Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 1382 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 2224 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1924 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 2169 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 1650 прегледа
 

Ислам - религия Любви. Выпуск 5

Пятый выпуск цикла передач "Ислам — религия Любви" посвящен ответам на вопросы.   Передачи можно посмотреть также и на https://allatra.tv/category/islam Тексты передач из цикла "Ислам -- религия Любви" - https://allatra.tv/category/islam-religija-ljubvi   Ислям - религия на Любовта

Рассвет

Рассвет

 

Двойные стандарты сознания

"Двойните стандарти на съзнанието" Почему мировое сообщество живёт по двойным стандартам, по двойной морали? Почему человек говорит одно, думает другое, а поступает по третьему? Почему двойные стандарты сознания приводят к конфликтам и трагедиям во взаимоотношениях? Как сознание играет на эмоциях людей, заставляя их бояться, переживать, заставляя просыпаться в печали и проблемах? Как сознание живёт за счёт внимания людей и как диктует им, как жить?  А также ответы на вопросы: - Почему сознание осуждает женские группы носителей Аллата («Небесных Птиц»), тех, кто дарует духовную жизнь, но молчит, когда речь идёт о мужских группах, несущих порабощение и смерть большинству людей?
- Какой вред приносят человечеству действия мужских тайных союзов, которые занимаются силовыми сексуальными практиками, жестокими ритуалами и магией, и зачем они это делают? 
- О взращивании 13-го в своей группе и какую опасность он представляет для общества.
- Как иерархия власти невидимого мира отражается через сознание на человеческом обществе? 
- Как остановить «войну бесов» в голове? 
- Что такое секта? 
- Как сознание подменяет желание Личности быть свободой от тирании системы, как трансформирует его на внешнюю борьбу? 
- Почему два человека встречаются и начинают борьбу за власть друг над другом? 
- Утерянные знания. Почему в Древнем Египте бальзамировали умерших и как это связано с циклами субличности? 
- В чём феномен имени и образа?
- Святые места, места силы. Что такое активный знак в святых местах и почему он действует в определённый период? 
- Агапит Печерский. Почему в определённые дни в году активируется знак? 
- Чем ценен хадж в Мекку? 
- Что такое Зульфакар на сегодняшний день?
- Как происходит активация знака и как работают знаки? 
- Какими свойствами обладает знак АЛЛАТРА?
- 27 зёрен Истины. Что утрачено?
- Что такое «АЛЛАТРА»? 
- Красный, белый, чёрный цвет. Каково их сакральное значение в древности?
- ДУХОВНЫЙ ПОДАРОК    Передачу можно посмотреть и на сайте "АллатРа-ТВ" -  https://allatra.tv/video/dvojnye-standarty-soznanija      

Рассвет

Рассвет

 

Войната е гадно нещо (спор няма)!

Скъпи съфорумци и Вие нерегистрирани читатели на Портала. Пиша този текст, за да не бъда разбиран погрешно по повод постовете ми в една от темите на почитаемия сайт. В последно време съм на вълна история, главно българска история и по - точно българска военна история от периода 1878 г. до 1945 г. Чат-пат влизам на вълна история и започвам да се вълнувам от нея повече от обикновено. Българската история ми е детска любов, която още ме държи. Войната несъмнено е гадна, кофти нещо сама по себе си. Войната е зло. Войната е нехуманна и грозна. Във времето са изработени етични правила във връзка с мирното население по време на войни, които правила обаче за съжаление нерядко са нарушавани и са превръщали войните в още по - варварски актове и безчовечни актове. Войната - смърт, прекършени животи и мечти, разбити планове, мизерия, глад, въшки, бълхи, душевен мрак, студ, зловещи тътени, кал, страх, озверяване, осакатяване (физическо и психическо), изнасилвания, мъчения. Изкривени от болка, страх или гняв лица. Кръв, кръв, много кръв. Отваряне на пропасти между народите. И много сълзи. Войната сама по себе си е извратена работа. Хората започват по - малко да ценят човешкия живот, което е предпоставка за още бъдещи кръвопролития . Ако трябва да вярваме на езотериката (тук все пак е езотеричен сайт) войната храни демоните (не само тези, които са във всеки от нас). Посрещачите на души пък имат много повече работа от обикновено... Войната носи душевни, физически и финансови загуби, а аз предпочитам да печеля (макар и не на всяка цена), предпочитам нещата в живота ми да се подобряват. То и от войните някои хора печелят, но огромната част от хората страдат (и победени, и победители). Не ми се умира във война (особено в такава, която бих намерил за несправедлива). Не ми се ще и други да умират. Не обичам войната, не ми се убиват дори животни. Миролюбив и кротък човек съм общо взето... (дори може би повече, отколкото изглежда понякога от мои интернет изяви и може би понякога по-миролюбив, отколкото е нужно)! Макар че не съм тотален пацифист... Обичам да живея спокойно, да съм здрав, да не гладувам, да съм чист, не ми се умира млад, а и не ми се цапат ръцете (но при нужда и при възможности бих се бил като звяр и до последна капчица кръв, за да защитя близките си най – вече, както и страната си). Обичам комфорта (душевен и физически) и това е една от причините да не обичам войните и по принцип да нямам желание да воювам. Искам хората по света и у нас да са добре и да стават по - добре. Не мразя никого, макар понякога да изпитвам нотки на раздразнение... Мястото на войните е в спомените, филмите, статиите, книгите. Трябва да бъдат прекратени съвсем, а армиите да бъдат впрегнати за различни невоенни каузи. Навярно и това ще стане някой ден, натам се върви макар и бавно. Спорните въпроси трябва да бъдат разрешавани разумно, но и справедливо. Хората и народите не трябва да се тормозят едни други. Българите имаме достатъчно земя дори и сега, а земи населени някога предимно с българи днес са сериозно обезбългарени. Лично аз в качеството ми на българин и български гражданин и с оглед на посоченото в предното изречение - нямам териториални претенции към никого. Искам чисто и просто да се спазват основните човешки права на сънародниците ни зад граница и слава Богу се правят стъпки в тази посока. Даже има и стъпки в посока на победа на историческите истини в Северна Македония (може би знаете – беше сформирана междусъседска комисия и лека полека македонските историчари започнаха да отстъпват от лъжите си). Да се върна на войните. Войните са допуснати от висшите сили и явно са неразривно свързани с духовната еволюция на човечеството. Те са етап от пътя на човешката цивилизация. Всяко нещо в този свят не е на 100% добро или на 100% зло. Същото важи и за войните. Трябва да се има предвид, че от война до война може да има голяма разлика (например разликата между Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и войната на Хитлер в СССР е сериозна). Чел съм, че Учителя Дънов (краен противник на войните) бил казал, че Балканската война се е ползвала с подкрепата на светлите сили (същото съм чел и за гореспоменатата Руско-турска война, която възкресява България на картата на света и избавя за съжаление само част от българите от петвековното иго). Чел съм и че според Учителя войните на Наполеон до някое време са се ползвали с небесна подкрепа по определени причини (докато талантливият пълководец не нахлува в Русия). Негови са и думите: „Божественият закон гласи: Не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога. За правото в света." (Из „Ако имате вяра" - 1940 г.). На Учителя (явно не 100%-ов отрицател на въоръжените конфликти) са и думите: „И само онзи, който се самопожертвува, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и др., които са се самопожертвували, са преживели, защото те са научили закона на обичта. Но ще ми възразят някои : Да, но Ботев не е бил вярващ. Не е важно, че той не е вярвал като нас; важното е, разбирал и прилагал ли е закона за самопожертвуването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане." Из книгата "Новото човечество", глава "Космичната любов",стр. 138, издание на в-к "Надежда", София 1990г. В предаването "Вяра и общество" преди време един от гостите каза, че според Августин Блажени оправдана е онази война, която е за защита и при която няма използване на повече насилие, отколкото е нужно за целите на защитата (например защитаваш себе си или някой друг и не ползваш сила, когато да речем врагът се е предал). Като цяло съм съгласен със свети Августин. От друга страна: склонен съм да оправдая и нападателна война, ако е много или достатъчно наложителна, ако мирните постъпки не дават и не дават желания резултат, ако дадено население е тормозено и асимилирано. Затова оправдавам и войните ни в периода от 1912 г. до 1945 г. и ги намирам за справедливи. Не виждам как националния въпрос е можело да се разреши без да пукне пушка. Лесно е да се гледа на ангро, по сталински. Но ако се погледне по – конкретно, към отделните човешки съдби, нещата по – другояче изглеждат. Все едно да бият брат ти, да изнасилват сестра ти, те да те молят за помощ със сълзи на очи, а ти да бездействаш и само да се молиш Богу. Тези войни са били не само национално-обединителни, но и национално-освободителни: продължение на делото на Раковски, Левски, Ботев, Бенковски... Не се радвам, че този или онзи вражески войник е бил убит. Помня как веднъж народният професор Божидар Димитров каза за една граната нещо от сорта на "добре, че не е избухнала". Ставаше дума за сражения на българи срещу италианци по време на Първата световна война в Македония (да се чуди човек какво са правели италианците в Македония). И въпреки, че италианците са се явявали наши противници (оттам и противници на делото по освобождението на потисканите наши събрати, останали в пределите на враждебни съседски държави), Божо се изказа позитивно за това, че не е избухнала гранатата и не е отнела живот. Оценявам мира и се радвам, че живея в мир. Изпитвам доволство от мирния си начин на живот. Но понякога се възхищавам и умилявам, четейки/слушайки за някои български бойни подвизи, за силата на предците ни. Стигал съм до просълзяване. Дори се случва да се усетя по - силен, занимавайки се с такива материали. Изпитвам и доза гордост, че сме имали такива славни воини. Приятно ми е и това, че макар наши войници също да са извършвали лоши неща спрямо цивилно население, техните постъпки са били много по – малобройни от тези на съседските армии и не са били въпрос на държавна политика, както при съседите. Българинът даже не веднъж се е показвал като благороден човек дори спрямо враговете си. В българската външна политика също е имало елементи на шовинизъм, но много по – малко отколкото при комшиите. Народът ни е бил движен от благороден порив. От дете се възхищавам на определени качества. Било проявявани в мирно или военно време, от българи или небългари (без значение от епохата или мястото). Дадени качества биват проявявани и мирновременно, и в рат. Но изпитанията пред човешкия дух по принцип са най – сериозни в екстремни ситуации, каквато е именно и войната. Най – приятно ми е било да намирам съответните характерови черти в родната история, тъй като най – тясно свързан се чувствувам с България и с бъларите (тук живял съм може би и в поне един предишен живот...). Имам пристрастие към българите. Макар да се стремя към обективност, не съм нито толкова низш духом, нито пък толкова извисен, че всички народи да заемат еднакво място в сърцето ми. Българският народ и величавите български воини не веднъж са проявявали впечатляващо единство, каквото липсва в наши дни. Например по време на Сръбско-българската война от 1885 г. предците ни са се вдигнали като един, за да защитят Съединението, против което са били всички велики сили и съседите ни. Преодолели са трудностите и напук на душманите са запазили святото дело. Българският войник тогава и по – сетне е извършил чудеса от храброст, удивили светаи влезли в учебниците по военна история на запад. Опитите за национално обединение (за съжаление успешни само отчасти) са свързани с множество прояви на мъжество, сила, поемане на рискове и отговорности, устрем, интелект, твърдост, воля, издръжливост, самопожертвователност, себенадмогване, свръхусилия на нацията ни, голямо родолюбие (обстановката преди Балканската война е била като при предстояща сватба). Напук на далаверите в тила и на многократно превъзхождащия ги в жива сила и оръжия противник! Има случаи, в които наши войници се бият буквално до последния човек (например при съглашенския пробив при Добро поле на 15 септември 1918 г.). Много хора са отивали в армията като доброволци. Никой не ги е карал да се бият. Някои от доброволците са оставяли следването си в добри западни университети, оставяли са добре подредения си личен живот, за да се притекат на помощ на страната си. На фона на днешното бездушно, страхливо, хедонистично време, в което простотията ни залива буквално отвсякъде тези момчета са духовни титани, мъченици на България. Хора, които са положили костите си по бойните полета и са пролели кръвта си с мисъл за родината, за близките си, за освобождението на сънародниците си от тирания. Спомням си навремето преди доста години (дете бях още) как един братовчед ми каза нещо, което беше в смисъл на: „Ако има война и си някой военачалник, ще се качиш на коня и ще избягаш. Какво, ще тичаш срещу картечниците ли?! Ще бъдеш убит.” Най – естественото (поне на този етап и поне в България) е да гледаш най – вече себе си плюс да кажем най – близките. Заровили сме носове в материалното. В днешната епоха страната ни е доминирана от дребните характери. След 1989 г. под влияние на западния свят българският индивидуализъм се усили. Не веднъж съм чувал хора да казват „гледай себе си”, „гледам/гледай себе си и близките си”. Преди дни прочетох, че на една от потребителките на сайта нееднократно са и давани подобни съвети. Онези хора, онези герои са надмогнали типичния човешки егоизъм и са загинали за кауза стояща над личното им добруване, над добруването на собствените им семейства. Капитан Димитър Списаревски – „живата торпила”, е бил 27-годишен, когато извършва самоубийствен таран срещу настъпващите към София американски бомбандировачи. Врязва се във водещия формацията тежък бомбардировач, разменяйки своя живот за живота на хиляди софиянци. Останалите самолети се оттеглят и хвърлят бомбите си в полето. На този млад и здрав човек, на този харесван от жените мъж (венчал се за България по неговия думи) със сигурност му се е живеело! Преди години, на друго място споделих впечатлили ме думи на летеца. Думи, които бяха погрешно схванати от една дама от Портала. Тя си беше помислила, че аз се опитвам да внуша подчинение спрямо военните, да внуша на хората, че трябва да са едни зомбита едва ли не. Което изобщо не беше така – сред военните дори е имало хора, които не винаги са се подчинявали на...военните (самият Списаревски е имал проблеми с дисциплината). Беше и се сторило и че с цитатите проповядвам отказ от някакви „извънказармени” идеи, което също не беше така. Ето думите на героя, изречени пред негови войници: „Аз съм се венчал за България.“ „Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“ „Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.“ (Уикипедия). Мотивът за споделянето на цитатите беше и е възхищението ми пред чистия патриотизъм на този човек, пред неговата отдаденост на националната кауза и отхвърлянето на чуждопоклонничеството, което в България е по – срещано, отколкото на други места. Думите са изречени във време, когато с голяма популярност в Европа се ползват фашизма, националсоциализма, болшевизма. Тези тоталитарни идеологии са имали своите привърженици и в страната ни. За мен Списаревски е един истински последовател на Апостола на свободата комуто принадлежат думите: „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.” — из писмо до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г. Правдолюбивият Списаревски е приличал на Дякона и по друго нещо:  „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“ Веднъж в София е измъкнал еврейка от ръцете на полицаи, като израз на неодобрение срещу пусналата пипалата си и в България антиеврейска истерия. Прекланям се пред тези знайни и незнайни български юнаци (част от тях от небългарски произход), положили животите си пред олтара на Свободата. Това как точно човек възприема историята не зависи само от конкретните факти, но и от начина по който той гледа на тях. Стана по – горе дума за качества. От историята може да се извадят поуки, но може и да се вземат примери. Едно и също качество може да бъде проявено в различни ситуации по различни начини. Българите в десетилетията след освобождението си смайват света не само с подвизите си по бойните полета на Балканите, но и с постижения в икономическата сфера, заради което в началото на 20-ти век се говори за „икономическо чудо на Балканите” и са сравнявани с японците и германците. Възходящо, бързо е и развитието ни в други области на живота. Може би все още носим в себе си качествата довели до тези постижения. Ако силата показана на бойните полета, ако енергията изразходвана във вътрешни политически борби бъде претворена в днешния мирен живот родината ни ще се преобрази. Ще стане „като Швейцария, та и повече”. „Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.” (http://slava-sevrukova.com/predictions/.) Ти може да споделяш нечии идеи напълно или частично, може хич да не ги споделяш, но отдадеността на някой на тези идеи да послужи за вдъхновение на самия теб. Може да станеш по – последователен в идея, която на теб ти е на сърце и тази по – голяма отдаденост да ти помогне да стигнеш на по – високо място в твоя Път. Благодаря на онези, които имаха търпението да стигнат до тук. Нека Бог да благослови вас, близките ви, България и целия свят. Да бъде мир и светлина! Амин!  

Кон Круз

Кон Круз

 

Нет – тирании. Да – Свободе!

Недавно на "АллатРа ТВ" вышла  передача «ИСТОРИЯ МОЕГО РАБСТВА». Передача  вызвала широкий общественный резонанс. Темы, затронутые в передаче, очень важны и актуальны сегодня для миллионов людей во всем мире. Эти темы раскрыты глубже в передаче «Нет – тирании. Да – Свободе!» Испокон веков и до сегодняшнего дня -- Свобода есть самое главное для человека! Цикл передач "Восставшая из рабства" Международный социальный проект «Нет насилию в семье и обществе»

Рассвет

Рассвет

 

Дете

Едно дете на края на дъгата

полива цвете и се смее.

Танцува сякаш, помаха ми с ръката,

а рокличката му белее...

Едно дете сега свободно тича

душата му лети и пее.

Едно момиче, толкова обичано,

при ангелите нежни ще живее...

3.4.19г

Слънчева

Слънчева

 

Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 4

Алкогольная и наркотическая зависимости: каковы настоящие причины и суть явления? 
Так ли невинно «культурное употребление алкоголя»? Фатальные последствия малых доз.
Иллюзия просветления. Проблема приема галлюциногенных веществ.
«Что дозволено богам…»: исторические факты и реальность сегодняшнего дня.
Пропаганда на уничтожение человеческого в человеке. Кто за этим стоит?
«Бывших алкоголиков или наркоманов не бывает». РАЗРУШЕНИЕ МИФА   Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 1  Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 2
Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 3
Передачи из цикла "Игра профессионалов" на сайте "АллатРа-ТВ" Тексты передач "Игра профессионалов" на сайте "АллатРа-ТВ"  

Рассвет

Рассвет

 

Необъяснимые суициды. Кто за этим стоит? Выбор за тобой!

Думаю, что передача очень важная... Эти знания могут спасти Жизнь!
  Что заставляет человека совершать суицид, минуя инстинкт самосохранения?
Почему не срабатывает материнский инстинкт? 
Что необходимо сделать для того, чтобы предотвратить подобные ситуации?
Что каждый из нас может сделать для того, чтобы в мире стало больше добра?  В передаче (начиная с 14:45) приведён рассказ многодетной матери об атаке со стороны Невидимого мира.  Она смогла сделать правильный выбор  и справиться с этим нападением. Текст передачи можно найти на странице НЕОБЪЯСНИМЫЕ СУИЦИДЫ. Кто за этим стоит? Выбор за тобой!   Передачи из  цикла "Невидимый мир. Специальный корреспондент" на "АллатРа-ТВ"  -   https://allatra.tv/category/nevidimyj-mir-speckor

Рассвет

Рассвет

 

Най-смъртоносната борба

Коя борба в нашия живот е най-смъртоносната? Кой е най-главния враг на човека и как да се борим с него? Какво реално изучава днешната психология и другите науки, изучаващи човешката психика? „Съзнание и Личност. От изначално мъртвото към вечно живото“  -  http://allatra.bg/library/ „Съзнание и Личност. От изначално мъртвото към вечно живото“  --  АллатРа България

Рассвет

Рассвет

 

Рыцарь Духа

"Рицар на Духа" -- АллатРа България О предназначении настоящего мужчины. Кто такой Рыцарь Духа? Что под этим понималось в глубокой древности? Какова суть мужчины? Какова суть женщины? Что утратили люди? Каков сакральный символический образ духа настоящего мужчины? Иисус, пророк Мухаммед, Георгий Победоносец, Джирджис, аль-Хадр – символ победителя в духовной брани. Что скрывается за символикой? О сакральной роли мужчины в жизни общества. О последних временах и возможности выбора золотого тысячелетия. Тайны общества, которые становятся явью. 1:32:25 Сакральная суть мужчины – это действительно быть рыцарем. Быть воином и быть защитником женщины. Это тот, кто не дает ей забыть, что она женщина в её истинной сути. Это тот, кто охраняет всех: и слабых, и женщин, всех – и мужчин в том числе. Охраняет от влияния сатаны. Это тот, кто стоит на страже. И, в первую очередь, это тот, кто служит женщине, ведь Бог создал и мужчину и женщину как единое целое: она является источником той силы, которая дает ему жизнь вечную, и первичную жизнь, и вечную жизнь. Передачу можно посмотреть и на сайте "АллатРа-ТВ" --  https://allatra.tv/video/rycar-duha. Через несколько дней после выхода передачи я увидела  публикацию Георгий Победоносец (Джирджис-воин), связанную с передачей "Рыцарь Духа" (это текст -- выдержки из передачи и иллюстрации).   За предназначението на мъжа. Кой е Рицарят на Духа? Какво се разбирало под това в дълбока древност? В какво е смисъла на мъжа? В какво е смисъла на жената? Какво изгубили хората? Какъв е сакралния символичен oбраз на духа на истинския мъж? Иисус, пророк Мохамед, Георги Победоносец, Джирджис, аль-Хадр – символът на победителят в духовната битка. Какво се крие зад символиката? За сакралната роля на мъжа в живoта на обществото. За последните времена и възможността да бъде избрано златното хилядолетие. Тайните в обществото, които стават явни.  

Рассвет

Рассвет

 

Милосърдие и користолюбие

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът. (Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.) Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“. Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него. Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват? Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля. Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате. Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число... ...Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека... ...„Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка: 1, 2, 3 – от Божествения свят. 4, 5, 6 – от ангелския свят. 7, 8, 9 – от физическия свят. Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят. Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник. В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето. Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът. Милосърдие и користолюбие

Слънчева

Слънчева

 

Секс и духовный путь

Передачу "Сексът и духовният път" с болгарскими субтитрами можно посмотреть на  АллатРа България Что такое сексуальная энергия? [...] Что такое целомудренность? Что такое целибат? Как система навязывает ложные чувства человеку? Мешает ли секс на духовном пути? Загадочная женская природа. Женщина как источник силы, зарождающая жизнь. Почему женщину заставили забыть, что она мать? Почему в древности говорили, что женщина на сорок шагов ближе к раю, чем мужчина? Внутренний огонь Любви, как вырабатываются силы Аллата? Чего не знает мужчина о своей природе и природе женщины? Почему мужчины стремятся к безмерному богатству и власти? Что лежит в основе внезапных смен настроения, желаний и вожделений? Для чего мужчинам нужна власть над женщинами? ЖЕНСКИЕ ГРУППЫ В ИСТОРИИ ЧЕЛОВЕЧЕСТВА. СЁСТРЫ АЛЛАТ – небесные птицы, духовное достояние и настоящее богатство человечества. Почему сестёр Аллат называли «небесными птицами» и глубоко почитали в древности? Почему в истории человечества в определённый период не было войн и насилия? Аллатхяра как помощницы сестёр Аллат. Вследствие чего произошел упадок духовного развития человечества? О Софиевской группе тамплиеров. В чем заключалась непобедимая мощь и тайная сила Ордена Тамплиеров? В чем заключалась историческая ошибка тамплиеров? [...] Что происходит с теми, кто противостоит духовным силам, и чем это чревато для общества? Что скрывается за мужеложством?
Почему в последнее время наблюдается по миру тенденция снижения сексуальной активности среди людей? Почему рождаются дети с задержкой развития? Почему наблюдается «синдром целибата»? Последние времена. Предупреждения древних о приходе Ангела Апокалипсиса. Время выбора и принятия решения. Кому служишь ты?   Передачу можно посмотреть и на https://allatra.tv/video/seks-i-duhovnyj-put

Рассвет

Рассвет

 

Да се сънуваш като Моисей?

Пет мои сънища от началото на месец юни 2015 г. Сънувани са в една и съща сутрин, 5 дни преди важна промяна в живота ми, свързана с професионалното ми развитие. В най - важния сън бях Моисей! Моля за тълкувания. ***************************************************************************************************************************************************************************************** Бях някъде си, не знам къде. С един тип взехме да се караме и той ме заплаши с не знам си какво бойно изкуство. При което аз му казах, че ще му приложа Тай бо (не съм се занимавал с това, а се и пише Тае бо - освен това представлява вид аеробика с бойни елементи). Взехме/взеха да се бият. Изведнъж онзи, с който се карах започна да се бие с друг, не с мен (аз стоях зад другия - бодигард ли ми беше, що ли). По едно време врагът извади пистолет (не ми се щеше повече да съм там) - вкара поне 2 куршума на намиращия се пред мен (уплаших се куршумите да не минат през тялото на защитаващия ме и аз също да пострадам, но слава Богу не пострадах). Стрелящият си тръгна (простреляният и да е паднал, не съм видял). След това се озовах във физкултурния салон на първото ми училище. Имаше някакви момичета там, имам чувството, че имаше и полиция, която разследваше случая. Аз бях с шапка с широка периферия и шлифер (като един филмов ловец на вампири): смеейки се казах, че приличам на убиеца, но не съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... На някакво закътано място в някаква сграда (все едно зад параван), бяхме аз и И. М. Тя тъжеше, защото неин приятел е починал..., но нямах съзнанието да съм аз. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах по едно време, че е нощ и някакъв малък бял пес се впуска към мен с желание, за да ме захапе. Не успя. Струва ми се, че още преди да ме нападне, аз се бях издигнал на метри над земята, така че приближаването му до мен - не му помогна да ме заръве. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Сънувах още че летя в някаква църква. Стигнах към дъното, но се върнах към изхода/входа. Близо до входа на църквата беше президента Плевнелиев, който философстваше за нещо. Мина ми през ума, че по някое време (не знам дали в същия ден) е отговорил на мой въпрос, (може би зададен му по телевизията), в който въпрос се съдържа думата "молитва". ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Аз, Моисей! (Сънувано в ден с проливни дъждове: по - подходящо беше да сънувам, че съм Ной.) Мошето го свързвам с лутане, но за да има изход, трябва да има и лутане. Без лутане - няма излизане от пустинята. Ден е, моят град. Тръгвам надолу към центъра. Вървя и...кеф. Хора ме разпознават като Моисей! Аз съм звезда, божи пророк! Старозаветен, но пророк! Започват развълнувани да се струпват наоколо, за да ме гледат. Имаше и облечени като индийки. Спря ме някакъв тип, който ме възприемаше явно като Дядо Коледа. Показа ми една стара тетрадка, в която май имаше 66 точки (мъжът беше доста под 66, та да е имал 66 Коледи). В тетрадката беше отбелязвал, какво му е подарил Дядо Коледа всяка година и доколко той е доволен от подаръка.
Продължавах да вървя и привличах все повече внимание - възторжени хора, възприемащи ме като Моисей!
Озовах се в града, в който учех. Вървя си аз (Моисей) по улицата и се сещам, че (гореспоменатата) И. М. е поискала да разбере средния ми успех за годините на висшето ми образование. Обаче не се сещах колко е. Хрумна ми, че бих могъл да взема предвид всички оценки от бележниците ми от 7-ми до 12-ти клас и така да се получи по - висок общ успех (само че щеше да е среден успех от времето от 7-ми клас до завършването на висшето ми образование). Реших да посетя (с летене) града в който учех.
И тръгнах да летя към блока, в който три години и нещо бях на квартира, но се обърках в пътя...Стигнах до някакъв друг квартал с блокове (беше нощ, но като че ли в следващия момент стана ден). Приземих се на пътното платно. Започнаха да се струпват хора - все пак, Моисей съм. Обаче нямах желание да се занимавам с тях и реших да се върна обратно. Онези се струпаха така, че ми препречиха пътя за връщане. Нямам спомен обаче да съм минавал през тълпата (явно с летене ще да е станало).
По едно време, аз, една малко позната ми жена и някакъв мъж се озовахме в един от блоковете. Вървяхме тримата, но по едно време те двамата се разделиха и хукнаха в различни посоки: искаха да ме оставят в блока тъмен, мамицата им стара и да се изнижат без мен (щяха през два от изходите да избягат и после да се съберат). Хукнах след жената, тя излезе и се опита да ми затръшне вратата пред носа (щеше да я заключи и да ме остави затворен в непознатия блок, но аз успях да си мушна крака - тя го затисна, но не можа да затвори вратата; излязох и аз навън).
След това аз, майка ми и баща ми вървим по някакво пътно платно (намираме се в непознатия квартал, за който споменах). На едно място - скупчване на хора. Има полицаи - но те по - встрани. Някакви цивилни, обикновени граждани си придават важности: застанали на средата на пътя и като се доближи някой до тях - спират го. Не дават да се минава. Не бяха застанали точно в средата, но доближиш ли - изпречват ти се на пътя. Минахме си спокойно покрай тях. Изгледах единия с насмешка. Ако беше тръгнал да се репчи..., щеше да яде шутовете.
Продължаваме да вървим. Баща ми изостана назад. Аз и майка ми - вървим по - напред. Тя - най - отпред. Пред нас се движат трима едри, леко пияни и пиещи в движение младежи - единият гологлавец (може би футболни хулигани). Притесних се, да не вземат нещо да ни правят проблеми. Най - малкото: с джапанки бях. Помислих си, че ако ни нападнат, ще защитавам майка ми дори до смърт, а джапанките...ще ти изуя и ще се бия бос, доколкото мога.
Нямаше проблеми с тези пияндета. Стигнахме до колата. Наоколо имаше и други коли. Паркинг явно. Имаше много народ. Приготвяхме се да тръгваме. При нас дойде някакъв странен човек, който имам чувството, че за втори път ни/ме занимаваше с посещенията в някакъв негов сайт (не помня първото занимаване обаче). Ставаше дума за пари, за това че той печели от посещенията и ни предлагаше да се включим в бизнеса му (нали има разни сайтове, в които дават пари...Не бяхме заинтересовани от офертата и го отрязохме. Онзи взе от колата ни картонена опаковка с яйца. Обаче баща ми си я поиска и ни я върна. После бях у дома - бях влязъл в скайп. Пратих покана за приятелство на една Ира, която ми е в списъка с абонати. Погледнах аватара на един даоист (Дао, Тао, Тае бо - хммм). Аватарът беше негова снимка колаж: на снимката се виждаше той с торта по случай рождения му ден, а на мястото на главата му имаше вълча глава. ...................................................................................................................................................................................................................................................................................................... П.П. от 2015 г.: Въпросната Ира (не и е това истинското име), преди време имаше никнейм, в който се съдържаха две цифри, чийто сбор е 5 (5 е важно число в живота ми) - свързано е с пътуване. (2019 г.: По - горе съм написал от "7-ми до 12-ти клас". Разликата между двете числа е...5. Споделяйки сега сънищата тук, забелязвам неща, които преди години не бях забелязал). Относно даоиста: не знам дали е важно за тълкуването, но в негов никнейм се съдържа думата "надежда" (макар на чужд език). Сънят може да означава 40 години лутане... Дано ако е това, 40-годишното ми лутане да е започнало преди 26 години, а не те първа да предстои. Млад леко шантав мъж ми показа леко изхабената си тетрадка: вътре имаше 66 точки...Аз съм на 26 години...Моисей се е скитал в пустинята 40 години преди да достигне до обетованата земя. Но какво са 40 години на фона на вечността? По - добре 40, отколкото 400 да речем... Даоистът, за който споменах: той има аватар сивкав лисунгер, освен това си пада синофил (китайофил): не знам дали тези детайли имат отношение към сънуваното. Според Петър Дънов: "6 е число на илюзии. Също и на търпение. За добрия човек 6 означава растене, развитие, а за лошия - смърт...33 - число, което примирява брата и сестрата. Умът и сърцето работят в хармония. Числото 33 е подобно на 66, което е число на илюзии. 33 - число на заблуждения." (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/chisla.htm.)
 

Кон Круз

Кон Круз

 

Книга "Единое зерно"

«ЕДИНОЕ ЗЕРНО» — фундаментальный социальный исследовательский проект Международного общественного движения «АЛЛАТРА», целью которого является изучение и раскрытие общих духовных зёрен, лежащих в основе религий и культур мира. В книге собраны цитаты, изложенные в первоисточниках Священных Писаний и доктрин мировых учений. Они содержат общие духовные зёрна, отображающие единую духовную ценностную основу, присущую всем культурам мира. В начале каждого раздела приведена часть под названием «Ключи к Знаниям», где содержатся фрагменты передач с участием Игоря Михайловича Данилова (с сайта АЛЛАТРА ТВ allatra.tv) и цитаты из книг Анастасии Новых, благодаря которым сегодня стало возможным расшифровать и понять то единое зерно, которое заложено в основе каждого Учения. Книгу можно скачать на  https://allatra.tv/book/edinoe-zerno Фильм "Единое зерно. Часть первая. Выбор" на сайте "АллатРа-ТВ" -- https://allatra.tv/edinoe-zerno

Рассвет

Рассвет

 

Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 3

Возможно ли воздействие на сознание человека?
Какова причина необъяснимых аварий?
Кто манипулирует человеком и стремится поработить всё человечество?
Как избавиться от навязчивых мыслей?
Сознание — главный враг человека.
Причины возникновения и механизм работы зависимостей: алкоголизм, наркомания и т.д.
Что знает современная наука о сознании?
Что мешает специалистам изучить сознание?
Что есть Личность человека?   Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 1  Игра профессионалов. Что такое сознание? Фильм 2   Научно-дискуссионный проект “ИГРА ПРОФЕССИОНАЛОВ” - новый цикл передач на канале АЛЛАТРА ТВ. В данном проекте принимают участие психиатры, психологи, психотерапевты из разных стран мира. Проблематика, поднимаемая в данном цикле передач, остро стоит в современном обществе и касается каждого человека.
Передачи из цикла "Игра профессионалов" на сайте "АллатРа-ТВ" Тексты передач "Игра профессионалов" на сайте "АллатРа-ТВ"

Рассвет

Рассвет

 

Едно звено или знание без любов възгордява...

„Уморен прочее от път, Исус седеше при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Исус ѝ казва: „Дай Ми да пия.“ Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?“ (Защото юдеите нямат сношение със самаряните.) Исус ѝ отговори и рече: „Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: „Дай Ми да пия.“ – ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.“ Жената Му казва: „Господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Якова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?“ Исус ѝ отговори и рече: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.“ Казва Му жената: „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.“ Исус ѝ казва: „Иди повикай мъжа си и дойди тука.“ Отговори жената и рече: „Нямам мъж.“ Исус ѝ казва: „Добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.“ Казва Му жената: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.“ Исус ѝ казва: „Жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.“ Казва Му жената: „Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.“ Исус ѝ казва: „Аз съм, Който говоря с тебе.“ В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: „Какво искаш?“ или „Какво приказваш с нея?“ Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: „Елате и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила. Да не би Той да е Христос?“ Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Между това учениците Го молеха, казвайки: „Учителю, яж!“ Но Той им рече: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете.“ Поради това учениците думаха помежду си: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ Исус им казва: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.“ И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“ А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. Защото Сам Исус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почит. Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Йерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника. И тъй, Исус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. Като чу, че от Юдея Исус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. А Исус му рече: „Ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.“ Царедворецът Му казва: „Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.“ Исус му казва: „Иди си, син ти е жив.“ И човекът повярва думите, които му каза Исус, и си тръгна. Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: „Син ти е жив.“ А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: „Вчера в седмия час го остави огницата.“ Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Исус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.“ - (Йоан 4)    Най-великото нещо, което ние познаваме в света, това е животът. Не е въпрос до нашите схващания за живота, нито до онова, което чувстваме и мислим за живота. Това са частични схващания. Ние говорим за целокупния живот, който се заключава в това, което виждаме отвън, в което се е проявил, и това, в което за в бъдеще ще се проявява. Съвременното човечество се намира в положението на малките деца. Съвременните хора имат смътни понятия за самия живот, както и за неговите проявления. Под думата „живот“ ние разбираме онова, което човек желае. Човек желае живота. Знанието, богатството, силата, както и цялата външна обстановка, са приятни само тогава, когато животът съществува. Всички тия неща са условия за самия живот. Ако животът не съществува, те са безпредметни. Светлината е безпредметна без очите. Музиката, звукът е безпредметен без ушите. Словото е безпредметно без човешкия език. Днес всички говорят за новото, но в какво се състои то? Виждате една картина и казвате: „Нещо ново има в тази картина“. – Кое е новото в тази картина, не разбирате. За да се произнесете върху новото в картината, вие трябва да я нарисувате. Друг някой казва, че тази картина е хубава. В какво се състои хубавото на тази картина? Казвате за някой човек, че е красив. В какво се състои неговата сила, неговата красота? Всяко нещо, за което се говори, трябва да е опитано. Не е достатъчно само да кажете, че захарта е сладка, но трябва да сте я опитали. Белият цвят не определя захарта. Има едно вътрешно качество, което определя захарта. То е нейната сладчина. Следователно всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. Дойдете ли до реалността, вие се натъквате на ред философски твърдения, според които реалността е нещо непонятно, както и Бог е невидим. За думата „невидим“ аз имам съвсем друго разбиране. Когато философите казват, че Бог е невидим, това говори за едно буквално разбиране. Че Бог е невидим, това е едната страна на въпроса. Същевременно Той е видим. Къде е видим Бог? – В най-малките си форми. За пример, всички хора виждат слънцето, но кой от тях го е видял в неговото величие? Слънцето е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Кой го е видял в тази му големина? Всички виждаме слънцето като малка топка, която можем да сложим под мишниците си. Казвате: „Колко е хубава тази светла топка! Да мога да я взема в дома си, да ми посвети!“ – Грамадна разлика има между това, което вие схващате, и това, което е в действителност. Когато философите казват, че Бог е невидим, вие разбирате тъкмо онова, за което нямате никакво понятие. Вие нямате понятие за вътрешния строеж на нещата. Често и някои учени говорят за работи, които те вътрешно не познават. За пример, някой ще започне да говори за слънцето, ще прави аналогия между слънцето и земята. Той ще разправя, че на слънцето има планини и долини, грамадни океани, реки, планети, хубави градини, хора, подобни на тия от земята, но по-умни, по-красиви, по-стройни. Като слушате да говорят за слънцето по този начин, вие питате този човек, видял ли е това, за което говори. Той нищо не е видял, но предполага, че е така. И след всичко това, ще се намерят хора, които ще повярват. Така мнозина вярват в твърдението на някои философи, че Бог е невидим. И те преповтарят това твърдение. От една страна то е вярно, но от друга – не е вярно. Всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Но във всяка лъжа има истина и във всяка истина има малко лъжа. Това е афоризъм. Като казвам, че във всяка истина има малко лъжа, аз не взимам истината в абсолютния ѝ смисъл, но разглеждам един факт, който минава за истина. Ето едно положение, което хората взимат за истина. Те казват: „Животът е нещастен“. – Това не е истина. Защо? В живота няма абсолютно никакво нещастие. Животът на хората, и то на някои само, е нещастен. Значи в тази истина има малко лъжа. Казвате още, че водата е мътна. Не, водата никога не може да бъде мътна. Тя може да съдържа различни утайки, примеси в себе си, но тия примеси по никой начин не са в състояние да изменят състава на водата. Тия примеси могат външно само да затъмнят изгледа на водата, но в същината на водата не може да стане абсолютно никаква промяна. Преди години слушах един американски професор, който говореше пред многобройна публика за пречистването на водата. Той искаше с ред опити да демонстрира пред слушателите си, че каквито примеси да се сложат във водата, тя може така да се пречисти, че абсолютно да не измени свойствата си, да остане чиста вода. На масата си той имаше няколко шишета с вода, взета от различни места на клоаците в Ню Йорк и Бостън и всичките видове вода подложи на дестилиране, след което получи абсолютно чиста вода. За доказателство на това, той сам пи от тази вече пречистена вода. С тези опити той доказа, че водата не може да се опетни. Въз основа на същия закон казвам: ние се намираме в такава фаза, в която животът по никой начин не може да се опетни. Известни материални примеси, каквито са мислите и чувствата на хората, могат временно само, и то външно, да замъглят чистотата на живота, но същината на живота по никой начин не може да се опетни. За пример, някой човек е нещастен по единствената причина, че в ума му е влязла мисълта, че някой го преследва, иска да го убие. Ден и нощ той все това мисли, че някой го дебне. Той казва: „Преследват ме“. – Кой те преследва? – Не зная, но някой ме преследва. И сега трябва да дойде някой човек отвън, да извади тази мисъл от ума му, да го убеди, че никой не го преследва. Как ще го убеди? С ред доказателства той трябва да го убеждава, че какъвто удар и да нанесе неприятелят му, неговият нож по никой начин няма да се забие в тялото му. Този нож е от такова естество, че не може да причини никаква пакост върху човешкото тяло. И съвременните хора се заблуждават по същия начин, че смъртта може да забие ножа в нашите тела и да умрем. Същевременно се проповядва, че можем и да възкръснем. Обаче как ще се убедят във възкресението онези проповедници, които поддържат, че само праведните ще възкръснат, а грешните няма да възкръснат, защото те са осъдени на вечен огън и мъчение? Аз пък добавям: няма да възкръснат само онези, които не са умрели; всички, които умират и които са умрели, все ще възкръснат. Как ще възкръснете сега, когато сте живи? Възкресението подразбира нов живот, в нова форма. Може ли червеят да се превърне в пеперуда, докато е още жив? Докато е червей, той не може да стане пеперуда. Щом престане да бъде червей, той ще се превърне в пеперуда. Следователно такъв, какъвто е човек, той никога не може да възкръсне. Понятието възкресение не е отвлечено, но трудно е да се разисква върху него, защото всеки има свои възгледи. Когато хората разискват върху даден въпрос, те не се спират върху фактите, върху действителността, но се спират върху своите лични възгледи и теории и се произнасят, дали теорията им е права, или не. За мене не е важно, дали дадена теория във физиката, в химията или в друга някоя наука, е права, или не. За мене всяко научно или философско твърдение е дотолкова вярно, доколкото е израз на истината, която съществува в природата. Ако дадена теория е в съгласие с истината и дава светлина на ума, донякъде тя задоволява хората. Обаче ако не дава светлина на ума, външно тя може да е отлична, но не задоволява хората. Всяка такава теория прилича на добре сготвено ядене, приятно на вид, но след половин час то предизвиква в стомаха на човека някакви реакции, които показват, че това ядене не е било такова, каквото трябва. Следователно всяко учение трябва да внесе в човека едно успокояване. Новото направление в живота е в сила да внесе това успокояване. За религиозните хора има една опасност, че те отричат знанието и казват: „Знание не ни трябва. Щом обичаме Бога, Любовта всичко ще ни даде“. Това показва, че те не разбират Любовта. Любовта не изключва знанието. Който изключва знанието, той няма Любов. Вие ще цитирате стиха от Писанието, където се казва, че знанието възгордява. Да, знание без любов възгордява, но знание с любов – осмисля и украсява живота. Сега, ще направите друго възражение, че знанието ограничава човека. Не, знанието внася свобода. Без знание истината не може да дойде в човека. Животът, знанието и свободата трябва да се свържат в едно звено. На никого не позволявайте да слага клин във вашите разбирания. Никоя сила в света, била тя от физическия, духовния или Божествения свят, не е в състояние да разедини съединението, което е образувано от живота, знанието и свободата... ...Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека. И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си. Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина са 70 метра? Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра. Каква височина представляват седем хиляди метра? Сега, да се спрем върху въпроса за възпитанието. Защо? Защото, ако не дойдете до новите възгледи за живота, вие не можете да изправите сегашния си живот. Всички хора са изплашени от кризата, от катастрофите в живота. Вестници ли четете, с хора ли се разговаряте, все ще слушате да разправят различни нещастия и загуби: една кола прегазила еди-кого си; един трен премазал еди-кого си; толкова къщи изгорели; толкова параходи потънали и т.н. Всички се намират под влиянието на страшно внушение, и всеки като че очаква да се случи нещо с него и да му четат надгробна реч. Какъв живот е този, всеки ден да очаквате последния си час, като че сте в положението на човек, осъден на обесване, който всеки час очаква да влязат в стаята му, да го извадят вън и да го екзекутират? Ако сте учен човек и всеки момент треперите пред мисълта, че ще умрете, каква наука е тази? Истинска наука е онази, която може да освободи човека от вечния страх и безпокойство за живота му и да каже: „Аз съм от онези хора, които не умират. Мога да се изменя, но не и да умра“. И наистина, ние постоянно се изменяме. Гледате едно малко детенце, красивичко, русичко, но след няколко години срещате това дете, вече изменено, станало възрастен човек, и се чудите къде остана красотата на това дете. Изменило се е това дете, пораснало е, възмъжало е. Апостол Павел казва: „Всички ние ще се изменим, но няма да умрем“. Питам: какъв живот е този, в който хората едни други се подозират? Син среща баща си с една млада мома и веднага го подозира. Дъщеря среща майка си с един млад момък и веднага я подозира. Сестра среща брата си с млада, красива мома и веднага го подозира. Благородството на човека се състои в това, като види баща си, майка си, брата или сестра си с млади моми или момци, красиво да трепне сърцето му и да помисли най-хубавото, най-доброто за тях. Защо трябва да мислите най-лошото?.. Следователно докато съществуват красиви хора в света и мед ще има; щом красивите хора почнат да изчезват и медът ще почне да се намалява. Защо? Настават критични години в живота. Докато има силни хора в света и свобода ще има. Щом започне да се губи силата на хората, робството идва. Докато съществува разумност в света, щастието идва между хората. Когато разумността почне да се намалява, да изчезва, тогава идват всички нещастия. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ – Защото си неразумен. – „Защо съм слаб?“ – Защото нямаш сила, не си красив. Всеки човек трябва да има желание да бъде красив. За тази цел той трябва да държи в ума си образа на някой красив човек. Като вървите по улиците и видите човек с красиво чело, или красиви очи, спрете вниманието си върху него и се опитайте да го нарисувате. По този начин ще привикнете да задържате красиви образи в ума си. Пътувате из планината, спрете погледа си върху някой хубав пейзаж и се опитайте да го нарисувате. Следователно, ако искате да развивате някои благородни качества в себе си, спрете се, като художник, върху някой красив образ и работете върху себе си. Само по този начин вие можете да напредвате. Ако отидете на небето, между ангелите, вие ще се намерите заобиколени само от красота. Ангелите са много красиви същества. Ако един ангел би слязъл на земята, всички мъже и жени, всички учени ще тръгнат подир него. Голяма е красотата на ангела и никой не може да устои на нея. И ако ангелите днес не искат да слизат на земята, причината за това е, че те не искат да създават нещастия на хората. В това отношение, те са високо благородни и възвишени. Като знаят, че хората не могат изведнъж да постигнат тяхната красота, те се пазят да не ги обезсърчат. Когато трябва да дойдат на земята, ангелите се обличат в най-скромна дреха, да не предизвикват съблазън между хората. Обаче, има случаи, когато ангели са идвали на земята във всичката своя красота и величие и който веднъж само е могъл да види един от тия ангели, той се е простирал на земята. Данаил, виден израилски пророк, като видял един от тия ангели, изгубил съзнанието си и паднал на земята. Трябвало този ангел да се приближи до него, за да го изправи на краката. Това показва, че хората още не могат да издържат на мощното, на благородното, на възвишеното и красивото в света. Ангелите са хора, които някога са живели на земята и са минали през особена област на мъчнотии и страдания, за да достигнат до пътя на съвършенство. Значи те са минали от човешката раса в расата на съвършените хора, или в положението на ангели. Съвършените хора или ангелите служат за образец на човечеството. Днес няма още такива гениални художници, които могат да нарисуват образ с ангелска красота. Защо? Защото красотата е неуловимо качество. Красивият човек е самоуверен в себе си, той никога не се обезсърчава. Той не знае какво нещо е обезсърчение, нито какво нещо е обезверяване. И като съзнава красотата си, той е толкова естествен, както истински богатият, който и външно, и вътрешно, не изпитва никакъв страх пред беднотията. Обаче, в който ден изгуби красотата си, този човек се намира в положение „хуже губернаторское“. И тъй, казахме, че материята се отличава с неподвижност, животът – с подвижност, а духът – с разумност. Оттук можем да извадим няколко правила, по които човек трябва да живее. В известно отношение човек трябва да бъде неподвижен, както материята. Кога, именно, трябва да бъде неподвижен? Когато дойде въпрос за престъпленията, за изкушенията, за злото. Щом се натъкне на едно от тия положения, човек трябва да бъде неподвижен, да не се мърда от мястото си. Щом се натъкне на доброто, той трябва да бъде подвижен като живота. Този е истинският морал. Обаче, ако постъпи обратно, а именно, при злото бъде подвижен като живота, а при доброто – неподвижен като материята, той ще си създаде най-голямото нещастие, ще даде път на злото в себе си. Неподвижността е едно от хубавите качества на материята; подвижността е едно от хубавите качества на живота, но ако и двете не се употребят на своето място, те ще причинят злото в света. Следователно, във време на скръб и страдание, бъди неподвижен като материята; във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота. И тогава, във време на радост, кажи: „Да живеят всички българи, всички англичани, всички американци, всички хора по лицето на земята в доброто!“ Под думата „добро“ аз разбирам подвижното. Ако всички хора живеят в доброто, животът, сам по себе си, ще се осмисли. По този начин те ще се домогнат до вътрешната свобода в себе си. Едно звено      

Слънчева

Слънчева

 

Климат. Будущее сейчас

Передачу "КЛИМАТЪТ. Бъдещето сега" с болгарскими субтитрами можно посмотреть на  АллатРа България Книгу с печатной версией  передачи ""Климат. Будущее сейчас" можно скачать на  https://allatra.tv/book/kniga-klimat-buduschee-sejchas Резкое изменение климата. Что должен знать каждый? Как выжить в завтрашнем дне? Передача, где остро поднимаются жизненно важные вопросы об изменении климата на планете, о предупреждениях грядущих событий.
... Причины и следствия. Почему стихийных бедствий становится больше, и сила их растёт? Доклад «О проблемах и последствиях глобального изменения климата на Земле. Эффективные пути решения данных проблем» - события, которые сбываются на глазах.
...Что нужно сделать всем сейчас, чтобы избежать печальной судьбы? От тебя зависит многое. Как изменить ход событий?
Общество. Выбор и свобода. Как не молчать? Вместе люди могут многое! Как обрести единение? Что такое негатив сознания и что такое свобода Личности?
Какая связь эсхатологии, климатологии, космических процессов с вектором развития всего человечества? Что на самом деле могут люди и о чём умалчивают религии?
Реальные примеры в современном обществе единения людей на внутренней общей духовной основе, человечности и взаимопомощи. Из передачи:
20:40  "Беда всего человечества и каждого человека в отдельности - это в том, что люди не понимают элементарных вещей. Они не понимают, что самый главный и самый основной, самый ценный основной ресурс, которым они обладают, это ВРЕМЯ и их ВНИМАНИЕ. И это действительно так. Каждая затраченная впустую секунда жизни - она лишает их жизни. Этого люди не понимают". "Последние времена. Выбор" -- фрагмент передачи "Климат. Будущее сейчас" (начиная с 24:40):     Текст передачи «Климат. Будущее сейчас»  Доклад «О проблемах и последствиях глобального изменения климата на Земле. Эффективные пути решения данных проблем» https://allatra.org/ru/report/o-probl...
Доклад «ИСКОННАЯ ФИЗИКА АЛЛАТРА» https://allatra.org/ru/report/iskonna...
СЕ ГРЯДЁТ. IT IS COMING https://allatra.tv/video/it-is-coming   „Доклад за проблемите и последствията от ГЛОБАЛНАТА ПРОМЯНА НА КЛИМАТА НА ЗЕМЯТА" и „Доклад Изконна Физика АллатРа" см. на http://allatra.bg/library/      

Рассвет

Рассвет

 

Символи в природата

...Сега ще ви задам въпроса: каква е била целта на Природата, когато е създавала ябълката? Каква идея се крие в ябълката? Не е лесно да се отговори на този въпрос, понеже Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Символите, които ви дадох днес, са наредени систематично, по определен план. Например първият символ, който ви дадох, беше копието. Значи за да извоюва свободата си, човек трябва да има копие. После той трябва да има чук, с който да се огради. Чукът представлява алхимическата сила у човека, с която той трябва да постави всяко нещо на своето място. Следователно човек употребява копието като средство за защита от по-нискостоящите от него същества. Чука пък употребява за организирането на неорганическата и органическата материя, т.е. за създаването на здрава, солидна ограда около себе си. Понякога човекът употребява чука и копието за борба срещу паразитите. Като хване някой паразит в главата си, той го поставя на единия си нокът, а с другия като с чук го смачква, разрушава формата му. С това човек иска да каже на паразита, че не трябва да бъде паразит, т.е. да живее на гърба на други същества. На същото основание, когато човек забележи в себе си едно паразитно желание, той веднага трябва да го постави между двата си нокътя, като между чук и наковалня, за да му покаже, че не е този пътят, по който трябва да се развива. Всяко паразитно желание или състояние у човека се движи само в едно измерение, а едното само измерение не е присъщо на човека. Всички мисли, чувства и желания на човека трябва да се движат по пътя на трите измерения. Не се ли движат по този път, те са паразити и като такива трябва да се премахнат, т.е. да се превъзпитат. Не давайте място на паразитни състояния в себе си, нито им давайте условия да растат у вас. Не може да очаква никакъв успех онзи, който дава място на паразитни навици, състояния или желания в себе си. Паразитизмът атрофира всичко благородно и възвишено у човека.
Докато Природата е вложила у човека ред дарби и способности, той трябва да работи върху себе си, да ги развива, а не да очаква на другите хора и да мисли кого как да използва. Това, което Природата е вложила у човека, той трябва да го тури в действие. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. Така работят учените хора помежду си. Един химик започва едно изследване, като същевременно се ползва от изследванията на ред още химици, които са работили и работят в това направление. Така постъпват и астрономите, и математиците, и духовните хора помежду си. Те взаимно си разменят мисли и си помагат. По този начин могат да се избегнат всички спорове в света. Представете си, че седем души искат да работят, но нямат нужните пособия за това. Ако на едного от тях се даде копие, останалите ще бъдат недоволни, че нямат работа, и ще започнат да спорят. Обаче ако на едного се даде копие, на втори – чук, на трети – книга, на четвърти – светилник, на пети – чешма, на шести – чаша, и на седми – ябълка, те ще бъдат доволни, защото всеки поотделно ще започне работа, а същевременно ще може да помага и в работата на другите. Който има копие, той ще започне да се справя с низшия живот в себе си и около себе си, а в услуга ще му дойде онзи, който има чук в ръката си. Който има книга, той ще започне да чете, но в услуга ще му дойде онзи, който има светилник и свещ. Който има чешма на разположение, той ще започне да напоява жадните; пък този, който има чаша в ръката си, ще му услужи – ще налива вода в чашата си и ще раздава на жадните. Тъй щото всички ще се стремите да си услужвате, да се опознавате взаимно. Кой ще дойде в услуга на онзи, който има ябълка в ръката си? Значи всички хора трябва взаимно да си помагат. Например някой страда и мисли, че в света няма подобни на неговите страдания. Други пък мислят, че не могат да му помогнат. Не, всички хора на Земята решават мъчни задачи.

Тъй щото, когато решавате своите задачи, вземайте участие и в задачите на ближните си, взаимно си помагайте. Когато човек разрешава своите мъчнотии, едновременно с това той разрешава мъчнотиите и на другите хора. Същото се отнася и до учените хора. Когато някой учен работи самостоятелно в известна област на науката, той се свързва с умовете на всички учени, които работят в същото направление. По този начин те си помагат взаимно. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на великите природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия.

Съвременните хора напразно изразходват своята енергия. Защо? – Не знаят как и кога да употребяват копието, т.е. езика си. Копие, с което не можете да воювате, копие ли е? Копието може да се превърне в перо. Питам тогава: перо, с което не можете да пишете, перо ли е? Чук, с който не можете да чупите камъни, чук ли е? Свещ, с която не можете да си служите, свещ ли е? Книга, от която нищо не можете да научите, книга ли е? Каква книга е тази, от която хората нищо не могат да научат? Тази книга трябва да се разкъса и да се употреби за увиване на халва. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата.

За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Като знаят това, лекарите използват силите на Природата за лекуване на някои болести. Например за някои нервноболни те препоръчват светлината като лечебно средство, за други препоръчват четене на книги, за трети – работа с чук, с копие и т.н. Каквито природни символи и да се използват за лекуване на болни, целта е чрез тях да се отвлече вниманието на болния от болестта, на която той напълно се е поддал. Апатичният човек, който е изгубил смисъла на живота, може да се възвърне към живот, като го поставят на един планински връх, който се спуща с голям отвес надолу. Положението, в което този човек се намира, стимулира енергиите в организма му, и той слиза между другарите си обновен. Състоянието, което ще преживее на върха, ще го застави да мисли, да търси път как по-лесно и безопасно да слезе от стръмния връх. Ако дадете копие или чук в ръката на болния, с копието той ще се защитава, а с чука ще започне да работи, ще го дига и слага, вследствие на което ще подобри състоянието на своя организъм.

Сега, ако всички изброени предмети трябва да се подарят, запитайте се кой какъв предмет би желал да има. Ако на някого подарят копие, за какво ще го използва? Копието може да се превърне в перо за писане. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила.

Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Нека някой от вас се опита да състави един разказ от седемте символа. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина... Символи в природата

Слънчева

Слънчева

 

Разпознаване по очите

"Забележка: От много пациенти съм чувал, че светлината на духовната самоличност се отразява в човешките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен. Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
П.: Да, всеки го знае." "Пътят на душите" (с. 57), д-р М. Нютън

Кон Круз

Кон Круз

 

Тайна ледяных кристаллов. Удивительные эксперименты

Владимир Алексеев побывал в самых суровых и холодных уголках нашей планеты, от Гренландии до Антарктиды. Фотографии и видеокадры удивительны...

Рассказ об экспериментах начинается примерно с 39:19. В аннотации к фильму говорится: "Возможно, мы стоим на пороге нового понимания человека о нашей планете и себе самом, о реально существующем невидимом мире, и об огромной силе простого человеческого внимания. Эти явления, к сожалению, пока ещё мало изучены. Но проведённые опыты подтверждают, что энергия самого человека программирует нашу реальность через воду, из которой состоит всё вокруг, включая и тело человека, с его здоровьем.
Проведённые в России и на Украине эксперименты значительно расширяют исследования знаменитого японского учёного Масару Эмото, и впервые находят не просто подтверждение необъяснимых свойств воды, а наглядно показывают, почему всё происходит именно так, и какую роль в этом играет сам человек. Но готов ли он столкнуться с Правдой? Почему сегодня не принято открыто говорить о невидимых глазу, но фиксируемых, энергиях? Почему не изучаются многочисленные проявления невидимого мира, и не объясняется, как правильно себя вести человеку? А если изучается, то кем и где? "

Рассвет

Рассвет

 

Пак Юнг

"Да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло – това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване".

Кон Круз

Кон Круз

 

Ислам - религия Любви. Что такое ДЖИХАД? Выпуск 2 (передача по фильму "Зов Махди")

Ислям - религия на Любовта Сегодня эта тема очень актуальна! Так как является объектом спекуляций и манипуляций. Вследствие непонимания что такое джихад на самом деле, к сожалению, очень многие люди лишились жизни.
Поэтому мы считаем очень важным разобрать, что же на самом деле такое джихад. Почему враги Ислама – Иблис, его рабы, используют эту тему для нагнетания ситуации во всем мире? Для того, чтобы создать из Ислама образ врага, чтобы образ мусульманина был у людей в сознании как некий отрицательный образ... (Передачу можно посмотреть также и на  https://allatra.tv/video/islam-religia-lubvi)
 
Тексты передачи "Ислам - религия Любви" -- https://allatra.tv/category/islam-religija-ljubvi Передачи по фильму "Зов Махди"

Рассвет

Рассвет

×