш най-хубавата шапка, но без никакви украшения". Тя отива с другарката си да си купи шапка. Купува си най-хубавата шапка, но шапкарката й казва, че без панделка шапката не представя нищо особено. - "Учителят ми каза да си купя шапка без украшения". - "Той не разбира от шапки. Ако турите една панделка, шапката ще стане по-хубава". Другарката й настоява за още една панделка. И тук ученичката отстъпва - туря още една панделка на шапката си и казва: "Учителят ще бъде вече доволен от шапката ми". Не, шапката изгуби своята цена. Защо? - Защото отговаря на чужди идеали.

Представи си, че си писател и получиш от твой приятел хубава писалка със златно перо. Дойде един твой познат, вижда писалката ти и закачва на нея един голям скъпоценен камък. Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение - скъпоценните камъни тежат на писалката ти, а постепенно и мисълта ти се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. Какво представят украшенията в Живота? - Това са временните, преходните идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа като искра и възпламенява вечния огън в нея. Казват: "Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал". Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко, едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва да отговаря на висок идеал или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най- доброто, най-чистото в света. Това е Истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си.

Да се говори на хората за високия идеал, това значи да се върви по течението на великата река на Живота. Накъде отива тая река? Тая вечер и аз ви говоря за високия идеал, изразен чрез най- великото, най-красивото, най-чистото, най-доброто в света. Това е първият лъч, който излиза от Божественото Начало. Ако схванете тоя лъч, вие ще станете ученици и човеци. Вие сте от онези, които разбират Истината като висок идеал на своята душа. Ако закъснеете и не възприемате първия лъч, ще изпаднете в положението на забравените деца в дъното на избата. Тая изба е за обикновените деца, а не за необикновените, т.е. за Божествените. За тези деца, именно, е създаден великият свят.

Всеки говори за това, което живее в него. Човекът с висок идеал говори за високия идеал, любещият говори за Любовта, истинолюбивият - за Истината, мъдрият - за Мъдростта. Значи, любещият говори за Любовта, а страхливият - за страха. Кой от двамата печели? - Който говори за Любовта. Умният говори за мъдри неща, а глупавият - за глупави. Умният гради, а глупавият - руши; умният пише, а глупавият - преписва. Кой от двамата печели? - Умният печели, а глупавият - губи. Някой богатски син казва, че се научил да се разписва на записите, пращани от баща му. Животът на мнозина се заключава само в разписване. Те само се разписват, че от този, от онзи взели нещо. Когато Природата погледне на човек, който само взема, а нищо не дава, тя пише: "От това мое дете нищо няма да стане! То се е научило да се разписва, а само нищо не може да напише".

Какво се иска от съвременния човек? - Да следва пътя на Възвишените същества, на Белите Братя, на учениците на Всемирното Братство. Те носят велик идеал в душата си. Те мислят, чувстват и действат според изискванията на тоя идеал. Когато някое от тези Същества реши да слезе на Земята, всички го съветват да отиде между най-добрите хора, т.е. между тези, които се стремят към висок идеал. При кого отива Учителят? - При онзи ученик, чиято душа трепти за Учителя си. Той ще го посети и ще си каже: "Тук живее един от учениците ми, който има висок идеал!" Мине ли покрай къщата на ученик, който няма връзка с Учителя си, последният ще каже: "Тук живее един от забравените ученици". Той ще мине и замине край дома му, без да му остави нещо.

Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най- възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най- истинолюбивото - всичко от първа степен. Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. Прилагане е нужно. Кажеш ли, че сърцето ти е празно, ще знаеш, че Любов нямаш. - Какво да правя, за да придобия Любовта? - Ставай всяка сутрин рано и излизай вън да посрещаш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. Първият лъч подразбира първата мисъл, първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е крайно взискателна. Като се събуди едно дете от сън, тя се спира пред него със затаен дъх и се вслушва с трепет да разбере какви са първата мисъл, минала през главата му, и първото чувство, раздвижило детското му сърце. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си от сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: "От това дете велик човек ще стане!"

Донка

"Някои казват: Духът ми говори. Духът говори на онзи, на когото Господ е говорил. Господ е говорил на онзи, на когото Учителя е говорил. Не ви ли е говорил Учителя и Господ няма да ви говори. Не ви ли е говорил Господ и Духът няма да ви говори. Ако Духът ви говори и Господ ви е говорил, и Учителя ви е говорил. Говорят ли и тримата в душата ви, вие сте ученик."


 
"Някои казват: Духът ми говори. Духът говори на онзи, на когото Господ е говорил. Господ е говорил на онзи, на когото Учителя е говорил. Не ви ли е говорил Учителя и Господ няма да ви говори. Не ви ли е говорил Господ и Духът няма да ви говори. Ако Духът ви говори и Господ ви е говорил, и Учителя ви е говорил. Говорят ли и тримата в душата ви, вие сте ученик."

Като ученици имайте предвид следното нещо: Никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен да се занимават с вашия език. Затова всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете. Ние употребяваме символите, защото те са елементи на окултния език, с който си служат посветените и възвишени духове."

"Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И аз се разговарям с тях, при това аз не се нуждая от медиуми. Направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистота, колкото и на Земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там може да се оплетеш много по-лесно. За да се справите с тези лъжи и примки, трябва да имате прозорлив и схватлив ум. Като влезеш в духовния свят между лъжливите духове, те ще те нахранят и напоят, ще те заведат на разходка на техните ливади между безброй цветя, които упояват и ще те приспят. Като се събудиш, ще се чудиш къде си. Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по-ефирни тела, те разполагат с по-големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание"

"За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там."

"Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Евангелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."

Учителя

Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото.

От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим. Защото единното съзнание прониква цялото Битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.

Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните:

Първа степен. Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове." При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло.

Втора степен. Учителя нарича покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека.

Трета степен. Наречена е спасение. То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си живот и да се повдигне в развитието си. При тази фаза се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло на човека. И с това се създават условия да може човек да хармонизира
своите мисли и чувства. Тук човек се научава да мисли и мисълта става за него път към възраждане и обновление, което е четвъртата степен в духовното развитие. То е от чо-века. При тази фаза под влияние на пробудената мисъл човек се възражда, обновява и става нов човек, с което се подготвя за следващата най-важна фаза.

Пета степен. Новораждане или пробуждане на човешката душа, или още раждане на Аза в човека. Новораждането е от Бога. Тази пета степен в развитието на човека е най-важна и затова е предшествана от големи страдания и изпитания. Преди да се новороди, човек трябва да ликвидира с всичката си мина-ла карма, да изплати всичките си стари дългове и да скъса с всички неестествени връзки на миналото. Затова Учителя казва на едно място: Пробуждането на душата е предшествано от някаква голяма катастрофа в живота на човека. Тези страдания, които преминава човек, преди да премине през новораждане, са преди всичко вътрешни и дълбоки. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и за него всичко е загубено, без никаква надежда. В човека всичко става на каша. В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло.

Когато се е новородил, когато се е пробудила душата му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение. При нея човек се посвещава да служи на Бога. Дотук ученикът е учил, а оттук започва да служи. При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертвата, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя. При тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което идва седмата степен - Възкресението, при което човек става едно с Бога, става съвършен човек. Възкресението е от Бога. При възкресението долните тела - физическо, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана. Всички тела трябва да вибрират в унисон. Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо. Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живе-ем в техния живот.

В Писанието е казано: Ние живеем и се движим в Бога. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Ние сме затворени в телата си, в замъци, изолирани от външния свят, и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят, чрез които си съставяме известни представи и понятия за него. Но какъв в действителност е светът, това ние не знаем. Но понеже светът, в който живеем, е разумен, всички разумни мислещи същества имат възможност да излизат от своите замъци-затвори и да влизат в обширния Божествен свят, който ги заобикаля. Но затова е необходимо човек да знае вратите на своето тяло, през които се излиза в обширния свят, който се открива пред него.

От незапомнени времена хората са пре-поръчвали различни методи за влизане във връзка с Невидимия свят, който ни обкръжава. Но не е въпрос човек само да влезе във връзка с този свят, той трябва да знае с кои области от него влиза във връзка. Защото той не е така еднороден, но е свят на голямо разнообразие. В различните му области живеят същества на различна степен на развитие, едни от които са добре разположени към човека, а други са враждебно настроени към него. Затова, когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да имаме предвид с кои области от този свят искаме да влезем във връзка. Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.

Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят.

Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.

При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е направил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свободата, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана.

Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове. Учителя казва: "Всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват и да ласкаят човека. Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката. Светлите духове се отличават със съвсем друг характер. Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличава, но ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена душа като вас. Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да изменят из-цяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие."

Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на ученика. Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога. Учителя казва: "Ако искате да бъдете ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ви свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни. Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отваря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание. Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път. И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е. като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят."

При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдалечените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено. Учителя казва: "Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят." В нашия обективен свят ние виждаме, когато имаме светлина, но какво нещо е светлината съвременните хора не знаят. Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическия човек. Следователно ние виждаме, защото космическият човек мис- ли и неговата мисъл се проявява като светлина. Субективният живот на космическия човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовния свят и духовните същества. Без светлина няма ясновид-ство. А без ум няма светлина. Следователно само онзи, който има пробуден ум в духовния свят, само който има вътрешна светлина може да бъде ясновидец.

В духовния свят всеки сам трябва да освети нещата, за да ги види. Всеки сам трябва да стане проводник на Божествената светлина, за да види. Дадох по-горе определението на Учителя за ума, като съвкупност на всички сили и добродетели. А сега какво наблюдаваме? Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обективния свят, това още не е ясновидство.

Ясновидство има онзи ученик и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях. Той е просветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с кои-то той никога не злоупотребява, затова Природата му има доверие и му оставя на разположение всичките богатства и знания. Само ученикът на окултната школа може да бъде ясновидец. Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: "За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления. В това отношение Природата знае на кого какви способности да даде. Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности."

Друг един метод за влизане във връзка с Невидимия свят, това е методът на медиумите и спиритическите сеанси.

Това е един от най-опасните пътища, защото при него не се спазват всички необходими условия, за да се избегнат опасностите, които изтъкнах по-горе.

Преди всичко какво представлява медиумът? Той е една врата, която се отваря и затваря не по негова воля, но по волята на духовете. Или по-право той е една отворена врата, през която духовете свободно влизат. Значи той не е господар на своите сили и своите състояния. Затова в неговата къща влизат много неканени гости. И при това той, госпо-дарят на къщата, не е в къщи и в неговата къща влизат други господари, които се проявяват според степента на своето развитие. Но тук трябва да припомня, че светлите и възвишени същества никога не отиват в една къща, където стопанинът не е там и не е буден. Това нека добре да се запомни. Това е един порядък, който се спазва в нашия физически свят, а още повече в разумния Божествен свят. А при медиума това е обикновено явление: стопанинът спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре. Често се случва, че не искат да напуснат къщата. И забелязано е, че всички тези гости, които идват на медиума, се представят за Дева Мария, за Христос и от Негово Име, представят се за все по-големи величия - за Архангел Михаил, за Учителя, за различни светии и посветени от миналото. В това отношение в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този път не е пътят на ученика. За доказателство ще приведа едно писмо на Учителя, за да се види как той гледа на този въпрос:

"Получих вашето писмо. Аз ви питам: Имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да служите на Господа, както Той иска? Имайте в предвид, че Господ не е човек. Той се от злато не изкушава. Мислите ли вие, че всичко, каквото се говори и каквото се пише на спиритическите сеанси, е от Духа на чистата Истина. Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводници на чужди лъжи. Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори ума си за гостоприемството тяхно, те ще му кажат много чужди неща, за да го удивят, да оглупеят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които са ти казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тщестлавието, иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право, дадено на всеки човек, който слуша Истината. Но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но Славата Божия. Човек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие се надхитряте. На едното говори Майката Господня, на други - Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тези духове се карат помежду си? Дали в светлото чисто небе пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на човека. Предупреждавам ви всинца, да пазите свято името Божие. Бог не е Бог на немирствата, на завист, на крамоли. Той е Бог на Вечна Благост и Милост. На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което знаеш. Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова, защото само Отец е, Който учи и дава знание.

Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой. Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си. Свети бъдете, защото Отец е свят."Оставям писмото да говори само за себе си, защото е категорично и ясно. На много места ще срещнете в беседите Учителя да казва: "Обикновено духовете, които се явяват по сеансите, са невежи и с голямо мнение за себе си. И затова обикновено се представят за големи величия." Но ние знаем как дойде Учителя в света. Той дойде инкогнито. Този същият закон се отнася и за явяването на светлите духове. Ако някой път, това е изключителен случай, някой от Белите Братя се реши да се яви на някой сеанс, той никога няма да каже кой е, той само ще си даде съвета.

Всички онези, които се явяват с големи фирми, ще знаете, че не говорят Истината. И Учителя на едно място казва: "Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание, посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето."

Има един велик закон, на който са подчинени Белите Братя. Това е великият закон на Любовта. Когато една душа, когато един ученик призове Учителя или един от Белите Братя в името на Любовта, той веднага ще се отзове на неговата покана. Както тук, на Земята, поканвахте Учителя на гости или за някаква работа, ако той виждаше, че трябва да отиде, отиваше. Същото се отнася и сега, когато Учителя е в Невидимия свят, защото за него видимият и Невидимият свят са едно, и ако го призовем с вяра, Любов и знание, ако го призовем, когато имаме действителна нужда от него, Той ще дойде, или ако не дойде, ще ни помогне по друг начин, според случая. Не дойде ли Христос при учениците си след Възкресението? Имаше ли нужда от някакъв медиум, за да се прояви. Той дойде и им каза: "Турете пръста си в раната и вижте, че не съм дух, но съм плът и кръв." Това значи, че Христос е имал власт да става видим и невидим, защото има духове, които нямат тази власт.

Те са именно, които търсят да се явят на спиритически сеанси и търсят медиуми, за да се проявят. А посветените на Бялото Братство имат тая власт да стават видими и невидими, затова нямат нужда да се явяват на сеанси, за да се проявят или да дадат своите съвети на учениците си.

Вярвам, че всички сте чели романа "Занони" и си спомняте оня момент, когато Занони повика Адонай и той се явява пред него без какъвто и да е медиум - в човешка форма, с лъчезарно светнало лице. Как се явиха ангелите на Аврама? Нали в човешка форма посред бял ден. Как се явиха ангелите на Данаила? Нали пак в човешка форма посред бял ден. Така казва и Учителя в една от лекциите на общия клас втората година, че ще се яви на ученика, когато последният има истинска и неотложна нужда от него. А така да се явява Учителя, за да удовлетвори празното любопитство на хората, това няма да го направи, или да даде наряди и задачи, когато още не сме изпълнили тези, които са дадени в лекциите.

Мнозина спекулират както с явяването на Учителя, така и с връзката с Невидимия свят. Не ги критикувам, не ги и съдя, но нека знаят, че това е светотатство. Нека бъдем будни и си спомним думите на Христа, когато казваше на учениците си: "Будни бъдете и не се поддавайте на лъжливите слухове, които ще ви казват: "Ето тук е Христос", "Ето там е Христос". Знайте, че син человечески ще дойде като светкавицата." А Учителя допълва: "Христос ще дойде в нашите умове като светла мисъл, в нашите сърца като благородно чувство, в нашата воля като добра постъпка. В този смисъл са и думите на Павла, който казва: "Сега не живея аз, но Христос живее в мене." А другото явяване е механическо и човек няма ни-каква полза от него.

Чрез нашите мисли и чувства ние, без да съзнаваме сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, защото нашите мисли и чувства са граждани на Невидимия свят. Ако искаме да възприемем една идея или една мисъл, ние трябва да концентрираме мисълта си, за да не се разсейва, и след това ясно и определено да формулираме мисълта. И при това състояние да препратим мисълта си към разумните същества. И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концент-рирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние. При това състояние на съзнанието ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна определена мисъл, която прониква в ума ни. Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи. При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на съзнанието си. И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина. Или по-пра-во казано: ученикът прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея.

Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят. На тази база е построена и Паневритмията. Паневритмията - това са магически упражнения, чрез които ние освен че се тонираме, но и влизаме във връзка с разумните същества на Космоса. Затова колкото по-съзнателно и разумно ги правим, толкова по-добър резултат ще имаме.

Друг един метод, който Учителя свързва със символите, които представят езика на духовния свят, е известен в окултната наука под името теургия, което значи Божествено изкуство. То се състои в знанието на духовния език, езика на духовете, с които си служат и учениците на окултната школа, след което преминат известно посвещение, за да влизат във връзка с напредналите същества. Той е език на символи. Част от тези символи образуват астрологическите символи, с които си служи съвременната астрология. Той е свещен език, за който Учителя говори и го нарича ватански. Той е език, който човек трябва да знае, а също така трябва да знае как да си служи с тези символи, за да влиза във връзка с духовете. Най-първо човек трябва да знае името на духа, когото ще вика, защото възвишените духове си имат имена. Но преди всичко човек трябва да създаде в себе си онова възвишено състояние на съзнанието, което повишава неговите вибрации, за да може да издържи на едно такова същество.

След като произнесе името на духа, когото вика на ватански език, той ще може да влезе във връзка с него. Това е безопасен път, но за него се изисква работа и знание. Но той е достоен за ученика и Учителя апелира да се изучава този език, и да си служим с него. С него си служат всички ученици от вътрешната школа.

По закона на съответствията всяка една част от тялото ни отговаря на известна област на Невидимия свят. И ако знаем коя част на коя област отговаря, като пипнем тази част от тялото си, ние влизаме във връзка със съществата от тази област. И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по глава-та, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости. Но това са методи, които изискват дълбоко знание и сериозна работа."

Друг един път за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване. Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на ученика е да се подготви, т.е. да подготви своя мозък, своето тяло, своето съзнание, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя. При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него. Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа. Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците.

Най-после, когато на човека предстои ня-какво голямо изпитание, или се намира в големи противоречия, които не може да разреши, някои от Белите Братя, или сам Учителя ще му се яви и ще му помогне. Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка душа. Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят. Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзнанието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност.

Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за пътища и методи за връзка с Невидимия свят, имаме предвид пробуждането на свръхсъзнанието, чрез което влизаме в общение с разумните същества на Космоса. За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността. Защото ние сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, но благодарение на ежедневните грижи не съзнаваме това. Значи трябва само да осъзнаем тази връзка.

Лекция от Влад Пашов, държана на 4.09.1951 г

Изгрева

Донка

Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуп на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре.

Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него ескорт. Тогава той не би могъл да види нещата както трябва.
Той влиза в една лодка и казва на лодкаря:
„Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“.
Той попитал лодкаря във време на плаването:
„Как се поминате във вашия занаят?“
А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той:
„Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“.
Султанът му казал:
„Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“.
Лодкарят казал:
„Много хубаво изречение, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“.
Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така:
„Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“.
Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал:
„Много ви благодаря“.
Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал:
„Не, не! Аз благодаря за изречението“.
Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва:
„Ще ми съберете двеста лири“.
И почнал да ги назначава. Дал им висока служба. Те веднага му събират тая сума. Той им казал:
„Няма какво да се мъчиш на пристанището, да прекарваш хората от едно място на друго“.
Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуда, изважда листчето и казва на чиновника:
„Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд, така както е писано тук“.
В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И когато министър-председателя бил вътре в джамията, онзи му казал:
„Аз те арестувам“.
И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така:
„Ако има погрешка, няма ли прошка? Искам да зная погрешката си“.
Султанът попитал околните:
„Кой го затвори?“
Казали му, че младият министър-председател. Той казал:
„Кой е? Я го повикайте!“
Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита:
„Тебе кой те постави?“
Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал:
„Синко, аз ти казах да хванеш единия клуп, а пък ти си хванал 7-те“.
 
Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуп на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре.

Слънчева
„Себе си познай!“ - това е надпис, стоял храмовете някога. Да познаем себе си днес е изключително важно. Това е една от първите стъпки в окултното учение. Да познаваме себе си, значи, да сме пуснали светлинката вътре. Да сме търсили, да сме мислили, чувствали... Страшно е. В началото. Защото собствените ни демони се крият умело и не искат светлината да се доближава. Има нещо много важно в познаването ни. Това е Любовта. Любовта към Всичко-То. Към себе си, съчетана с вярата, че някъде там вътре в мен има мъничка частица от Бог, която очаква преоткриването си... Атеистично е нали?
Много сме се объркали, много сме се изкушавали и продължаваме, но все пак, когато се пробуди онзи зов отвътре, започва подреждането на всичко...
Съденето, недоволството често срещани днес, въпреки християнското учение, което е налагано по-скоро, като догма, а не с Любов, с разбиране и с прошка...
Защото липсва „себе си познай!“ -
Ние не се познаваме. Не сме събудили съзнанието си и правенето на Добро. Не си задаваме въпроси като: „Защо постъпвам така?, Какво ме накара да съм лош?, Искам да направя добро, а защо не се получава?“... И сме разочаровани, и сме сърдити... На себе си, на другите, на света... А дойдохме, слязохме някога да се учим. Да се научим да берем плод от Дървото на Живота... Доброто и лошото вече ги знаем, има плодове на познанието и те са си тук, тормозят ни, изискват ни... А може да ни служат, да ги ползваме, като опит...
Недоволни сме, защото изискваме, а не разбираме. Не разбираме себе си. Стараем се да угодим, ставаме зависими от оценките, от желанието да ни приемат, да сме част от групата, партията, държавата... За това и често, като правим добро сме разочаровани, защото още смятаме, че трябва да ни се отплатят, да ни отвърнат (търгуваме просто), с „добро-то“...
„Доброто излиза отвътре навън и се връща вътре, а злото иде отвън и се връща навън. Това са прости процеси. Всяко нещо, което се връща към тебе, е добро; всяко нещо, което заминава от тебе, е зло – на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално; а онова, което не губиш, което се връща при тебе, то е доброто, то е реалното. Това е окултна философия. Разчитай само на онези мисли и желания, които излизат и се връщат при тебе.“ - Беинса Дуно-Три категории храни. Първото обещание
Питала съм се, защо да постъпвам, мисля и реагирам, като родителите си, например? Обичам ги, като всяко дете... Но те също правят грешки. И те са със своите си страхове, разбирания... Защо да повтарям нещо, което явно не е най-доброто? И те си имат свои битки, разочарования, разбирания... Защо да мразя или обичам, защо да приемам или отричам? Лоша ли съм ако не съм, като тях?..Имаме нуждата някой да ни обича, да отвърне на нуждите ни. Но ако може да не сме задължени. Това го иска всеки. 
Но идва време, когато сме сами. Сами да вземем решение и сами да поемем отговорност за това.
Казваш: „Никой не ме обича“. – Ти се заблуждаваш. Първо, ангелите те обичат. Когато те носеха от небето, те обиколиха земята три пъти с тебе заедно. Това не е ли обич? В едно предание се казва, че всеки човек, който слиза на земята, минава през специфична врата. Никой не може да мине през тази врата, освен онзи, за когото е определена. Тя е толкова малка и тясна, че и с микроскоп не се вижда. Като дойдеш до тази врата, ще я отключат и веднага след тебе ще я заключат – никой друг да не минава през нея. Ако друг някой си позволи да мине през тази врата, всичко е свършено с него; той скъпо ще плати. Не мислете, че лесно се слиза на земята. Само през една врата можеш да минеш и то само когато се отключи. Следователно на земята можеш да дойдеш само през една врата. Връщаш ли се на небето, можеш да минеш през много врати – откъдето искаш. Питате: „Вярно ли е това, или не?“ – За онзи, който знае и разбира нещата, това е вярно; за онзи, който нищо не знае, не е вярно. Давам ти пари, но ти питаш, истински ли са, или фалшиви. Иди в гостилницата, дай парите на гостилничаря и виж, ще ги вземе ли, или ще ги върне назад. Ако ги върне, фалшиви са; ако ги задържи и срещу тях ти даде ядене, истински са. Истината трябва да се провери.
Беинса Дуно - “Значение на удовете” 
.
„Не приемай нищо лично-никой не прави нищо заради теб!“ - Дон Мигел Руис.
Така е, както и аз не правя нещо, заради другите. Реагирам различно, по мой си начин, защото имам определено виждане в дадения момент... Оглеждам с в другите и те в мен... Замеряме се с думи, с енергия, с глупост... Защото няма Любов! Нежна, прекрасна, безгранична! Защо да се сърдя на другия, на ближния? Значи да се сърдя на себе си, защото не разбирам душата си, и неговата...
Когато не се сърдя, а приемам и разбирам съм свободна. Когато отстоявам себе си, принципите и доброто вътре в мен, съм свободна! Независима!... От собствените си капани и гласове...
Всички имаме нужди, всички живеем в материален свят, плащаме сметки. Но това не е същината на живота ни. Не е нормално да сме роби на материята. Имаме и нужда от „храна за душата“. От нещо, което да ни освободи от материята, да ни даде надежда, вяра, че има повече от това... Търсим го... Понякога подсъзнателно...
„Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря.“
(Беинса Дуно)
Човек, който познава себе си, знае, че си има от всичко-добро и лошо... Често водим битки вътре в себе си, и вън даже... Те са нещо, което има за цел прочистване. Утихване и мир... Мирът е забравяне, заглушаване на всички гласове от миналото-гласът на възпитатели, родители, отхвърляне на остарели разбирания и догма!
Едва тогава, когато остане само тя, Любовта – „гола, нахална и млада!“ Без предразсъдъци и гордост! Едва тогава, когато я проявим без мисъл и очакване, иде щастието... Щастието да бъдеш! Да се радваш на живота, такъв, какъвто Е!
Погрешката ви в самовъзпитанието е, че вие всички си служите със старите методи и мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете тая илюзия. Никога човек не може да възпитава другите хора. Може да ги дресира. Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по свобода да действа. Престанете да се самовъзпитавате. Може да се каже: оставете доброто в себе си да постъпи свободно. Ако искате възпитание – подбуждайте доброто. - Б. Дуно – „Добре е“
Едва, когато нямах нищо, не служех на интереси, партии, пристрастия. Едва, когато душата ми премина през ада, който разпалваше кладите в мен, едва, когато притихнах, тогава и ада вън млъкна, изчезна! Когато забравих знания и смалих его-то си, тръгнах след Него! Чувах тихия шепот на душата си. Гласът, който казва, „Не бой се и върви след Мене!“
Тогава изчезват всяка сянка и страх. И е леко... Душата пее... Тогава се доверяваме на Бог! И спираме, отказваме се от контрола! Тогава започват чудесата, тогава разбираме нещо толкова важно - Не сме сами! Та ние сме заобиколени, прегърнати от една Разумна Вселена. Обичаща, даваща, прегръщаща... Любовта на Бог! 
"Само Божията Любов е Любов! Само проявената Божия Любов е Любов!" - Учителя
Мига, в който О,Съзнаем това Живота спира да е добър и лош. Тогава ставаме част от чудесата и ги правим видими...
„Моят Мир ви давам!“ -толкова чистота и красота, дълбочина и Виделина има в тези думи! В тези думи са събрани може би 2000 хиляди години живот и знания... Основа за следващия период. Ерата на Водолея!
Изживейте ги, усетете ги! Не мислете, че реакциите ни са излишни, че спираме да реагираме различно. Продължаваме да живеем, но без да съдим себе си, другите... Свободни сме! Да бъдем! И даваме Свобода! Не се страхуваме от промените и приключенията на Живота! Въпреки чисто човешките си реакции понякога.
 
6.10.2016г
 


Донка
Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба:
- Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубава масло, ако отсъдиш делото правилно.
Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло.
 
Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото, дали е хубаво. Като бръкнал с ръката си в гърнето, то останал крайно изненадан. Само горният пласт било масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгневен, той изпратил слугата да повика турчина.
Последният застанал спокойно пред кадията и го запитал:
- Какво искате от мене?
– Как не те беше срам, да напълниш гърнето с нечистотии? Като бръкнах вътре, изцапах ръцете си.
– Ти отдавна ги изцапа. Още като издаваше присъдата, ти бръкна в гърнето и изцапа пръстите си.
 

 
И тъй, помнете, че дяволското гърне, в което често бъркате, е пълно с нечистотии.
– Има ли дяволи между хората?
– Има, те са духове, въплътени в човешка форма. Те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото.
– Как се познава дяволът?
– Много лесно. Достатъчно е да бръкнеш в гърнето му, за да разбереш, с кого си имаш работа. Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии. Тази е диагнозата, по която познавате присъствието на дявола. Една от великите науки на живота се заключава в правилното хранене. И в миналото, и днес, човек се храни с нечиста храна.
– Възможно ли е това?
– Възможно е. Всяка клетка има стомах, черва, както и цялото животно. Щом е така, тя отделя нечистотии. Понеже човек се храни с растения и животни, следователно, той възприема нечистотиите на самите клетки. Мислите, чувствата и постъпките на хората също биват чисти и нечисти. За да се уверим в това, достатъчно е да бръкнем само с два пръста в някои от техните гърнета. Щом извадим пръстите си навън, ще разберем, какво носят те за цялото човечество.
– Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и духовния свят?
– Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен.

Слънчева
Рядко ходя на мястото на Учителя. Но винаги, когато отида се чувствам смирена, спокойна и притихнала след това. Понякога търся това, за да хармонизирам душата си, мислите си, друг път е така, случайно, просто разходка и приятно изживяване
Тази събота отидох без да съм планирала. Приятелка от Пловдив дойде и след изпитото кафе и приятно бъбрене отидохме до Изгрева. - Малък, прекрасен оазис, в близост до центъра и лудостта на големия град.
Ако трябва да обрисувам усещането си за това място е – златисто-бяло в покой.
Седнахме под сянката на отрупаните с плод дръвчета. Клоните на крушата, на дюлята и всички други всяка година се превиват от плодове. Цветята, розите са прекрасни, уханни. Благодаря на хората, които се грижат за градината.
Както винаги имаше много гълъби. Те вече посрещат всеки и очакват някой да им хвърли малко трошици. Но всеки път, когато съм ходила виждам един чисто бял гълъб. И винаги стои някак в страни. Обикновено каца на някое дърво и рядко слиза долу, на земята при своите, които се ухажват, гукат, кълват зрънца и трошици. Това ято гълъби си има свой, микро-социален живот. Една двойка се ухажваше, мъжкия с клюн подреждаше перцата на женската, галеше я, а тя стоеше блажено укротена. Друг мъжки се надуваше и перчеше, за да покаже на близките женски, колко е красив. Малка група просто си кълвеше нещо на земята.
Само белият стоеше сам на един клон и наблюдаваше, съзерцаваше сякаш, докато не дойде жена, която започна да хвърля трохи хляб на всички птици.
Белият гълъб кацна на земята и успях да го видя отблизо. - Сякаш малко по-слаб и различна порода от другите. Перата му лъскави, бели и подредени. А очите му – бадемовидни, тъмни, дълбоки и красиви. Не се бореше за храната, като другите, а клъвваше само ако някоя заблудена троха падне пред него. Гълъб-аристократ. Различен от тълпата/ятото. Приближи се към нашата пейка и разбра, че го харесвам и наблюдавам, та дойде на близо, завъртя се и малко горд, малко засрамен отлетя някъде в близките сгради.
Чудатости има в природата, близо до нас, паралелен свят живее. Светът на птици, животни, цветя.


Донка
Когато посети човека, Духът му разкрива всичко, и той започва да разбира нещата ясно. Това не значи, че няма да учите. Ще учите, ще придобивате знания, но положителни. За да придобием тия знания, нужно ни е търпение, основано на Божията Любов. – Как се придобива търпението?

В околността на един чифлик имало голямо жабешко блато. Жабите крякали денонощно и хвалели чифликчията. Две по-смели жаби решили да излязат от блатото, да отидат в дома на чифликчията, да проверят истинността на тия похвали.

 
Един ден те излезли от блатото и смело закрачили към дома на чифликчията. Влезли право в кухнята, дето видели голям котел с прясно, току-що издоено мляко. Те влезли в котела и започнали да изследват бялата течност. На вкус се оказала приятна. Те се запитвали една друга, каква е тая течност, която не прилича на водата.
Страшното за тях било това, че не могли да излязат навън. Започнали да се въртят в котела, дано намерят начин да излязат оттам. Едната казала:
Много се уморих, ще се спусна на дъното.
– Опасно е дъното. Ще се спуснеш, но там ще останеш, отговорила втората.
– Не мога да издържам повече.
Втората жаба употребила всичкото си търпение и продължила да се върти в котела, докато най-после избила маслото. После стъпила на него и излязла вън от котела.

Следователно, искаш ли да придобиеш търпение, трябва да издържаш и на най-големите мъчнотии. Сега често се питате, какво представя светът. Той е голям котел, пълен с мляко. – Какъв е смисълът на живота? – Да слезеш в котела с млякото, да избиеш маслото и да се качиш на него, за да излезеш в широкия, неограничен свят. Това значи, да придобиеш търпение и да се спасиш. 

Донка
Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата.
Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда вестник „Таймз“ и започва да чете.
 

 
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“
И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си.
 

 
Ти, като се намериш в едно противоречие, размени възгледите на туй противоречие. Единият тръгва назад, и другият назад – съединят посоките. Вие туй наричате отстъпчивост – руска отстъпчивост – като седите, четете „Таймз“. Какво трябва да направите? Отстъпчивост е да размените каруците на вашите възгледи. И твоят възглед е прав, и моят възглед е прав. Ти с моя възглед тръгни в тази посока, аз с твоя възглед ще тръгна в другата посока, друг път да се не срещаме в такава тясна улица. Туй е разрешение на въпроса.
Казвам: Когато се намериш в голямо противоречие на живота си, размени възгледите си. Нищо повече. 

×