Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 1382 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 1924 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит. Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре. Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове. Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“ За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние. Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа. Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи. Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота. В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща. Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите. Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!
    • 1 коментар
    • 2224 прегледа
  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин за възпитание. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото един човек прави, ти не прави неговите грехове, но те да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик – този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: Господ да благослови градината ви. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги пет-шест дни наред. Питам: кое е по-хубаво – да кажа: „Господ да благослови градината ви“ или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея или да кажа: „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана – вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е Окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, от него няма полза. Тогава като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега например аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена жизнената енергия. Като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи половината от тази любов.“ Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. От тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използва Любовта. Сега, в първата и във втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. Например ти имаш един приятел – най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после ви дотегне и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите.“ Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си – взима, а нищо не дава; майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази Любов към едно същество, което няма морална Любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази Любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, то ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и тогава благата, които имат, са равни. Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Да се разгадае Животът – това значи да се заличи Животът. Велико е само това, което остава необяснено! Осъзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, след четири-пет дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се е лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се е развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва, обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и той намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо – да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. Например вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек отсега нататък никога няма да се примирим.“ Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават. Двете течения
    • 1 коментар
    • 2170 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично. ~ Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш? ~ ...аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки? Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката. Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. ~ Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа. ~ Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно. Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича. Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват. ~ Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен. Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява. ~ Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън. из "Примирете се със себе си", ООК, 13 май 1942 г.
    • 1 коментар
    • 1650 прегледа
 

изгрев (02.12.07)

Изгрев Все още луната е бяла и ясна като половин аспирин в теменужната длан на небето. И пак съм хлапето със болното гърло, но ето - като ситни трошички рояк черни птички програкват пред белия лик и за миг вълшебството спира, сълзите напират - и зяп- вам да глътна горчивия хап.

Креми (късметче)

Креми (късметче)

 

Утро

Утро В океана роса отлепва клепачи света сънувал в сърцето на мрака целувка на славей и ласка на полъх трева. Пътеки протяга с прозявка и време навлича набързо за да настигне деня.

Донка

Донка

 

Устройствените планове победиха "Натура"

Вестник Дневник-Онлайн помести нова статия по проблема с Натура http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=402802 Какво ли следва от тук нататък??? Протести ли? Дали изобщо някой се вслушва в тях? В повечето от случаите НЕ! Пътят минава през пълна консолидация и информираност на обществото. И налагане на строги санкции за неприемане на Натура 2000 зоните от Европа. За съжаление тези санкции ще ги плащаме НИЕ а не скъпите ни политици. И Мишел в своя блог е силно развълнуван. Но пътят е постлан с какви ли не предизвикателства и трябва да се опитваме да ги прескочиме.

Теодор

Теодор

 

За учението на Учителя, богомилите и Петър Димков

Снощи до късно четох от книгата на Кафтанджиев "Петър Димков - добре познатият... непознат". Интересувах се главно от главите за проучването, което е направил, за връзката между учението на Учителя, богомилството и Лечителя Петър Димков. Лечителя много се е интересувал от история, бил е запознат с богомилството и е имал собствени прозрения за него. Интересно ми беше например да разбера, че според Димков, Боян Мага, освен посветен в тайните и изкусен лечител на тялото и душата, е бил и магически певец. Напомня ми за Орфей. В петото издание на големия труд на Димков по медицина е записано: "Посвещавам труда си на Боян Мага, великия учен и мъдрец, един от родоначалниците на нашата народна медицина и на богомилството." (описано на стр 433, от книгата на Кафтанджиев) Преди време, докато подготвях темата за лекуване с музика, ме интересуваше въпроса дали богомилите са използвали активно музиката в духовното си движение. Бях сигурен, че са, тъй като е известен факта, че няма истинско духовно учение, което да не използва музиката като метод за духовно израстване. За жалост обаче след кратко търсене, не успях да намеря потвърждение на това предположение. Ето, че сега намерих в тази книга. Хубаво е обаче да се потърсят и други източници. Интересна е също връзката Петър Димков - Николай Райнов. Николай Райнов издава "Богомилски легенди". Повече информация за богомилите - ТУК. Изглежда, че двама са били добри приятели. "Слабо известен е и фактът, че през 1939 г. именно Николай Райнов води Петър Димков – Лечителя при Учителя Беинса Дуно и ги запознава. Оттогава Лечителя е верен ученик на Учителя." (източник) Легнах си късно - около 1 през нощта. Въпреки изследването, което правих преди време за сънищата и с някои техники, които съм опитвал, напоследък съм под много голямо напрежение и стрес и рядко помня сънищата си. Сутринта обаче си спомних някои фрагменти. Бях в чужда страна - Холандия (май в столицата), на гости на някаква българка там, около 50 годишна. Отнесе се добре с мен, покани ме у тях на чай. После говорих с някакво момче, също българин, за работата, която вършеше там. Не се чувстваше добре, защото работеше като келнер в заведение. Стана въпрос за разликата между икономическите стандартите. Препоръча ми ако ще работя в Холандия, да не се захващам с подобно.После се появи отнякъде жена ми и щях да я водя да разглежда забележителностите на града на другия ден... Друго почти не помня. Малко преди да се събудя или в полусъбудено състояние (не помня точно), започнах да се опитвам да си припомням съня.... Записването и споделянето на сънищата е древен метод за работа върху себе си. "Племето сенои, обитаващо планините на Малайзия в началото на 20в., всяка сутрин са споделяли сънищата си. Смята се, че благодарение на специалното им отношение към съня, цялото племе е имало изключително здравословен и високо морален живот - без болести, без престъпления и насилие, без кошмари." Интересно....

Иво

Иво

 

”Рила Буфер” остана извън Натура 2000

Вестник "Дневник", както винаги до сега дава пълна информация по случая: В "Рила буфер", попадат Паничище и Мальовица. Реално, отпадането на "Рила-буфер" ще позволи застрояване на цялата планина около Национален парк Рила. тук са картите на Рила-буфер: http://natura2000bg.org/natura/UserFiles/F...bufer_BG_A1.zip Симион Патеев - много добър журналист и блогър, пише в своя блог: За Природата с Любов

Теодор

Теодор

 

Силата на Любовта

Силата на Любовта Полетят ли към теб кресливи стрели, запръска ли кал, забие ли пръст приятел стар, искат ли в теб да заболи, прегърни, разбери... Удара в бурята посади да покълне и наплоди - снежната капка им подари и за очите лъчи.

Донка

Донка

 

Историческа конференция

Вчера, след неделната беседа в братския център, ми остана малко време да посетя историческата конференция "България в световната история и цивилизации - дух и култура" в общината във Варна. Казано честно историята не ми е голяма сила Но все пак имам интереси там. Гледах премиерата на филма на Никола Гигов - "Мистериите на Орфей". Хареса ми. Имаше и кадри от Паневритмията на Рила. Никола Гигов също беше в залата. Получи бурни овации след филма. Гигов е впечетляващ човек. Освен дългогодишните изследвания за Орфей, има хубави стихове и опит с работата със сънищата. Преди време имах щастието да говоря с него около час за сънищата и за това как той ги използва за своите стихове и изследвания. Купих си и допълненото издание на книгата на Кафтанджиев за Лечителя Петър Димков. Мислех отдавна да я взема, но все други дела и все времето е малко. Преди около 2 години слушах Кафтанджиев на конференция в Русе, наистина много интересни неща разказа. Петър Димков е бил един от достойните ученици на Учителя.... Слушах и една лекция за траките... за друго нямах възможност. Много исках предния ден да чуя трите лекции за богомилите, но семейните дела си искат своето време. За радост обаче успях да снимам с GSM-а си кратка статия от Димков за Боян Мага изнесена на едно табло пред конференцията. Статията е от далечената (за мен) 1977г.... Имаше и още една-две други лекции, които щеше да е хубаво да чуя, като тази за алхимията в сакралните български приказки и тази за ахриометъра, но явно не било писано....

Иво

Иво

 

Семейството

От детски години ни внушават, че щастието на семейството зависи от това дали членовете му си изпълняват задълженията и дали правят компромиси...Може би затова постепенно самото понятие семейство се свързва в съзнанието ни само със задължения, собственост, хомот, цели, резултати, желания. Дали някаква част от нашето съзнание не започва да приема всичко това като необходимото зло в името на необходимото добро? Дали свободата и любовта изключват семейството по принцип? Защо изобщо създаваме семейство тогава? Склонни сме да си мислим,че хората създават семейство, защото не могат да живеят един без друг. Всъщност това е най-сигурният начин да се създаде едно нещастно семейство. Когато не мога да живея без любимия си, а той без мен, аз ще се чувствам задължена да осигурявам това, от което има нужда той, а него - длъжен да осигурява моите нужди. Аз ще се старая да покрия своите и неговите представи за съпруга, а той своите и моите за съпруг. А представите дали са нашите собствени или тези, които ни е внушило семейството, в което сме израсли? И така се оказваме в плен на задължения и модели, в които сами сме се "впрегнали". Необходимото зло в името на някаква представа за необходимо добро? Тогава се появява нуждата от компромиси - да се съглася с нещо, което не ми харесва само защото ако не се съглася, ще последва нещо, което ще бъде още по-неприятно. Обратното на компромиса е да наложим своята воля - но това означава само да заставим човека до себе си винаги и само той да прави компромиси.... Може би има и друг път? Как се създава щастливо семейство? Събираме под един покрив, защото можем да живеем заедно точно толкова свободно и спокойно, колкото и когато живеем сами. Не очакваме от себе си и човека до себе си да отговаряме на някакви изисквания или да изпълняваме някакви задължения. Просто ни е спокойно и радостно, когато сме един до друг. Като две птици, които се грижим с любов за общото си гнездо, но всяка има свои криле и свой път. Вместо да се учим на взаимни компромиси, учим се на разбиране и приемане на различията си. Всеки от нас дава право и на двамата да бъдем "себе си" по своите си начини. И не просто дава право - ние обичаме един в друг онова, по което се различаваме точно толкова, колкото и онова, по което си приличаме. В конкретните "спорни" ситуации в ежедневието? Сравняваме гледните си точки и вариантите за поведение и търсим решение, което да бъде "връх на триъгълник" с основа отсечката между моята и неговата позиция. Дори когато две позиции намират общата си точка в средата на отсечката между тях, остава усещане за деление, жертва и отстъпление - компромис със себе си. Когато заедно извървим пътя до трета, обща позиция, ние сме се издигнали над старото себе си - всеки от нас е пораснал. Новата позиция не е компромис, а постижение, за което можем да сме благодарни само на Любовта.

Донка

Донка

 

Снимки - астрономия

Днес явно съм отново на вълна снимки... и този път - Астрономия Можете да видите всички снимки тук: Астро снимки Ето някои от тях: Щракнете вурху снимките за увеличение Слънчевата система Слънцето Земята Юпитер Внимание: Можете не само да разглеждате снимките и да оставите коментар за тях, но и да зарадвате любим човек, като му пратите картичка със снимката. Чудите се как става това? Под всяка снимка от галерията има един хубаааав бутон за пращане на картичка със снимката. Enjoy!

Иво

Иво

 

Снимки - няколко нови

Днес добавих няколко мои снимки към Галерията с изгревите. Вижте ги: (Щракнете върху снимките, за да ги видите в цял размер) Към слънчевата пътека Ятото при изгрев Три птици над морето Спокойствието на изгрева

Иво

Иво

 

Смисълът на прошката

Какъв е смисълът на прошката? Може би тя е ключът към разширяването на съзнанието и развитието ни. Кога ми се налага да простя? Когато нещо в мен самата или в света около мен противоречи на очакванията и желанията ми,нарушава някакви мои норми и правила за добро. На кого прощавам? На себе си и своите очаквания, желания, правила. Как прощавам? Приемам ги, разбирам защо и как са се появили и как са успели да се превърнат в условия за любовта в мен. Защо прощавам? За да разчупя оковите, които сама съм си сложила, да премина отвъд границите, които сама съм си очертала. Кое е задължителното условие, за да мога да простя? Вярата, че всичко, което се случва в мен, с мен и около мен е за мое и на другите добро. Какво печеля след като простя? Израствам и проглеждам за смисъла и предназначението на всичко, което е в мен и около мен в момента. Как се чувствам след като простя? Щастлива и спокойна.

Донка

Донка

 

За природата с любов

Днес Неделя, пак реших до понапиша нещо. Изглежда че проблемите за българската природа продължават. В Пирин продължава незаконното строителство и разширяването на пистите - връзка. През 2003г. и 2005г. в Пирин беше извършен невероятено по своите мащаби "разчистване от ненужни дървета" за нови писти. В резултат има много силна почвена ерозия, която не може за сега да се спре. Разкрити факти по проблемите, свързани с проекта "Супер Паничище" ще представят на пресконференция експерти от Коалицията "За да остане природа в БЪлгария" във вторник, 20 ноември 2007 г., от 11 до 12 часа в Пресклуба на БТА. 22 ноември, четвъртък, от 9.30 ч пред Министерски съвет на площад Независимост, ще има мероприятие, тъй като Гласуват последния окончателен обхват на зоните по Натура 2000 в Натура да не влязат зоните „с приет общ и/или подробен устройствен план към датата на обявяване на зоната" и концесионните площи! Това условие противоречи на европейското законодателство и на 2те директиви за Натура 2000 – за птиците и за местообитанията! Въпреки изнесените факти трябва да гледаме на нещата с повече оптимизъм и вярвам че скоро ще има благоприятно развитие. "Всичко е любов" и любовта ни към природата ще победи тъмните сили. Поздрави с Ясен месец веч изгрява над зелената гора!

Теодор

Теодор

 

Моето първо съобщение в този блог

Хъммм колко странно днес се регистрирах в блога към форума. Дали ще мога да пиша редовно в него, не знам...може би когато ми остава по малко време в моето напрегнато ежедневие. Потребителите на форума, които следята моите постинги, знаят че аз много живо се интересувам от всичко свързано с природата в България и нейното опазване, като се почне от протести за Странджа, Рила и Иракли и се стигне до акциите за засаждане на нови дръвчета и почистване от изхвърлени ненужни отпадъци. Днес научих от panda.org за нова акция за почистване на природните паркове. "WWF продължава кампанията за чисти природни паркове продължава със състезанието „По-чисти”. Всеки може да излезе с приятели сред природата, да почисти някое диво място, загрозявано от боклуци, и след това да разкаже как е минало. Няма значение дали е природен парк, защитена местност или красиво ждрело на река, поляна или скали." Друго което ми направи впечатление беше, че на 13 октомври 1200 души са събрали 12 камиона с боклук. Това ме радва, изглежда че хората по малко започват да се събуждат и грижата за природата вече заема своето достойно място. Друго което днес ми хареса беше прекрасната музика на Gandalf, споделена във форума. Толкова ми хареса, че се разтърсих и намерих още интересни албуми...бих желал да си ги закупя, но не виждам къде, единствено май трябва да ги поръчам в някой сайт. Друга група, която ми прави впечатление е Secret Garden, много ми харесва New Age музиката. Скоро успях да си купя 3 нови диска на Sci Chinmoy, просто невероятна музика за релаксация и медитация. Жалко че Sci Chinmoy съвсем скоро напусна земята и пое своя небесен път към по висш живот. Само в два електронни вестника се споменава за неговото напускане на земята, но Той все пак не е толкова известен Духовен Учител, хората те първа ще се запознаят с Неговото учение, което е много близко до Учителя Беинса Дуно. Смятам че в никакъв случай човек не бива да се ограничава и да отхвърли всякакви предрасъдъци и да има по широк светоглед. Единствено Бог е един, а духовните и мирови Учители изпратени в нашия свят не са един или двама. Днес в службата се убедих, трябва да се подхожда към хората психологически. Всеки е божие създание и крие в себе си Доброто, въпреки че да речем външно при някои не се проявава, всеки може да бъде предразположен по някакъв начин. Важен е индивидуалния подход. И винаги човек трябва да бъде спокоен и да се стреми да изгради щит около себе си, който да отблъсква отрицателната енергия, която има за цел да проникне в аурата и да въздейства по някакъв определен начин. Миналата седмица мина доста интересно, в Сряда, Четвъртък и Петък вечерта имаше интересни концерти музикални изпълнения на музика на Sci Chinmoy в руския културно информационен център. А в Неделя пък бях на хубав концерт и предстяване на дипломната работа на Учителя в зала "България". Там бях радостен да видя някои от хората, пишещи във форума, а освен това видях и еколози приятели от forthenature.org

Теодор

Теодор

 

Пази топлината на сърцето си

Ако някога сте се събуждали преди изгрев слънце през август на Рила, ако сте се чудели в мразовитата сутрин дали да поспите още малко или да поемете нагоре към върха, ако нежни звуци на флейта или цигулка, сякаш идващи от небесните сфери, са галели слуха ви, тогава вие може би знаете трепета и вълнението, с което всички ставаме и се отправяме към Молитвения връх. Ранно утро при изгрев слънце, чудно време, време за молитва, размисъл и благодарност към Природата. А ето ги и хората, които наредени във върволица, мълчаливо се изкачват към върха. Студено е, но ние сме добре облечени и подготвени. Носим си шапки, ръкавици, дебели дрехи, знаем че природата обича разумните свои деца. Ако някога имате щастието да сте сред тези хора, които са тръгнали нагоре по пътечката между камъните и клековете, то вие сигурно сте забелязали един голям камък изписан с красиви, светли сини букви. На него е изписано: Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази топлината на сърцето си! Поспри се странниче тук и помисли! Кой и защо е изписал тези думи? Защо са оставени на това свещено място специално за теб? Как да опазиш топлината на сърцето си, за да имаш сърце чисто като кристал? Как да опазиш светлината на ума си, за да бъде умът ти светъл като слънцето? Как да опазиш свободата на душата си, за да имаш душа обширна като Вселената? Как да опазиш силата на духа си, за да стане духът ти мощен като Бога? Помисли малко и благодари на Онази Невидима Ръка, която е нарисувала за теб тези мистични природни картини и която се е погрижила да бъдеш тук сега. Благословен си странниче, че си имал щастието да се вдъхновиш за нов живот. Благословен си наистина! Приеми това благословение и продължи спокойно пътя си нагоре. Нека красотата и спокойствието на това място се отпечатат в съзнанието ти и те топлят през бурните нощи на твоя живот. И никога не забравяй да пазиш: силата на духа си, свободата на душата си, светлината на ума си и топлината на сърцето си. 13.11.2007, 09:30ч Варна, България

Иво

Иво

 

Вярата в себе си

За мен вярата в себе си означава вяра в програмата, заложена в нас без участието на личността ни - личността само дава инструментите за реализацията на програмата, но не и самата програма... Само по себе си поставянето на цели и "писането на програми" е механизъм на работа на личността, но само на такива цели и програми, които са подчинени на предварително заложената. Самата личност е продукт на основната ни програма, а не обратно. Ние се раждаме с тази вяра в себе си - тя осигурява адаптацията ни към средата и развитието ни. Иначе как да си обясним увереността и смелостта, с която детето усвоява новия свят и прохожда.... Когато, обаче, настъпи момента да се "вкара в пътя", т.е. да се възпита детето, възрастните обикновено не съзират друг начин да се справят с тази зададча, освен като отнемат неговата свобода и го вкарат в рамките на правилата на поведение и мислене, приети в съответната общност. Най-лесният начин да се направи това, е да се разклати вярата на детето в себе си (като непрекъснато се критикува, иронизира, осъжда) и/или тя да се изопачи в зависимост от доверието на други, "авторитетни" личности и групи в неговите способности и лоялност. Затова за най-"добри" деца се обявяват послушните! Непослушните много често са тласнати в глуха линия и "стимулирани" с мълчаливо или открито неодобрение. Много малка част от тях запазват вярата в себе си. Нещо подобно, мисля, се получава и с любовта към себе си. Когато тя се постави под въпрос или се разклати с методи, подобни на посочените по-горе, детето става зависимо от порциите любов, които ще му даде групата му - превръща се в марионетка и (в по-лош вариант) в енергиен вампир. Но, има светлина в края на тунела - порасналото "дете" може самО да осъзнае зависимостите и да си върне вярата в себе си и любовта към себе си. (Всъщност, те никога не си отиват от него май - само се подтискат и разклащат.) Ако разбираме механизма, по който се прави това, можем да поправим щетите в нас самите и да не допускаме същите грешки с децата си.... Кога и защо човек може да усети вярата в себе си поразклатена? Първите отговори, които ми минаха през ума бяха от моя личен опит: - Когато съм я поставяла в някаква зависимост от поведението, отношението и мисленето на хората около себе си, особено на авторитетите си, близките и любимите. - Когато съм изграждала някаква своя представа и очакване за тях и оформяла свои лични критерии за истина/лъжа, искреност/фалш - Когато съм поставяла вярата в себе си в зависимост от реализацията на някакви свои цели и желания. Сега по това разпознавам дали целта съответства на заложената в мен програма - ако не успея да я постигна с нормален разход на енергия и с радост, значи, тя е била в противоречие или настрани от "главната" програма. Случвало ми се е да прочета, че вярата в себе си означавала вяра в принципите си и осъзнатото им прилагане.... Наскоро четох едно стихче, което завършваше така: "...Пазете се от човека, който знае как трябва". Смях се до сълзи - точно така изглеждаше моята предишна "вяра в себе си" - все търсех, исках да направя и да знам "как трябва" и все ме болеше от всичко и все страдах за всичко, критикувах себе си явно, другите тайничко и от себе си. Сега знам от опит, че когато човек даде на себе си и на другите безусловната си любов и свободата, когато човек осъзнае, че не всичко може да постави под свой контрол и не всичко зависи от него, тогава спира да изпитва болка от оценките и реакциите на другите, от неуспехите си да бъде "добър". Вярата му в себе си не страда, а напротив - тя му е пръв помощник и Учител. В отглеждането и поддържането на вярата в себе си може би се крие и отговорът на въпроса как да преодолеем страха от себе си.... Всъщност като спрем да го преодоляваме. Ако се стремим да преодоляваме нещо, ние допускаме неговото съществуване и го усилваме дори, за да имаме достоен противник... И колкото повече се борим със страха от себе си, толкова повече неща съзираме в себе си, от които да се страхуваме... Вместо тази борба може би е по-разумно да отглеждаме вярата в себе си и в доброто,заложено в нас от Бог... Напоследък ми зачестиха ученици-възрастни с дефицит на вяра в себе си.. И представете си, те искрено вярват, че като осъзнават недостатъците си и слабостта си, като се страхуват от това, което е заложено в тях и не могат да контролират или изкоренят, те проявяват реализъм, благородна скромност и смирение...! Наблюдавам ги внимателно и стигам до извода, че причината е във високите критерии и изисквания, очаквания, които те поставят пред себе си и разбира се, усещат, че не са в състояние да постигнат. А тези високи критерии и изисквания са симптом на гордост, суета, претенциозност не само към себе си... Когато ги убедя да поискат от себе си нещо малко, реално постижимо без много усилия и талант, вярата в себе си им укрепва... а заедно с нея и вярата в доброто и силите у другите. Още една спънка за растежа на вярата в себе си може да стане обвързването на определени очаквани резултати от някаква конкретна дейност или сфера с вярата в себе си по принцип. Провал на дългогодишна връзка или в семейството, например, може да послужи като "доказателството" за "мен не ме бива". Характерно е за тийнейджърския период, но често си остава за цял живот... Лечението е просто - неуспехът се преосмисля като успех (намира се "печалбата в загубата" или "доброто в злото") или като разчетен знак усилията да се пренасочат и целта да се смени (неуспехът да се реализираме в желана от нас сфера може да ни принуди да открием мястото, за което сме били създадени)... Когато се научим да благодарим за неуспеха и грешката си, а после да си обясним защо можем да им кажем благодаря, вярата в себе си се издига над конкретиката на ежедневието и става безусловна.

Донка

Донка

 

Всеки е достоен за любовта

Всеки е достоен за любовта 1. „Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”. 2. „Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме”. 3. „Ние мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки”. 4. „Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът”. 5. „Ние възприемаме любовта като вид безумие, нов последна сметка тя е особена, интуитивна разумност”. 6. „Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно”. 7. „Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост”. Седемте тайни на Майка Тереза

Донка

Донка

 

Любовта прави човека

Любовта прави човека ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН. Дълг, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ. ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН. Отговорност, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН. СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК. Справедливост, прилагана с любов, прави човека БЛАГ. ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР. Истина, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН. ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека противоречив. Възпитание, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН. УМ без любов прави човека ХИТЪР. Ум, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН. ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН. Любезност, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН. РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ. Ред, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН. ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ. Познание, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН. ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК. Власт, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ. ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН. Чест, носена с любов, прави човека СКРОМЕН. БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН. Богатство, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР. ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК. Вяра, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН. Любовта прави човека

Донка

Донка

×