РОДИ ЛИ СЕ ЧОВЕК В НЕДЕЛЯ
Роди ли се човек в неделя,
Съдбата за ръка го води.
Не му спестява радост, слава,
но често го изпитва във несгоди.
Роденият в неделя знае,
че върховете са високи,
и тръгва презглава нагоре-
катери се, а долу - зее пропаст...
Когато Слънцето гальовно
челото ти помилва във неделя-
белязан си да бъдеш огън -
и лъчезарно сцената за теб да грее.
Неделният човек раздава щедро
талантите си - броеница чудна
от багри, музика и поетично слово
а ти, читателю, го пр
ДОШЛИ СМЕ НА ЗЕМЯТА С МИСИЯ
Дошли сме на Земята с мисия
-Всемирът ни е благословил
да бъдем хора - най-различни,
но всички много силно да обичаме.
Ето-музикант вълшебен брилянтна
музика твори и пее...
Друг - в Еверест е вперил поглед със надежда -
суровото величие нагоре все го тегли, тегли...
Във кадифена нощ стихът се ражда
от бликнала емоция и... жажда...
Някъде пък- философ във размисъл потъва
и утрото кога се е събудило - не чува...
Но...колко много горест има под небето -
Днес писмо ще ти напиша,
А колко време мина, мамо,
от злия февруарски понеделник,
преди тринайсет зли години?
Как рязко и внезапно завъртя се
животът ни, как бясно промени се,
и ден – във нощ,и – делник – в празник-
в едно се сляха всички.
Коварен беше този сюрприз,
приготвен от Съдбата ,
потропала на твоя праг …
В един тъй мразовит ,
сивеещ зимен ден,
най –безцеремонно тя реши
да те оттегли-хей така! –
от нас, които те обичаме…
………..
По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка
Откъсвам се, без съжаление
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне,
очите по нов начин проглеждат.
Те виждат - Вселената жива е.
И ангелски стихове пише тя.
Сърцето и в музика пее,
дъхът и - душата люлее...
..............................
По тънката сребърна нишка.
Отворих пощата си днес
и там - какво да видя?
Усмихнато писмо от фен.
Поет.Май ... обожател.
Във древен град
той бил роден -
в полите на Родопа.
Но, вятър нов отвял го
чак в премъдрата Европа.
Рисувал. Свирил. Пял.
Обичал. И стихове написал - рой.
Случайно погледът му спрял се
Урановите хора са
твърде странни птици.
Щом срещнат те - разбираш -
пленен си от умници.
Забравяш ден ли, час ли,
а може век е минал? -
от този миг съдбовен
на неслучайна среща
с един човек чаровен.
Прегърнал в унес нежен
той свойта мандолина,
/другарка неразделна
през дългите години /,
сърдечно и с усмивка
звезди възпял, и вино.
А после, неусетно,
с очи бездънно сини
надниква ти в душата...
Е - ето, с него литваш
там горе, в висините.
И - носиш се ефирно,
В огнедишащ юлски ден
срещна ги Съдбата.
Той бе Лъв, а тя- Овен ,
два прекрасни знака.
Той, Лъвът, бе много горд
с чудното си попадение -
че вълшебната Овен - дама
огън, без съмнение,
се прехласна без проблем
в лъвското му поведение.
И с галантен жест, и с плам
той сърцето си дари и.
...Но, внезапно, като гръм ,
буен конски тропот екна-
и Стрелецът волен , с лък ,
пред Овенката стрелите метна.
Тя във
Добре дошли в моя блог,приятели!Доста време се колебах дали да не се присъединя и аз към художниците на словото и-ето ме тук. Надявам се да намеря сродни души,с които да споделяме както житейски,така и духовни теми.Е,да си пожелая "на добър час" ,а на вас,скъпи читатели-още веднъж-добре дошли!
Срещнаха се в сайт за сродни души. .Тя се беше регистрирала от любопитство.Той се беше регистрирал от скука.Писа и.Тя не обърна особено внимание.Мина цяла година.Тя изчезна от сайта.Но любопитството,женското,надделя.Пак се появи .Той пак и писа.Прати и виртуални цветя.Тя се подвоуми,пък взе,че му отговори.Покани я на кафе.Тя отказа.Не искаше да излиза от удобната анонимност.Той и поиска снимка.Тя му изпрати емотикон-ангел.Той и изсипа букет от целувки.И мнооого голямо количество рози.И нови п
В предколедната вечер-
наречена е Бъдна,
сънят избяга- знае,
че трябва да съм будна.
Че искам в миг вълшебен
в ръка звезда да хвана.
Че пътят на човека
е тайна, но неразгадана
едва ли ще остане...
Защото идва вече
най-светлото видение.
Христос роди се, хора,
срещнете Го в смирение...
И химни напишете,
и с четка и палитра
ликът Му претворете
в сърцето си-
там Той ще грее вечно
Какво ще кажете за футболната еуфория?Не знам друга област,в която така открито да се изливат емоциите.Световното е в разгара си.Вувузелите са полудели,зрителите-било на стадиона,било пред екрана-също.Какво зрелище,какви коментари!Какво кара толкова различни по пол,националност,вяра хора да изпадат в захлас пред тичащите след топката футболисти?А не е ли това начин да избягаме от оковите на ежедневието?Не е ли това обличане във форма и емоция на дълбоко скритото у нас желание за изява?
След мъжкото калоферско хоро,
извило стан в реката ледена,
след бъчвите с изпитото вино,
и песните, излезли от сърцето,
дойде денят сакрален
за не един и двама.
Иванов ден е днес, да-
друг такъв ден няма!
И хайде пак- на здраве,
и още руйно вино, и още
буйни песни, и- да, да, да-
животът е чудесен! И танците
горещи, и пламнали камини...
Ех, така е, зная.
От хиляда години!
Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Карабаир. Тихо се измъкна от топлите завивки.Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира,дъщеричката.После,докато отпиваше глътка от кафето,въздъхна тежко.: "...Трябва да намеря пари за хляб..."С тази мисъл слезе по стръмните каменни стъпала,прекоси двора и се озова на улицата.До замисления мъж долиташе далечен звън на хлопатари,ранобудни хора го поздравяваха,както си му е обичаят.Иво кимаше с глава-нямаше сили да се усм
Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина.Разположи се удобно в мекия фотьоил и потъна в среднощно очакване.В тези приказни часове,когато тялото заспива,повалено от умората на отминалия ден ,душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акордеонен акорд прозвуча в утихналата стая. Лили удивено впери очи в екрана на телевизора,после изведнъж сграбчи дистанционното и усили звука.
"...Та тава е Христо! Днес е първият му концерт в ефира
Дядо Коледа, кажи ми,
имаш ли се тайна мисия,
всички Христовци, Христинки-
посети ли -те орисани са
да те чакат с трепет таен
на сърцата си -любящите
и да вярват в тебе,Дядо,
както никой друг във настоящето.
Преглеждайки фото галерията,попаднах на картините на Лили Димкова.И се пренесох неусетно в един дъждовен есенен ден,когато за първи път усетих невероятната емоция да съзерцавам чудните и творби.В тишината на изложбената зала пред тях беше онемяло едно малко момиче.До ушите ми достигаше напевният глас на учителката ми по рисуване,но възприятието беше със сърцето.Времето сякаш спря. От този пръв досег с изкуството на тази невероятна жена минаха много есени,зими,пролети,лета,малка
С бразилска радост
и брюкселска надежда
легна снощи българинът
и заспа. Сънува
самба. Рио де Жанейро,
сънува, милият, една мечта.
Как идва вече Новата година,
а той, с шампанско в чаша,
вдига тост - за дом и работа ,
за детски смях ,за...славата ,
която той ще хване под ръка .
И с нея във нощта новогодишна,
ще се похвали пред света!
Сънувах босоного и безметежно лято.Сънувах коприненото море,галещо изгорелите ми крака на созополския плаж...Сънувах сърдечния звън на китара,докосващ струните на душата ми.Сънувах разпалени среднощни огньове,в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро.Сънувах приятелите.Тези,които Фортуна ми прати да преминем заедно през това приключение,наречено живот.Които,даже и на хиляди километри разстояние,са на моята честотна вълна.Чиито мисли странно вибрират в съзвучие с моите.И без които не мога..
Понеделник,вторник...четвъртък.И пак-сряда,петък,понеделник...Отлетя неусетно лятото.Като пясък се преся през пръстите на дните.Като парапланерист,зареян в синевата на късния плажен следобед. Есента пристигна с претенцията на капризна дама.Проля река от сълзи,после махна с ръка и довя някоя и друга снежинка."...Що за приумица?Нали е още началото на октомври..."-негодуваше Благо.Вече час се беше вторачил в екрана на монитора.Тя беше там.В сайта за сродни души.Беше обещала да се запозн
Приготвя вече куфарите
Старата година.Готви се за път.
Какво ли в тях ще сложи?
Сълза в бутилка недопито вино.
И споменът за две кристални
чаши, захвърлени на кръстопът.
Намята декемврийски шал
и гуши се във него.-Старата година.
И чака на перона,милата-
а влакът е заминал....
Състоянието на устната кухина е огледало на здравословното състояние на човек-на саматичното и психичното му здраве.А те,както е добре известно,са функция на душевната ни нагласа.Наистина,при наличие на сложен,затормозяващ житейски казус се наблюдава срив.Той може да се изрази с гнойни абсцеси,с дълго и болезнено възстановяване след екстракция на зъб,с проблеми от страна на лигавиците,венците,спромяна даже на вкусовите възприятия и т.н.Хора,бъдете добронамерени,постъпвайте така,както ви нашепва
Как приемате току-що направеното предсказание от октопода Паул за следващия мач на Мундиала?Като го наблюдавах колко сериозно се отнесе към поставената му задача,имах чувството,че е нещо повече от октопод.
Източник: Какво ще кажете?
